№ 402
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20241100902327 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Производството е образувано по молба на управителя на Вълбор
ЕООД, ЕИК ********* (наименование променено съгласно протоколно определение от
21.01.2025 г.) по чл. 625 от ТЗ.
Длъжникът сочи, че има изискуеми и неплатени публични
задължения в размер на 228 434,49 лева за периода 02.2022 г. - 31.12.2023
година. Сочи се, че с оглед общия размер на изискуемите задължения на
длъжника, като същите са непосилни за длъжника, поради което и се намира в
постоянно затруднение, като през пролетта на 2024 г. дружеството е
преустановило дейност, като е освободило всички служители. Към датата на
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ се твърди, че наличното имущество -
финансови средства и бързоликвидни активи не е достатъчно за покриване на
задълженията. Поддържа се, че дружеството е в състояние на
неплатежоспособност от 30.10.2024 година, като последните плащания от
дружеството са на 02.01.2024 г. за доставка на храна към Сид Фууд Къмпани
ЕООД, на 08.01.2024 г. за работни заплати, а плащанията към НАП са от 2022
година. С молбата се иска от съда да обяви неплатежоспосбността и да открие
производство по несъстоятелността на дружеството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Молителят Вълбор ЕООД, ЕИК ********* е представил ГФО на
дружеството за 2022, а от обявеното в ТР се установява, че последният обявен ГФО е за 2023
1
година. Представен е отчет за приходите и разходите към 31.08.2024 г., опис и оценка на
активите и пасивите към 18.11.2024 г., списък на кредиторите към 11.2024 г., и справка от
НАП за задълженията към 18.09.2024 г.амортизационни планове с описи за периода 202 –
2023 г., справка за действащите трудови договор.
По делото е изготвена служебна справка за трудовите договори на
работници и служители на дружеството – длъжник, регистрирани в НОИ,
видно от които последните трудови договор с дружеството на длъжника са
прекратени на 01.02.2024 година, като има само един действащ трудов
договор с Д.А.П..
От представеното удостоверение от СДВР, Отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централната база на АИС-КАТ към 27.12.2024 г. на името на
дружеството Вълшебното борче, ЕИК ********* няма данни за регистрирани
МПС.
От НАП са представени ГДД на дружеството за периода 2019-2023
година, както и данни, че няма извършвани ревизии на дружеството, няма
издадени ревизионни актове.
Съгласно представената справка за задълженията, плащанията по
които подлежат на разпределение от публичен изпълнител към 13.01.2025 г. са
192 501,04 лева – главница и 44 413,27 лева – лихва, общо сумата в размер на
236914,31 лева. Касае се за задължения по декларации-образец 6
/универсален/ДОО, УчПФ – данък върху ДПОДЗО, ДОО. Най - старите
непогасени публични задължения към НАП са от 03.2022 година.
Направена е служебна справка в системата ИКАР за притежавани
недвижими имоти от молителя и се установява, че такива не са регистрирани
към датата на справката – 27.12.2024 година.
По делото е прието основно заключениe на съдебно – финансово
икономическа експертиза.
При изготвяне на заключението, вещото лице е констатирало, че за
период2019-31.08.2024 г. структурата на активите на дружеството е както
следва:
Дълготрайни материални активи - 2019 г. –13 х. лева, 2020 г. – 26
х.лева, 2021 г. – 16 х. лева; 2022- 7 х. лева; 2023 г. – 0 х. лева, и към 31.08.2024
г. – 0 х. лева;
Краткотрайни активи – 2019 г. –56 х. лева (с най-голям дял -
вземания), 2020 г. – 31х.лева (след 2020 г. и 2021 г. най-голям относителен дял
имат паричните средства), 2021 г. –123 х. лева; 2022 г. – 58 х. лева, 2023 г. –
145 х. лева и към 31.08.2024 г. – 132 х. лева; (за 20-23. И 2024 г. – постепенно
повишаване на вземанията – съответно 37,93 % и 40,15 %;
За 2023 г. и 2024 г. не са представени аналитични регистри и
документи за индивидуализиране на вземанията.
Към 31.12.2022 г. паричните средства (касова наличност) е посочена,
че възлиза на 50 680,92 лева – осчетоводена по сметка 501 „Каса в левове“.
Към 30.11.2024 г. – парични средства на обща стойност 96 263,65 лева,
2
осчетоводена по сметка 501 – „Каса в левове“ - 96 529,20 лева и 265,64 лева –
по банкови сметки – сметка 503 „разплащателни сметки в левове“.
Вещото лице е посочило, че при изготвяне на експертизата не са
представени банкови извлечения и документи за извършена инвентаризация
на касата, т.е няма данни дали водените по баланс големи парични наличности
в брой отговаря на действителната наличност.
Пасивите са :
2019 г. – 93 х. лева, 2020 г. – 57 х.лева, 2021 г. –139 х. лева; 2022- 65 х.
лева; 2023 г. –145 х. лева, и към 31.08.2024 г. – 132 х. лева;
Задълженията са:
2019 г. – 201 х. лева, 2020 г. – 67 х.лева, 2021 г. –92 х. лева; 2022- 162
х. лева; 2023 г. –268 х. лева, и към 31.08.2024 г. – 265 х. лева;
Съдът намира, че преценка на заключението на СФИЕ следва да се
коригират изводите досежно приетото наличие на парични вземания в брой и
по влогове, тъй като целта на производството по несъстоятелност е да се
установи реалното финансово състояние на дружеството. Поради това за
оценка на същото следва да се изхожда от обективно установими и
документално обосновани данни, от които да се направи извод вкл. и не само,
за реализируемостта на актива, неговата ликвидност, вкл. и при съответни
данни за документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса -
актив/пасив следва да се извърши корекционно преизчисляване на
съответните коефициенти, като водещи показатели за финансовата стабилност
на предприятието (в този смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. №
685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на
ВКС, решение № 131 от 02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО на
ВКС). Именно това е проявата и на засиленото служебно начало в
производството по несъстоятелност, въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.
Поради това, съдът приема, че относно посочените активи – парични
средства – в брой и по банкови влогове, следва да се приеме, че не се
установява тяхното съществуване, поради документалната им недоказаност.
Така и в разясненията при приемане на заключението в о.с.з по
делото, проведено на 25.02.2025 г. вещото лице Златкова заявява, че в
декларациите, подадени от молителя при подаване на молбата по чл. 625 от
ТЗ, е посочено, че няма активи. Поради това вещото лице сочи, че макар и да
са отразени в баланса на дружеството, няма доказателства, че тези парични
средства са налични.
Относно извършваните плащания към кредитори, вещото лице сочи,
че в периода 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. дружеството се разплаща регулярно
с кредиторите си по разплащателната си сметка, като от 08.02.2022 г. за
извършване на плащанията към доставчици, към персонал и към НАП са
ползвани привлечени средства – овърдрафт от „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ АД.
Последното плащане на осигурителни задължения е с дата 14.11.2022 г.- общо
1 000 лева, а на данъчни задължения – 02.12.2022 г. на сумата 500 лева-данък
дивидент. В периода от 01.01.2023 г. до 30.11.2023 г. от сметката на
3
дружеството са извършвани плащания за погасяване на лихви по договора за
заем - овърдрафт за сметка на увеличаване на дълга към „РАЙФАЙЗЕНБАНК“
АД. На 27.11.2023 г. дългът е преструктуриран от краткосрочен в дългосрочен.
В представените хронологични регистри не се съдържат данни за името на
кредитора. Няма данни за извършено плащане на публични задължения през
2023 година. Съгласно хронологични регистри от сметка 501 „Каса в левове“ в
периода 01.01.2019 г. до 30.11.2023 г. дружеството се разплаща с кредиторите
си в брой, като последните плащания към доставчици са през месец ноември
2023 г. - общо 2 562,89 лева. За периода 01.01.2023 г. – 30.11.2023 г. са
погасени общо 128 784,09 лева задължения към доставчици. За периода от
01.12.2023 г. до датата на експертизата – 24.02.2025 г. не са предоставени
регистри, отразяващи извършени плащания от каса или банка.
За периода 2019-31.08.2024 г. вещото лице Златкова е посочила
следните коефициенти на ликвидност:
31.08.2024 2023 2022 2021 2020 2019
Коефициент на обща ликвидност:
0.6439 0.6971 0.358 1.6849 1.069 0.3916
Коефициент на бърза ликвидност
0.6439 0.6971 0.3395 1.6438 0.9655 0.3706
Коефициент на незабавна ликвидност
0.3854 0.4327 0.3086 1.5068 0.8276 0.042
Коефициент на абсолютна ликвидност
0.3854 0.4327 0.3086 1.5068 0.8276 0.042
При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от
правна страна следното:
Молителят твърди наличието на неплатежоспособност.
По отношение на неплатежоспособността
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо
кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав,
установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое
от лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от
ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице
неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории;
4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1
от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и
5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е
обективно и трайно.
В конкретния случай молителят е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2,
т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната
си форма.
4
От събраните по делото доказателства се установи, че молителят
„Вълбор” ООД има изискуеми публичноправни задължения към Държавата,
свързани с търговската му дейност.
При преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, Съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално
определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения.
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение
на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под „спиране на
плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на легалното определение на
понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на
плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на
задълженията, които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ.
Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на
неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на
длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на
неплатежоспособност.
Забавата на длъжника Вълбор ЕООД, проявена чрез спиране на
плащанията към кредитора - НАП, считано от 02.12.2022 г. предполага в
конкретния случай състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата
презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи
от длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност
доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на
тези плащания или доказателства, че разполага с достатъчно имущество за
покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите
(аргумент от чл. 631 ТЗ). Такова обратно доказване не бе проведено по
делото.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Независимо от необорената презумпция, състоянието на
неплатежоспособност на Вълбор ЕООД се установи и при анализа на
финансовото състояние на длъжника.
При този анализ, съобразно различни икономически и финансови
показатели, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1
5
година), участват еднократно в производствения процес и променят натурално
- веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално
развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността
на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или
определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални
запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с
падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др.
подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични
парични средства, като групите освен по вида се различават и по
ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността
представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-
ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може
незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед
отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка
на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или
на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички
краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения),
докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена
група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не
всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента
за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в
числителя на дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за
незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само
на наличните паричните средства към текущите задължения и е най-
динамичен.
Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат
критерий за способността предприятието да поеме плащанията си само, ако
краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са ликвидни
(в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани
като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.
Както бе посочено по-горе, при преценка на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, следва да се изхожда от реалното
финансово състояние на длъжника, т.е от обективно установими и
документално обосновани данни.
6
По тези причини Съдът следва да съобрази заключението на СФИЕ,
при което от активите на дружеството се изключат документално
необоснованите активи, представляващи парични вземания, и пари в брой за
периода след 31.12.2022 г. – 31.08.2024 година и към 02.2025 година, тъй като
за тези периоди липсват аналитични регистри и документи за
индивидуализиране на вземанията, както и документи за извършена
инвентаризация на каса.
Видно от заключението, обаче, дори и без посочената корекция, след
31.12.2022 г. се установява, че всички коефициенти на ликвидност са под
референтните стойности.
Налице е, следователно, неплатежоспособност като икономическо
понятие. Същевременно, с оглед тенденцията в изследвания период може да
се заключи, че затрудненията на молителя не са временни, което с аргумент от
чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо длъжника е налице неплатежоспособност и като
юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.
За да определи началната дата на неплатежоспобността съдът
съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС приема, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед
цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на
съдебното решение (в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. №
466/2004 г. на ВКС, решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС,
решение № 657/7.11.2006 г. на ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. №
169/2010 г. на ВКС). Приема се също така, че за да е налице състояние на
неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е.
следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като действителното
икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на събраните
за това доказателства.
По изложените съображения, като съобрази заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на финансовото
състояние на дружеството, съдът намира, че началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи спрямо данните за забава за
заплащане на установените публични задължения, както и установеното
трайно влошаване на икономическото му състояние – 31.12.2022 година. През
2022 г. е започнало влошаване на икономическото състояние на молителя,
което показва затруднения в дейността му. След 31.12.2022 г., видно от
заключението на СФИЕ, дори и без корекционните преизчисления, свързани с
липсата на документална обоснованост на посочените активи като вземания и
парични средства, всички коефициенти са под нормата. Действително,
7
търговската дейност на дружеството е преустановена през 2024 г., но с цел
осуетяване преустановяване на дейността още през 2022 г., поради
наложените запори от НАП, още през август 2022 г. започва разплащане с част
от доставчиците чрез трето лице, съответно се получават суми от клиенти чрез
трето лице (така и разясненията на вещото лице Златково при приемане на
заключението). Следователно, към 31.12.2022 г. дружеството вече не е в
състояние да изпълнява изискуеми парични задължения за публични
вземания.
С оглед липсата на налично имущество, с което да се покрият
разноските в производството по несъстоятелност към момента на откриването
му, с протоколно определение то 25.02.2025 г. съдът е дал срок на кредиторите
да предплатят сумата от 5000 лева за началните разноски, на основание
чл.629б от ТЗ, и им е указал последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, като
определението е вписано в книгата по чл.634в от ТЗ и обявено в ТР на
28.02.2025 година.
В дадения от съда едноседмичен срок не е предплатена определената
от съда сума за покриване на началните разноски, поради което съдът счита,
че са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок една година от вписването на решението по чл. 632, ал.5 от
ТЗ по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако
молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството,
съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и постанови
заличаване на длъжника от търговския регистър.
Спиране на делото на това основание се допуска само веднъж в
производството освен в случаите по чл. 735, ал. 2.
Водим от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК,
СГС, VI-10 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСБНОСТТА на Вълбор ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Полигона, бл. 40, вх. 1,
ап. 38 и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 31.12.2022 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника Вълбор
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Полигона, бл.
40, вх. 1, ап. 38.
ОБЯВЯВА Вълбор ЕООД, ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Полигона, бл. 40, вх. 1, ап. 38 В
8
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на Вълбор ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Полигона, бл. 40, вх. 1,
ап. 38.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
Вълбор ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Полигона, бл. 40, вх. 1, ап. 38.
СПИРА производството по несъстоятелност по т. дело 2327/2024 г.
по описа на СГС, VI - 10 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника Вълбор ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Полигона, бл. 40, вх. 1, ап. 38,
че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок
една година от вписването на настоящото решение в Регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено
наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за
внасяне по сметка на Софийски градски съд на сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева),
необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника Вълбор ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Полигона, бл. 40, вх. 1, ап. 38,
че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в ТР и Регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел не бъде поискано възобновяване на производството,
производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено
заличаване на длъжника от Търговски регистър.
ОСЪЖДА Вълбор ЕООД, ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Полигона, бл. 40, вх. 1, ап. 38 да заплати по сметка на СГС
сумата от 250 лева – държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води
при СГС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9