№ 5803
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110118698 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от "ФИРМА" ЕАД
срещу Б. Ц. Ц. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
705,74 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. Х, аб. № 193..., ведно със законна лихва за период от 16.09.2019 г. до изплащане на
вземането, сумата 193,89 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г.
до 03.09.2021 г., 19,25лева,, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 16.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 3,11 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 31.05.2019 г. до 03.09.2021 г.., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 54035/2021 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът "ФИРМА" ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр. Х, аб. № 193... като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това
срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо, моли за уважаване на
претенциите.
С отговора на исковата молба ответникът чрез назначения му в хипотезата на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител оспорва исковете само по основание. Релевира възражение,
че не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като не
бил уведомен за отказа от учреденото вещно право на ползване върху имота. В тази връзка
1
поддържа, че в списъка на собствениците в сградата срещу процесния имот било посочено
трето за спора щюридическо лице. Оспорва предвените искове и с доводи за липсата на
надлежно учредена представителна власт в полза на процесуалния представител на ищеца
Третото лице-помагач „ФИРМА“ ЕООД взима становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Приложено е ч. гр. д. № 54035/2021 г. по описа на СРС, 113 състав, от което се
установява, че по заявление на "ФИРМА" ЕАД, депозирано на 16.09.2021 г., е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б. Ц. Ц..
за вземанията, предмет на настоящия иск. Длъжникът е уведомен за заповедта по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК се предявяват настоящите
установителни искове за съществуване на вземането. Спазен е едномесечният срок по чл.
415 ГПК.
Възражението на ответника за липса на представителна власт на процесуалния
представител на ищеца с оглед направеното оспорване на пълномощното е неоснователно и
не може да се отрази на развитието на производството. Както е прието и в Решение №
296/05.04.2017г., постановено по гр. д. № 1776/2016г., IV ГО на ВКС, пълномощникът се
легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на
изискванията на чл. 33 ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на
него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска
пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена само до
установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва
проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е
направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което
е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления
и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за
основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия
обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на
нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.
Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между
упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата
пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда
при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната
страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната
сделка чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от
упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от
пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита за
обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по чл. 33
ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията
на пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили действия за
него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване принадлежи
само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и затова
само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия
действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на
представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин
би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията. В този смисъл
в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 година, постановено по тълк. д. № 5/2014 година на ОСГТК е
посочено, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
2
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с
него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен
договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът,
или неговите универсални правоприемници. Даденото тълкуване се отнася до действието на
договорите, сключени от пълномощник без представителна власт, но даденото с него
разрешение е принципно и следва да намери приложение във всички случаи попадащи в
приложното поле на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, какъвто е и този за липса на представителна власт в
исковото производство. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от
предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.
Относно исковете за главница с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
По делото се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата
на § 1, т. 42 (отм.); ЗЕ /действащ през релевантния период/, "потребител на енергия или
природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР
ЗЕ (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент,
който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
От представения по делото като писмено доказателство нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 103, том III, рег. №4232, дело № 480 от 2013 г. по опис на
нотариус Й. Л. с район на действие РС – София, вписан в регистъра на Нотариалната камара
под № 263, се установява, че на 14.10.2013 г. ответникът е придобил правото на собственост
върху процесния топлоснабден имот с адрес гр. Х, като едновременно с това е учредено
ограничено вещо право на ползване в полза на В. П. С.. С декларация за отказ от вещно
право на ползване с нотариална заверка от 05.03.2019г. на нотариус Р. Р., вписана в Служба
по вписванията гр. София с вх. № 11348/08.03.2019г. В. П. С. се е отказала от учреденото й
вещно право на ползване. Така установените обстоятелства са индиция за съда, че
ответникът е притежавал необременено с чужди вещни права правото на собственост върху
имота през процесния период. Възражението в отговора на исковата молба относно
едностранния характер на отказа от вещно право на ползване и незнанието на ответника за
същия съдът намира за неоснователно. Отказът от правото на ползване е вписан в Служба
по вписванията, с което е дадена предвидената със закон гласност на същия. Наред с това
обстоятелството дали ответникът е бил уведомен за отказа е ирелевантно. Законът не
ограничава придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия и не го поставя под
условие, в зависимост от знанието или фактическото ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
3
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства
не е и спорно по производството.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия за процесния период в обема,
съответстващ на претендираната сума е отделен за безспорен между страните и се
установява по делото от приетите документи за отчет, поради което предявените искове за
главници следва да се уважат изцяло. Като законна последица следва да се присъди
законната лихва върху двете главница за топлинна енергия и дялово разпределение от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.09.2021 г. до окончателното им заплащане.
Относно акцесорните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Ответникът не оспорва по основание и размер дължимото обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия. Следователно тази претенция също ще се уважи
изцяло.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са се твърди от ищеца да е
отправена покана от кредитора до длъжника за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, липсват и ангажирани доказателства в тази
насока. Ето защо претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за дялово разпределение за периода 31.05.2019 г. – 03.09.2021 г. в размер на 3,11
лв. ще се отхвърли.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива. В производството по ч. гр. д. № 54035/2021 г. ищецът е сторил разноски в размер на
75 лв., от които по съразмерност му се дължат 74,74 лв. В исковото производство е заплатен
държавна такса в размер на 25 лв., претендира се юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 150 лв., както и е заплатен депозит за особен представител. Ето
защо от общия размер на разноските по исковото производство 535 лв. по съразмерност на
ищеца ще се присъди сумата от 533,19 лв.
Ответникът не е поискал и не е доказал да е сторил разноски, поради което такива не
му се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Ц. Ц. с ЕГН ********** с
адрес ж.к. „Х, че дължи на "ФИРМА" ЕАД, ЕИК 83160..., със седалище и адрес на
управление в гр. Х, следните суми: 705,74 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Х, аб. № 193..., ведно със законна лихва за
период от 16.09.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 193,89 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 03.09.2021 г., 19,25лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 16.09.2022 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.09.2021 г. по ч. гр. д.
№54035/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 113-и състав, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за
обезщетение за забава върху стойността на услугата по дялово разпределение в размер на
3,11 лв. за периода от 31.05.2019 г. до 03.09.2021 г.
4
ОСЪЖДА Б. Ц. Ц. с ЕГН ********** с адрес ж.к. „Х, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на "ФИРМА" ЕАД, ЕИК 83160..., със седалище и адрес на управление в гр. Х
сумата 533,19 лв. – разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от
74,74 лв. – разноски в заповедното производство по съразмерност.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „ФИРМА“ ЕООД с
ЕИК ********* на страната на ищеца "ФИРМА" ЕАД, ЕИК 83160....
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5