№ 817
гр. С., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512817 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 16.07.2021 г., постановено по гр. д. № 9240/2020 г. на СРС, 30
състав, частично е уважен предявеният от П. В. И. срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждане на ответника да
заплати сумата в общ размер от 12539,40 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, подробно описани по основания и размери,
във връзка с настъпило на 23.12.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 23.12.2018 г. до окончателното изплащане. С решението
претенцията на ищеца е отхвърлена за остатъка до пълния предявен размер от 13979
лв., като съгласно изхода от спора съдът е разпределил отговорността за разноски
между страните.
Срещу решението, в осъдителната му част, е подадена въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство. Навежда твърдение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като същият е бил без поставен
предпазен колан, което се е отразило на получените от увреждането травми в областта
на лявата ръка и на главата. Съдът следвало да определи значителния обективен
принос на пострадалия в увреждането и да извърши съответно намаляване на
претендираното обезщетение с 50%. Представените по делото документи не доказвали
необходимостта от закупуването на конкретни лекарства и предоставянето на
медицински услуги – липсвали лекарски заключения за извършването на подобни
разходи. Нямало доказателства и за реално заплащане на разходите от страна на
ищеца. Поддържа, че разходите за избор на лекарски екип не били регламентирани в
закона и присъждането им било неправомерно. Оспорва разходите за наем на апарат за
1
рехабилитация на ръка, тъй като за същите нямало доказателства за заплащането им.
Такава рехабилитация се покривала от здравната каса и самостоятелното извършване
било неправомерно. Нямало никакви доказателства за назначена рехабилитация и за
извършени разходи за кинезитерапевт за посочения в исковата молба период. Оспорва
претендираните имуществени вреди за лекарства и извършени оперативни медицински
интервенции. Нямало данни за назначаването им, за заплащането им от ищеца, а от
друга страна разходите за същите се покривали от здравната каса.
От страна на ищеца в първоинстанционното производство в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.
С разпореждане от 26.10.2021 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, като констатирано, че страните не са обективирали
доказателствени искания.
Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с твърдените пороци на
обжалваното решение, наред със събраните по делото доказателства и на основание чл.
12 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се
разгледа по същество.
Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, Относно
правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл. 269
изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото пред първата съдебна инстанция
удостоверяват установената от същата фактическа обстановка.
За да уважи предявения осъдителен иск, районният съд е приел за установено, че
на 23.12.2018 г. около 15:00 часа в гр. С., кв. Суходол ищецът пострадал в ПТП.
Същият бил пътник в т.а. „Грейт Уол“ с ДК № *******, управляван от А.Р.Г., който се
движел по ул. „Без име“ в посока от Държавна психиатрична болница към ул. „Траян
Танев“. На около 900 м. от кръстовището с последната улица автомобилът напуснал
пътното платно и се блъснал в дърво, от което на ищеца били нанесени травми в тялото
и крайниците, изразяващи се в субгрохантерна фрактура на дясно бедро, диафизарна
фрактура на ляво бедро, диафизарна фрактура на двете кости от лявата предмишница с
изкълчване на лакътната става. Последната фрактура дала неврологично усложнение –
тежка левостранна горна вяла монопареза, както и гръдна травма. Съгласно експертно
решение на ТЕЛК на ищеца били дадени 90% трайна физическа неработоспособност с
противопоказания за тежък физически труд. След проведено болнично и
извънболнично лечение били извършени 5 оперативни интервенции по наместване на
описаните фрактури и поставяне на стабилизиращи импланти в костите.
Оздравителният период продължил около 6 месеца с проведена рехабилитационна
програма.
Произшествието било причинено застрахования при ответника водач на т.а.,
който непосредствено преди настъпването му нарушил правата за движение като
изгубил контрол върху движещия се със значително превишена скорост автомобил.
Образуваното по случая наказателно производство било прекратено поради
настъпилата смърт на извършителя. Съдът е приел за неоснователно наведеното от
ответника възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият е пътувал на предна
дясна седалка и към момента на удара е бил с поставен предпазен колан. За да достигне
до този извод съдът е отчел характера и тежестта на получените увреждания, и е
кредитирал заключението на приетата по делото експертиза в тази част, съгласно което
2
липсата на травма на главата на ищеца при ограниченото пространство в купето на
автомобила логично обуславяло поставен предпазен колан.
По отношение на причинените имуществени вреди съдът е приел, че
направените разходи за малък остеосинтезен пакет, поставяне на бедрен пирон, сет за
ортопедична операция, следоперативно обезболяване, реконструктивен къс бедрен
пирон с винтове, плака с мост и винтове, титан сет, голяма гъба и софтпорт кана,
флексигрип и наемане на апарат за рехабилитация на ръка са били необходими и
свързани с провеждане на лечението и тяхното извършване е било доказано с
представените по делото документи, като изводът отново е бил основан на посоченото
в експертизата по делото. По отношение на разходите за двукратен избор на екип и за
медицински изделия е прието, че същите, като предписани или препоръчани от
съответните медицински заведения, също били необходими за проведеното лечение.
По отношение правилността на решението във връзка с наведените във
въззивната жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния
съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на
решението, въззивният съд намира следното.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност", съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди
направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка "гражданска
отговорност". По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и
противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди,
като вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/ и наличие
на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"гражданска отговорност" между този водач и застрахователя /ответното дружество/.
Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Наведените с въззивната жалба оспорвания съдът намира за неоснователни.
Изводът на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване е правилен.
Същият е базиран на заключението на приетата по делото СТЕ, което съдът, на
основание чл. 202 ГПК, намира за компетентно и безпристрастно изготвено.
Експертите са посочили, че с оглед механизма на произшествието (челен удар на малка
кола със скорост от 80 км/ч.) липсата на черепно-мозъчна травма при П. И. логично се
дължи на поставения от него предпазен колан. Въззивният съд възприема напълно този
извод, поради което наведеното от въззивника възражение за съпричиняване се явява
неоснователно.
Всички посочени от ищеца разходи, чието обезщетяване се претендира, са
подкрепени с представени по делото писмени доказателства за реалното им заплащане
от П. И., като извършването на тези дейности и поставянето на медицинските изделия
3
е било свързано с претърпените увреждания и с последващото възстановяване на
ищеца, както е посочено и в СТЕ.
По отношение на необходимостта от тези дейности и изделия следва да се
посочи, че възможността за възползване от услуга "избор на екип" се съдържа в § 1, т.
12 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Това
право се упражнява по предвидения в закона ред, и представлява гаранция за
ефективно лечение, основано на връзка на доверие лекар-пациент, в рамките на което и
при избраната намеса да бъде въздействано благоприятно върху лечебния процес с цел
ограничаване или премахване на допълнителни усложнения. Ето защо от
упражняването на това право не биха могли да следват неблагоприятни последици за
лицето, в полза на което е предоставено то. Такъв извод би противоречал на духа на
наредбата и на регламентацията на посочената процедура, както и на
конституционното ниво на закрилата на здравето, израз на която е правото на "избор
на екип". Предоставената от закона възможност и необходимостта от оперативна
намеса обуславят връзката на този разход с лечението на причиненото травматично
увреждане и правят този разход необходим. Разходът за избор на екип подлежи на
обезщетяване, доколкото при липса на увреждане и нужда от оперативна намеса, този
разход не би възникнал. Плащането за избор на екип не би могло да се приеме за
"луксозен разход", защото пряко касае начина на извършване на лечението /в случая
оперативната намеса/ и в същото време пази пациента от последващи усложнения при
неблагоприятно лечение. Същите съображения са важими и по отношение на другите
извършени от ищеца разходи – те са били необходими за успешното провеждане на
лечението му, както е посочено и от вещото лице.
Доколкото това са оплакванията и възраженията с въззивната жалба, а съдът е
ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да бъде потвърдено.
Право на разноски за въззивната инстанция при този изход на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК има въззиваемият, който е представляван от адвокат при
условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА въззивникът
следва да заплати на адв. С. Н. - САК претендираното адвокатско възнаграждение от
300 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.07.2021 г., постановено по гр. д. № 9240/2020
г. на СРС, 30 състав, в частта, с която е уважен предявеният от П. В. И. срещу ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждане на
ответника да заплати сумата в общ размер от 12539,40 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, подробно описани по
основание и размер, във връзка с настъпило на 23.12.2018 г. ПТП, ведно със законните
лихви от деня на извършването на всеки разход до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „*******, да заплати на адв. С. Н. - САК, с адрес: гр. С., бул.
******* адвокатско възнаграждение за представителство във възивното производство
по чл.38, ал.2 ЗА в размер от 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на
4
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5