Р Е Ш Е Н И Е № 84
Гр. Сливен, 15.05.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора
………..
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно
дело № 368 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2017 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Ш. с.“ № ., представлявано от С.Р.
срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 85/24.10.2017 г.,
издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който е
установено по основание и размер задължение като дължима такса за водовземане от
подземни води за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г., както следва: главница
2 544,08 лв. и лихва за забава от 1 197,88 лв. за водоснабдяването на
с. Близнец, осъществено посредством шахтов кладенец, стопанисван и експлоатиран
от дружеството, както и е установено по основание и размер дължима такса за
водовземане от подземни води за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г., както
следва: главница 3 879,64 лв. и дължима лихва за забава 1 808,55 лв.
за водоснабдяването на с. Червенаково, осъществено посредством шахтов кладенец,
стопанисван и експлоатиран от дружеството.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че при
издаване на акта са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Моли
се съда да отмени оспорения акт за установяване на публично държавно вземане.
В с.з. оспорващото
дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от а. С. Р. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. В случая водовзмемането било
извършено без разрешително, от което следвало, че въобще не се формира
задължение за такса. В тази връзка заявява още, че административните санкции,
които се налагали в такива случаи на водовземане без разрешително значително
надвишавали таксата, в който смисъл законодателят е намерил компенсационен
метод да получи в бюджета средствата, които евентуално биха се дължали при
редовно водовземане с разрешително. Претендира разноски.
В с.з.
административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от
надлежно упълномощен ст. ю Д. Б, който оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
„Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД било титуляр на Разрешително № 300488/13.08.2004 г.
за право на водовземане от подземни води от каптиран дренаж – Каптаж „Близнец“
в землището на с. Близнец и на Разрешително№ 300487/13.08.2004 г. за
водовземане от подземни води чрез два броя каптирани дренажи – „Бюрденски“ и
„Ремсист“ в землището на с. Червенаково. Цитираните каптирани дренажи
пресъхнали, а водоснабдяването на с. Близнец и с. Червенаково се осъществявало
посредством шахтови кладенци, иззетите от които подземни води се подават
помпено до общ водоем, откъдето достигат до потребителите на населените места,
като и на двата обекта за измерването на отнетите и подадени водни маси са
монтирани водомерни устройства.
На 31.01.2013 г. управителят
на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б
от Закона за водите, в която декларирал, че по Разрешително 300488/13.08.2004
г. през периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. иззетото количество вода е 28
200 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване
на воден обект и за замърсяване възлиза на 564,00 лева.
На 31.01.2014 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация
по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по Разрешително №
300488/13.08.2004 г. за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. иззетото
количество вода е 20 400 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 408,00
лева.
На 30.01.2015 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация
по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за периода 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г. иззетото количество вода по Разрешително №
300488/13.08.2004 г. е 5 700 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 114,00
лева.
На 28.01.2016 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация
по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за периода 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. иззетото количество вода по Разрешително №
300488/13.08.2004 г. е 6 100 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 122,00
лева.
На 16.01.2017 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация
по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за периода 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г. иззетото количество вода по Разрешително №
300488/13.08.2004 г. е 7 800 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 156,00
лева.
На 31.01.2013 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация
по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по Разрешително 300487/13.08.2004
г. през периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. иззетото количество вода е 38
460 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване
на воден обект и за замърсяване възлиза на 769,20 лева.
На 31.01.2014 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация
по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по Разрешително № 300487/13.08.2004
г. за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. иззетото количество вода е 24 300
куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване възлиза на 486,00 лева.
На 30.01.2015 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация
по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за периода 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г. иззетото количество вода по Разрешително № 300487/13.08.2004
г. е 15 720 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 314,40 лева.
На 28.01.2016 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация
по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за периода 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. иззетото количество вода по Разрешително № 300487/13.08.2004
г. е 8 400 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 168,00 лева.
На 16.01.2017 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация
по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че за периода 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г. иззетото количество вода по Разрешително № 300487/13.08.2004
г. е 14 960 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 299,20 лева.
На 28.11.2013 г.
длъжностно лице при БДИБР извършило проверка на обект Водоснабдяване на с.
Червенаково в присъствоието на технически ръководител на район Твърдица към
оспорващото дружество. Резултатите от проверката били обективирани в
Констативен протокол № Сл354/28.11.2013 г., съгласно който разрешителното е
издадено за водовземане от подземни води за питейно – битово водоснабдяване на
с. Червенаково, като каптажите са компрометирани; водоснабдяването на
населеното място се осъществява от ПС „Червенаково, чрез водовземане от шахтов
кладенец в землището на селото; помпено водата се подава в общ водоем, където
но гравитачен път достига до потребителите; на водопровода е монтирано
водомерно устройство, което е изправно, показанието в деня ва проверката е
0783276. На същата дата от същите лица била извършена проверка и на обект
„Водоснабдяване на с. Близнец и съставен Констативен протокол №
Сл355/28.11.2013 г. Съгласно същия, разрешителното е издадено за водовземане от
подземни води за питейно – битово водоснабдяване на с. Близнец, като каптажът е
изцяло компрометиран; водоснабдяването на населеното място се осъществява от
шахтов кладенец в землището на с. Червенаково, откъдето посредством ПС „Червенаково“
се подава до общ за двете села водоем; на водопровода за с. Близнец е монтирано
водомерно устройство, което е изправно и е с моментно показание 168 217
куб. м.
Идентични на
горните констатации са направени и при последващи проверки, съобразно
Констативни протоколи № № Сл250 и Сл251/25.09.2015 г.При тези проверки е установено
още, че дължимите такси за 2013 и 2014 година не са заплатени, а за
водовземането е необходимо да се предприеме нова процедура по издаване на
разрешително по ЗВ.
На 18.09.2017 г.
длъжностни лица при БДИБР извършили проверка по документи за обект
„Водоснабдяване на с. Близнец“, при която установили, че разрешителното е
издадено за водовземане от подземни води посредством каптиран дренаж – каптаж
„Близнец“, който дренаж е пресъхнал и водоснабдяването на с. Близнец се
извършва посредством шахтов кладенец, иззетите от който подземни води достигат
до потребителите на с. Червенаково и с. Близнец помпено до общ водоем; за
измерването на същите е монтирано водомерно устройство, за правото на
водовземане посредством шахтов кладенец няма издадено разрешително по ЗВ.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № СЛ
532/18.09.2017 г., съобразно чието съдържание съгласно представени от ВиК –
Сливен данни от изпълнения ежемесечен мониторинг за черпените и ползвани водни
обеми към 30 юни и 31 декември на всяка година, както и съгласно представените
годишни справки за ползваните подземни води дължимите годишни такси са, както
следва: за отчетния период 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. – отнети и използвани
водни маси – 23 860 куб. м. с дължима годишна такса 477,20 лв., за
отчетния период 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. – отнети и използвани водни маси
35 144 куб. м. с годишна дължима такса 702,88 лв., за периода 01.01.2012
г. – 31.12.2012 г. отнети и използвани водни маси – 28 200 куб. м. с
дължима годишна такса в размер на 564,00 лв., за периода 01.01.2013 г. –
31.12.2013 г. – отнети и използвани водни маси – 20 400 куб. м. с дължима
годишна такса в размер на 408,00 лв., за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.
отнети и използвани водни маси – 5 700 куб. м. и дължима годишна такса в
размер на 114,00 лв., за периода 01.01.2015 г – 31.12.2015 г. отнети и
използвани водни маси – 6 100 куб. м. с дължима годишна такса в размер на
122,00 лв., за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. отнети и използвани водни
маси – 7 800 куб. м. с дължима годишна такса в размер на 156,00 лева.
На 18.09.2017 г.
длъжностни лица при БДИБР извършили проверка по документи за обект
„Водоснабдяване на с. Червенаково“, при която установили, че разрешителното е
издадено за водовземане от подземни води посредством каптирани дренажи – каптажи
„Бюрденски“ и „Ремсист“ които дренажи са пресъхнали и водоснабдяването на с. Червенаково
се извършва посредством шахтов кладенец, иззетите от който подземни води
достигат до потребителите на с. Червенаково и с. Близнец помпено до общ водоем;
за измерването на същите е монтирано водомерно устройство, за правото на
водовземане посредством шахтов кладенец няма издадено разрешително по ЗВ.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № СЛ 531/18.09.2017
г., съобразно чието съдържание съгласно представени от ВиК – Сливен данни от
изпълнения ежемесечен мониторинг за черпените и ползвани водни обеми към 30 юни
и 31 декември на всяка година, както и съгласно представените годишни справки
за ползваните подземни води дължимите годишни такси са, както следва: за
отчетния период 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. – отнети и използвани водни маси
– 40 850 куб. м. с дължима годишна такса 817,00 лв., за отчетния период
01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. – отнети и използвани водни маси 51 292 куб. м. с
годишна дължима такса 1 025,84 лв., за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012
г. отнети и използвани водни маси – 38 460 куб. м. с дължима годишна такса в
размер на 769,20 лв., за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. – отнети и
използвани водни маси – 24 300 куб. м. с дължима годишна такса в размер на 486,00
лв., за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. отнети и използвани водни маси – 15
720 куб. м. и дължима годишна такса в размер на 314,40 лв., за периода
01.01.2015 г – 31.12.2015 г. отнети и използвани водни маси – 8 400 куб. м. с
дължима годишна такса в размер на 168,00 лв., за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г. отнети и използвани водни маси – 14 960 куб. м. с дължима годишна
такса в размер на 299,20 лева.
Към доказателствата
по делото са приобщени справки, съставени по години и подписани от управителя
на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, съгласно които през отчетния
период 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. използваните водни маси от процесните
обекти възлизат съответно на 23 860 куб. м. за с. Близнец и 40 850
куб. м. за с. Червенаково; през отчетния период 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г.
водните маси за с. Близнец са 35 144 куб. м. и за с. Червенаково –
51 292 куб. м.
На 25.09.2017 г. с
изх. № ПО-02-69 Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“
изпратил до управителя на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД покана за
доброволно плащане на дължимите и незаплатени такси по чл. 194 ал. 1 т. 1 б.
„б“ за съответните периоди 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г.
и 2016 г. за водовземането за двата процесни обекта в с. Близнец и в с.
Червенаково. Цитираната покана (с указан срок за доброволно плащане от седем
дни) била получена от адресата на 28.09.2017 г.
След изтичане на
срока за доброволно плащане, на 24.10.2017 г. Директорът на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ издал Акт за установяване на публично държавно
вземане № 85/24.10.2017 г., с който е установено по основание и размер
задължение като дължима такса за водовземане от подземни води за периода
01.01.2010 г. – 31.12.2010 г., както следва: главница 2 544,08 лв. и лихва за
забава от 1 197,88 лв. за водоснабдяването на с. Близнец, осъществено
посредством шахтов кладенец, стопанисван и експлоатиран от дружеството, както и
е установено по основание и размер дължима такса за водовземане от подземни
води за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г., както следва: главница 3 879,64
лв. и дължима лихва за забава 1 808,55 лв. за водоснабдяването на с. Червенаково,
осъществено посредством шахтов кладенец, стопанисван и експлоатиран от
дружеството. Актът бил връчен на дружеството – адресат на 26.10.2017 г. Жалбата
срещу същия е подадена до съда на 08.11.2017.
Към доказателствата
по делото е приобщен споразумителен протокол от 07.06.2012 г., подписан от
Директора на БДИБР и Управителя на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД,
по силата на който задълженията на дружеството за такси за водоползване и
заустване за периода 2005 – 2011 г. са разсрочени за заплащане, като
задълженията за такса за водоползване на 2010 г. и 2011 г. са определени за
заплащане от 31.01.2013 г. до 31.12.2013 г. На 13.02.2013 г. до дружеството е
изпратена покана за доброволно изпълнение на тези задължения.
По делото (във
връзка с направено оспорване от жалбоподателя и открито нарочно такова
производство на представените от органа констативни протоколи) са изготвени и
приети съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи. Съгласно
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, общият размер на дължимите
такси за водовземане за 2010 г. и 2011 г. е 3022,92 лв., от които за 2010 г. –
1294,20 лв. и за 2011 г. – 1728,72 лв. Общият размер на дължимите лихви за
забава е 2 950,66 лв., по години е, както следва: за обект с. Близнец - за
2010 г. върху главница 477,20 лв.- 323,14658 лв., за 2011 г. върху главница
702,88 лв. – 392,38081, за 2012 г. върху главница 564,00 лв. – 257,75583 лв.
лихва, за 2013 г. върху главница 408,00 лв. – 145,56987 лв. лихва, за 2014 г.
върху главница 114,00 лв. – лихва в размер на 29,24828 лв., за 2015 г. върху
главница от 122,00 лв. – лихва в размер на 19.08249 лв., за 2016 г. върху
главница от 156 лв. – лихва в размер на 8,79667 лв., за обект с. Червенаково:
за 2010 г. върху главница 817,00 лв. – лихва в размер на 553,24971 лв., за 2011
г. върху главница от 1025,84 лв. – лихва в размер на 572,67233 лв., за 2012 г.
върху главница от 769,20 лв. – лихва в размер на 351,53508 лв., за 2013 г.
върху главница от 486,00 лв. – лихва от 173,39940 лв., за 2014 г. върху главница
от 314,40 лв. – лихва в размер на 80,66369 лв., за 2015 г. върху главница от
168,00 лв. лихва от 26,27753 лв., за 2016 г. върху главница от 299,20 лв. –
лихва от 16,87156 лв. Съобразно чл. 15 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г.,
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване са годишни и
се заплащат не по – късно от 31 март на следващата година. Съгласно експертното
заключение, общият размер на лихвите върху дължимите главници по акта е 2 950,66
лв., от които за с. Близнец – 1175,99 лв. и за с. Червенаково – 1774,67 лв. В
о.с.з. вещото лице разяснява, че получената разлика между експертизата и акта в
частта относно лихвата се дължи на обстоятелството, че повечето държавни
учреждения изчисляват лихвата на база 365 дни, а в експертизата е направено
изчисление на база 360 дни, съобразно нормативните актове. Експертизата е
приета по делото, като неоспорена от страните.
Съгласно
изготвената по делото и приета като неоспорена съдебно – техническа експертиза,
извършена безпристрастно от компетентно вещо лице, към момента иззетите водни
количества в процесния АУПДВ могат да бъдат определени единствено на база
приложените по делото документи и
направени справки при двете страни. Двете села – Близнец и Червенаково се
водоснабдяват от собствени водоизточници – подземни води, като освен от
посочените в акта водоизточници, за водоснабдяването на двете села не се
използват други водоизточници. Посочените в АУПДВ водоизточници имат дебит,
позволяващ отнемането на водни количества в обемите, приети от административния
орган. Подадената вода се измерва на вход населени места. Експертът дава
следното заключение относно отнетите водни количества за с. Близнец по периоди:
от 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. = 23 860 куб. м., от 01.01.2011 г. – 31.12.2011
г. = 35 144 куб. м., от 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. = 28 200 куб.
м., от 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. = 20 400 куб. м., от 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г. = 5 700 куб. м., от 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. =
6 100 куб. м., от 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. = 7 800 куб. м.
Отнетите водни количества за с. Червенаково по периоди са, както следва: от
01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. = 40 850 куб. м., от 01.01.2011 г. –
31.12.2011 г. = 51 292 куб. м., от 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. =
38 460 куб. м., от 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. = 24 300 куб. м., от 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г. = 15 720 куб. м., от 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. =
8 400 куб. м., от 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. = 14 960 куб. м.
Вещото лице
определя и дължимите такси върху така определените количества вода, както
следва: за село Близнец – за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. = 477,20
лв., за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. = 702,88 лв., за периода
01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. = 564,00 лв., за периода 01.01.2013 г. –
31.12.2013 г. = 408,00 лв., за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. = 114,00
лв., за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. = 122,00 лв., за периода
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. = 156,00 лв.; за с. Червенаково – за периода
01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. = 817,00 лв., за периода 01.01.2011 г. –
31.12.2011 г. = 1 025,84 лв., за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. =
769,20 лв., за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. = 486,00 лв., за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. = 314,40 лв., за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015
г. = 168,00 лв. и за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. = 299,20 лв.
Експертът дава заключение за следните общи размери на таксите, изчислени на
годишна база като главница: за с. Близнец – 2 544,08 лв. и за с.
Червенаково – 3 879,64 лв. Експертизата е приета по делото, като
неоспорена от страните.
Настоящата съдебна
инстанция кредитира заключенията и на двете експертизи, като изготвени
компетентно, безпристрастно, съответни на останалия, събран по делото
доказателствен материал и неоспорени от страните.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени
доказателства, в която връзка следва да се отбележи, че в откритото
производство по оспорване истинността и верността на констативните протоколи,
не се доказа тезата на оспорващата страна.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна досежно
размера на лихвата за забава. В останалата част оспореният административен акт
е материално и процесуално законосъобразен и съответен на целта на закона.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия. Същият акт е валиден, като издаден в предписаната от закона предметна
форма и съдържание и от компетентен орган, съобразно предоставените му по
силата на закона (чл. 195б от Закона за водите) правомощия. Освен валиден, при
преценка на събраните по делото доказателства, процесният АУПДВ се преценява от
настоящата съдебна инстанция и като
издаден при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Предмет на
съдебна проверка в настоящото производство е законосъобразността на Акт за
установяване на публични държавни вземания, с който е определено по основание и
размер задължение за годишна такса за водовземане от подземни води, като редът
за събиране на тези вземания е регламентиран в нормите на Закона за водите
(ЗВ). Съгласно чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗВ, за правото на използване на
водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, като с оглед ал. 6,
размерът на таксите по ал. 1 т. 1-3, начинът и редът за тяхното изчисляване се
определя с тарифа на Министерския съвет. По делото не се спори, че таксата за
процесния период 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. не е заплатена от дружеството –
титуляр на разрешителното за водовземане. Съобразно изискването на чл. 194 а ал.
1 от ЗВ, отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи
на нормативните изисквания измервателни устройства. В разглеждания случай,
видно от доказателствата, годишните количества вода са установени с годни
измервателни устройствата, при съобразяване с изискванията на горната
разпоредба. Нормата на чл. 194б ал. 1 от ЗВ задължава титулярите на
разрешителни ежегодно към 31 януари да представят информация за изчисляване на
дължимата такса. Към доказателствата са приобщени Декларации по чл. 194б от ЗВ,
съставени от управителя на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД за двата
обекта съответно на 31.01.2013 г., 31.01.2014 г., 30.01.2015 г., 28.01.2016 г.
и на 16.01.2017 г., съдържащи данни относно иззетите количества вода за
периодите: 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г.,
01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. и 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г., както и размерите на дължимите такси за иззетите количества
вода. По преписката са приложени и справки, подписани от представляващия
дружеството, в които са декларирани иззетите количества вода от двата обекта
през 2010 г. и 2011 г. От тези, приобщени по делото годни доказателствени
средства се установяват следните ползвани годишни водни обеми и съответните
дължими за тях такси по периоди: от 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. = 23 860 куб.
м., от 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. = 35 144 куб. м., от 01.01.2012 г. –
31.12.2012 г. = 28 200 куб. м., от 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. = 20 400 куб.
м., от 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. = 5 700 куб. м., от 01.01.2015 г. –
31.12.2015 г. = 6 100 куб. м., от 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. = 7 800 куб. м.
Отнетите водни количества за с. Червенаково по периоди са, както следва: от
01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. = 40 850 куб. м., от 01.01.2011 г. – 31.12.2011
г. = 51 292 куб. м., от 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. = 38 460 куб. м., от
01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. = 24 300
куб. м., от 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. = 15 720 куб. м., от 01.01.2015 г. –
31.12.2015 г. = 8 400 куб. м., от 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. = 14 960 куб.
м. Така приетите и в оспорения акт стойности се потвърждават изцяло и от
изготвената и приета по делото като неоспорена от страните съдебно – техническа
експертиза, която съдът кредитира напълно като извършена компетентно и
безпристрастно. Съгласно същата, дължимите годишни такси върху цитираните обеми
иззета вода от двата водоизточника съвпадат с изчислените от органа и са
следните: за село Близнец – за периода
01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. = 477,20 лв., за периода 01.01.2011 г. –
31.12.2011 г. = 702,88 лв., за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. = 564,00
лв., за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. = 408,00 лв., за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. = 114,00 лв., за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015
г. = 122,00 лв., за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. = 156,00 лв.; за с.
Червенаково – за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. = 817,00 лв., за периода
01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. = 1 025,84 лв., за периода 01.01.2012 г. –
31.12.2012 г. = 769,20 лв., за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. = 486,00
лв., за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. = 314,40 лв., за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. = 168,00 лв. и за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г. = 299,20 лв. Противно на твърдяното от оспорващата страна, такса
за водовземане се дължи не само когато ползвателят има издадено разрешително,
но и в случаите, когато използва води без основание. Това нормативно решение е
регламентирано в нормата на § 9 от ПЗР на Закона за водите, съгласно която, когато
използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или
без основание, лицето, използващо водите дължи заплащане на таксите, предвидени
в този закон, считано от влизане в сила на тарифите, предвидени от този закон.
Следователно, обстоятелството, че за процесното водовземане от шахтови
кладенци, посредством което се водоснабдяват две населени места, такса се
дължи, независимо от липсата на разрешително. Нещо повече, макар двата
водоизточника, за които са били издадени разрешителни да са компрометирани и не
се ползват, дружеството (чрез своя представляващ) ежегодно е изпълнявало
задължението, вменено с разпоредбата на чл. 194б ал. 1 от ЗВ, чрез подаване на
декларации за 2012 г. – 2016 г. В същите са посочени както иззетите от процесните
обекти количества вода, така и дължимите като размер за тях годишни такси.
Във връзка с
възраженията за изтекла погасителна давност за задълженията за 2010 година и
2011 година, съдът констатира следното:
Съгласно чл. 171,
ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване
и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обн.
ДВ, бр. 65/2000 г., изм. с ПМС № 23/02.02.2004 г., ДВ. бр. 11/2004 г.(отм.),
действаща и относима към разглежданите периоди, таксите по Закона за водите са
годишни и се заплащат от титулярите на разрешителни за водовземане не по-късно
от 31 януари на следващата година, т.е. давностният срок за задълженията от
2010 г. започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016 г., респ. за
задълженията от 2011 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2013 г. и
изтича на 31.12.2017 г.
С вх.№ КД-05-1724
от 07.06.2012 г. е представен двустранен споразумителен протокол, според който
е разсрочено задължението на "Водоснабдяване и канализация - Сливен"
ООД за такса водоползване за периода 2010 г.-2011 г., в размер на 1269401 лв.,
като е уговорено то да бъде изплатено на 12 равни месечни вноски по 97450 лв. в периода от 31.01.2013 г. до
31.12.2013 г. По съществото си горепосочените споразумения представляват разрешение
за разсрочване на публични държавни вземания. Съгласно чл. 172 ал.1 т.3 от ДОПК,
давността спира когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на
плащането - за срока на разсрочването или отсрочването.
Ето защо следва да
се приеме, че давността за задължението за 2010 г. е започнала да тече на
01.01.2012 г., спряла е да тече на 07.06.2012 г., когато е подписан
споразумителен протокол вх.№ КД-05-1724 от 07.06.2012 г. и е започнала да тече
отново на 01.01.2014 г., когато е изтекъл срока на разсрочването по този
протокол. В този смисъл давността за това задължение би изтекла в средата на
2018 г.
Що се отнася до
частта от оспорения АУПДВ, с която на жалбоподателя са вменени задължения за
такса за водовземане за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., 5-годишната
давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК за 2011 г. е започнала да тече от 01.01.2013
г. и би изтекла на 31.12.2017 г., но изтичането на давността е прекъснато с
издаването на оспорения по делото АУПДВ.
Съставянето и
предявяването на АУПДВ № 61/18.08.2017 г. е прекъснало горепосочените
давностните срокове, поради което е започнала да тече нова петгодишна давност.
От друга страна не е изтекъл 10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171,
ал.2 от ДОПК. Събирането на установеното публично вземане се извършва по реда
на ДОПК, като съгласно чл. 171, ал.2 от ДОПК, публичните вземания се погасяват
с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
независимо от спирането или прекъсването на давността. В тази връзка съдът
приема, че задълженията на дружеството за 2010 г. и 2011 г. не са погасени по
давност.
На следващо място
настоящата съдебна инстанция не приема довода на оспорващата страна за допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 194б ал.
3 и ал. 4 от ЗВ. Действително, нормата на чл. 194б ал. 3 от ЗВ указва, че
директорът на басейнова дирекция извършва проверка на подадената информация по
ал. 1 и в разглеждания случай такива проверки са извършени само през 2013 г.,
2015 г. и 2017 г., но неизвършването на такива през останалите години не може
да се приеме като съществено процесуално нарушение. Съгласно правната теория и
трайно установената съдебна практика, съществено процесуално нарушение е
нарушение, което, ако не би било допуснато, би довело до резултат, различен от
този в оспорения административен акт. В случая административният орган е
възприел напълно декларираните от оспорващото дружество иззети водни количества
и размери на дължимите годишни такси, т.е. резултатите в акта са прогнозирани и
очаквани от самия задължен субект. Освен това, длъжностно лице от
администрацията на органа е извършило надлежна проверка, чиито резултати са
обективирани в Констативен протокол № СЛ 532/18.09.2017 г., съобразно която са
определени и размерите на съответните годишни такси, посочени в съответните
декларации и справки, съставени от
представляващия дружеството „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД.
Що се отнася до нормата на чл. 194б ал. 4 от ЗВ, то регламентираното в
разпоредбата изискване е изпълнено от административния орган, доколкото по
преписката е приложена покана за доброволно изпълнение, адресирана до и
получена от водоснабдителното дружество и тази покана предхожда издаването на
обжалвания акт. Ето защо съдът приема, че оспореният АУПЗД е както процесуално,
така и материално законосъобразен.
На следващо място,
в процесния акт е определена лихва за забава за дължимите годишни такси в общ
размер за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. от 3 006,43 лв.
Изготвената по делото и приета като неоспорена съдебно – счетоводна експертиза
сочи стойност на лихвата в размер на 2 950,66 лв. Експертното заключение
съдът кредитира изцяло, като изготвено компетентно и безпристрастно и съобразено
с относимите норми на Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Съгласно Член
единствен ал. 2 на Постановлението, дневният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1
(ОЛП на БНБ в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10
процентни пункта). При разпита на вещото лице в о.с.з. е разяснено, че
експертът изчислява законната лихва въз основа на този норматив, на база 360
дни, докато повечето държавни учреждения
я изчисляват на база 365 дни, както в настоящия случай. При тези данни
процесният акт се явява незаконосъобразен в частта му относно дължима лихва в
размер на 55,77 лв. и следва да бъде отменен в тази му част. В останалата част,
с която е установено по основание и размер задължение като дължима такса за
водовземане от подземни води в размер на главница 6 423,72 лв. и лихва в
размер на 2 950,66 лева Акт за установяване на публично държавно вземане №
85/24.10.2017 г. се явява материално и процесуално законосъобразен, а жалбата срещу
него – неоснователна.
Оспорващата страна
претендира направените по делото разноски, които възлизат общо на 1 560,00
лева. Предвид изхода на делото, оспорващото дружество има право на разноски съразмерно
с уважената част от жалбата (1 560,00 : 9 430,15 = 0,165 лв. х 55,77 лв. =
9,23 лв.), които следва да бъдат възложени в тежест на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 85/24.10.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, с който е установено по основание и размер
задължение като дължима такса за водовземане от подземни води за периода
01.01.2010 г. – 31.12.2010 г., както следва: главница 2 544,08 лв. и лихва за
забава от 1 197,88 лв. за водоснабдяването на с. Близнец, осъществено
посредством шахтов кладенец, стопанисван и експлоатиран от дружеството, както и
е установено по основание и размер дължима такса за водовземане от подземни
води за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г., както следва: главница 3 879,64
лв. и дължима лихва за забава 1 808,55 лв. за водоснабдяването на с.
Червенаково, осъществено посредством шахтов кладенец, стопанисван и
експлоатиран от дружеството В ЧАСТТА,
с която е определена лихва за забава общо над 2 950,66 лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Ш. с.“ № .,
ЕИК ******* срещу останалата част на Акт за установяване на публично държавно
вземане № 85/24.10.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, гр. Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив да
заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, бул. „Ш. с.“ № ., ЕИК ******* сумата от 9,23 лв.,
представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част на
жалбата.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: