РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Сливница, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
в присъствието на прокурора Д. В. Х.
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20241890100471 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.4 ЗОДОВ.
Oбразувано e по искова молба от В. А. А. срещу Софийски районен съд и Софийски
градски съд, с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца солидарно сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото, по което ищецът е бил страна гр. д. №
33653/2014 г на СРС и гр. д. № 6664/2020 г. по описа на СГС, в разумен срок, с обща
продължителност от 8 г., 9 м. и 29 дни, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.03.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата
в размер на 5453.72 лева– претърпени имуществени вреди от същото нарушение,
изразяващо се в начислена и заплатена лихва за забава, от които 4808.10 лева за периода
07.08.2014 г. до 02.10.2019 г., 398.09 лева за периода 24.10.2020 г. до 26.02.2021 г. и 247.53
лева за периода 15.05.2021 г. до 09.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.03.2024 г. до окончателното плащане, в условията на
евентуалност сума в размер на 5392.91 лева - обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат от цялостното забавяне на производството – начислена и платена лихва за
забава за период от 2096 дни от 23.07.2017 г. до 18.04.2023 г., ведно със законната лихва от
06.04.2023 г. /датата на плащане на сумата/ до окончателното плащане на сумата. При
наличие на разделна отговорност претендира обезщетение за имуществени вреди от СРС
сума в размер 4808.10 лева за периода 07.08.2014 г. до 02.10.2019 г., а от СГС сума в размер
на 398.09 лева за периода 24.10.2020 г. до 26.02.2021 г. и 247.53 лева за периода 15.05.2021 г.
до 09.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.03.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В исковата молба и в допълнителните молби към нея се излагат твърдения, че ищецът
е бил страна – ответник по гр.д. № 33653/2014 г на СРС, предявен от Д.Д., за претърпени от
1
последния неимуществени и имуществени вреди от ПТП, причинено от В. А. на дата
20.06.2009 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на ПТП-то до окончателното
плащане на сумите. Твърди се, че посоченото гражданско дело е образувано на 20.06.2009 г.,
с постъпване на исковата молба в съда. На 03.07.2014 г. съдът е постановил разпореждане по
реда на чл.131 ГПК, получено от В. А. на 10.07.2014 г. На 07.08.2014 г. В. А., като ответник е
депозирал отговор на исковата молба. Едва на 02.10.2019 г. – 5 години, 1 месец и 25 дни,
след датата на депозиране на ОИМ, съдът е изготвил проект на доклад, произнесъл се е по
исканията на страните и е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 11.11.2019 г. Пред СРС
са проведени три о.с.з. – на 11.11.2019 г., на 03.02.2020 г. и на 15.06.2020 г., като в
последното съдебно заседание ищецът направил изменение на размера на иска като го
увеличил на 30000 лева, което обусловило родова подсъдност на делото пред СГС. С
протоколно определение СРС прекратил производството пред себе си и го изпратил по
компетентност на СГС. Така производството пред СРС, от образуване на делото до
изпращането му на СГС, е продължило 6 г. и 18 дни, като в периода от 07.08.2014 г. до
02.10.2019 г. не са извършвани никакви съдопроизводствени действия от сезирания съд.
След изпращане на делото в СГС е образувано гр.д. № 6664/2020 г. Проведено е едно о.с.з.
на 24.09.2020 г. и делото е обявено за решаване. Съдът се е произнесъл с решение на
26.02.2021 г., тоест 4 м. и 2 дни след изтичане на едномесечния срок за това. С молба на
ищеца е поискано поправка на ОФГ в решението на СГС, по която съдът се е произнесъл 2
м. и 25 дни след срока за това. Решението на СГС е обжалвано пред САС, къде
производството е продължило 10 м. и 21 дни. Решението на САС е обжалвано пред ВКС,
където производството е продължило 5 м. и 17 дни. Твърди се, че общият срок от
образуването на гражданското дело до приключването му във всички съдебни инстанции е
продължило 8 г., 9 м. и 29 дни, който срок надхвърля разумния срок за разглеждане и
решаване на гражданско дело. Счита, че забавата се дължи единствено на бездействието на
СРС и СГС, с което е нарушено защитеното право на ищеца за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок. В резултат от това за него са произтекли вреди – неимуществени,
които ищецът оценява на 10 000 лева, изразяващи в претърпени от него болки и страдания,
несигурност, притеснени и безпокойство за развитието на делото, страх от евентуалния
изход на делото, с ясното разбиране, че с всеки ден сумата нараства, заради начисляваните
лихви. Забавянето на производството е накърнило доверието му в съда и справедливостта и
създало усещане у него, че е жертва на обстоятелствата и неспособен да защити правата си.
Наред с това са му причинени и имуществени вреди в размер на 5453.72 лева, изразяващи
се в заплатена от ищеца законна лихва върху уваженото обезщетение за неимуществени
вреди в периода на неоснователното забавяне на делото. За периода 07.08.2014 г. до
02.10.2019 г., в който СРС не е извършвал никакви съдопроизводствени действия – лихвата
за забава, заплатена от В. А. върху присъдената в негова тежест главница от 9186 лева е
4808.10 лева, за периода 24.09.2020 г. до 26.02.2021 г., в който период делото пред СГС е
обявено за решаване и е решено – заплатената лихва за забава е 398.09 лева, а за периода
15.05.2021 г. до 19.08.2021 г., период в който СГС се е произнасял по молба за отстраняване
на ОФГ, лихвата за забава заплатена от В. А. е 247.53 лева. Счита, че за така причинените му
неимуществени и имуществени вреди двамата ответници отговарят солидарно, доколкото
бездействието на двата органи на съдебната власт са допринесли за настъпването на вредите
на ищеца. Преди предявяване на настоящите искове ищецът се е обърнал към
Министерството на правосъдието за определяне на обезщетение за нарушение на правото на
ищеца за разглеждане и решаване на дело, по което е страна в разумен срок. От
министерството на правосъдието, след извършена проверка от Инспектората към ВСС, е
констатирано, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото, по
което е страна, в разумен срок, като му е определено обезщетение в размер на 3100 лева, с
чиито размер ищецът не е съгласен, поради което предявява настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от СРС, с който
оспорва иска по основание и размер. Счита, че не е допуснато нарушение на правото на
ищеца за разглеждане и решаване на делото, по което е бил страна в разумен срок. Счита, че
дори и да е допуснато такова нарушение, не се установява да са настъпили вреди за ищеца.
2
Наред с това счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е силно
завишено. По отношение на иска за имуществени вреди, счита, че не би следвало да
отговаря за тях, доколкото настъпването на същите се дължи на бездействието на ищеца,
като задължено лице, да заплати претендираното от него обезщетение в срок. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземането за обезщетение за имуществени
вреди. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от СГС, с който
оспорва иска по основание и размер. Счита, че при разглеждане на посоченото дело пред
СГС не е допуснато забавяне на производството, а същото е разгледано в разумен срок.
Счита, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че СГС е един от най- натоварените
съдилища в страната, както и факта, че малко преди образуване на делото пред СГС е
обявено извънредно положение в страната във връзка с Ковид 19, което е създало пречка
делата да се разглеждат в рамките на законоустановените срокове. Оспорва размера на иска.
Моли за отхвърляне на исковете или присъждане на минимално обезщетение и присъждане
на разноски.
Прокуратурата на Република България дава становище по същество на делото, като
счита, че исковете са неоснователни.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на производството:
Изчерпана е административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава
трета "а" от Закона за съдебната власт, като ищецът преди образуване на настоящото
производство е отправил искане за констатиране на нарушаване на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок до Министерството на правосъдието. На база на това
искане е образувана проверка от Инспектората към ВСС и е констатирано такова нарушение.
Министерството на правосъдието е определило обезщетение на ищеца за нарушеното му
право в размер на 3100 лева, като не е постигнато споразумение (чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ),
доколкото ищецът не се е съгласил с определения размер. Горното поражда интереса му да
предяви настоящите искове.
По същество:
Предявени са искове с правна квалификация по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, вр. с чл.82, пр.1
ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва, при условията на пълно
и главно доказване, да установи, че е бил страна по гр.д. № 33653/2014 г на СРС и гр.д. №
6664/2020 г на СГС, които са разгледани и приключени в посочените от него срокове, че е
нарушено правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, че в резултат от
това за него са настъпили неимуществени и имуществени вреди и размер на вредите.
Ответниците носят насрещно доказване, както и да докажат, наличие на обстоятелства,
които изключват отговорността им.
С Определение № 578 от 12.12.2024 г., като безспорно между страните е отделено, че
ищецът е бил страна – ответник по гр.д. № 33653/2014 г на СРС, предявен от Д.Д., за
претърпени от последния неимуществени и имуществени вреди от ПТП, причинено от В. А.
на дата 20.06.2009 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на ПТП-то до
окончателното плащане на сумите. Посоченото гражданско дело е образувано на 20.06.2014
г., с постъпване на исковата молба в съда. На 03.07.2014 г. съдът е постановил разпореждане
по реда на чл.131 ГПК, получено от В. А. на 10.07.2014 г. На 07.08.2014 г. В. А., като
3
ответник е депозирал отговор на исковата молба. Едва на 02.10.2019 г. – 5 години, 1 месец и
25 дни, след датата на депозиране на ОИМ, съдът е изготвил проект на доклад, произнесъл
се е по исканията на страните и е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 11.11.2019 г.
Пред СРС са проведени три о.с.з. – на 11.11.2019 г., на 03.02.2020 г. и на 15.06.2020 г., като в
последното съдебно заседание ищецът е направил изменение на размера на иска като го
увеличил на 30000 лева, което обусловило родова подсъдност на делото пред СГС. С
протоколно определение СРС прекратил производството пред себе си и го изпратил по
компетентност на СГС. Така производството пред СРС, от образуване на делото до
изпращането му на СГС, е продължило 6 г. и 18 дни, като в периода от 07.08.2014 г. до
02.10.2019 г. не са извършвани никакви съдопроизводствени действия от сезирания съд.
След изпращане на делото в СГС е образувано гр.д. № 6664/2020 г. Проведено е едно о.с.з.
на 24.09.2020 г. и делото е обявено за решаване. Съдът се е произнесъл с решение на
26.02.2021 г., тоест 4 м. и 2 дни след изтичане на едномесечния срок за това. С молба на
ищеца е поискано поправка на ОФГ в решението на СГС, по която съдът се е произнесъл 2
м. и 25 дни след срока за това. Не се спори, че за периода 07.08.2014 г. до 02.10.2019 г., в
който СРС не е извършвал никакви съдопроизводствени действия – лихвата за забава,
заплатена от В. А. върху присъдената в негова тежест главница от 9186 лева е 4808.10 лева,
за периода 24.09.2020 г. до 26.02.2021 г., в който период делото пред СГС е обявено за
решаване и е решено – заплатената лихва за забава е 398.09 лева, а за периода 15.05.2021 г.
до 19.08.2021 г., период в който СГС се е произнасял по молба за отстраняване на ОФГ
лихвата за забава, заплатена от В. А. е 247.53 лева.
Спорно по делото е в разумен срок ли е приключило гражданското производство пред
СРС и СГС, вредите, техния размер и отговарят ли за тях ответниците и как /солидарно или
разделно/.
В ГПК са предвидени срокове за приключване само на особени производства, тъй
наречените бързи такива, изискващи срочно произнасяне, като изрично и изчерпателно са
изброени исковете/ исканията, въз основа на които се образуват такива бързи производства.
За останалите искове, които се разглеждат по общия ред, нито в ГПК, нито в друг
нормативен акт са регламентирани сроковете, които се приемат за разумни, в които съдът
следва да се произнесе по едно дело от общ характер /тези които не са с особен характер, не
са бързи такива/ от постъпване на исковата молба до приключването му с краен съдебен акт,
какъвто е искът, по който В. А. А. е бил страна пред СРС, респективно СГС.
Не е предвиден срок, в който, от постъпването на исковата молба в съда, последният
следва да разпореди нейното връчване за отговор на ответника. Не е предвиден срок за
насрочване на делото за открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата
молба, както и в какъв интервал следва да се насрочват отделните съдебни заседания едно от
друго. Единствено е указан срокът, в който съдът следва да се произнесе с решение след
обявяване на делото за решаване, а именно 1 месец – чл.235, ал.5 ГПК, който срок е
инструктивен.
За това преценка за продължителността на разумния срок за разглеждане и
4
решаване на едно дело се извършва на база обективни критерии, а именно времето
необходимо за проучване на делото, като се отчита неговата фактическа и правна сложност,
броя на исковете и страните, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване
на съдебни експертизи, обем на доказателствата и способите за събирането им. Взима се
предвид поведението на страните, както и това на съда в лицето на съдията – докладчик,
като при преценката на поведението на последния голямо значение имат усилията му за
ускоряване на производството, доколкото съдебните органи са тези, от които се очаква да
следят всички участници в производството, да полагат максимални усилия за
предотвратяване на ненужно забавяне.
Преценката дали едно дело е разгледано и решено в разумен срок се извършва на
база общата продължителност на съдебното производство, като е възможно тя да е в
нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството
са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от
производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на
делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции.
В случая от установеното по делото съдът приема, че правото на ищеца за
разглеждане и приключване на делото, по което е бил страна – ответник пред СРС /като
първа инстанция/ в разумен срок е нарушено.
Това е така, доколкото производството, от образуването си през м. 06.2014 г. до
приключването си с влязло в сила Определение на ВКС – 23.03.2023 г. по к.д. № 4058/2022
г., е продължило 8 г. и 9 м. на три инстанции. От тях 7 г. производството е продължило пред
първата инстанция. От постъпване на отговор на исковата молба по гр.д. № 33653/2014 г на
СРС - 07.08.2014 г. до насрочването му в открито съдебно заседание с определение на съда
от 02.10.2019 г. е изтекъл период от 5 години, 2 месеца и 25 дни, през който период СРС е
бездействал и не е извършвал каквито и да било съдебно-процесуални действия, въпреки че
не е имал обективни пречки за това, изходящи от самото производство или от страните по
делото. Пречки от личен и служебен характер /висока натовареност/ на съда, в лицето на
съдията – докладчик, не са от естеството си да обосноват обективни, извинителни причини
за неприключване и решаване на делото в разумен срок.
В тази връзка следва да се обоснове, че по предявения иск пред СРС по-голямата
част от фактическия състав на претенцията е установен с влязъл в сила съдебен акт,
съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, като предмет на доказване е било единствено
наличието на съпричиняване и оттам размера на обезщетението, което не се характеризира с
такава правна и фактическа сложност, която да обосновава по – продължителен период за
проучване на делото до насрочването му в открито съдебно заседание.
По отношение на продължилото производство пред СГС следва да се посочи, че
макар и последният да не е спазил срокът за обявяване на пътрвоинстанционното решение,
като същото е постановено повече от 4 месеца след изтичане на законоустановения
едномесечен срок по чл.235, ал.5 ГПК, това забавяне, съдът счита, че не се е отразило на
общата продължителност на делото. Същото се отнася и за забавянето на СГС за
5
произнасянето по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка – 2 месеца и 25 дни,
като съдът приема. Още повече, че в периода от изтичане на срока за отговор на молбата за
отстраняване на ОФГ до постановяване на решението за поправка на ОФГ, СГС не е
бездействал, а е извършвал действия по администриране на въззивна жалба и на насрещна
въззивна жалба. Производството пред СГС е образувано на 09.07.2020 г. и е приключило на
26.02.2021 г. - за по - малко от 8 месеца, който срок съдът приема, че е в рамките на
разумния.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице неоснователно забавяне на
първоинстанционното производство единствено в периода 07.08.2014 г. до 02.10.2019 г., в
който СРС не е извършвал никакви съдопроизводствени действия, който период от 5 години
и 2 месеца съдът приема за крайно неразумен, несъответстващ на правната и фактическа
сложност на делото и процесуалните действия, които е следвало да бъдат извършени, а
именно насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което забавяне е
довело до голямата продължителност на цялото производство до приключването му с влязъл
в сила съдебен акт – 8 г. и 9 месеца, което забавяне не е могло да бъде компенсирано от
следващите инстанции, макар и последните да са се произнасяли своевременно, в срок.
Съдът не споделя възражението на ответниците, че забавата на производството се
дължи на обявеното извънредно положение във връзка с Ковид 19, доколко забавянето на
разглеждането на дело от СРС за период от 5 години е преди обявяване на извънредно
положение в страната.
По отношение на неимуществените вреди:
Съдът присъжда обезщетение за тези вреди, които са пряка последица от
неразумно забавените действия на правозащитните органи. Размерът на обезщетението се
определя по справедливост съобразно конкретно установените за случая релевантни
обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумция, че всяка неразумна
продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди.
Вредите над обичайните подлежат на установяване.
Презумпцията не е оборена, напротив търпенето на вреди от ищеца се установява
и от доведения от същия свидетел Иван Боянов Мартинов /протокол от о.с.з. от 10.04.2025 г.
л. 108/, който установява, че през целия период на висящност на делото пред СРС и СГС
ищецът е чувствал тревога и несигурност за това кога ще приключи производството, ще се
уважат ли възраженията му, както и че размерът на вземането всеки ден расте, предвид
натрупващата се законна лихва.
В случая при определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид
продължителността на цялото производство, до приключването му с акт на ВКС от 8 г. и 9
м., от които 7 г. е продължителността на първоинстанционното производство, като от тях 5
години и 2 м. се дължат на неоснователно бездействие на СРС, за който период
единственото процесуално действие, което е следвало да бъде извършено е насрочване на
делото в открито съдебно заседание. Това забавяне е причинило стрес и притеснение у
6
ищеца, със знанието, че задължението му е лихвоносно и спрямо него, в качеството му на
ответник, дългът нараства с продължителността на процеса. Съдът, счита, че справедливия
размер на обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за така причинените болки и
страдания от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок
е сума в размер на 7000 лева.
Размерът на обезщетението съдът съобрази и с практиката на съдилищата по сходни
случаи, така например с Решение № 50258 от 16.12.2022 г. по в. гр. д. № 4461/2021 г. III ГО
на ВКС е определено обезщетение за неимуществени вреди за нарушено права за разумен
срок за разглеждане и решаване на дело с продължителност от 5 г. в размер на 7000 лева.
В тази връзка следва да се отбележи, че искът, по които ищецът е бил страна пред
СРС и СГС е бил за обезщетение за вреди от престъпление, за което има влязла в сила
присъда по чл.78 а НК, като спорен момент е бил единствено размерът на вредите, в това
число налице ли е съпричиняване от пострадалия. Тоест безспорно е било, че е налице
противоправно поведение от страна на В. А. А., в резултат на което са настъпили вреди за
трето лице на производството, като дори и самите вреди са елемент от фактическия състав
на престъплението и са отделени като безспорни по чл.300 ГПК. В тази връзка В. А. А. е
имал задължение да ги обезвъзмезди веднага, от момента на настъпването им, съгласно
разпоредбата на чл.84 ЗЗД. Това, обаче не води на извод, че се оборва презумпцията, че
претърпените от него неимуществени вреди се дължат на неговото бездействие, за това, че
не е заплатил обезщетението преди завеждане на делото. В. А. А. е оспорвал размера на
същото и в крайна сметка възражението му е уважено и исковата претенция срещу него е
намалена с повече от две трети /от 30 000 лева на 9 186 лева/.
Ще се отхвърли искът за осъждане на СГС да заплати сумата от 10 000 лева за
претърпени от ищеца неимуществени вреди солидарно със СРС, доколкото не се установи
при разглеждане на делото от този съд да е нарушено правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок
Като законна последица от уважаване на иска срещу СРС ще се уважи и
претенцията за присъждане на законна лихва от завеждане на иска – 25.03.2024 г. до
окончателното плащане.
По иска за обезщетение за имуществени вреди:
Ищецът претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди от
нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на дело, по което е страна, в разумен
срок, изразяващи се в натрупаните в този период лихви за забава върху присъдената сума,
които лихви ищецът е заплатил. Претенцията е доуточнена с молба от 18.03.2025 г. /л.94/
Действително доколкото предметът на иска пред СРС е бил обезщетение за вреди
от непозволено увреждане, то В. А. А. е имал задължение да го овъзмезди веднага, от
момента на настъпването му, съгласно разпоредбата на чл.84 ЗЗД. От този момент се дължи
и законна лихва.
В случая, обаче, ищецът е оспорвал размера на обезщетението, като се е позовал на
7
съпричиняване и е считал, че е в по-нисък размер от претендирания. Това е обусловило и
воденето на производството и в крайна сметка възражението му е уважено и е присъден по-
нисък размер на обезщетение.
Горното показва, че макар и да е имал задължение да заплати обезщетение от
момента на увреждането, то неговият размер е определен с влязлото в сила решение.
Натрупването на лихви за забава върху обезщетението е в тежест на ищеца /като лице,
причинило увреждането, за което се дължи обезщетение/, но тези лихви натрупани, поради
неоснователно забавяне на производството са в пряка причинно следствена връзка със
забавата на делото, за които не следва да носи тежест страната, срещу която е присъдено
обезщетението, в случая В. А.. В този смисъл е Решение № 306 от 22.10.2019 г. по гр.д. №
4482/2017 г., IV ГО на ВКС, Решение № 300 от 16.09.2024 г. по в.гр.д. № 212/2024 г. по
описа на ОС – София.
Съдът прие, че такова неоснователно забавяне на разглеждане на делото пред СРС
е налице в периода 07.08.2014 г. до 02.10.2019 г. /от изтичане на срока за отговор на исковата
молба до насрочване на делото в първо открито съдебно заседание/. За този период
натрупаната лихва за забава върху присъдената главница от 9186 лева е в размер на 4807.79
лева, изчислени служебно от съда, по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор.
Тази сума съдът счита, че представлява имуществена вреда за ищеца, пряка и
непосредствена последица от неоснователно забавяне на делото пред СРС.
Видно от представеното по делото платежно нареждане /в кориците на делото пред
СРС/ ищецът В. А. е заплатил по гр.д. № 33653/2014 г на СРС на Д.Д. на 06.04.2023 г.
сумата в общ размер на 24 645.69 лева, включваща главница, законна лихва за периода
20.06.2011 г. до 30.03.2023 г. /включваща и периода 07.08.2014 г. до 02.10.2019 г. / и разноски,
което доказва, че реално за ищеца са настъпили вреди, доколкото е заплатил по-голяма лихва
за забава в резултат нарушаване на принципа за разглеждане и решаване на делото в разумен
срок от страна на СРС.
С оглед изложеното искът срещу СРС е основателен за сума в размер на 4807.79
лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Предвид обстоятелството, че съдът приема този иск за основателен следва да се
разгледа своевременно направеното възражение от СРС, в срока по чл.131 ГПК, за
погасяване на вземането за имуществени вреди по давност.
Съдът приема, че вземането за обезщетение за причинени имуществени вреди за
ищеца възниква с приключване на производството по гр.д. № 33653/2014 г на СРС с влязъл
в сила съдебен акт, а именно на 23.03.2023 г., когато е постановено Определението на ВКС, с
което не е допуснато до обжалване въззивното решение. Това е така, доколкото именно към
този момент може да се направи преценка дали е нарушено правото за разглеждане и
решаване на едно дело в разумен срок, тъй като се преценява цялата продължителност на
производството. Това е така, доколкото е възможно да е налице забавяне в отделни етапи от
производството, но то като цяло да е приключило в разумен срок. В случая съдът прие, че е
8
налице забавяне в един етап от производството, при разглеждане на делото пред СРС, а
именно в периода от 07.08.2014 г. до 02.10.2019 г. /от постъпване на отговора на исковата
молба до насрочване на делото в открито съдебно заседание/, което забавяне се е отразило на
продължителността на цялото производство, приключило след 8 г. и 9 м., което забавяне не е
могло да бъде компенсирано от другите съдебни инстанции.
С оглед изложеното съдът приема, че считано от 23.03.2023 г. е възникнало
правото на обезщетение за ищеца и от този момент започва да тече погасителната давност за
него. Единствено размерът на обезщетението съдът определя към един минал период
07.08.2014 г. до 02.10.2019 г., за който е заплатена лихва за забава и в който период реално е
налице неоснователно забавяне на производството, довело до нарушаване на горепосочения
принцип.
Дори и да се приеме, че ищецът е могъл да заведе делото за обезщетяване на
имуществените му вреди преди да е приключило с влязло в сила решение гр.д. № 33653/2014
г на СРС, то искът му би бил преждевременно заведен и неоснователен, доколкото към онзи
момент няма да са настъпили имуществени вреди, тъй като не е ясен изходът на делото и
дали ще бъде осъден или не за главницата, въз основа на която се претендират лихви.
Съгласно разпоредбата на чл.111, б. „б“ ЗЗД вземанията за обезщетения се
погасяват с изтичане на 3-годишна погасителна давност.
Както беше посочено по-горе давността започва да тече на 23.03.2023 г. и е
прекъсната с подаване на настоящата искова молба на 26.03.2024 г., към който момент не е
изтекла.
С оглед всичко изложено искът ще се уважи до сумата от 4807.79 лева, за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 4808.10 лева. Искът като
неоснователен ще се отхвърли.
Ще се отхвърли искът за солидарно осъждане на СРС да заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер на 398.09 лева – лихва за забава, начислена за периода
24.10.2020 г. до 26.02.2021 г. и 247.53 лева – лихва за забава, начислена за периода 15.05.2021
г. до 09.08.2021 г.
Съдът приема, че в случая СРС следва да отговаря само до размера на натрупаните
и платени лихви за забава поради своето бездействие, които в случая представляват
имуществена вреда за ищеца, а не и за тези натрупани пред СГС.
Вредите от натрупаните и платени лихви могат да бъдат отнесени към конкретен
период, бездействието през който е довел до нарастване продължителността на делото.
По отношение на претенцията спрямо СГС съдът прие, че забавянето на СГС за
обявяване на решението и произнасянето по молбата за поправка на очевидна фактическа
грешка не се е отразило съществено върху продължителността на делото и с това забавяне
не е нарушен правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което и
не дължи обезвреда за настъпилите имуществени вреди под формата на натрупани лихви.
Последните се дължат само за забавяне на разглеждането и решаването на делото в
9
неразумен срок и то, в случая, в рамките на този неразумен срок.
С оглед изложеното искът за солидарно осъждане на СГС за заплащане на сумата
от 5453.72 лева– претърпени имуществени вреди, изразяващо се в начислена и заплатена
лихва за забава, от които 4808.10 лева за периода 07.08.2014 г. до 02.10.2019 г., 398.09 лева за
периода 24.10.2020 г. до 26.02.2021 г. и 247.53 лева за периода 15.05.2021 г. до 09.08.2021 г.,
ще се отхвърли.
Като законна последица от уважаване на иска срещу СРС за сумата от 4807.79
лева ще се присъди и законна лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба в
съда - 25.03.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни. Ищецът
доказа следните разноски – 10 лева – платена държавна такса и 1500 лева, платено
адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства –
договор за правна защита и съдействие /л.69/ и платежно нареждане /л.71/. Общо разноски,
направени от ищеца са в размер на 1510 лева, от които, на основание, чл.78, ал.1 ГПК,
съразмерно с уважената част от претенциите ще му се присъди сума в размер на 1153.75
лева.
Ответниците СРС и СГС са направили искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В настоящото производство същите са се представлявали от лице с юридическо
образование - съдебен помощник, въз основа на редовно пълномощно, издадено от
представляващия страната, и доколкото представителят притежава юридическо образование
и правоспособност, страната има право на юрисконсултско възнаграждение, поради което
следва да им се присъди юрисконсултско възнаграждение. В този смисъл Определение №
510 от 26.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2346/2017 г. на ВКС. Съдът определя възнаграждението,
на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП, на
100 лева за всеки, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените
съдебни заседания и извършените процесуални действия. На СГС ще се присъди 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, а на СРС – 23.59 лева, съразмерно с отхвърлената част от
претенциите.
Така мотивиран, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: гр. С., бул. „Ц. Б. “№ ** ДА ЗАПЛАТИ
НА В. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К. Л.“ № **, вх. *, ет. * сумата в размер на
7000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и
страдания, причинени от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. д. №
33653/2014 г на СРС, продължило като гр.д. № 6664/2020 г. по описа на СГС, приключило с
определение на ВКС по к.д. № 4058/2022 г., в разумен срок, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.03.2024 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за горницата над уважения размер
от 7000 лева до пълния предявен такъв от 10 000 лева, като неоснователен.
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К. Л.“ №
**, вх. *, ет. * срещу Софийски градски съд, с адрес: гр. С., бул. „В.“ № * осъдителен иск за
солидарно осъждане за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване на гр. д. № 33653/2014 г на СРС, продължило като гр.д. №
6664/2020 г. по описа на СГС, приключило с определение на ВКС по к.д. № 4058/2022 г., в
разумен срок, като неоснователен.
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: гр. С., бул. „Ц. Б. “№ ** ДА ЗАПЛАТИ
НА В. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К. Л.“ № **, вх. *, ет. * сумата в размер
4807.79 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушаване на правото му
на разглеждане и решаване на гр. д. № 33653/2014 г на СРС, продължило като гр.д. №
6664/2020 г. по описа на СГС, приключило с определение на ВКС по к.д. № 4058/2022 г., в
разумен срок, представляваща начислена и заплатена законна лихва за периода 07.08.2014 г.
до 02.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -
25.03.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер от 4807.79 лева до пълния предявен размер от 5453.72 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К. Л.“ №
**, вх. *, ет. * срещу Софийски градски съд, с адрес: гр. С., бул. „В.“ № * осъдителен иск за
солидарно осъждане за сумата в размер на 5453.72 лева– претърпени имуществени вреди от
нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. д. № 33653/2014 г на СРС,
продължило като гр.д. № 6664/2020 г. по описа на СГС, приключило с определение на ВКС
по к.д. № 4058/2022 г., в разумен срок, изразяващо се в начислена и заплатена лихва за
забава, от които 4808.10 лева за периода 07.08.2014 г. до 02.10.2019 г., 398.09 лева за периода
24.10.2020 г. до 26.02.2021 г. и 247.53 лева за периода 15.05.2021 г. до 09.08.2021 г.
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: гр. С., бул. „Ц. Б. “№ ** ДА ЗАПЛАТИ
НА В. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К. Л.“ № **, вх. *, ет. * сумата в размер на
1153.75 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА В. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К. Л.“ № **, вх. *, ет. * ДА
ЗАПЛАТИ НА Софийски районен съд, с адрес: гр. С., бул. „Ц. Б. “№ ** сумата в размер на
23.59 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К. Л.“ № **, вх. *, ет. * ДА
ЗАПЛАТИ НА Софийски градски съд, с адрес: гр. С., бул. „В.“ № * сумата в размер на 100
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - София.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
11