ПРОТОКОЛ
№ 188
гр. Ямбол , 28.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско
дело № 20212330100762 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът – редовно призован, не се явява. За него адв. П.С. от АК-гр.Я.
Ответникът - редовно призован, за него се явява адв. И. И.
Вещото лице С.Д., редовно призовано се явява.
Адв. С. - Уважаема госпожо Председател моля да се даде ход на
делото.
Адв. И. - Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. С. – Поддържам исковата молба по изложените съображения.
Поддържам си доказателствените искания. С оглед възраженията, изложени в
отговора на ответната страна, допълвам исковата молба като твърдя, че е
1
извършена промяна през 2020 г. в щата на ответното дружество, макар че го
считаме за ирелевантно. По отношение на прекратеното трудово
правоотношение на доверителя ми, същото се явява ефективно, тъй като в
националния класификатор на длъжностите не съществува длъжност „***“
нито съществува код ***. По отношение на акционерното дружество каквото
е ответното, в Националния класификатор съществува единствено
длъжността „***“ с код ***, т.е. през 2020 г. ответното дружество е
извършило фиктивно съкращение, като на длъжностите „***“ са назначени
две лица и във връзка с поддържане на твърдението, че прекратяването на
трудовото правоотношение на доверителят ми е незаконосъобразно от гледна
точка на извършения подбор по чл. 329 КТ. С оглед на това, ще направя
доказателствени искания.
Адв. И. – Моля да отхвърлите исковата молба като неоснователна.
Изцяло поддържам отговора на исковата молба.
На осн. чл.146, ал.1 от ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА ИСКОВАТА МОЛБА:
Производството по делото е образувано по молба на Д. Д. Д. против
„ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД , с която желае да се отмени Заповед
№ ***г. за прекратяване на ТПО на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ поради
съкращаване на щата, издадена от *** на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ
99" АД гр. Ямбол с ЕИК ***, да се възстанови на длъжността *** на
„ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД гр. Я. с ЕИК ***, заемана до
прекратяване на трудовото му правоотношение, да се осъди „ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД, да му заплати обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради незаконосъобразното прекратяване на трудовото
му правоотношение, но за не повече от шест месеца, определено съобразно
брутното трудово възнаграждение на ищеца, ведно със законната лихва
върху дължимата главница, считано от датата на присъждането й и до
окончателното й изплащане, да бъде осъден „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ
99" АД, да му заплати на основание чл. 224 ал.1 от КТ сумата от 3650 лева,
представляваща нетно обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
2
размер общо на 49 дни, конкретизиран в молбата по години и дни, ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
настоящата и до окончателното й изплащане. Моли да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че за периода от 12.01.2016г. до 07.08.2019г. е работил
по безсрочно трудово правоотношение въз основа на Трудов договор на
длъжност „***" при ответното дружество в гр. Я.
Трудовото му правоотношение е прекратено от ответника със заповед №
***г. за прекратяване на ТПО, поради наложено със заповед № ***г.
наказание „***".
Въз основа на влязло в сила на 21.11.2020г. съдебно решение
постановено по гр. д. № ***г. по описа на ЯРС, ищецът е възстановен на
заеманата до уволнението му длъжност *** с шифър по НКПД *** в
ответното „Технострой - инженеринг 99" АД.
По реда и на основание чл. 345 ал.1 от КТ, с писмо на ЯРС по гр. д. №
***г., връчено на 29.12.2020г., ищецът е уведомен за възстановяването му на
заеманата посочена длъжност.
В установения от КТ срок, на 11.01.2021г., ищецът се е явил в ответното
дружество да заеме и изпълнява длъжността си *** на „Технострой
инженеринг 99" АД гр. Я., като е депозирал до работодателя заявление с вх.
№ ***г. към което е приложил в оригинал лична трудова книжка с цел
надлежното й оформяне от работодателя.
В деня на явяването му на работа, на ищеца от работодателя му е
връчена Заповед № ***г., с която той е възстановен на длъжността *** на
ответното дружество, считано от 11.01.2021г.
На същия ден, на ищеца от работодателя е връчена и Заповед № ***г., с
която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал.1
т.2 от КТ с посочени в същата причини за прекратяване на ТПО -
съкращаване на щата, съгласно щатно разписание от 01.09.2020г.
Счита, че към 11.01.2021г. не е налице и не е извършено реално
съкращаване на щата в ответното дружество, което да служи за основание за
издаване на атакуваната заповед.
3
Твърди, че към датата на прекратяване на ТПО – 11.01.2021г.
длъжността заемана от ищеца е налична при ответното дружество, който
факт, според него се установява от издадената от работодателя Заповед №
***г.
Към посочения момент на възстановяване на наличната по щата на
ответното дружество длъжност заемана от ищеца, от страна на работодателя
не е извършвано съкращаване на щата, поради което реално липсва такова.
В атакуваната заповед, работодателят сочи като причини -
„съкращаване на щата съгласно щатно разписание от 01.09.2020г.". Така
посочените в заповедта причини са ИРЕЛЕВАТНИ за ищеца и заеманата от
него от 11.01.2021г. длъжност. Какви промени в щатното разписание на
ответното дружество са извършвани в периода преди възстановяване на
ищеца на длъжността *** на ответното дружество на 11.01.2021г. е без
значение за ищеца, тъй като длъжността на която е възстановен на посочената
дата е въведена, налична по щата и съществуваща при ответното дружество
към този момент, след което работодателят не е извършвал каквито и да било
промени в щатното си разписание, т.е. липсва реално съкращаване на щата на
заеманата от ищеца длъжност към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение.
Изложеното е самостоятелно основание обосноваващо
незаконосъобразност на атакуваната заповед за прекратяване на ТПО.
На следващо място, в щата на ответното дружество към момента на
възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност са налице повече от
една идентични длъжности, т.е. „***". В случай, че работодателят реално е
извършил към 11.01.2021г. съкращаване на щата, то той е задължен по реда на
чл. 329 от КТ да извърши подбор между лицата заемащи идентични
длъжности, като мотивира и издаде заповед за прекратяване на ТПО на
съответното лице при излагане на подробни съображения относно изпълнение
на задължението му по извършване на подбор. В конкретния случай,
работодателят не е извършил реално съкращаване на щата към 11.01.2021г. и
не е извършил задължителен подбор между лицата заемащи идентични
длъжности в ответното дружество.
Неизпълнението на вменените по реда на КТ задължения от страна на
4
работодателя отново води до незаконосъобразност на издадената заповед за
прекратяване на ТПО.
С оглед относимите и релевантни за конкретния случай факти и
обстоятелства, издадената заповед се явява немотивирана.
За периода от време, считано от прекратяване на ТПО - 11.01.2021г. и
до настоящия момент, ищеца не работи по трудово правоотношение и е
останал без работа поради незаконосъобразното прекратяване на ТПО
извършено от ответното дружество работодател. За времето за което, ищецът
е останал без работа поради незаконосъобразното прекратяване на трудовото
му правоотношение, същият на основание чл. 225 ал.1 и чл. 344 ал.1 т.З от КТ
има право на обезщетение дължимо от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за посочения период, но за не повече от 6 месеца.
Претендираното в случая обезщетение е дължимо на ищеца при уважаване на
първата главна претенция по отмяна на атакуваната заповед за прекратяване
на ТПО и се дължи и обхваща период от време след прекратяване на ТПО -
11.01.2021г. и занапред, но за не повече от 6 месеца.
Изложеното обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на
исковете по чл. 358 и чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.З от КТ.
На трето място, за периода до прекратяване на ТПО с атакуваната
заповед, на основание чл. 354 ал.1 т.1 от КТ, продължителността на трудовия
стаж на ищеца включва задължително времето от датата на постъпване на
работа и до датата на прекратяване на ТПО, т.е. периода така както е отразен
на стр. 12 в оформената му трудова книжка за времето от 12.01.2016г. и до
10.01.2021г. включително.
За времето което е признато на ищеца като трудов стаж, същия има
право да ползва платен годишен отпуск, който съобразно трудовия му
договор възлиза на 20 работни дни годишно.
В рамките на посочения и от работодателя трудов стаж, ищецът не е
ползвал полагащия му платен годишен отпуск за времето по периоди, както
следва: 19 дни неползван платен годишен отпуск за 2018г., 10 дни неползван
платен годишен отпуск за 2019г. и 20 дни неползван платен годишен отпуск
за 2020г.
5
Предвид настъпилото прекратяване на ТПО, считано от 11.01.2021г.,
ответното дружество работодател дължи на ищеца, обезщетение по чл. 224
ал.1 от КТ за неползвания платен годишен отпуск в размер от общо 49 дни,
конкретизиран по години и дни, което обезщетение, счита че възлиза на
сумата от общо 3650 лева в нетен размер, определен съобразно чл. 224 ал.2 от
КТ.
В атакуваната заповед за прекратяване на ТПО, работодателят не е
изпълнил задължението си да отбележи дължимото обезщетение за неползван
платен годишен отпуск и не е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 224 ал.1
от КТ в полагащия му се размер.
От страна на ответното дружество работодател, на ищеца е изплатено
единствено полагащо му се обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за не спазен от
работодателя срок на предизвестие при прекратяване на ТПО извършено с
атакуваната заповед от деня на връчването й, като на ищеца по банков път и
банкова сметка на 26.02.2021г. е изплатена сумата от 1 741.50 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника
на ответника, с който оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че Д.Д. е нает на работа в „Технострой Инженеринг 99" АД с
трудов договор № *** от 11.11.2016 г., на длъжност „***", с код по НКПД
***, в отдел „***". Със Заповед № *** г. трудовото му правоотношение е
прекратено поради наложено със Заповед № *** г. дисциплинарно наказание
„***".
Въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд- гр. Я., Д. е възстановен на заеманата преди уволнението му
длъжност в дружеството работодател. След явяването му на работа на
11.01.2021 г. със Заповед № *** г. той е възстановен на длъжността „***". На
същата дата със Заповед № *** г. трудовото му правоотношение е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата за
длъжността, съгласно влязло в сила щатно разписание на длъжностите от
01.09.2020 г. Счита, че това прекратяване е извършено законосъобразно, по
следните съображения:
През месец септември 2020 г., с оглед постигането на производствените,
6
търговските цели и по-ефективна работа на отдел „***", работодателят
„Технострой Инженеринг 99" АД взема решение за съкращаване на щата за
длъжността „***". Съкращаването на щата е извършено законосъобразно, с
решение от 19.08.2020 Г. на Съвета на *** на „Технострой Инженеринг 99"
АД, съгласно протокол от същата дата. Съгласно това решение е одобрено
новото щатно разписание на длъжностите в „Технострой Инженеринг 99" АД
в сила от 01.09.2020 г., и в което заеманата от ищеца длъжност с двете
щатни бройки за нея е заличена. Новото щатно разписание е утвърдено от
изпълнителния директор и влиза в сила от 01.09.2020 г.
В резултат на взетото решение на *** и новото щатно разписание е
издадена Заповед № *** г., с която „Технострой Инженеринг 99" АД
прекратява трудовото правоотношение на Д.Д. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ. Тази заповед е законосъобразна, тъй като се основава на реално
извършено вътрешноорганизационно преустройство на предприятието, в
резултат на упражнено право на работодателя, и заличаване на заеманата от
служителя длъжност. От влизане в сила на щатното разписание от 01.09.2020
г. до момента на прекратяването на трудовото правоотношение на Д.
на11.01.2021 г. не е наеман служител на длъжността „***".
Това обстоятелство не се променя от факта на извършеното със Заповед
№ *** г. възстановяване на Д. Д. на заеманата от него преди
дисциплинарното уволнение длъжност. Работодателят е бил длъжен да
възстанови служителя на тази длъжност в изпълнение на влязлото в сила
съдебно решение по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд- гр. Я.
Съкращаването на длъжността е било факт още преди влизане в сила на
съдебното решение за възстановяването му на работа и явяването му на
работа на 11.01.2021 г. Поради това законосъобразно, на същата дата
работодателят е връчил на служителя и Заповед № *** г., с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовото му правоотношение е прекратено
поради съкращаване на щата за длъжността.
Посочва, че според съдебната практика възстановяването на
предишната работа със съдебното решение не е обусловено от това дали
щатната бройка за длъжността съществува или не, тъй като работодателят е
длъжен, в изпълнение на съдебното решение, да допусне работника на
предишната работа и в случаите, когато длъжността му е съкратена. Съдът
7
приема, че работодателят няма задължение да изменя щатното разписание
като отново възстанови тази длъжност, а може по своя преценка веднага да
пристъпи към уволнение поради съкращаване на щата.
Излага твърдения, че влязлото в сила съдебно решение по искове за
отмяна на дисциплинарното уволнение и възстановяване на предишната
работа няма как да замести, нито пък да отмени правото на работодателя да
определя структурата и числеността на персонала, необходим му за
изпълнение на дейността. Това право не подлежи на съдебен контрол. Тъй
като длъжността е заличена в щатното разписание, след възстановяването
работодателят не е имал друга възможност освен да прекрати възстановеното
трудово правоотношение на вече заличената и несъществуваща длъжност със
служителя, като му връчи процесната Заповед № ***г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ.
Неоснователно е твърдението в исковата молба, че при прекратяване на
трудовото правоотношение с Д.Д. на 11.01.2021 г. работодателят е бил
задължен да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ, тъй като в щата на
ответното дружество към момента на възстановяване на ищеца на заеманата
от него длъжност били налице повече от една идентични длъжности, „т.е.
„***".
Според посочената правна норма при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на
работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре. В тази връзка константната
и непротиворечива съдебна практика приема, че за работодателят възниква
задължение за подбор, единствено и само когато съкращаваната длъжност се
заема от повече от един работници или служители с еднакви по съдържание
длъжности и се прекратява трудовото правоотношение само с някой или
някои от тях, докато с останалите трудовото правоотношение на същата
длъжност се запазва.
Когато съкращаваната длъжност към момента на заличаването й е
единствена и се заема само от един работник или служител не е
8
необходимо извършване на подбор съгласно разпоредбата на чл. 329
КТ. Поради заличаването на длъжността в щатното разписание следва да се
прекрати трудовото правоотношение с единствения заемащ длъжността
работник или служител, без да е необходимо да бъде извършван подбор по
чл. 329 от Кодекса на труда.
Твърди, че заеманата от ищеца длъжност „***" към момента на
прекратяване на трудовото му правоотношение не е съществувала в щатното
разписание. Тя е била единствена, заемала се е само от него и поради това не
е било необходимо да бъде извършван подбор по чл. 329 КТ. Това е така
поради следното:
Към датата на прекратяване на трудовия договор на Д.Д.-11.01.2021 г. в
„Технострой Инженеринг"АД е действало щатното разписание на
длъжностите от 01.09.2020 г. В него не съществува ищцовата длъжност „***".
Такава длъжност е съществувала в предходно, утвърдено към 01.02.2019 г.
щатно разписание на длъжностите, отменено с щатното разписание на
длъжностите от 01.09.2020 г.
Видно е, че в щатното разписание има длъжност „***. Посоченият за
тази длъжност в щатното разписание код по Националния класификатор на
професиите и длъжностите /НКПД/ е ***. Този код е различен от кода по
НКПД за заеманата от ищеца длъжност „***"- ***. Видът на трудовите
задължения, които определят трудовата функция на „***" е различен.
Посочва, че според длъжностните характеристики двете длъжности се
различават изцяло и в поставените от работодателя изисквания за заемане на
длъжността, както следва:
-завършено висше образование- за длъжността „***;
-висше образование-Магистър пътно или транспортно строителство- за
длъжността „***".
Поради изложените различия както в наименование, код по НКПД,
изисквания за заемане на длъжността и най- вече като трудова функция
между длъжностите „***" и „***", счита, че при прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради
съкращаване на щата за работодателя не е било налице задължение да
извърши подбор на основание чл. 329 КТ. Към момента на връчване на
9
Заповед №*** г. длъжността „***" е била единствена, заемала се е само от
ищеца и поради това не се е налагало извършване на подбор.
2. Относно исковете за присъждане на обезщетение
1. Искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е
неоснователен, тъй като уволнението е извършено законно.
Оспорва периода, за който се претендира обезщетение. Обезщетението е
претендирано за времето, през което ищеца е останал без работа, но за не
повече от шест месеца. Моли да се приеме, че претенцията му трябва да бъде
редуцирана за периода, през който е останал без работа.
Видно от справка в Търговския регистър при Агенция по вписванията
Д. Д. Д. е управител в търговските дружества "ДОЙЧ ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр. Я., бул./ул. "***, "ПЪТ СТРОЙ
КОМЕРС" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Я., ул.
***. СТРОЙ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Я.,
ул. ***, "ДИ ПИ СТРАДА" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Я., ул. "*** Длъжността „***" е предвидена за заемане по
трудов договор, като с Националния класификатор на професиите и
длъжностите за тази длъжност е предвиден код ***. Поради това
обстоятелство, счита, че е налице вероятност ищецът да полага труд по
прикрито трудово правоотношение с изброените дружества. В този случай за
него няма да е налице хипотезата на оставане без работа поради извършеното
уволнение, съответно не следва да му се дължи претендираното обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ.
2. Искът за присъждане на обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ за
неползван платен годишен отпуск е неоснователен. Оспорва периода, за
който се претендира обезщетение. Обезщетението е претендирано за периода
от 12.01.2016 г. и до 10.01.2021 г., за общо 49 дни, както следва: 19 дни
неползван платен годишен отпуск за 2018 г.; 10 дни неползван платен
годишен отпуск за 2019 г. и 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2020
г. Видно е, че периода за претендираното обезщетение ищецът е включил и
времето през което не е бил на работа поради признатото за незаконно
дисциплинарно уволнение- 06.08.2019 г.- 10.01.2021 г. Счита това искане за
незаконно и неоснователно. Съгласно трайно установената съдебна практика
в случаите на възстановяване на заеманата преди уволнението работа се
10
възстановява трудовото правоотношение, това обаче не води и до
възстановяване на правото на платен годишен отпуск на работника или
служителя за съответния отминал период. Обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ
се полага само при съществуващо трудово правоотношение с оглед периода
на реално положен труд, но не и за периода от уволнението до отмяната му по
съдебен ред и възстановяването на работника или служителя на работа, който
по силата на установена в закона фикция се признава за трудов стаж без
трудовото правоотношение да е съществувало.
От друга страна, ищцовата претенция за заплащане на обезщетение за
неползван платен отпуск за 19 дни за 2018 г. и 10 дни за 2019 г. е в
противоречие и с влязлото в законна сила Решение от 08.10.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № *** г. по описа на Окръжен съд- гр. Я. Това е и
съдебното решение, с което частично е потвърдено и посоченото в исковата
молба решение по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд- гр. Я. В решението
си Я окръжен съд приема, че съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност. Установено е, че в конкретния случай претенцията на Д.
е за общо 29 дни, от които 19 дни за 2018 г. и 10 дни за 2019 г. Според
мотивите на съда дължимостта на обезщетението се обосновава от
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, като с признаване на уволнението за незаконно и отмяната му,
основанието за изплащането му на работника/служител отпада, а
обезщетителната му функция се замества от присъденото му обезщетение по
чл. 225, ал.1 КТ, което е недопустимо да се кумулира с обезщетение по чл.
224 ал. 1 КТ. Ето защо, по изложените съображения, съдът е намерил, че
искът по чл. 224, ал. 1 КТ, подлежи на отхвърляне изцяло като неоснователен.
В тази част решението на ЯРС, с което тази искова претенция на ищеца-
въззиваем е била уважена в претендирания размер от 1 893,44 лева /след
допуснато изменение в размера й/, се явява неправилно, поради което е
отменено и е постановено ново решение в гореизложения смисъл, с което
искът по чл. 224 ал. 1 КТ е отхвърлен като неоснователен. В тази връзка и с
оглед силата на присъдено нещо счита, че ищцовата претенция за присъждане
на обезщетение за неползван платен отпуск за 19 дни за 2018 г. и 10 дни за
2019 г. на основание чл. 224, ал. КТ не следва да бъде разглеждана в
настоящото производство.
11
В случай че се приеме уволнението на Д. Д. Д. за незаконно и заповед
N°*** г., с която трудовото му правоотношение е прекратено се отмени,
молят за отхвърляне като неоснователен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ за времето, през което Д. Д. Д. е останал без работа поради
уволнението му.
При условията на евентуалност, в случай, че се уважат претенциите на
ищеца правят възражение за прихващане между присъденото по
настоящото дело обезщетение за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ и
заплатеното на Д. Д. Д. от „Технострой Инженеринг 99" АД обезщетение на
основание чл. 220, ал. 1 КТ, във връзка с прекратеното със Заповед № ***г.
трудово правоотношение.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, по
чл.344, ал.1,т.2 от КТ , и искове по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,ал.1 КТ и по
чл.224,ал.1 от КТ.
Съдът указва на ищеца, че следва да докаже , че е работил по трудово
правоотношение с ответното дружество и че същото е прекратено с
посочената заповед, а ответникът следва да установи законосъобразността на
уволнението – че заповедта за прекратяване на ТПО е издадена от
компетентен орган, че са налице изискуемите от закона реквизити на същите,
че е било налице посоченото в тях основание за уволнение и че същото е
извършено при спазване на законоустановената процедура за това. Ищецът
следва да установи, че е останал без работа след уволнението за исковия
период, както и размера на исковете.
Съдът напътства страните към доброволно уреждане на спора, при
което биха заплатили по ниска държавна такса.
12
Адв. С. - Нямам възражения по доклада.
Адв. И. – Нямам възражения по доклада.
Адв. С. – С оглед задължението ни за установяване на обстоятелството,
че ищецът е останал без работа, представям удостоверение от 23.06.2021 г. на
НАП, от което е видно, че до настоящия момент ищеца няма сключен трудов
договор и не получава трудов доход. С оглед твърденията, изразени в
днешното съдебно заседание, а именно, че ефективно е извършено
съкращение, само за сведение, прилагам извлечение от Националния
класификатор на длъжностите, относно кодовете с копие за другата страна.
Правя допълнително следните доказателствени искания. Ще моля да
задължите ищеца да представи разгънати поименни щатни разписания към
01.09.2020 г. и към 01.02.2019 г., както и личните трудови досиета на лицата,
заемащи длъжностите „***“ и „***“. Едното лице е Д. Д. Д., а другото - с
оглед на това, че е представена длъжностната характеристика е на М. С. П. И
поименните щатни разписния съответно. От това ще установя кога са
започнали работа. Към 2019 г., независимо че е имало две длъжности, те не са
били заети. Аз твърдя, че са били заети. Не възразявам да се изслуша вещото
лице. След това искам да направя доказателствени искания във връзка със
заключението.
Адв. И.- Във връзка с ваше определение, представям и моля да приемете
заверен препис от личното трудово досие на ищеца. В случай, че възразите,
ще представя и оригинала. Също така, въз основа на съдебното
удостоверение, което ни издадохте, се снабдихме и моля да приемете
удостоверение от ТД на НАП - офис Я., от което е видно, че ищеца е бил
осигуряван в качеството на *** на търговското дружество през процесния
период, от което е видно, че той не е останал без работа през процесния
период. Представям копие и за колегата. Водим един свидетел и молим да го
допуснете до разпит. С неговите показания ще установим разликата между
длъжностите „***“ и „***“, тъй като има разлика в трудовата функция,
задачи и обем на работа. Свидетелят има преки впечатления от работата,
както на ищеца, така от заемания ***. Двете длъжности се различават като
13
трудова функция и като работа. Свидетелят ни се казва Н. И. И. на длъжност
обект ТПО и ТРЗ в ответното дружество. Това са ни доказателствените
искания. По отношение на отправеното от колегата искане в настоящото
съдебно заседание, молим съда да не го уважава. По отношение на
представянето на ЛТД, както и поименните щатни разписания, не мисля, че е
необходимо, тъй като считам, че по делото сме представили щатни
разписания и длъжностни характеристики, разписани от тях, поради което не
би се установило нещо по-различно с тях.
По направените доказателствени искания на ищеца,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА: представено удостоверение изх. № *** г. на ТД
НАП Б., както и извлечение от Националния класификация на професиите и
длъжностите.
Препис от същите се връчи на ответната страна.
Съдът намира искането за представяне на разгънати щатни разписания,
от които да се установи наличието на длъжностите при ответника към
посочените периоди във връзка с възражението за реално съкращаване на
щата за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи разгънато длъжностно поименно
щатно разписание към 01.02.2019 г. и към 01.09.2020 г.
14
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи личното трудово досие на М. С.
П., изпълняващ длъжността „***“.
По доказателствените искания на ответника,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА: лично трудово досие на ищеца, удостоверение
изх.№ *** на НАП ТД Б., ведно с приложение справка са осигуряване на Д. Д.
Д..
Намира искането за събиране на гласни доказателства за установяване
на различие в трудовата функция на две от длъжностите, за които са
представени длъжностни характеристики за неоснователно, поради което
НЕ УВАЖАВА искането за събиране на гласни доказателства.
Съдът пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице Св.
Н. Д. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Сне се самоличността на вещото лице както следва:
Св. Н. Д. - 47 г., българин, български гражданин, неосъждана, без дела и
родства със страните.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност, която
носи по чл.291 от НК.
15
Същото обеща да даде заключение по знание и съвест.
Вещото лице С.Д. – Представила съм заключение в срок, което
поддържам. Същото е изготвено на база справка в ответното дружество.
Правя едно уточнение - има допусната техническа грешка на таблицата на
стр. ***, колона ***, а именно: полагаем платен годишен отпуск е в размер на
общо 100 дни, а не както е записано 99. Нямам какво ново да добавя.
Адв. С. – Да се приеме заключението.
Адв. И. - Оспорвам заключението и моля да не се приема, тъй като
считаме, че вещото лице се е произнесло по извършеното заключение за
обезщетение за периоди, за които не се дължи такова. За ищеца не е
съществувал право на отпуск.
Съдът намира, че изготвено заключение от вещото лице Св. Н. Д. е
обективно и компетентно дадено, изготвено с в съответствие с поставената
задача, поради което следва да се приеме и
С Ъ Д Ъ Т
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА съдебно-счетоводна експертиза вх. № ***г. на
вещото лице Св. Н. Д., на което да се изплати възнаграждение в размер на 150
лв. от сметката на съда.
16
СЪДЪТ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА: гр.д. №*** г. по описа на ЯРС.
Адв. С. – С оглед прието по делото заключение, поддържам
депозираната по делото молба за изменение на иска, която е в увеличение на
предявените претенции така, както са изложени в молбата в размерите,
изчислени от вещото лице за конкретно посочени години и размер на
неползван отпуск от страна на доверителят ми, както и с изложение на
обстоятелството защо считаме, че обезщетенията по чл. 225 и чл.224 следва
да бъдат изчислени и присъдени в брутен размер, както по отношение на
факта на правото на доверителят ми да ползва платен годишен отпуск, така и
правото да получи обезщетение за неползване на такъв по изложените в
молбата съображения.
С оглед депозираната молба на ищеца и направеното изявление от
пълномощника му в днешното съдебно заседание, на основание чл. 214, ал.1
от ГПК,
С Ъ Д Ъ Т
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА направеното изменение в размера на предявените искове по
начина, посочен в молба от 23.06.2021 г., а именно:
По иска чл. 344, ал.1, т.3 от КТ да се счита предявен в размер на 11778
лева обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ.
По иска по чл. 224, ал.1 от КТ да се счита предявен с цена в размер на
4280,16 лева, обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер
на 59 дни.
17
Препис от молбата се връчи на ответната страна като ДАВА
възможност да вземе становище по същата.
Адв. И. – Считаме молбата за неоснователна, доколкото се касае за
изменение на иска по суми. Считаме самото искане за неоснователно.
С оглед събирането на допуснати допълнителни доказателства, делото
следва да се отложи за друга дата, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА същото за 30.09.2021 г. от 11,00 ч., за която дата и час,
страните да се считат редовно уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,45
часа.
Съдия при Районен съд – Я. _______________________
Секретар: _______________________
18