Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 28.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, V гр.с-в в открито заседание на 16.01.2019г., в състав :
Председател : БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя Николова, като
разгледа докладваното от съдия ВИДОЛОВА
гражданско дело № 6035 по описа
на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по искове с
правно основание чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК.
Ищецът
„Ч.Е.Б.” АД, чрез адв. Р.Д., е предявил против Т.П.П. с ЕГН **********, искове
за признаване за установено, че ответника дължи следните суми: сумата от
871,07лв., представляваща стойност на консумирана и неплатена ел. енергия за
периода от 24.12.2017г. до 23.01.2018г. и сумата от 16,62лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 27.02.2018г. до 29.03.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
10.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 1551/12.4.2018г. по ч.гр.д. № 2423/2018г. на РС П..
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за посочените суми и по този повод е образувано ч.гр.д. №
2423/2018г. на РС П., по което съдът е уважил заявлението и е издал заповед за
изпълнение. Ищецът твърди, длъжникът не е открит за връчване на съдебните
книжа, поради което РС П. му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК.
Това, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия
иск. Ищецът твърди, че е доставял електрическа енергия до жилището на ответника
в ***, ***, за периода 24.10.2017г. – 23.01.2018г. Посочва и представя
отделните фактури за периода. Твърди, че е предоставен срок на ответника да
заплати сумите по фактурите, който тече независимо дали същият е уведомен за
дълга. Моли съда да уважи предявените искове за главница и лихви, претендира
разноски.
Назначеният
от съда особен представител на ответника заявява, че исковете са допустими и
вероятно основателни. Не оспорва представените доказателства. Счита, че сумите,
съобразно приложените доказателства, са дължими.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна следното: Видно
от приложеното ч.гр.д.№ 2423/2018г. по описа на ПлРС, че ищецът е депозирал на
10.04.2018г. заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника за процесната сума, издадена е Заповед за изпълнение
№ 1551/12.4.2018г., която не е връчена на длъжника, и на осн. чл. 415 ал. 1 т.
2 от ГПК, на заявителя е указано да предяви иск за вземането си. В дадения
едномесечен срок, заявителят е предявил иск за установяване на вземането си.
Спазването на законоустановените срокове сочи допустимостта на претенциите по
реда на чл. 422 от ГПК.
Видно е от представената Лицензия
за доставка на електрическа енергия № Л-409-17/01.07.2013г., че ищеца има право
да доставя ел. енергия, като по повод осъществяване на дейността си е доставял
ел. енергия в жилището в ***, ***, за периода 24.10.2017г. – 23.01.2018г. Не се
спори по делото, а от приложените извлечения от счетоводството на ищеца /л.
7-11/, и от справка за консумация на клиенти /л. 14 от делото/, се установява, че
за процесния период е начислена главница от 871,07лв., и лихва за забава върху
нея за периода от 27.02.2018г. до 29.03.2018г. в размер на 16,62лв. Тези
задължения са били фактурирани на името на ответницата, която е и титуляр на
партидата в три броя фактури, както следва: № **********/ 30.11.2017г., № **********/
31.12.2017г., № **********/ 31.01.2018г. Приложени
по делото са и Общите условия на ищеца, които в чл. 19 установяват, че
потребената ел.енергия се заплаща веднъж месечно в период за плащане от 10 дни,
като неполучаването на съобщение до потребителя не го освобождава от
задължението за плащане.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предявените искове
намират правното си основание в чл. 415 вр. чл. 124 от ГПК. Установи се по
делото от събраните писмени доказателства, че за процесния период от време
ищецът е доставил на адреса на жилището, чийто собственик е ответника, ел.енергия,
която се явява незаплатена и към датата на устните състезания. Размерът на
задълженията не е спорен, а и съобразно възприетото становище в правната теория
и съдебна практика, когато за установяване на иска за парична сума е
представено извлечение от сметката на длъжника по счетоводната книга на
кредитора, същото следва да се счита за достатъчно доказателство за този
размер. Не са налице възражения, че ответника е сключил договор с друг
снабдител на енергия, различен от ищеца, не са направени възражения за плащане
на сумите.
Поради всичко гореизложено, съдът
намира, че предявеният иск за главница е основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло, като се признае дължимостта ѝ за процесния период. Същото
се отнася и за акцесорното задължение за
лихва върху главницата, което се доказа по основание и не се оспорва като
размер.
Съгласно т.12 от ТР
№4 на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. С
оглед изводите на съда за основателност на претенциите на ищеца, разноските в
заповедното производство не подлежат на промяна и следва да се присъдят в
размера, посочен в заповедта – 25лв. – внесена държавна такса/минимума по
Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК/ и 62лв. - адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото, на осн.
чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените в исковото производство разноски в общ размер на 468.00лв.
Воден от
горното, съдът
р е ш и :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК, ЧЕ Т.П.П. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ,
представляван от К.С.С.и Я.Б., чрез пълномощника си ***представлявано от адв. Р.Д.,
следните суми: сумата от 871,07лв., представляваща стойност на консумирана и
неплатена ел. енергия за периода от 26.10.2017г. до 23.01.2018г. и сумата от
16,62лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.12.2017г. до
29.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 10.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1551/12.4.2018г.
по ч.гр.д.№ 2423/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Т.П.П. с ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *********, разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 2423/2018г.
по описа на ПлРС в размер на 25.00лв.-деловодни разноски и 62.00лв.- адвокатско
възнаграждение, както и направените в исковото производство разноски в общ размер
на 468.00лв.
решението подлежи на обжалване пред П.ски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: