№ 16691
гр. София, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.А
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д.А Гражданско дело №
20241110155222 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца Т. А. Н.-.Х. иск с правна квалификация чл. 432, ал.
1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника ЗАД „ОЗК -
Застраховане” да заплати сумата от 12000,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от
ищеца болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от 28.04.2024 г. около
15:10 часа в гр. София на ул. „Прага“ с посока на движение от бул. „П.
Славейков“ към бул. „Ген. М.Д.Скобелев“, поради виновното противоправно
поведение на водача на МПС тролейбус марка „Икарус“, модел „28092“ с рег.
№ ТВ2915, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” със застрахователна полица № BG/23/124000026132, ведно със
законната лихва върху тази сума от 07.06.2024 г. до окончателното плащане на
сумата.
Ищецът Т. А. Н.-.Х. твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на тролейбус марка
„Икарус“, модел „28092“ с рег. № ТВ2915, при ответника, е настъпило
събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП) изцяло по вина на водача на
посочения тролейбус Н. К., който при извършване на маневра десен завой
внезапно спира, с което става причина за падането в салона на тролейбуса на
ищцата. Сочи, че вследствие на ПТП ищцата, която пътувала в салона на
тролейбуса, получила травматични увреждания на гръдния кош, фрактура на
6-то и 7-мо ребро вляво и травма на окосмената част на главата.
Непосредствено след инцидента пострадалата е откарана от екип на ЦСМП
във „Военномедицинска академия“ – гр. София. Получените увреждания са
констатирани от лекари специалисти по-късно във „Военномедицинска
академия“ – гр. София. Твърди, че вследствие на събитието търпяла болки и
1
страдания, които били със значителен интензитет през първия месец от
възстановителния период. Фрактурите на 6-то и 7-мо ребро вляво и травмата
на гръдния кош, са довели до остри болки в травмираните области, усилващи
се до нетърпимост при всяко едно помръдване, прокашляне и вдишване на
ищцата. Дълго време не успявала да задоволява ежедневните си нужди и
имала нужда от чужда помощ. Поддържа, че преди инцидента ищцата не е
имала нужда от помощ за задоволяване на ежедневните си нужди. Твърди, че
инцидентът е оставил психически последици в съзнанието , изразяващи се в
страх и уплах от случилото се. Поддържа, че след предявяване на претенцията
за неимуществени вреди по реда на чл. 380 КЗ към ответното застрахователно
дружество, последното не се произнесло по направеното искане в
законоустановения срок. Моли съда да уважи предявения иск в пълния
размер. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане”, редовно уведомен на
18.10.2024 г., НЕ е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В подадения СЛЕД срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът ЗАД
„ОЗК - Застраховане” оспорва исковата претенция като неоснователна,
необоснована и недоказана. Оспорва да е налице изключителна вина на
застрахования при ответника водач, оспорва да са настъпили вреди в причинна
връзка с противоправно поведение на водача. Оспорва претенцията като
завишена по размер. Моли съда да отхвърли иска. Претендира присъждане на
разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от наличието на
две групи предпоставки: 1/ виновно противоправно деяние /действие или
бездействие/ на лице, от което са причинени вреди /имуществени или
неимуществени/ в определен размер на друго лице; и 2/ наличие на валиден
договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице. В тежест
на ищеца е да установи при пълно и главно доказване механизма на деянието,
настъпилите вреди и наличието на причинна връзка между тях, както и
наличието на валиден договор за застраховка гражданска отговорност на
виновното лице. Вината се предполага, докато наличието на противоправност
е правен извод, който се извлича от установените по делото факти.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 28.04.2024 г., заключение на вещото
лице по приетата и неоспорена съдебна автотехническа експертиза и
показанията на разпитания свидетел Н. Ж. К. безспорно се установява
механизмът на ПТП. Установява се, че на 28.04.2024 г. в гр. София около 15:10
часа тролейбус „Икарус 28092“ с рег. ТВ2915, при движение по бул. „Прага“ с
посока от бул. „Пенчо Славейков“ към бул. „Генерал Скобелев“ и при
кръстовището със същия водачът Н. Ж. К. предприема маневра завой надясно
и внезапно задейства спирачната уредба на превозното средство, поради рязко
спиране на движещото се отпред неизвестно МПС, вследствие на което
2
намиращата се на втора врата в тролейбуса правостояща пътничка Т. А. Н.-Х.
пада в салона на тролейбуса. Съдът счита, че виновен за настъпване на
събитието е Н. Ж. К. – водачът на тролейбус „Икарус 28092“ с рег. ТВ2915,
който в нарушение на разпоредбата на чл. 132, т. 2 ЗДвП при превозване на
пътници по време на движение не е осигурил всички условия за безопасното
им превозване.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе
оборена в настоящото производство, чрез своевременно наведено възражение
в тази насока, нито чрез успешно проведено обратно доказване от страна на
ответника.
Възприетият от съда механизъм изцяло кореспондира с изложеното от
св. Н. Ж. К., чиито показания съдът изцяло възприема като обективни,
безпристрастни, вътрешнонепротиворечиви, кореспондиращи си помежду си
и с останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелят сочи, че
на 28.04.2024 г. като шофьор на тролейбус № ТВ2915 по линия № 9, правейки
завой от бул. Прага към бул. Скобелев, потеглил при зелен сигнал на
светофарната уредба и на дистанция от предходния автомобил. Свидетелят
поддържа, че задействал спирачната уредба, за да избегне спрелия рязко
предходен автомобил, който бил засечен от друг автомобил, правещ забранена
маневра. Навежда твърдения, че в автобуса имало над 20 човека, седящи и
правостоящия като ищцата паднала в близост до втора врата. Поддържа, че
отбил тролейбуса на безопасно място и оказал помощ на ищцата, след което
изчакали полицейските органи и бърза помощ.
От показанията на св. Р.А.В. се установява, че през месец април 2024 г.
отишла в Спешна помощ на ВМА, за да помогне на сестра си - ищцата Т. А.
Н.-Х.. Сочи, че дясната страна на главата на ищцата била изцапана от
падането и имала нещо като хематом, имала охлузвания по крака и по ръката в
дясната част, изпитвала болки в главата и замайване, болки в ребрата.
Поддържа, че чула от присъстващите медицински лица, че сестра и имала
спукване на ребрата. Поддържа, че искали да хоспитализират ищцата, но тя
отказала. Навежда твърдения, че прибрала ищцата до дома и и около две, три
седмици и помагала – мажела я с мехлеми за по-бързо оздравяване.
Поддържа, че ищцата претърпяла психически страдания, защото не можела да
обгрижва себе си и майка им, за която се грижела. Твърди, че и към настоящия
момент ищцата изпитва спорадични болки в дясната част на ръката и след
падането се е увеличила наличната предходна херния на ищцата.
Съдът изцяло възприема показанията на разпитания свидетел на
основание чл. 172 ГПК като обективни, безпристрастни,
вътрешнонепротиворечиви, кореспондиращи си помежду си и с останалия
събран по делото доказателствен материал. Свидетелката Р.А.В., макар и
сестра на ищцата, именно като лице от най-близкото обкръжение на същата е
имала преки наблюдения за претърпените вреди, интензитета на претърпените
болки и страдания и продължителността на възстановителния процес.
Свидетелката добросъвестно излага фактите и обстоятелствата, които лично е
възприела и признава за кое не може да формира спомени. Не се установява
3
стремеж у свидетеля за депозиране на угодни за която и да е от страните
показания, поради което съдът изцяло ги кредитира.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебномедицинска
експертиза от вещото лице д-р Ц. Н. Г., което съдът кредитира изцяло като
обективно, безпристрастно и компетентно изготвено. От заключението и от
приетите и неоспорени медицински документи, подробно обсъдени от вещото
лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно се установява, че в резултат
от произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания:
повърхностна травма на главата в дясно и контузия на гръден кош в дясно. За
мекотъканната травма на главата, приета като повърхностна, без отразено
установени видими признаци за увреждане, вкл. и без посочени размери на
травмирана област, вещото лице сочи, че причинява и се отнася към
критериите на медико-биологичния признак БЛОКА И СТРАДАНИЕ като
последиците от такава травма – болки отшумяват напълно до около 7 – 10 дни
след инцидента. Според експерта мекотъканна травма с контузия на гръден
кош, дори без счупване на ребра може да причини значими функционални
увреждания, води до усилваща се болки при вдишване и издишване и
ограничава дихателните екскурзии в случая в дясна гръдна половина.
Поддържа, че болките могат да са силни и налагат медикаментозно
обезболяване, травмата сама за себе си причинява и се отнася към критериите
на медико-биологичния признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА като средностатистически след
подобна травма функционално възстановяване настъпва за около 2 - 3
седмици. След проведения диагностичен процес на пострадалата с два
регистрирани прегледа от 28.04 и 30.04.24 г., са налице данни за предписвано й
лечение с обезболяващи медикаменти – нестероидни противовъзпалителни
средства. Няма данни да е предписван на ищцата щадящ режим и/или терапия
с имобилизиране на снагата по повод травмата на гръдния кош, каквато се
препоръчва за три седмици при установяване дори на неразместени счупвания
на ребра. Според вещото лице може да се приеме, че се касае за увреждания
получени от механично действие на твърди тъпи предмети, които травми
могат да се причинят от удари с или върху твърди тъпи предмети по време и
начин съобщени в искова молба, а именно при падане в превозно средство от
собствен ръст, след рязкото му спиране. Експертът сочи, че от така
регистрираните травми може да настъпи пълно възстановяване, като на
практика при липсата на проследяващи медицински документи след 30.04.24
г. са налице основания именно за извод, че травмите са възстановени в
рамките на средностатистически срокове, без настъпили усложнения.
Съдът изцяло споделя извода на експерта, че доколкото при образно
изследване от 30.04.2024 г. /само два дни след инцидента/ е разчетено
консолидиране /зарастване/ на счупвания на 6-то и 7-мо ребра, не може да се
направи извод, че счупването е настъпило от проценото ПТП. Зарастването на
счупено ребро е процес който става видим при образно изследване след поне 2
– 3 седмици от полученото счупване. Допълнителен аргумент в тази насока е
разчетената от експерта от ехографско изследване на гръден кош от 30.04.2024
г. по-изразена в дясно базална плеврофиброза /израз на патологичен процес,
4
който се изявява с повишено разрастване на съединителна (фиброзна) тъкан,
нарушаваща структурата на тъканите и органите в плевралните листове/, без
изливи. С оглед изложеното, настоящият състав в категоричен, че фрактурите
на ребрата не са в причинна връзка с процесното ПТП, а патологичен процес с
по-голяма давност от преди инцидента.
Участието на пострадалата ищца в процесното ПТП е безспорно
установено от показанията на св. Н. Ж. К. и от Констативния протокол. По
делото няма данни ищцата да е участвала в друго ПТП от същата дата или
непосредствено след това. Още повече –ищцата след инцидента е била
отведена директно в спешна помощ от специализиран медицински екип.
По делото не се установи противоправно поведение от страна на
пострадалата. Липсва своевременно въведено възражение в тази насока, както
и каквито и да е доказателства в подкрепа на заявеното твърдение, че в
резултат на виновното поведение на ищеца е настъпил процесният инцидент
или същата е допринесла за настъпване на вредите.
Предвид гореизложеното съдът намира, че настъпилите вреди за
ищцата, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се
установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и от
събраните свидетелски показания. От заключението вещото лице по съдебно-
медицинска експертиза безспорно се установяват причинените на ищцата
телесни увреждания – повърхностна травма на главата в дясно и контузия на
гръден кош в дясно. Съгласно заключението получените увреждания
кореспондират с механизма на настъпване на ПТП. Налице са предпоставките
на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на тролейбуса за
претърпените от ищцата вреди, а поради съществуващото правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач при
застрахователя-ответник - и за ангажиране на отговорността на
застрахователя.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др. В настоящия случай съдът, съобразявайки характера на
причинените телесни увреждания; съобразявайки възрастта на пострадалата и
продължителността на възстановителния период от около две – три седмици и
факта, че не са налице необратими увреждания или опасност за живота й, не е
търпяла оперативна интервенция и свързаните с нея допълнителни болки и
страдания. Претърпяла е физически болки и негативните емоционални и
психически преживявания като пострадал от ПТП. При така изброените
релевантни обстоятелства, включително и обезщетенията присъждани за
5
сходни случай, съдът намира, че обезщетение в размер на 3000,00 лева се
явява справедливо да репарира претърпените от ищцата неимуществени
вреди. За разликата до пълния претендиран размер от 12000,00 лева искът за
неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради
което законната лихва върху уважения размер на обезщетението за
неимуществени вреди се дължи от датата на деликта. Предвид
диспозитивното начало следва да се присъди от 07.06.2024 г. – датата на
сезиране на застрахователя.
При този изход на спора и предвид своевременно направените искания в
тази насока, право на разноски възниква за двете страни.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски, за
които е представен списък по чл. 80,00 ГПК, а именно: 480,00 лева – заплатена
държавна такса, 450,00 лева – депозит за САТЕ и 450,00 лева – депозит за
СМЕ. Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в общ размер на 345,00 лева.
Доколкото ищцата е представлявана от процесуалния си представител
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата като
материално затруднено лице, в полза на адв. Я. Д. Д., САК следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер от 1300,00 лева, определено от
съда съобразно материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия. Съобразно уважената част
следва да се присъди сумата 325,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
своевременно посканите разноски, а именно: 300,00 лева депозит за СМЕ и
100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК при съобразяване фактическата и правна сложност на делото
и извършените процесуални действия. Съобразно отхвърлената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да и се присъдят разноски в
общ размер на 300,00 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-
Застраховане”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ НА Т. А. Н.-.Х., ЕГН
********** с адрес гр. София, ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 3000,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от
ищеца болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от 28.04.2024 г. около
15:10 часа в гр. София на ул. „Прага“ с посока на движение от бул. „П.
Славейков“ към бул. „Ген. М.Д.Скобелев“, поради виновното противоправно
6
поведение на водача на МПС тролейбус марка „Икарус“, модел „28092“ с рег.
№ ТВ2915, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” със застрахователна полица № BG/23/124000026132, ведно със
законната лихва върху тази сума от 07.06.2024 г. до окончателното плащане на
сумата и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 345,00 лева – разноски в
производството пред СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над посочената сума до пълния предявен
размер от 12000,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-
Застраховане”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Я. Д. Д., ЕГН
**********, САК със служебен адрес гр. София, ул. Алабин № 36, ет. 2, вляво
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата 325,00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството пред
СРС.
ОСЪЖДА Т. А. Н.-.Х., ЕГН ********** с адрес гр. София, **********
ДА ЗАПЛАТИ НА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-
Застраховане”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
300,00 лева – разноски в производството пред СРС
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7