Определение по дело №4/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 август 2020 г.
Съдия: Поля Павлинова Иванова
Дело: 20203520100004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 496

 

гр. Попово, 27.08.2020 г.

 

          ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

          като постави на разглеждане гр.д. № 4/20 г. по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от „***.“ – П., рег. № ****, чрез „***.“, клон Б., ЕИК *****, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от зам. управителя Д. Д., чрез юрисконсулт Н.М., против М.Д.С. ***, за установяване съществуването на вземане на ищеца против ответника, произтичащо от Договор за потребителски  заем CREX – 15284228/02.10.2017 г. за сумата 2110.57 лв. – главница, сумата 706.75 лв. – възнаградителна лихва, сумата 366.12 лв. – лихва за забава за забава за периода 20.12.2017 г. – 03.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед  за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 831/2019 г. по описа на ПпРС. Претендират се и разноски в заповедното и в исковото производство.

Към исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за прилагане на ч.гр.д. № 831/2019 г. по описа на ПпРС към настоящото дело.

В едномесечния  срок по чл. 131 от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от адв. Б.К. ***, назначена за особен представител на ответника, в който е изразено становище за допустимост и частична основателност на предявените искове. Направено е възражение за недействителност на договора за потребителски кредит.

Съдът намира, че исковата молба е редовна, предявените искове са допустими, родово подсъдни на районен съд и местно подсъдни на Поповски районен съд.

Съдът счита, че приложените към исковата молба писмени доказателства, са относими, допустими и необходими  за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищцовата страна и към настоящото дело да бъде приложено ч.гр.д. № 831/2019 г. по описа на ПпРС.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание, както и да бъде указана  на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Следва да бъде изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА съдебно заседание на 23.09.2020 г. от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 831/19 г. по описа на ПпРС към настоящото дело.

 

СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцовото дружество, действащо чрез пълномощник твърди в исковата молба, че по силата на Договор за потребителски заем с номер CREX–15284228/02.10.2017 г. е отпуснало на ответника паричен кредит в размер 2204.01 лв.

Сумата, предмет на договора, била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което ищцовото дружество било изпълнило задълженията си по него. Ответникът бил удостоверил усвояването на сумата, предмет на договора, с полагането на подпис в поле: „Удостоверение на изпълнението“.  По силата на договора за ответника възниквало задължение да погаси заема на 24 месечни вноски – всяка от по 122.68 лв., които включвали главница, ведно с оскъпяването й съгласно ГПР – 35.29 % и ГЛП – 30.60%.

Твърди, че ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.11.2017 г., като към тази дата била погасена 1 месечна вноска.Съгласно  договора вземането на ищцовото дружество било изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Кредитът бил станал изискуем в пълния му размер, считано от 20.12.2017 г., тъй като въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си.

Алтернативно ищецът счита, че всички претенции, посочени в исковата молба, са дължими и поради изтичането и падежирането  на последната погасителна вноска по погасителния план – на 20.09.2019 г. Така, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането било изискуемо напълно.

Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва  за периода от настъпване на изискуемостта на кредита – 20.12.2017 г. до 03.09.2019 г.

По заявление на ищцовото дружество било образувано ч.гр.д. № 831/2019 г. по описа на ПпРС,  по което била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но същата била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като след последвали указания за предявяване на иск, настоящият иск бил предявен.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане от ответника, произтичащо от горепосочения договор, в размер на сумата 2110.57 лв. – главница, сумата 706.75 лв. – възнаградителна лихва, сумата 366.12 лв. – лихва за забава за забава за периода 20.12.2017 г. – 03.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.

В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от адв. Б.К. ***, назначена за особен представител на ответника, в който същата изразява становище за допустимост и частична основателност на предявените искове. Възразява, че процесният договор за кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора бил посочен размерът на ГРП  като общ процент, но липсвало уточнение какви разходи се включват в посочения процент. По този начин потербителят с поставял в невъзможност  да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредит.

Освен това  счита, че договореният лихвен процент от 30.60% противоречал на добрите нрави.

Счита, че искът следва да бъде уважен само досежно усвоената от ответника сума, след приспадане на направеното погашение, а в останалата част да бъде отхвърлен.

2. Правната квалификация на предявените искове е по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

3. Няма изрично признати права и обстоятелства.

4. Няма обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

Ищецът носи тежестта да докаже, че между страните е сключен валиден договор за кредит; че ищецът е изправен кредитор по този договор, като е изпълнил задълженията си по него да предостави в заем сумата, предмет на договора. Следва да докаже още твърдението си за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, алтернативно – изискуемост на всички вноски по кредита, както и периода на претендираната от него забава на длъжника.

Ответникът носи тежестта да докаже правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения срещу правото на ищеца, в т.ч. възражението си за недействителност на договора за кредит поради противоречие с императивните изисквания на ЗПК досежно ГПР и договорната лихва.

Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор, подаден от особения представител на ответника.

 

СЪДИЯ: