Р
Е Ш Е Н И Е № 12
гр. Разград, 03.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 123 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Предмет на
касационен контрол е Решение № 366/15.10.2020 г., постановено по АНД № 280/2020
г. по описа на Районен съд – Разград, с което е изменено наказателно
постановление № НП-16 от 08.04.2020 г., издадено от Председателя на Комисията
за енергийно и водно регулиране. С посоченото наказателно постановление на
основание чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Закона за енергетиката на „Електроразпределение
Север“ АД – Варна е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 60 000 лв. за нарушение на
т.3.3.1 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа
енергия. С оспореното решение въззивният съд е преквалифицирал нарушението по
чл. 206, ал. 1 ЗЕ и е намалил размера на имуществената санкция от 60 000 лв. на
20 000 лв.
Против решението са
подадени касационни жалби и от двете страни.
Жалбоподателят КЕВР
оспорва решението като постановено в нарушение
на материалния закон, поради което иска то да бъде отменено и да бъде
потвърдено изцяло наказателното постановление.
Жалбоподателят
„Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна счита оспореното решение за
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния
закон. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния
съд за ново разглеждане от друг състав, алтернативно, решението да бъде
отменено и да се постанови ново, с което да се отмени наказателното
постановление.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбите са неоснователни, а оспореното решение е
правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационните жалби са допустими. Подадени
са от надлежни страни съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, касационната жалба на „Електроразпределение Север” АД – Варна е основателна.
От фактическа страна е установено, че „Електроразпределение Север” АД –
Варна е титуляр на издадена от КЕВР Лицензия за разпределение на електрическа
енергия № Л-138-07 от 13.08.2004 г., която включва и територията на
административна област Разград.
Съгласно т. 3.3.1 от лицензията лицензиантът осигурява непрекъснато
разпределение на електрическа енергия по мрежата с определено качество и
предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на
електроснабдяването, определени с решение на Комисията. С решение по Протокол №
87 от 17.06.2010 г. на ДКЕВР е приета Методика за отчитане изпълнението на
целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата
енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените
доставчици и крайните снабдители. В т. 3.2 от Методиката е указано, че при
нормални работни условия, напрежението трябва да съответства на БДС EN
50160:2007. В т. 3.2.1.3.2 са посочени двете изисквания относно захранващото
напрежение при нормални условия на работа:
-
95% от усреднените за 10 мин ефективни стойности на
захранващото напрежение в продължение на произволен период от една седмица
трябва да бъдат в обхвата на Un±10%;
-
всички усреднени за 10 мин ефективни стойности на
захранващото напрежение трябва да бъдат в обхвата на Un =+10/-15%.
По повод оплакване от абоната С. Р. М. от гр. Р. за ниски стойности на
подаваното напрежение в захранвания обект в гр. Разград, местност „Обзор“ 2467
е бил монтиран мрежов анализатор. Захранващото напрежение е било измерено за
период от една седмица – от 22.11.2019 г. до 29.11.2019 г. Резултатите от
проверката са отразени в Протокол № 1/29.11.2019 г. и Протокол № 1#2
(29.11.2019 г.) 16.01.2020 г., съгласно които средните ефективни стойности на
захранващото напрежение за 10 мин, отговарящи на изискването да бъдат в обхвата
на Un±10% за всеки период от една седмица съгласно БДС EN 50160:2007, са 87%, а
средните ефективни стойности на захранващото напрежение за 10 мин, отговарящи
на изискването да бъдат в обхвата на Un +10/-15% съгласно БДС EN 50160:2007, са
85%.
На „Електроразпределение Север” АД е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № Е-КРС-7/20.01.2020 г., в който са отразени горните
обстоятелства и е прието, че като е пренесло електрическа енергия с качество,
неотговарящо на Стандарт БДС EN 50160:2007, за периода от 22.11.2019 г. до
29.11.2019 г. до обекта на С. М., дружеството е нарушило разпоредбата на т.
3.3.1 от Лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. и е осъществило състава по чл.
206, ал. 3 от Закона за енергетиката. Деянието е квалифицирано като повторно предвид
влезлите в сила три наказателни постановления, с които дружеството е било
наказано за същите по вид нарушения - № НП-331 от 27.02.2015 г., № НП-332 от
27.02.2015 г. и № НП- 333 от 27.02.2015 г.
Наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации по АУАН и предложената правна квалификация, като издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Закона за енергетиката наложил на „Електроразпределение Север“АД имуществена санкция в размер на 60 000 лв.
С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е
приел, че „Електроразпределение Север“АД е допуснало отклонения от изискванията
за качество на електрическата енергия, което съставлява административно
нарушение по чл. 206, ал. 1 ЗЕ, но счел, че то не е извършено в условията на повторност,
тъй като с представените наказателни постановления са наложени наказания за
друг вид нарушения. Поради това е изменил наказателното постановление, като е
преквалифицирал нарушението по чл. 206, ал. 1 ЗЕ и е наложил наказание,
съответно на тази правна квалификация.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
При постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, които са касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 84 ЗАНН.
Въззивният съд не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 14 НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към предмета на доказване, при спазване правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствените източници съгласно чл. 107 НПК. „Електроразпределение Север“АД е привлечено към административнонаказателна отговорност за това, че като енергийно предприятие е нарушило условията на издадената му лицензия, посочени в т. 3.3.1 от лицензията, да осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия по мрежата с определено качество, съответстващо на показателите по т. 3.2.1.3.2 от методиката, приета с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г. на ДКЕВР. Предприятието е възразило, че обектът на абоната С. М. бил изключен от обхвата по т. 3.2.1.3.1 от методиката и попада в хипотезата на Забележка 2 към т. 3.2.1.3 от методиката, в която е отбелязано, че в случаите на захранване на отдалечени райони с дълги линии или неприсъединени към обединената система, напрежението може да бъде извън обхвата на Un +10/-15%, като мрежовите потребители трябва да бъдат информирани за условията. В подкрепа на твърдението му са данните за дълги изводи, ниско сечение на проводниците, дълги еднофазни отклонения, подземни кабели с ниско сечение, описани в приложеното писмо вх. № Е-13-273-47 от 05.12.2019 г., изпратено от ЕРП-Север до КЕВР /л. 21- л. 22 от АНД № 280/2020 г./.
За доказване на горните обстоятелства „Електроразпределение
Север“АД е поискало експертиза, която да даде отговори на въпросите попада ли
местността „Обзор“ в регулационния план на гр. Разград, има ли изградена
разпределителна мрежа – собственост на предприятието, как е осъществено
захранването с електрическа енергия на обекта на С. М., съответстват ли
съоръженията на техническите изисквания за проектиране и изграждане на
електрическите уредби и електропроводните линии, има ли данни за стойностите на
захранващото напрежение на границата на собственост на разпределителната мрежа
и съответстват ли на изискванията на Стандарт БДС EN 50160:2007 за периода от
22.11.2019 г. до 29.11.2019 г., както и какви причини водят до промяна на
захранващото напрежение. Въззивният съд е отхвърлил искането с мотиви, че основните
въпроси, които следва да бъдат разрешавани, са правни, а не фактически. Касационната
инстанция не споделя тези съображения. За да разреши правните въпроси, въззивният
съд следва да установи правилно фактите по делото. Обстоятелствата във връзка с
местоположението на обекта, начина на присъединяването му към разпределителната
мрежа, техническите характеристики на електропроводните линии към него и
причините за измененията на захранващото напрежение са от съществено значение
за изясняване на състоянието на разпределителната мрежа, което е пряко относимо
към задължението на енергийното дружество за разпределение на качествена
електрическа енергия. Горните обстоятелства могат да бъдат установени
единствено при използването на специални знания в областта на електротехниката.
С отказа да назначи експертизата въззивния съд е допуснал съществено нарушение и
на процесуалното правило по чл. 144, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН и е
лишил „Електроразпределение Север“АД от възможност да докаже защитната си теза.
Въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане следва да
се назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи местоположението на
обекта на абоната С. М., начина на присъединяването му към
електроразпределителната мрежа, техническото състояние на електропроводните
линии и съответствието им с изискванията за присъединяване, мястото на
измерване на захранващото напрежение към този абонат през периода от 22.11.2019
г. до 29.11.2019 г. и причините, които са довели до измененията на захранващото
напрежение към същия обект.
Едва след формиране на обосновани изводи по фактите въззивният съд следва
да прецени законосъобразността на наказателното постановление.
Касационната инстанция констатира, че е допуснато процесуално нарушение и по
чл. 339, ал. 2 НПК. В жалбата срещу наказателното постановление, подадена от „Електроразпределение
Север” АД, са развити доводи за нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5, чл. 42 и чл.
52, ал. 4 ЗАНН. Направени са и възражения, че дружеството няма задължение за
непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната елеткрическа
енергия, тъй като не е собственик на елементите от електроразпределителната
мрежа в м. „Обзор“. Въззивният съд е бил длъжен да обсъди тези доводи и да
изложи аргументирани съображения дали ги счита за основателни или не, каквито
не се съдържат в оспореното решение. Този процесуален порок също следва да бъде
отстранен при новото разглеждане на делото.
Касационната жалба на КЕВР е неоснователна. С оглед констатираните нарушения на процесуалните
изисквания и необходимостта от ново разглеждане на делото касационната
инстанция не може да се произнесе относно правилното приложение на материалния закон. За
процесуална прецизност обаче отбелязва, че в ЗЕ са предвидени наказания за
повторни нарушения, но в допълнителните му разпоредби не се съдържа определение
за повторно нарушение по смисъла на този закон. Това понятие не може да бъде
дефинирано по аналогия, тъй като по силата на чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове административнонаказателната отговорност не може да се
обосновава чрез прилагане на разпоредби от други закони, които се отнасят до
подобни случаи. Поради това фактите, свързани с предходни наарушения по чл.
206, ал. 1 ЗЕ, времето на извършването им и техния вид, не могат да послужат
като основание за определяне на правна квалификация по чл. 206, ал. 3 ЗЕ.
По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК настоящата инстанция не следва да се
произнася по исканията на страните за разноски. Този въпрос следва да бъде
разрешен от въззивния съд при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
366/15.10.2020 г., постановено по АНД № 280/2020 г. по описа на Районен съд –
Разград.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд при спазване на дадените указания
по прилагането на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/