РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Пловдив, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20245001000258 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са три на брой жалби изходящи от ЗК „Б.И.“
АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87 против съдебни актове постановени по
т. дело № 276/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Първата е въззивна и е подадена против постановеното по делото на
14.08.2023 г. решение № 285. С нея то се обжалва в частта, с която ЗК „Б.И.“
АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Д.Б.“ № * е осъдено да заплати на М. М. Т., ЕГН
**********, гр. С.З., ул. ,,Б.‘‘ № * сумата от 55 000 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
причинените увреждания от ПТП на 04.02.2022 г., ведно със законната лихва
от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане, която сума се равнява на
разликата между присъдените с решението на Сз ОС 80 000 лева по частичен
иск от 180 000 лв. и дължимите според застрахователя 25 000 лв.
Втората жалба е частна и е насочена против постановеното на
22.01.2024 г. определение № 59, с което е изменено постановеното по делото
1
на 14.08.2023 г. решение № 285 в частта за разноските, като ЗК „Б.И.“ АД,
ЕИК ***, гр. С., бул. „Д.Б.“ № * е осъдено да заплати на адв. П. К. от САК,
гр. К., ул. „С.“ № *, офис № * допълнително адвокатско възнаграждение в
размер на 4590 лв. с ДДС наред с присъдените с решението 4 986,49 лева с
ДДС или общо 8 502,49 лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ на
ищцата М. М. Т..
Третата жалба е въззивна и е насочена против постановеното по делото
на 22.01.2024 г. по реда на чл. 250 ГПК решение № 30. То се обжалва в
частта, с която ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Д.Б.“ № * е осъдено да
заплати на М. М. Т., ЕГН **********, гр. С.З., ул. ,,Б.‘‘ № * сумата от 221, 23
лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на
причинените увреждания от ПТП на 04.02.2022 г., ведно със законната лихва
от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане, която сума се равнява на
разликата между присъдените с решението на Сз ОС 442, 52 лв. и дължимите
според застрахователя 221, 29 лв.
В жалбите са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на актовете на съда, поискана е отмяната им и
постановяване на други отхвърлящо исковете в обжалваните размери, респ.
оставащи без уважение искането за изменение на решението в частта за
разноските.
Въззиваемата страна намира жалбите за неоснователни.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 05.07.2022 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от
М. М. Т., ЕГН **********, гр. С.З. искова молба против ЗАД „Д.Б.**“ АД, гр.
С., ЕИК ***.
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 04. 02. 2022 г.
около 17, 20 ч. в гр. С.З. Н. И. К. по време на управление на лек автомобил
марка „Б**“, рег. № *** по ул. „Х.Б. в нарушение на правилата за движение
по пътищата не пропуснал движещата се по пешеходна пътека М. Т. и
блъснал същата.
По случая било образувано ДП № 8-Рп/2022 г. по описа на Военно
окръжна прокуратура, гр. Пловдив и пр.преписка № 52/2022 г. по описа на
същата.
2
Вследствие на инцидента Т. получила счупване на тибията, Fractura L1
compressiva, Fractura vetebrae L1, счупване на гръбначния стълб, психически
стрес, оток на горен крайник, множество травми и наранявания по глава,
крайници и тяло. Всички те били в пряка причинно следствена връзка с
деянието на водача на МПС-то.
Направено е и проследяване на проведеното лечение като се споменава,
че на 04.02.2022 г. пострадалата била приета в спешно приемно отделение /
СПО/, където след изследвания е установено счупване на тибията, поставена
е ортеза (имобилизация на лява коленна става) и пациентката е била
освободена за домашно лечение. Тя обаче продължила да изпитва болки в
областта на кръста, гърба и крайниците и била настанена за лечение на
24.02.2022 г. в УМБАЛ „Проф д-р Ст.К.“ АД, гр. С.З.. Там й поставили
диагноза - Fractura L1 compressiva. Била проведена медикаментозна терапия,
направили й външна имобилизация с торако-лумбален корсет и на 28.02.2022
г. е изписали.
Болките в областта на кръста продължавали и Т. постъпила в УМБАЛ
„Свети Г.“ ЕАД, гр. П. с окончателна диагноза Fractura vetebrae L1-
компресионна фрактура на Л1. Назначили й оперативно лечение като на
08.03.2022 г. тя била оперирана като под обща анестезия й инжектирали
костен цимент 6 сс в тялото на прешлен Л1.
Проведеното лечение се свързва и с направени разноски в размер на
442, 57 лв. за лекарствени средства и потребителски такси.
На база така изложеното е посочено, че М. Т. имала дълго и
продължително възстановяване, което не било приключило и към подаване на
ИМ. Търпяла и продължава да търпи силни болки и много страдания. Преди
инцидента била в отлично здравословно състояние, изключително дейна, но
след същия животът й се променил. Изпитвала цялостен дискомфорт от
получените травми, както и последващи болки. За дълго време била
напрегната, имала нарушения на съня. Не може вече да се натоварва
психически и физически, както преди.Споменава се и за изживян стрес.
Според ищцата отговорен за претърпените от нея имуществени и
немиуществени вреди е водачът на МПС, което е блъснало - Н. И. К..
По този повод е посочено, че за управлявания от него автомобил е
имало валидна сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на
3
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество и с оглед
разпоредбите на чл. 432 от КЗ обезщетенията за претърпените вреди може да
се търсят от същото.
Претенции за изплащането им били с пирложени към тях доказателства
били изпратени до ответника и получени от него на 16.02.2022 г. Той
образувал по същите щета № **********, но плащане в опрделения в КЗ срок
не последвало.
Предвид изложеното, е направено искане, да бъде постановено решение,
с което ответникът З* „Б.И.“ АД, гр. С. да бъде осъден да заплати на М. М. Т.,
обезщетение в размер на 26 000 лв. като част от общо дължимото й се такова
от 180 000 лева, за причинените й неимуществени вреди изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни
увреждания, както и сумата от 442, 57 лв. за причинени й имуществени вреди
във връзка с проведеното лечение и възстановяване. Претендира се законна
лихва върху тези суми считано от датата, на която изтича срока по чл.429,
ал.З от КЗ, вр. чл.430, ал.1 от КЗ, евентуално от 16.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите.
В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за
неоснователност на иска. По повод на същото той не оспорва
обстоятелството за наличие на валидно сключена застраховка за лекия
автомобил „Б**“, рег. № *** и това, че водачът му е от кръга на
застрахованите лица. Твърди обаче, че не са налице предпоставките за
ангажиране на деликтната му отговорност- вина и противоправност на
поведението му. В подкрепа на това е споменато, че събитието е случайно и
за него не била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
инцидента.
В тази връзка е оспорен посочения в исковата молба механизъм на
настъпване на произшествието и заявено, че представените поделото
доказателства и по- точно констативния протокол за ПТП нямат нужната
доказателствена сила за установяването му. Изразено е и становище, че ако
все пак се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността
на застрахователя, то претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно и несъобразено с действително получените увреждания,
претърпените болки и страдания от пострадалото лице и действителният
4
периодът на възстановяване.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди е
възразено, че представените с ИМ документи не установяват описаните в тях
лекарства и услуги да са във връзка с лечение на уврежданията, които са
получени от процесното ПТП.
Излагат се и доводи, че обезщетенията следва да се намалят поради
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат с оглед на това, че
ищцата с поведението си е нарушила разпоредите на чл. 113 и чл. 114 ЗДП
като е предприела пресичане на неустановено за целта място и без да се увери
в собствената си безопасност, с разстоянието до приближаващия се
автомобил и неговата скорост е навлязла внезапно на пътното платно.
Изразено е също становище, че дружеството не дължи лихви за забава.
С отговора е направено и искане за спиране на делото на основание чл.
229, ал.1, т. 4 и 5 от ГПК поради наличието на висящо наказателно
производство.
В ДИМ от страна на ищцата е изразено становище за неоснователност
на всички направени с отговора защитни възражения, както и на искането за
спиране на делото.
С отговора на ДИМ ответната страна е заявила, че подържа защитните
си възражения и искането за спиране на делото, като в него вече се позовава
само на текста на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Съдът в хода на развилия се пред него процес е оставил без уважение
искането за спиране и е допуснал поискано от ищцата увеличени на иска за
неимуществени вреди от 26 000 лв. на 80 000 лв., които се търсели като част
от дължимото се обезщетение от 180 000 лв. Той е събрал поисканите от
страните и относими към спора доказателства и е постановил актовете
предмет на обжалване.
В решението от 14.08.2023 г. след анализ на събрания по делото
доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата
имуществени и неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ
са налице.
Изхождайки от получените травми, болките, страданията и причинените
5
неудобства от личен, битов и социален характер и съобразявайки се с
икономическата обстановка в страната е определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. ведно със законната лихва от
18.02.2022 г., когато на ответното дружество било връчено уведомлението за
настъпване на застрахователното събитие. Изразено и становище, че
направените разходи за лечение са във връзка с получените от ПТП-то
травматични увреждания, поради което на ищцата се дължи и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 442, 57 лв. ведно със законната лихва от
18.02.2022 г.
Възраженияна за съпричиняване са намерени за неоснователни.
С постановеното решение обаче застрахователят е бил осъден да
заплати на ищцата само обезщетението за неимуществени вреди, а в полза на
бюджета на съдебната власт ДТ от 3 2000 лв. и платените от бюджета
възнаграждения за вещи лица в размер на 1100 лв. Той е бил осъден също да
заплати на адв. П. К. адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на
3 516 лв. с ДДС.
Липсата на диспозитив по претенцията за имуществени вреди е станала
причина за подаване на молба по чл. 250 ГПК и постановяване на решение №
30 от 22.01.2024 г., с което застрахователят е осъден да заплати на ищцата и
сумата от 442, 57 лв. ведно със законната лихва от 18.02.2022 г.
П. К. пък е подала молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението
в частта за разноските с оглед на това, че адв. възнаграждение било
определено съобразно редакцията на Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към сключване на договора за правна помощ, а
не към момента на приключване на устните състезания по делото.
Съдът е възприел изразеното в молбата становище и е посочил, че на
адв. К. се дължи сумата от 8 052, 49 лв. с ДДС, което съобразено с
първоначално присъдените 3516 лв. с ДДС е станало причина да и се присъди
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 4590 лв. с ДДС или
общо сумата от 8 502,49 лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ на
ищцата М. М. Т..
Недоволен от горните три на брой съдебни акта е останал
застрахователят и е подал жалбите станали причина за образуване на
настоящето дело.
6
Първата е насочена срещу решението присъждащо обезщетение за
неимуществени вреди като то се обжалва за разликата между присъдените 80
000 лв. и дължимите според застрахователя 25 000 лв.
В жалбата се излагат доводи, че на първо место съдът е определил
завишен размер на обезщетение за неимуществени с оглед принципа на чл. 52
от ЗЗД и събраните по делото доказателства установяващи получените от
ищцата увреждания и възстановяването от същите. В подкрепа на това е
направен подробен анализ на представените по делото медицински документи
и на база на същия е направено заключение, че получените от ищцата травми
свързани с увреждания на тибията и поясния прешлен не били тежки и не
предполагали присъждане на обезщетение от 80 000 лв. Споменава се и за
липса на събрани данни по делото, че наред със счупванията са получени и
повърхностни травми по тялото на ищцата, в какъвто смисъл имало
направени твърдения в ИМ.
Оспорен е и извода за липса на съпричиняване като същото вече се
свързва с това, че ищцата е могла да реагира на приближаващата се опасност
в лицето на управлявания от застрахования водач автомобил, но не го е
сторила.
Във жалбата срещу решението по чл. 250 от ГПК, с което е присъдено
обезщетението за имуществени вреди възраженията са свързани със
споменатото наличие на съпричиняване от страна на ищцата.
В частната жалба против определението по чл. 248 от ГПК са оспорени
изводите на съда, че размерът на възнаграждението се определя спрямо
редакцията на Наредбата към момента на приключване на устните състезания.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
7
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност на
оспорваните актове не може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
исковата претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо
да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ
8
да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
От представените по делото доказателства е безспорно, че ищцата е
предявила претенцията си за обезщетяване на претърпените имуществени и
неимуществени вреди пред ответното дружество с молба подадена по пощата
на 16.02.2022 г. и получена от ответника на 18.02.2022 г.
По повод на същата няма данни за определени и платени обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди.
От така изложеното следва извод, че за нея е налице интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на същите.
Това съобразено с факта, че исковете са разгледан от компетентния съд,
който се е съобразил с изложените в него факти и обстоятелства прави
постановените от него решение допустими. Това важи и за тези по чл. 250
ГПК и чл. 248 от ГПК при условие, че от данните по делото са налице
предпоставките за постановяването им.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното
решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
9
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От описаното по- горе съдържание на въззивната жалба става ясно, че
постановените от първоинстанционния съд решения са влязли в сила за
присъдените обезщетения за неимуществени вреди за размера от 25 000 лв., а
и за имуществените такива в размер от 221, 29 лв.
Това сочи, че е налице СПН по въпроса за наличието на всички
елементи обуславящи отговорността на деликвента, респ. на неговия
застраховател с оглед споменатите по- горе разпоредби на чл. 432 от КЗ.
С жалбата реално не са оспорени и констатациите в решението на СзОС
за получени от ищцата травми на тибията и поясния прешлен на гръбначния
стълб, а се оспорва тежестта на същите, наличието на повърхностни травми
по тялото на ищцата и извода за липса на съпричиняване.
Това съобразено с разпоредбата на чл.269 от ГПК и приетото в ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС сочи, че предмет на преценка в настоящето
производство следва да бъде въпросът за тежестта на травмите на тибията и
поясния прешлен на гръбначиня стълб, наличието на другите сочени в ИМ
10
увреждания, обема, продължителността и интензитета на претърпените
негативни изживявания и болки от ищцата и наличието на съпричиняване.
Респективно на база на същата и икономическата обстановка в страната ще се
определи размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Това
за имуществените ще зависи от извода за наличието или липсата на
съпричиняване.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото
върху физическото състояние следва да се има предвид и периода, за който
последното е било влошено.
В приетата по делото СМЕ, която е изготвена на база представените по
делото медицински документи и преглед на ищцата е направен извод, че
получените от ищцата травматични увреждания от процесното ПТП са:
- мозъчно сътресение, без доказано коматозно състояние ,
- контузиии на гърба, кръста и крайниците,
- компресивно счупване на тялото на първи кръсцов прешлен,
- счупване на горния край на лява тибия /голям пищял/.
Пояснено е, че мозъчното сътресение без доказано коматозно състояние
от медицинска гледна точка отзвучава до три седмици, като през първата е
налице оплакване от главоболие.
За контузиите на гърба, кръста и крайниците е казано, че от медицинска
гледна точка е възможно наличието на сериозни оплаквания през първата
седмица и ограничения в движението на травмираните места, като всичко
отзвучава за 2 седмици.
При компресивно счупване на тялото на първи кръсцов прешлен според
експерта от медицинска гледна точка са налице значителни болки през
първия месец, които намаляват постепенно в рамките на три месеца и при
добре извършена рехабилитация отзвучават за 6 месеца. Тази травма според
11
него е свързана с ограничения в движението на снагата, които затрудняват
обслужването в първите два - три месеца и налагат използване на чужда
помощ. Лечението при ищцата е наложило извършване на остеосинтеза с
цимент и поставяне на Лумбофикс в рамките на 6 месеца. По повод на тази
травма в обясненията при приемане на заключението вещото лице е
посочило, че ако не се извърши остеосинтеза с цимент има опасност при
разместване да се получат парализи. Отделно по- голямата двигателност в
областта на гръбначния стълб налагала и продължителното обездвижване на
тази област с поставяне на колан.
За счупването на горния край на лява тибия /голям пищял/ е казано, че
се характеризира със значителни болки до края на първия месец, които
утихват до края на втория. В случая лечението му било свързано с
имобилизация с тотур за два месеца, което е довело до ограничено използване
на крайника, нарушено предвижване и нужда от помощни средства. В
обясненията при приемане на заключението срокът от два месеца се свързва
със заздравяването на самата кост, но с оглед на това, че счупването е в
областта на ставата е споменато и за възможен по - продължителен период на
възстановяване.
Относно мозъчното сътресение и контузиите на гърба, кръста и
крайниците експертът е пояснил, че са отшумели и не са довели до
усложнения.
За възстановяването от травмите на тибията и прешлена са направени
общи изводи след прегледа на ищцата. Експертът споменава за оплаквания от
болки в лявото коляно, кръсцовия отдел на гръбнака при натоварване и
климатични промени. Установил е и ограничена двигателност в кръста. Наред
с това споменава за липса на парези и патологични рефлекси, за липса на
сетивни нарушения и за приключила осфикция/вкостяване/ на двете
счупвания. Подчертано е и че остатъчните оплаквания са вследствие на
функционални нарушения, които евентуално биха се повлияли от
продължително балнео, физио и медикаментозно лечение.
В заключението от страна на експерта е направен и извод, че
представените доказателства за установяване извършването на разходи за
лечение са свързани с получените от ПТП - то травматични увреждания.
Съдържащата се в заключението информация за последиците от травми
12
от процесния тип от медицинска гледна точка се потвърждава и от
показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Т., която като дъщеря на
ищцата е лицето имало преки и непосредствени впечатления от периода на
възстановяване.
Тя казва, че още при отиване си в болницата след инцидента е видяла,
че майка й е поставена на инвалиден стол. Говори за имобилизация на левия
крак чрез поставяне на ортеза и изписване за домашно лечение. Излага данни
за продължаващи болки в областта на кръста и две хоспитализации поради
това. При тях се установило счупване на гръбначния стълб, което наложило в
Пловдив да и се направи „гипсиране“. Свидетелката споменава за
невъзможност от самостоятелно предвижване поради ортезата, както и за
поставяне при първия престой в болницата с оглед оплакванията от болки в
кръста на специален пояс на кръста. Същият следвало да се носи и след
операцията направена в Пловдив. Тя в показанията си сочи, че с оглед на
проблемите в кръста и провежданото лечение майка й не е могла да става,
била на легло и имала нужда от постоянно обслужване в рамките на три
месеца. За след тях свидетелката казва, че майка й вече можела да се
обслужва и сама, но имала нужда от наддигане от леглото, за да се намести на
патериците си. Периода, пред който ищцата била на постелен режим се
свързва с поставяне на памперс, ползване на подлога и т.н. Според
свидетлакта пълното отпадане на нуждата от чужда помощ настъпило след 6
месеца, когато ищцата вече можела да ходи на работа. Независимо от това
обаче в показанията се съдържа информация, че ищцата не била същата,
намалила се активността й, станала много по емоционална и тревожна,
изпитвала страх от пресичане на пешеходни пътеки и т.н. Появявили се болки
в травмираните области при натоварване и промени във времето и т.н.
На база изложеното следва да се направи извод, че получените от
процесното ПТП травми са затруднили живота на ищцата в рамките на цели 6
месеца. През първите три от тях затруднението било значително като тя
изпитвала силни болки в травмираните области и неудобства. Наложило й се
да претърпи оперативна интервенция на увредения гръбначен прешлен, да
спазва леглови режим и да има нужда от чужда помощ за задоволяване на
елементарните си нужди, вкл. за поставяне на подлога и памперси.
Следващите три месеца болките постепенно намалявали и отшумявали.
13
Движенията останали ограничени в областта на кръста и гръбначния стълб.
Нуждата от спазване на леглови режим отпаднала. Ищцата вече можела да се
придвижва с помощни средства-патерици, но все пак продължила имала
нужда от чужда помощ за да се изправи и за опора и стабилност.
След шестия месец физическото възстановяване било до степен, че да
посещава работа, но болките при натоварване и влошено време останали и в
областта на двете счупвания.
Характера на двете счупвания, тяхното место, силните болки, с които са
били придружени през първите три месеца безспорно следва да се отчетат
при определяне на обезщетението. Следва да се отчете и факта на 3 м.
обездвижване и невъзможността за самостоятелно задоволяване на
елементарни човешки потребности. От значение и факта, че ограниченията в
живота на ищцата продължили и следващите три месеца, както и това, че
болките в травмираните области не ще отшумят и занапред.
В случа за ПАС е без значение факта, че според експерта ищцата имала
възрастови изменения в областта на гръбнака по причина, че не те са
предизвикали гръбначната травма, а и не са допринесли за удължаване на
възстановяването при условие, че същото е настъпило в обичайния от
медицинска гледна точка 6 м. срок.
Без значение и факта, че експерта при даване на обясненията казва, че
травмата на тибията е линейна, фисурна, защото има само пукване на коста, а
не прекъсване на същата. Това за ПАС е така, защото при определяне размера
на обезщетението водещо са последиците и изживяванията от травмата, а те в
случая са тежки с оглед на факта, че същата е и в областта на ставата.
В обясненията си експертът говори, че и фрактурата на прешлена се
описва като умерено снишение, което не е наложило извършване на по тежка
оперативна интервенция. По- лекият характер на травмата обаче е без
значение за ПАС при условие, че тя е ограничила движенията и живота на
ищцата за период от 6 месеца, а и обуславяла опасност от настъпване на
пареза, което е повлияло на психическите й изживявания.
Всичко това и икономическата обстановка в страната към момента на
ПТП-то водят до логичен извод, че размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се определи на сумата от 80 000 лв.
Претърпените от ищцата имуществени вреди се равняват на разходите
14
за лечение на получените травми. Според приетата експертиза тези
документирани с представените с исковата молба доказателства са във връзка
с лечението на същите. Размерът им съответно е 442, 67 лв.
Обезщетения в горните размери би следвало да се присъдят ако
направеното от ответната страна възражение за съпричиняване е
неоснователно.
В случая пред първата инстанция то се е свързвало с нарушение на
разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДП поради предприето от ищцата
пресичане на неустановено за целта място и без да се увери в собствената си
безопасност, с разстоянието до приближаващия се автомобил и неговата
скорост е навлязла внезапно на пътното платно.
С въззивната жалба тези възражения се подържат относно това, че е
ищцата е пресякла, без да се съобрази с приближаващото се пътно превозно
средство. В тази връзка във въззивната жалба е подчертано изявление на
експерта от приетата САТЕ относно това, че от техническа гледна точка
ударът е бил предотвратим за пострадалата ако не е предприеме пресичане на
платното за движение.
В тази връзка следва да се посочи, че всеки удар между пешеходец и
МПС не би настъпил ако първият не предприеме пресичане на платното за
движение. В случая обаче следва да се има предвид, че пресичането е
предприето на пешеходна пътека, т.е. на определено за това место и с оглед
на това основния съобразяващ се с уязвимия участник в движението е
водачът на МПС.
В чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДП действително е предвидено, че пешеходецът
при пресичане преди да навлезе на платното за движение следва да се
съобрази с приближаващите пътни превозни средства. Това изискване е
логично и касае преценка за това дали приближаващото се МПС се движи със
скорост, която не му позволява да спре. В случая от данните в приетата по
делото САТЕ следва извод, че скоростта на движение на автомобила е била
такава, която му е позволявала да спре при възприемане на уязвимия
участник в движението. Това изключва възможността да се говори за
съпричинване. Липсата му следва и от факта, че от показанията на разпитания
като свидетел водач причинил ПТП-то е видно, че той при приближаване на
пешеходната пътека не е гледал поведението на уязвимите участници в
15
движението въпреки, че ги е забелязал, а дали друго МПС евентуално ще го
удари и ще увреди автомобила му.
На база изложеното до извод за съпричиняване няма как да се стигне.
Ето защо дружеството ответник следва да бъде осъдено да заплати на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и такова
за имуществени вреди в размер на 442, 67 лв.
Върху тази суми се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е
нужно да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат
при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е
предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на
отговорност и считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал.1, т. 2 КЗ или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент. В случая това е момента на предявяване на застрахователната
претенция на 16.02.2022 г.
С решенията си Сз ОС е присъдило такава от момента на получаване на
уведомлението от ответника на 18.02.20222 г. Това и влизане в сила на част от
това решение сочи и че пас следва да се съобрази с определената с влязлата в
сила част от решението дата 18.02.2022 г. и да присъди лихвата от същата.
Така изложеното води до извод, че решенията на Сз ОС присъждащи
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да се потвърдят.
По отношение на определението по чл. 248 от ГПК ПАС намира за
нужно да посочи, че основанието за плащане на възнаграждението по чл. 38,
ал.2 от ЗА е сключеният между адвокатът и съответното страна по делото
договор. Той е безвъзмезден в случаите, при които не се пораждат
предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА. В случаите, при които тези
предпоставки са налице и се определя възнаграждение плащането се прави на
адвоката от насрещната страна, но в полза на лицето по чл. 38, ал.1 от ЗА,
16
което е страна по делото и договора за правна помощ. Размерът на дължимото
възнаграждение се определя от съда към момента, в който се извършва
преценката за наличието или липсата на предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗА,
т.е. приключване на устните състезания. В случая пред Сз ОС това е станало
на 31. 05.2023 г.
Казаното обаче не значи, че то с оглед чл. 36, ал. 2 от ЗА следва да се
определи в размер не по - нисък от този посочен в действащата към този
момент редакция на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Това е така по причина, че според решение от 25.01.2024 г. на
СЕС постановено по дело № С-438/2022 г. тълкуване на чл. 101, §2 на ДФЕС,
вр. с чл. 4, § 3 на ДЕС определените с Наредбата минимални размери на
възнагражденията не са задължителни и не обвързват съда. Това сочи, че при
определяне на справедливия им размер съдът трябва да изхожда единствено
от фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството
извършена работа от адвоката.
В случая ПАС не счита, че фактическата и правна сложност на делото е
съществена. Това съобразено с извършената пред Сз ОС работа навежда
настоящия състав до извод, че първоначално определеното от този съд
възнаграждение с ДДС в размер на 3516 лв. е адекватно и не са налице
предпоставки за увеличаването му. Това от своя страна налага отмяна на
определението по чл. 248 от ГПК.
В контекста на изложените до тук разсъждения следва да се приеме, че
застрахователното дружество следва да заплати на адв. П. К. и адв.
възнаграждение в същия размер от 3516 лв. с ДДС и за осъщественото
процесуално представителство пред ПАС.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 276/2022 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд на 14.08.2023 г. решение № 285 в частта, с която
З* „Б.И.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Д.Б.“ № * е осъдено да заплати на М. М.
Т., ЕГН **********, гр. С.З., ул. ,,Б.‘‘ № * сумата от 55 000 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на причинените увреждания от ПТП на 04.02.2022 г., ведно със
17
законната лихва от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане, която сума се
равнява на разликата между присъдените с решението на Сз ОС 80 000 лева
по частичен иск от 180 000 лв. и дължимите според застрахователя 25 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 276/2022 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 285 от 14.08.2023 г. в частта, с която
З* „Б.И.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Д.Б.“ № * е осъдено да заплати на адв. П.
К. от САК, гр. К., ул. „С.“ № *, офис № * адвокатско възнаграждение в размер
на 3 516 лева с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 276/2022 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд на основание чл. 250 от ГПК решение № 30 от
22.01.2024 г. в частта, с която ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Д.Б.“ № * е
осъдено да заплати на М. М. Т., ЕГН **********, гр. С.З., ул. ,,Б.‘‘ № * сумата
от 221, 23 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие
на причинените увреждания от ПТП на 04.02.2022 г., ведно със законната
лихва от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане, която сума се равнява
на разликата между присъдените с решението на Сз ОС 442, 52 лв. и
дължимите според застрахователя 221, 29 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 276/2022 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд на основание чл. 248 от ГПК определение № 59
от 22.01.2024 г., с което е изменено постановеното по т. дело № 276/2022 г. по
описа на Старозагорския окръжен съд решение № 285 от 14.08.2023 г. в
частта за разноските, като З* „Б.И.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Д.Б.“ № * е
осъдено да заплати на адв. П. К. от САК със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ №
*, офис № * допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 4590 лв. с
ДДС или общо 8 502,49 лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ на
ищцата М. М. Т..
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Д.Б.“ № * да заплати на
адв. П. К. от САК, гр. К., ул. „С.“ № *, офис № * сумата от 3516 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА във връзка с з
предоставената безплатна правна помощ за производството пред ПАС на М.
М. Т., ЕГН **********, гр. С.З..
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19