П Р
О Т О
К О Л
Гр. София,
18 декември 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4-ти състав в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
|
Председател: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ВИКТОР ИВАНОВ |
|
сложи за разглеждане
докладваното от съдия КРЪНЧЕВА НЧД № 3313 по описа за 2019 г.
На именното
повикване в 15.40 часа /поради изчакване
на съдебна зала до момента/, се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Й.Б.Т. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично и с адв. Л.Н.
– от САК – надлежно упълномощен защитник,
с представено по делото пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител – М.М.–
инспектор IV степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София, с представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ,
като взе предвид становището на страните и наличието на законоустановени
предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Във връзка с
направено искане от настоящия съдебен състав за представяне на информация от
шведските власти относно поведението на осъдения Т. в местата за лишаване от
свобода на територията на Кралство Швеция, СЪДЪТ
ДОКЛАДВА постъпила кореспонденция, с която в прикачен файл към електронната
поща от шведските съдебни власти е приложен отговор от шведските органи в
превод и на български език, съставляващ постановената първоинстанционна присъда
по отношение на осъдения Т., документите относно развитието на производството,
по което същият е осъден на „лишаване от свобода” за извършено от него
престъпление по глава 3, чл.6, ал.1, вр.3, ал.5 от НК на Кралство Швеция. Посочената
кореспонденция е приложена в папка с горна прозрачна обложка и червена такава на
корицата. Предвид факта, че към така постъпилата писмена кореспонденция не се
съдържа информация относно поведението на осъдения Т. в местата за лишаване от
свобода в Кралство Швеция, СЪДЪТ е изискал
отново писмен отговор от шведските национални органи относно това – какво е
било цялостното поведение на осъдения Т. по време на търпене на определеното
спрямо него наказание „лишаване от свобода” в местата за лишаване от свобода в
Кралство Швеция.
В тази връзка, СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил писмен отговор, с извършен превод на същия,
от Криминална и корекционна служба в Кралство Швеция – от 12.12.2019 г.,
отразяващ цялостното поведение на осъдения Т. в местата за лишаване от свобода
в Кралство Швеция.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се приложат постъпилите документи към
материалите по делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че така постъпилите писмени отговори
от шведските компетентни органи, следва да бъдат приобщени към доказателствения
материал по воденото производство, като
независимо от факта, че постъпилата електронна кореспонденция касателно
проведения наказателен процес спрямо осъдения Т., се явява ирелевантна на
предмета на настоящото производство, СЧИТА, че следва да бъде приобщена,
доколкото е свързана с определеното спрямо осъдения наказание, което същия
търпи към настоящия момент, а новопостъпилият отговор от Корекционната служба
на Кралство Швеция, се явява напълно относим към предмета на делото, в насока
на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА
към материалите по делото – изпратената електронна
кореспонденция от шведските национални органи, касателно проведения наказателен
процес спрямо осъдения Й.Б.Т., по който му е наложено наказание „лишаване от
свобода” в размер на 4 години и 6 месеца, съдържаща се в папка с прозрачна горна
обложка и червена такава на корицата, както и постъпил писмен отговор от Криминална и корекционна служба на Кралство
Швеция – от 12.12.2019 г., касателно поведението на осъдения Т. в местата за
лишаване от свобода на територията на Кралство Швеция.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам доказателствени искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.:
Представям и моля да приемете актуална справка относно изтърпяната и неизтърпяна
част на наложеното наказание спрямо осъдения, доклад относно изпълнение плана
на присъдата и участие в трудова дейност, заповед за награда, както и
корекционен доклад, в случай, че Т. бъде освободен условно предсрочно за
прилагане на пробационни мерки през изпитателния период.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ представените от
процесуалния представител на СЦЗ доказателства, на останалите страни – за
запознаване и становище.
ПРОКУРОРЪТ: Да
се приемат.
Адв. Н.: Да се приемат.
СЪДЪТ НАМИРА,
че така представените от процесуалния
представител на СЦЗ писмени доказателства, са относими
към предмета на делото, поради което същите следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал по воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като
писмени доказателства представените
такива от процесуалния представител на СЦЗ, а именно – актуална справка относно изтърпяната
и неизтърпяната част от наложеното по отношение на осъдения Й.Б.Т. наказание „Лишаване от свобода“; справка
от Затвора гр.София, ИСДВР ЗО „Казичене” от 18.12.2019 г.; Заповед № 193 от 25.10.2019 г. за награда
на осъдения Т., както и доклад от
Инспектор „Пробация” при Затвора – гр.София, от 16.12.2109 г.
Адв.Н.:
Моля да приемете 2 писма от управителя на фирма „М.Д.**” ЕООД, където моят
подзащитен в момента изпълнява длъжност, видно от които, същият се справя с
поставените му задачи и ако бъде предсрочно освободен, ще бъде назначен на
трудов договор там.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ представените от защитата
доказателства, на останалите страни – за запознаване и становище.
ПРОКУРОРЪТ: Да
се приемат.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.:
Да се приемат.
СЪДЪТ НАМИРА,
че така представените от защитата писмени доказателства, са относими към предмета на
делото, поради което същите следва да бъдат приобщени към доказателствения
материал по воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като
писмени доказателства представените
такива от защитата, а именно – похвални писма от управителя на „М.Д.**” ЕООД по отношение на
осъдения Т., от дати 18.11.2019 г. и 12.12.2019 г.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази
становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат
доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането на осъденото лице следва да бъде оставено
без уважение – въпреки, че е изтърпял необходимата част от наказанието,
събраните данни за поведението му в местата за лишаване от свобода в Кралство
Швеция не сочат, че това наказание до такава степен е изиграло своята роля в
индивидуален план, че да промени поведението на осъдения по начин, който би
изключил занапред противообществени прояви. Извод в тази насока, може да се
направи от непроменената оценка на риска от рецидив, който е в средните
стойности и не е претърпял промяна. Данните от поведението му на територията в
Кралство Швеция, предвид новопостъпилия по делото доклад, сочещ, че е имал
прояви, за които съгласно ЗИНЗС, се налага дисциплинарно наказание на
територията на Р България. Доколкото не разполагаме с информация за това – по
какъв начин в Кралство Швеция се оценява подобно поведение, считам, че не може
да се прави и извод – по какъв начин е било оценено поведението му от шведските
пенитенциарни власти. Видно от изготвената оценка в доклада на ИСДВР – в
неговото поведение все още има дефицити, които той следва да преодолее. Намирам,
че към настоящият момент, е уместно Т. да продължи да изтърпява наказанието си,
за да могат да бъдат постигнати неговите цели. Предлагам да оставите молбата му
за УПО без уважение.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Становището на СЦЗ също е отрицателно по
отношение молбата на осъдения Т.. Смятам, че е налице само първата
предпоставка, а по отношение на втората такава – за доказателства за поправяне
и превъзпитаване на лицето – от наличните такива към момента, не може да се
направи достатъчен извод за трайно поправяне и възпитание, като мотивите за
това бяха обстойно изложени от представителя на СГП. Бих добавил, че спрямо Т.
не е приложена прогресивната пенитенциарна система в пълна степен, т.е. – на
лицето не е променен все още режимът му в „лек”. Моля да не уважаване молбата
на осъдения Т. за УПО.
Адв. Н.:
Моля да уважите искането на Т.. От събраните
по делото доказателства, категорично се установява промяна в поведението на моя
подзащитен, особено от периода, когато е постъпил да изтърпява своето наказание
в Затвора – гр.София, същият има дължимото поведение както към затворниците,
така и към персонала в затвора, няма никакви отрицателни прояви, няма наказания,
напротив – същият има изключително добро поведение, изпълнява съвестно
възложените му трудови задачи, затова получава до този момент 3 благодарствени
писма от управителя на дружеството, в което работи. Награждаван е за полагания
от него добросъвестен труд. От едно от приложените писма е видно, че ако същият
бъде освободен, ще започне незабавно работа в същото дружество. Що се отнася до
днес постъпилата справка от Кралство Швеция – видно е, че в един от инцидентите
той е бил пострадал, в един от инцидентите не е изяснено – кой е виновен и
какво е участието на моя доверител, има само един инцидент, за който се твърди,
че той е нападнал друг затворник. Оттогава е минало повече от година и той няма
никакви нови провинения, нито прояви, от които да съдим категорично, че са
налице данни за опасност от извършване на друго престъпление, ако бъде
освободен и за наличие на опасност спрямо обществото.
ОСЪДЕНИЯТ Й.Б.Т. /в своя защита/: Моля да
бъде освободен. За проявлението ми в Швеция – бях нападнат с нож от един арабин
и затова се защитих. Достатъчно дълго съм в затвора, искам да се върна при
семейството си, имам 2 деца, искам да се грижа за тях. Ако ме пуснете
предсрочно, ще започна работа при моя началник. Други провинения нямам, това
няма да се повтори.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
Й.Б.Т.: Моля да бъда
освободен.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията на страните,
изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по
делото, намери за установено следното:
Производството е по реда
на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр. чл.70, ал.1, т.1 НК.
Образувано е по повод
депозирана молба от адв.Л.Н. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник
на осъдения Й.Б.Т., с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на
условно предсрочно освобождаване /УПО/ по отношение на конкретното осъдено лице,
от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“.
В така депозираната молба,
както и в днешното с.з., защитата изтъква доводи, че са налице предпоставките
на първото предвидено в НК основание за постановяване на УПО по отношение на
конкретния осъден, доколкото същият е изтърпял повече от ½ от наложеното
наказание „лишаване от свобода”. Посочва, че осъденият съжалява за извършеното
от него престъпление, за което е бил осъден и е направил необходимите изводи от
същото. Излага, че спрямо осъденото лице няма наложени наказания, същият се
държи безупречно по време изтърпяване на наказанието, поради което извежда
довод за поправяне на осъденото лице и в тази връзка за наличие на основанията
на чл.70, ал.1 НК, за постановяване на УПО по отношение на Т..
В днешното с.з.,
посочените доводи се поддържат от защитника, който акцентира, че е налице
дължимо поведение от страна на осъдения Т. в местата за лишаване от свобода и от
страна на същия не са налице никакви отрицателни прояви, както и никакви
нарушения на правилата и реда за пребиваване в местата за лишаване от свобода. Акцентира,
че са налице 3 благодарствени писма от управителя на фирмата, в която Т. понастоящем
работи, в едно от които същият е декларирал готовността си да назначи осъдения
на работа с трудов договор като свободен гражданин. Посочва, че осъденият Т. е
награждаван, с оглед неговото изрядно поведение в местата за лишаване от
свобода. Предвид постъпилия доклад от шведските органи посочва, че всъщност е
налице само едно деяние, по отношение на което се твърди известна вина на
осъдения, а че в другите инциденти, същият е бил нападнат, с оглед на което, и
предвид положителното поведение на осъдения Т., моли молбата за УПО да бъде
уважена.
В обратен аспект са
становищата на представителите на СГП и на СЦЗ, доколкото същите считат, че действително
е налице първата предпоставка за постановяване на УПО по отношение на
конкретния осъден, с оглед изтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода”, но, че не са налице достатъчно доказателства за
необходимото поправяне на осъденото лице. В пледоарията си, прокурорът изтъква,
че в докладите на затворническата администрация, не се сочат доказателства, че изтърпяното
от Т. наказание е изиграло до такава степен своята роля в индивидуален план, че
да промени поведението на осъдения по начин, който би изключил занапред
противообществени прояви. Сочи и, че не е променена оценката на риск от вреди
спрямо обществото. Посочва, че още, че са налице дефицити, които следва да
бъдат преодолени от конкретното осъдено лице, в който смисъл и с оглед
необходимостта от изпълнение целите на наказанието, за да бъдат постигнати в
необходимата степен, счита, че молбата на защитата следва да бъде оставена без
уважение.
Тъждествено е становището
на представителя на СЦЗ, който излага, че от доказателствата по делото не може
да се обоснове извод за достатъчно поправяне на осъденото лице. Изтъква, че не
е приложена и прогресивната пенитенциарна
система в пълна степен, доколкото режимът на Т. не е променен в „лек”, с оглед на което и дефицитите в
поведението на осъденото лице, които следва да бъдат преодолени, пледира
молбата на защитата да бъде оставена без уважение.
В своя защита и в
последната си дума, осъденият изтъква, че в местата за лишаване от свобода в
Кралство Швеция е бил нападнат с нож, при който инцидент се е самоотбранявал. Изтъква,
че има 2 деца, за които желае да се грижи, че ще започне работа, в случай, че
бъде освободен предсрочно, че няма провинения и в този смисъл – счита себе си
за поправен, поради което моли за УПО.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, СЪДЪТ
ПРЕЦЕНИ, че осъденият Т. *** на 08.03.2019 г., когато по отношение на същия, с
начало 14.09.2016 г., е приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода”
в размер на 4 години и 6 месеца, определено му по НЧД № 1262/19 г. по описа на СГС,
НО, 19 състав, с което е приета за изпълнение присъда от 16.12.2016 г. на
районен съд – Худисквал, Кралство Швеция, по дело № Б–1573–16, потвърдена с
въззивна присъда на Областен съд Недре Норланд, Кралство Швеция от 03.03.2017
г., по дело № Б–1457–16, с която Т. е осъден за извършено от него престъпление
по глава 3, чл.6, ал.1, вр.3, ал.5 НК на Кралство Швеция, за 2 случая на тежко
малтретиране на лица, осъществени един след друг на 12.09.2016 г., чрез
умишлено прегазване с управляван от същия лек автомобил, което престъпление съгласно
българското законодателство съответства на такова по чл.342, ал.3, предл.2,
буква „б”, предл.1, вр.ал.1, предл.3 НК, и за което му е наложено наказание в
размер на 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода”, следващо да бъде изтърпяно
на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС при първоначален „общ” режим. С така
постановеното определение, с което е приета за изпълнение присъдата на
шведските съдебни власти, е приспаднато времето, през което Т. е бил предварително
задържан в Кралство Швеция и респективно е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода” в местата за лишаване от свобода на територията на Кралство Швеция,
както и времето до предаването му на компетентните органи на Р България на 08.03.2019
г., а така също и периода след това, когато Т. е бил фактически задържан в Р
България за решаване на въпросите, свързани с трансфера от страната и времето
до влизане в сила на така постановеното определение на СГС, НО, 19 състав, влязло
в сила на дата 26.04.2019 г.
От приложените към делото
материали, в частност – представената в днешното с.з. справка от Затвора – гр.София,
се установява, че Т. към настоящият момент е изтърпял наказание всичко в размер
на 3 години, 4 месеца и 19 дни, от които фактически 3 години, 3 месеца и 4 дни.
Съгласно разпоредбата на
чл.70, ал.1, т.1 НК, УПО може да бъде постановено от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода” по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето
поправяне и е изтърпял фактически не по–малко от ½ от наложеното спрямо
него наказание. Съпоставяйки визирания срок в нормата на чл.70, ал.1, т.1 НК,
приложима в конкретния случай, с оглед квалификацията на престъплението, за
което Т. е осъден, спрямо изтърпяната част от наказанието „лишаване от
свобода”, СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че е налице
първата формална предпоставка за приложение института на УПО по отношение на конкретното
осъдено лице, доколкото Т. е изтърпял много повече от половината от наложеното
му наказание „лишаване от свобода”, фактически в размер на 3 години, 3 месеца и
4 дни, като остатъкът, който следва да търпи, се равнява на 1 година, 1 месец и
1 ден.
Що се отнася до
останалите предпоставки, регламентирани в закона, във връзка с преценка – дали
са налице основания за УПО на осъдения Т., следва да се имат предвид обстоятелствата,
визирани в нормата на чл.439а, ал.1 НПК, а именно – тези доказателства, които
сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода”, като добро поведение, участие в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, специализирани програми за
въздействие, обществено полезни прояви. Освен това, положителни данни и
доказателства за поправяне на осъдения, следва да се установят от оценката за
същия по реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода”.
В конкретният случай,
настоящият съдебен състав ПРИЕ, че от представените по делото доказателства, следва
да се отчете наличието на приложени необходими изискуеми такива – доклади,
становища и оценки, които дават основание на съда да счете, че е налице и
другата предпоставка, визирана в закона, за УПО на осъдения Т.. В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА докладите на ИСДВР – първоначалния
и последващия такъв от дати 05.07.2019 г. и 08.11.2019 г., които отчитат едно и
също положително поведение на осъденото лице на територията на Р България след
привеждането на Т. на 08.03.2019 г. в страната, за изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание „лишаване от свобода”. В тези доклади се прави пълна характеристика
относно житейската история на осъденото лице, съответно – данните за неговата личност
и поведение в затвора, участието му в предлаганите дейности в местата за
лишаване от свобода, като и двата доклада сочат безспорно, че осъденият Т. е с
добра вариативност на речника и с умение за общуване, адекватно за средата му;
емоционално волево стабилен е, изпълнителен в регламентираната среда, като самооценката
му е адекватна на ситуацията, в която се намира; самостоятелен и автономен е, не
се поддава на манипулации и внушения; дистанцира се от проблеми и конфликти;
прагматичен и добронамерен е, което благоприятства принудителното съжителство. И
в двата доклада се изтъква, че процесът на адаптация при осъдения Т., протича
напълно безпроблемно; контактува с широк кръг лишени от свобода, като
поведението му се отличава с добронамереност, непретенциозност и толерантност
към останалите лишени от свобода. Акцентира се, че същият е с дължимо поведение
към служителите от затворническата администрация, като няма констатирани
нарушения на ЗИНЗС и режимните изисквания. Посочва се и в двата доклада, че Т.
не е наказван, като впоследствие, въз основа на добро поведение и бързо и
качествено изпълнение на поставените му задачи, същия е награден с награда „Удължено
свиждане за срок от 4 часа и Извънредна хранителна пратка”, въз основа на
Заповед № 193 от 25.10.2019 г., която беше приета в днешното с.з. като писмено
доказателство. И в двата доклада на ИСДВР се отчита, че след получаване на
присъдата си, на 30.05.2019 г., Т. е приведен в ЗО „Казичене”, като е
разпределен в 1 група, където пребивава и към настоящият момент. Посочва се, че
същият се адаптира бързо към условията на общежитието от „открит тип”; трудово
устроен е със Заповед № 167 от 02.08.2019 г. като „хигиенист в затворническа
столова”, където според ИСДВР, се е справил с изискванията изцяло, а по–късно е
назначен и извън охраняемата зона на ЗО, със Заповед № 308 от 30.08.2019 г. във
фирма „М.Д.**” ЕООД като „общ работник”, откъдето има и благодарствени писма, въз
основа на които се установява, че Т. стриктно изпълнява поставените му задачи, като
управителят на дружеството е напълно удовлетворен от добрата работа на
осъдения, тъй като същият показва старание при поставените му задачи и спазва
всички вътрешни правила за работа по време на осъществяваната от него трудова
дейност, което сочи на извод, че е налице едно напълно добросъвестно поведение
от страна на осъденото лице по време на осъществяваните трудови ангажименти и
спазване на режимните ограничения като цяло с дължимото отношение и
отговорност.
Действително, отчита се и
двата доклада, а така също и в приложената днес справка от ИСДВР, че първоначалната
оценка за риск от рецидив и вреди е в ниски към средни стойности – 35 точки,
като се отчитат дефицити в зони „междуличностни проблеми” – доколкото са налице
проблеми с овладяване на гнева и самоконтрола, наличие на агресивно поведение и
импулсивност от страна на осъдения; в зона „умения за мислене” – доколкото е
налице частична способност за разпознаване от Т. на проблемите и неспособност
да ги разрешава по социално–приемлив начин, не осъзнава в пълна степен
последствията от действията си. Посочените оценки в дефицитните зони при Т., обаче,
са напълно противоположни на характеристиката, очертана от ИСДВР в приложените
по делото доклади, доколкото там изрично се акцентира, че Т. е изпълнителен в
регламентирана среда, самостоятелен и автономен е, не се поддава на манипулации
и внушения, дистанцира се от проблеми и конфликти, прагматичен и добронамерен
е, което благоприятства неговото принудително съжителство и респективно –
удостоверява напълно позитивно поведенческо проявление от страна на Т. в
местата за лишаване от свобода. Неясно поради какви причини са налице тези вътрешни
противоречия между становището на ИСДВР по отношение зоните на дефицит при Т. и
характеристиката по отношение личността на същия. С оглед липсата на каквито и
да е било обаче доказателства за това, че Т. е имал агресивно поведение в
затвора, доколкото няма никакви нарушения на правилата за пребиваване в местата
за лишаване от свобода, следва да се отчете, че всъщност, първоначално дадената
характеристика на осъдения Т. се очертава като една напълно позитивна, при
отсъствие на каквато и да било агресивност или необходимост от овладяване на
гнева, без постъпки, в които същият да е проявявал такива поведенчески
отклонения, тъй като в противен случай същите биха допринесли за налагане на
съответно наказание по отношение на Т. в местата за лишаване от свобода, които
очевидно липсват в конкретният случай. Тук следва да се отчете факта, че от постъпването
на Т. *** до настоящият момент, същият не е наказван за каквото и да било
отрицателно проявление, напротив – награждаван е, поради което и дефицитните
зони, по–скоро сочат на една обща характеристика, която не е повлияна от
конкретно негативно поведенческо проявление на осъденото лице.
За становището на съда,
изключително значение има приложеният доклад от шведските органи, който в 1
½ страници, отразява конкретни инциденти, станали в местата за лишаване
от свобода в Кралство Швеция, в които Т. е пребивавал, но не без значение е
факта, че в заключителната част за тези инциденти се отчита обстоятелството, че
по отношение на всички описани случаи и деяния, довели до жалба и уведомления
до полицията, от Криминална и корекционна служба на Кралство Швеция приемат, че
нито едно от тях не е довело до завеждане на каквото и да е дело и съдебно
преследване по отношение на осъдения, респективно – и до налагане на каквото и
да е наказание спрямо него. В доклада шведските органи отчитат заключителни
бележки за цялостното поведение на Т., които не са били променяни от
съставителя. Посочва се, че в разговорите проведени със служители от
затворническата администрация, осъдения Т. е провеждал множество беседи, които са
протичали често и продължително, в които е споменавал за своите криминални
наклонности и проявления, но е изразил желанието си да не попада отново в
затвора, като е заявил, че има за цел да работи, да се запише за военна служба
и да влезе в армията на Р България, за да се поправи. Заявил е и желание да
тренира бокс на професионално равнище в страната и, че смята да инвестира в
семеен живот, вместо да живее в престъпния свят – декларация, която според този
съдебен състав съществено допринася за изведената поука и съзнатото
противоправно поведение от страна на Т. в миналия житейски период, предвид изпълнение
на наложеното спрямо него наказание „лишаване от свобода”. В доклада на
шведските власти се посочва и, че Т. е извършвал работна дейност, в която се е
проявявал прилежно и се е държал добре с персонала; изпълнявал е разпределените
му задачи по правилен и задоволителен начин, съгласно информация от началниците.
Посочва се и, че в междуличностите отношения, същият е поддържал редовен
контакт със своята съпруга чрез телефонни разговори; поддържал е и контакт с учебен
ръководител, учил е шведски език и английски език в образователен център, като
според учителите, обучението е вървяло бавно, тъй като Т. е изпитвал
трудностите в помненето и усвояването на изучавания материал – нещо, което
касае факти извън поведението на осъдения, доколкото същите са свързани с
неговата образователна способност. Същевременно се изтъква, че Т. действително
не е извършвал творчески дейности, но е избрал да участва в занимания на
територията на отдела/отделението, като тази мярка и процедура не е била по
план; проявявал е коректно и подобаващо поведение към персонала по време на
своето участие във всички творчески дейности.
С оглед този доклад,
настоящият съдебен състав ОТЧИТА, че и в местата за лишаване от свобода на
територията на Кралство Швеция, независимо от известните инцидентни прояви, в
които, както бе отчетено, Т. е бил нападан и респективно – е проявявал
нападение спрямо друго задържано лице, се сочи, че не са налагани каквито и да
било наказания, като в този смисъл се приема, че тези инцидентни прояви не са довели
до отрицателна оценка поведението на осъденото лице, което да рефлектира до
налагани спрямо него наказания за нарушение на правилата за пребиваване в
местата за лишаване от свобода в Кралство Швеция, напротив – отчита се, че през
престоя му там, той е изпълнявал изцяло правилно и задоволително своето
поведение и е допринесъл в този смисъл, за изграждане на довод за това, че планът
на присъдата и на територията на Кралство Швеция, е изпълняван в своята цялост.
Настоящият съдебен състав
ОТЧИТА, че към материалите по делото, не са приложени каквито и да било доказателства
за негативни поведенченски проявления от страна на Т. в местата за лишаване от
свобода, напротив – от осъществяваната трудова дейност, като последната е извън
охраняемата зона в ЗО, което сочи на доверие в личността на осъденото лице,
същият се справял изрядно и добросъвестно с поетите ангажименти, за което има и
благодарствени писма от управителя на „М.Д.**” ЕООД и декларация от същия, че
би могъл да го назначи на работа с трудов договор като свободен гражданин. От приложения
доклад от Инспектор "Пробация” при Затвора – гр.София се посочват отново
положителни данни за осъденото лице, доколкото Т. изпълнява плана на присъдата
в необходимата степен; демонстрира необходимото поведение към служителите; не е
допускал нарушения на режимните изисквания, не е наказван, а напротив –
награждаван е, като реализира трудова дейност от постъпването си в ЗО до
момента, без да е нарушавал трудовата дисциплина. Сочи се, че осъдения се дистанцира
от проблеми и конфликти, добронамерен и толерантен е към останалите лишени от
свобода. Отчита се наличието на социално – приемлив курс за успешна
ресоциализация на осъденото лице, изразяващ се в това, че осъденият е жилищно
устроен, поддържа позитивни отношения с близките си, липсват зависимости, които
да са в насока, че всъщност поведението на осъденото лице продължава да бъде с
дефицитни зони. В случай, че бъде постановено УПО, инспектор „Пробация” счита,
че следва да бъде приложена и пробационна мярка по отношение на осъдения, за да
бъде осъществена превенцията на рецидив и да бъде подкрепена неговата успешна
ресоциализация в обществото.
В своите съображения не
може да бъде подминат и факта, че осъждането на Т. е инцидентна проява в
неговото минало, при това, за престъпление, което действително е тежко умишлено
такова, но не разкрива някаква изключителна степен на засягане на обществените
отношения, които да рефлектират върху отрицателна характеристика на личността
на осъдения. Настоящият съдебен състав отчита и, че през времето на престой
както в местата за лишаване от свобода на територията на Кралство Швеция, така
и в Р България, осъденият е доказал, че изпълнява плана на присъдата си и, че е
готов за бъдеща успешна ресоциализация; че е осъзнал необходимостта от бъдещо
непротивоправно поведение, в който смисъл СЧИТА, че са налице необходимите доказателства
затова, че Т., в бъдещ период от време, при условията на свободен живот ще
съобразява своето поведение със законите и добрите нрави в обществото, и
респективно – ще проявява необходимото положително отношение към защитимите от
НК обществени отношения.
Независимо от факта, че
първоначално зададените 35 точки за риск от рецидив, до момента не са снижени,
същите според настоящия съдебен състав не са в завишени стойности, а напротив –
в ниска към средна стойност, което сочи допълнително на добра положителна
характеристика по отношение на осъденото лице, в който смисъл и въпреки факта,
че остатъкът от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ не е малък, отчитайки
степента на обществена опасност на престъплението, за което Т. е осъден, при
това еднократно в живота си, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че са налице достатъчно
доказателства, които да водят до убеждението на този съдебен състав, че
наложеното спрямо Т. наказание към настоящият момент е изпълнило своя особен,
предупредителен и въздействащ ефект до степен, че същият да може да се ресоциализира
в обществото като пълноправен гражданин. Установява се, не само от полаганата
трудова дейност от страна на Т., а и от общото му поведение в местата за
лишаване от свобода, без налагани наказания, напротив – за наличие на награда и
на благодарствени писма от управителя на фирмата, в която същият към настоящият
момент осъществява трудови задължения, че Т. е доказал изпълнение на целите на
наложеното спрямо него наказание, като в този смисъл, СЪДЪТ ОТЧИТА напълно положителна тенденция в развитието на
осъдения, към спазване на всички обществено приемливи норми и към демонстриране
на законосъобразен начин на живот. Безспорно, до момента Т. не е допускал
каквито и да било нарушения на правилата и режимните изисквания в местата за
лишаване от свобода, като чрез собственото си поведение е доказал, че
наложеното спрямо него наказание и размера на фактически изтърпяното наказание
в размер на 3 години, 3 месеца и 4 дни, е изиграл нужния възпитателен ефект
върху неговата личност в необходимата положителна степен.
Отчитайки изложените
по–горе съображения, независимо от сравнително дългия остатък от наложеното
спрямо Т. наказание, като отчита, че това все пак е единствено осъждане на
лицето и, че размерът на наказанието е бил достатъчно висок, отчитайки и дадената
утвърдителна характеристика за осъденото лице от затворническата администрация
както в Кралство Швеция, така и в Р България, добрите ресурси и възможности за ресоциализация
на Т. в свободни условия, вследствие на проведената позитивна корекционна
дейност по отношение на осъденото лице, съобразно нея – положителни промени в
това поведение, позитивна нагласа за бъдещ законосъобразен начин на живот, настоящият
съдебен състав ПРИЕ, че е налице целяната положителна промяна в поведението на
осъдения, който с оглед на тези свои характеристики, е показал в нужната
степен, че наложеното спрямо него наказание, изтърпяно до момента, е изпълнило
своите цели и дава възможност това поведение да бъде спазвано и занапред в
условията на нормален обществен живот.
СЪДЪТ ПРИЕМА, с оглед доклада на Инспектор „Пробация”, че за остатъка от
наложеното спрямо Т. наказание, следва да бъде наложена пробационна мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител”, която в допълнителна степен ще
стабилизира личността и поведението на осъдения и ще препятства, същият да
извършва други противоправни поведения, респективно – по този начин, в цялост,
ще бъдат изпълнени целите на наложеното спрямо него наказание.
Воден от тези си
съображения, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че следва да приложи разпоредбата
на чл.70, ал.6, вр.чл.42, ал.2, т.2 НК и да постанови изпълнението именно на
тази мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, при
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” по отношение на конкретния
осъден, за да бъде предоставена възможност на същия, за общественополезно поведение
и за спазване на законовите норми в страната.
Така мотивиран и на
основание чл.440, ал.1 НПК, вр. чл.70, ал.1 и ал.6 НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения Й.Б.Т. – роден на *** г. в гр.Враца, ЕГН – **********, българин,
българско гражданство, женен, осъждан, с основно образование, месторабота преди
задържането – автомонтьор, жител и живущ в гр. Елин Пелин, Софийска област,
ул.“********– от
изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“
в размер на 4 години и 6 месеца, а именно – остатък в размер на 1 година, 1 месец и 1 ден.
На основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, а
именно – 1 година и 1 месец.
На основание чл.70, ал.6, вр. чл.42а, ал.2, т.2 НК, НАЛАГА по отношение на осъдения Й.Б.Т. пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ –за срок от 1 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и на протест в 7–дневен срок
от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да
бъде изпълнено незабавно
след изтичане срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият
протест и жалба, не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът е изготвен в
открито съдебно заседание, което приключи в
16.40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: