Решение по дело №370/2016 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 17
Дата: 5 април 2017 г. (в сила от 15 май 2018 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20165550100370
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                                  05.04.2017г.                                    Гр. Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                              Граждански състав

На 08.03.2017г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Б.К.,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №370 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.26, ал.2, предл.пето от ЗЗД, чл.17, ал.1 ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.четвърто ЗЗД, чл.33, ал.2 ЗС и чл.108 ЗС.

Исковете са предявени от Т.Г.И. *** срещу М.П. ***, Т.П.Т. ***, „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. и „Т.-***” ЕООД гр.С.З.. С исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на Ж.Г.В., на наследниците на който е възстановено правото на собственост върху следните земеделски имоти: 1. Нива, с площ от 8,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Ч.”, представляваща имот №047005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №047006 – нива на В.П.Д. и др., имот №047004 – нива на Б.И.Е., имот №000129 – полски път на О.Г.;

2. Нива, с площ от 26,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „А.”, представляваща имот №039007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №039008 – нива на К.А.Н., имот №039026 – нива на Р.Ж. Г., имот №039059 – нива на Я.И.Р., имот №039058 – нива на „Д.-*” ЕООД, имот №039006 – нива на В.Т.Г., имот №000166 – полски път на О.Г.;

3. Нива, с площ от 26,501 дка, шеста категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Н.К.к.”, представляваща имот №004002 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №004031 – нива на Р.Ж. Г., имот №004030 – нива на Р.Ж. Г., имот №000064 – полски път на О.Г., имот №004001 – нива на К.Й.А., имот №004019 – нива на Р.Ж. Г.;

4. Нива, с площ от 13,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „К.”, представляваща имот №020009 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №020061 – нива на Р.Ж. Г., имот №000086 – полски път на О.Г., имот №000101 – полски път на О.Г., имот №020010 – нива на И.Д.Т. и др;

5. Нива, с площ от 3,279 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „М.п.”, представляваща имот №031007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000112 – полски път на О.Г., имот №031008 – нива на Д.К.К., имот №000105 – пасище, мера на О.Г., имот №031006 – нива на Б.Т.Б. и др.

Ищецът бил собственик на 1/24 идеални части от описаните имоти. Друг от наследниците – Д.З.Д. продал на ищеца собствените си 1/12 идеални части от същите недвижими имоти, поради което ищецът станал собственик на общо 3/24 идеални части. До края на стопанската 2015-2016г. имотите са ползвани и обработвани от ЕТ ”Т.И.” по силата на договори за наем. Последното наемно плащане е било в размер на равностойността на 120кг./дка зърно. В края на месец юли 2016г. ищецът узнал, че за описаните недвижими имоти е сключен договор за аренда между ответниците М.П.П. и „С.ПМ” ЕООД за срок от 30 години. Ищецът проверил в имотния регистър и разбрал, че на 22.04.2016г. с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №267, акт 150, том І, дело №138 от 2016г. на Служба по вписвания гр.Г., ответницата Т.П.Т. чрез пълномощника си П.М.П. е дарила на ответника М.П.П. притежаваните от нея идеални части от процесните недвижими имоти. Непосредствено след сключване на договора за дарение, М.П.П. е сключил посочения по-горе договор за аренда, като уговореното арендно плащане било в размер на равностойността на 60кг./дка пшеница. На 13.07.2016г. ответникът „С.ПМ” ЕООД сключил договор за наем на същите земеделски имоти, предмет на договора за аренда с ответника „Т.-***” ЕООД, със срок 1 година и уговорена наемна цена 40лв./дка. Размерът на плащането, за който се е задължил „Т.-***” ЕООД е многократно по-висок от този, който „С.ПМ” ЕООД дължи на собствениците на имотите по силата на договора за аренда.

Ищецът счита, че направеното от Т.П.Т. в полза на М.П.П. дарение е нищожно и прикрива сключена между страните покупко-продажба. С декларация от 13.09.2016г. ответницата Т.П.Т. е заявила, че е упълномощила М.П.П. и П.М.П. да „продадат, дарят или заменят” притежаваните от нея идеални части от земеделските земи, като при подписване на пълномощното ответникът М.П.П. й е заплатил сумата от 1600лв. Ищецът счита, че между страните е сключена покупко-продажба в нарушение на чл.33 от Закона за собствеността. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск за прогласяване нищожността на дарението. Ищецът счита дарението за нищожно и поради липса на основание и дарствено намерение. В случая страните по сделката не били близки и нямали отношения, които да обусловят безвъзмездно разпореждане. Единствената цел на ответницата Т.П.Т. била да получи пари срещу имотите. Тъй като дарението било нищожно, ответникът М.П.П. не е придобил собствеността върху съответните идеални части от имотите и не е имал право да сключва договор за аренда. Сключеният договор за аренда не би могъл да обвърже собствениците на имотите, бил нищожен поради липса на съгласие, противоречие със закона и противоречие с добрите нрави. Договорът бил сключен от лице, което няма качеството на съсобственик и никой от съсобствениците не е потвърдил сключването му. Разпоредбата на чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието целяла да улесни сключването на договори за аренда, но не замествала правилата от Закона за собствеността, регламентиращи управлението на съсобствени недвижими вещи. В случая било налице противоречие с чл.32 от ЗС тъй като управлението на общата вещ не било извършено съгласно решение на мнозинството от съсобствениците. Договорът за аренда бил сключен и в противоречие със закона като бил нарушен чл.4 от ЗАЗ във връзка с чл.229 ЗЗД. Противоречието със закона било налице и поради договаряне на рента два пъти по-малка от пазарната – в нарушение на чл.8 от ЗАЗ. Противоречието с добрите нрави се обосновавало от обстоятелството, че договорът за аренда е сключен за срок от 30 години, като годишното арендно плащане е два пъти по-ниско от пазарното и било налице свързаност между ответниците М.П.П. и „С.ПМ” ЕООД - М.П.П. бил син на едноличния собственик на капитала на „С.ПМ” ЕООД – П.М.П..

На действителните собственици на имотите не можел да бъде противопоставен и договорът за наем сключен между „С.ПМ” ЕООД и „Т.-***” ЕООД, така както не може да им бъде противопоставен и договора за аренда.

Моли съда да обяви за нищожна сделката извършена с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №267, акт 150, том І, дело №138 от 2016г. на Служба по вписвания гр.Г. между Т.П.Т. и М.П.П. и, при условията на евентуалност:

Да признае за установено, че същата сделка е привидна и прикрива извършена между страните покупко-продажба на описаните в нотариалния акт имоти срещу цена от 1600лв.

Освен това моли да бъде допуснато изкупуване на основание чл.33 от ЗС на 1/16 идеални части от недвижими имоти - 1. Нива, с площ от 8,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Ч.”, представляваща имот №047005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №047006 – нива на В.П.Д. и др., имот №047004 – нива на Б.И.Е., имот №000129 – полски път на О.Г.;

2. Нива, с площ от 26,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „А.”, представляваща имот №039007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №039008 – нива на К.А.Н., имот №039026 – нива на Р.Ж. Г., имот №039059 – нива на Я.И.Р., имот №039058 – нива на „Д.-*” ЕООД, имот №039006 – нива на В.Т.Г., имот №000166 – полски път на О.Г.;

3. Нива, с площ от 26,501 дка, шеста категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Н.К.к.”, представляваща имот №004002 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №004031 – нива на Р.Ж. Г., имот №004030 – нива на Р.Ж. Г., имот №000064 – полски път на О.Г., имот №004001 – нива на К.Й.А., имот №004019 – нива на Р.Ж. Г.;

4. Нива, с площ от 13,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „К.”, представляваща имот №020009 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №020061 – нива на Р.Ж. Г., имот №000086 – полски път на О.Г., имот №000101 – полски път на О.Г., имот №020010 – нива на И.Д.Т. и др;

5. Нива, с площ от 3,279 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „М.п.”, представляваща имот №031007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000112 – полски път на О.Г., имот №031008 – нива на Д.К.К., имот №000105 – пасище, мера на О.Г., имот №031006 – нива на Б.Т.Б. и др., предмет на Договора от 22.04.2016г., сключен между ответниците Т.П.Т. и М.П.П., срещу заплащането на цена от 1600лв.

В случай, че съдът не приеме, че дарението прикрива покупко-продажба, моли съда да прогласи нищожността на сделката извършена с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №267, акт 150, том І, дело №138 от 2016г. на Служба по вписвания гр.Г., поради липса на основание и дарствено намерение.

Моли на основание чл.108 от ЗС, съдът да признае за установено, че ищецът е съсобственик на земеделските земи: 1. Нива, с площ от 8,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Ч.”, представляваща имот №047005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №047006 – нива на В.П.Д. и др., имот №047004 – нива на Б.И.Е., имот №000129 – полски път на О.Г.;

2. Нива, с площ от 26,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „А.”, представляваща имот №039007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №039008 – нива на К.А.Н., имот №039026 – нива на Р.Ж. Г., имот №039059 – нива на Я.И.Р., имот №039058 – нива на „Д.-*” ЕООД, имот №039006 – нива на В.Т.Г., имот №000166 – полски път на О.Г.;

3. Нива, с площ от 26,501 дка, шеста категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Н.К.к.”, представляваща имот №004002 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №004031 – нива на Р.Ж. Г., имот №004030 – нива на Р.Ж. Г., имот №000064 – полски път на О.Г., имот №004001 – нива на К.Й.А., имот №004019 – нива на Р.Ж. Г.;

4. Нива, с площ от 13,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „К.”, представляваща имот №020009 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №020061 – нива на Р.Ж. Г., имот №000086 – полски път на О.Г., имот №000101 – полски път на О.Г., имот №020010 – нива на И.Д.Т. и др;

5. Нива, с площ от 3,279 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „М.п.”, представляваща имот №031007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000112 – полски път на О.Г., имот №031008 – нива на Д.К.К., имот №000105 – пасище, мера на О.Г., имот №031006 – нива на Б.Т.Б. и др., и ответниците владеят и/или държат тези земи без основание, и да осъди М.П.П., „С.ПМ” ЕООД  и „Т.-***” ЕООД да предадат владението на имотите на ищеца.

Претендира направените разноски по делото.

В срока за писмен отговор и в съдебно заседание ответникът М.П.П. изразява становище, че част от предявените искове са допустими, и всички искове са неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно сключения договор за дарение. Твърди, че ответницата Т.П.Т. действително му е дарила собствените си идеални части от процесните недвижими имоти. Ответникът бил в близки отношения с приятеля на дъщерята на Т.Т. и имали общи бизнес начинания. От друга страна ответницата Т.Т. се оплаквала, че ищецът не заплащал дължимия наем за ползваните от него земеделски земи. Между ищеца, като едноличен търговец  и другите съсобственици бил сключен договор за наем на 24.07.2007г. за срок от една година. В договора бил предвиден дължим наем 35 кг. ечемик на декар и 35 кг. пшеница на декар. Този наем не бил платен на ответницата Т.Т. нито в натура, нито в паричната му равностойност. Ищецът отказвал да плаща наема, като обяснявал, че не ползвал идеалната част на ответницата Т.Т.. Това мотивирало същата да поиска да се разпореди с идеалните си части и решила доброволно и безвъзмездно да ги прехвърли на ответника М.П.. Последният работел в Агенция за недвижими имоти, собственост на баща му и консултирал клиентите на агенцията, изготвял проекти на нотариални актове и договори. Разполагал с бланки на пълномощни, договори и нотариални актове, съобразно най-често извършваните сделки. Ответницата Т.Т. предоставила на ответника М.П. част от документите за сключване на сделката и по нейно желание упълномощила П.М.П. да се снабди с останалата част от документите и да сключи сделката от нейно име, защото не желаела да ходи повече по институции. Пълномощното и съответните декларации били подписани и заверени нотариално, съгласно изискванията на закона. По силата на пълномощното П.М.П. се снабдил с необходимите документи и сключил с ответника М.П. договор за дарение за притежаваните от ответницата Т.Т. 1/16 идеални части от процесните имоти. След като установил, че за същите имоти няма вписан договор за наем или аренда, ответникът М.П. сключил договор за аренда с ответника „С.ПМ” ЕООД за 30 стО.ски години.

В края на месец юни 2016г. ищецът посетил агенцията, в която работи ответникът М.П. и разговарял с баща му П. П. относно сключеното дарение и последвалия договор за аренда. Той отправял заплахи към ответника и още няколко пъти посетил агенцията. Ответницата Т.Т. също се оплакала, че в края на месец юни 2016г. получавала заплахи от ищеца. Не могла да издържи на постоянните заплахи и се съгласила да подпише декларация. Не била наясно със съдържанието на декларацията, вписаната в декларацията цена от 1600лв. не била посочена от нея, въпреки това за да избегне постоянния тормоз, ответницата подписа декларацията. Поради тази причина ответникът М.П. счита предявения иск за прогласяване нищожността на договора за дарение, като привиден, за неоснователен. Евентуалният иск за прогласяване нищожността на договора за дарение поради липса на основание и дарствено намерение също бил неоснователен, тъй като от изложеното по-горе ставало ясно, че ответницата Т.Т. действително имала желание и намерение да надари ответника М.П.. Искът за обявяване за действителен на договор за покупко-продажба за сумата от 1600лв. бил неоснователен. По отношение на иска за изкупуване на идеалната част от процесните имоти на ответницата Т.Т. на основание чл.33, ал.2 от ЗС, ответникът счита същия за недопустим. Твърди, че ищецът е узнал за извършеното дарение в края на месец юни 2016г., когато е посетил агенцията, в която работи ответника и е получил копие от нотариалния акт. Поради тази причина преклузивният двумесечен срок не бил спазен от ищеца. Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС бил неоснователен, тъй като ответникът в качеството си на съсобственик е сключил договор за аренда на основание чл.3, ал.4 от ЗАЗ за период от 30 години. Договорът за аренда бил с нотариална заверка на подписите и бил вписан в Службата по вписвания. За подписването на договора ответникът не бил длъжен да иска съгласие от другите съсобственици. Договорът за аренда отговарял на изискванията на закона, сключен бил в предвидената от закона форма, не противоречал на закона и на добрите нрави. Арендното плащане, предвидено в договора, било в размер на левовата равностойност на 60 кг. пшеница на декар, платими до 31.12. на съответната година. Уговорената цена била близка до пазарната, тъй като плащането трябвало да се извършва по цени към 31.12., когато цената на пшеницата била значително по-висока от цената през лятото.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Прави възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар на ищеца по делото.

В законноустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника „С.ПМ” ЕООД, с който се изразява становище, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е допустим, но неоснователен. С Договор за аренда на земеделска земя от 31.05.2016г., сключен между ответника и другия ответник М.П.П., на арендатора са предоставени процесните земеделски имоти за период от 30 години. Договорът за аренда бил с нотариална заверка на подписите на страните и е вписан в Службата по вписвания гр.Г. на 01.06.2016г. – преди завеждане на настоящия иск. Арендодателят бил съсобственик на земеделските имоти и на основание чл.3, ал.4 от ЗАЗ имал право да сключи договор за аренда. Договорът отговарял на изискванията на закона, сключен е в предвидената от закона форма, вписан е в съответната служба по вписвания, не противоречи на закона и на добрите нрави. Арендното плащане било близко до пазарната цена за землището на с.Р.. Уговореното плащане се изчислявало към 31.12. за съответната година, когато цената на пшеницата била значително по-висока от тази през лятото. Сключването на договор за наем между ответника „С.ПМ” ЕООД, като наемодател и другия ответник „Т.***” ЕООД, като наемател било допустимо, съгласно чл.15 от Договора за аренда. Сключеният договор за наем бил част от няколко договора със същия наемател за притежавани от свързаните лица „С.ПМ” ЕООД, П.М.П. и М.П.П. земеделски земи в землищата на с.О., с.С. и с.Р.. Всички договори били сключени на 13.07.2016г. и по всички бил уговорен един и същ наем – 40лв./дка, независимо от разликата в качеството на земята в различните землища. Средното годишно рентно плащане за землището на с.Р. било в размер на 21лв./дка за стО.ската 2015/2016г. За землището на с.С., общ.О. за същата стО.ска година средното годишно рентно плащане било 25лв./дка, а за землището на с.О. – 32лв./дка. Освен това, в последните години борсовата цена на пшеницата е намаляла и никой не можел да предвиди нейното движение за следващите години. Поради тази причина ответникът счита за несъстоятелни изложените твърдения в исковата молба относно размера на арендното плащане по договора за аренда. Уговореният размер не е в противоречие с добрите нрави и не било два пъти по-малко от пазарните стойности. Не била налице липса на еквивалентност в насрещните престации в договора за аренда, а съгласно съдебната практика само значителна липса на еквивалентност можела да се приеме за противоречие с добрите нрави.

Предвид гореизложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответницата Т.П.Т. не е подала писмен отговор в законоустановения срок. Явява се лично в съдебно заседание и изразява становище, че не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Заявява, че е сключила договор за дарение с М.П.П., при което й е била заплатена сумата от 1600 лева. Оспорва изложените в писмените отговори обстоятелства, че е била заплашвана. Твърди, че е подписала процесната декларацията от 15.09.2016г. с нотариална заверка доброволно и обстоятелствата, които са изложени в тази декларация, са верни.

Ответникът „Т.-***” ЕООД гр.С.З. не изразява становище по предявените искове.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от представените и приети като писмени доказателства по делото копия на: Решение №20/31.01.1996г. на ПК гр.Г. по преписка с вх.№1160Ж/04.03.1992г.; Решение №2000/20.08.1996г. на ПК гр.Г. по преписка с вх.№1160Ж/04.03.1992г.; Удостоверение за наследници с изх.№15/19.07.2016г. на с.Р., общ.Г.; Удостоверение за наследници с изх.№4874/26.08.2016г. на гр.С.З.; Удостоверение за наследници с изх.№5171/12.09.2016г. на гр.С.З., на наследниците на Ж.Г.В. е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху следните земеделски имоти: 1. Нива, с площ от 8,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Ч.”, представляваща имот №047005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №047006 – нива на В.П.Д. и др., имот №047004 – нива на Б.И.Е., имот №000129 – полски път на О.Г.;

2. Нива, с площ от 26,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „А.”, представляваща имот №039007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №039008 – нива на К.А.Н., имот №039026 – нива на Р.Ж. Г., имот №039059 – нива на Я.И.Р., имот №039058 – нива на „Д.-*” ЕООД, имот №039006 – нива на В.Т.Г., имот №000166 – полски път на О.Г.;

3. Нива, с площ от 26,501 дка, шеста категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Н.К.к.”, представляваща имот №004002 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №004031 – нива на Р.Ж. Г., имот №004030 – нива на Р.Ж. Г., имот №000064 – полски път на О.Г., имот №004001 – нива на К.Й.А., имот №004019 – нива на Р.Ж. Г.;

4. Нива, с площ от 13,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „К.”, представляваща имот №020009 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №020061 – нива на Р.Ж. Г., имот №000086 – полски път на О.Г., имот №000101 – полски път на О.Г., имот №020010 – нива на И.Д.Т. и др;

5. Нива, с площ от 3,279 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „М.п.”, представляваща имот №031007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000112 – полски път на О.Г., имот №031008 – нива на Д.К.К., имот №000105 – пасище, мера на О.Г., имот №031006 – нива на Б.Т.Б. и др.

Ищецът е наследник на Ж.Г.В. и съответно съсобственик на посочените земеделски имоти. Това обуславя процесуалната му легитимация да предяви настоящите искове.

Видно от копие от Удостоверение за наследници с изх.№15/19.07.2016г. на с.Р., общ.Г., ответницата Т.П.Т. също е наследник на Ж.Г.В. и също е била съсобственик на описаните земеделски имоти.

По делото бяха приети като писмени доказателства документите от нотариално дело №35/2016г. по описа на нотариус Е.А., а именно: Молба до Съдията по вписванията при РС-Г. за вписване на Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №48, том І, дело №35/22.04.2016г.; Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №48, том І, дело № 35/22.04.2016г., вписан в СВ – Г. с вх.рег.№267/22.04.2016г., акт №150, том І, дело №138/2016г.; Молба до Нотариуса за извършване на нотариалния акт от 22.04.2016г.; Пълномощно с удостоверен подпис с рег.№1505/13.04.2016г. и с удостоверено съдържание с рег.№1506, ом І, акт 65 от 03.04.2016г. от помощник-нотариус С.С. при нотариус Х.С. с рег.№121 на Нотариалната камара с район на действие РС С.З.; Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с рег.№1507/13.04.2016г. от помощник-нотариус С.С. при нотариус Х.С. с рег.№121 на Нотариалната камара, с район на действие РС С.З.; Декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД с рег.№1508/13.04.2016г. от помощник-нотариус С.С. при нотариус Х.С. с рег.№121 на Нотариалната камара, с район на действие С.З.; Декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД за дарения; Декларация по чл.3в, ал.1 от ЗСПЗЗ за дарения; Решение №20/31.01.1996г. по преписка №1160Ж/04.03.1992г. на Поземлена комисия гр.Г.; Решение №2000/20.08.1996г. по преписка №1160Ж/04.03.1992г. на Поземлена комисия гр.Г.; Удостоверение за наследници на Ж.Г.В. – изх.№3/10.02.2016г., издадено от кметство с.Р., общ.Г.;  Скици №К00797, №К00798, №К00799, №К00800, №К00801 от 22.02.2016г., издадени от Общинска служба по земеделие гр.Г. и Удостоверения за данъчна оценка с изх.№**********-№********** от 22.04.2016г., издадени от О.Г.. Видно от така приетите писмени доказателства ответницата Т.П.Т. чрез пълномощника си П.М.П. – управител на ответното дружество „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. и баща на ответника М.П.П., е сключила договор за дарение с ответника М.П.П. за 1/16 идеални части от описаните по-горе земеделски имоти, останали й в наследство от Ж.Г.В..

Видно от приетото като писмено доказателство по делото копие на Декларация с нотариална заверка на подписа от 15.09.2016г., ответницата Т.П.Т. е декларирала, че е упълномощила ответника М.П.П. и П.М.П. да продадат, дарят или заменят всички нейни идеални части от притежаваните от нея земеделски земи в землището на с.Р., общ.Г., за което й е била заплатена сумата от 1600лв.

За изясняване на фактите по делото съдът допусна въпроси по реда на чл.176 ГПК към ответницата Т.П.Т..

Ответницата Т.П.Т. във връзка с възраженията на ответника М.П.П. за мотивите й за сключването на договора за дарение и съответните поставени въпроси, обясни, че всяка година е бил сключван едногодишен договор за наем на съсобствените земеделски земи с едноличния търговец на ищеца и всяка година й е изплащан дължимият наем за обработването на земеделските земи. Ответницата твърди, че дъщеря й и зет й не са в много близки отношения с ответника М.П.П. и не те са я насочили да се разпореди с имотите си в негова полза. Тя се е обърнала към М.П.П., защото е познавала и други негови клиенти, които са останали доволни. Ответницата обяснява, че е имала нужда от средства, тъй като дъщеря й пострадала сериозно и тя взела пари на заем, за да я лекува. Това я принудило да се разпореди с имотите си. Тъй като нямала време да ходи по институции, тя упълномощила ответника М.П.П. и баща му П.М.П. да се снабдят с необходимите документи и да сключат нотариалния акт. Ответницата знаела, че щом за имотите няма нотариален акт, разпореждането с тях трябва да бъде във вид на дарение, „така се процедира – продава се във вид на дарение”. Ответницата твърди, че при подписването на пълномощното за разпореждане с имотите й, ответникът М.П.П. й е дал 1600,00лв. Ответницата твърди, че ищецът не я е тормозил и заплашвал, а спокойно е разговарял с нея, за да изясни проблема. Никой не я е принуждавал да подпише декларацията, заверена от нотариус Е.К.. След като ответницата разговаряла и с двете страни, решила да подпише такава декларация. Текстът на декларацията бил изготвен от ответницата с помощта на нотариус Е.К..

Изявленията на ответницата Т.П.Т. се потвърждават от представените и приети като писмени доказателства по делото копия на: Договор за наем на земеделска земя от 21.07.2015г.; Разписка за приемане на паричен превод №71880000681885/31.08.2016г.; Мемориален ордер №1/30.09.2016г.; Договор за наем на земеделска земя от 31.07.2014г.; Извлечение от ведомост за изплащане на рента за 2014/2015г.; Мемориален ордер №1/31.08.2015г.; Договор за наем на земеделска земя от 21.07.2013г.; Извлечение от ведомост за изплащане на рента за 2013/2014г.; Мемориален ордер №1/30.09.2014г.; Договор за наем на земеделска земя от 23.07.2012г.; Извлечение от ведомост за изплащане на рента за 2012/2013г.; Мемориален ордер №1/30.09.2013г.; Договор за наем на земеделска земя от 23.07.2011г.; Извлечение от ведомост за изплащане на рента за 2011/2012г.; Мемориален ордер №1/30.09.2012г.; Договор за наем на земеделска земя от 08.2010г.; Извлечение от ведомост за изплащане на рента за 2010/2011г.; Мемориален ордер №1/30.09.2011г.; Анекс към договор за наем на земеделска земя за стО.ската 2011/2012г. от 23.07.2012г.; Анекс към договор за наем на земеделска земя за стО.ската 2010/2011г. от 23.07.2011г.; Анекс към договор за наем на земеделска земя за стО.ската 2014/2015г. от 21.07.2015г.; Анекс към договор за наем на земеделска земя за стО.ската 2013/2014г. от 31.07.2014г. и Анекс към договор за наем на земеделска земя за стО.ската 2012/2013г. от 21.07.2013г., от които става ясно, че действително земеделските земи, на които ответницата е била съсобственик са се обработвали от едноличния търговец на ищеца Т.Г.И.. Били са сключвани едногодишни договори за наем, анекси към тях, и е било изплащан дължимия наем за всяка стО.ска година. Това опровергава възраженията на ответника М.П.П., че земите са били в тежест на Т.П.Т. и не са й носили никакви доходи.

По въпроса за мотивите за разпореждането на ответницата Т.П.Т. с идеалните си части от процесните земеделски земи, бяха допуснати и гласни доказателства. От показанията на свидетелката Д.Е.П. – майка на ответника М.П.П. и съпруга на управителя на ответното дружество „С.ПМ” ЕООД гр.С.З., се установява, че същата работи в ответното дружество „С.ПМ” ЕООД гр.С.З.. Дружеството се занимава с посредничество на недвижими имоти, покупко-продажба и наем. Свидетелката познавала С.Д., който бил приятел на дъщерята на ответницата Т.П.Т.. С. и ответникът М.П.П. били приятели. Свидетелката видяла за първи път ответницата Т.П.Т. през февруари 2016г., когато последната дошла в офиса и пожелала да се разпореди с притежаваните от нея идеални части от земеделски земи. Обяснила, че тези земи не й носят никакви доходи, тъй като се обработвали, но не й плащали рента и земите й били в тежест. За това тя искала да прехвърли имотите чрез дарение. Ответникът М.П.П. обяснил какви документи трябва да подготви ответницата и тя си тръгнала. След известно време отново дошла с някои от документите, като обяснила, че предпочита да упълномощи някого да се снабди с останалите документи и да я представлява пред нотариуса. Ответникът М.П.П. разполагал с такива типови бланки на пълномощно, изготвил го и отишли заедно при нотариус Х.С., за да го заверят. Помощник-нотариусът С.С. изрично попитала ответницата Т.П.Т. дали е съгласна с текста на пълномощното, тъй като с него упълномощава П.М.П. и М.П.П. да се разпоредят със земеделските й земи чрез дарение. Ответницата казала, че е съгласна и подписала пълномощното. Ответникът М.П.П. не е давал никакви пари на ответницата.

Съдът следва да извърши преценка на достоверността на показанията на свидетелката по реда на чл.172 ГПК и намира, че показанията на свидетелката са недостоверни в частта им относно мотивите на ответницата Т.П.Т. да се разпореди с идеалните си части от съсобствените си земеделски земи. Житейски нелогично е, човек да е недоволен, че собствеността му не му носи никакви доходи и същевременно да иска да се разпореди с тази собственост безвъзмездно. Възможно е ответницата да се е изразила неправилно пред свидетелката, тъй като, както стана ясно от обясненията на ответницата по реда на чл.176 ГПК, същата не е съвсем наясно с юридическото оформяне и наименование на сделката – „продажба чрез дарение”, но няма никакво съмнение, че не е имала намерение да се разпореди безвъзмездно с имотите си. По отношение на факта, че ответникът М.П.П. не е давал никакви средства на ответницата Т.П.Т. за процесните земеделски земи, съдът също не кредитира с доверие свидетелските показания. При съвкупната преценка на обясненията на ответницата Т.П.Т. по реда на чл.176 ГПК и свидетелските показания на Д.Е.П., може да се направи категоричен извод, че Т.П.Т. е имала намерение да прехвърли собствеността си възмездно, но не е имала претенции относно вида на сключваната сделка. Точно поради тази причина тя е подписала такъв текст на пълномощно, с което е упълномощила ответника М.П.П. и баща му П.М.П. „да продаде, дари или замени”. Твърдението, че пълномощното било изготвено на „типова бланка”, също звучи нелогично. Самото пълномощно не е бланка, изготвена на компютър с празно място за имената и данните на упълномощителя. Напротив – данните на упълномощителя са написани също на компютър, което означава, че текстът на пълномощното е можел да бъда променен при съставянето му, и ако действителната воля на упълномощителя - Т.П.Т., е била да дари земеделските си имоти, то само този текст е следвало да бъде оставен в пълномощното. Това обаче не е сторено. Точно обратното, в пълномощното е оставен и текстът „да продаде”, тъй като действителната сделка между страните е била именно такава – ответницата Т.П.Т. е получила сумата от 1600лв. за собствените си идеални части от земеделските земи. При съвкупната преценка на така събраните доказателства съдът прави извода, че ответницата Т.П.Т. е имала намерение да продаде собствените си идеални части от процесните земеделски имоти на ответника М.П.П.. Т.П.Т. е упълномощила М.П.П. и баща му П.М.П. да сключат сделката по какъвто начин намерят за добре, при което ответницата Т.П.Т. е получила от ответника М.П.П. сумата от 1600,00лв. Ответникът М.П.П. и баща му, бидейки наясно, че за да избегнат приложението на разпоредбата на чл.33 от ЗС следва да сключат безвъзмездна сделка, оформят същата като дарение, без да посочват в нотариалния акт насрещната престация от 1600,00лв.

Предвид установените факти, съдът прави следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 225, ал.1 ЗЗД определя дарението като договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Като безвъзмездна сделка, дарението се характеризира с намерението на дарителя да осъществи акт на щедрост спрямо надареното лице и да изяви воля в този смисъл. То има наситен субективен състав - намерение за даряване, за оказване на щедрост, акт на алтруизъм и благотворителност, с която си особеност договорът за дарение се отличава от другите безвъзмездни сделки. Като всеки договор той следва да има правно основание, без което би бил нищожен. Освен това следва да има и мотив за сключването му, който е субективната психологическа движеща сила до договорното волеизявление. Подбудите, поради които се прави дарението са основанието на договора и те трябва да бъдат установени с оглед на всички изявления на страните и доказателствата по делото. Категорично бе установено, че ответницата Т.П.Т. не е имала мотив да надари ответника М.П.П. с идеалните части от съсобствените земеделски земи.

Съгласно задължителната съдебна практика привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност. Исковете за обявяване на привидността по чл.26, ал.2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по  чл.17, ал.1 ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение. При всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан. Привидността се състои именно в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин.

Относителната симулация обхваща сделките, чиито правни последици страните не желаят да настъпят. При относителната симулация всъщност има две сделки - едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата - прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят. /Решение №79 от 26.06.2012г. на ВКС по гр.д.№791/2011г., III г. о., ГК/

В настоящия случай сключеният между ответниците Т.П.Т. и М.П.П. договор за дарение на идеални части от земеделски земи в землището на с.Р. се явява сключен при относителна симулация – страните не са искали настъпването на правните последици на договор за дарение, а на договор за покупко-продажба. Дарението е привидната сделка, а прикритата е покупко-продажба.

На основание чл.26, ал.2, предл.пето от ЗЗД договорът за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №48, том І, дело № 35/22.04.2016г., вписан в СВ – Г. с вх.рег.№267/22.04.2016г., акт №150, том І, дело №138/2016г., е нищожен, а на основание чл.17, ал.1 ЗЗД действителен е прикритият договор за покупко-продажба между същите страни, сключен за продажната цена от 1600,00лв.

По изложените съображения предявеният иск за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №48, том І, дело № 35/22.04.2016г., вписан в СВ – Г. с вх.рег.№267/22.04.2016г., акт №150, том І, дело №138/2016г. следва да бъде уважен, както уважен следва да бъде и искът за обявяване за действителен на основание чл.17, ал.1 ЗЗД сключения между ответницата Т.П.Т. и ответника М.П.П. Договор за покупко-продажба за имотите, описани в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №48, том І, дело № 35/22.04.2016г., вписан в СВ – Г. с вх.рег.№267/22.04.2016г., акт №150, том І, дело №138/2016г., за сумата от 1600,00лв.

Искът по чл.33, ал.1 от ЗС е конститутивен и е предявен срещу надлежните ответници - задължителни необходими другари - страните по договора за продажба на недвижимите имоти. Същият следва да бъде предявен в двумесечен срок. Този срок е преклузивен и при липса на покана за изкупуване до ищеца срокът започва да тече от датата на узнаването от ищеца за извършената продажба /в този смисъл са: Решение №72 от 01.07.1959г. по гр.д. №48/59г. на ОСГК; Решение №953/1959г. на ВКС по гр.д. №943/59г., І г.о.; Решение №100/95 от 01.03.1995г. на ВКС по гр.д. №1430/93г., ІV г.о., Определение №49/04.02.2009г.  на ВКС по ч.гр.д.№45/2009г., I г.о., Определение №24/15.01.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№475/2009г., II г.о. и Решение №197/03.08.2012г. на ВКС по гр.д. №1430/2010г., І г.о./. В тежест на ищеца е да установи спазването на срока. В случая ответниците изобщо не са предлагали на останалите съсобственици да изкупят тяхната част от имотите. В тази хипотеза, срокът за предявяване на конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС тече от датата на узнаване на договора за продажба. Неспазването на срока по чл. 33, ал. 2, изр. второ, ЗС има за последица неоснователност, а не недопустимост на предявените искове, доколкото се отнася към съществуването на потестативното материално право на изкупуване /в този смисъл Решение №121/21.06.2013г. на ВКС по гр. д. №862/2012г., II г. о./.

За установяване на обстоятелството кога ищецът е научил за разпореждането с идеални части от съсобствените земеделски земи, съдът допусна събирането на гласни доказателства.

Видно от показанията на свидетелката Я.З.К., същата е роднина и на ищеца и на ответницата Т.П.Т. и е наследница на общия наследодател Ж.Г.В.. През лятото на 2016г. свидетелката със съпруга си отишли до с.Р., за да се снабдят с удостоверение за наследници и до гр.Г. за скици за притежаваните земеделски земи, „да си оправим нивите”. Когато се снабдявали със скици, им казали, че нивите са дадени на арендатор за 30 години. Тогава разбрали, че Т. си продала нейните идеални части. Свидетелката на връщане от гр.Г. отишла до с.В., за да говори с ищеца. Срещнала се с него и той от нея разбрал, че Т. си е продала нивите. Това се случило в деня, в който е издадено удостоверението за наследници приложено по делото – 19.07.2016г.

Видно от показанията на свидетелката Е.П.К.-М., сестра на ответницата Т.П.Т. и роднина по съребрена линия на ищеца, ищецът й се обадил след като разбрал, че има някакъв проблем с нивите. Това се случило в края на месец юли 2016г. Свидетелката и ищецът отишли в офиса на ответното дружество „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. и се срещнали с управителя П. П.. Същият слязъл пред офиса и обяснил, че ако имат някакви претенции, да си търсят правата по съдебен ред. Преди това земите били обработвани от ищеца. Всяка година подписвали договор за наем и всяка година той изплащал дължимия наем. С никой от другите съсобственици не е обсъждано да бъдат дадени земите друг да ги обработва. Сестра й - Т.П.Т. не е обсъждала със свидетелката, че иска да си продава нивите и не се е съветвала с нея. Когато с ищеца са посетили офиса на „С.ПМ” ЕООД гр.С.З., свидетелката е останала с впечатление, че ищецът за първи път отива там. Това се е случило в края на месец юли. Когато са разговаряли преди това, да отидат до офиса, точно такъв е бил разговорът им – да отидат заедно ищецът и свидетелката, за да разберат каква е ситуацията. Управителят на ответното дружество казал, че си има документи за сделката, но свидетелката не си спомня да са си разменяли някакви документи.

Свидетелката Д.Е.П. – майка на ответника М.П.П. и съпруга на управителя на ответното дружество „С.ПМ” ЕООД гр.С.З., обяснява, че ищецът е идвал няколко пъти в офиса на агенцията, като за първи път е дошъл на 30.06.2016г. – деня след Петровден. Той позвънил на звънеца и П. П. слязъл долу, за да разговарят. Прозорецът на офиса бил отворен и разговорът се чувал. Ищецът настоявал за развалянето на договора за аренда на процесните земеделски земи. П. П. показал на ищеца нотариалния акт за дарение и арендния договор, за да разбере, че всичко е законно. Ищецът започнал да крещи, че не го интересуват документите и иска незабавно да се развали договора за аренда. След това ищецът още няколко пъти е идвал до агенцията и са разговаряли по същия повод. Свидетелката не била виждала друго лице заедно с ищеца при посещенията му в офиса. Последно ищецът дошъл към края на месец юли. На първия разговор присъствала и Б. от фирма „Т.”. Тя също чула разговора. Ответното дружество „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. не разполагало със земеделска техника и не обработвало земеделски земи. Свидетелката не знаела защо синът й – ответникът М.П.П. е сключил договор за аренда точно с това дружество за срок от 30 години. „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. било само посредник, като сключвало договори с фирми, които имали техника и обработвали земи.

От показанията на свидетелката Б. Г. Иванова се установява, че същата работи в „Т.и.БГ” ЕООД гр.Б. и има служебни отношения със „С.ПМ” ЕООД гр.С.З.. Фирмата, в която работи свидетелката, обработва земи в различни землища и сключва договори за изкупуване на земеделска земя и за обработка. На 30.06.2016г. – деня след Петровден, свидетелката станала очевидец на разговора между П. П. и ищеца. Свидетелката не познавала ищеца Т.И.. П. П. слязъл пред офиса да разговаря с ищеца, а свидетелката пушила отвън близо до тях. Ищецът казал, че иска да развали аренден договор, а П. му обяснил, че не може да го развали. Спорът се водел на висок тон. Ищецът бил сам. След това П. П. обяснил на свидетелката, че са придобили земя в с.Р. и за това са водели спор.

 Показанията на свидетелите са противоречиви по отношение на датата, на която ищецът е узнал за извършената разпоредителна сделка между ответниците Т.П.Т. и М.П.П.. При преценка на показанията на свидетелите Я.З.К., Е.П.К.-М. и Д.Е.П. по реда на чл.172 ГПК, съдът следва да отбележи, че свидетелите Я.З.К. и Е.П.К.-М. са роднини, както на ищеца, така и на ответницата Т.П.Т.. В този смисъл те са еднакво близки до двете страни по делото, което е предпоставка техните показания да се считат за безпристрастни. От друга страна свидетелката Д.Е.П. е близка само с ответниците М.П.П. и управителя на „С.ПМ” ЕООД гр.С.З.. Самата тя работи в „С.ПМ” ЕООД гр.С.З.. Това я прави заинтересована от изхода на делото и нейните показания следва да се преценят през призмата на тази заинтересованост. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Я.З.К. и Е.П.К.-М.. Същите са логични и вътрешно непротиворечиви. От друга страна показанията на Д.Е.П. и Б. Г. Иванова не са достатъчно категорични. И двете свидетелки говорят, че при посещението на ищеца Т.Г.И. в офиса на ответника „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. е имало спор за договор за аренда, а не за разпореждането на ответницата Т.П.Т. в полза на ответника М.П.П.. Предмет на изследване е датата на узнаване на именно това разпореждане, а не на договора за аренда. От друга страна напълно логично звучат показанията на свидетелката Я.З.К., че при снабдяване с документи за собствеността на земеделските земи е узнала за това разпореждане и е казала на ищеца. Ищецът не е имал повод по-рано да узнае за разпореждането. Следва да се отбележи, че не е достатъчно ищецът да разбере за някакво разпореждане от страна на съсобственик с идеалните му части от съсобствените недвижими имоти, а следва да се узнаят елементите на сключената сделка, а именно, че същата е безвъзмездна. Видно от приетите като писмени доказателства договори за наем за процесните земеделски земи, сключвани с едноличния търговец на ищеца, всички те са сключвани след 20.07. за съответната година. Така че, нормално би било точно в този период да се снабдяват с документи за сключване на поредния договор за наем. Освен това свидетелката Б. Г. Иванова не е познавала ищеца и не може да бъде категорична, че именно той е разговарял с П.М.П. за някакъв договор за аренда на 30.06.2016г. Установи се, че „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. посредничи при сделки с недвижими имоти и арендова и земеделски земи, предвид което свидетелката може да е станала очевидец на разговор с друго лице. Прави впечатление и фактът, че свидетелката Д.Е.П. се обръща за одобрение отговора на поставените й въпроси към процесуалния представител на ответниците – адв.Р., като дори на един от поставените й въпроси, адв.Р. отговори преди свидетелката, както е отбелязано в протокола от с.з. на 18.01.2017г.

Предвид изложеното съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Я.З.К. и Е.П.К.-М. относно датата на узнаване от страна на ищеца за извършеното разпореждане от страна на ответницата Т.П.Т. с идеалните си части от процесните земеделски земи, като тази дата е датата, на която е издадено удостоверението за наследници от с.Р. – 19.07.2016г. Искът е предявен на 17.09.2016г., т.е. в установения от закона двумесечен срок.

За да бъде основателен този иск, обаче следва да са налице следните кумулативни предпоставки: да е налице съсобственост върху имота; съсобственик да е прехвърлил с договор за покупко - продажба дела си на трето лице - несъсобственик; съсобственикът продавач да не е предложил на другия съсобственик да изкупи дела му от съсобствения имот или да е предложил при условия, различни от тези, при които е продал дела си на третото лице-купувач.

Съобразно изложените съображения ищецът и ответницата Т.П.Т. са съсобственици по отношение на процесните имоти. Ответницата Т.П.Т. е продала на ответника М.П.П. своите идеални части от недвижимите имоти без да предложи на ищеца да изкупи дела й. Това обуславя основателност на предявените конститутивни искове за изкупуване на основание чл.33, ал.2 ЗС.

Сключеният между страните Т.П.Т. и М.П.П. като привиден договор за дарение на идеални части от процесните недвижими имоти е относително недействителен. Той е породил правните последици на прикрития с него договор за продажба. С продажбата на идеални части от имотите, собственикът се е разпоредил с тях без да предложи на техен съсобственик да ги изкупи, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл.33 ЗС. В резултат на това за съсобственика на имотите – ищецът Т.Г.И. е възникнало субективното потестативно право да изкупи идеалните части от имотите от купувача по договора. Срокът по чл.33, ал.2 ЗС в случая тече от узнаване на разпореждането с имота. При липса на доказателства това да е станало преди 19.07.2016г., искът е предявен в преклузивния срок – на 17.09.2016г. Същият е основателен и следва да бъде уважен. На ищеца следва да се признае право на изкупуване на собствените на ответницата Т.П.Т. идеални части от процесните недвижими имоти на основание чл.33, ал.2 ЗС при уговорената между ответниците цена – 1600,00лв., която следва да се заплати в полза на ответника М.П.П., купувач по сключения между него и Т.П.Т. договор в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, следва да се докаже наличието на елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС при условията на кумулативна даденост, а именно - ищецът да е собственик на имота, предмет на ревандикация, ответникът да го владее или държи и без правно основание. Тези фактически обстоятелства следва да бъдат доказани от ищеца при условията на главно и пълно доказване.

Видно от приетите по делото като писмени доказателства Удостоверение за наследници с изх.№15/19.07.2016г. на с.Р., общ.Г., Удостоверение за наследници с изх.№4874/26.08.2016г. на гр.С.З.; Удостоверение за наследници с изх.№5171/12.09.2016г. на гр.С.З., ищецът като наследник на Ж.Г.В. е собственик на 1/24 идеална част от процесните земеделски земи. Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба с друг от наследниците е придобил още 1/12 идеална част, но такъв нотариален акт не бе представен по делото и съдът не може да направи извод за собствеността на ищеца само по отбелязването на скиците на имотите. Поради тази причина съдът приема, че ищецът е собственик на 1/24 идеална част от процесните недвижими имоти.  

По отношение на основанието, на което ответниците държат имотите, а именно Договор за аренда на земеделска земя от 31.05.2016г. и Договор за наем на земеделска земя от 13.07.2016г., ищецът счита същите за нищожни, като противоречащи на добрите нрави. Договор за аренда на земеделска земя от 31.05.2016г., приет като писмено доказателство по делото, е сключен между ответниците М.П.П. ***. Установено бе по делото, че ответникът М.П.П. е син на управителя на „С.ПМ” ЕООД гр.С.З.  - П.М.П.. Това прави договора сключен между свързани лица. От друга страна, на ответника М.П.П. е било ясно, че „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. не разполага със земеделска техника и не обработва фактически земеделска земя, т.е. договорът е сключен на практика за посредничество. Срокът, за който е сключен договора – 30 години, е неоправдано дълъг. В практиката обикновено се сключват арендни договори за такъв дълъг срок, само когато се предвижда насаждане на трайни насаждания на арендованите земи. Имайки предвид факта, че договорът за аренда представлява тежест върху имота, който остава да действа и след разпореждането с него, т.е. обвързва и следващите приобретатели, срокът от 30 години е твърде неизгоден за останалите съсобственици на процесните имоти. По отношение на арендното плащане – служебно известно на съда е, че за земите в землището на с.Р. и на другите землище в О.Г. се сключват договори за аренда за около 100 кг. на декар зърно /пшеница и ечемик/, /обстоятелството е известно на съда, тъй като съдията-докладчик замества съдията по вписвания при РС-Г. при негово отсъствие/. Това обстоятелство е добре известно и на ответниците М.П.П. ***, тъй като същите са собственици и на други земеделски имоти в О.Г. /обстоятелството е известно на съда, тъй като ответниците са страни и по други дела на доклад на съдията-докладчик/. Самият факт, че с договорите за наем и анексите към тях, сключвани с едноличния търговец на ищеца, за същите земеделски земи е предвидено наемно плащане в размер на 100 кг. зърно на декар, а с договора за аренда е предвидено плащане в размер на 60 кг./дка пшеница, обуславя извода за неизгодност на договора за аренда. Със сключения договор за аренда на практика ответникът М.П.П. е искал да обогати за чужда сметка баща си като управител на „С.ПМ” ЕООД гр.С.З., тъй като арендното плащане се дължи на всички съсобственици на процесните имоти, то е в нисък размер, в сравнение с това, което са получавали дотогава, от друга страна ответникът М.П.П. е знаел, че „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. фактически няма да обработва земята, а ще я отдаде под наем на друго лице. По този начин и с последващият договор за наем, сключен между ответниците „С.ПМ” ЕООД гр.С.З.  и „Т.-***” ЕООД гр.С.З. на практика „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. се обогатява с разликата между арендното плащане от равностойността на 60 кг/дка пшеница и 40,00лв./дка.

Видно от заключението на назначената и изслушана без възражения съдебно-икономическа експертиза, равностойността на 60 кг/дка пшеница възлиза на 16,26лв. към месец август 2016г. и 20,10лв. към 31.12.2016г. От друга страна равностойността на 100кг/дка, каквото е било наемното плащане на едноличния търговец на ищеца, възлиза на 27,00лв.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, като в процесния случай съдът взема предвид второто ограничение - страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип или принципи, които може и да не са законодателно изрично формулирани, но спазването им е проведено чрез създаване на други разпоредби, които са част от действащото право - принцип на справедливостта, на добросъвестността, принцип за предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Законодателят е придал правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло. Нещо повече - съдът е задължен служебно да следи и контролира спазени ли са добрите нрави, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/.

Предвид изложените обстоятелства съдът намира, че сключеният между ответниците М.П.П. *** Договор за аренда на земеделска земя от 31.05.2016г. противоречи на добрите нрави и като такъв е нищожен по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Той не е произвел целените от страните правни последици. Тъй като същият е нищожен, той не може да послужи като основание за сключването на Договор за наем на земеделска земя от 13.07.2016г. между ответниците „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. и „Т.-***” ЕООД гр.С.З., тъй като ответникът „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. не е имал правното положение на арендатор на процесните земеделски земи и съответно не може да бъде наемодател по договор за наем за същите. От това следва изводът, че ответникът „Т.-***” ЕООД гр.С.З. неоснователно държи процесните земеделски имоти, тъй като той не може да придобие права от своя праводател, каквито права ответното дружество „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. няма. По делото не бе доказано владение или държане на процесните имоти от страна на „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. и от страна на М.П.П.. С оглед на Договор за наем на земеделска земя от 13.07.2016г. между ответниците „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. и „Т.-***” ЕООД гр.С.З., следва да се направи изводът, че само „Т.-***” ЕООД гр.С.З. държи процесните имоти. Поради тази причина искът с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде уважен по отношение на „Т.-***” ЕООД гр.С.З., а по отношение на „С.ПМ” ЕООД гр.С.З. и М.П.П. следва да бъде отхвърлен.

Няма никаква пречка, в случаите като настоящия, ревандикационен иск да се предяви за предаване владението на имот в хипотезата на съсобственост само от единия от съсобствениците. За разлика от действията на разпореждане с вещ, която се намира в режим на съсобственост, за които е необходимо да се извършват със съгласието на всички съсобственици, то действията на обикновено управление, насочени към запазване и охраняване на правата, каквото съставлява предявяването на иск, вкл. по чл.108 от ЗС срещу лице, което се твърди, че владее съсобствения имот без правно основание може да се извърши от всеки отделен съсобственик, без да е необходимо съгласие на останалите участници в общността (в този смисъл постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №179 от 8.06.2012г. на ВКС по гр. д. № 1241/2011г., II г. о., ГК). Съсобственикът може да ползва изцяло общата вещ съобразно с нейното предназначение, доколкото останалите съсобственици не претендират да упражняват правата си върху нея, затова и съсобственикът може с ревандикационен иск по чл.108 ЗС да отстранява напълно от общата вещ владението без правно основание на всяко трето лице (както е прието в Решение №1858 /31.07.1974г. по гр. д. №146/1974г., ВС, І г.о.); предявяването на иска по чл.108 ЗС представлява действие на обикновено управление на имота (както е прието в решение № 46 /12.01.1973 г. по гр. д. № 2488 /1972 г., ВС, І г.о.) и че от това следва, че съсобственикът, притежаващ идеална част от целия имот, може да иска от ответника – несобственик, който го владее без основание, предаването на владението на целия имот, а не само на идеална част от него (може да предяви иск за цялостната му ревандикация) (както е прието в Решение № 725 /10.06.1992 г. по гр. д. № 1776 от 1991 г., ВС и Решение № 755 /20.07.2000 г. по гр. д. № 2043 /1999 г. на ВКС, ІV г.о.).

Предвид гореизложеното съдът следва да уважи предявения иск за предаване владението на процесните земеделски имоти от страна на ответника „Т.-***” ЕООД гр.С.З. на ищеца Т.Г.И. и да отхвърли иска по отношение на ответниците М.П.П. ***, тъй като не се доказа по делото последните да владеят или държат имотите.

 При този изход на делото ответниците ще бъдат осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на ищеца всички направени от него разноски за водене на делото, съобразно уважената част от исковете, като намира направеното възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение за неоснователно. Общият размер на разноските, който следва да бъде заплатен от ответниците възлиза на 3878,00лв., като всеки от ответниците М.П.П., Т.П.Т. и „Т.***” ЕООД следва да заплати по равна част от тази сума или съответно по 1292,67лв.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците М.П.П. *** разноските по делото съобразно отхвърлената част от исковете – съответно сумата от 360,00лв. на ответника М.П.П. и сумата от 360,00лв. на ответника „С.ПМ” ЕООД гр.С.З..

Предвид гореизложеното и на основание чл.26, ал.2, предл.пето от ЗЗД, чл.17, ал.1 ЗЗД, чл.33, ал.2 ЗС, чл.108 от ЗС съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА за нищожен като привиден сключеният между Т.П.Т., ЕГН **********,***, от една страна и М.П.П., ЕГН **********,***, от друга страна, Договор за дарение на 1/16 /една шестнадесета/ идеална част от 1. Нива, с площ от 8,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Ч.”, представляваща имот №047005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №047006 – нива на В.П.Д. и др., имот №047004 – нива на Б.И.Е., имот №000129 – полски път на О.Г.; 2. Нива, с площ от 26,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „А.”, представляваща имот №039007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №039008 – нива на К.А.Н., имот №039026 – нива на Р.Ж. Г., имот №039059 – нива на Я.И.Р., имот №039058 – нива на „Д.-*” ЕООД, имот №039006 – нива на В.Т.Г., имот №000166 – полски път на О.Г.; 3. Нива, с площ от 26,501 дка, шеста категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Н.К.к.”, представляваща имот №004002 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №004031 – нива на Р.Ж. Г., имот №004030 – нива на Р.Ж. Г., имот №000064 – полски път на О.Г., имот №004001 – нива на К.Й.А., имот №004019 – нива на Р.Ж. Г.; 4. Нива, с площ от 13,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „К.”, представляваща имот №020009 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №020061 – нива на Р.Ж. Г., имот №000086 – полски път на О.Г., имот №000101 – полски път на О.Г., имот №020010 – нива на И.Д.Т. и др; 5. Нива, с площ от 3,279 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „М.п.”, представляваща имот №031007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000112 – полски път на О.Г., имот №031008 – нива на Д.К.К., имот №000105 – пасище, мера на О.Г., имот №031006 – нива на Б.Т.Б. и др., за който договор е съставен Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №48, том І, дело № 35/22.04.2016г. на нотариус Е.А., вписан в Служба по вписвания – гр.Г. с вх.рег.№267/22.04.2016г., акт №150, том І, дело №138/2016г., с който се прикрива продажба за същите идеални части от имотите.

ОБЯВЯВА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между Т.П.Т., ЕГН **********,***, от една страна като продавач и М.П.П., ЕГН **********,***, от друга страна като купувач Договор за покупко-продажба на 1/16 /една шестнадесета/ идеална част от: 1. Нива, с площ от 8,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Ч.”, представляваща имот №047005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №047006 – нива на В.П.Д. и др., имот №047004 – нива на Б.И.Е., имот №000129 – полски път на О.Г.;

2. Нива, с площ от 26,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „А.”, представляваща имот №039007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №039008 – нива на К.А.Н., имот №039026 – нива на Р.Ж. Г., имот №039059 – нива на Я.И.Р., имот №039058 – нива на „Д.-*” ЕООД, имот №039006 – нива на В.Т.Г., имот №000166 – полски път на О.Г.;

3. Нива, с площ от 26,501 дка, шеста категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Н.К.к.”, представляваща имот №004002 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №004031 – нива на Р.Ж. Г., имот №004030 – нива на Р.Ж. Г., имот №000064 – полски път на О.Г., имот №004001 – нива на К.Й.А., имот №004019 – нива на Р.Ж. Г.;

4. Нива, с площ от 13,000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „К.”, представляваща имот №020009 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №020061 – нива на Р.Ж. Г., имот №000086 – полски път на О.Г., имот №000101 – полски път на О.Г., имот №020010 – нива на И.Д.Т. и др;

5. Нива, с площ от 3,279 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „М.п.”, представляваща имот №031007 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000112 – полски път на О.Г., имот №031008 – нива на Д.К.К., имот №000105 – пасище, мера на О.Г., имот №031006 – нива на Б.Т.Б. и др., като продажната цена е 1600,00лв. /хиляда и шестстотин лева/.

ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ на основание  чл.33, ал.2 ЗС в полза на Т.Г.И., ЕГН **********,*** срещу Т.П.Т., ЕГН **********,***, и М.П.П., ЕГН **********,***, за недвижими имоти, както следва: 1/16 /една шестнадесета/  идеална част от: 1. НИВА, с площ от 8,000 дка /осем декара/, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Ч.”, представляваща имот №047005 /четиридесет и седем хиляди и пет/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №047006 – нива на В.П.Д. и др., имот №047004 – нива на Б.И.Е., имот №000129 – полски път на О.Г.;

2. НИВА, с площ от 26,000 дка /двадесет и шест декара/, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „А.”, представляваща имот №039007 /тридесет и девет хиляди и седем/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №039008 – нива на К.А.Н., имот №039026 – нива на Р.Ж. Г., имот №039059 – нива на Я.И.Р., имот №039058 – нива на „Д.-*” ЕООД, имот №039006 – нива на В.Т.Г., имот №000166 – полски път на О.Г.;

3. НИВА, с площ от 26,501 дка /двадесет и шест декара петстотин и един квадратни метра/, шеста категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Н.К.к.”, представляваща имот №004002 /четири хиляди и две/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №004031 – нива на Р.Ж. Г., имот №004030 – нива на Р.Ж. Г., имот №000064 – полски път на О.Г., имот №004001 – нива на К.Й.А., имот №004019 – нива на Р.Ж. Г.;

4. НИВА, с площ от 13,000 дка /тринадесет декара/, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „К.”, представляваща имот №020009 /двадесет хиляди и девет/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №020061 – нива на Р.Ж. Г., имот №000086 – полски път на О.Г., имот №000101 – полски път на О.Г., имот №020010 – нива на И.Д.Т. и др;

5. НИВА, с площ от 3,279 дка /три декара двеста седемдесет и девет квадратни метра/, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „М.п.”, представляваща имот №031007 /тридесет и една хиляди и седем/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000112 – полски път на О.Г., имот №031008 – нива на Д.К.К., имот №000105 – пасище, мера на О.Г., имот №031006 – нива на Б.Т.Б. и др.; при уговорената между ответниците цена от 1600,00лв. (хиляда и шестстотин лева), която сума Т.Г.И., ЕГН **********,*** следва да заплати на купувача М.П.П., ЕГН **********,*** в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

УКАЗВА на Т.Г.И., ЕГН **********,***, че ако не плати дължимата сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Г.И., ЕГН **********,*** е собственик по наследство от Ж.Г.В. на 1/24 /една двадесет и четвърта/ идеална част от следните недвижими имоти: 1. НИВА, с площ от 8,000 дка /осем декара/, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Ч.”, представляваща имот №047005 /четиридесет и седем хиляди и пет/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №047006 – нива на В.П.Д. и др., имот №047004 – нива на Б.И.Е., имот №000129 – полски път на О.Г.;

2. НИВА, с площ от 26,000 дка /двадесет и шест декара/, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „А.”, представляваща имот №039007 /тридесет и девет хиляди и седем/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №039008 – нива на К.А.Н., имот №039026 – нива на Р.Ж. Г., имот №039059 – нива на Я.И.Р., имот №039058 – нива на „Д.-*” ЕООД, имот №039006 – нива на В.Т.Г., имот №000166 – полски път на О.Г.;

3. НИВА, с площ от 26,501 дка /двадесет и шест декара петстотин и един квадратни метра/, шеста категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Н.К.к.”, представляваща имот №004002 /четири хиляди и две/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №004031 – нива на Р.Ж. Г., имот №004030 – нива на Р.Ж. Г., имот №000064 – полски път на О.Г., имот №004001 – нива на К.Й.А., имот №004019 – нива на Р.Ж. Г.;

4. НИВА, с площ от 13,000 дка /тринадесет декара/, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „К.”, представляваща имот №020009 /двадесет хиляди и девет/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №020061 – нива на Р.Ж. Г., имот №000086 – полски път на О.Г., имот №000101 – полски път на О.Г., имот №020010 – нива на И.Д.Т. и др;

5. НИВА, с площ от 3,279 дка /три декара двеста седемдесет и девет квадратни метра/, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „М.п.”, представляваща имот №031007 /тридесет и една хиляди и седем/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000112 – полски път на О.Г., имот №031008 – нива на Д.К.К., имот №000105 – пасище, мера на О.Г., имот №031006 – нива на Б.Т.Б. и др.;

ОСЪЖДА „Т.-***” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., Южна промишлена зона, Производствена база „Т.***”, представлявано от управителя М.Д.М., да предаде владението върху следните недвижими имоти: 1. НИВА, с площ от 8,000 дка /осем декара/, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Ч.”, представляваща имот №047005 /четиридесет и седем хиляди и пет/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №047006 – нива на В.П.Д. и др., имот №047004 – нива на Б.И.Е., имот №000129 – полски път на О.Г.;

2. НИВА, с площ от 26,000 дка /двадесет и шест декара/, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „А.”, представляваща имот №039007 /тридесет и девет хиляди и седем/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №039008 – нива на К.А.Н., имот №039026 – нива на Р.Ж. Г., имот №039059 – нива на Я.И.Р., имот №039058 – нива на „Д.-*” ЕООД, имот №039006 – нива на В.Т.Г., имот №000166 – полски път на О.Г.;

3. НИВА, с площ от 26,501 дка /двадесет и шест декара петстотин и един квадратни метра/, шеста категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „Н.К.к.”, представляваща имот №004002 /четири хиляди и две/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №004031 – нива на Р.Ж. Г., имот №004030 – нива на Р.Ж. Г., имот №000064 – полски път на О.Г., имот №004001 – нива на К.Й.А., имот №004019 – нива на Р.Ж. Г.;

4. НИВА, с площ от 13,000 дка /тринадесет декара/, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „К.”, представляваща имот №020009 /двадесет хиляди и девет/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №020061 – нива на Р.Ж. Г., имот №000086 – полски път на О.Г., имот №000101 – полски път на О.Г., имот №020010 – нива на И.Д.Т. и др;

5. НИВА, с площ от 3,279 дка /три декара двеста седемдесет и девет квадратни метра/, трета категория, находяща се в землището на с.Р., общ.Г., в местността „М.п.”, представляваща имот №031007 /тридесет и една хиляди и седем/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000112 – полски път на О.Г., имот №031008 – нива на Д.К.К., имот №000105 – пасище, мера на О.Г., имот №031006 – нива на Б.Т.Б. и др.; на Т.Г.И., ЕГН **********,***, като отхвърля исковете за предаване владението на същите имоти предявени срещу М.П.П., ЕГН **********,*** и „С.ПМ” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.”Ш.с.” №*, представлявано от управителя П.М.П..

ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН **********,*** да заплати на Т.Г.И., ЕГН **********,*** сумата 1292,67лв. (хиляда двеста деветдесет и два лева и 67 стотинки), представляваща разноски за водене на делото, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Т.П.Т., ЕГН **********,*** да заплати на Т.Г.И., ЕГН **********,*** сумата 1292,67лв. (хиляда двеста деветдесет и два лева и 67 стотинки), представляваща разноски за водене на делото, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Т.-***” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., Южна промишлена зона, Производствена база „Т.***”, представлявано от управителя М.Д.М. да заплати на Т.Г.И., ЕГН **********,*** сумата 1292,67лв. (хиляда двеста деветдесет и два лева и 67 стотинки), представляваща разноски за водене на делото, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Т.Г.И., ЕГН **********,*** да заплати на М.П.П., ЕГН **********,*** сумата 360,00лв. (триста и шестдесет лева), представляваща разноски за водене на делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Т.Г.И., ЕГН **********,*** да заплати на „С.ПМ” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.”Ш.с.” №*, представлявано от управителя П.М.П. сумата 360,00лв. (триста и шестдесет лева), представляваща разноски за водене на делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

 

На основание чл.115, ал.2 ЗС определя шестмесечен срок на ищеца да извърши отбелязване на решението в службата по вписванията при РС-Г., считано от влизане на решението в сила.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: