№ 1012
гр. П., 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220101012 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Б. Н.
П., ЕГН **********, с адрес: с. М. к.. общ. Б., ул. „12“ № 28, чрез пълномощник адвокат Р.
П., със съдебен адрес: гр. П., ул. ”П. М.” № 9, Офис център 1, ет.2, офис № 11, против
„Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „В.“ № 5 и ул. „Т.“ № 8, с изпълнителен директор М. И. Г..
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника
от 04.02.1993 г. на различни длъжности, а от 2012 г. до 30.10.2021 г. на длъжността
„Ръководител, ПАВЕЦ, предприятие Водноелектрически централи, звено ПАВЕЦ-„Ч.“,
когато от 01.11.2021 г. е преназначен на длъжността „инженер-енергетик“ във ВЕЦ „С.“ и
издал длъжността с предавателно-приемателен протокол на СМЦ/МОЛ на новия
ръководител И. Н..
Посочва, че на 10.03.2023 г. отново е преназначен на длъжността „Ръководител,
ПАВЕЦ, предприятие Водноелектрически централи, звено ПАВЕЦ „Ч.“, без да има
инвентаризация и предаване на СМЦ с предавателно-приемателен протокол от И. Н..
Твърди, че на 25.01.2024 г. около 10:00 ч. дошли служители на „НЕК“ ЕАД - Г. Е., М.
Т. и В. М., които връчили заповеди за уволнение на служителите К. Ш., Й. Ц. и Х. В.. Около
10:55 часа в кабинета на ищеца дошли същите служители, при което му връчили писмо-
искане, подписано от изп.директор Г., за писмени обяснения по чл.193 КТ за постъпил
сигнал в човешки ресурси, че имало данни за демонтирани части и елементи за периода от
01.01.2019 г. до 21.12.2023 г., представляващи ценни отпадъци (медни шини и медни кабели
от висококолтови шкафове, ел.табла. открита разпределителна уредба, контролна
1
разпределителна уредба, медни стержени и силициева ламарина за генератори ХГ-2 и ХГ-4)
или липси с калкулирано тегло 8469 кг. на стойност 110689,83 лева - щета в особено големи
размери, за което имало образувани преписки в ДАНС и МВР. Уточнява, че обясненията
следвало да бъдат дадени веднага. Сочи, че ищецът заявил, че не може да даде такива
веднага и му е необходимо време, за да извърши проверка и ги състави, тъй като се касаело
за продължителен период, вкл. когато не е заемал длъжността /01.10.2021 г.-23.01.2023 г./,
нямало предаване при встъпването му в длъжност на 23.01.2023 г., а му било известно във
връзка с преписките в МВР и ДАНС, че през м.05.2022 г. било извършено демонтирането на
медни машини. Сочи, че при настояване това да стане веднага, той завил, че по поставения
въпрос може да възпроизведе от флашката си дадени обяснения през м.11.2023 г. до
полицията. Те му разрешили и той преадресирал обясненията до полицията в такива до изп.
Директор и ги разпечатил.
Твърди, че с предаването на обясненията му дали да подпише и декларация по
Наредба № 5/1987 г. и след попълването и подписването й последвало веднага в 11:28 ч.
връчването на предварително изготвената и подписана от изп. д-р М. Г. Заповед № ЧР-01-
19/25.01.2024 г. за налагане наказание „уволнение“ на основание чл.126, ал.1, т.8, чл.187,
ал.1, т.9 КТ и т.11.2.8 от Правилника за вътрешен трудов ред /ПВТР/ на „НЕК“-ЕАД и
Заповед № 10/25.01.2024 г., за „прекратяване на трудовото правоотношение“ /ТПО/ на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Счита, че заповедите са незаконосъобразни и необосновани, тъй като ищецът не е
увредил и/или разпилял материали, суровини и други средства на предприятието -
умишлено или по непредпазливост, т.е не е допуснал нарушение по чл.126, ал.1, т.8 и чл.187,
ал.1, т.9 КТ и т.11.2.Н. от ПВТР.
Посочва, че при напускането на длъжността през 2021 г. е издал предприятието без
липси и с предавателно-приемателен протокол от 02.11.2021 г. на И. Н., а при встъпването в
длъжност на 23.01.2023 г. не е имало приемане-предаване с И. Н.. Едва на 30.10.2023 г. била
издадена заповед от Г. за извършване на годишна инвентаризация, като на 30.11.2023 г. бил
назначен персоналния състав на комисията и същата започнала на 05.12.2023 г. и
приключила на 10.01.2024 г., при което били установени приблизително липсващи медни
компоненти в размер на 8302 кг. Описът към годишната инвентаризация послужил за
предаване-приемане на СМЦ, като И. Н. и члена на комисията И. И. го подписали с
„особено мнение". В този смисъл П. бил „приел“ СМЦ от Нонев с вече констатирани липси,
т.е те не са настъпили по време на приемане и изпълнение заеманата длъжност.
На следващо място твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, тъй като
работодателят не е изслушал и/или приел писмените обяснения на ищеца преди да наложи
дисциплинарното наказание „уволнение“, тъй като се установявало, че заповедите са
издадени преди изслушването или получаването на писмените обяснения. Освен това се
установявало, че не бил даден и подходящ срок на ищеца за обяснения.
Посочва, че след уволнението веднага започнал работа, но с по-ниско
възнаграждение. БТВ на П. за м.12.2023 г. било 4878,85 лева, а при започване на работа на
2
26.01.2024 г. в „Клима 7" ЕООД е от 933 лева, т.е получава месечно по-малко с 3945,85 лева.
За период от 6 месеца - от 26.01.2024 г. до 26.07.2024 г., му се дължи обезщетение по чл.225,
ал.1 КТ в размер на 23675,51 лева, заедно със законната лихва. Претендира разноски.
При така изложените твърдения съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ - за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради уволнението.
В хода по същество ищецът се представлява от адвокат Р. П. от АК П., който моли съда да уважи
исковата претенция в цялост. В проведеното о.с.з. на 17.07.2024 г., на основание чл.214 ГПК е допуснато
изменение на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, като
размерът му е намален на сумата от 21658,34 лева, а в останалата част до първоначално претендирания
размер от 23675,91 лева производството е прекратено, поради направено оттегляне.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез
процесуалния му представител – юрисконсулт К. К., в който оспорвам изцяло исковете и
счита, че същите са допустими, но неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.
Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца по реда на чл.188,
т.3 КТ е осъществено напълно законосъобразно, правилно и при стриктното спазване на
законовите разпоредби. Посочва, че наказанието е наложено от лице, което има тези
правомощия, а именно Изпълнителния директор на „НЕК“ АД.
Твърди, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл.126, т.8 КТ, тъй като не е изпълнил
задължението си да пази грижливо имуществото, което му е поверено и това представлявало
грубо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7, във връзка с
допуснатото нарушение по чл.187, ал.1. т.9 КТ. Посочва, че липсите се установили от
извършена проверка, обективирани в одитен доклад ЦУ-05-3595/21.12.2023 г., извършени в
резултат на подаден сигнал от ОД на МВР гр. П. за образувана преписка. Тези обстоятелства
били посочени и в уволнителната заповед и заповед № 10/25.01.2024 г., поради което се
явявали мотивирани и законосъобразни.
Сочи, че отговорността на липсата била лична на ищеца и предвид обстоятелството,
че именно като ръководител на ПАВЕЦ „Ч.“, комуто работодателят му поверил грижата за
имуществото на 02.12.2019 г. и на 21.04.2021 г. е предал с протоколи ВВШ 3 и ВВШ 4 в
склада на компанията в гр. Б.. Вместо ВВШ 3 и ВВШ 4 да бъдат предадени в цялост, ведно с
металните им шини, ищецът, както сам признал в писмените си обяснения, е допуснал
металните шини да останат в ПАВЕЦ „Ч.“, като е знаел и местонахождението им преди
липсата и че явно не са предадени на склад, въпреки протоколите за това. Посочва, че това
се установявало от неговите обяснения по чл.193 КТ.
На следващо място посочва, че в инвентаризационния опис със сравнителна таблица
ведомост на ПАВЕЦ „Ч.“ към 05.12.2023 г. (последна страница, от която е приложил и
ищецът към исковата молба) медните шини на ВВШ 2, 3, 4 също липсвали, като описа бил
подписан от ищеца без особено мнение.
3
Смята, че при определянето вида на наказанието работодателят е съобразил всички
обстоятелства, касаещи извършеното нарушение, включително предоставените от ищеца
писмени обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ,
Твърди, че писмено признание от ищеца за откритите липси, за което му е наложено
дисциплинарното наказание „уволнение“ се съдържало и в доклад-сигнал /peг. № 312000-
25992/14.11.2023 г./ от него до директора на ОД на МВР П. от 14.11.2023 г..
По изложените съображения моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция. В
условията на евентуалност се иска от съда да намали размера на предявения иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, като се изключат
възнагражденията за рехабилитация, храна и ДМС, защото тези суми били с непостоянен
характер.
В проведеното съдебно заседание, процесуалните представители на ответника молят
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова претенция в цялост.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада си по делото съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се
от доказване, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника от 04.02.1993 г. на
различни длъжности, а от 2012 г. до 30.10.2021 г. на длъжността „Ръководител, ПАВЕЦ,
предприятие Водноелектрически централи, звено ПАВЕЦ-„Ч.“, когато от 01.11.2021 г. е
преназначен на длъжността „инженер-енергетик“ във ВЕЦ „С.“ и издал длъжността с
предавателно-приемателен протокол на СМЦ/МОЛ на новия ръководител И. Н.. Не е спорно
и че на 10.03.2023 г. отново е преназначен на длъжността „Ръководител, ПАВЕЦ,
предприятие Водноелектрически централи, звено ПАВЕЦ „Ч.“, без да има инвентаризация и
предаване на СМЦ с предавателно-приемателен протокол от И. Н..
Не е спорно, че със Заповед № ЧР-01-19/25.01.2024 г. на изпълнителния директор на
„НЕК“ ЕАД М. Г., е наложено на ищеца наказание „уволнение“ по чл.188, т.3, във връзка с
чл.190, ал.1, т.7 КТ за увреждане на имуществото на работодателя и злоупотреба с
материали и суровини, което представлявало сериозно нарушение на трудовата дисциплина
и неизпълнение на трудови задължения, съгласно чл.187, ал.1, т.9 КТ и т.11.2.8 от
Правилника за вътрешен трудов ред на „НЕК“ ЕАД. Работодателят се е мотивирал, като е
посочил, че след постъпил сигнал до управление Човешки ресурси е установено увреждане
на имуществото на работодателя и злоупотреба с материали, суровини от страна на
служителя Б. Н. П. - Ръководител, ПАВЕЦ „Ч.“, изразяващо се в получени данни за липси и
демонтирано оборудване в следствие на извършване на рехабилитационни дейности на
ПАВЕЦ „Ч.“. Получените данни касаели демонтирани части и елементи за периода от
01.01.2019 г. до 21.12.2023 г., представляващи ценни отпадъци. Посочен е размерът на
липсите - 8469 кг. медни шини и елементи, представляващи ценни отпадъци на стойност
110689,83 лева. За да наложи наказанието, работодателят се е мотивирал, че ищецът не е
4
изпълнил вменените му задължения по т.7 в раздел „Отговорности: от подписаната от ищеца
длъжностна характеристика. В заповедта е посочено, че е издадена при спазване на
изискванията на чл.193, ал.1 КТ за искане, получаване и запознаване с писмените обяснения
на лицето, в който ищецът е бил посочил, че не е нарушил съзнателно разпоредбите на
чл.187, ал.1, т.9 КТ и т.11.2.8 от Правилника за вътрешен трудов ред на „НЕК“ ЕАД.
Не е спорно и че със Заповед № 10/25.01.2024 г. на изпълнителния директор на „НЕК“
ЕАД М. Г., е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.
По делото е приложено писмо-искане до ищеца, за даване обяснения по реда на
чл.193, ал.1 КТ, във връзка с постъпил сигнал до управление Човешки ресурси, в който е
посочено, че е установено увреждане на имуществото на работодателя и злоупотреба с
материали, суровини от страна на служителя Б. Н. П. - Ръководител, ПАВЕЦ „Ч.“,
изразяващо се в получени данни за липси и демонтирано оборудване в следствие на
извършване на рехабилитационни дейности на ПАВЕЦ „Ч.“. Получените данни касаели
демонтирани части и елементи за периода от 01.01.2019 г. до 21.12.2023 г., представляващи
ценни отпадъци, а именно медни шини и медни кабели от високоволтови шкафове /ВВШ/,
ел. табла, открита разпределителна уредба /ОРУ/, контролна разпределителна уредба /КРУ/,
медни стержени и силициева ламарина за генератори ХГ-2 и ХГ-4. Посочен е размерът на
вредите и разпоредбите, който работодателят счита, че не е спазил ищеца. Искането е
връчено на ищеца на 25.01.2024 г..
Във връзка с горното ищецът е дал обяснения, в които излага подробни аргументи,
касаещи констатираните липси.
От приложеното по делото писмо от ОД на МВР гр. П., се установява, че има
образувана проверка във връзка с констатирани липси на демонтирано оборудване от
ПАВЕЦ „Ч.“.
Приложен е одитен доклад за извършена проверка на съхранение и опазване на
излязло от употреба имущество в следствие на извършени рехабилитационни и ремонтни
дейности в ПАВЕЦ „Ч.“, от който се установява процесните липси по размери. Отразено е,
че са установени следните нарушения и пропуски, отразени в приложен доклад от
служителите на Управление „Сигурност“: Не се спазват изискванията на Правилника за
пропускателния режим, особено в частта му за изнасяне на СМЦ и ДМА извън територията
на предприятието. Ръководителят на ПАВЕЦ „Ч.“ твърдял, че не знае за съществуването на
такива изисквания. Не била създадена подходяща организация по отношение на дейностите,
включващи излезли от употреба детайли - описване, заскладяване, товарене и
транспортиране. По този начин се създавали предпоставки за злоупотреби и щети. Преди
бариерата на входа за ПАВЕЦ „Ч.“, по пътя вдясно имало голям портал, след него обширен
двор и помещения на механична работилница. Порталът се заключвал с катинар, но не било
известно кой имал достъп. Контрол на последния, не се осъществявал нито от охраната при
бариерата, нито от камера/и. Получена била информация, че през този портал са влизали
лични МПС на служители, включително и с ремаркета. Възможно било изнасянето на
липсващите шини, да е ставало именно от това място. По отношение на охраната е
5
посочено, че се е обръщало повече внимание на достъпа на лица в стратегическите зони и
по-малко на внасянето и изнасянето на СМЦ и ДМА. Одитният екип считал, че липсвало
създадена организация и контрол по работата с излезлите от употреба детайли - описване,
съхранение, складиране, товарене и транспортиране, което давало възможности за
злоупотреби и финансови щети за организацията. Като препоръки одиторите са дали
следното: да се предприемат предвидените в закона дисциплинарни наказания и мерки за
служителите, допуснали лошо управление и/или не изпълнили вменените им задължения,
изразяващи се в неполагане на достатъчно грижи от длъжностно лица, за ръководенето,
управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за
възложената му работа, в резултат от което последват значителна повреда, унищожение или
разпиляване на имуществото или други значителни щети за компанията; не упражняване на
достатъчен контрол от длъжностно лице върху работата на лица, на които е възложено
управлението, разпореждането или отчитането на имущество, в резултат от което са
последвали значителни щети за дружеството и неизпълнени задължения по уведомяване и
други. Предложено е да се предприемат незабавно най-тежките предвидени в закона
дисциплинарни наказания.
Представени са мотиви от инж. И. Н., в който е посочил, че не подписал
инвентаризационния опис на ДМА на ПАВЕЦ „Ч.“ от проведената инвентаризация от
05.12.2023 г., тъй като в извършената инвентаризация през месец ноември 2021 г., още
тогава не били посочени в инвентаризационния опис като активи ВВШЗ и ВВШ4. Не били
предоставени документи, че на обекта са били оставени демонтирани материали от
посочените съоръжения. При демонтажа на BBШ2 бил съставен протокол за отговорно
пазене на демонтирани шини с посочено място на съхранение - протокол от 11.05.2022 г..
Като друго обстоятелство посочва, че от 10.03.2023 г. е бил преназначен във ВЕЦ „М. к.“ и
нямал реално наблюдение.
Представена е и длъжностна характеристика на ищеца, за длъжността Инженер,
енергетик в сила от 01.11.2016 г..
Представени са Правилник за вътрешния трудов ред на „НЕК“ АД. Разпоредбата на
т.11.2.8 от правилника, посочена в процесната заповед гласи: Виновното неизпълнение на
трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с
предвидените в КТ дисциплинарни наказания, независимо от имуществената,
административно-наказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се
предвижда. Нарушения на трудовата дисциплина са - увреждане имуществото на
работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства.
Представени са и правилници за вътрешния трудов ред на „НЕК“ АД, за реда и
организацията по управление на процес сигурност. От приложените към тях листове за
запознаване се установява, че ищецът се е запознал на 31.07.2023 г., на 10.11.2023 г. и
08.01.2024 г. с посочените правилници.
От представената по делото информация от ОП П. се установява, че ищецът не е
6
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 38/2024 г. ОСлО при ОП П.. От представено
от ищеца удостоверение от ОП П., се установявяа, че няма обвинения срещу ищеца по
неприключили наказателни производства.
Представени са доказателства, че през процесния период ищецът е полага труд,
респективно полага при други работодатели.
Представени са фишове за заплати на ищеца.
От заключението на приетата по делото ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, даващо отговор на поставените задачи и неоспорено от страните се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.12.2023 г. е в размер на
4872,73 лева, а обезщетението по чл.225 КТ за периода 25.01.-25.07.2024 г., като се имат
предвид периодите на заетостта на ищеца по други трудови правоотношения и
регистрирането като безработен е в размер на 21658,34 лева.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа и допълва заключението си.
Районен съд П., 19 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело. А законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на
обстоятелствата, предвидени в чл.195 КТ, във вр. с чл.190 КТ, чл.194, ал.1 КТ и чл.193, ал.1
КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя,
времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите
задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на
правната норма, регламентирана в чл.195 КТ, във връзка с чл.190, 186 и 187 КТ, вследствие
на което може да упражни своето потестативно субективно право да уволни дисциплинарно
виновния работник.
При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да
индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението
– чл.189 (1) КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание – дисциплинарно уволнение, е предпоставена от спазването на
определен ред, който да обезпечи и правото на защита на уволнения работник, както
предписва правната норма, регламентирана в чл.193, ал.1 КТ.
Първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото
нарушение, което работодателят е длъжен да извърши, представлява задължението му преди
да наложи съответното дисциплинарно наказание да изслуша служителя или да приеме
писмените му обяснения. Чрез тази законоустановена процедура се дава възможност на
субекта на дисциплинарна власт да прецени по-точно и отношението на служителя към
нарушението, от една страна, както и обезпечава възможността на служителя да се защити в
рамките на тази опростена дисциплинарна процедура.
В случая според настоящия съдебен състав дисциплинарната процедура по чл.193 КТ
7
е само формално спазена.
Съдът намира, че съгласно нормата на чл.193 КТ е необходимо да са налице в
кумулативност: действия на работодателя свързани с търсенето на обяснения от служителя и
съответно оценка на тези обяснения преди връчването на заповедта за дисциплинарно
наказание. Т.е. законът не предвижда чисто формалното изискване на обяснения от
работника или служителя, без да се извърши оценка на същите. Индиректно се предвижда
между търсенето на обяснения и връчването на заповедта за дисциплинарно наказание да
съществува период от време, в който се предполага, че работодателят е проверил
обясненията на служителя и съответно ги е съобразил при налагане на дисциплинарното
наказание.
Несъмнено се установи от анализа на доказателствата по делото, че преди на Б. П. да
му бъде връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, от същия
са търсени обяснения. Вида на търсените обяснения се установява по категоричен начин от
събраните по делото доказателства - представеното от ответника писмо-искане от 24.01.2024
г., връчено на ищеца на 25.01.2024 г., което не се и оспорва от последния.
Установи се, че ищецът е дал подробни обяснения в рамките на близо четири
страници. Под същите е записано 25.01.2024 г. в 11:00 часа, което не се опроверга от
ответника.
Безспорно се установи, че процесната заповед № 10/25.01.2024 г. е връчена лично на
ищеца на 25.01.2024 г. в 11:28 часа. Тази заповед е издадена във връзка със заповед № ЧР-01-
19/25.01.2024 г., с която е наложено дисциплинарното наказание на ищеца „уволнение“, т.е.
последната заповед е връчена преди тази, с която е прекратено трудовото
правоотношението. Времето между издаването на процесните заповеди и даването на
обясненията е по-малко от 28 минути. В тези 28 минути е следвало посочените от ищеца в
ИМ служители на ответното дружество, да вземат обясненията, да ги сведат до знанието на
изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД, който не се е намирал на територията на ПАВЕЦ
„Ч.“ /не са оспорени твърденията на ищеца, че на 25.01.2024 г. са били служители различни
от изпълнителния директор Г. и те са поискали обясненията, както и са му връчили
заповедите/, последният да се запознае със съдържанието им, съответно да го анализира, да
прецени дали не е необходими събирането на допълнителни данни, във връзка с дадените
обяснения и след това да изготви двете заповеди. След което същите следва физически да се
придвижат и получат от служителя, които ги е връчил на ищеца. За пълнота следва да се
посочи, че процесните заповеди са подписани физически от М. Г.. Не на последно място
следва да бъде съобразено и обстоятелството, че номерата и датите посочени в двете
заповеди са изписани с химикал, т.е. в тази част се различават от останалия текст в
заповедите.
Тази хронология обуславя изводи, че Заповед № ЧР-01-19/25.01.2024 г. и издадената
въз основа на нея Заповед № 10/25.01.2024 г., са били предварително изготвени.
Работодателят е взел решение, че ще наложи дисциплинарно наказание на ищеца
8
„уволнение“ и ще прекрати трудовото му правоотношение, преди да даде обяснения.
Категоричният си извод за това, съдът базира върху обективната невъзможност за толкова
кратко време изпълнителния директор на „НЕК“ ЕАД да бъде информиран за обясненията
на П., същият да изготви и подпише атакуваните две заповеди и те да пристигнат за
връчване в ПАВЕЦ „Ч.“.
Несъмнено е, при така развилата се ситуация, че работодателят не е проверявал
обясненията на П. и не е оценявал същите. Нещо повече, формалното искане на писмени
обяснения от ищеца води до изводи, че работодателят нито е имал намерение да изчака
даването на такива, нито да обсъди същите преди налагане на наказанието.
Предвид изложеното в случая не може да се приеме, че е изпълнено от работодателя
задължението по чл.193, ал.1 КТ - за изслушване или приемане писмените обяснения на
нарушителя, което и представлява съществен елемент на дисциплинарната процедура.
Неговото значение е за събиране на доказателства, респ. за допълнителна оценка на вече
събраните доказателства. В рамките на дисциплинарната процедура то е и единственото
средство за защита на подлежащия на наказване, без каквато защита е недопустимо
привличането му към дисциплинарна отговорност. Фактът, че в стадия на установяване на
нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения, което съответства на правото на
работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, определя
дисциплинарното производство като състезателно. Неспазването от страна на работодателя
на това изискване води до опорочаване на процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание и също е основание наложеното такова да се отмени, без да се разглежда спорът
по същество /чл. 193, ал. 2 от КТ/. На следващо място не бяха ангажирани никакви
доказателства от страна на ответника, за оборване твърденията на ищеца, касаещи
законността на уволнителната процедура и в частност формалното спазване на изискването
на чл.193 КТ.
До противния извод не води и посоченото в Заповед № ЧР-01-19/25.01.2024 г., че са
били съобразени обясненията на ответника по чл.193 КТ, в които е посочил, че „служителят
счита, че не е нарушил съзнателно разпоредбите на чл.187, ал.1, т.9 КТ и т.11.2.8 от
Правилника за вътрешен трудов ред на „НЕК“ ЕАД. Видно от съдържанието на самите
обяснения, никъде в тях не се съдържа, а и не може да се направи такъв извод, че ищецът
смята, че извършил несъзнателно някакво нарушение, за което са искани обяснения.
След като е нарушена разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, на основание ал.2 на същия
член не се налага извършването на преценка по същество за наличието или липсата на
извършени дисциплинарни нарушения. Предявеният иск за отмяна на уволнението като
незаконно е основателен.
За пълнота следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав от събраните по
делото доказателства не може да се приеме и че ищецът е извършил вмененото му
нарушение. От обсъдената доказателствена съвкупност не може да се установи кога е
настъпило увреждането на имуществото на работодателя, респективно е имало злоупотреба
9
с материали и суровини. В тази насока не бяха ангажирани никакви доказателства от
ответника, който носи доказателствената тежест да установи извършването на вмененото от
ищеца нарушение. Установи се, че в процесния периода, ищецът не е заемал постоянно
длъжността „Ръководител, ПАВЕЦ, предприятие Водноелектрически централи,звено
ПАВЕЦ-„Ч.“, а именно от 01.11.2021 г. до 10.03.2023 г.. От доказателствата по делото не
може да се установи, че констатираните липси са станали именно в периода, когато ищецът е
заемал процесната длъжност, а не в периода от 01.11.2021 г. до 10.03.2023 г.. Това съмнение
не позволя на съда да приеме, че нарушението е доказано, което отново води до извода, че
уволнението на Б. Н. П. е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:
Тъй като уволнението, извършено едностранно от работодателя е незаконосъобразно,
както и с оглед на обстоятелството, че Б. П. е полагал труд при ответника към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение по безсрочно трудово правоотношение,
настоящият съдебен състав приема, че са налице всички материални предпоставки за
уважаване на обусловения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и уволненият
работник следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност –
„Ръководител, ПАВЕЦ, предприятие Водноелектрически централи, звено ПАВЕЦ-„Ч.“.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225,
ал.1 КТ трябва да се установи, че в обективната действителност са настъпили три
юридически факта: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се
в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление
съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и е отменено.
От представеното заверено копие на трудова книжка на ищеца Б. П. се установява, че
след вписаното му уволнение има вписвани други сключени договори, както че към момента
на приключване на съдебното дирене се намира в трудово правоотношение. Следователно от
дължимото се обезщетение следва да се приспадне сумата получена от другите
работодатели.
Съгласно чл.228 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя се определя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, получено през календарния месец,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответно обезщетение. От
заключението на вещото лице се установи, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за
м.12.2023 г. е в размер на 4872,73 лева, а обезщетението по чл.225 КТ за периода 25.01.-
10
25.07.2024 г., като се имат предвид периодите на заетостта на ищеца по други трудови
правоотношения и регистрирането като безработен е в размер на 21658,34 лева.
Следователно, за процесния периода от 25.01.2024 г. до 17.07.2024 г. работодателят дължи
обезщетение за принудителната безработица на ищеца в размер на 20999,39 лева, като до
претендирания размер от 21658,34 лева следва да се отхвърли.
Като законова последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищцата
следва да се присъди и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
08.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от
ответника, отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото,
извършените от адвоката процесуални действия и определения в чл.7, ал.1, т.1 ит чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
намира, че възнаграждението в претендирания размер на 3000 лева не се явява прекомерно,
дори същият е под минимално установения в цитираните разпоредби от Наредбата.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден по правилата на чл.78,
ал.1 ГПК да заплати на ищеца направените от него съдебни разходи, съразмерно на
уважената част от исковата претенция, а именно в размер на 2969,60 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски,
съразмерно на отхвърлената част от предявения осъдителен иск с правно основание чл.225,
ал.1 КТ в размер на 2,43 лева /претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева/.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл.78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1, т.1
ГПК да заплати в полза на РС П. дължимите държавни такси в размер на 999,98 лева,
(включително по 80 лв. за разглеждане на двата неоценяеми иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ), както и разноски за ССчЕ в размер на 242,40 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Б. Н. П., ЕГН **********, с
адрес: с. М. к.. общ. Б., ул. „12“ № 28, съдебен адрес: гр. П., ул. ”П. М.” № 9, Офис център 1,
ет.2, офис № 11, извършено със Заповед № ЧР-01-19/25.01.2024 г. и Заповед № 10/25.01.2024
г. на М. Г. – изпълнителен директор на „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК
*****, считано от 26.01.2024 г., като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: с. М. к.. общ. Б., ул. „12“ № 28,
съдебен адрес: гр. П., ул. ”П. М.” № 9, Офис център 1, ет.2, офис № 11 на длъжността
„Ръководител, ПАВЕЦ, предприятие Водноелектрически централи, звено ПАВЕЦ-„Ч.“,
която е заемал преди уволнението му със Заповед № 10/25.01.2024 г. на М. Г. – изпълнителен
11
директор на „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК *****, по иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул. „В.“ № 5 и ул. „Т.“ № 8, с изпълнителен директор М. И. Г., ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: с. М. к.. общ. Б., ул. „12“ № 28, съдебен
адрес: гр. П., ул. ”П. М.” № 9, Офис център 1, ет.2, офис № 11, по иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата от 20999,39 лева, представляваща сборът
от обезщетението за оставяне без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от
26.01.2024 г. до 17.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 08.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск
за разликата до пълния му предявен размер от 21658,34 лева и за периода от 18.07.2024 г. до
26.07.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул. „В.“ № 5 и ул. „Т.“ № 8, с изпълнителен директор М. И. Г., ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: с. М. к.. общ. Б., ул. „12“ № 28, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2969,60 лева разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Б. Н. П., ЕГН **********, с адрес: с. М. к.. общ. Б., ул. „12“ № 28, ДА
ЗАПЛТИ на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „В.“ № 5 и ул. „Т.“ № 8, сумата от 2,43
лева разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК „Национална
електрическа компания” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.
„В.“ № 5 и ул. „Т.“ № 8, с изпълнителен директор М. И. Г., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
П. сумата от 1242,38 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството и
разноски за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението по отношение на
присъденото обезщетение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок след изтичане на срока по чл.316 ГПК, обявен на страните в открито
съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12