О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 12.04.2018г.
Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Петнадесети граждански състав
На 12.04 Година две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния
състав
Председател: Олга Златева
като разгледа докладваното от съдия
Олга Златева
гражданско дело номер 4058 по
описа за 2017 година.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства представените документи, както и да се приложат постъпилите такива. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
като доказателства по делото:съобщение вх.№11-763/28.06.2017г., договор за
цесия от 27.06.2017г., опис на документи, решение №5380/30.07.2015г. по дело
№2237/2014г. по описа на АС София-град, решение №2084/25.03.2016г. по дело
№2237/2014г. по описа на АС София-град, решение №8017/22.06.2017г. по дело
№8587/2016г. по описа на АС София-град, изпълнителен лист от 27.10.2011г. по
гр.д.№1720/2007г. на СтРС, изпълнителен
лист от 03.10.2011г. по гр.д.№769/2008г. на СтРС, изпълнителен лист от 16.12.2016г. по
д.№3945/2014г. на АС София-град,
решение №136/01.08.2014г. по дело №77/2014г. по описа на АС Стара Загора,
решение №56/22.03.2017г. по дело №275/2016г. по описа на АС Стара Загора,
определение №129/05.05.2017г. по дело №275/2017г. по описа на АС Стара Загора,
определение от 25.04.2014г. по дело №17/2014г. по описа на АС Стара Загора,
определение по дело №487/2014г. по описа на АС Стара Загора, разпореждане от
15.06.2016 г. по адм.д.№275/2016г. на АС Стара Загора, определение по дело
№512/2016г. по описа на АС Стара Загора, Съобщение вх.№11-763 от 28.06.2017г.,
договор за цесия от 27.06.2017г., опис на документи, товарителница, решение
№5380/30.07.2015г., решение №2084 от 25.03.2016г., решение №3188 от 11.05.2016г.,
решение №8017 от 22.06.2017г., изпълнителен лист по гр.д.№1720/2007г. от
27.10.2011г., изпълнителен лист от 03.10.2011г., изпълнителен лист от
16.12.2016г., изпълнителен лист от 26.07.2017г., решение №136 от 01.08.2014г.,
решение №56 от 22.03.2017г.
ПРИЛАГА
по делото преписи от Решение №7663/16.06.2017г. на ВАС по адм.д.№1982/2017г., молба
вх.№16268/12.10.2016г., договор за правна защита и съдействие, плик с клеймо от
11.10.2016г., списък на лицата с изготвени съобщения или уведомени по
адм.д.№1116/2015г., съобщение от 13.10.2016г. до ОП Пловдив, съобщение от 13.10.2016г. до ГДИН, решение
№2277 от 29.11.2016г. по адм д.№1116/2015г. на АС Пловдив, списък на лицата с
изготвени съобщения или уведомени по адм.д.№1116/2015г., разпореждане от
30.11.2016г., списък на лицата с изготвени съобщения или уведомени по
адм.д.№1116/2015г., писмо от 08.12.2016г., съобщение от 29.11.2016г. до М.Г.Х.,
съобщение от 29.11.2016г. до ГДИН, съобщение от 30.11.2016г. до М.Г.Х. чрез
процесуален представител П.И.С., молба вх.№21084/20.12.2016г., списък на
разноските по адм д №1116/2015г. на ПАС от 19.12.2016г., договор за правна
защита и съдействие от 10.10.2016г., пощенски плик, списък на лицата с
изготвени съобщения или уведомени по адм.д.№1116/2015г., съобщение от
27.12.2016г. до ГДИН, молба до ВАС вх.№19659/30.11.2016г., пощенски плик,
определение №110 от 18.01.2017г. по адм д.№1116/2015г. на ПАС, списък на лицата
с изготвени съобщения или уведомени по адм.д.№1116/2015г., съобщение от
19.01.2017г. до ОП Пловдив, съжобщение от 19.01.2017г. до ГДИН, съобщение от
19.01.2017г. до М.Г.Х. чрез процесуален представител П.И.С., молба
вх.№12205/06.07.2017г., пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№4731/26.06.2017г.
на нотариус Радка Богданова, пощенски плик, молба вх.№12333/07.07.2017г.,
разписка №02000603408436 от 05.07.2017г., пощенски плик.
ПРИЛАГА
гр.д.№1783/2016г. по описа на РС Стара Загора, гр.д.№1030/2017г. на СтОС,
гр.д.№2527/2017г. на ВКС, ч.гр.д.№1016/2017г. на СтОС, НОХД №786/2014г. на
СтОС, ВНОХД №1256/2014г. на СтОС
СЪОБЩАВА
на страните проект за доклад по делото: Предявени са искове по чл. по чл. 26
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и по чл. 135 от ЗЗД от ГДИН - град София против М.Г.Х. *** и
П.И.С. ***.
Ищецът
твърди, че на адреса му - …., постъпило съобщение от 27.06.2017г., за
прехвърляне на парично вземане от ответника М.Х., изпратено от ответницата П.С.,
чрез транспортно-логистична компания „Еконт Експрес”, офис .... Към съобщението,
вх.№М 763/28.06.2017г. по описа на ищеца, били приложени в оригинал: договор за
цесия от 27.06.2017г., собственоръчно изготвен от ответника Х. и опис на
документи. Съгласно представения договор, Х. прехвърлял свое парично вземане от
ищеца, в размер на 150 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2014г.
за сумата от 1 лев на ответницата С.. Към настоящият момент бил налице влязъл в
сила съдебен акт по административно дело № 2237/2014г. по описа на
Административен съд София /Решение № 5380 от 30.07.2015г., допълнено с Решение
№ 2084 от 25.03.2016г., поправено с Решение № 3188 от 11.05.2016г./, изменени с
Решение № 8017 от 22.06,2017г. по адм. дело № 8587/2016г. на Върховен
административен съд на Република България. По силата на същото, ищецът бил
осъден да заплати на Х., изтърпяващ наказание „Доживотен затвор без
замяна" в Затвора Стара Загора, сума в размер на 150 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 13.01.2014г. -
30.01.2014г. от незаконосъобразни действия и бездействия по повод на предадена
от лицето кореспонденция за изпращане по реда на чл. 90 ал. 4 от ЗИНЗС в Затвора
гр. София. Същевременно, към настоящият момент и Х., изтърпяващ наказание
„Доживотен затвор без замяна" в Затвора Стара Загора, бил осъден да
заплати на ищеца суми за юрисконсултско възнаграждение, както следва:
- 200
лева - по гр. дело № 1720/2007г. на Районен съд Стара Загора;
- 50 лева - по гр. дело № 769/2008г. на Районен
съд Стара Загора;
- 450
лева - по по адм. дело № 3945/2014г. на Административен съд София - град;
- 150
лева - по адм. дело № 77/2014г. на Административен съд Стара Загора;
- 200
лева - по адм. дело № 275/2016г. на Административен съд Стара Загора.
Горепосочените административни производства били
образувани и водени лично от Х.. Същият бил надлежно уведомяван с всички
съдебни книжа и отлично запознат със задълженията си ищеца, възникнали преди
извършване на увреждащото действие от негова страна, които били действителни и
не били погасени, чрез някой от предвидените в закона правни способи. По всички
водени от него против ищеца административни производства Х., позовавайки се на
липса на парични средства, редовно депозирал молби за освобождаване от разноски
- не заплащал държавни такси, не внасял депозит за призоваване на свидетели по
негови молби, т.е. съзнателно намалявал имуществото си. Горното давало основание
да се твърди, че Х., със знанието за наличие на задължения към ищеца, които би
могло да се удовлетворят от имуществото му, ако не изпълни задълженията си,
извършвал разпоредителни действия, увреждащи интересите на ищеца. В настоящия
случай било налице и знание за увреждащия характер на извършената сделка спрямо
ищеца и у втория ответник - П.С.. Към момента на извършване на транслативната
сделка, Решение № 8017 от 22.06.2017г. по адм. дело № 8587/2016г. на Върховен
административен съд на Република България не било връчено на Х.. След
подписване на 27.06.2017г. на изготвения договор за цесия от Х., П.С. изпратила
документи по приложен опис до ГД „ИН" София на 27.06.2017г. в 15,30 часа, от
гр. ..., чрез Еконт Експрес, офис .... Предвид гореизложеното, за ищеца
възниквал правен интерес от водене на настоящото производство.
Моли се
съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност на сключения във
вреда на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София, договор за
цесия or 27.06.2017г., между М.Г.Х. и П.И.С.,
поради накърняване на добрите нрави, под форма на недопустима липса на
еквивалентност на насрещните престации.
Евентуално - Моли се съдът да постанови решение, с което
да обяви за относително недействителен сключения във вреда на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията" гр. София договор за цесия от 27.06.2017г. между
М.Г.Х. и П.И.С..
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответника М.Г.Х. по иска по чл. 135 от ЗЗД, с който исковата
молба се счита за неоснователна, тъй като се твърдяло като безспорно осъждането
на ответника да заплати на ищеца суми в размер на 200 лева по гр.д.№1720/2007г.
на РС Стара Загора и 50 лева по гр.д.№769/2008г. на РС Стара Загора. Към
исковата молба били приложени копия от изпълнителни листи по посочените дела,
от които било видно, че задължението е към Министерство на правосъдието на Р.България,
а не към ГД”ИН”, от което следвало, че по тези изпълнителни листи ищецът не бил
кредитор, а ответникът Х. – длъжник. В конкретния случай се касаело за т.нар.
„Павлов иск”, при който за уважаване на иска били нужни три кумулативни
предпоставки – да има действителен кредитор /а не привиден такъв/, да има
увреждане на последния, както и третото лице да е знаело за увреждащия характер
на сделката спрямо кредитора. Тези обстоятелства подлежали на доказване с
допустимите процесуални способи и средства на ГПК /решение №226/12.07.2011г. по
гр.д.№921/2010г. на VІ ГО на ВКС/. В тежест на ищеца било да проведе главното
доказване за наличие на знание за увреждащия характер на сделката спрямо
кредитора от втория ответник П.С., като за това бъдат представени
доказателства, а такива липсвали по настоящото дело. Липсата само на една от
кумулативните предпоставки водела до неоснователност на предявения иск. Моли
съдът, вземайки предвид горното, да отхвърли предявения иск като недоказан,
поради липса на една от трите кумулативни предпоставки – знание от третото лице
по сделката.
Постъпил е и отговор по иска по
чл. 135 от ЗЗД от ответника П.И.С., с който се прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на
ищеца в размер на 200 лв., представляващи разноски по гр. д.
№1720/2007 на Районен съд Стара Загора, както и за вземането в размер на 50
лв., представляващи разноски по гр. д. №769/2008 на Районен съд Стара Загора.
Сочи се, че тъй като ответницата не била запозната с правоотношенията по
предявения Павлов иск, прави възражение за вземането на ищеца и оспорва
вземането му спрямо другия ответник, както по основание, така и по размер.
Правоотношенията, от които произтичало вземането на ищеца спрямо първият
ответник, за ответницата били неизвестни. Вземането на другия ответник от ищеца
било за неимуществени вреди, несеквестируемо, и като такова не представлявало
изпълнимо притезание за ищеца. Счита се, че за уважаване на исковата претенция
по смисъла на чл.135 ал.1 от ЗЗД по отношение на третото лице - ответницата, следвало
да се докаже наличието на знание у него за така нареченото „увреждане",
което ищецът смятал, че се извършва спрямо него. Наличието на знание, за което
се визира от ищеца „към момента на извършване на транслативната сделка",
нямало как да е налице, тъй като ответницата била в контакт с другия ответник- Х.,
освен в деня на сключване на договора за цесия, само в деня на заседанието по
гр. д. № 1783/2016г. по описа на Районен съд Стара Загора - 04.10.2016 г.,
който контакт бил много затруднен, защото първият ответник бил на специален
режим на изтърпяване на наказанието си - „доживотен затвор". Ответницата
не била представител на другия ответник по нито едно от производствата, описани
в исковата молба, по съответните негови производства срещу ГД"ИН", за
да има представа за развитието на тези производства, тоест съответните негови
задължения, изразени в присъдени разноски на ГД"ИН". В конкретния
случай имала сключен договор за продажба на парично вземане и считала, че е
добросъвестен купувач на вземането.
Моли съдът да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В постъпилия отговор от
24.01.2018г. от ответника М.Г.Х. по иска по чл. 26 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД искът се
счита за недопустим, тъй като исковата молба не отговаря на изискванията на
чл.128, т.2 от ГПК, не е представен
документ за внесена държавна такса, като ищецът вместо това е поискал
освобождаване от такава. Счита се, че фактът, че ищецът е юридическо лице към
Министерство на правосъдието по никакъв начин не го вкарва в хипотезата на
чл.84, т.1 от ГПК, тъй като има самостоятелен бюджет и от него може да бъде
платена дължимата държавна такса, както било сторено това преди два месеца по
идентичен казус по гр.д.№3376/2017г. на СтРС. Исковата молба не отговаряла и на
изискванията на чл.128, т.3 от ГПК, тъй като в преписа за ответната страна не
били приложени описаните в нея писмени доказателства. Исковата претенция на
ищеца била с правно основание чл.26, ал.1, пр 3 от ЗЗД, но в исковата молба се
твърдяло, че с атакувания по делото договор за цесия от 27.06.2017г. ответникът
извършил разпоредителни действия с които увредил интересите на ищеца, а в
петитума искал от съда да постанови решение с което да установи че гореописания
договор е сключен във вреда на ищеца и при това положение и при претендирано
установяване на вреда и увреждане от договора за цесия, правното основание на
исковата претенция следвало да бъде по чл.135 ЗЗД. Исковата молба се счита и за
неоснователна, тъй като исканото прогласяване на нищожност на сключения на 27.06.2017г.
договор за цесия поради накърняване на добрите нрави под формата на недопустима
липса на еквивалентност на насрещните претенции не се покривало със съдебната
практика, съгласно която накърняването на добрите нрави в специален договор,
какъвто бил договорът за цесия, можело да засяга страните по договора, но не и
лице, което не е страна по него. Договорът за цесия можел да бъде и
безвъзмезден, а цената, вписана в него, била предмет на договаряне само между
страните по него. В процесния договор липсвали насрещни претенции, чиято
нееквивалентност ищецът сочел в исковата молба като обстоятелство, накърняващо
добрите нрави. Предвид изложеното и факта, че ищецът не е страна по договора за
цесия от 27.06.2017г. се счита,че въпросният договор за цесия по никакъв начин
не нарушава добрите нрави по отношение на ГДИН и ищецът няма основание да иска
от съда прогласяването му за нищожен, а липсата на еквивалентност във въпросния
договор за цесия между цената, на която ответникът Х. прехвърлял на ответницата
С. вземането си от ГДИН и цената на самото вземане на ответника от ГДИН било
договорка, с която в специален договор като договора за цесия по никакъв начин
не били нарушени добрите нрави по отношение на ищеца, нито към обществото като
цяло. Моли се съдът да отхвърли като недопустима или да остави без уважение
исковата молба.
В постъпилия отговор от
14.02.2018г. от ответницата П.И.С. по иска по чл. 26 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се сочи, че с така извършената
продажба на въпросното парично вземане 'ГД"ИН"- гр.София счита, че
липсвало еквивалентност на разменените престации, като обосновава тезата си, за
противоречие-накърняване на добрите нрави, по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Предявеният иск се счита за недопустим, поради липсата на правен интерес да
се намесва в отношенията между страните, които единствено могат да определят
цената по прехвърленото парично вземане. Ноторно известно било от съдебната
практика, че длъжникът не е страна по договора за цесия, като надлежните страни
по нея били цедентът и цесионерът.Така в решение №86 от 27.06.2014 год. по
гражданско дело №577/2013 год. на Районен съд Сливница, съдът визирал: „Относно
възражението , че не е ясно дали е платена договорената цена но договорите за
цесия на цедента, предвид заличаването на тези данни в представените копия
съдът намира, че уговарянето и плащането на цената е ирелевантно по настоящото
дело. доколкото е допустимо
цесията да е безвъзмездна, а уговорената цена и плащането й е без значение в отношенията между цеснонер и длъжник,
като същата би било от значение единствено за отговорността на педента към
цесионера по чл. 100 ал. 1 от ЗЗД". В аналогичен такъв казус с предмет
прехвърляне на парично вземане от 608 834,64 лева за сумата от 1 лев.Върховният
касационен съд I т.о. в определение № 790
от 18.11.2013 год. по ч.т.д. №2946/2013 год., по отношение договора за цесия
визирал: „В същата хипотеза на договор с различен от придобиването на вещно
право предмет, стойността на договорът се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в
договорната цена. В съответствие с това
утвърдено в практиката тълкуване, цесията не предпоставяла специфики, освен
отчитане правното основание на сключването й, което би могло да бъде
различно-продажба, замяна, дарение и др. Когато основанието на цесията
предпоставяло възмездност, при уговорена между страните цена
на прехвърлянето на вземането, цената на иска се определяла от договорената
цена на прехвърлянето. Когато основанието на цесията предпоставяло
безвъзмездност, стойността на сделката се предопределяла от единствената
оценима престация-размерът на прехвърлимото вземане, макар действителната му
стойност за придобиващия цесионер да би могла да е различна/но неизвестна/, но
и да съвпада със стойността на предмета на сделката." Цесията като
специфичен договор между страните и по закон допускала и безвъзмездност на
сделката, тоест цената не можела да се взема предвид като критерий, въз основа
на който да се иска прогласяване на нищожност на сключения договор, освен ако самите страни не поискат това, при предвидените в закона
обстоятелства/измама, крайна нужда и други/ по отношение на безвъзмездността на
цесията. Длъжникът не можел да иска прогласяването на договора за нищожен във
връзка с обстоятелства, които касаят самите страни, най-вече, че длъжникът не бил
страна по договора за цесия. Цитира се съдебна практика. Счита се, че след като
цената по договора за продажба на парично вземане зависи изцяло от волята на
страните и същия по своето правно естество допуска и безвъзмездност, както и
това, че длъжникът не е страна по договора за цесия производството срещу ответницата
следва да бъде прекратено, поради липсата на правен интерес на
ГД"ИН'"- гр.София, което е задължителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск. В договора било посочено правното
основание за сключването му/продажба на парично
вземане/, като всички останали облигационни отношения касаели само страните по
него. Ответницата се явявала един добросъвестен купувач на вземането по един
абсолютно законов сключен договор, като противното би означавало несправедливо
тя да бъде лишена мирно да се ползва от своите притежания/чл.6 т.1 от ЕКЗПЧОС,
във вързка с Протокол 1 член 1 към нея/.
Моли се
съдът да прекрати производството, поради липсата на една от задължителните
процесуални редпоставки, а именно правен интерес на ГД"ИН"-гр.София
да иска прогласяването за нищожен договора сключен между мен и М.Г.Х., въз
основа на цената определена от страните по него.
По
иска по чл.26 ал. 1, пр.3 от ЗЗД – в тежест на ищеца е да докаже, че договорът
за цесия накърнява добрите нрави, че е налице нееквивалентност на престациите.
По иска по чл. 135 от ЗЗД - в тежест
на ищеца е да докаже качеството си на кредитор спрямо първия ответник - Х., че
процесния договор за цесия го уврежда, причинната връзка между договора и
увреждането, че длъжникът – Х., при извършването на сделката е знаел за
увреждането и че ответницата С. също е знаела за увреждането.
Ответниците следва
да докажат възраженията си и положителните факти, които твърдят в отговорите в свой
интерес.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер - чл.78 ал. 9 от ГПК.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото на 27.04.2018г. от 10.00ч., за която дата да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи
на страните, а на ищеца – и от отговорите на исковата молба.
Определението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: