Решение по дело №163/2023 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 95
Дата: 4 октомври 2023 г. (в сила от 4 октомври 2023 г.)
Съдия: Бисера Боянова Максимова
Дело: 20233500500163
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Търговище, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500163 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 256 от 19.05.2023 г., постановено по гр. дело № 1520/2022
година по описа на Търговищкия районен съд, съдът е признал за установено,
че съществува вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С. , чрез пълномощник - юрисконсулт Р. И.а
И., против длъжника З. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Търговище, ул. „Г.Б.“ № 9, вх.Б, ет.1, ап.4 и съдлъжника Д. П. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Търговище, ул. „Ч.“ № 1 А, двамата представлявани
от пълномощника адв. И. И. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище,
ул. „П.“ № 2, офис 117, за сумата в размер на 1343.67 лв. - просрочена
главница по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №
*********** от ******** г., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до
окончателното плащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 523/01.09.2022 г. по
Ч.гр.д. № 1116/2022 г. по описа на Районен съд - Търговище, КАТО е
отхвърлил иска за установяване на вземане в останалата част: за сумата от
214.69 лв. -договорна лихва за периода от 10.12.2021 г. до 10.07.2022 г.;
1
сумата от 195.47 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.09.2019 г. до
10.07.2022 г., като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен
предявеният осъдителен иск от „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, против З. П. Д. и Д. П. Д., за солидарно заплащане на сумата от
259.34 лв., представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и
за сумата от 311.08 лв., представляваща възнаграждение за допълнителна
услуга „Флекси“, по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт № *********** от ******** г., ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението-31.08.2022 г. до изплащане на вземането, като
неоснователен. Присъдени са разноски в производството.
Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е постъпила
въззивна жалба от адв. И. И. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище,
ул. „П.“ № 2, офис 117, в качеството му на процесуален представител на З. П.
Д. и Д. П. Д., в която се излага основно следното:
При постановяване на своето решение районният съд, въпреки че е приел,
че са налице неравноправни клаузи в сключения потребителски договор, не е
отчел извършеното от ответниците плащане по така наречените услуги
„Фаст“ и „Флекси“. Според въззивниците, ако се отчетат всички суми, които
ответниците са върнали на ищеца, то искът би следвало да бъде отхвърлен
изцяло. Молят съда да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да даде
отговор на определени въпроси, касаещи погасяването на процесния договор
за кредит. Молят за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от ищеца, в който
се акцентира на следното: Считат за неправилно заключението, че Договор за
потребителски кредит № *********** е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК.
Считат, че твърденията на ответната страна са голословни и не следва да се
извършва прихващане на заплатените суми по услуги Фаст и Флекси.
Предвид действителността на договора не следват последиците на чл. 22 и чл.
23 от ЗПК. В условия на евентуалност, дори съдът да счете договора за
недействителен, неоснователни са според въззиваемата страна твърденията,
изложени във въззивната жалба, че чистата стойност на кредита не може да
бъде присъдена в настоящото производство. С разпоредбата на чл. 23 ЗПК
законодателят приема, че отговорността на потребителя при обявен за
недействителен договор за потребителски кредит не следва да отпадне
2
изцяло. Молят за отхвърляне на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивниците, чрез своя процесуален представител,
адвокат И. И. молят съда да отмени атакуваното съдебно решение по
изложените във въззивната жалба мотиви като така предявеният иск се
отхвърли.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Пред Търговищкия районен съд „Профи Кредит Б.“ ЕООД е предявило
иск срещу З. П. Д. и Д. П. Д. за общата сума от 2 324.25 лева, от която
главница в размер на 1 343.67 лева; договорно възнаграждение за лихва в
размер на 214.69 лева; възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на
259.34 лева; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 311.08
лева и лихви за забава в размер на 195.47 лева, с правно основание в
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 и
ал. 3 от ГПК. Така предявеният иск е уважен само по отношение на
претендираната главница в размер на 1 343.67 лева, като в останалата част
исковите претенции са отхвърлени.
Спорът в настоящото производство е относно дължимостта от страна на
ответниците на сумата от 1 343.67 лева. В отхвърлителната част съдебното
решение е влязло в сила.
По фактите съдът съобрази следното:
Видно от Заповед № 523/01.09.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1116/2022 година по описа на
РСТ, съдът е разпоредил З. П. Д. и Д. П. Д. от гр. Търговище да заплатят
солидарно на кредитора “Профи Кредит Б.” ЕООД гр.София, сумата от
1343.67 лв. - просрочена главница по договор за потребителски кредит №
*********** от ******** г., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до
окончателното плащане на задължението. Посочено е в заповедта, съобразно
заявлението, че вземането произтича от непогасено и изискуемо на краен
падеж-10.07.2022 г. задължение по договор за потребителски кредит №
*********** от ******** г.
По делото е представен Договор за потребителски кредит Профи Кредит
3
Стандарт № *********** от дата ******** г. ведно с допълнителни услуги:
„Fast“ - Приоритетно разглеждане и „Flexi“ - Гъвкав погасителен план.
Параметрите на одобрения кредит са следните: сума на кредита: 4000 лв.,
срок за погасяване на кредита е 36 месеца, размер на вноската по кредита:
194.78 лв.; ГПР 48.69 %; Годишен лихвен процент /ГЛП/ 41.00 %; лихвен
процент на ден: 0.11 %; дължима сума по кредита: 7012.20 лв., а по
допълнителните услуги параметрите са следните: възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“: 1200 лв.; възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“: 1400 лв.; размерът на вноската по закупени
допълнителни услуги е: 72.22 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна
вноска по кредита.
Сключеният договор между длъжника по заявлението и „Профи Кредит
Б.“ ЕООД представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл.
9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими
разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република Б.. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е
категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни. В случая кредитополучателят е сключил договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт за сумата от 4 000 лева със
срок за погасяване на задължението - 36 месеца, като месечното му
задължение, заедно със стойността на „закупените“ пакети допълнителни
услуги е в размер на 267 лева или 9,612.20 лева общо за периода на действие
на договора. Ясно е, че по този начин ГПР реално не е 48.69%, а надхвърля
значително 50%.
При така изложените факти съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
4
доставчика и потребителя.
В случая е налице хипотеза, при която търговецът, с цел да извлече за себе
си по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата
за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Клаузата несъмнено е
неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия
договор, тъй като чрез въвеждането ѝ и с оглед конкретните параметри на
договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов
максимум от 50%. Следва да се приеме, че е налице сключване на договор за
потребителски кредит в противоречие на закона, което води до предвидената
в разпоредбата на чл. 23 ЗПК недействителност. В такава хипотеза заявителят
има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на
съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на обсъдения
по-горе пакет от допълнителни услуги.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
други разходи. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република Б.. Съобразно клаузите
на обсъждания в настоящото производство договор, реалният ГПР е
значително по-висок и е над прага, посочен в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
5
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следващият подлежащ на обсъждане въпрос е относно това дали са налице
дължими от ответниците суми за главница. Главницата е ясна – 4 000 лева. В
изпълнение на задълженията си по кредита ответната страна е заплатила 28
броя вноски по 267 лева – т.е. в периода от 08.08.2019 година до 10.02.2022
година кредитополучателят е бил изряден и е върнал на заемателя сумата от
7,476 лева. Внесената от ответниците сума в размер на 7 476 лева е
значително повече от дължимата главница в размер на 4 000 лева. При това
положение е видно, че така предявеният иск за главница в размер на 1 343.67
лева се явява изцяло неоснователен, тъй като главницата по договора за
кредит е погасена чрез плащане. Предявеният иск следва да се отхвърли със
законните от това последици. Като е стигнал до обратния правен извод РСТ е
постановил решение, подлежащо на отмяна.
По разноските: поради изцяло отхвърляне на исковите претенции, ищецът
няма право на разноски както в исковото, така и в заповедното производство.
Ответниците имат право на разноски за двете инстанции в пълен размер.
Пред първа инстанция всеки един от двамата ответници е направил разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 530 лв.
Първоинстанционният съд е присъдил в полза на двамата ответници разноски
в общ размер на 269.91 лева. Пред въззивната инстанция ответниците са
направили разноски в размер на 26.87 лева за внесена държавна такса.
Адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция не се претендира. При
това положение на ответниците се дължат разноски за цялото производство в
размер на 1086.87 лева. В тяхна полза с първоинстанционния акт са
присъдени общо 269.91 лева, поради което дължимите в тежест на ищеца
разноски, респ. – в полза на ответниците, възлизат на сумата 816.96 лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 256 от 19.05.2023 г., постановено по гр. дело №
1520/2022 година по описа на Търговищкия районен съд в частта му, в която
съдът е признал за установено, че съществува вземането на „ПРОФИ
КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С. чрез
пълномощник - юрисконсулт Р. И.а И., против длъжника З. П. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Търговище, ул. „Г.Б.“ № 9, вх.Б, ет.1, ап.4
и съдлъжника Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Търговище, ул. „Ч.“ № 1
А, двамата представлявани от пълномощника адв. И. И. от АК-Търговище,
съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „П.“ № 2, офис 117, за сумата в размер на
1343.67 лв. - просрочена главница по договор за потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № *********** от ******** г., ведно със
законната лихва от 31.08.2022 г. до окончателното плащане на задължението,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 523/01.09.2022 г. по Ч.гр.д. № 1116/2022 г. по описа на Районен съд
- Търговище, като незаконосъобразно и в така отменената част
ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С. чрез пълномощник - юрисконсулт Р. И.а
И., против З. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище, ул.
„Г.Б.“ № 9, вх.Б, ет.1, ап.4 и Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Търговище,
ул. „Ч.“ № 1 А, двамата представлявани от пълномощника адв. И. И. от АК-
Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „П.“ № 2, офис 117, иск за
признаване за установено, че „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
има вземане против З. П. Д., ЕГН **********, и Д. П. Д., ЕГН **********, за
сумата от 1 343.67 /хиляда триста четиридесет и три лева и 67 ст./ лв.
главница по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №
*********** от ******** г., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до
окончателното плащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 523/01.09.2022 г. по
7
Ч.гр.д. № 1116/2022 г. по описа на Районен съд - Търговище, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТМЕНЯ Решение № 256 от 19.05.2023 г., постановено по гр. дело №
1520/2022 година по описа на Търговищкия районен съд в частта му, в която
съдът е осъдил З. П. Д. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище,
ул. „Г.Б.“ № 9, вх.Б, ет.1, ап.4 И Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
Търговище, ул. „Ч.“ № 1 А, двамата представлявани от пълномощника адв. И.
И. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „П.“ № 2, офис 117,
ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С. чрез пълномощник - юрисконсулт Р. И.а
И., сумата от 56.12 лв., представляваща направени разноски в заповедното
производство, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано
от С.Н.Н. и Ц.Г.С. чрез пълномощник - юрисконсулт Р. И.а И., да заплати на
З. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Търговище, ул. „Г.Б.“ № 9,
вх.Б, ет.1, ап.4 и Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Търговище, ул. „Ч.“ №
1 А, двамата представлявани от пълномощника адв. И. И. от АК-Търговище,
съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „П.“ № 2, офис 117, допълнително сумата
от 816.96 лева за направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8