Решение по КНАХД №719/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Предмет на касационното производство е Решение № 31 / 16.07.2025г., постановено по АНД № 20254150200080 по описа на СРС за 2025г., с което е потвърдено наказателно постановление № BG2025/4000-60/НП / 26.03.2025г., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Русе към А. М., с което на АД „Винпром Свищов“ на основание чл.114, ал.1 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 5 000лв. за нарушение на чл.103а, ал.1 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от АД „Винпром Свищов“, в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения за наличиено на предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл.114, ал.2 от ЗАДС и съответно освобождаване от административно наказателна отговорност. Моли се за отмяна на въззивното решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и липсата на посочените в нея основания за отмяна на съдебния акт. Моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти:

АД „Винпром Свищов“ извършва дейност производство на ракия в лицензиран данъчен склад, като в него са монтирани средства за измерване и контрол. Един от тези разходомери е преминал метрологичен контрол на 29.03.2021г. и е поставен стикер със срок на валидност до 29.03.2024г. От дружеството е подадена декларация на 30.10.2024г. за необходимостта от извършване на периодична проверка на устройството и съответно сваляне на пломбите от митнически органи. На 01.11.2024г. от митнически органи е извършена проверка на място в лицензирания данъчен склад, установено е средството за контрол, данните за преминат метрологичен контрол, свалено е устройството.

Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.103а, ал.1 от ЗАДС и на дружеството е наложена имуществена санкция в минимален размер.

Въззивния съд приема, че в хода на административно наказателното производство липсват нарушения на процесуалните правила, доказано е нарушението и нарушителя, правилно са определени вида и размера на наказанието, поради което и наказателното постановление е потвърдено.

Настоящият състав намира за несъответни на събраните по делото доказателства изводите на въззивния съд за законосъобразност на наказателното постановление.

Между страните липсва спор по отношение на фактите и те са правилно установени от въззивния съд. Основен спорен въпрос е наличието на предпоставките за приложение на чл.114, ал.2 от ЗАДС. Още в хода на административно наказателното производство касаторът навежда доводи за основание за прилагане на посочения привилегирован състав. В наказателното постановление са изложени мотиви за неприложимост на тази разпоредба, които почти дословно са възпроизведени и от въззивния съд в решението, предмет на касационна проверка. Тези мотиви могат да бъдат обобщени по следния начин – в декларацията дружеството не е посочило изрично, че е изтекъл скокът на валидност на метрологичния стикер.

За да се извърши преценка дали са налице условията за прилагане на чл.114, ал.2 от ЗАДС следва да се посочи първо какви са тези условия. Видно от текста на закона единствено условие е „лицето да е уведомило митническите органи по реда и начина, определени с наредбата по чл. 103а.“. В конкретния случай наредбата по чл.103а от ЗАДС е Наредба № Н-1 / 2014г., в която са разписани подробно задълженията на лицата и правата на митническите органи, но измежду всички хипотези, липсва изрично задължение на лицето да уведоми митническите органи при изтичане на срока на валидност на метрологичния контрол или за наличието на средство за измерване с изтекъл срок на валидност на метрологичния контрол. Разписаните задължения за уведомяване на митническите органи обхващат хипотези на повреда или унищожаване на средството за контрол, но не и необходимост от периодична проверка. След като за дружеството не е възникнало задължение по Наредба № Н-1 / 2014г. за уведомяване в определен срок на митническата администрация за изтичане на срока на валидност на метрологичния контрол или за наличие на измервателен уред с изтекъл срок на валидност на знака, удостоверяващ резултата от метрологичния контрол, то липсва неизпълнение на задължение по наредбата по чл.103а от ЗАДС. Същевременно е налице изпълнение на задълженията за уведомяване на митническата администрация, които са изрично уредени в наредбата, а именно уведомяване на митническите органи в еднодневен срок за демонтаж, премахване на пломби и необходимост от текуща заверка на средство за контрол, посочване изрично на всички изискуеми данни за идентификация на средството за контрол. Следователно е налице надлежно уведомяване по реда и начина на Наредба № Н-1 / 2014г. Въведеното от митническата администрация и възприето от въззивния съд изискване изрично да бъде декларирано изтеклия срок на валидност на знакът за удостоверяване на резултата от метрологичния контрол представляват недопустимо разширяване на обхвата на декларираните данни. При липсата на нормативно изискване за деклариране на това обстоятелство, липсата на изрично посочване на този факт в декларацията на лицето не може да бъде приета за неизпълнение на задължение за уведомяване.

От друга страна, видно от приложената по делото декларация за идентификация на средството за контрол и измерване, изрично е вписана датата на калибриране на устройството – 26.03.2021г., което е достатъчно да се извърши преценка за изтичане на срока на валидност на метрологичния контрол, предвид нормативно установения срок за последваща проверка. Този срок е изрично посочен в наказателното постановление. Следователно може да се приеме и надлежно уведомяване от задълженото лице и за факта за изтичане на срока на валидност на стикера за метрологичен контрол.

След като е налице надлежно уведомяване на митническата администрация по реда на Наредба № Н-1 / 2014г., а тя е приета на основание чл.103а от ЗАДС, то са налице предпоставките за освобождаване от административно наказателна отговорност, предвидени в чл.114, ал.2 от ЗАДС.

Като приема обратното въззивния съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено, а спорът решен по същество с отмяна на наказателното постановление.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 631 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 31 / 16.07.2025г., постановено по АНД № 20254150200080 по описа на СРС за 2025г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG2025/4000-60/НП / 26.03.2025г., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Русе към А. М..

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.