Решение по дело №3775/2017 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 736
Дата: 23 юли 2018 г. (в сила от 9 януари 2020 г.)
Съдия: Зара Ехия Иванова
Дело: 20173630103775
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

736/23.7.2018г.

Гр.Шумен

Шуменски  районен  съд,  в  публичното  заседание на   двадесет и първи юни  ,   през две хиляди и осемнадесета     година,  в  състав :

 

СЪДИЯ: Зара Иванова

 

при  секретаря  А.Пушевска  като разгледа докладваното  от районният съдия  гр.д.  №3775   по  описа   за  2017 г.,  за  да  се произнесе   взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание с правно основание чл.108 от ЗС  , евентуален иск с правно основание чл.57 , ал.2 от ЗЗД  и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД   .

Депозирана е искова молба от  Б.П.М. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес ***  срещу К.П.А. , ЕГН ********** , адрес *** , в която посочва , е собственик на следните движими вещи : 1.Гардероб 2600/2200/570 , 2.Шкаф за обувки 1000/1050/350 3.Чанта за количка Cangaroo Special беж. 4.Комбинирана количка MACL  TECHNO HLR DOVE /ORCHID Smoke , 5.Матрак Silver 160 /200 6.Отоплителна печка - 58.00 лв. 7.Телевизор  „Пaнacoник“ . Преди известно време  предоставил същите за ползване от ответницата.  С оглед необходимостта от тези вещи и влошилите се между страните взаимоотношения, поискал тя да му ги върне , но тя отказвала . На 11.10.2017 година и изпратил нотариална покана за връщане на вещите и заплащане на обезщетение . Ответницата му поискала фактури и заявила , че едва тогава ще ги върне . Въпреки наличието на такава уговорка на 06.12.2017г.  , предаване на вещите не се осъществило . Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение , с което съдът да признае , че вещите са негова собственост и ответницата да бъде осъдена да му ги върне , в условията на евентуалност , ако вещите са повредени или не бъдат намерени , да бъде осъдена да им заплати стойността  , а  именно 3 934,98 лева . Моли ответницата да бъде осъдена да му заплата месечно обезщетение в размер на 190 лева , считано от датата на връчване на нотариалната покана – 14.10.2017г. до момента на реалното им предаване . Претендира разноски .

В отговора по чл.131 от ГПК и в хода на делото , ответницата оспорва иска . Твърди , че между нея и ищеца никога не били налице взаимоотношения свързани с предаване на вещите . Заявява , че ищецът и дъщеря и П.В.имат общо дете и именно в тази връзка са купували определени вещи . Поради влошени взаимоотношения  , ищецът и дъщеря и били разделени , но детето заедно с майка си живее при нея , на адреса на който се твърди , че са вещите . На нея никога не са предавани каквито и да било вещи , ето защо не дължи връщането им . Независимо от горното твърди , че ищецът не доказва , че е собственик на вещите . Претендира присъждане на разноски .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Относно иска по чл.108 от ЗС .

Петитума на исковата молба съдържа претенция да бъде признато , че ищецът е собственик на процесните движими вещи и осъждане на ответницата да му ги върне , или налице е предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС. Това уточнение  е необходимо , т.к. в обстоятелствената част на исковата молба е посочено и основанието за предаване във владение на ответника – заем за послужване , но претенцията за връщането им не е облигационна , а петиторна .

Поради горното , за разлика от иска по чл.249 от ЗЗД , ищецът е необходимо да докаже , че е собственик на вещите   , които се намират във владение на ответника , а ответникът следва да докаже , че е налице основание да ги владее .

В  настоящият случай  , доколко се касае за движими вещи , за чието придобиване не е задължителна определена форма , допустими са всички доказателствени средства .  По делото са представени фактура №**********/22.08.2015г. , фактура №99/30.01.2015г. , договор за поръчка на мебели от 20.11.2015г. , които в достатъчна степен индивидуализират  вещите  и доказват принадлежността на правото на собственост  , ето защо съдът приема за доказано , че  Чанта за количка Cangaroo Special беж , Комбинирана количка MACL  TECHNO HLR DOVE /ORCHID Smoke , Матрак Silver 160 /200  , .Гардероб   и Шкаф за обувки  , първоначално са придобити от ищеца .  Според показанията на св.М.М. , останалата  част от вещите – конвекторна печка и телевизор „Панасоник „  са взети от имот , собственост на ищеца и са пренесени в жилището в гр.Шумен , ул.*** , собственост на ответницата , което според съда също е достатъчно доказателства , че към момента на предаването са били собственост на ищеца .  Според събраните гласни доказателства и  според заключението по СТЕ , вещите , с изключение на детската количка и чанта и за детска количка  се намират в посоченото жилище .  Според ищеца  предаването им във владение на ответника е станало с намерение да бъдат ползвани .  Легалната дефиниция на  безвъзмездното ползване  , според чл.243  от ЗЗД е Договор за послужване .  Съдът намира , че ищецът , чиято е доказателствената тежест ( арг. чл.154 , ал.1 от ГПК  ) не е доказал , че между страните е постигнато съгласие  , което да обхваща всички съществени условия на договор за заем за послужване . Факта на предаване на вещите не е достатъчен да формулира единствения извод , че са предадени за ползване . Предаването е част  от фактическия състав и на договора за дарение – чл.225 от ЗЗД ,  който също  е реален договор  , предаването може да стане и без основание – чл.55 , ал.1 , предл. първо от ЗЗД . От съвкупната преценка на всички доказателства , съдът намира , че се е осъществила именно последната хипотеза – предаване на вещите без основание .  Този извод по –конкретно се  извлича от установените по делото и служебно известни на съда  , взаимоотношения между  страните . Ищецът и  П.В.–дъщеря  на ответницата имат общо дете , което от момента на раждането си , включително и към момента на предаване на вещите  , живее заедно с майка си в процесния имот .  Имайки предвид последното , както и  характера на вещите -  част от тях детска количка и чанта за детска количка са предназначени за непосредствено обслужване на нуждите на детето   , останалите  са предназначени за подобряване  основни битови потребности , следователно индиректно за условията при които живее детето  , съдът счита , че е приложима разпоредбата на чл.55 , ал.2 от ЗЗД -  предаването е в резултат на нравствен дълг .  В хода на съдебното дирене , ищецът твърди , че желае да осигурява добри материални условия за отглеждане на детето си , че се интересува от развитието му  , ето защо съдът приема , че при предаване на вещите той е бил мотивиран от бащинския си дълг. Поради изложеното съдът приема , че е изключена  възможността вещите да бъдат искани обратно , поради което искът се явява неоснователен .

По предявения евентуален иск по чл.57 , ал.2 от ЗЗД .

Макар и главният иск по чл.108 от ЗС да е отхвърлен , съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск  за заплащане стойността на вещите , т.к. не се е сбъднало условието за разглеждането му . В случая условието е да са налице всички предпоставки за уважаване на главния иск по чл. 108 ЗС, с изключение на тази процесните вещи да се намират  у ответника  (например да са погинали , загубени или повредени ). След като в мотивите по иска по чл.108 от ЗС , съдът приема , че не са налице предпоставките  за   ревандикация на вещите  ,   не се е сбъднало условието за разглеждане на евентуалния иск. 

По претенцията по чл.59 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение , за това , че е лишен от ползването на вещите , съдът счита , че за периода 14.10.2017г. до 14.12.2017г. , до датата на подаване на исковата молба , а именно сума от 380 лева е изцяло неоснователен  , т.к.   не е налице неоснователно обогатяване , вещите  не подлежат на връщане на основание чл.55 , ал.1 от ЗЗД , което изключва ищецът да има пропуснати ползи . За периода , след датата на подаване на исковата молба , до реалното им връщане , искът се явява недопустим , като преждевременно предявен .

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК  , ищецът дължи на ответника , извършените деловодни разноски в размер на 340 лева .

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  Б.П.М. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес ***   , иск с правно основание чл.108 от ЗС , за осъждане на К.П.А. , ЕГН ********** , адрес ***  , да му  предаде владението върху следните движими вещи : Гардероб 2600/2200/570  , Шкаф за обувки 1000/1050/350 , Чанта за количка Cangaroo Special беж. , Комбинирана количка MACL  TECHNO HLR DOVE /ORCHID Smoke , Матрак Silver 160 /200 , Отоплителна печка   и  Телевизор  „Пaнacoник“  , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.П.М. , ЕГН **********  срещу К.П.А. , ЕГН ********** , иск по чл.59 от ЗЗД , за заплащане на сумата 380 (триста и осемдесет ) лева , представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на следните движими вещи : Гардероб 2600/2200/570  , Шкаф за обувки 1000/1050/350 , Чанта за количка Cangaroo Special беж. , Комбинирана количка MACL  TECHNO HLR DOVE /ORCHID Smoke , Матрак Silver 160 /200 , Отоплителна печка   и  Телевизор  „Пaнacoник“  , за периода от 14.10.2017г. до 14.12.2017г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ПРЕКРАТЯВА производството по  предявеният от Б.П.М. , ЕГН **********  срещу К.П.А. , ЕГН ********** , иск по чл.59 от ЗЗД , за заплащане на сума , представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на следните движими вещи : Гардероб 2600/2200/570  , Шкаф за обувки 1000/1050/350 , Чанта за количка Cangaroo Special беж. , Комбинирана количка MACL  TECHNO HLR DOVE /ORCHID Smoke , Матрак Silver 160 /200 , Отоплителна печка   и  Телевизор  „Пaнacoник“  , за периода от датата на подаване на исковата молба - 14.12.2017г. до реалното им връщане , поради НЕДОПУСТИМОСТ.

ОСЪЖДА Б.П.М. , ЕГН **********  да заплати на К.П.А. , ЕГН **********  , сумата 340 (триста и четиридесет ) лева – деловодни разноски .

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: