О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 146 година
2016, 02. 02. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на втори
февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вела Стайкова
постави
на разглеждане т. дело № 481 по описа на
БОС за 2015 г. и за да се произнесе съобрази, следното:
Производството е образувано по
искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД/предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА
БАНКА“АД/ ЕИК *********, гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изп. директори Петя Димитрова и
Димитър Шумаков, чрез адв. С.З.
– пълномощник, адрес за призоваване: гр. София, ул. „Хан Крум“ № 8, ет. 3, ап.
5, срещу Р.С.К., ЕГН **********,***, Д.Х.Я.,
ЕГН **********,*** и Й.К.К.,***, за заплащане
солидарно на дължими суми по Договор за кредит за извършване на ремонт и
подобрения на недвижим имот HL 7097 от 12.
05. 2006 г. : 187888, 89 евро –
неиздължена главница по договора, ведно със законна лихва, върху тази главница,
считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното и
изплащане, 5600 евро- част от дължима договорна лихва, която сума, в пълен
размер е 38147, 18 евро за периода от 10.07.2013 г. до 24. 08. 2015 г. ; 992, 54 евро неизплатени такси по договора, за периода от 27. 01.
2014г. до 24. 08. 2015 г. , 744 лв.
– обезщетение за платени нотариални такси, ведно с разноски: 15244, 66 лв. – държавна такси и 14073, 50
лв. – адвокатско възнаграждение.
Приложени са доказателства и е направено доказателствено
искане.
Ищецът
твърди, че на 12. 05. 2006 г. като кредитодател, е
сключил с първите двама ответници: Р.К.и Д.Я., като кредитополучатели, договор за
кредит за извършване на ремонт –
подобрения на недвижими имот HL 7097,
съгласно който, на тези ответници е предоставен
кредит, в размер на 160000 евро, с цел – ремонт и подобрения на триетажна
масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Приморско, обл. Бургас, със срок за издължаване – 300 месеца, считано
от датата на откриване на заемната сметка по кредита, което е станало на 16.05.
2006 г.удостоверено с подписано приложение към кредитния договор. За
обезпечаване на вземанията на ищеца, първите двама ответници, са
учредили договорна ипотека върху недвижимия имот, посочен в кредитния договор- нот. акт № 187, том І, рег. № 1162,дело № 162 от 15. 05.
2006 г. Въз основа на приложени писмени доказателства, ищецът прави извод за
възникнало облигационно отношение между страните по договора за банков кредит
за вземане на банката за посочената сума
от 160000 евро, с обезпечение на вземането с ипотека върху недвижим имот.
Съгласно чл. 24 от процесния договор, в който се съдържа уговорка, че банката
може да прехвърли вземането си, ищецът е сключил договор за цесия на 31. 05.
2006 г. с „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД,
ЕИК *********, с който е прехвърлил вземанията си от ответниците, произтичащи
от кредитния договор. Следва обратно цедиране на вземанията, със сключен договор за цесия на
05.03. 2014 г. по силата на който, ищецът придобива вземанията по процесния договор от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД. Ищецът сочи, че
в изпълнение изискванията на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, ответниците са били
уведомени, с писмени съобщения, за извършените прехвърляния на вземанията по кредитния договор. След
двата договора за цесия, за които ответниците са били надлежно уведомени,
ищецът се заявява, като титуляр на
вземанията срещу тримата ответници по договора за кредит от 12. 05. 2006 г.
Ищецът
изброява допълнителни споразумения, към
кредитния договор, подписани на: 25.03. 2009 г. ; 02. 09. 2011 г. 31. 10. 2012
г. и 28. 06. 2013 г. с които кредитът е
бил преструктуриран, няколкократно, като главницата от 160000 евро е преоформена на 192307 евро. Това е станало по силата на т.
ІV от Допълнително споразумение от 25.03. 2009г. ; чл. 3, ал. 1 от Допълнително
споразумение от 31. 08. 2010 г. ; чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от
31.10. 2012 г. и чл. 3 ал. 3 от
Допълнително споразумение от 28.06. 2013 г.
Ищецът сочи, че на 31. 08. 2010 г.
между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД, Р.К.,
Д.Я.и третия ответник Й.К.К., е подписан договор за
встъпване в дълг по № HL 7097, като по силата на чл. 1, ал. 2 от този договор,
Й.К. встъпва, като солидарен съдлъжник, по смисъла на
чл. 101 от ЗЗД, в задълженията първите двама ответници-
кредитополучатели. На основание чл. 3, ал. 2 от договора за встъпване в дълг, К.
отговаря солидарно, за изпълнението на всички задължения по кредитния
договор.
При
извършена на 12. 03. 2015 г. справка по изпълнението на задълженията по
кредитния договор, ищецът установява наличие на сериозно забавяна в плащането на
дължимите погасителни вноски, считано от
10. 07. 2013 г. Това дава
основание на ищеца, по силата на чл. 18, ал. 1 от договора, да упражни правото
си, да направи кредита предсрочно
изискуем, поради голяма забавяне на плащанията от длъжниците.
Обявяването на предсрочната изискуемост, е направено от банката, с
волеизявление, което е достигнало до ответниците, с уведомления, връчени от
нотариус Ангел Николов, рег. № 426 НК, с район на действие – БРС.
В
резултат на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, се сочат дължими солидарно от ответниците, следните суми: 187888, 89
евро- главница; 38147, 18 евро – договорни лихви по чл. 3 от договора за
кредит, за периода от 10. 07. 2013 г.- /дата на която е преустановено редовното
погасяване на месечните погасителни вноски/, до 24. 08. 2015 г.; 992, 54 евро –
неизплатени, в срок, такси по чл.
12 от допълнителната споразумение от 31.
08. 2010 г. към договора, за периода от 27. 01. 2014 г. до 24. 08. 2015 г. На основание чл. 78 от ЗЗД, се сочат, като
дължими и 744 лв. – нотариални такси, за връчване на нот.
покани за обявяване на предсрочната
изискуемост.
Предявените
искове са с правно основание – чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 78 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът
Й.К., чрез адв. К.Т., с отговора на исковата молба,
оспорва исковете, като недопустими, защото счита, че не е надлежно пасивно
легитимиран в процеса, тъй като не е носител на претендираните
задължения. Евентуално, оспорва исковете, като неоснователни, поради липса на
валидно негово задължение и защото задължението е на другите двама ответници, а той не е усвоявал сумите по кредита. Не е
уведомяван за настъпването на
предсрочната изискуемост на процесния кредит. Твърди,
че нотариална покана не му е връчвана, а лицето, посочено за неин получател, не
му е съпруга, видно и от името и- Розалина Хубанова Фанджиева.
Не е уведомяван и за извършените цесии на процесния
дълг.
Оспорени
са всички приложени, към исковата молба, писмени доказателства, в които
ответникът К. е посочен, като положил подпис, защото не се е подписвал на тях.
Намира ги за неверни, по отношение на авторството им и иска откриване на
производство по оспорването им.
Оспорва
исковата молба, като неясна, по отношение на възникването на предявените суми,
по разноски за обслужване на кредита и по отношение на претендираните
нот. такси.
Поради нарушаване на правото му на адекватна защита, иска връщането на
исковата молба, за да бъде уточнена, след което да му бъде връчена отново.
Оспорва
претендирания адвокатски хонорар, по основание –
поради липса на изрично уговорен размер в договора за правна помощ, приложен по
делото.
От
името на ответниците Р.К.и Д.Я., назначеният особен
представител, адв. Б.Ч., депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове, като недопустими, по следните
съображения: оспорено е правото на иск на ищеца, защото вземането е придобито
на основание Договор за цесия от 05. 03. 2014 г. като от съдържанието на анекс 6/ 21. 08.
2014г. към същия, се установява, че на
датата на анекса, страните по договора за цесия са приели, че е налице
фактическа грешка, при сключването на договора за цесия. Приели са , че волята
им следва да се тълкува, като прехвърляне на първоначалния договор за цесия.
Това, според адв. Ч., означава, че с анекса, сключен
много по – късно от първоначалния договор, не следва да се санира
допуснатата „така наречена техническа грешка“, защото посочените графи от
таблицата – приложение на договора за цесия, са единствената вписана индивидуализираща
информация, по отношение на вземането- предмет на прехвърляне. Счита, че приложението не съдържа
достатъчно точна, вярна и индивидуализираща
информация, с която да се идентифицира договора за кредит. В тази връзка, сочи,
че именно номерът на договора за кредит и датата на сключването му, го
индивидуализират, по отношение на конкретното вземане, като неточното им
посочване следва да бъде прието, като липса на формирана валидно, воля на
страните, за прехвърляне на конкретното вземане.
Твърди,
че посочените суми, в приложението, не са дължимите от ответниците, поради
което, придобитото вземане, не е в посочения размер. В тази връзка, договорът
за цесия е оспорен, като нищожен, в частта на конкретното вземане, поради липса на предмет. Счита, че тази липса
не може да бъде санирана, с последващо
споразумение – анекс, сключено месеци по- късно, от основния договор, което
води до извода, че ищецът не е придобил
валидно вземането по договора за кредит от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД.
Затова, банката няма правен интерес и
активна процесуална легитимация за предявените искове, в настоящото производство,
което ги прави недопустими.
Предявените искове са оспорени по
основание и размер. Намира, че предвид горепосочените възражения, ищецът не е
придобил обратно, по силата на договора за цесия от 05.03. 2014 г. вземането по
договора за кредит от 12. 05. 2006 г. предвид неправилното посочване на
кредитния договор в текста на договора за цесия, породило неяснота и непостигане на съгласие между страните,
относно вземането, представляващо дълг на ответниците. Като се позовава на
нищожността на договора за цесия, в тази му част, счита, че банката не е имала
право да обяви договора за кредит за предсрочно изискуем, по реда на чл. 60 от
Закона за кредитните институции. Това е посочено, като водещо до
неоснователност на исковете за претендираните суми,
защото ищецът не притежава вземане, спрямо ответниците и съответно право за
обяви целият дълг за предсрочно изискуем.
Сочи
се недобросъвестно поведение на ищеца, по отношение на ответниците, поради
несвоевременното им уведомяване за извършената цесия. Това е станало едва през
2015 г. когато са уведомени за последващата цесия, с
която банката придобива отново вземането по кредитния договор, с което е
нарушен чл. 24, ал. 2 от последния. Счита, че ответниците не са били валидно
уведомени, през целия срок на изпълнение на задълженията по договора, с което
банката е нарушила чл. 143, т. 2 и 3 от Закона за защита на потребителите, във вр. с чл. 12 от договора /отм. / който е действал, към
момента на изпълнение на кредита. Това ги е поставило в неравноправно
положение, спрямо кредитора, като са държани в неведение, по отношение на това,
кой им е кредитор, на когото дължат изпълнение на задълженията си.
Поради
това, че ответниците, като длъжници, са били
уведомени на 06.01. 2015 г. за цесията от 31. 05. 2006 г. и уведомлението не е извършено своевременно,
в изпълнение на чл. 99 от ЗЗД, ответниците, през целия този период, са плащали на ищеца. В тази връзка, е посочен чл. 8 от договора за цесия от 31. 05. 2006 г.
съгласно който при получаване на плащане от цедента,
той е длъжен да превежда сумите, получени от длъжника, на цесионера.
От
името на ответниците, е направено възражение за нищожност на подписаните
споразумения и анекс, с „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД през периода 2009. 2013 г. подробно изброени, поради липса
на съгласие. Намира, че дружеството – цесионер
не е встъпило в правата на кредитора – ищец в процеса, по отношение на длъжниците и не е
имало право валидно да договаря и
сключва изброените споразумения и анекс от 26. 11. 2009 г. Счита, че споразуменията биха могли да се приемат
и за унищожаеми, поради грешка и измама, предвид
недобросъвестността на банката, която не е уведомила кредитополучателите- ответници, за извършената цесия и не им е предоставила
релевантна информация, за това.
Направен е извод, че задълженията по договора за кредит е следвало да бъдат
погасявани, съгласно първоначално договореното и съгласно одобрения погасителен
план, първоначално. Посочено е, че подписаните допълнителни споразумения, между
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД и
ответниците, не са породили действие и главницата следва да бъде в
първоначалния размер – 160000 евро и разликата между тази сума и претендираните 187888, 89 евро- главница, в размер на
27888, 89 евро представляващи натрупани лихви по кредита, съгласно
първоначалния погасителен план не е дължима, на посоченото основание.
Твърди,
че трето лице е извършило плащане по банковата сметка, обслужваща кредита, с
което е частично погасена дължимата сума.
Ответниците К.и Я., са сключили на 29. 10.
2013 г. договор за продажба на недвижим имот
с Христо Теодоров Василев, ЕГН *********** и последният е заплатил
продажната цена, като е превел сумата по банковата сметка в ищцовата
банка и по този начин, дългът е частично
погасен, според ответниците.
Направено
е възражение за нищожност на договорената с чл. 3, ал. 3 от кредитния договор,
неустойка за просрочие- забавено плащане, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, договорена във вид на лихва
и в размер, противоречащ на добрите нрави. Договореният размер на тази
санкция е намерен за несправедлив, защото се дължи лихва, в размер на сбор от
лихвата за редовна главница, за съответния период на издължаване на кредита,
плюс наказателна надбавка от 10 пункта. С този размер се създава възможност за
неоснователно обогатяване на банката и съществено надвишаване на обезщетителната и обезпечителната функция на неустойката. В тази връзка, претенцията за заплащане на
сумата 5600 евро – лихви, е оспорена, като неоснователна, въпреки че този иск е
предявен, като частичен.
Договорът за кредит е оспорен, като
съдържащ неравноправни клаузи, по смисъла на чл. 12 от Закона за потребителския
кредит/отм./, във вр. с чл. 143, т. 9 и т. 10 от
Закона за защита на потребителя. Изброени, като неравноправни, са чл. 3, ал. 5,
чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора, защото дават право на банката- кредитодател, да променя едностранно дължимите лихви по
кредита и дължимите такси, по време на изпълнението на договора. Намират,
че тези текстове се създава възможност,
условията на договора да се променят едностранна от банката, без ясно посочено
основание, многократно и по благоприятен за нея начин, както и без ограничение
на дължимите лихви и такси. Счита, че от представената справка по чл. 366 от ГПК, се установява, че такива увеличения са извършвани, по време на изпълнение
на задълженията по кредитния договор. Във връзка с това оспорване, са оспорени
претенциите за заплащане на сумите 5600 евро – лихви и 992, 54 евро- такси по
кредита, като неоснователни.
От името на ответниците е направено
възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл. 111, „в“ от ЗЗД, за всички лихви по договора за
кредит, които са били с падеж, по- ранен от три години от датата на предявяване
на иска. Уточнено е, че погасени по давност са вземанията, по справката по чл.
366 от ЗЗД, в частта за начислени лихви, с падеж по- ранен от 10. 09. 2012 г.
Направено е и възражение за погасяване по давност на
дължимите суми, като вноски за главница, които са с падеж преди 10. 09. 2010 г.
за които е изтекла общата погасителна давност, по чл. 110 от ЗЗД. Това
възражение е направено под условие, в случай че се докаже, че съгласно
направените твърдения, по основателността на исковете, част или всички претендирани суми, са недължими. Приложено е доказателство
и са формулирани доказателствени искания.
Ищецът депозира допълнителна искова молба,
по реда на чл. 372 от ГПК, с която изразява становище за неоснователност и
недоказаност на твърденията и възраженията на ответниците, без да мотивира това
свое виждане. Поддържа предявените искове.
Ответникът Й.К., чрез адв. К. Т., в отговора си допълнителната искова молба и във
връзка с направеното оспорване на автентичността на изброени доказателства-
допълнителни споразумения и договор за встъпване в дълг, прави искане за представянето
им, в оригинал, след което да бъде назначена съдебно- графологична
експертиза, която да изследва поставените подписи за ответника К.. Относно
договора за встъпване в дълг, е направено възражение, че не съдържа размер на
дълга – арг. от чл. 2, ал. 2.
От името на ответниците К.и Я., адв. Ч. `депозира
отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа всички свои възражения
и твърдения, относно недопустимостта и неоснователността на предявените искове.
Добавя възражения за неоснователност на иска за плащане на обезщетение, в
размер на платени нотариални такси- 744 лв. за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Намира, че след като е договорено, че банката може
директно да пристъпи към събиране на вземането си, при непогасяване на вноска,
изцяло или частично или в хипотезата на чл. 18, ал. 2 от договора, тя не дължи уведомление, покана не е
необходима, при липса на такова договорно задължение. Освен това, е посочено, в
чл.10, ал. 3 от договора, изрично са посочени видовете разноски, които
кредитополучателите дължат на банката, като претендираните
нот. такси не са посочени.
Намира, че този вид разноски, не са
предмет на тези по чл. 78 от ЗЗД и това са извънсъдебни разноски, които не се
дължат на ищеца, по реда на ГПК.
Претенцията за заплащане на разноски, в
размер на 744 лв. е оспорена и по размер, като недоказана от представените
доказателства, защото от нот. покани и видно, че нот. такса по всяка е в размер на 45, 60 лв. или общо за
трите – 136, 80 лв.
Производството е по реда на чл. 374
от ГПК.
Съдът
намира предявените искове за допустими, приложените писмени доказателства и направените доказателствени
искания, са допустими и относими. Ищецът следва да
докаже, че е активно легитимиран да търси процесните
суми, че е изпълнил коректно договорните си задължения, да докаже вземанията –
предмет на исковете, по основание и
размер, да мотивира направеното оспорване на възраженията на ответниците.
Съдът
следва да приеме за разглеждане отговорите на ответниците, направените възражения и оспорвания, които те
следва да докажат. Направените доказателствени
искания са относими и допустими и съдът следва да ги
уважи.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 374, ал. 2 от ГПК,
Бургаският окръжен съд,
О
П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявените искове от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД/предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“АД/ ЕИК *********,
гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изп. директори Петя Димитрова и Димитър Шумаков,
чрез адв. С.З. – пълномощник, адрес за призоваване:
гр. София, ул. „Хан Крум“ № 8, ет. 3, ап. 5, срещу Р.С.К., ЕГН **********,***, Д.Х.Я., ЕГН **********,***
и Й.К.К.,***, за заплащане солидарно, на дължими суми
по Договор за кредит за извършване на ремонт и подобрения на недвижим имот HL 7097 от 12. 05. 2006 г. : 187888, 89 евро – неиздължена главница по договора, ведно със
законна лихва, върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното и изплащане, 5600 евро- част от дължима договорна
лихва, която сума, в пълен размер е 38147, 18 евро за периода от 10.07.2013
г. до 24. 08. 2015 г. ; 992, 54 евро неизплатени такси по
договора, за периода от 27. 01. 2014г. до 24. 08. 2015 г. , 744 лв. – обезщетение за платени
нотариални такси, ведно с разноски:
15244, 66 лв. – държавна такси и 14073, 50 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Допуска приложените, от
страните, писмени доказателства.
Указва тежест на
доказване – на ищеца, на активната му легитимация, като носител на вземанията-
предмет на исковете, на основанието
на предявените искове и на размера им.
Приема за разглеждане
възраженията, направени от ответните, като тези по допустимостта на исковете,
намира за такива- по тяхната основателност, включително и възраженията за
погасителна давност, за нищожност на изброени клаузи от договора, за
несвоевременно уведомяване за цедиране на вземанията,
за нищожност на: договора за цесия, на подписаните
споразумения и анекс, евентуално- за
тяхната унищожаемост, възраженията по отношение на
договора за цесия от 31.05. 2006 г. във връзка с неговото съдържания и
действие.
Съдът допуска
изпълнението за съдебно- икономическа експертиза, вещото лице, по която, след
като се запознае с приложените писмени доказателства и проверка в счетоводството на ищеца, да отговори на поставените
въпроси от страните:
1.
Кога и каква сума общо е усвоена от
кредитополучателите по договора за банков кредит от 12. 05. 2006 г. ? 2. Какъв е размерът на неиздължената главница по
същия договор? 3. Какъв е размерът
на дължимите главница и лихви, съгласно първоначалния погасителен план, към
договора за кредит. 4. Какъв е размерът на дължимите
договорни лихви, такси и обезщетение за
заплатени нотариални такси? 5. Какъв е размерът на дължимите лихви и
главници, по договора за кредит, в случай, че вземанията не са обявени за
предсрочно изискуеми? 6. Извършвана ли е промяна на размера
на дължимата договорна лихва, по смисъла на чл. 3, ал. 5 от договора, колко
пъти и какви са били новите размери на дължимата договорна лихва? 7. Извършвана ли е промяна на размера на
дължимата такса за управление на кредита, съгласно чл. 4 от договора за кредит,
колко пъти и какъв е размерът на
увеличението на таксите? 8. Извършено ли е плащане от трето лице
– Христо Теодоров Василев, ЕГН ********** на сума, по банковата сметка,
обслужваща кредита, в какъв размер и при
констатирано плащане, какви главници, лихви и такси са погасени с това плащане?
9.
Какъв е лихвеният процент на начисляваната договорна лихва, за периода от
10.07. 2013 г. до 24. 08. 2015 г. по
предявения иск за заплащане на 5600 евро- договорна лихва.
Експертизата да бъде
извършена от вещото лице Събина Арабаджиева.
Определя депозит за
изпълнение на експертизата, в размер на 800 лв. вносим
от ищеца, в едноседмичен срок.
Да се съобщи на вещото
лице, за изпълнение на поставените задачи, след внасяне на депозита от ищеца.
Задължава ищеца да
представи оригиналите на допълнителните споразумения към договора за кредит,
от: 31.08.2010 г. ; 02.09. 2010 г. ; 31. 10. 2012 г. ; 28.06.2013 г. както и
договор за встъпване в дълг по № HL 7097 от 31. 08.
2010 г. след което ще се произнесе по откриване на производство, по оспорването
им, като неавтентични.
По искането за допускане
изпълнението на съдебно- графическа експертиза, съдът ще се произнесе, след
представяне на оригиналите на изброените
оспорени документи, които носят подписа
ответника К..
Насрочва в съдебно
заседание на 06. 04. 2016 г. от 10 часа.
Да се призоват страните и вещото лице.
На ищеца да се връчи допълнителния отговор, от името на ответниците.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: