гр.София, 17.10.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти
въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора Ахмед Кокоев, разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 3111 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 28.02.2017 г. постановена по НОХД № 3835/2016
г. по описа на Софийски районен съд, НО, 107-ми състав е признал подсъдимия А.Р.Б.
за виновен в това, че на 14.03.2015 г., около 23.50 часа в гр. София, ж.к. „*********,
ет. 4, на етажната площадка пред апартамент № 79 е причинил средна телесна
повреда на П.Д.К. като го хванал с две ръце за врата, рязко го дръпнал към себе
си и го хвърлил на етажната площадка, като средната телесна повреда се изразява
в счупване – луксация /разместване/ на шийни прешлени на ниво С1-С2 /първи-втори шийни прешлени/, със стесняване на гръбначно – мозъчния
канал и счупвания на спинозните израстъци на втори,
трети, четвърти и пети шийни прешлени, които
травматични увреждания са реализирали медико-биологичния признак „трайно
затруднение на движението на врата“, поради което и на основание чл. 129, ал.
2, вр. с ал. 1 от НК, вр. с
чл. 54 от НК му наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1
от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.В тежест на подсъдимия са
възложени и направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба и допълнение
към нея от подсъдимия А.Б., чрез упълномощения му защитник адв.
П.В., с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по възведеното обвинение,
алтернативно – преквалифициране на извършеното в престъпление по чл. 133 от НК.
Въз основа на постъпилата въззивна жалба и допълнение
към нея е образувано ВНОХД № 6055/2017 г., разгледано от СГС. С решение № 99 от 29.01.2019 г. постановено
по ВНОХД № 6055/2017 г., СГС, VІ Въззивен
състав е потвърдил присъда от 28.02.2017 г. постановена по НОХД № 3835/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 107 състав. С решение № 308 от 15.07.2019 г. по НД № 640/2019 г., САС,
НО, 7-ми състав е възобновил производството по ВНОХД
№ 6055/2017 г., по описа на СГС, НО, отменил е въззивно
решение № 99 от 29.01.2019 г. постановено по ВНОХД № 6055/2017 г. и е върнал
делото за ново разглеждане на СГС, от друг негов състав, от стадия на закрито
съдебно заседание.
В разпоредително заседание на
24.07.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че за изясняване на делото от фактическа страна и
правилното му решаване, и с оглед задължителните указания на САС е необходимо
да бъде назначена повторна тройна съдебно – медицинска експертиза с участието
на съдебен медик и двама травматолози, която да отговори на въпросите : Каква е
медико-биологичната характеристика на получените от П.Д.К. телесни увреждания?
Какъв е механизма на получаването им и могат ли те да бъдат причинени по време
и начин, съобщени от пострадалия в показанията му?
В открито съдебно заседание на
18.09.2019 г. е проведено въззивно съдебно следствие,
в рамките на което след изслушване на вещите лица д-р Х.М., д-р А.М. и д-р Т.Ш.,
по делото е приета назначената от въззивния съд съдебно-медицинска
експертиза, със задача да даде отговор на посочените по- горе въпроси.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия Б. – адв. Цветков изразява становище, че посочения от
пострадалия и неговата съпруга механизъм на причиняване на телесните увреждания
не намира потвържение в наличната по делото доказателствена маса. В тази връзка отбелязва, че
неправилно първоинстанционния съд е игнорирал показанията
на полицейските служители, които описват друг механизъм, който не кореспондира
със съобщеното от пострадалия и св. С. досежно начина
на причиняване на уврежданията, както и с изводите на СМЕ, като подчертава, че
изводите на СРС за безпротиворечивост между
посочените гласни доказателствени източници са
неправилни. Посочва, че следва да бъде взето под внимание обстоятелството, че
сигнала за извършено престъпление е подаден на по – късен етап, а именно
16.03.2015 г., а в докладната записка от инкриминираната дата обективно не се
съдържат данни за престъпление от общ характер, което не е било обсъдено от
СРС. Защитникът намира за неаргументиран изводът на първия съд за подкрепеност на показанията на пострадалото лице от
заключението на СМЕ, като изтъква, че както СМЕ, така и тройната СМЕ не дават
категоричен отговор на въпроса, касателно точния
механизъм на причиняване на процесните телесни
увреждания. В този смисъл приема, че по делото остава неизяснен въпроса за
установяването на фактическите характеристики и естеството на упражненото
спрямо пострадалия физическо въздействие. Коментира колебанията в показанията
на пострадалия и св. С., като пораждащи основателно съмнение за начина на
причиняване на телената повреда и за евентуалната съпричастност на подсъдимия в
извършване на деянието. В заключение се моли за признаване на подсъдимия за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
Представителят на държавното
обвинение, моли за потвърждаване на атакувания първоинстанционен
съдебен акт, с който подсъдимия е признат за виновен и осъден за причиняване на
средна телесна повреда. Намира за безспорно доказани по делото времето, мястото
и характера на телените увреждания. Основния спорен въпрос, а именно механизма
на причиняване на телесната повреда, счита за изяснен и намерил своя отговор в
заключението на тройната СМЕ, от която е видно, че телесното увреждане не може
да бъде причинено при падане, т.е не е налице самоувреждане
от страна на пострадалия. В тази връзка предлага на въззивния
съд да не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия и показанията на св. И.,
с която същият живее на семейни начала. Обсъжда показанията на пострадалия К.,
които оценява като последователни и непротиворечиви при описвания от него
механизъм на причиняване на телесната повреда. Застъпва становището, че
посоченият от пострадалия механизъм е единствено възможен в процесния
случай, доколкото всички останали възможни начини за причиняване на травмата са
изключени от вещите лица, тъй като предполагат наличие на мекотъканни
увреждания. В заключение се предлага на въззивния съд
да приеме, че телесната повреда е причинена при самото хващане на пострадалия
за врата и рязко издърпване, а не е настъпило вследствие на хвърлянето му на междуетажната площадка. Моли се за потвърждаване на присъдата
в частта относно наложеното наказание.
Повереникът на частния обвинител К. - адв. С., намира за
безспорно доказана виновността на подсъдимото лице, поради което моли за
потвърждаване на присъдата на СРС, с която подсъдимият е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение. Изтъква, че категорично вещите лица са изяснили
естеството на телесната повреда, за която е ангажирана наказателната
отговорност на подс. Б., поради което този въпрос не
следва да се обсъжда като спорен. Коментира противоречията в пледоарията на
защитата, като сочи първоначално застъпената позиция за наличие на осъществено
физическо въздействие от страна на подсъдимия по отношение на пострадалия и последващото отдръпване от същата, и заключението за
недоказаност на твърдяното съприкосновение. Повереникът
счита последното обстоятелство за безспорно доказано и приема за неотносимо към предмета на доказване по делото евентуално
счупване на по-долни прешлени, което не касае обвинението и виновността на
подсъдимия. Отбелязва, че приетия от първоинстанционния
съд механизъм на причиняване на телесното увреждане се подкрепя от събраните по
делото доказателства, включително заключението на тройната СМЕ. Изразява
становището, че наличието на средна телесна повреда и механизма на
причиняването й са безспорно установени, с оглед на което правилно подсъдимият
е бил признат за виновен и осъден от СРС. В тази връзка моли за потвържадване на присъдата на първостепенния съд.
Защитникът на подсъдимото лице при
упражняване правото си на реплика по чл.295 ал.1 от НПК, изразява
несъгласието си с твърдението за признаване на механизма на осъществяване на деянието.
Акцентира върху разминаването в показанията на разпитаните по делото свидетели
и тяхното несъответсвие с изтъкнатия механизъм.
Подчертава, че при последния, с оглед изнесените разяснения от вещите лица се
получава травма на главата, каквато обаче не е описана в медицинската
документация.
В правото си на лична защита и последна
дума подсъдимият Б. моли да бъде признат за невиновен в извършването на процесното деяние.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, както и отразеното в Решение № 308 от 15.07.2019 г. по НД № 640/2019 г., САС, НО, 7-ми състав и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови
атакуваната присъда, първоинстанционният
съд е събрал всички обективно възможни и относими
към предмета на делото доказателства, а именно: гласните доказателства – обясненията на подсъдимия А.Б. /частично/, показанията на
свидетелите: П.К., в това число показанията
на свидетеля от досъдебното производство (л. 26, л. 28 и л. 36 от ДП), приобщени в цялост на основание чл. 281, ал. 5, вр.
с ал. 1 вр., , т. 2 и т. 2 от НПК, А.С., в това число показанията
на свидетелката от досъдебното производство (л. 25, л. 30, л. 35 от ДП), прочетени частично и приети на основание чл.
281, ал. 4, вр. с ал.1, т. 1 от НПК, показанията на Х.И., дадени на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, показанията наП.Н.от досъдебното производство (л. 33) , приобщени на
основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от
НПК, показанията на П.П.от досъдебното производство
(л. 32) , приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр.
с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, показанията на Е.К. от досъдебното производство
(л. 34) , приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр.
с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, приобщените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, и
способи за доказване от досъдебното – съдебномедицинска експертиза (л.38-л.44),
съдебнотехническа експертиза (л.69-л.74),
съдебнопсихиатрична експертиза с освидетелствано лице А.С.(л.46-л.54),
съдебнопсихиатрична експертиза с освидетелствано лице П.К. (л.57-л.65), които
следва да бъдат допълнени с назначената и приета в хода на проведеното пред
настоящата съдебна инстанция въззивно съдебно
следствие, повторна тройна съдебномедицинска експертиза.
Настоящият
съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка на правилността на
съдебния акт и след собствена комплексна преценка на доказателствата стигна до
същите фактически констатации, до които е стигнал и районния съд, като
събраните в хода на съдебното производство пред настоящия съд такива, не променят възприетата от първостепенния съд
фактическа обстановка, а даже напротив, изслушаното заключение на повторната
тройна СМЕ и допълнителния разпит на вещите лица по категоричен и несъмнен
начин подкрепиха фактическите и правни изводи, направени от първостепенния съд.
СГС не намира
причини за съществена корекция на данните по фактическата обстановка, установена
от първостепенния съд, която като цяло възприе, като чрез новосъбраните
доказателства единствено бяха доизяснени детайли във връзка с механизма на
причиняване на телесната повреда и конкретното участие на подсъдимия, която е
следната:
Подсъдимият А.Р.Б. е роден на *** г. в
гр. Девин, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
работи, неосъждан, постоянен адрес ***, настоящ адрес *** и ул. „*********, ЕГН
: **********.
Свидетеля
П.К. и подсъдимия А.Б. били съседи, тъй като обитавали един и същ вход „Г“ на
блок „21“, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“.
П.К.
живеел в апартамент № „79“ на четвъртия етаж, собственост на свидетелката А.С.,
с която съжителствали на фактически начала от седем години. През месец април
2014 г. в жилището под тях (апартамент №
„76“) на етаж трети в посочени блок и вход се установили като наематели
подсъдимия Б. и свидетелката Х.И.. Последните често се оплаквали от силна
музика и шум идващ от апартамента над тях, във връзка, с което няколкократно
подавали сигнали за нарушаване на нощната тишина в почивните дни след 22.00 часа.
Вечерта
на 14.03.2015 г. К. се намирал в жилището си заедно със св. С., където вечеряли
и употребили алкохол. Същите гледали телевизия, като звукът на телевизионния
приемник бил увеличен, тъй като слухът на св. К. бил отслабен. В това време подс. Б. и св. И. се прибрали от работа и чули музика и
тропане, идващи от апартамента над тях. Решили да изчакат до 22.00 часа, но
шумът не спирал, поради което подс. Б. позвънил на
тел. 112 и подал сигнал за нарушаване на обществения ред, като посочил адреса
на свидетелите К. и С. и поискал да се вземат мерки. С цел осигуряване на
достъп на полицейските служители до подадения им адрес, подсъдимият слязъл и
запънал вратата на входа.
На
инкриминираната дата за времето от 19.00 часа до 07.00 часа на следващия ден
свидетелите Е.К.,П.Н.и П.П., тримата полицейски
служители при 01 РУ-СДВР били назначени съвместно като автопатрул
83. Около 22.15 часа същите били изпратени от ОДЧ на адреса посочен от
подсъдимия, във връзка с подадения сигнал за нарушаване на нощната тишина. При
пристигането си на място установили, че се чува шум от телевизор. След
позвъняване на входната врата, същата била отворена от св. С., която поканила
полицейските служители да влязат в апартамента и да се уверят, че няма музика.
Свидетелите Е., Н.и П. влезли във вътрешността на апартамента, преминали през
коридор, който ги отвел до стаята, от където идвал шумът. В същата имало
работещ телевизор, чийто звук бил увеличен повече от нормалното, а на един от
столовете седял св. П.К.. На полицейските служители им направило впечатление,
че св. С. и св. К. са употребили алкохол, предупредили ги да намалят звука на
телевизора, тъй като срещу тях е подаден сигнал за нарушаване на нощната
тишина, записали данните им и си тръгнали.
Скоро след посещението на полицейските
служители, С. и К. възстановили шума, тъй като звука на телевизира
отново бил увеличен. Това подразнило подс. Б., който отново
подал сигнал на тел. 112.
Около 23.50 часа, ядосан подс. Б. се качил на четвъртия етаж и позвънил на вратата
на съседите си.
В това време свидетелите К. и С., които
се приготвяли за лягане, помислили, че отново са полицейските служители, тогава
свидетелката тръгнала към вратата, но св. К. я спрял и казал, че той ще отвори.
Същият се насочил към входната врата, която се състояла от – вътрешна дървена
врата, която се отваряла навътре и външна метална врата, отваряща се навън. И
двете врати били заключени. Свидетелката С. останала да чака на вратата на
хола. Свидетеля К. отключил вътрешната врата, след което без да поглежда през
шпионката на външната врата отключил и последната. В този момент вратата рязко
се отворила и пред него се появил подс. А.Б., който
без да каже нищо, хванал с две ръце за врата св. П.К., рязко го издърпал през
прага на апартамента, извил врата му и през лявата си страна го преметнал на стълбищната площадка. Св. К. паднал по гръб и усетил остра
болка в областта на врата. Чувайки, че нещо се случва св. С. излязла от
апартамента и видяла К. да лежи на земята и да стене. Видяла, че подс. Б. слиза по стълбите и го попитала какво е направил
на човека, тогава дошла и св. Х.И., която задърпала подсъдимия за ръката и
двамата слезли на долния етаж. Св. С. помогнала на К. да се изправи и заедно
влезли в апатрамента си. С. се обадила на тел. 112,
тъй като св. К. установил, че не може да си движи врата. Междувременно адресът
им отново бил посетен от свидетелите Е.К.,П.Н.и П.П.,
на които С. обяснила, че техен съсед, без да уточнява кой им е направил
забележка и е бутнал мъжа й вследствие, на което последния паднал и изпитвал
болки в областта на врата. Полицейските служители заварили св. К. седнал на
стол по същия начин както и при първото им посещение, като същия им обяснил, че
не се нуждае от съдействието им, т.к. на следващия ден е на работа и ще се
оправи. С. обяснила, че е повикала линейка и двамата заявили, че няма да имат
претенции към конкретно лице, и не се нуждаят от допълнително съдействие. След
това полицаите си тръгнали. По-късно до дома на С. бил изпратен екип на Бърза
помощ, който транспортирал св. К. до УМБАЛ „Св. Анна“. В болницата последният
бил диагностициран, като била установена фрактура – луксация на шийни прешлени на
ниво С1-С2. На 16.03.2015 г. и на 19.03.2015 г. били извършени операции, като
при втората операция на св. К. била поставена титаниева
стабилизация от типа окципито-спонодеза от окципиталната кост до дъгите на С3 шиен прешлен, като
прешлените са репозиционирани до достигане на
правилно разположение. На 17.04. 2015 г. е издадено съдебномедицинско
удостоверение с осв. П.К., видно от което на 17.04.2015
г. по цялата обиколка на шията е поставена шийна яка.
След снемането й е установено, че по задната повърхност на шията и срединно, в окосмената част на тилната област на главата
има линеен ръбец, разположен успоредно на дългата ос
на тялото, с белезникав цвят, с дължина 17 см., с напречно разположени на него
линейни ръбци със същата характеристика и дължини от
1.5 до 2 см /белег от оперативна интервенция/. Посочено е, че е представена епикриза № 197 от УМБАЛ „Св. Анна“, Клиника по неврихирургия, издадена на името на П.К., като е цитирана епикриза.
На 16.03.2015 г. св. А.С.подала сигнал
до 01 РУ – СДВР за извършено престъпление по отношение на П.К..
В хода на досъдебното производство е назначена
и изготвена съдебномедицинска експертиза по писменни
данни (СМЕПП) от заключението, на която се установява, че съвкупността от
констатираните при св. П.К. травми, а именно : счупване –луксация
(разместване) на шийни прешлени на ниво С1-С2 (първи
– втори шийни прешлени), със стесняване на
гръбначномозъчния канал; счупване на спинозните
израстъци на втори, трети, четвърти и пети шийни
прешлени; състояние след метална остеосинтеза; белег
от оперативна интервенция в тилната област на главата и задната повърхност на
шията срединно, покрива медико-биологичната
квалификация „трайно затруднение на движението на врата“. Според вещото лице,
типът и локализацията на диагностицираните
увреждания, позволяват да се приеме техния травматичен произход, съответстващ
по време и начин с предварителните сведения, а именно при удари с или върху
твърди тъпи предмети, каквато е и теренната травма.
Видно от заключението на назначената
съдебнопсихиатрична експертиза свидетелката А.С.не страда от психично
заболяване, което може да се приравни на разстройство на съзнанието. Няма данни
за злоупотреба или зависимост към алкохол или други психоактивни вещества.
Алкохолната употреба при нея е в рамките на битовата. Според заключението на
вещото лице, към момента на деянието С. е била в състояние на обикновено
алкохолно опиване – лека или лека към средна степен, като няма данни за
патологично опиване. Не се наблюдават срещащите се при обикновено опиване
нарушения във възприемането и възпроизвеждането на факти от действителността.
Свидетелката може правилно да възприема фактите, имащи значение по досъдебното
производство и, ако желае да дава достоверни показния за тях.
Видно от заключението на назначената
съдебнопсихиатрична експертиза свидетелят П.К. не страда от психично
заболяване, което може да се приравни на разстройство на съзнанието. Интелектът
е в границите на нормата за възрастта, без данни за вроден или придобит
интелектуален дефицит. Познавателните му възможности са добре развити и му
позволяват да се ориентира правилно във фактическата обстановка. Няма данни за
злоупотреба или зависимост към алкохол или други психоактивни вещества.
Алкохолната употреба при него е в рамките на битовата.
Според заключението на вещото лице, към
момента на деянието К. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека
или лека към средна степен, като няма данни за патологично опиване. Не се
наблюдават срещащите се при обикновено опиване нарушения във възприемането и
възпроизвеждането на факти от действителността. Заключението на експерта е, че К.
може правилно да възприема фактите, имащи значение по досъдебното производство
и, ако желае да дава достоверни показния за тях.
По делото е изготвена и приета техническа
експертиза с Протокол №78/2016 г. от 14.01.2016 г. и обект на изследване : един
брой оптичен носител CD-R “HR” с ръкописно
написан текст „14-15.03.2015 г.“ Установено е, че същия съдържа 14 файла JPEG изображение, 10 файла от тип Microsoft Office Excel Comma Separated Values File, 10
файла
от тип Wave Sound. Аудиофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия
диск на компютърната система, а съдържанието им е текстово отразено в изследователската
част на протокола. Изказите на лицата, участващи в разговора са записани така,
както са чути и възприети.
Съгласно заключението на приетата по
делото пред настоящия съд, повторна тройна съдебномедицинска експертиза,
изготвена от вещите лица д-р А.М. – специалист по съдебна медицина, д-р Т.Ш. –
специалист по съдебна медицина и д-р Х.М. – специалист по неврохирургия,
получените от П.К. телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на втори шиен
прешлен /С2/ в основата на денс с предна луксация и изместване на задната дъга на атлас напред със
стесняване на предно- задната ширина на гръбначния канал на същото ниво до 11,3
мм (критична стойност), са причинили на пострадалия трайно затруднение на
движенията на врата за срок по-продължителен от 30 дни. Посочените травматични
увреждания възникват при непряк механизъм на насилие, най-често в резултат на
падане върху главата. Фрактурата на зъба на аксиса
(втори шиен прешлен) може да възникне и при завъртане и сгъване на главата с
известна кинетична енергия („силово“). Според вещите лица при такова тежко
счупване на зъба на втори шиен прешлен, ако е получено при падане върху терена
с изместване на зъба (на прешлена) напред, пострадалият трябва да е паднал на
тилната област на главата, където неминуемо с оглед тежката гръбначна травма
трябва да има травматични увреждания, а такива не са описани в медицинската
документация. Вещите лица приемат като по
- верятен механизъм на получаване на
увреждането директно ротационно въздействие – завъртане на главата в областта
на шията на пострадалия преди падането му върху терена.
Спецификата
на инцидента, при който е увреден свидетеля П.К., ясно поляризира свидетелските
показания. Още първостепенният съд е оценил тази особеност и е положил усилия
да изясни правнорелевантните факти, като държи сметка
за възможната заинтересованост на разпитваните лица. В този смисъл по делото се очертават две групи доказателствени
източници, отразяващи напълно конфронтиращите се версии за случилото се на
14.03.2015 г. В едната група гласни доказателствени
източници биха могли да бъдат включени показанията на свидетелите П.К. и А.С.,
а в другата група биха могли да бъдат отнесени обясненията на подс. А.Б. и показанията на св. Х.И.. Значителна част от
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, обаче се установяват по безпротиворечив начин от доказателствената
маса.Така настоящият съд намира за безспорно изяснени фактите досежно инкриминираната дата, място и време, подадените сигнали
за нарушаване на обществения ред, както и присъствието на подсъдимия и
пострадалия в процесната вечер. Спорните въпроси по
делото се свеждат до това дали именно подс. Б. е
причинил процесното телесно увреждане на пострадалия
и дали това е станало по описания в обвинителния акт механизъм. В тази връзка се
очертават посочените две диаметрално противоположни групи от
гласни доказателства и доказателствени средства.Това
обстоятелство налага преценката на съда за това кои от посочените гласни доказателства
и доказателствени средства да бъдат кредитирани да
бъде направена на базата на обективните находки по делото, намерили израз в
заключенията на съдебномедицинските експертизи досежно
механизма на получаване на травматичните увреждания на св. П.К..
С оглед възраженията на защитата за неправилна
оценка на доказателствата, настоящата съдебна инстанция намира за нужно да
отбележи, че се солидаризира с основния доказателствен
извод на първоинстанционния съд, че съществена роля
при изясняване на подлежащите на доказване факти имат именно показанията на
свидетелите от първата група - пострадалия П.К. и свидетелката А.С.. Давайки
вяра на показанията на частния обвинител като очевидец на деянието, на практика
първата инстанция е привнесла в делото преки доказателства за начина, по който
са протекли събитията. Проявеният подход не е довел до изопачаване на фактите
или голословно игнориране на изнесените от другата група свидетели обстоятелства. За да извърши пълноценна проверка на
доказателствената стойност на показанията на основните
свидетели на обвинението пострадалия К. и св. С., въззивният
съд се довери на заключенията на приетите по делото съдебнопсихиатрични
експертизи. От заключението на експертизите, които въззивният
съд кредитира изцяло като обективно, пълно и компетентно изготвени, се
установява, че П.К. и А.С.са психически здрави, не се установяват данни за
психично заболяване, интелектуалните им възможности са в норма, няма данни за
разстройство на личността. И при двамата не се установяват данни за формирана
зависимост към алкохол или други психоактивни вещества и употребата на алкохол
е в битово допустимите граници. Независимо от употребеното от тях количество
алкохол по време на събитията, и двамата имат съхранен спомен за събитията и
разказът им по време на експертното изследване, както и в процеса, е тематично
и хронологично подреден. Поради това въззивният съд
намира за убедително обоснован крайния експертен извод, че свидетелите К. и С.
притежават свидетелска годност, тъй като са били в състояние на обикновено
алкохолно опиване –лека или лека към средна степен, което не е нарушило
психичните им годности правилно да възприемат и
възпроизвеждат обстоятелствата от обективната действителност.
Поради изложените съображения, този въззивен състав, подобно на първостепенния, се довери и постави в основата на
фактическите си изводи показанията на св. К.. Същите освен доказателствено
средство са и средство за защита на накърнени интереси. Затова съдебните
инстанции са длъжни да извършат обстоен анализ на такива показания, като
изложат съображения дали им дават вяра или не и кои са причините затова.
Действително фактът, че св. К. е пострадал от престъплението и е конституиран в
хода на производството като страна в процеса (частен обвинител), не е основание
същите да бъдат изключени от доказателствената
основа, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира
недостоверност в показанията му, а следва да се разглежда като основание за по
- задълбочен анализ. Нещо повече, съдебната
практика е константна, че осъдителна присъда може да бъде обоснована само на
показания на пострадалото лице, стига те да се подкрепят от останалия доказателствен материал. В конкретният случай, показанията на св. К., като пострадал от деянието са
основен носител на значима доказателствена информация
поради характера на засегнатите обществени отношения, касаещи накърняване на
неговата телесна неприкосновеност. С оглед същественото им значение на основен
източник на обвинителни доказателства срещу подсъдимия, тези гласни доказателствени средства следва да бъдат внимателно
проверени от гледна точка на вътрешната им логичност, обективност и
убедителност, като се подходи внимателно и задълбочено към информацията, съдържаща
се в тях. За
да се довери на показанията на пострадалото лице, на първо място въззивният съд констатира, че е налице последователност в
изложеното от свидетеля по време на разпитите му в хода на наказателното
производство,в които пресъздава по еднопосочен начин хронологията на случилото се на
инкриминираната дата в рамките, на която очертава конкретиката
на осъщественото спрямо него неправомерно посегателство. Същият дава сведения последователно и добросъвестно за случилото
се на 14.03.2015 г., за извършителя на деянието, както и относно събитията
преди и след случката, като пресъздадените от пострадалия лични възприятия са
категорични относно посочените обстоятелства, обхващащи предмета на доказване.
Показанията на пострадалия разкриват логическа хомогенност и онази детайлност,
присъща на непосредственост на придобитите впечатления. Те пресъздават
обективно личните възприятия на разпитаното лице върху обособилата се
обстановка на престъплението, както и отразяват съхранени спомени за съществени
елементи.
По отношение
на възражението на защитата за наличие на противоречия в дадените от
пострадалия показания, съдът намира, че досежно
съществените за правилното решаване на делото обстоятелства такива противоречия
не са налице. Същият е разпитван подробно пред органите на ДП, както и при
разглеждане на делото пред първата инстанция. При всичките си разпити
пострадалият е посочил едно и също, а именно: къде се е намирал и с кого на
инкриминираната дата и място, пресъздал е хронологията на събитието от първоначалното
посещение на полицейските служители по повод постъпилия сигнал за нарушаване на
нощната тишина, последващото позвъняване на входната
му врата, неговите действия и участието на подсъдимия в нанасянето на съставомерните увреди. По делото К. е давал показания на
два пъти в хода на досъдебното производство, както и на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд, като и трите пъти
изложените от него обстоятелства досежно механизма на
деянието са последователни и непротиворечиви. Частният обвинител е категоричен,
че телесното увреждане му е причинено от подсъдимия чрез хващане с две ръце за
врата, рязко издърпване и премятане през лявата страна на подсъдимия на стълбищната площадка. Като в един от разпитите си, видно от
протокол от 28.07.2015 г. (л.36 от ДП) К. недвусмислено заявява : „А.Б.,
хващайки ме с двете си ръце за врата ми го изви и ми счупи прешлените..“ Впечатление
прави, че досежно основния спорен по делото въпрос, касаещ механизма на причиняване на процесната
телесна повреда, в разпита си в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, св. К. не надгражда или по друг
начин трансформира показанията си, отнесени към тези дадени пред орган на
досъдебното производство, а казаното от него носи белезите на устойчив разказ
независимо от фазата, на която е извършен. Като в тази връзка следва да се
отбележи, че възможността за причиняване
на телесното увреждане по посочения от пострадалия начин, е потвърдена и по
експертен път, който въпрос ще бъде обсъден по обстойно на съответното място от
настоящето изложение. Ето защо показанията на пострадалия, категорично
уличаващи подсъдимия следва да бъдат кредитирани при съпоставката им с данните
от съдебномедицинската експертиза и разясненията на вещите лица, изнесени пред
настоящата инстанция.
Настоящият
съдебен състав споделя преценката на предходната инстанция, че показанията на
пострадалия се допълват и подкрепят от показанията на свидетелката А.С., с
която същият живее на семейни начала, без това обстоятелство само по себе си да
е от естество да разколебае извода за тяхната добросъвестност и обективност при
даването на информация по случая, след като не съществуват други основания за
това, изводими от доказателствата по делото. Следва да се подчертае, че
последната детайлно съобщава възприятията си относно събитията преди и
непосредствено след приключване на инцидента. Логично и последователно
разпитаната С. пресъздава хронологията на разгърналия се конфликт с подсъдимия,
по повод подаден от последния сигнал за нарушаване на нощната тишина, който
прераснал във физическа разправа. Същата достоверно предлага своите възприятия
за инкриминираното посегателство, за времевите и пространствените му параметри
и за настъпилите от неправомерната проява последици. Въпреки изтеклия период от време, свидетелката е запазила ясен
спомен за случилото се на 14.03.2015 г., както правилно е отбелязал първият съд,
детайлно и в унисон със съобщеното от пострадалия е уточнила кой и защо е предприел
отваряне на вратите и къде се намирала тя към този момент, и е била
последователна в позицията си и коректно заявява, че не е възприела действията
на подс. Б., с които последния е увредил св. К.,
поради позицията, от която е наблюдавала процесната
ситуация, като уточнява, че при последващия визуален
контакт със свидетеля, забелязала същия да лежи на стълбищната
площадка, описвайки положението на тялото му. Свидетелката неколкократно
е заявила в разпитите си пред органите на досъдебното производство и съда, че
след отваряне на входната врата от св. К. е чула шум от извличане, последван от
стенанията на последния. От показанията на С. във връзка с предприетото от нея
поведение след излизането й от апартамента с категоричност се доказва
присъствието на подсъдимия Б. на мястото на престъплението и същите съдържат индиция за упражненото от него неправомерно престъпно
поведение спрямо пострадалия К.. Предложените от С. зрителни и слухови
възприятия за предхождащите и последващите (с
известни изключения) неправомерния акт действия между лицата предоставят
нужната за проверка на твърдяната от пострадалия информация и обуславят тяхното
кредитиране и предпоставят доказателствената
им тежест. Подобно на първостепенния съд, при анализа на показанията на свидетелката,
настоящият съдебен състав отчете противоречията в показанията й, конкретно
относно обстоятелството, видяла ли е подс. Брезлиев надвесен на пострадалия и оказал ли е същия помощ
при изправянето му, като след самостоятелна доказателствена
преценка на процесните гласни доказателствени
източници, съдът намери, че следва
да отдаде предпочитание на показанията на С., в които последната е дала
сведения, че подс. Б. се е намирал на стълбите,
слизайки към третия етаж посрещнат от св. Х.И., съответно не е бил надвесен над
пострадалия и не му е оказал помощ. Последното доказателствено
решение е обусловено от обстоятелството, че визираните обстоятелства се твърдят
категорично от пострадалия, който последователно отрича да му е оказвана помощ от
подсъдимия и завява, че при появата на св. С. на вратата на апартамента, същият
е слизал по стълбите, а последната го е попитала няма ли да помогне. Фактът на
пълната изолираност на последните показания на св. С. и липсата на разумно
обяснение за промяната в позицията й са основание за съда да не възприеме тези
й твърдения, доколкото същите противоречат на показанията на пострадалия, на
които следва да бъде даден приоритет, т.к. последният е основен участник в
конфликтната ситуация и въпреки изминалия период от време си спомня в детайли
последователността на действията на участници в нея – както неговите собствени,
така и на подсъдимия. Корекцията, внесена от настоящата инстанция досежно кредитирането на показанията на св. С. във
визираната част, не води до различни фактически и правни изводи, като въззивният съд намира, че изясняването на тези
обстоятелства поначало не е от съществено значение за предмета на настоящето
производство.
Съдът кредитира показанията на полицейските
служители Е.К.,П.Н.и
П.П., пристигнали на мястото на инцидента, веднага
след приключването му. Поради изминалия период от време, контролираният съд
правилно е констатирал липсата на спомен у лицата по отношение на съществените
обстоятелства, включени в предмета на доказване, с оглед на което
законосъобразно е приобщил показанията им депозирани в досъдебното
производство. Процесуалната стойност на инкорпорираните чрез разказа на свидетелите
данни, ги определя като производни доказателства, доколкото те не отразяват и
пресъздават лично възприети обстоятелства за инкриминираното деяние и
участващите в него лица, а възпроизвеждат съобщената им от св. С. информация.
Естеството на производните доказателства предпоставя
тяхната процесуална роля и предназначение. Те могат да бъдат използвани като
средство за разкриване на първични доказателства, служат за проверка на
последните или ги заменят при недостатъчност на първичните факти. Конкретиката в настоящия казус индицира
на приложение на една от хипотезите, а именно използване на показанията на
разпитаните лица за проверка на описаните косвени първични доказателства, които
при съпоставяне с основния факт, опосредено сочат
обстоятелства, отнасящи се към престъпното посегателство.
Тук е мястото
да бъде обсъдено едно от основните възражения на защитата, касателно
подкрепеността на гласни доказателствени
средства включени в първата условно обособена група от показанията на свидетелите
Е.К.,П.Н.и
П.П., полицейски служители и отбелязаното от САС
съществено противоречие при интерпретацията и оценката на техните показания,
допуснато от контролирания съд. Действително в показанията си, посочените
свидетели пресъздават казаното им от св. С. за процесния
инцидент, като основния упрек при преценката на тези гласни доказателствени
средства е свързан с обстоятелството, че същите установяват съвсем различен
механизъм на причиняване на увреждане на пострадалия в сравнение със заявеното
от него. В показанията на свидетелите Е., Н.и П. дадени в хода на досъдебното
производство, в цялост приобщени от първоинстанционния
съд чрез прочитането им на съответното процесуално основание се съдържат твърдения,
че при повторното им посещение на адреса на пострадалия, св. С. е съобщила пред
тях, че съсед е бутнал мъжа й, при което той е паднал и изпитва болки в областта
на врата. Също така е отбелязано и обстоятелството, че при многократните си
разговори с тел. 112, св. С. е съобщила на оператора, че мъжът й е нападнат от
комшия, че е блъснат, ударен и че е паднал на площадката. В тази връзка САС е
указал, че смисъла на така употребените изразни форми е различен, което
предполага и съществено разминаване в описаните чрез тях фактически действия,
извършени от подсъдимия спрямо пострадалия, което поражда и основателно
съмнение относно съобщения от пострадалия механизъм на увреждане. Настоящият
съдебен състав се солидаризира с посочените от горната инстанция уточнения и
отчита необходимостта от внасянето на яснота касателно
така повдигнатите въпроси. Действително, видно от заявеното от С. пред
полицейските служители, както и пред операторите на тел. 112 на пръв поглед се
създава впечатление, че по делото се привнася друга версия, съдържателно
различен механизъм на увреждане на пострадалия, но въззивният
съд счита, че тези различия са само привидни. Отделните думи „нападнат“,
„блъснат“, „ударен“, използвани от С. следва да бъдат разгледани в контекста на
цялата създала се ситуация, а интерпретирането им като противоречащи на
изнесеното от пострадалия не държи сметка за момента, в който са били
употребени. Така въззивният съд отчете сериозната
доза емоционалност в разговорите на С. с тел. 112 и намира, че под внимание в
случая следва да се вземе обстоятелството, че последната е била силно
притеснена за здравословното състояние на св. К. и основната цел на многократните
й позвънявания е била да осигури пристигането на спешна медицинска помощ, като
фокусът на вниманието й е бил концентриран именно върху това. Следователно може
да бъде направен извод, че обясненията й за случилото се не са били приоритет
на проведените разговори, като употребените думи „нападнат“, „блъснат“,
„ударен“ са били предназначени единствено да опишат, че е осъществено физическо
въздействие върху личността на пострадалия, на което самата С. не е свидетел. В
светлината на развилите се събития и съобщените от пострадалия оплаквания за болки
във врата, неколкократните опити на свидетелката да
убеди операторите, че е наложително изпращането на линейка е напълно обяснима
невъзможността на последната да прецезира изказа си и
да подбере правилните думи за описване на процесната
ситуация, а още повече това не е била целта на нейните позвънявания. По същия
начин може да бъде разтълкувано поведението на свидетелката пред полицейските
служители. Същите са пристигнали на адреса на пострадалия непосредствено след
инкриминираната случка, когато свидетелката все още силно емоционално повлияна,
притеснена за състоянието на св. К. е обяснила, че чакат пристигането на
линейка, а разясненията й за случилото се са били изключително пестеливи, което
е показателно за обстоятелството, че приоритет към онзи момент е било здравословното
състояние на пострадалия. Самата С. в показанията си съобщава, че на въпроса на
полицаите дали се нуждае от съдействие е заявила, че единственото, от което има
нужда е да помогнат на св. К. да стигне до линейката. Заявила им е, че в този
момент не може да реагира, защото трябва да придружи пострадалия до болницата
и, че ще потърси съдействието на полицията по-нататък, т.к. момента не е
подходящ. Това отговаря и на въпроса поставен от защитата, касателно
по-късно подадения сигнал за извършено престъпление. Нещо повече, въззивният съд счита, че всеки свидетел има индивидуални
възможности за възприятие и за пресъздаване, поради което намира, че чрез
употребените думи „нападнат“, „блъснат“, „ударен“ свидетелката С. е
интерпретирала по собствен начин събитията, които са се развили много бързо и в
изключително кратък интервал от време, като е житейски нормално предвид
съобщеното от нея, че е намерила пострадалия да лежи на земята, същата да реши,
че е бил „бутнат“ или „ударен“ от подсъдимия. Нещо повече, не бива да се
подценява и обстоятелството, че св. С. не е пряк очевидец на осъщественото
съприкосновение между подсъдимия и пострадалия, като с оглед непосредственото
формиране на субективните й възприятия за случилото се – виждайки св. К. да
лежи на стълбищната площадка и подсъдимия Б. да слиза
по стълбите е нормално свидетелката да описва осъщественото физическо
въздействие върху пострадалия, според собствената си гледна точка, поради което
не е възможно да се направи извод за взаимоизключващи се показания.
Правилно
районният съд не е подходил с доверие към по-голямата част на обясненията на
подсъдимото лице. Отчитайки факта, че обясненията на подсъдимия имат двойствена
правна природа, като се явяват едновременно устно доказателствено
средство и основно средство за реализиране правото на защита, същите бяха
оценявани много внимателно от съда. В резултат на извършената доказателствена проверка настоящият съдебен състав, кредитира
обясненията на подс. Б. единствено в частта, в която
изяснява фактите по делото, относно времето и мястото на деянието, подадените
сигнали на тел. 112 и причината за това, както и неговото присъствие там. На
обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице в останалата им
част, в която последният дава сведения за случилото се след позвъняване на
вратата на св. К. и липсата на упражнено от него физическо насилие спрямо
пострадалия, настоящият съдебен състав не се довери. Изложените от обвиняемия
твърдения за
самонараняване на пострадалия при падане от собствен ръст, както и за неговото
пияно състояние причинило увреждането, съдът оцени като защитна версия,
опровергана от останалите доказателства и най – вече от заключението на
изслушаната пред този съд СМЕ.
В сходна насока настоящият съд оцени и
показанията на свидетелката Х.И., която обяснимо заема версията на подсъдимия Б.,
предвид приятелството помежду им. Нейните показания, в частта, в която тя
отрича подсъдимия да е упражнявал насилие над св. К. не се кредитират от въззивния съд. Подобно на изложеното от подсъдимия, на
разказаното от И. се противопоставят не само на показанията на пострадалия и
св. С., но и заключението на повторната тройна СМЕ. Впечатление прави, че свидетелката И. излага в показанията си фактическа
обстановка за случилото се, с детайли и подробности, до степен на пълна
идентичност с тази пресъздадена от подсъдимия, в неговите обяснения. В същото
време както св. К., така и св. С. категорично отричат нейното присъствие на
мястото на инцидента, от момента на позвъняване на вратата, чийто показания
както стана ясно по-горе настоящата инстанция кредитира като отговарящи на
действително случилите се събития. Последното логично обяснява защо И.
пресъздава събития, отговарящи изцяло и на изложеното от подсъдимия. Така въззивната инстанция прецени, не че свидетелката съзнателно
излага неистина пред съда, което би разкрило данни за извършено от нея
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, а че тя добросъвестно е изложила споделеното
й от подсъдимия, за което обаче в хода на делото по несъмнен начин се
установява, че не отговаря на обективно осъществилите се събития, а
представлява негова защитна версия.
Въззивният съд
изгради основните си доказателствени изводи по
отношение на механизма на причиняване на увреждането на св. К. въз основа на
приетата от настоящия състав тройна СМЕ. Според заключението на вещите лица на
пострадалия е причинена фрактура на втори шиен прешлен /С2/ в основата на денс с предна луксация и
изместване на задната дъга на атлас напред със стесняване на предно-задната
ширина на гръбначния канал на същото ниво до 11,3 мм (критична стойност).
Настоящият съд намира за неоснователно възражението, че механизма на
извършеното деяние остава неизяснен въпреки наличието на две съдебномедицински
експертизи, като в тази връзка намира, че заключенията от досъдебната фаза
и от въззивното производство не съдържат значими
противоречия, а по-скоро втората допълва първата поради запознаването на вещите
лица с цялата налична по случая медицинска документация, поради което и
становището им е категорично, че описаният в обвинителния акт механизъм на
причиняване на инкриминираните телесни увреждания е възможен. По отношение на
заключението на тройната СМЕ, вещите лица са изложили два варианта относно
механизма на причиняване на процесното телесно увреждане
на пострадалия К.. На първо място е обсъдена възможността увреждането да е
причинено при непряк механизъм на насилие или да е резултат от падане върху
главата. От устните разяснения на вещите лица става ясно, че при този вариант е
необходимо пострадалия да е ударил главата си в Г-образна контактна повърхност,
която от удара следва да се е свила силно напред към гръдната кост, а гърба да
остане към долната част на тази повърхност, което предполага и наличие на мекотъканна травма, за каквато в конкретния случай няма
данни. Категорични са, че ако такава тежка травма като процесната
е получена при падане на терен, неминуемо следва да е налице и мекотъканна травма. В тази връзка вещите лица са изразили
становище, че е възможно последната да е била неглижирана
от лекуващите лекари, предвид наличието на друг по сериозен животозастрашаващ
проблем, като са отбелязали и обстоятелството, че е възможно също така меките
тъкани да бъдат травмирани в дълбочина, включително с кръвонасядания,
които външно да не се виждат. В нито
едно от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, обаче не се съдържат сведения за това св. К. в инкриминираната вечер
да е ударил главата си в посочената от експертите повърхност, което би разколебало изводите на
съда относно механизма на причиняване на телесната повреда или автора на
деянието.
Установеното, че този механизъм на причиняване на увреждането предполага
пострадалия да е ударил главата си в Г-образна повърхност, какъвто не е процесния случай, съществуването на мекотъканна
травма, за каквато няма данни по делото, и обстоятелството, че пострадалия
отрича да е удрял главата си, навеждат настоящия въззивен
състав да отхвърли този вариант. Нещо повече така обсъдената възможност за
причиняване на процесната травма не успя да удоволетвори и изложената от подсъдимия теза за самонараняване на пострадалия от падането му от собствен
ръст. Противно на обясненията на подс. Б., че св. К. „полетя
надясно, не знам препънал ли се е или какво, опитах се да го хвана, но не
успях…“, „П. падна на дясната си страна“, вещите лица са категорични, че травмената увреда на св. К. не
може да бъде получена по описания от подсъдимото лице начин. Дори да се приеме,
че пострадалият се е самонаранил, падайки от собствен ръст, то според
експертното заключение същия следва да е паднал на тилната област на главата
си, което противоречи на изложеното от Б., че св. К. е паднал на дясната си
страна, като според разясненията на вещото лице д-р М. - при странично падане
главата ще се отклони настрани и е невъзможно травмата да бъде получена само
при странично изместване на главата. Именно в тази връзка вещите лица дават
категоричен и недвусмислен отговор, че установените на св. К. увреждания са
причинени при директно ротационно въздействието – завъртане на главата в
областта на шията на пострадалия преди падането му върху терена. При разпита си
пред настоящия съд същите неколкократно посочват, че
е напълно възможно и по-вероятно травмата да бъде причинена от хващане за врата
и рязко издърпване, с ротационно усукване в областта на шията, което не е
задължително да бъде съпроводено от външни белези по главата или врата на
пострадалия. Не може да бъде отминато и уточнението на вещото лице д-р М., че
ротационно въздействие означава извиване в областта на шията по надлъжната ос
на главата. Настоящият състав счита, че заключението на
тройната СМЕ във втория изложен вариант, кореспондира изцяло със заявеното от
пострадалия досежно механизма на извършеното деяние. Не
са налице причини съдът да не се довери на показанията на св. К. и относно
твърдението му, че не си е удрял главата, доколкото във всичките си останали части те са
логични, безпротиворечиви и подкрепени от другите
доказателства по делото. Достоверността на неговите показания се доказа
безспорно чрез установяване на точния механизъм на получаване на телесната
повреда, което дискредитира обясненията на подсъдимия относно начина, по който
пострадалия се е наранил и им придава значение на защитна теза, целяща да го
оневини и да изключи участието му в процесния
инцидент. Ето защо се
налага извод, че следва да бъде приета втората хипотеза, изложена от вещите
лица. Задълбоченото обсъждане на цитираните хипотези
води до единствено възможния извод за виновността на подсъдимия.
С оглед на изложеното, СГС позова фактическите си изводи на
приетата по делото от въззивната инстанция повторна тройна
съдебномедицинска експертиза, която обективно и обосновано дава отговор на
поставените й въпроси за получените от свид. К.
увреждания и техния механизъм.
Съдът възприема и приложените и
приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, които
допринасят за разкриване на обективната истина по делото.
Посочените по-горе експертни
заключение въззивният съд намира за изготвени, въз основа
на научен подход, от вещи в съответната област на науката лица, като по делото
не са налице каквито и да е обстоятелства, които да провокират съмнение в
обективността и професионализма на вещите лица, както в тяхната
безпристрастност и обективност.
Констатация за необремененото съдебното минало
на подсъдимия А.Б., първият съд законосъобразно е направил въз основа на
приложената и приетата по делото справка за съдимост в досъдебното производство
и инкорпорираната такава в хода на съдебното следствие.
Въззивният съд, след
направен собствен анализ на доказателствените
източници, установяващи наличието на престъпление, участието на подсъдимия при
извършването му и конкретния механизъм на осъществяването му, достигна до
извод, аналогичен на формирания от първостепенния съд, а именно, че подсъдимия Б.
следва да бъде признат за виновен за извършване на описаното в обвинителния акт
престъпление.
При
извършената по реда на чл. 314 от НПК проверка, относно правилността на
постановената присъда, въззивната инстанция споделя
направените от първоинстанционния съд изводи относно
наличието на осъществено от обективна и субективна страна престъпление от подс. Б. с правна квалификация по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК
.
В конкретния
случай от обективна страна безспорно се установи по делото, че подсъдимия А.Б.
на 14.03.2015 г., около 23.50 часа в гр. София, ж.к. „*********, ет. 4, на
етажната площадка пред апартамент № 79 е хванал с две ръце за врата П.К., рязко
го дръпнал към себе си, извил врата му и го хвърлил на етажната площадка, в
резултат, на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на втори шиен прешлен /С2/ в основата на денс
с предна луксация и изместване на задната дъга на
атлас напред със стесняване на предно-задната ширина на гръбначния канал на
същото ниво до 11,3 мм, което увреждане реализира критериите на
медико-биологичния признак трайно затруднение
на движението на врата за срок по – продължителен от 30 дни по смисъла
на 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Показанията
на всички свидетели и приобщените по делото писмени доказателства установяват
по безспорен начин времето и мястото на извършване на престъплението.
Авторството на деянието също е
безспорно установено въз основа показанията на св. П.К. и св. А.С.. По
отношение на този въпрос въззивната инстанция изложи
подробни доводи в доказателствения си анализ, поради
което повтарянето им на настоящия етап се явява ненужно.
По безспорен начин бе установен и механизмът
на получаване на телесните увреждания – хващане за врата и рязко издърпване, с
ротационно усукване в областта на шията.
По този въпрос СГС отново се позова на гласните доказателствени
средства, събрани при разпита на свид. П.К., както и
приетата по делото повторна тройна СМЕ. Последната от своя страна е категорична
и относно вида и характера на увреждането.
Увреждането е съставомерно, тъй като фрактура на втори шиен прешлен /С2/,
е довело до затрудняване движението на врата за период, по-голям от 30 дни,
което телесно увреждане е самостоятелен обективен признак на престъплението по
чл. 129 от НК.
В случая е
налице пряка причинно следствена връзка между действията на подсъдимия– хващане
за врата, издърпване и извиване и полученото от пострадалия К. телесно увреждане.
Въззивният
съдебен състав се солидаризира и със законосъобразните констатации, досежно наличието на корелативно необходимата субективна
страна на деянието на подсъдимия Б.. Правилни са изводите на съда, че
подсъдимият е действал умишлено, а не непредпазливо и естеството на умисъла му
може да бъде изведено от начина на причиняване на травмата. Фрактурата на втори шиен прешлен /С2/ в основата на денс с предна луксация и
изместване на задната дъга на атлас напред със стесняване на предно-задната
ширина на гръбначния канал на същото ниво до 11,3 мм е причинена от директно
ротационно въздействието – завъртане на главата в областта на шията на
пострадалия преди падането му върху терена. Подсъдимият Б. е съзнавал, че хваща
пострадалия с две ръце за врата, че го издърпва го през прага на апартамента и извива
врата му, което може да доведе до нараняването му и настъпване на установените травматични
увреждания.
Правилно първостепенния съд е преценил, че
характера и интензитета на упражненото насилие дава основание да се приеме, че
подсъдимият, макар и да не е целял причиняването на съставомерното
увреждане, е допускал настъпването му, отнесъл се е с безразличие към този
резултат и въпреки това го е извършил. Ето защо въззивния
съд намира, че престъплението е осъществено при форма на вината евентуален
умисъл и законосъобразно е било квалифицирано от контролирания съд по чл. 129,
ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, а не по привилегирования
състав на чл. 133, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК.
След
като е направил верни изводи относно инкриминираното деянието, касателно обективната му и субективна страна, районният съд
е имал правилен подход при отмерване на наказанието, което подсъдимият Б.
следва да изтърпи.
Въззивната инстанция изцяло споделя аргументите на районния
съд при индивидуализиране на вида и размера на конкретното наказание. За
извършеното от подс. Б. престъпление с правна
квалификация по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 2 от НК.
законодателя е предвидил наказание „Лишаване от свобода“. При определяне
размера на наказанието първостепенният съд е отчел както смекчаващите, така и
отегчаващите вината обстоятелства. Правилно като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство е отчетено чистото му съдебно минало, а като отегчаващо
отговорността характера на конкретните
травматични увреждания и обстоятелството, че само своевременната медицинска
намеса е предотвратила по – тежък резултат. Въззивният
съд изцяло подкрепя преценката на районния съд, че най-пълноценното въздействие
върху подсъдимия би се постигнало чрез налагане на наказание „лишаване от
свобода“ в размер близък до минималния, а именно срок от една година. В
настоящият случай не са налице многобройни утежняващи вината обстоятелства,
които да обуславят по тежък размер на наказанието от този, който е определил
районния съд.
Правилно при отчитане
обстоятелствата по делото първата инстанция е установила, че са налице
предпоставките за отлагане на така определеното наказание лишаване от свобода.
Наложеното наказание е до три години, подсъдимият не е бил осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер към датата на деянието и за
постигане целите на наказанието и за поправянето му, не се налага ефективното
му изтърпяване. Настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на
предходния такъв и досежно размера на определения
изпитателен срок, а именно три години. Определеното по този начин наказание се
явява съответно, както на обществената опасност на конкретно извършеното
деяние, така и на тази на самия деец, като именно то в пълнота би изпълнило
целите на наказанието.
Законосъобразно
са изчислени и извършените в наказателното производство разноски и с оглед
изхода на делото обосновано са поставени в тежест на подсъдимия А.Б..
С оглед изхода на делото в тежест на
подсъдимия следва да бъдат възложени и направените пред въззивния
съд разноски, а именно 1008 лева - възнаграждение за вещите лице, изготвили
тройната СМЕ.
След обобщаване на резултатите от
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или
отмяна, поради което и с оглед на посочените съображения, постанови своето
решение.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 334, т. 6 от НПК във връзка с чл. 338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.02.2017г.
по НОХД № 3835/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 107 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.