№ 421
гр. Бургас, 05.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500373 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 229 ГПК.
Образувано е по повод частната жалба на Н. П. Й., представлявана по
пълномощие от майка си Д. И. П. и от адв. Г. И. от АК – Добрич, против
протоколно определение от 22.03.2022 г., постановено по в.гр.д. № 2037/2021
г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което производството по делото е
спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК.
Частната жалбоподателка сочи, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Излага подробни аргументи за противоречието му с
международни актове като Конвенцията на ООН за правата на хората с
увреждания и с националното законодателство. Отправя искане
определението за спиране на производството да бъде отменено и да се дадат
указания на съда да продължи съдопроизводствените действия.
Ответницата по частната жалба М. С. Й. не е представила отговор.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона,
за да се произнесе, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал.
2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
Сезиран с въззивна жалба против решението по гр.д. № 291/2020 г. по
описа на Районен съд – Несебър, окръжният съд е констатирал, че в
първоинстанционното производство са били събрани писмени доказателства
и е извършена съдебно-психиатрична експертиза относно здравословното
състояние на ищцата Н. Й., от които се установява, че тя страда от умерена О.
- И. лека степен, умерена умствена изостаналост, интелектуално-паметова
недоразвитост, в резултат на което е неспособна да се грижи за своите
1
работи, да разбира и ръководи постъпките си, да формира валидна воля при
извършването на действия по разпореждане или упълномощаване. Окръжният
съд е приел, че тези констатации обуславят приложението на разпоредбата на
чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК. С обжалваното определение е спряно производството
поради необходимостта да се учреди настойничество или попечителство по
отношение на ищцата и е разпоредено да се уведоми Окръжна прокуратура –
Шумен за необходимостта от образуване на производство по реда на чл. 336 и
сл. ГПК.
Това определение е неправилно. Съгласно чл. 336, ал. 1 ГПК
легитимирани да поискат поставяне на едно лице под запрещение са съпруг/а,
близки роднини, прокурора и всеки, който има правен интерес от това. След
като лицето бъде поставено под запрещение със съдебно решение, съдът
съобщава това на компетентния орган, за да учреди настойничество или
попечителство. Съдът, сезиран с правен спор, не е от кръга на лицата по чл.
336, ал. 1 ГПК, поради което при разглеждането на друго дело той не може да
решава дали са налице предпоставките едно лице да бъде поставено под
запрещение. Няма пречка съдът да информира прокуратурата, която в
рамките на своите правомощия да прецени за необходимо и да предприеме
съответните действия по отношение на лицето, но съдът не може служебно да
приеме, че страната е процесуално недееспособна, без да е проведено особено
исково производство по реда на глава XXVIII ГПК (арг. от чл. 338, ал. 3
ГПК). В този смисъл е Определение № 505 от 7.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 2510/2021 г., IV г. о., ГК.
Не са налице условията по чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в
конкретния случай не е “необходимо да се учреди настойничество или
попечителство на някоя от страните”. Съгласно нормативната уредба (чл. 153,
ал. 1 СК) настойничество са учредява над малолетни, чиито родители са
неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от
родителски права и над лица, поставени под пълно запрещение, а
попечителство (чл. 153, ал. 2 СК) – над непълнолетни, чиито родители са
неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от
родителски права и над лица, поставени под ограничено запрещение. Нито
една от тези хипотези на необходимост от учредяване на настойничество или
попечителство в случая не е налице. Не са налице и фактически
обстоятелства, от които да се направи извод, че ищцата не е в състояние да
участва в съдебното производство и се налага друга лице (настойник или
попечител) да изразява воля вместо или наред с нея. Тя не е ответник, който
не може да организира защитата си, а ищец, който се представлява от адвокат
и от майка си. Спирането на производството не би могло да бъде обосновано
със съображения за защита интересите на ищцата, тъй като производството
цели именно това.
Тъй като предпоставките за спиране на производството не са налице,
обжалваното определение ще се отмени като неправилно.
2
По тези съображения Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 22.03.2022 г. по в.гр.д. №
2037/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което производството по
делото е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3