№ 1927
гр. София, 03.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110101566 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П. Т. П., с
ЕГН:**********, с адрес за кореспонденция: ул. „А и Й. Т. П., с ЕГН:**********, с адрес за
кореспонденция: ул. „А чрез адв. В. В., с адрес на кантората: ул. „А против „О” ЕАД, ЕИК:
........., с адрес: ж.к. Г и „Б“ ЕАД, ЕИК: .........., с адрес: гр. С
Ищците твърдят, че срещу тях бил издаден изпълнителен лист от 02.05.2012 година в
полза на „Б ЕАД“, за следните суми - 17098. 27 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва за периода от 28.03.2012г. до датата на реалното 1 изплащане на сумата;
35.00 лв. - представляващи заемни такси; 2879,86 лева за периода от 28.09.2011 г. до
27.03.2012 г.; 1340, 21 лв., представляващи наказателни лихви за периода от 28.12.2011 год.
до 27.03.2012 год. и за сумата от 1090, 60 лв. - разноски по делото. Въз основа на този
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20128380405055 при ЧСИ М peг.
№ 838, с район на действие Софийски градски съд, където като взискател бил конституиран
„О”, който поискал извършването на изпълнителни действия.
Твърди се, че последната дата, на която било извършено валидно изпълнително
действие, била 22.08.2012год. - датата, на която бил наложен запор върху МПС. Излага се,
че изпълнително дело № 20128380405055/2012 г. по описа на ЧСИ М, peг. № 838 било
прекратено по силата на закона на 22.08.2014 г, доколкото в периода от 22.08.2012 г., когато
било осъществено последното валидно изпълнително действие по делото до 22.08.2014 г.
липсвало осъществяването на друго такова действие. В тази връзка ищците сочат, че
всякакви други предприети изпълнителни действия след 22.08.2014 г. нямали отношение
спрямо П. Т. П. и Й. Т. П..
Твърди се, че в настоящия случай вземането на банката произтичало от договор за
банков кредит от 14.09.2007 год. и тъй като главницата по банков кредит притежава
характера на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, давностният срок за
главницата е 3 години. Същият давностен срок се прилага и по отношение на лихвите, съгл.
разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
Сочи се, че не предприемането на изпълнителни действия в периода от прекратяване
1
на изпълнително дело № 20128380405055/2012 г. до настоящия момент представлявало
бездействие на кредитора, поради което за това време за вземането тече погасителна
давност.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между П. Т. П., с ЕГН:**********, с адрес ул. „А и Й. Т. П., с
ЕГН:**********, с адрес ул. „А и „О” ЕАД, ЕИК: ........., с адрес: ж.к. Г „В“, бул. „Ш“, че П.
Т. П., с ЕГН:********** и Й. Т. П., с ЕГН: ********** не дължат на „О” ЕАД, ЕИК: ........., с
адрес: ж.к. Г "В", бул. „Ш“ вземанията, произтичащи от изпълнителен лист от
02.05.2012год., издаден по ч.гр. д. № 15373/2012 год., по описа на Софийски районен съд, 41
-ви състав, поради погасяването им по давност.
При отхвърляне на иска, предявен срещу „О” ЕАД, ЕИК: ........., с адрес: ж.к. Г „В“,
бул. „Ш“, ищците искат от съда постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между П. Т. П., с ЕГН:**********, с адрес за 2 кореспонденция: ул. „А и
Й. Т. П., с ЕГН:**********, с адрес за кореспонденция: ул. „А и Б ЕАД, ЕИК: .........., с
адрес: гр. С че П. Т. П., с ЕГН:********** и Й. Т. П., с ЕГН: ********** не дължат на „Б
ЕАД, ЕИК: .........., с адрес: гр. Свземанията, произтичащи от изпълнителен лист от
02.05.2012год., издаден по ч.гр. д. № 15373/2012 год., по описа на Софийски районен съд, 41
-ви състав, поради погасяването им по давност.
Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговорите на исковата молба не се оспорва основателността на исковите претенции.
Ответникът „Б“ АД, твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като няма пасивна
процесуална легитимация, понеже по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
от 22.06.2012г., сключен между „Б“ АД и „О“ ЕАД, „О“ ЕАД е придобило вземането срещу
П. Т. П., ЕГН **********, Й. Т. П., ЕГН ********** и Р......, ЕГН **********, произтичащо
от Договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2007г. и Допълнително споразумение
към него от 12.10.2010 г. Сочи, че до длъжниците били изпратени писмени уведомления за
цесията, които били получени на 16.07.2012 г. и същите били надлежно уведомени за
извършената цесия, която била породила действие спрямо тях. Отделно, признава исковата
претенция за основателна и не оспорва настъпването на погасителна давност на вземанията
по процесния изпълнителен лист. Твърди, че „Б“ АД не е искала извършването на
изпълнителни действия спрямо ищците и не е давала повод за образуване на
производството.
Ответникът „О” ЕАД, ЕИК: ......... признава исковата претенция за основателна и не
оспорва настъпването на погасителна давност на вземанията по процесния изпълнителен
лист. Сочи, че не е дал повод за завеждане на настоящото производство, не оспорва
настъпилото правоприемство между цесионера „Б“ ЕАД и цедента О“ ЕАД и твърди, че не е
предприемало действия по отношение на ищците, включително и не е искал образуването на
ново изпълнително дело след прекратяване на изпълнително дело № 5055/2012 г. Искат
разноските да бъдат възложени в тежест на ищците. 2. Правна квалификация на правата,
претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника: В настоящото
производство са заявени отрицателни установителни искове с квалификация чл.124, ал.1 вр.
чл. 439 ГПК, с които длъжниците оспорват с иск дължимостта на претендираните от
ответниците вземания, произтичащи от 3 изпълнителен лист от 02.05.2012год., издаден по
ч.гр. д. № 15373/2012 год., по описа на Софийски районен съд, 41 -ви състав, поради
погасяването им по давност. 3. Кои права и кои обстоятелства се признават – признава се
исковата претенция като основателна, настъпилото правоприемство между цесионера „Б“
ЕАД и цедента „О“ ЕАД и настъпилата погасителна давност на вземанията, считано от
22.08.2014 г.
В хода на процеса – на 25.5.2023 година е вписано в Търговския регистър вливане на
ответника „О“ ЕАД в търговското предприятие на ответника „Б“ АД, като в този смисъл и
2
по аргумент от разпоредбата на чл.227 от ГПК се следва решението по делото да се
постанови само срещу правоприемника – „Б“ АД по иска така както е предявен в условията
на евентуалност, който иск с оглед настъпилото правоприемство е главния иск подлежащ на
разглеждане в производството и по който съдът дължи решение.
В съдебно заседание – ищцата, редовно призована не се е явила, както и не се е явил
неин процесуален представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа
заявения иск и се оспорват възраженията заявени с отговора на исковата молба.
За ответника – „Б“ АД, в съдебно заседание се е явил надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа заявеното признание на иска.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
Доказва се, че e бил издаден изпълнителен лист от 02.05.2012 година в полза на „Б
ЕАД“, за следните суми - 17098. 27 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва
за периода от 28.03.2012г. до датата на реалното 1 изплащане на сумата; 35.00 лв. -
представляващи заемни такси; 2879,86 лева за периода от 28.09.2011 г. до 27.03.2012 г.;
1340, 21 лв., представляващи наказателни лихви за периода от 28.12.2011 год. до 27.03.2012
год. и за сумата от 1090, 60 лв. - разноски по делото.
Не се спори и се доказва, че въз основа на този изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело № 20128380405055 при ЧСИ М peг. № 838, с район на действие
Софийски градски съд, където като взискател бил конституиран „О”, който поискал
извършването на изпълнителни действия.
Не ес спори и съдът приема за доказано, че последната дата, на която било извършено
валидно изпълнително действие е 22.08.2012 година, на която дата е бил наложен запор
върху МПС.
Доказва се, че изпълнително дело № 20128380405055/2012 г. по описа на ЧСИ М, peг.
№ 838 е било прекратено по силата на закона на 22.08.2014 г, доколкото в периода от
22.08.2012 г., когато било осъществено последното валидно изпълнително действие по
делото до 22.08.2014 г. липсва осъществяването на друго такова действие.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на събраните писмени
доказателства, които съдът приема за достоверни, доколкото не са оспорени и са
безпротиворечиви.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните
правни изводи:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация
чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като основава
твърденията си на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По същество
По предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на ответника е
да установи възникването и съществуването на оспореното от ищеца вземане.
В процесния случай предмет на предявените искове са вземания на ответника,
признати в производство по чл.410 от ГПК. С оглед конкретно наведеното в исковата молба
основание за недължимост на вземанията, спорът по делото е концентриран върху това дали
след издаване на изпълнителния лист същите са били погасени по давност, поради което с
изготвения доклад по делото съдът е указал на ответника, че носи тежестта да установи
настъпването на факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.
3
С уважаването на заявлението по чл.410 от ГПК и издаването на изпълнителен лист
започва да тече давността за вземането по издадената заповед за изпълнение. В казуса тя е
тази по чл. 117, ал. 2 ЗЗД и е петгодишна, като не следва да се прилага давността за
периодичните плащания, тъй като съдът приема, че с влизането в сила на заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК – се следва приложението на давността предвидена
законодателно в чл.117, ал.2 от ЗЗД.
По смисъла на чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите – ако вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Настоящият съдебен състав следва да посочи, че в конкретиката на казуса влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на която е издаден изпълнителния
лист, има характера на съдебно решение. Това е така, доколкото влязлата в сила заповед за
изпълнение, има сила на пресъдено нещо, като проявява преклудиращо действие, доколкото
признатото с влязлата в сила заповед за изпълнение вземане на кредитора не може да бъде
оспорвано по исков ред въз основа на факти, които са съществували и на които длъжникът
е могъл да се позове в хода на заповедното производство - било чрез възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, било чрез оспорване на разпореждането за издаване на
изпълнителния лист. Съдът е категоричен, че в случай като настоящия с влизане в сила на
заповедта за изпълнение е настъпил и преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо.
В този смисъл е и Решение №6/21.01.2016 по дело №1562/2015 на ВКС, ТК, I т.о. и
Определение № 956, постановено по реда на чл. 274,ал. 3 ГПК при допуснато касационно
обжалване по ч.т.д.№ 886/2010г. на I т.о.
Безспорно е, че с образуване на изпълнителното производство давността е била
прекъсната – така още с образуването на изпълнителното дело през 1.6.2012 година
давността по изпълнителния лист е прекъсната и не е текла. В този смисъл и е прието с
Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че новата давност започва да тече от перимирането на изпълнителното
производство.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК
на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по Т.Д. № 2/2013 Г. ОСГТК, ВКС.
С оглед приетото тълкуване на ВКС съдът счита, че до 26.06.2015 г. в настоящия
случай не е текла погасителна давност, доколкото изпълнителното дело е било образувано
преди 26.06.2015 г.
Течението на погасителната давност може да бъде прекъсвано с предприемането на
действия по принудително изпълнение (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). В разглеждания случай с
молбата за образуването на изпълнителното производство кредиторът, чийто частен
правоприемник е ответникът, е поискал предприемането на изпълнителни действия, поради
което давността е била прекъсната и оттогава е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
Течението на погасителната давност, както и течението на двугодишния
„перемпционен“ срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, могат да бъдат прекъснати от един и същ
юридически факт – ако кредиторът-взискател поиска предприемането на изпълнителни
действия. Настоящият съдебен състав обаче споделя актуалната съдебна практика, според
която правните последици на изтичането на всеки един от двата срока са различни.
Така изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води до
прекратяването на изпълнителното производство по право и до процесуалната
незаконосъобразност на последващи изпълнителни действия по него.
4
От друга страна, изтичането на петгодишната погасителна давност води до погасяване
на правото на взискателя да изпълни принудително вземането си и обуславя материалната
незаконосъобразност на изпълнително производство и изпълнителни способи, които са
предприети въпреки изтичането й.
Ако взискателят поиска предприемането на действия по принудително изпълнение
след перимирането на изпълнителното производство, но преди изтичането на погасителната
давност, то погасителната давност все пак се прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД (в
този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о.;
решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о.; в различен смисъл
са цитираните съдебни актове в определение № 50035 от 27.02.2023 г. по гр. дело № 1836 от
2022 г. на ВКС, IV г. о., с което се предлага постановяване на тълкувателно решение).
По смисъла на чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите – ако вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Настоящият съдебен състав следва да посочи, че в конкретиката на казуса влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на която е издаден изпълнителния
лист, има характера на съдебно решение. Това е така, доколкото влязлата в сила заповед за
изпълнение, има сила на пресъдено нещо, като проявява преклудиращо действие, доколкото
признатото с влязлата в сила заповед за изпълнение вземане на кредитора не може да бъде
оспорвано по исков ред въз основа на факти, които са съществували и на които длъжникът
е могъл да се позове в хода на заповедното производство - било чрез възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, било чрез оспорване на разпореждането за издаване на
изпълнителния лист. Съдът е категоричен, че в случай като настоящия с влизане в сила на
заповедта за изпълнение е настъпил и преклудиращият ефект на силата на пресъдено нещо.
В този смисъл е и Решение №6/21.01.2016 по дело №1562/2015 на ВКС, ТК, I т.о. и
Определение № 956, постановено по реда на чл. 274,ал. 3 ГПК при допуснато касационно
обжалване по ч.т.д.№ 886/2010г. на I т.о.
Безспорно е, че с образуване на изпълнителното производство давността е била
прекъсната – така още с образуването на изпълнителното дело през 2012 година давността
по изпълнителния лист е прекъсната и не е текла. В този смисъл и е прието с Постановление
№3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
С оглед приетото тълкуване на ВКС съдът счита, че до 26.06.2015 г. в настоящия
случай не е текла погасителна давност, доколкото изпълнителното дело е било образувано
преди 26.06.2015 г.
Въпреки това настоящата искова молба е подадена на 11.1.2023 година, като към този
момент са изтекли пет години от започването на новата погасителна давност, а именно от
26.06.2015 година до 11.1.2023 година.
В настоящия случай ответникът носи доказателствена тежест да докаже, че давността е
спирана или прекъсвана, но той не е ангажирал доказателства в тази посока, поради което
настоящия състав приема, че са изтекли пет години и вземанията предмет на процесния
изпълнителен лист са погасени по давност.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска. Признанието на иска също е акт на
разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на
ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно решение, което признава
претендираното или не признава отричаното от него право. Признанието на иска обвързва
съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение по чл. 237 ГПК (нов), или да остави съда да постанови решение
по чл. 235 ГПК (нов) – в този смисъл и Решение № 141 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 7446 /
5
2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по смисъла на съдебната
практика – „Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Решението, основано на
признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че
предявеният иск е допустим.“ – в този смисъл и Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. №
5289 / 2013 г. на Върховен касационен съд.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С нарочна молба ответникът, чрез процесуалния си
представител е направил категорично изявление за признание на факти и съответното на
това признание на иска.
С оглед представените, като доказателство по делото и приобщени писмени
доказателства от една страна, а на следващо място и изявлението на ответника по признание
на иска – заявеният в настоящето производство осъдителен иск е допустим и основателен,
както по основание така и по размер.
Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната – ответниците, може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявената осъдителна претенция за основателни като
доказана.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските
При изводите на съда за основателност на исковите претенции на ищците се дължат
разноски в претендирания и доказан от тях размер, а именно за заплатена държавна такса –
952,74 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение – 2000,00 лева, отговорността за
които се носи от ответника.
На ответника с оглед изхода на спора не се дължат разноски – по аргумент от
противното на чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.439, ал.1 от ГПК и на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК, и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между П. Т. П., с
ЕГН:**********, с адрес за кореспонденция: ул. „А и Й. Т. П., с ЕГН:**********, с адрес за
кореспонденция: ул. „А и „Б“ ЕАД, ЕИК: .........., с адрес: гр. С, че П. Т. П., с
ЕГН:**********, с адрес за кореспонденция: ул. „А и Й. Т. П., с ЕГН:**********, с адрес за
кореспонденция: ул. „А не дължат на „Б“ ЕАД, ЕИК: .........., с адрес: гр. С, сумите, за които
е бил издаден изпълнителен лист от 02.05.2012год., издаден по ч.гр. д. № 15373/2012 год.,
по описа на Софийски районен съд, 41 -ви състав: 17098,27 лв. /седемнадесет хиляди и
деветдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/, представляващи главница, ведно със
законната лихва за периода от 28.03.2012 година до датата на реалното изплащане на сумата;
35.00 лв. /тридесет и пет/ представляващи заемни такси; 2879,86 лева /две хиляди
осемстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/ за периода от 28.09.2011
г. до 27.03.2012 г., 1340, 21 лв. /хиляда триста и четиридесет и двадесет и една стотинки/
представляващи наказателни лихви за периода от 28.12.2011 год. до 27.03.2012 година, 1090,
6
60 лв. /хиляда и деветдесет и шестдесет стотинки/ представляващи разноски по делото -
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „Б“ ЕАД, ЕИК: .........., с адрес: гр. С да заплати поравно на П. Т. П., с
ЕГН:**********, с адрес за кореспонденция: ул. „А и Й. Т. П., с ЕГН:**********, с адрес за
кореспонденция: ул. „А и „Б“ ЕАД, ЕИК: .........., с адрес: гр. С общо сумата на сторените по
гр.дело № 1566/2023 година по описа на Софийски районен съд разноски - за заплатена
държавна такса – 952,74 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение – 2000,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7