№ 44
гр. Враца, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20221400900025 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба вх. № 132/07.01.2022 г. на „Мек Балкан” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от
управителя К. М. Х., чрез адв. Я.Н. - САК, с която се иска да бъде открито
производство по несъстоятелност на „Манастирище - 2000” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от управителя К.
Н. К..
Молителят твърди, че с 19 броя договори за покупко-продажба на
недвижими имоти, обективирани в нотариални актове: Нот. Акт № 138, том
VIII, от 22.12.2016 г., Нот. акт № 62, том I, от 03.02.2017 г., Нот. акт № 147,
том II, от 20.04.2017 г., Нот. акт № 92, том II, от 08.04.2015 г., Нот. акт № 20,
том III, от 04.05.2017 г., Нот. акт № 45, том IV, от 20.06.2017 г., Нот. Акт №
168, том IV, от 18.07.2017 г., Нот. акт № 197, том II, от 01.08.2017 г., Нот.
Акт № 106, том VIII, от 19.12.2017г., Нот. акт № 137, том IV, от 30.06.2015 г.,
Нот. акт № 136, том IV, от 30.06.2015 г., Нот. акт № 155, том VII, от
03.11.2015 г., Нот. акт № 144, том VI, от 11.10.2016 г., Нот. акт № 138, том
VIII, от 22.12.2016 г., Нот. акт № 138, том VIII, от 22.12.2016 г., Нот. акт №
138, том VIII, от 22.12.2016 г., Нот. акт № 134, том VIII, от 22.12.2016 г., Нот.
акт № 155, том V, от 28.08.2017 г., Нот. акт № 1, том VIII, от 28.11.2017 г., е
1
придобил право на собственост върху земеделски земи, които са били
отдадени под аренда от предходните собственици на „Манастирище - 2000”
ЕООД с договори за аренда на земеделски земи: Договор № 10-3389-
14.11.2014г., Договор № 11-3155-24.08.2015г., Договор № 12-3165-
24.08.2015г., Договор № 1-2732-20.10.2010г., Договор № 13-3458-15.12.2016г.,
Договор № 14-3359-14.09.2015г., Договор № 15-3329-12.09.2015г., Договор №
16-4025-03.11.2015г., Договор № 19-2740-21.10.2010г., Договор № 2-3197-
27.08.2015г., Договор № 3-3281-04.09.2013г., Договор № 4-3342-14.09.2015г.,
Договор № 5-1110-07.05.2012г., Договор № 6-3304-11.09.2015г., Договор № 7-
4226-29.11.2013г., Договор № 8-2844-03.08.2015г., Договор № 9-3333-
14.09.2015г., Договор № 17-1463-29.05.2012г., Договор № 18-1892-
06.07.2016г. Развива съображения, че съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от
Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ е заместил арендодателите като
страна по договорите за аренда от момента на придобиване на собствеността
върху арендуваните имоти за целия срок на действие на договорите.
Поддържа, че има вземания за арендни плащания по посочените договори за
аренда в общ размер 21151,22 лв., от които: 1144,30 лв. - за стопанската
2016/2017 г., 6812,00 лв. - за стопанската 2018/2019 г., 6812,00 лв. - за
стопанската 2019/2020 г. и 6382,92 лв. - за стопанската 2020/2021 г. Посочва,
че тези вземания са изискуеми на основание предвиденото в договорите за
аренда и съгласно чл.8, ал.5, изр.1 ЗАЗ, че към настоящия момент не са
погасени, както и че върху същите се начислява лихва за забава, считано от
датата на настъпване изискуемостта на задълженията. Навежда доводи, че
задълженията на ответника произтичат от неизпълнението на търговски
сделки по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като посочените договори за
аренда на земеделска земя представляват търговски сделки според чл.286,
ал.1 и ал.3 ТЗ с оглед качеството на длъжника на търговец и сключването на
договори за аренда във връзка с упражняваното от него занятие. Счита, че
длъжникът е неплатежоспособен, тъй като е в невъзможност да изпълни
описаните изискуеми парични задължения, породени от търговски сделки
(задълженията за главница) или отнасящи се до неизпълнението на търговски
сделки (задълженията за лихва), като твърди, че началната дата на
неплатежоспособността е 31.12.2020 г. - краят на финансовата 2020 г. Твърди
също, че длъжникът е и свръхзадължен, тъй като имуществото му не е
достатъчно за покриване на паричните му задължения.
2
Моли съдът да обяви неплатежоспособността, евентуално
свръхзадължеността, на „Манастирище - 2000” ЕООД, ЕИК ***, да определи
начална дата на неплатежоспособността на длъжника; да открие производство
по несъстоятелност на длъжника; да назначи временен синдик на длъжника;
да наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника и да
определи дата на първото събрание на кредиторите на длъжника. Претендира
и присъждане на направените в производството разноски, в т.ч. и изплатеното
адвокатско възнаграждение.
Длъжникът „Манастирище - 2000” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: с. ***, редовно призован за участие в съдебните
заседания при условията на чл.619, ал.1 ТЗ, не изпраща представител и не
взема становище по молбата.
В първото съдебно заседание е депозирана молба от „Балкан АС”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано
от управителя К. М. Х., чрез адв. М. В. - САК, с която на основание чл.629,
ал.4 ТЗ, дружеството е поискало да бъде присъединено като кредитор в
настоящото производство. Същото твърди, че има парични вземания към
„Манастирище - 2000“ ЕООД, ЕИК: *** за арендни плащания, породени от
следните арендни договори: Договор № 1-548-29.02.2012г., Договор № 2-
3975-15.10.2009г., Договор № 3-4061-26.10.2009г., Договор № 4-3430-
26.09.2013г., Договор № 5-3307-11.09.2015г., Договор № 6-3445-20.12.2010г.,
Договор № 7-3295-11.09.2015г., Договор № 8-3156-24.08.2015г. Поддържа, че
е придобил собствеността върху земеделските земи, арендувани по описаните
договори за аренда (първоначално сключени между трето лице като
арендодател и длъжника като арендатор), съответно, придобил е
собствеността върху земеделските земи чрез следните нотариални актове: НА
№ 11/06.03.2018 г., НА № 192/12.09.2018 г., НА № 192/08.04.2019 г. , НА №
192/08.04.2019 г., НА № 192/8.04.2019 г., НА № 195/26.11.2019 г., НА №
20/11.12.2019 г., НА № 20/11.12.2019 г. и НА № 118/17.12.2019 г. Развива
съображения, че съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от Закона за арендата в
земеделието /ЗАЗ/ е заместил арендодателите като страна по договорите за
аренда от момента на придобиване на собствеността върху арендуваните
имоти за целия срок на действие на договорите. Поддържа, че има вземания
за арендни плащания по посочените договори за аренда в общ размер 4776, 31
лв., от които: 82,67 лв. - за стопанската 2017/2018 г., 646,30 лв. - за
стопанската 2018/2019 г., 1967,81 лв. - за стопанската 2019/2020 г. и 2079,53
3
лв. - за стопанската 2020/2021 г. Посочва, че тези вземания са изискуеми на
основание предвиденото в договорите за аренда и съгласно чл.8, ал.5, изр.1
ЗАЗ, че към настоящия момент не са погасени, както и че върху същите се
начислява лихва за забава, считано от датата на настъпване изискуемостта на
задълженията. Навежда доводи, че тези задължения произтичат от
неизпълнението на търговски сделки по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, тъй
като посочените договори за аренда на земеделска земя представляват
търговски сделки според чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ с оглед качеството на
длъжника на търговец и сключването на договори за аренда във връзка с
упражняваното от него занятие. Счита, че длъжникът е неплатежоспособен,
тъй като е в невъзможност да изпълни описаните изискуеми парични
задължения, породени от търговски сделки (задълженията за главница) или
отнасящи се до неизпълнението на търговски сделки (задълженията за лихва),
като твърди, че началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2020 г. -
краят на финансовата 2020 г. Твърди също, че длъжникът е и свръхзадължен,
тъй като имуществото му не е достатъчно за покриване на паричните му
задължения.
Моли да бъде постановено решение, с което съдът да обяви
неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността, на „Манастирище -
2000” ЕООД, ЕИК ***, да определи начална дата на неплатежоспособността
на длъжника; да открие производство по несъстоятелност на длъжника; да
назначи временен синдик на длъжника; да наложи общ запор и възбрана
върху имуществото на длъжника и да определи дата на първото събрание на
кредиторите на длъжника. Претендира и присъждане на направените в
производството разноски от 250 лв. внесена държавна такса.
С протоколно определение в съдебното заседание на 10.03.2022г. съдът
е присъединил като кредитор в настоящото производство и е конституирал
като страна „Балкан АС” ЕООД, ЕИК ***.
Към молбите си кредиторът „Мек Балкан” ЕООД и присъединеният
такъв „Балкан АС” ЕООД са представили приложенията, изискуеми от
разпоредбата на чл.628, ал.2 ТЗ, както и уведомление до НАП по чл.78, ал.2
ДОПК, съгласно чл.628, ал.3 ТЗ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства и служебно
известните му обстоятелства, обявени по партидата на търговеца в
ТРРЮЛНЦ, приема за установено от фактическа страна следното:
За извършването на експертен анализ на цялостното икономическо
4
състояние на длъжника, по искане на молителя по делото е назначена и
изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно, компетентно и
професионално изготвено.
Според заключението вземанията на „Мек Балкан“ ЕООД по
процесните договори за аренда, предмет на делото с „Манастирище - 2000”
ЕООД, не са намерили счетоводно отразяване в счетоводните регистри на
дружеството. Вещото лице не е открило представител на „Манастирище
2000“ ЕООД на адреса му, но е провело телефонен разговор с управителя му
К. Н. К., от който било обяснено че: „дружеството е преустановило дейността
си, няма счетоводител от края на 2018 г. и не може да бъде предоставена
никаква счетоводна информация, цялото налично имущество на дружеството
е описано от ЧСИ И. Ц. във връзка с образувани изпълнителни производства
и е обявено на публична продан от нея.”
След извършена проверка в ТД на НАП Враца, при ЧСИ И. Ц. и преглед
на документите, приложени по делото, към датата на изготвяне на
експертизата са установени задължения на „Манастирище 2000“ ЕООД в общ
размер 1 715 714.29 лв., представени детайлно към кредитори, в размери
/главница, лихви, разноски/ и основание /изп. дела и арендни договори/,
включително и тези към „Мек Балкан” ЕООД и „Балкан АС” ЕООД в таблица
№ 3.
Според заключението цялото налично имущество на длъжника е
предмет на публични продажби, обявени от ЧСИ И. Ц., рег. № 899, район на
действие ОС Враца и е както следва: 1. по изп. дело 20218990401348: Колесен
трактор Deutz Fahr с начална цена в обявената продан 29070 лв., с ДДС;
Междуредов култиватор QUIVOGNE с начална цена в обявената продан 6885
лв., с ДДС; 2. по изп. дело 20198990401223: Поземлен имот с идентификатор
77102.258.32 в с.*** с начална цена в обявената продан 392 лв.; Поземлен
имот с идентификатор 47010.147.13 в *** с начална цена в обявената продан
453.60 лв.; Поземлен имот с идентификатор 47010.10.11 в *** с начална цена
в обявената продан 460 лв.; Поземлен имот с идентификатор 471010.27.4 в
*** с начална цена в обявената продан 1520 лв.; Адаптер за зърно Deutz Fahr -
към момента на изготвяне на експертизата не е обявен за публична продан.
Стойността на цялото обявено за продан имущество на „Манастирище 2000”
ЕООД възлиза на 38 388.60 лв., която сума не е достатъчна за покриване на
паричните задължения на длъжника. Според заключението, към момента на
изготвянето му длъжникът е преустановил изцяло плащанията на своите
задължения, които възлизат на 1 715 714.29 лв., в това число публични
задължения в размер 22 111.42 лв. и задължения породени от търговски
сделки в размер 1 693 602.87 лв. На вещото лице не са представени
счетоводни документи от „Манастирище 2000” ЕООД, последният подаден
отчет в търговския регистър към Агенцията по вписванията е към 31.12.2018
г., поради което то не е в състояние да определи коефициентите на обща,
5
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на длъжника, както и коефициента
на финансова автономност и задлъжнялост на длъжника и тенденциите в
движението им. Също поради липсата на счетоводна информация
експертизата не може да определи началната дата на неплатежоспособността
на длъжника. От заключението се установява, че предоставените на вещото
лице с писмо изх. № 94-733/04.05.2022г. на Министерство на земеделието,
Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ регистри с данни за
експортирани към ИСАК правни основания за ползване на земеделски земи,
регистрирани на името на „Манастирище 2000“ ЕООД“ за стопанските
2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г., не съдържат информация за: дата на
сключване на арендните договори, име/наименование на арендодателя, срок
на договора, размер и срок на арендното плащане, поради което не може да се
изчисли размера на задълженията на „Манастирище 2000“ ЕООД по
договорите за аренда за последните 3 приключили стопански години
(2018/2019 г., 2019/2020 . и 2020/2021 г.) към съответните арендодатели,
както и не може да даде отговор на въпроса - осчетоводил ли е длъжникът
всички правни основания (договори за аренда и/или наем) за ползване от
негова страна на земеделски земи, данните от които са предоставени от
Министерство на земеделието. Към заключението са приложени
удостоверения за размера на дълга на „Манастирище 2000“ ЕООД,
предоставени от ЧСИ И. Ц., и една таблица със задълженията на дружеството
към държавата - публични задължения на дружеството, предоставена от ТД
на НАП - Враца.
В съдебното заседание вещото лице поясни, че от 2018г. „Манастирище
2000“ ЕООД няма публикувани отчети в Търговския регистър, че управителят
на дружеството го е уведомил в разговор по телефон, че дружеството не
функционира и няма счетоводство, поради което и не може да му предостави
счетоводна документация за периода на експертизата. Към момента
дружеството е в състояние на свръхзадълженост в размер на 1 715 000.00
лева. Вещото лице не е установило дружеството да разполага с налични
средства по банкови сметки, или в брой; единствените активи, с които то
разполага, са предмет на публична продажба към момента от ЧСИ И. Ц. и са в
нищожен размер, спрямо дълговете на дружеството, поради което не могат да
се покрият началните разноски в производството по несъстоятелност за срок
от 6 месеца в размер на 6 000 лева.
Предвид последната констатация на експертизата съдът е приел, че е
налице хипотезата на чл. 629б от ТЗ, поради което с протоколно определение
от 26.05.2022 г. е указал на кредиторите на „Манастирище-2000” ЕООД в
едноседмичен срок да предплатят по особената сметка на Окръжен съд-Враца
сумата 6 000 лв., необходима за покриване на началните разноски в
6
производството по несъстоятелност за срок от 6 месеца. На кредиторите са
указани последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Определението на съда е обявено в търговския регистър на 27.05.2022 г.
под № 20220527163801. Към датата на настоящото произнасяне указаният
срок е изтекъл и разноските не са предплатени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са
доказани всички елементи от сложния фактически състав, уреден в
разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631, съответно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, а
именно: 1. Да е подадена молба от някое от лицата, посочени в чл. 625, респ.
чл. 742, ал. 2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3.
Да е налице изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до
търговска сделка, или публично правно задължение към държавата или
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по
смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ или свръхзадълженост по чл. 742, ал. 1 от ТЗ,
ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника
да не са временни, по аргумент от чл. 631 от ТЗ.
В настоящия случай отношенията между кредиторите и длъжника се
основават на договори за аренда на земеделски земи, индивидуализирани в
молбите по чл.625 и 629, ал.4 ТЗ, сключени между бивши собственици на
земите, като арендодатели, от които молителят „Мек Балкан” ЕООД и
присъединения кредитор „Балкан АС” ЕООД са придобили право на
собственост върху тези земеделски земи, и „Манастирище-2000” ЕООД, като
арендатор. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от Закона за арендата в
земеделието /ЗАЗ/ молителят и присъединения кредитор са заместили
арендодателите като страна по договорите за аренда от момента на
придобиване на собствеността върху арендуваните имоти за целия срок на
действие на договорите, тъй като същите са вписани по надлежния ред.
Договорите са сключени в кръга на упражняваната от дружествата –
кредитори и длъжник, дейност, поради което имат характера на търговски
сделки.
Молителят „Мек Балкан” ЕООД се легитимира като кредитор на
длъжника „Манастирище-2000” ЕООД с вземания за арендни плащания по
7
посочените договори за аренда в общ размер 21151,22 лв., от които: 1144,30
лв. - за стопанската 2016/2017 г., 6812,00 лв. - за стопанската 2018/2019 г.,
6812,00 лв. - за стопанската 2019/2020 г. и 6382,92 лв. - за стопанската
2020/2021 г., а присъединения кредитор „Балкан АС” ЕООД се легитимира
като кредитор на длъжника „Манастирище-2000” ЕООД с вземания за
арендни плащания по посочените договори за аренда в общ размер 4776, 31
лв., от които: 82,67 лв. - за стопанската 2017/2018 г., 646,30 лв. - за
стопанската 2018/2019 г., 1967,81 лв. - за стопанската 2019/2020 г. и 2079,53
лв. - за стопанската 2020/2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ,
ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден
след изтичането на стопанската година. В арендните договори не е уговорен
друг срок за извършване на плащанията. На основание параграф 2, т. 3 от ДР
на ЗАЗ "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1
октомври на следващата година. Така падежът на задълженията за всички
посочени стопански години е настъпил и същите са станали изискуеми.
Следователно към момента на подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност кредиторът „Мек Балкан” ЕООД е имал
установени вземания към длъжника за арендни плащания, поради което
дружеството има активна процесуална легитимация. Въпреки това следва да
се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и
предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по
чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на неплатежоспособност, евентуално
свръхзадълженост на ответника, и началната й дата, а не съществуването на
самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по
т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение
№ 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК, поради което
не възникват пречки пред пререшаването на въпроса за съществуване на
процесното вземане.
От друга страна длъжникът „Манастирище-2000” ЕООД е сред лицата,
спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност, съгласно
чл. 607а, ал. 1 ТЗ, предвид качеството му на еднолично търговско дружество с
ограничена отговорност - представлява търговец по смисъла на чл. 1, ал.2, т.1
ТЗ.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на
производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на
8
длъжника: 1) неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо
всички видове длъжници, и 2) свръхзадълженост - специално основание,
приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64,
ал. 3 ТЗ /ООД, АД или КДА/. Двете основания за откриване на
производството по несъстоятелност – неплатежоспособност и
свръхзадълженост, са самостоятелни и могат да бъдат предявени в условията
на кумулативност или евентуалност. В конкретния случай молителят се
позовава както на неплатежоспособност, така и на свръхзадълженост /в
условията на евентуалност/ и предвид правноорганизационната форма на
длъжника на капиталово дружество, е допустимо откриването на
производство по несъстоятелност и на второто поддържано основание.
По отношение на неплатежоспособността като основание за откриване
на производството по несъстоятелност следва да се посочи следното:
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо
състояние на търговеца, което съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в
невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно
вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност,
следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои
изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т. е.
такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от
съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно
парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност
представлява трайно състояние за търговеца (арг. от чл. 631 ТЗ).
Освен предпоставките на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, с ал.2, ал.3 и ал.4 са
въведени три оборими презумпции за неплатежоспособност в полза на
кредиторите. Разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ въвежда презумпция, че се
предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение
по чл. 608, ал. 1 ТЗ, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в Търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години. А според
презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията си по някое от групите
9
вземания, изброени в чл. 608, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ТЗ, като спиране на плащанията
е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на
определени кредитори.
С молба вх. № 3042/26.05.2022г., депозирана преди съдебното
заседание, в което е приключило съдебното дирене, молителят „Мек Балкан”
ЕООД е поискал от съда да приеме, че „Манастирище-2000” ЕООД не е
оборило презумпцията по чл. 608, ал.2 от ТЗ, тъй като не е обявявал годишни
финансови отчети за последните три години, както и презумпцията по чл. 608,
ал.3 от ТЗ, тъй като изцяло не е изпълнил задълженията си към него.
С оглед изложеното по делото е доказано, че в тежест на ответника
съществуват непогасени задължения към молителя и към присъединения
кредитор, произтичащи от търговски сделки, а от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза е видно, че са налице и други изискуеми и
непогасени частноправни задължения в общ размер 1 693 602, 87 лв., за
събирането на които са образувани изпълнителни дела при ЧСИ И. Ц., рег. №
899, район на действие ОС Враца. Наред с това, от заключението и от
приложената към него справка от НАП е видно, че ответникът е длъжник и на
публични задължения в общ размер 22 111,42 лв., за събирането на които са
образувани изпълнителни дела при публичен изпълнител. Следователно в
тежест на ответника съществуват задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1,
т. 1 и т. 2 ТЗ, които са изискуеми и към момента на устните състезания не са
погасени.
Наличието на непогасени задължения е презумптивна предпоставка по
чл. 608, ал. 3 ТЗ за наличие на неплатежоспособност. Предположението, че
спирането на плащанията се дължи на влошеното финансово състояние, не
беше оборено нито от събраните писмени доказателства, нито от
заключението на приетата съдебно-счетоводната експертиза. Не се установи
длъжникът да има суми по сметки в търговските банки, а според
заключението цялото негово налично имущество е предмет на публични
продажби, обявени от ЧСИ И. Ц., като стойността на това имущество възлиза
на 38 388.60 лв., която сума не е достатъчна за покриване на паричните му
задължения. Според заключението, към момента на изготвянето му
длъжникът е преустановил изцяло плащанията на своите задължения, както
публични задължения, така и задълженията му, породени от търговски
сделки.
10
Наред с това последният подаден от длъжника годишен финансов отчет
в търговския регистър към Агенцията по вписванията е към 31.12.2018 г.,
което обстоятелство поставя вещото лице в невъзможност да определи
коефициентите на обща, да бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на
длъжника, както и коефициента на финансова автономност и задлъжнялост на
длъжника и тенденциите в движението им, респ. съда – в невъзможност да
анализира същите. При липса на обявени финансови отчети, липсва каквато и
да е възможност да бъдат изследвани показателите за ликвидност, които
представляват количествени характеристики на способността на
предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните текущи
активи, както и показателите за финансова автономност и задлъжнялост,
които характеризират степента на финансова независимост на предприятието
от кредиторите. Същевременно е видно, че търговецът не разполага с дейност
и каквото и да е имущество, с които да преодолее влошеното финансово
състояние.
При тези факти може да се заключи, че на основание чл. 608, ал. 2 и 3
ТЗ по отношение на длъжника е налице състояние на неплатежоспособност
като икономическо понятие. Съдът счита, че е осъществен и юридическият
критерий за трайност на състоянието, тъй като длъжника не осъществява
търговска дейност, която да е източник на доходи, и то от дълъг период от
време (от 2018 г.). Тези факти дават основание на съда да заключи, че
състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо и е налице
обективното състояние на неплатежоспособност.
Възможното състояние на свръхзадълженост на длъжника, установимо
от коефициентите за финансова автономност, се явява ирелевантно,
доколкото е заявено от молителя като евентуално основание за откриване на
производството по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
За определяне на началната дата на неплатежоспособността съдът
следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице
елементите на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по
чл. 608, ал. 1 ТЗ, трайна финансова невъзможност за погасяването му и
причинна връзка между тях.
Началната дата може да се определи чрез някоя от установените в чл.
608, ал. 2-4 ТЗ презумпции, но само по изключение – само когато не са налице
11
достатъчно доказателства, от които да се формира извод за наличието на
горепосочените елементи на неплатежоспособността.
В настоящия случай са събрани достатъчно доказателства, от които
може да се заключи, че влошеното състояние на ответника със сигурност е
било налице към 2021 г. Същевременно са налице данни, че наличието на
изискуеми и непогасени задължения на длъжника датира отпреди 2019 г.,
доколкото видно от приложените към заключението на вещото лице
удостоверения за размера на дълга на „Манастирище 2000“ ЕООД,
предоставени от ЧСИ И. Ц., и справка със задълженията на дружеството към
държавата - публични задължения на дружеството, предоставена от ТД на
НАП – Враца, се установява, че по-голямата част от задълженията на
длъжника по търговските сделки са съдебно установени през 2019г.
/изпълнителните листа, въз основа на които са образувани изпълнителните
дела при ЧСИ, са издадени по частни граждански дела на РС-Козлодуй от
2019г./, както и по-голямата част от публично-правните му задължения също
са установени през 2019г. /изпълнителните дела при публичния изпълнител са
образувани през 2019г. и сроковете за доброволно плащане са изтекли през
2019г. и 2020г./. От изложеното е видно, че влошаването на финансовото
състояние на ответника е започнало преди 2019 г. или най-късно – през 2020
г.
Тъй като обаче състоянието на неплатежоспособност предполага
трайност във влошаването, съдът счита, че наличието на непогасени
задължения към 2019 г. не може да обоснове прилагане на презумпциите по
чл. 608, ал. 2 и ал.3 ТЗ.
Въз основа на всичко изложено съдът счита, че като дата на
неплатежоспособността следва да се определи датата 31.12.2020 г., към който
момент чрез съставянето на ГФО се обобщава финансовото състояние за 2020
г. - към тази дата със сигурност може да се приеме, че влошеното финансово
състояние на длъжника, започнало в предходните години, вече е придобило
траен и необратим характер.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Длъжникът притежава право на собственост върху дълготрайни
материални активи /поземлени имоти и селскостопанска техника/, които са
предмет на принудително изпълнение от ЧСИ И. Ц. и са в нищожен размер
спрямо дълговете на дружеството. Тези активи обаче не могат да се третират
12
като средства, достатъчни за покриване на разноските по несъстоятелността.
Това следва от разпоредбата на чл. 639б, ал. 4 ТЗ, съгласно която
предварителното им осребряване е обусловено от съгласие на събранието на
кредиторите, т. е. тази възможност е неприложима в настоящия етап на
производството, когато такъв орган не е сформиран. Същевременно, вещото
лице не е установило дружеството да разполага с налични средства по
банкови сметки, или в брой, поради което наличното имущество на длъжника
не е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност за срок от 6 месеца в размер на 6 000 лева.
Ето защо по реда на чл. 629б ТЗ съдът е указал на кредиторите
възможността да бъде предплатена сумата за разноски за покриване на
началните разходи по производството. Това не е сторено в дадения
едноседмичен срок (изтекъл на 03.06.2022 г.), нито към датата на настоящото
произнасяне, поради което съдът следва да постанови решение при условията
на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписване на решението, ако бъде удостоверено, че е налице
достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Врачански
окръжен съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните
разноски по несъстоятелността от 6 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този
срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника
от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).
По разноските:
С оглед уважаването на молбата, на молителя и на присъединения
кредитор следва да се присъдят сторените разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, както следва: на „Мек Балкан” ЕООД - общо 2 230 лв., от
които 250 лв. - внесена такса за образуване на делото, 480 лв. изплатена част
от адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
13.12.2021 г., съобразно фактура № 3728/17.12.2021 г. и нареждане за
плащане от 30.12.2021 г. по фактурата, както и 1500 лв. - внесен депозит за
изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза; на „Балкан АС”
ЕООД - 250 лв. внесена държавна такса.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Врачанският окръжен
13
съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Манастирище - 2000” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от
управителя К. Н. К..
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на
„Манастирище - 2000” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
с. ***, представлявано от управителя К. Н. К..
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху
имуществото на „Манастирище - 2000” ЕООД, ЕИК ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
„Манастирище - 2000” ЕООД, ЕИК ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Манастирище - 2000” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от
управителя К. Н. К..
ДОПЪЛВА на основание чл. 9 от ТЗ фирмата на длъжника с добавката –
"в несъстоятелност".
СПИРА производството по т. д. № 25/2022 г. по описа на Окръжен съд -
Враца.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписване на
настоящото решение в Търговския регистър, ако се установи, че е налице
достатъчно имущество или ако бъде депозирана необходимата сума от 6000,
00 лв. за предплащане на началните разноски по чл. 629 б ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите, на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, че ако в
едногодишния срок от вписване на решението не бъде поискано
възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския
регистър.
ОСЪЖДА „Манастирище - 2000” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: с. ***, представлявано от управителя К. Н. К. ДА
14
ЗАПЛАТИ на „Мек Балкан” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от управителя К. М. Х., сумата 2 230 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Манастирище - 2000” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: с. ***, представлявано от управителя К. Н. К. ДА
ЗАПЛАТИ на „Балкан АС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от управителя К. М. Х., сумата 250 лв.
разноски по делото за внесена държавна такса.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписването му в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-
дневен срок от вписването му в търговския регистър.
Делото да се докладва незабавно при постъпване на молба за
възобновяване на производството, респ. при изтичане на едногодишния срок
по чл. 632, ал. 2 от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
15