Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр.Пловдив, 11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в открито съдебно
заседание на 01.06.2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
при участието на прокурор
от АП - Пловдив - Я. Ш.
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 99/2020г. по
описа на АС - Пловдив, намира
следното:
Въззивно производство по реда на чл.258-273 ГПК.
С Решение № 6/07.01.2020г., постановено по гр.д.№
41/2019г. по описа на ОС - С. З., се осъжда П-РБ- гр. С., бул. „В., ЕИК/Булстат
– ****, да заплати на Е.Т.М., ЕГН **********,***, общо сумата 15 000лв.(петнадесет хиляди лева), парично обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по прекратените на осн. чл.369, ал.4 от НПК(отм.) НОХД № 625/2012г., НОХД
№ 1733/2012г., НОХД № 1200/2013г., НОХД № 500/2014г. и НОХД № 1139/2014г.,
всички по описа на СпНС- гр.С., ведно със законната лихва върху главницата от
15 000лв., считано от 30.04.2016г. до окончателното изплащане на сумите, както
и сумата в размер на 870лв.(осемстотин и седемдесет лева) - разноски по съразмерност, а за разликата до предявения размер от
30 000лв. искът се отхвърля.
Против Решение № 6/07.01.2020г., постановено по
гр.д.№ 41/2019г. по описа на ОС - С. З., в частта, с която ПРБ е осъдена да
заплати на Е.Т.М., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 15 000лв., ведно със законната лихва от 30.04.2016г., както и 870лв.
разноски, е подадена жалба, вх.№
510/14.01.2020г., от П. на РБ, чрез Ю.С., прокурор при ОП - Ст.З..
Не е подаден в срок писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната въззиваема страна Е.Т.М..
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като
подадена от активно процесуално легитимирано лице, ответника П-РБПРБ,
процесуален субституент на Държавата, в законния срок, редовна е по съдържание
и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис до насрещната
страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на
оплакванията в жалбата и след като прецени доказателствата по делото въз основа
на твърденията и оспорванията на страните, намира следното:
Производството, в което е постановено обжалваното
частично решение, е образувано въз основа на искова молба, вх.№ 5835/30.04.2019г.,
подадена от Е.Т.М., ЕГН **********, против П.та на Р.Б./ПРБ, с която е предявен
осъдителен иск, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за присъждане на
парично вземане за обезщетение за репариране неимуществени вреди, настъпили в
пряка причинна връзка от образуваното и водено срещу ищеца наказателно
производство по обвинение в извършване на престъпления по чл.321, ал.3, т.2,
вр. с ал.2 НК; чл.316 във вр. чл.308 ал.2 във вр. ал.1 във вр. чл.26, ал.1 НК;
чл.253, ал.5 и ал.4, във вр. ал.3, т.1, във вр. ал.2 във вр. чл.26, ал.1 НК, ДП
№ 463/2009г. по описа на ОД на МВР- С. З., прераснало в съдебна фаза с внасяне пет
пъти на обвинителен акт в Специализирания наказателен съд,
където са образувани НОХД № 625/2012г., НОХД № 1733/2012г., НОХД №
1200/2013г., НОХД № 500/2014г. и НОХД № 1139/2014г., тъй като е наказателното
производство е прекратено с Определение от 05.02.2014г.по последно образуваното
НОХД № 1139/2014г. по описа на СпНС, на осн. действащия тогава чл.369, ал.4 НПК (отм.), поради неспазване от П. на определения от съда тримесечен срок за внасяне
на делото в съда по реда на чл.369, ал.2 НПК(отм.), вкл. вредите от задържането на ищеца за срок от 24ч по ЗМВР на
16.12.2009г., продължена за 72 часа с постановление на прокурор; от
вземането на ищеца на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ с Определение от 19.12.2009г. по
ЧНД № 1037/2009г. по описа на ОС –Ст.З. , изменена в „домашен арест“ с
Определение по ЧНД № 155/2010г.по описа на ОС- С. З., влязло в сила на
23.03.2010г., изменена в „ парична гаранция“ с Определение по ЧНД № 536/2011г.
по описа на ОС- С. З., влязло в сила на 05.08.2011г.
По делото не е било спорно, установено е от
приложените ДП – 156 тома, ЧНД, НОХД и ВНЧД, не се оспорва във въззивната жалба на ПРБ и следва да се
възприеме следната фактическа обстановка:
В наказателното производство, ДП № 463/2009г. по
описа на ОД МВР – С. З., ищецът Е.М. на 18.12.2009г. е бил привлечен в
качеството на обвиняем за три тежки, по см. на чл.93, т.7 НК, престъпления - по
чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 НК; чл.316 във вр. чл.308 ал.2 във вр. ал.1 във
вр. чл.26, ал.1 НК; чл.253, ал.5 и ал.4, във вр. ал.3, т.1, във вр. ал.2 във
вр. чл.26, ал.1 НК.В досъдебното производство, водено както срещу ищеца М.,
така и срещу други лица по обвинения за тежки престъпления, обективирано в 156
тома, са извършвани с участието на ищеца множество процесуални действия, като
същото се характеризира с фактическа и правна сложност. Воденото срещу ищеца
наказателно производство е прераснало и в съдебна фаза пред /СпНС, където делото
е внасяно последователно пет пъти с обвинителен акт,
като са били образувани НОХД № 625/2012г., НОХД № 1733/2012г.,
НОХД № 1200/2013г., НОХД № 500/2014г. и НОХД № 1139/2014г. Първите посочени четири
НОХД са прекратени от съда и делото - върнато на П.та за доразследване и за отстраняване
на съществени процесуални нарушения.Наказателното производство срещу ищеца е окончателно
прекратено от съда с окончателно определение от 05.02.2015г.
по НОХД № 1139/2014г., на осн. действащия тогава
чл.369, ал.4 НПК (отм.), поради неспазване от П. на определения от съда
тримесечен срок за внасяне на делото в съда по реда на чл.369, ал.2 НПК(отм.).Така,
общата продължителност на воденото срещу ищеца наказателно производство е 5
години,1 месец и 19 дни.В наказателното производство по отношение на ищеца са
постановени следните мерки за процесуална принуда: на 16.12.2009г.ищецът е бил
задържан по ЗДМВР, като задържането му е продължено с постановление на прокурор
до 72 часа, след което, по искане на ПРБ, му е наложена от съда с Определение
от 19.12.2009г. по ЧНД № 1037/2009г. по описа на ОС – Ст.З. мярка за
неотклонение „задържане под стража“ - за периода до 23.03.3009г.
или - общо 3 месеца и 8 дни, след което мярката за
неотклонение на ищеца е изменена в „домашен арест“, приравнена по тежест на
„задържане под стража“ - за периода 24.03.2009г. до 05.08.2009г. или - 4 месеца
и 12 дни, след което мярката за неотклонение на ищеца е изменена в “гаранция“ в
размер на 500лв.
Като неоспорени и законосъобразни, се възприемат
мотивите, че, в случая, са налице всички кумулативни предпоставки на
фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената
отговорност на ПРБ, като процесуален
субституент на Държавата, за репариране на вредите на ищеца, настъпили в пряка
причинна връзка от незаконното обвинение, вкл. от взетите на ищеца в
наказателното производство мерки за процесуална принуда „задържане под стража“
и „домашен арест“, а именно следните: незаконност на действията на П., който е
държавният орган, съгласно вменените с НПК правомощия, повдигащ и поддържащ
обвинението за престъпления от общ характер и ръководещ досъдебното
производство, изразяващи се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване
на престъпление; прекратяване на наказателното производство срещу ищеца,
основанието за което - хипотезата на чл.369, ал.4 НПК(отм.)-
се приравнява на
недоказаност на обвинението (така Решение № 291 по гр.д.№ 109/2011г., 3.г.о.), което от своя страна съответства( т.7 ТРОСГК№3/2004г.) на предвиденото основание в нормата на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ - деянието да не е
извършено от лицето; настъпването на твърдените неимуществени вреди за ищеца и пряка
причинна връзка на вредите на ищеца с воденото срещу него наказателно
производство, като на репариране подлежат и вредите от наложените на ищеца
мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, а дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи от съда по
справедливост, въз снова на всички конкретни правно-релевантни обстоятелства в
тази връзка(чл. 52 ЗЗД).
За да постанови решението в обжалваната част, с
която искът на ищеца за обезщетение за репариране на неимуществени вреди е уважен
частично до размера от 15 000лв., първоинстанционният съд е приел
следното:Само вследствие на незаконното обвинение и продължилото повече от 5г.
наказателно производство, прераснало пет пъти и в съдебна фаза, ищецът е
претърпял значителни и необратими лични и семейни болки и страдания – бил е в
значително променено, особено и необичайно психологически състояние, нарушен е
бил обичайният му ритъм на живот и частично е влошено пълноценното му социално
и професионално функциониране- той е станал по-нервен, самоизолирал се е,
ограничил е обичайните си контакти и занимания, нарушил е ритъма си на живот и
на работа.Тези негативни последици са съответствали напълно на фактическата и
правна ситуация, в която ищецът се е намирал и преживявал, а след окончателното
приключване на наказателното производство ищецът сравнително бързо, макар и
постепенно, е успял да възстанови обичайния си ритъм и стил на живот и работа, физическото
и психологическото му състояние се е възстановило в значителна степен, като е
останала тревожност и неудовлетвореност, не е възстановена вярата му в хората и
в правораздавателната система, засегнат е общественият му авторитет, без той да
е бил отхвърлен от близките и от приятелите си.Не е доказано след изменение на
мярката за неотклонение „домашен арест“ в „гаранция“ ищецът да не е можел да си
намери работа и не е доказано влошаване на здравословното състояние на ищеца по
време на пребиваването му в ареста, поради което не може да се приеме, че
естествено претърпените неудобства, чувство на унизеност и притеснения са
надхвърляли обичайните по интензитет или ищецът да е преживял случилото се
изключително тежко и мъчително.При определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди са отчетени следните правно-релевантни факти:
обвиненията срещу ищеца са били за тежки, по см. на чл.93 т.7 НК, престъпления;
срокът на водене на наказателното производство от 5г. 1 м. и 19дни е бил
продължителен и не е съответствал на фактическата и правна сложност на делото;
наказателното производство е прераснало и в съдебна фаза, макар и да е
проведено единствено съдебно заседание; на ищеца са били наложени най-тежките
мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“; множеството
публикации за воденото наказателно производство в пресата и интернет сайтове,
като е съобразено, че в тях ищецът е бил споменат само с инициали, поради което
е могъл да бъде разпознат от ограничен кръг близки и познати; икономическите
условия на живот към 2016г. – средният годишен доход за едно лице и средният
годишен разход по официални статистически данни на НСИ; това, че самото
осъждане на ПРБ като процесуален субституент на Държавата има рерпариращо
действие и, че паричното обезщетение не следва да бъде източник на
неоснователно обогатяване за пострадалото лице; възрастта и чистото съдебно
минало на ищеца; интензитетът на негативните последици, които не надхвърлят
обичайните; липсата на сериозно и трайно отражение върху личния живот на ищеца.
При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, на обжалваното
решение се констатира, че същото е валидно и допустимо(в обжалваната част),
както и не се установява нарушение на императивни правни норми.
Въззивната проверка за правилност се извършва, на
осн. чл.269 ГПК, на решението само в обжалваната част и само на поддържаните
във въззивната жалба оплаквания за неправилност, а именно следните: оспорени са
изводите за определяне на размера на обезщетението за репариране на
неимуществени вреди, с твърдения за неоправдано занижаване на размера му, като
необосновани спрямо доказателствената съвкупност и извършени в нарушение на
материалния закон – разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Поддържаните в жалбата оплаквания за неправилност
са неоснователни, поради следните съображения:
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е
абстрактно, а е свързано с преценката на всички конкретни съществуващи
релевантни обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето
му.
В случая, решението в обжалваната част е
постановено при правилно установяване и съобразяване на конкретните правно - релевантни
обстоятелства за определяне от съда на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, поради което не е допуснато твърдяното
нарушаване на материалния закон и решението е обосновано.
Тъй като в случая е налице основанието по чл.2,
ал.1 т.3 ЗОДОВ, на репариране подлежат всички причинени на ищеца обичайни
неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство и наложените
му в него мерки за процесуална принуда „задържане под стража“ и „домашен арест“
и за установяването им, както и за причинната връзка с обвинението, не е било необходимо
ищецът специално да ги доказва - изпитваните по време на цялото наказателно производство
неудобства, за това, че се чувствал унизен, притеснен и несигурен; за
накърнените морални и нравствени ценности, както и за ограниченията в
социалното му общуване, засягането на личния живот, авторитет и достойнството
му на гражданин. В случая, обичайните неимуществени вреди на ищеца са доказани
от показанията на разпитаните по делото свидетели и, като неоспорени, следва да
се възприемат констатациите, че интензитетът на негативните последици за ищеца не
са надхвърлили обичайните, а след окончателното приключване на наказателното
производство ищецът сравнително бързо, макар и постепенно, е успял да
възстанови обичайния си ритъм и стил на живот и работа и в значителна степен
физическото и психологическото си състояние.
В случая, при определяне на по справедливост на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди правилно са взети предвид следните
установени по делото обстоятелства, които обуславят по-висок размер на
обезщетението, а именно следните:
Обвинението срещу ищеца е било в извършването на
три престъпления, които са тежки по см. на чл.93, т.7 ДР на НК, т.к. за всяко
от тях се предвижда наказание лишаване от свобода над 5 години; продължителността
на воденото срещу ищеца наказателното производство е 5г., 1м. и 19 дни, която
е сравнително голяма, макар и същото да съответства на
голямата фактическа и правна сложност на делото, тъй като само досъдебната фаза
е обективирана в 156 тома; наказателното производство е прераснало и в съдебна
фаза с внасяне на обвинителен акт в съда пет пъти, макар и да е проведено
единствено съдебно заседание; четирикратно делото е прекратявано и връщано на П.
за отстраняване на съществени процесуални нарушения и доразследване, което е
причинило допълнително притеснения, несигурност и неудобства за ищеца; спрямо
ищеца са били взети най-тежки мерки за отклонение „задържане под стража“ в
продължение на 3 месеца и 8 дни и приравнената на нея „домашен арест“ – 4
месеца и 12 дни; множеството публикации в местните и национални печатни и
електронни медии, чистото съдебно минало на ищеца; социално - икономическите
условия и стандарта на живот в страната към релевантния минал момент 2009г.-
2015г., с оглед на официалните статистически данни на НСИ за постоянно
нарастване на минималната работна заплата и средните разходи на лице и
домакинство спрямо предходни моменти.
Предвид изложеното, са правилни, като
законосъобразни и обосновани, оспорените във въззивната жалба крайни изводи за
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15
000лв.
Налага се извод за неоснователност на жалбата,
която следва да бъде оставена без уважение, а решението – в обжалваната част,
като законосъобразно, да бъде потвърдено.
Мотивиран от това, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА, в обжалваната част,
Решение № 6/07.01.2020г., постановено по гр.д.№ 41/2019г. по описа на ОС - С. З.,
с което се осъжда, на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, П-РБ- гр. С., бул. „В.,
ЕИК/Булстат – ****, да заплати на Е.Т.М., ЕГН **********,***, сумата 15
000лв.(петнадесет хиляди лева), представляваща парично обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка от воденото
срещу него наказателно производство, ДП № *. по описа на ОД на МВР Ст.З.,
прераснало в съдебна фаза, НОХД № 625/2012г., НОХД № 1733/2012г., НОХД №
1200/2013г., НОХД № 500/2014г. и НОХД № 1139/2014г.,
всички по описа на СпНС-
гр.С., както и от задържането му за 72 часа по ЗМВР и от налагането на мерки за
неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“,
поради прекратяване на наказателното производство от съда на осн.
чл.369, ал.4 НПК (отм.), поради неспазване от П. на определения от съда
тримесечен срок за внасяне на делото в съда по реда на чл.369, ал.2 НПК(отм.), ведно
със законната лихва върху главницата от 15 000лв., считано от 30.04.2016г. до
окончателното изплащане на сумите, както и сумата в размер на 870
лв.(осемстотин и седемдесет лева) - разноски по съразмерност.
Решението може да се обжалва пред ВКС, при
условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: