№ 459
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тодор Тодоров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000233 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Автотрейд СА“ ЕООД, подадена против
Решение от 14.12.2021 г., постановено по т. д. № 2519/2020 г. на СГС, ТО, VI – 18 –ти
състав, с което съдът е отхвърлил като неоснователен иска на въззника против „Банка ДСК“
ЕАД за заплащане на сумата от общо 131 542, 11 лв., представляваща неточно изпълнена и
неразрешена операция по платежно нареждане от 06.11.2018 г. и сумата от 74 936, 96 лв. по
неточно изпълнена и неразрешена платежна операция по платежно нареждане от 09.11.2018
г.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалваното Решение, същото било
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и
било необосновано. Въззивникът излага, че решаващият състав на СГС бил нарушил
разпоредбите на чл. 70, чл. 78, ал. 1 и ал. 2 и чл. 79, ал. 4 от ЗПУПС, регулиращ
отношенията между страните, като доказателствената тежест при установяване
автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяване и
това, че не е засегната от техническа повреда или друг недостатък на услугата била носена
от ответника. В конкретния случай Банката не била доказала нареждането на операциите от
ищеца, както и това последният да е допуснал груба небрежност. Твърди се, че платецът е
посочил правилен IBAN на получателите при подготвяне на платежните нареждания и след
това не е променял същия. Използваният от Банката софтуер не предвиждал запазване на
IBAN на създаденото платежно, като всяка негова промяна да води до анулиране на ново
платежно. Въззивникът твърди, не разполагам с възможност за промяна на вече
потвърденото съдържание на платежното нареждане, а видима за подписващия оставала
само сумата на превода, но не и IBAN на получателя. На последно място, излага се, че
направените от съда изводи не кореспондирали с установената формална истина.
1
Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде
отменено, а предявения иск – уважен, както и за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с оплакванията на страната,
намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
законовоустановения срок, същата изхожда от надлежна страна - ответник, имаща право и
интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на представения Договор за разплащателна сметка от 02.09.2013
г., по силата на който „Автотрейд СА“ ЕООД възлага, а „Банка ДСК“ ЕАД приема да открие
разплащателна сметка на името на титуляра с IBAN **********. Съгласно чл. 7 от
Договора, правата и задълженията на страните по него, условията за откриване и водене на
разплащателната сметка, платежните услуги, предоставяни от Банката, са уредени в Общите
условия, които е посочено, че са предоставени на титуляра.
Съгласно представеното с исковата молба преводно нареждане от 06.11.2018 г.,
14: 57 часа, ищецът е превел на „Сакса“ ООД сумата от 56 605, 15 лв. по сметката на
последното при „Уникредитбулбанк“, а като основание са посочените две фактури -
№209156 и 209196. Като наредител е ищцовото дружество, а нареждането е подписано от В.
А. с описания сертификат и потвърден номер на устройство. Преводът е извършен през
платежна система РИНГС.
С второто преводно нареждане от 09.11.2018г., в 14:53 часа е нареден превод по
сметка на „Литекс“ АД в „Уникредит Булбанк“ по посочените фактури №95396 и №4913,
общо за сума в размер на 74936,96 лв. Като наредител е посочено ищцовото дружество, а
нареждането е подписано от В. А. с описания сертификат и потвърден номер на устройство.
Преводът е извършен през платежна система РИНГС.
На 14.11.2018 г. управителят на въззивника е входирал жалба с вх. №549 при
ответника, с който е уведомил насрещната страна, че преводите не са извършени по
посочените от тях сметки.
С отговор с изх. №16-10 от 07.12.2018г. „Банка ДСК“ е уведомила ищеца, че
достъпът до интернетбанкирането на двете дати именно от негова страна след въвеждане на
име и парора, като преводите са подписани с валиден електронен подпис от управителя В.
А. и към момента на изпълнение на преводите не е имало данни, показващи, че операциите
са неразрешени. Посочено е, че контролът на физическия достъп до устройствата, както и
избягването на потенциални киберопасности за получаване на неоторизиран отдалечен
достъп са отговорност на клиента. В писмото се посочва, че въпреки това са изпратили
съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД с искане на връщане на преводите, но получили
отговор, че не могат да осъществят контакт с получателя на средствата.
Съгласно представената кореспонденция между „Банка ДСК“ АД и „Уникредит
Булбанк“ АД, поради липса на наличност по сметките на фактическия получател на
средствата, сумите не могат да бъдат върнати, като е посочено, че е направен опит да се
свържат с клиента по телефона, но същия не отговоря. С писмо от 19.11.2018г. „Уникредит
Булбанк“ АД е уведомила МВР – ГД БОП за вероятна измама, като е посочено, че двете
суми са постъпили по описаната сметка с титуляр лицето G. K., роден на ******** г. в
Латвия, като са посочени данните за същия и че сметките са открити на 31.10.2018г.
По сигнал на ищеца е образувана пр.преписка № 15072/2018 г. на РП-Варна, а с
постановление от 04.02.2020 г. материалите са изпратени по компетентност на
Специализираната прокуратура, заведени под № 350/20 г.
2
Съгласно приетото от съда като неоспорено от страните заключение на
изслушаната в производството пред СГС съдебно – банкова експертиза, изготвено от
вещото лице Стоянов, сумата от 56 605, 15 лв. с основание фактури № №209156, 209196, и
№ 209177 и сумата от 74 936, 96 лв. с основание фактура № 95396 и фактура с № 4913 са
постъпили по сметката на G. K. при „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN **********.
Вещото лице сочи, че по двете нареждания получатели са съответно „Сакса“
ООД и „Литекс“ АД, т.е. лица, различни от титуляра на сметката. Според експерта, към дата
06.11.2018г. наличността на суми по посочената сметка е била 0,00 лв., след постъпването
на сумата от превода, последва изходящ валутен превод за 28 398,25 лева, превалутирани в
евро, по банкова сметка **********, но при Erste bank Austria, като е удържана банкова
такса за превода и е последвал втори превод на 27 614,85 лв., превалутирани в евро, по
същата сметка. Според експертизата към 09.11.2018г. наличността на парични средства по
сметката е била 316,45 лв., като след постъпване на превода от 74 936,96лв., на същата дата
са излъчени три превода, отново към сметка с получател същото лице G. K., по посочената
сметка в Erste bank Austria, които са както следва: 28398,25 лв., превалутирани в евро,
28 398,25 лв., превалутирани и 17 626,50 лв., като са удържани и описаните банкови такси.
Към датата на заключението сметка в „Уникредит Булбанк“ АД е закрита. Изводът на
вещото лице е, че двата наредени от ищеца превода, които са с получатели, различни от
титуляра на посочената сметка, съответно в рамките на 44 минути за първия и на 23 минути
за втория, са прехвърлени по други сметки съответно чрез два и три изходящи превода. В
отговор на четвърта задача, експертът посочва, че редът за възстановяване на сумите е бил в
няколко хипотези, а именно:1/ при сигнализиране от наредителя до банката за грешен
превод преди получаване на сумите в сметката за получателя, което не е извършено, тъй
като сигналът е от 14.11.2018г.; 2/ сигнализиране от наредителя до банката на фактическия
получател на средствата, в случая – „Уникредит Булбанк“ АД за сгрешените преводи и
задържане на средствата; 3/ сигнализиране от „Уникредит Булбанк“ АД до получателя на
сумите - G. K., след сигнала, и служебно от страна на „Уникредит Булбанк“ АД прехвърляне
на погрешно преведените суми. Според експертът, ако „Уникредит Булбанк“ АД е
блокирала сметката на фактическия получател поради това, че постъпва сума с име на
различен получател, преводът е можел да бъде върнат след удостоверяване и потвърждение
от страна на наредителя, че е погрешка. В отговор на задача 5, експертът сочи, че липсват
данни за сигнал до „Уникредит Булбанк“ АД непосредствено след извършване на преводите
за блокиране на сметките, а средствата са излъчени в рамките на до 45 минути от преводите,
не е възможно да се върнат на наредителя.
По делото е изслушано основно и допълнително заключение на съдебно-
компютърна експертиза, изготвено от вещото лице П., което се кредитира от съда като
дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Експертът сочи, че за изпълнение на
задачите се е запознал с „Общите условия за ползване на услугите, достъпни чрез
електронните канали ДСК ДИРЕКТ НА БАНКА ДСК за бизнес клиенти“, Ръководство за
ползване на услуга Интернет банкиране, достъпно чрез ДСК Директ към момента на
осъществяване на процесните платежни операции от 06.11.2018 г. и 09.11.2018 г., както и
друга техническа информация, която има отношение. Сочи, че при осъществено посещение
на място при ответника „Банка ДСК“, като с помощта и съдействието на упълномощени
служители и след осъществен достъп до ресурсите на ДСК ДИРЕКТ, били експортирани
регистърни (log) и други данни за Интернет банкирането, използвано от „Автотрейд СА“
ЕООД, включващи информация за потребителите К. К. и В. А. и какви персонални средства
за сигурност по смисъла на ЗПУПС са били използвани от тях. Според експерта ДСК Директ
е цялостна система за отдалечено банкиране, включваща следните канали за достъп до
банкови услуги: Интернет Банкиране, Център за обаждания, SMS услуги, Виртуална карта
Virtual MasterCard / Virtual Visa, Спестовна компонента и Виртуален срочен депозит, като в
случая е работено изключително с данни от канала за достъп до банкови услуги Интернет
3
Банкиране, достъпен за потребители на самостоятелния сайт на ДСК Директ на
адрес www.dskdirect.bg и олекотена мобилна версия на адрес www.dskdirect.mobi, с 24-часов
достъп (частични прекъсвания в периода 22:00 – 04:00 часа. Вещото лице сочи, че се е
установило интернет банкиране на ищеца с начална дата 02.09.2013 г. и регистрация на
потребители К. К., В. А. и Агоп Крикорян, като са му предоставени регистърни данни
относно оторизирани влизания в интернет банкирането обхващат максимален период от
време от 2.01.2015 г. до 14.11.2018 г. Сочи, че предоставените регистърни данни относно
извършени действия в интернет банкирането обхващат всички извършени операции за
период от време от 6.11.2018г., 14,41 мин. до 9.11.2018 г., 14,53 мин. С оглед предоставените
данни, вещото лице е установило, че К. К. е регистриран потребител от 17.9.2013 г., 14:59
часа и притежава регистрационни данни, като електронен адрес: ********@************.***,
от фирма „Автотрейд СА“ ЕООД и предоставен пасивен достъп до услугите (без
инструмент за подписване), а В. А. е регистриран потребител от 30.9.2013 г., 9:43 часа, ,
фирма „Автотрейд СА“ ЕООД и предоставен активен достъп до услугите (ползва
инструмент за подписване) - комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от
Банката, инсталиран на централизиран сървър на Банката и динамична парола, генерирана
от устройство за генериране на динамична парола (тоукън). За целите на банкирането е бил
предоставен персонален цифров сертификат, издаден от Банката, на името на В. А. с
едногодишен срок на валидност от 12.01.2018 г. до 12.01.2019 г., като на страница 7 от
основното заключение са налице екранни снимки на сертифита и справка за предоставено
тоукън устройство / фигура 2/. Вещото лице е установило при изследване на IP адресите на
влизания в интернет банкирането от предоставените регистърни данни, че за времето от
02.01.2015 г. до 14.11.2018 г. са регистрирани повече от 2400 влизания (от общо 11 000)
от IP адрес 92.247.141.250, включително и на дата 6.11.2018 г., 14:43:09 часа от потребител с
име К. К., чрез въвеждане на потребителско име и парола за пасивен достъп и на същата
дата 6.11.2018 г, 14:56:45 часа от потребител с име В. А., чрез въвеждане на потребителско
име и парола за активен достъп.
При описаните влизания на 06.11.2018 г. са били извършени действия както
следва: работа с бланки за преводи, като зареждане на данни от готова бланка, редактиране и
създаване на нова бланка за превод и действия по потвърждаване и подписване на първото
от процесните преводни нареждания. За времето от 2.01.2015 г. до 14.11.2018 г. били
регистрирани 19 влизания (от общо 11 000) от IP адрес ********** на дата 9.11.2018 г.,
включително на 9.11.2018 г., 14:23:31 часа от потребител с име К. К. чрез въвеждане на
потребителско име и парола за пасивен достъп. При описаното влизане на 9.11.2018 г. са
били извършени действия по работа с бланки за преводи, като зареждане на данни от готова
бланка, редактиране и създаване на нова бланка за превод. За същия период от време било
регистрирано 1 влизане (от общо 11 000) от IP адрес ********** на дата 9.11.2018 г.,
14:50:55 часа от потребител с име В. А. чрез въвеждане на потребителско име и парола за
активен достъп. При описаното влизане на 09.11.2018 г. са били извършени действия по
потвърждаване и подписване на второто от процесните преводни нареждания. Експертът
сочи, че високата честотата на използване на конкретен IP адрес на влизания в интернет
банкирането го определя като характерен за потребителя и по този показател не би следвало
да се счита за нерегламентирано влизане, но пък еднократното използване на IP адрес на
влизане в интернет банкирането го определя като инцидентен за потребителя и единствено
и само по този показател също не би следвало да се счита за нерегламентирано влизане.
Експертът сочи, че за процесните две дати не са установени записи, които да отразяват
неуспешни опити за осъществяване на влизане, нито записи и за неоторизирани влизания. В
интервала от време от 14:43 часа до 14:46 часа се наблюдават следните действия:
1.Първоначално било осъществено влизане в DSK Direct от потребител с име К. К. , чрез
въвеждане на потребителско име и парола за пасивен достъп; 2.Влизане (логване) в DSK
Direct и затваряне на предишна активна сесия. За зареждане на начална страница от
4
потребителя били използвани widget-и (Наличност, Движения, Битови сметки); 3.Зареждане
на страница "Преводи" -> "Неизпратени" с widget Валутни курсове. С натискане на бутон
"Създай подобен" на "Междубанков - лева" била заредена форма за попълване на данни за
превода с widget Валутни курсове на страницата. Последвало натискане на бутон "Преведи"
и заредена страница за въвеждане на данни за подписване. С това действие било наредено
плащане, последвано от опит за подписване на плащане.Следва зареждане на страница за
изпращане на плащане.Зареждане на страница "Преводи" -> "Неизпратени" с widget
Валутни курсове, преглед на превод и изход от DSK Direct. В интервала от време от 14:56
часа до 14:57 часа се наблюдават следните действия:Влизане (логване) в DSK Direct;
Зареждане на страница "Преводи" -> "Неизпратени"; Подписване и изпращане на превод за
56605.15 лв.; Изход от DSK Direct. Експертът сочи, че първоначално било осъществено
влизане в DSK Direct от потребител с име В. А., чрез въвеждане на потребителско име и
парола за активен достъп. Изтъква, че процедурата „Преводи“ дава разнообразни варианти
за извършване на превод, в случая, чрез избор на „Преводи“ от главното меню бил зареден
екран „Неизпратени“ от първото подменю. Чрез избор на готова бланка били избрани
данните за плащането. Изследването установява, че била избрана бланка с уникален
идентификационен номер, идентичен на бланката от описанието към фигура 3 и потвърдено
платежно нареждане. Според вещото лице във всички етапи на подготовка на платежни
нареждания, предшестващи подписването, съществува възможност за проверка и корекция
на данни за превода, включително преди и след всяко потвърждение. При наличие на
установен активен достъп на потребителя, същият е извършил подписване, като използвал
инструменти за подписване - комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от
Банката, инсталиран на централизиран сървър на Банката и динамична парола, генерирана
от устройство за генериране на динамична парола - тоукън. Сесията приключила с изход от
DSK Direct. Експертът сочи, че в интервала от време от 14:23 часа до 14:24 часа се
наблюдават следните действия: първоначално било осъществено влизане в DSK Direct от
потребител с име К. К. чрез въвеждане на потребителско име и парола за пасивен достъп,
последвало зареждане на страница "Преводи" -> "Неизпратени" с widget Валутни курсове, с
натискане на бутон "Създай подобен" на "Междубанков - лева" била заредена форма за
попълване на данни за превода с widget Валутни курсове на страницата. Към
новосъздадената бланка автоматично бил присвоен уникален идентификационен номер, с
който след създаването си тя се характеризира в платежната система. При последвало
натискане на бутон "Преведи" се заредила страница за въвеждане на данни за подписване,
като с това действие било наредено плащане по създадената нова бланка. Зареждане на
страница "Преводи" -> "Неизпратени" с widget Валутни курсове и изход от DSK Direct.
Според вещото лице при съпоставка на описанията на извършвани действия по подготовка и
осъществяване на процесните платежни операции от 06.11.2018 г. и 9.11.2018 г. се
наблюдават несъществени различия и може да се каже, че в основната си част са идентични.
В интервала от време от 14:50 часа до 14:53 часа се наблюдават следните действия: Влизане
(логване) в DSK Direct; Зареждане на страница "Преводи" -> "Неизпратени"; Подписване и
изпращане на превод за 74 936.96 лв.; Изход от DSK Direct. Първоначално
било осъществено влизане в DSK Direct от потребител с име В. А., чрез въвеждане на
потребителско име и парола за активен достъп. При наличие на установен активен достъп на
потребителя, същият е извършил подписване, като използвал инструменти за подписване -
комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от Банката, инсталиран на
централизиран сървър на Банката и динамична парола, генерирана от устройство за
генериране на динамична парола. Сесията приключила с изход от DSK Direct. Вещото лице
сочи, че „Банка ДСК“ е изградила канала за достъп до банкови услуги Интернет Банкиране,
достъпен за потребители на самостоятелния сайт на ДСК Директ на адрес www.dskdirect.bg,
като част от цялостна система за отдалечено банкиране със съвременни средства за
сигурност. Hypertext Transfer Protocol Secure (HTTPS) или на български: Защитен протокол
5
за прехвърляне на метаданни е протокол за защитена комуникация в компютърни мрежи и
Интернет, чиято основна цел е да се осигури защитена връзка и уебсайт сигурност при
преноса на данни между интернет потребителите. HTTPS удостоверява сайта и съответния
уеб сървър и двупосочно криптира връзката между клиент и сървър, което осигурява защита
срещу подслушване, подправяне или фалшифициране на съдържанието на съобщенията,
което според вещото лице дава достатъчно гаранции, че потребителят се свързва с
правилния сайт (а не фалшиво копие), както и гарантира, че съдържанието на съобщенията
между потребителя и сайта не може да се прочете или подправи от трети страни. „Банка
ДСК“ АД използва сертификати от висок клас за защита - DigiCert SHA2 Extended Validation
Server CA. Сертификатът се намира вляво от URL адреса на сайта. По отношение на
персоналната сигурност експертът сочи, че е налице “двуфакторна автентикация” (“two-
factor authentication”) често сесъкращава до “2FA”, което предполага интернет услугата да
изисква освен потребителско име и парола (нещо което знаем) и допълнителен втори
идентификатор - тоукен устройство (нещо което притежаваме). За да ползва сигурно
отдалечено банкиране, всеки потребител е необходимо да приложи цялостна система за със
съвременни средства за сигурност, които включват: антивирусна защита, сигурна парола,
повече внимание, а именно да не се оставят безконтролно личен мобилен телефон или
тоукън, за сигурност, че не се използват от друг, да се ползват само проверени мрежи и да се
избягва използването на ДСК Директ в присъствието на други хора или на публични места,
както и публични Wi-Fi връзки; изход от системата - след използване на ДСК Директ, да се
прекрати сесията, като се натисне бутона „Изход”, а не директно затваряне прозореца на
браузъра. Според вещото лице Банка ДСК използва две системи за междубанкови
разплащания, които действат в България: БИСЕРА и РИНГС, като БИСЕРА е системата за
стандартни разплащания, а РИНГС е система за разплащания в реално време, при която
получателят разполага със средствата по сметката си обикновено в рамките на 2 часа, но
таксите за такива преводи са по–високи. В допълнителното заключение на вещото лице се
сочи, че е изследвана и обективирана сесия на влизане в DSK Direct от потребител с име К.
К., чрез въвеждане на потребителско име и парола за пасивен достъп, където били
регистрирани извършени действия по работа с бланки за преводи, като зареждане на данни
от готова бланка, редактиране и създаване на нова бланка за превод, осъществени в
интервал от време от 14:19:17 часа до 14:20:34 часа. В раздел „Анализ на проблемите“ са
описани извършените действия по работа с бланки за преводи. В регистърните (log) данни
на платежната система DSK Direct не се съхраняват данни за естеството на осъществените
промени в различните полета на бланки за платежни нареждания. Според експерта се
установява, че единственият банков превод за 09.11.2018 г. бил извършен в интервала от
време от 14,50 часа до 14,53 часа, при които бил осъществено подписване и изпращане на
превод за 74 936.96 лв. чрез избор на готова бланка, след влизане в DSK Direct от потребител
с име В. А. чрез въвеждане на потребителско име и парола за активен достъп. Изследването
установи, че била избрана бланка на платежно нареждане с уникален идентификационен
номер, идентичен на бланката от сесия от 14:23 часа на 09.11.2018 г. Не е установена друга
сесия на 09.11.2018 г., в която да са били осъществявани действия по подписване и
потвърждаване на платежно нареждане. При изслушването си в съдебно заседание
експертът сочи, че на въпросните дати – 06.11.2018 г. и 09.11.2018 г. нарежданията са били
подготвени от служител на въззивника, който е бил с пасивни права и при проследяване на
действията, които е регистрирала системата на банкирането и които фигурират, се вижда, че
това е осъществено от неговия потребителски профил и със съответните му права, които са
предоставени да оперира в банкирането, без право на подписване. Такава конкретна
информация, в колко часа е сменен първоначално въведения IBAN, но записите, които
илюстрират действията на потребителя показват, че има отваряне на такава бланка, която
вече е създадена, има редактиране и съответно запис на нова бланка, без да има подробна
информация, като съответно периода е фиксиран в часовия интервал. Според експерта
6
системата не регистрира какво конкретно се променя, знае се, че в този период от време има
промяна, знае се от кого, съответно от потребителя, който е осъществил ход в системата и
съответно и времето, в което са изпълнени всяко едно от тези действия. Анулиране на
платежно нареждане не е коментирано при извършените проверки на място в банката. Сочи,
че не е изследвал възможността за анулиране, тъй като не е поставен такъв въпрос. С
действието „съхранение“ има ред, с командата „сейв“, който отразява съхраняване на
данните, което предизвиква за системата създаване на нов обект и основна дейност на
системата от програмно ниво е новият обект, който е създаден, да се обвърже с уникален
идентификационен номер, с който тя да се идентифицира в системата при следващи
действия. При изслушване на допълнителното заключение вещото лице сочи, че това какви
екрани е генерирала информационната система по време на работя с потребителя, във
връзка с питане за възможност да направи интерпретация на някои действия, му е
отговорено, че системата е претърпявала промени, вкл. и в интерфейса, както и в някои
функционалности и поради това не може да отговори на въпроса какво системата е
изисквала от потребителя като потвърждение при извършване на въпросните промени и
съхранения. В логфайла се вижда езспорна информация за това, че в 14:20 ч. са били
извършвани действия, които са свързани с редакция и съхранение на редактирано такова
платежно. Експертът му е дал информация, че окончателна информация не се съхранява, в
случаите, когато за самото платежно не е извършено плащане.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 79 от ЗПУПС.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал. 1 от ЗПУПС платежната операция е
разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а в обратната
хипотеза, какъвто е настоящият случай - при липса на съгласие - платежната операция е
неразрешена. Последиците от извършена неразрешена платежна операция законодателят е
уредил с нормата на чл. 79, ал. 1 от специалния ЗПУПС като е предвидил, че в случай на
неразрешена платежна операция, доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно
стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на
следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен
когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и
уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на
платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в
което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.
За да отхвърли разгледаните искове, решаващият състав на СГС е приел, че
„Банка ДСК“ ЕАД не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на
платежна операция поради неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги
уникален идентификатор (IBAN).
Тези изводи не могат да бъдат споделени.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС е предвидено, че доказателствената
тежест за това, че платежната операция е автентична, регистрирана е точно, осчетоводена е,
както и че не е засегната от техническа повреда или друг недостатък, се носи от
доставчикът на платежната услуга. За да се освободи от вменената му отговорност по чл.
79, ал. 1 от ЗПУПС, съгласно ал. 4 на чл. 78 от ЗПУСП доставчикът на платежни услуги
следва да докаже, че платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 от закона.
В конкретния случай, ответникът не е доказал, а и не е сторил твърдения за
наличие на поведение на ищеца, изключващо отговорността на Банката. Напротив, съгласно
приетото от съда като неоспорено от страните заключение на изслушаната по делото пред
7
СГС съдебна съдебно - банкова експертиза, използвания от Банката софтуер към момента на
одобряване на двата превода не съхранява данни относно това какви действия е извършил
потребителят с активен достъп и законен представител на въззивника - В. А. – дали е
извършена промяна и, ако да, в коя част на вече подготвеното от К. К. платежно нареждане.
Предвид изложеното и доколкото от събраните по делото доказателства се
установява, че въззивникът, в качеството му на потребител по платежните услуги, се е
противопоставил на сторените плащания, уведомил е надлежно и в срок както насрещната
страна, така и разследващите органи, предявените искове се явяват доказани по основание и
размер, поради което следва да бъдат уважени.
В светлината на изложеното, неоснователно се явява позоваването от страна на
Банката на чл. 103 от Общите условия от 26.10.2018 г., при които е сключен Договорът,
съгласно чиято разпоредба въззиваемото дружество не носи отговорност за неизпълнението
или неточното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от клиента в
платежното нареждане IBAN – твърдение, останало недоказано по делото.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените от последния съдебни разноски за производството пред двете съдебни инстанции
в следните размери: сумата от общо 10 772,52 лв., от които адвокатско възнаграждение в
размер на 4160, 84 лв. предвид стореното от въззиваемия възражение за прекомерност, 850
лв. депозит за основна и допълнителна съдебна компютърно – техническа експертиза, 500
лв. депозит за съдебна банкова експертиза, както и държавна такса в размер на 5261, 68 лв.,
а за настоящото производство – сумата от общо 6 791,68 лв., от които заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 4160, 84 лв. предвид стореното възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК и държавна такса в размер на 2630, 84 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 14.12.2021 г., постановено по т. д. № 2519/2020 г. на СГС,
ТО, VI – 18 –ти състав, в неговата цялост, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, да заплати на „Автотрейд
СА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
Владислав Варненчик, бул. „Трети март“ № 59, сумата от общо 131 542, 11 лв. (сто тридесет
и една хиляди петстотин четиридесет и два лева и единадесет стотинки), представляваща
сбор от неточно изпълнени и неразрешени платежни операции по платежни нареждания от
06.11.2018 г. в размер на 56 605, 18 лв. по нареждане от 09.11.2018 г. в размер на 74 936, 96
лв.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19, да заплати на „Автотрейд
СА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
Владислав Варненчик, бул. „Трети март“ № 59, сумата от 10 772,52 лв. (десет хиляди
седемстотин седемдесет и два лева и петдесет и две стотинки) разноски за производството
пред Софийски градски съд, КАКТО и сумата от 6 791,68 лв. (шест хиляди седемстотин
деветдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки) съдебни разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.
280 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9