Решение по дело №10460/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …

Гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на двадесет и втори март  две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                                          СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 10460/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. с 284, ал. 2 ЗЗД, с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. с 257, ал. 1, вр. с ал. 2 ЗЗД, както и с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът К.Г.Б. твърди, м. април 2013 г. дружеството, в която тя е едноличен собственик на капитала – „С.-**“ ЕООД имало свободни парични средства в размер на 291 000,00 лева, които били предназначени за застрояване на собствен на дружеството имот, но административните процедури продължили с години и със счетоводството и обслужващата банка „П.Б.Б.“ ЕАД бил обсъден въпросът как тази средства да осигурят някаква доходност. От банката били посъветвани, че гарантирана е сумата по депозити и влогове до 196 000,00 лева на едно лице, както и че с по-висока лихва са депозитите на физически лице, поради което били взети решения на едноличния собственик на капитала с протоколи от 01.04.2013 г. и 02.04.2013 г. сумата в общ размер от 291 000,00 лева да бъде предоставена на едноличния собственик на капитала, който да ги върне при поискване от дружеството. Сочи, че част от сумата с оглед гарантирания законов размер от 191 000,00 лева тя сключила договор за срочен депозит с „П.Б.Б.“ ЕАД, а останалата част от 100 000,00 лева възложила на ответника, който към този момент й бил съпруг, да сключи на негово име договор за срочен депозит, като такъв също бил сключен от него на 18.04.2013 г. със същата банка. Ищецът твърди, че в последствие, в края на 2015 г. отношенията с  ответника се влошили и бракът им бил прекратен с развод, с решение влязло в сила на 12.07.2017 г. В исковата молба се сочи, че с решение от 11.07.2016 г. било взето решение на едноличния собственик на капитала на „С.-**“ ЕООД за връщане на предоставените на собственика 100 000,00 лева. Твърди, че с покана от 06.08.2020 г. поканила ответника да върне предоставената сума от 100 000,00 лева, но той не сторил това. Твърди, че вземането за връщане на предоставената сума е станало изискуемо и иска връщането му на основание чл. 284, ал.2 ЗЗД, евентуално – на основание чл. 257, ал. 1, вр. с ал. 2, вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД, евентуално на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД.

В становището си по отговора на исковата молба ищецът оспорва твърденията на ответника, че той е бил скрит съдружник в дружеството и че процесната сума му е предоставена като разпределена печалба. Претендира разноските, направени в исковото производство и в производството по обезпечаване на бъдещ иск.

Ответникът Х. А. П. оспорва исковете. Твърди, че е бил скрит съдружник в „С.-**“ ЕООД,  което осъществявало семейния бизнес на него и ищцата. Сочи, че процесната сума му била предоставена именно като форма на разпределение на печалба на скрития съдружник, като за осчетоводяването и документалното оформяне на нещата отговаряла ищцата. Оспорва между страните да е имало уговорка за връщане на сумата, като твърди да липсва каквато е да е договорна връзка между страните извън посочената. Сочи, че косвен извод за липсата на облигационна връзка между страните може да се направи от обстоятелството, че процесната сума е претендирана в друг процес от ищцата на основание чл. 55, ал.1, пр. първо, второ и трето ЗЗД. Прави възражение за погасителна давност по отношение на всеки един от трите евентуално съединени иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че те са сключили граждански брак на 07.10.1990 г., който е прекратен с развод с влязло в сила решение по развода на 12.07.2017 г. по гр.д. № 39143/2016 г. по описа на СРС, 86 състав и К.Г. П. е върнала предбрачното си име Б..

Установява се от представените по делото решения и вписванията в Търговския регистър, че с решение от 16.08.1991 г. на СГС по ф.д. № 18567/1991 г. е вписано едноличен търговец К.Г. П., с фирма „К.Г.“ с предмет на дейност продажба на книжарски стоки, канцеларски материали, учебни пособия, хартия, пособия за рисуване, чертане, писане и търговия с други стоки комисионерство, школи за обучение по математика и програмиране; търговско представителство. С договор от 10.07.2001 г. търговското предприятие на едноличния търговец е продадено на „С.-**“ ЕООД, регистрирано по ф.д. № 3330/1999 г. с едноличен собственик на капитала и управител К.Г. П., като прехвърлянето на предприятието е вписано с решение от 03.10.2001г.

Видно от вписванията в трудовата книжка на ответника Х.П. в периода 01.02.1995 г. – 01.12.1994 г. ответникът Х.А.П. е работил като монтьор във фирма „АТ-4 Република“; в периода 01.06.1995 г. – 31.08.1999 г. е работил в ЕТ „К.Г.“; в периода 01.09.1999 г. – 01.01.2000 г. като помощник счетоводител в „А.и С.“ ООД. На 01.11.2001 г. между „С.99“ ЕООД и Х.А.П. е сключен трудов договор, по силата на който Х.П. следвало да изпълнява длъжността „организатор търговска дейност“, с допълнително споразумение от 2006 г. длъжността му е променена на „продавач, разносна търговия“, а с допълнително споразумение от 01.10.2019 г. длъжността му е променена на „организатор продажби и реклама“. Със заповед от 16.04.2015 г. трудовото правоотношение е прекратено от работодателя поради намаляване обема на работа. От представените разчетно платежни ведомости за целия период на трудовото правоотношение се установява, че ответникът Х.А.П. ежемесечно срещу подпис е получавал работната си заплата от работодателя „С.99“ ЕООД. 

На 01.04.2013 г. е взето решение на едноличния собственик на капитала на „С.99“ ЕООД за предоставяне на едноличния собственик на капитала на дружеството на свободни парични средства в размер на 100 000,00 лева, която сума следва да бъде възстановена на дружеството при поискване. На същата дата е сключен договор за предоставяне на временно свободни финансови средства от „С.99“ ЕООД на К.Г. П. в заем в размер на 100 000,00 лева със срок до вземане на решение за изплащане на дивидент на едноличния собственик на капитала или до поискване.

На 02.04.2013 г. е взето решение на едноличния собственик на капитала на „С.99“ ЕООД и е сключен договор за предоставяне на временно свободни финансови средства идентични с горепосочените, но за сумата в размер на  191 000 лева.

Според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза с платежни нареждания за кредитен превод от 17.04.2013 г. и 18.04.2013 г., съответно за сумата от 60 000,00 лева и 40 000,00 лева,  средствата по първия договор за заем са преведени от сметка на дружеството по сметка на К.Г. П., а по втория договор са преведени на 12.04.2013 г. Според експертизата в хронологичния регистър на дружеството по счетоводна сметка 494 „разчети със собственика“ сумите по двете преводни нареждания от 17 и 18.04.2013 г. са осчетоводени като по дебита на тази сметка и кредита на сметка „разплащателна сметка в лева“ и като основание е посочено преведена сума по сметка на собственика. Вещото лице сочи, че общата сума на преводите от 291 000,00 лева са осчетоводени в сметка 494 „разчети със собственика“ като суми за управление, като останалите партиди по тази счетоводна сметка са за „застраховка“, „дивидент“ и „други“. С преводно нареждане от 10.06.2016 г. от К.Г. П. са преведени по сметка на „С.99“ ЕООД средствата в размер на 191 000,00 лева. В открито съдебно заседание проведено на 22.03.2022 г. вещото лице сочи, че този начин на осчетоводяване е правилен, тъй като се касае за безвъзмездно предоставяне на заемни средства на едноличния собственик на капитала.

Видно от преводно нареждане от 18.04.2013 г.  К.Г. П. е превела по сметка на Х.А.П. сумата от 100 000,00 лева с основание „захранване на сметка“. На същата дата между Х.А.П. и „П.Б./България/“ АД е сключен договор за влог за срок от 12 м. на сумата от 100 000,00 лева при годишна лихва от 4,10 %.

С решение на едноличния собственик на капитала от 11.07.2016 г. е разпоредено връщането на 100 000,00 лева, предоставени по решение от 01.04.2013 г. на едноличния собственик на капитала. С нотариална покана от 20.07.2020 г., получена от фактическия съжител на ответника на 06.08.2020г. К.Г. П. е поканила Х.А.П. да върне в 3-дневен срок по личната й банкова сметка ***,00 лева, която му е превела на 18.04.2013 г., за да бъде вложена от него на срочен депозит срещу задължение при поискването й да бъде върната.

Според заключението на счетоводната експертиза тази сума не е възстановена по сметка на дружеството, а не е спорно между страните, че тя не е преведена от Х.А.П. по сметка на К.Г. П..

За установяване уговорките между страните относно процесната сума по делото са събрани гласни доказателства.  

         Според показанията на свидетелката Л.Г. тя работи в дружество „С.“ ЕООД от 2007 г. като счетоводител. През 2013 г. имало заделени средства за строеж по инвестиционен проект, но поради административни пречки средствата стоели свободни. С К. обсъдили, че най-добрият вариант е средствата да бъдат вложени на депозит на физическо лице, тъй като банката им спряла олихвяването на средства по разплащателни сметки, а откриването на срочен депозит на юридическо лице било трудно. За това било взето решение сумата от 291 000,00 да излезе от дружеството, като 191 000,00 лева да бъдат вложени на депозит от К., а 100 000,00 лева от нейния съпруг Х., като се съобразили с гарантирания минимален размер на влоговете по закон. Свидетелката сочи, че средствата следвало да се върнат, не е говорено изобщо да представляват разпределение на печалба, като самата тя осчетоводила операциите. Според Г. по управленски въпроси в дружеството тя не е консултирала с никого освен с К.. Х.П. работел във фирмата, като задълженията му били свързани с доставка на тиксото от склада до клиенти. Свидетелката сочи, че го е виждала няколко пъти да носи или да взима документи, но не са обсъждали нищо по служебни въпроси.

         Според показанията на свидетеля М.М.фирмата му „СВАМ М 2000“ ООД  е партньор със „С.“ вече 20 години, като със семейството били и семейни приятели. До 2007 г. фирмата му организирала доставката и митническото представителство на стоките, които „С.“ ЕООД внасяла от Италия, а след 2007 г. осъществявали цялостната логистика и транспорт. Свидетелят сочи, че винаги е договарял само с К.. От нея е получавал информация какви са стоките, от къде трябва да се вземат, кога. Няколко пъти за това комуникирал с момиче, работещо при нея като офис-мениджър. Х. работил в един от складовете на фирмата и в това му се изразявала работата, като по никакъв начин не се е занимавал с управленски решения. Според М.неговата фирма осъществявяла и счетоводното обслужване на  „С.99“ ЕООД, като свидетелят Л.Г. е негов служител. За средствата, които са предоставени на Х. в размер на 100 000,00 лева знае, тъй като с него било комуникирано, че в дружеството има свободни парични средства покрай забавен проект за застрояване на терен в близост до аерогарата и средствата трябвало да бъдат вложени по начин, който да носи дивиденти.

         Според показанията на свидетелката Е.Б., тя е майка на ищеца. Сочи, че 10 години била счетоводител във фирмата, а към момента е финансов експерт в нея и всяко нещо става след консултиране с нея. Свидетелката сочи, че във фирмата имало заделени средства за строеж, за инвестиционен проект, но същият се забавил.  След консултация с нея било решено парите да бъдат внесени на депозит, защото лихвата е по-голяма. Свидетелката сочи, че когато се взело решението за това, бил проведен разговор между нея, Х. и К., че те двамата като физически лица ще вземат средствата и ще ги внесат на депозит, а когато настъпи момента за осъществяване на инвестиционния проект ще ги върнат обратно по сметките на фирмата. Свидетелката сочи, че и след внасяне на парите по депозитите до 2016 г. много пъти е говорено и Х. ясно е разбрал, че парите трябва да се върнат. Според Б., след внасяне на парите по депозита Х. веднага предал на К. договора за депозит. Свидетелката сочи, че във фирмата Х. винаги е бил общ служител.

         Според показанията на В. Н. той познава Х. и К. от втората половина на 80-та години като семейни приятели. Изначално той е бил приятел само на Х., който в последствие го запознал със съпругата си. Свидетелят сочи, че знае, че те имали обща фирма „С.“, която се занимавала с внос и дистрибуция. Според Н. страните винаги говорели за „нашата“ фирма и той от начина, по който те споделяли, останал с впечатление, че фирмата е семейна. Х. бил като оперативен мениджър и бил двигателят на оперативната и складовата дейност, а К. се занимавала със срещи с партньори и сключването на сделки. Х. стоял в склада, който се намирал в района на Хладилника, който бил огромно хале, на което той ръководил дейността.

С влязло в сила решение по гр.д. № 11372/2016 г. по описа на СГС, І-19-ти състав са отхвърлени предявените при обективно евентуално съединяване искове на К.Г. П. срещу Х.А.П. с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД, чл. 55, ал.1, пр. второ ЗЗД и чл. 55, ал. 1 пр. трето ЗЗД за сумата от 100 000,00 лева, преведена с платежно нареждане от 18.04.2013 г.

При така установеното от фактически страна, от правна страна съдът намира следното:

Фактическите твърдения в исковата молба относно отношенията между страните намират правната си форма в договора за поръчка. Според чл. 280 ЗЗД довереникът са задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния правни действия. Договорът са основава на произтичащите и от наименованието му отношения на доверие между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, а според ал. 2 на нормата – да даде на доверителя сметка и да предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.  

За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. с 284, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца беше да докаже, че между страните са съществували валидни облигационни отношения по договор за поръчка, по който е предоставил на ответника процесната сума от 100 000,00 лева със задължения на същия да сключи договор за депозит от свое име, но за сметка на ищеца, както и да изтегли същата от депозита и да я върне след покана. В този смисъл в тежест на ищеца беше да докаже, отправянето и получаването от страна на ответника на покана за прекратяване на договора за депозит и отчитане по договора за поръчка.

От събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за пълно установени тези факти.

От гласните, писмени доказателства и счетоводната експертиза се установява, че дружество „С.99“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител ищцата К.Г.Б. през м. октомври 2001 г. е придобило търговското предприятие на ЕТ „К.Г.“, като в периода м. ноември 2001 г. – м. април 2015 ответникът Х.П. е бил служител в дружеството, както на организационни, така и на изпълнителски длъжности, на работна заплата около минималната.

През 2013 г. дружеството имало свободни парични средства, предназначени за инвестиционен проект за строителство, който се е забавил. К.Б., като едноличен собственик на капитала на дружеството е взела решение,  след обсъждане със свидетелите М., Г. и Е.Б. средствата да бъдат изтеглени от нея от дружеството като безлихвен заем, като част от тях в размер близък до гарантирания размер на влоговете в банките на физическите лица – в размер на 191 000,00 лева да внесе тя по срочен депозит, а останалата част от 100000,00 лева – от съпруга й, с цел получаване на лихва. Установява се предаването на сумата от 100 000,00 лева от К.Б. на Х.П., както и влагането й от последния на срочен депозит.

За конкретните уговорки между страните относно предаването на процесната сума съдът съди от всички доказателства по делото, в т.ч. и от тези на свидетелката Е.Б., които съдът кредитира въпреки вероятната й заинтересованост от изхода на делото в полза на ищеца. Показанията на свидетеля са логични, последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал. Липсва ограничение на допустимостта на свидетелските показания относно обстоятелства не конкретно свързани със сключването и съдържанието на договора, като същевременно разпоредбата на чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК изрично предвижда, че недопустимостта на гласните доказателства за договори над 5000,00 лева не важи за договори сключени между съпрузи.

По начина на осчетоводяване на средствата в дружество „С.99“ ЕООД се установява, че същите са предоставени в заем на едноличния собственик на капитала до възникване на необходимост за реализиране на инвестиция или до вземане на решение за разпределение на печалба и е следвало да бъдат върнати от нея в цялост. Фактът, че и К.Б. и Х.П. едновременно с получаване на средствата са ги внесли на срочен депозит кореспондира с показанията на свидетелите, че е следвало да се уговори сключване на договор за депозит с банка от името на Х.П.. Доказателство за отчет на изпълнението по договора за поръчка е обстоятелството, че самият договор за депозит е в държане на ищцата, която го представя с исковата молба. 

Противоречи на формалната житейска логика парични средства, които съпруг е получил от собственото си дружество като заемни да бъдат предоставени от него на другия съпруг на основание не изискващо връщането им, каквото е твърдяното в отговора на исковата молба основание разпределение на печалба на скрит съдружник. От събраните по делото доказателства липсва индиция Х.П. да е бил скрит съдружник в дружеството и тези средства да са му разпределени като печалба на такъв. Обстоятелството, че свидетелят Н. е възприемал фирма „С.99“ ЕООД като семеен бизнес на страните по делото само по себе си не е достатъчно да опровергае съдържанието на облигационната връзка установено по горе. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента започване на търговската си дейност ищцата К.Б. е стартирала същата като едноличен търговец в момент, в който ответникът е работил на трудов договор като монтьор, като не се установява да е работил на непълно работно време. В последствие П. е сменил няколко работи, като за определен период от време – от 1 година е работил в ЕТ „К. Г.“, но и на други места. От прехвърляне на предприятието на едноличния търговец действително ответникът е участвал в развитието на дружеството като работник, но по делото не се установява той да е имал права и задължения като на съдружник в ООД, за да се направи извод, че е бил скрит съдружник в дружеството.  Съдът приема за установено, че бизнесът е стартиран, организиран, управляван и ръководен от К.Б., като едноличен търговец, а в последствие като едноличен собственик на капитала на „С.99“ ЕООД и него управител. Това не изключва ответникът като нейн съпруг да е подпомагал дейността му, но не и до степен обосноваваща да се приеме, че между страните е имало уговорка за съдружие в общ семеен бизнес. Действително и двамата членове на семейството са работели за това дружество, но ищецът К.Б. като негов съдружник и управител, а ответникът Х.П. като служител по трудов договор.

Горната приета фактическа обстановка не се изключва от твърденията в исковата молба, по която е образувано гр.д. № 11372/2016 г. по описа на СГД, І-19 състав, в която, предвид посоченото в решението, ищцата К. Б. е твърдяла, че между нея и съпруга й Х.П. е имало съгласие за превеждане на сумата от 100 000лева по негова сметка, която следвало да й бъде върната при възникване на нужда за реализиране на инвестиционни намерения на дружеството й или при наличие на решение сумата да бъде разпределена като печалба.

Предвид изложеното, съдът намира, че в полза на ищеца К.Б. срещу ответника Х.П. е възникнало и е изискуемо  вземане за връщане на предоставените по договора за поръчка средства.

Вземанията по отчетната сделка по договор за поръчка се погасяват с общата погасителна давност, която в случая, предвид липсата на изрично предвиден срок за извършването й и по аргумент от чл. 114, ал.2 ЗЗД, започва да тече от момента на възникване на вземането. В случая, с оглед уговореното между страните вземането за отчетна сделка възниква в момента на сключване на изпълнителната – сключване на договора за срочен депозит от Х.П.. На основание чл. 115, б. „в“ ЗЗД давност не тече между съпрузи, а по арг. от чл. 115, б. „ж“ ЗЗД давността се спира по време на съдебния процес относно вземането.

По делото се установява, че страните са били съпрузи до 12.07.2017 г., когато е влязло в сила съдебното решение за прекратяване на брака им, поради развод, като считано от тази датата до датата на предявяване на иска – 01.10.2020 г. не е изтекла 5-годишна погасителна давност.

Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен и не следва да бъдат разглеждани предявените при условията на евентуалност искове.

По разноските.

Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото производство, както и тези в обезпечителното производство, предвид дадените задължителни указания в т. 5 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. По възражението на ответника за прекомерност на уговореното между ищеца и адв. Т. адвокатско възнаграждение.

Видно от договор за правна защита и съдействие ищецът е уговорил с адв. В.Т. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в обезпечителното производство в размер на 1760,00 лева, а в исковото производство – в размер на 3530,00 лева, като и в двата договора е налице разписка за получаване на така уговореното възнаграждение.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза в размер на уговорения от 3530,00 лева, поради което не подлежи на намаляване.

Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението в обезпечителното производство се определя по правилата на ал. 2 върху Ѕ от имуществения интерес и в настоящия случай същото възлиза в размер на 2030,00 лева, т.е. по голям от уговорения и заплатен такъв и също не подлежи на намаляване.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в общ размер на 11 450,00 лева.

Така мотивиран, съдът  на

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Х.А.П., ЕГН: ********** да заплати на К.Г.Б., ЕГН: ********** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. с чл. 284, ал.2 ЗЗД сумата в размер на 100 000,00 лева представляваща преведена по сметка на ответника на 18.04.2013 г. парична сума, по договора за поръчка от същата дата, по който той е следвало да сключи договор за депозит с „П.Б.Б.“ ЕАД от свое име, за сметка на К.Б. и да прекрати същия и върне така получената сума след покана, получана от него на 06.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2020 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 11450,00 лева – разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                             СЪДИЯ: