Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд четвърти състав
На шести юли Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 5531 по описа за две хиляди и деветнадесета
година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0436-000217/09.08.2019г. на
Началник на 02 РУ ОДВМР Варна, с което на И.К.З. са наложени административни наказания ГЛОБА в
размер на 50 лева на осн. чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП и
ГЛОБА в размер на 10 лева на осн. чл.183 ал.1 т.1
пр.ІІ от ЗДП.
ОСЪЖДА И.К.З., ЕГН **********
***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ
направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт
в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на
И.К.З. срещу НП на административно наказващия орган, с което са му наложени
административни наказания ГЛОБА.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление. Въззивникът счита, че са допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Не е налице обективната страна на нарушението
. Установяването на нарушението не е подкрепено с доказателства.
В с. з. въззивника
поддържа жалбата си.
В заседанието по
същество не се явява и не се представлява.
В молба, представител
на органа, издал НП моли съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 10.07.2019г. въззивникът З. паркирал
управлявания от него лек автомобил «Шкода Фабия» в
района нан кръстовището на ул. «Дойран» и ул.»
Соколска», срещу входа на детска градина «Ян Бибиян»
,като това сторил върху намиращата се там пешеходна пътека.
Докато въззивникът З.
паркирал, действията му били наблюдавани от св. С. – служител на ІІ РУ ОДМВР
Варна, който се придвижвал по ул. «Дойран».
Св. С. направил
забележка на въззивника З. и му у казал да премести автомобила, при което
въззивникът З. се съгласил, но не предприел такива действия.
Св. С. продължил да
се движи и след около 10-15 метра се обърнал, при което установил, че
автомобила стои на същото място. Въззивникът З. вече не се намирал до
автомобила.
Св. С. сигнализирал
св. С. относно наличието на паркиран автомобил на пешеходната пътека, при което
св. С. пристигнал на място.
При пристигането си
св. С. възприел въззивника З., който се намирал в близост до автомобила.
След като на
въззивника З. било обяснено, че ще му бъде съставен фиш и му било разяснено, че
ако ще обжалва фиша, ще му бъде съставен АУАН, той изразил желание да му бъде
съставен АУАН.
При проверка на
документите на въззивника било установено, че не носи КТ към СУМПС.
Междувременно
автомобила бил преместен от клиентка на въззивинка З.
– св. Д..
Св. С. съставил акт
за установяване на административно нарушение, в който били вписани
обстоятелствата на извършване на нарушенията и била посочена правната им
квалификация. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който отказал
да се подпише в графата «нарушител» и този отказ бил надлежно удостоверен.
Въззивникът З. не вписал в съдържанието на АУАН възражения. В законоустановения
срок срещу АУАН не били депозирани
възражения.
На 09.08.2019г. въз основа на съставения акт е
било издадено наказателно постановление, като видно от съдържанието на същото
административно наказващия орган изцяло е възприел установената от полицейските
служители фактическа обстановка. На описаните нарушения административно
наказващия орган е дал правна квалификация по чл.98 ал.1 т. 5 от ЗДП и по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП и е наложил наказания глоба на осн.
чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП и чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по административно наказателната
преписка доказателства- писмените доказателства – АУАН който е годно
доказателствено средство и докладни записки, както и гласните такива –
показанията на св. С. и св. С..
По делото са събрани гласни доказателства и
това са показанията на очевидци- св. С. и св. С., като св. С. пряко е възприел
паркирането на автомобила от въззивинка З., както и
след това се е убедил, че лицето, намиращо се до автомобила е именно лицето,
което го е паркирало. Св. С. лично е възприел местоположението на паркираното
превозно средство.
В подкрепа на
показанията на тези свидетели е и писменото доказателство по делото - актът
за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в
хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП.
При установяване на
фактическата обстановка съдът не взе предвид показанията на св. Д., че тя е
паркирала превозното средство, като на мястото на паркирането пешеходна пътека
не е имало.
Показанията на тази
свидетелка остават изолирани от останалия доказателствен материал – показанията
на св. С., св. С., АУАН и докладна записка, поради което същите не следва да
бъдат кредитирани.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид
вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно
постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него
издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния
закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта
за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите ,
изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено
от орган, компетентен да издава наказателни постановления за извършените
нарушения по ЗДП. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
нарушение по ЗДП и след задълбочено разследване на обстоятелствата на
извършване на нарушенията е дал правна квалификация на извършеното от
жалбоподателя. Съдът намери, че при определяне на наказанията глоба административно наказващия орган правилно е
преценил вида на налаганите административни наказания, като предвид константно
определения размер на наказанията не е била извършвана преценка относно
степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя.
Що се отнася до сочените от въззивника доводи
за отмяна на наказателното постановление, съдът констатира тяхната
неоснователност предвид на следното :
Въззивникът счита, че
са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Не е
налице обективната страна на нарушението . Установяването на нарушението не е
подкрепено с доказателства.
По
така наведените общи възражения съдът намери за нужно единствено да отбележи,
че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати
съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото
извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното
постановление.
Съдържанието
на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда като достатъчно,
за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове
дирене на административнонаказателна отговорност към
момента на издаването му, като е налице правилна правна квалификация на
нарушенията и са посочени доказателствата,
потвърждаващи тяхното извършване. Наказващият орган се е произнасял по
неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства в достатъчен обем
за правилното решаване на административно наказателната преписка и не е
възникнало задължение за допълнително разследване.
След проверка на издаденото наказателно
постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът
присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :