Решение по дело №17984/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4291
Дата: 11 ноември 2019 г.
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20185330117984
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  4291

11.11.2019 година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17984 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против С.А.А., с която са предявени искове по е чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

            Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в ******, като наемател на ОП „Жилфонд“ за недвижимия имот. Твърди, че за периода от 08.04.2014г. до 11.06.2018г. има задължения за ползвани от ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 721.77 лева и обезщетение за забава в размер на 88.77 лева за периода от 30.06.2014 г. до 31.05.2018 г., които не били заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за главница, обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.

            В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор за ответната страна от назначения особен представите, с който се оспорват исковете поради липсата на убедителни доказателства в подкрепа на изложените от ищеца твърдения относно качеството наемател, неизправността на водомера и потребеното количество вода. Прави се възражение за погасяване на част от задълженията по давност.    

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

            Относно допустимостта на исковете:

            Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 10425/2018 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания и за разноските.

            Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния срок, поради което са допустим и подлежат на разглеждане по същество.

            По същество на спора:     

            Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

            Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

            Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на В и К услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П. От представените от ОП Жилфонд документи, се установява, че имотът е общинска собственост и за процесния период е бил отдаван под наем на ответника, като в него е живяло и семейството му. Ползването на обекта се установява да е продължило поне до 01.04.2019г., от когато е последния подписан от страната констативен протокол. Ето защо, ответникът е имал качеството „потребител”, поради което за него е съществувало задължение за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвала в имота.

            Съгласно чл. 32  на  Наредба  №4  за  условията  и реда  за  присъединяване  на  потребителите  и  за  ползване  на водоснабдителните  и  канализационните  системи,  ВиК  услугите  се заплащат  въз  основа  на  измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните  водомери,  а  отчетните  данни  се  установяват  чрез  отбелязване в  карнета,  заедно  с  датата на отчитане  и  подписа  на  потребителя  или негов  представител. Чл. 5, т. 7  и  чл. 21, ал. 4  от  Общите условия  на  “Водоснабдяване  и канализация” ЕООД- гр. П. също изискват отчитането на  индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов  представител. По делото са представени  копия от карнети, от които е видно, че за процесния период са вписвани отчети по тарифата-„Т“ за един и за двама обитатели. Причината за това се установява от показанията на свидетеля, а именно липсата на измервателно устройство в обекта. В действителност липсват подписи на потребителя или негов представител на повечето от отчетите, но това не води до неоснователност на претенцията. Ищецът не разполага с механизъм, чрез който да задължи потребителя или неговия представител да се подпише и реалната доставка е възможно да бъде установена и с други доказателствени средства.

            Видно от представените карнети, потребителят и негов представител се е подписал при отчетите от месец април 2014г., месец декември 2015г., месец май 2016г., април 2018г. и юни 2018г. Същевременно са налице ежегодни констативни протоколи, подписани от ответника, с които се установява реалното ползване на обекта и извършването на няколко предупреждения за просрочени задължения към ищеца. Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът е потребител на ВиК услуги, ползването на имота за процесния период, както и ползването на вода при липсата на измервателно устройство.

Предвид липсата на водомер операторът е процедирал по реда на чл. 25, ал. 8, като за нетоплофицирано жилище е начислявал по 5 и 10 куб.м.

Относно размера е ангажирано заключение на ССЕ, което съдът цени като компетентно изготвено. Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по карнети е изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния период. Вещото лице е категорично, че за процесните периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло с претендираните в настоящото производство суми от ищеца. Това заключение не е оспорено и следва да се кредитира като обективно.

В чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Плащане не се доказва, поради което е дължимо и обезщетение за забава за исковия период.

Поради изложеното, исковете за главни и акцесорни вземания са доказани по основание и размер.

Основателно е направеното от особения представител възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания с настъпил падеж след 25.06.2015г.- 3 години преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Поради това претенцията за тези суми (115.30 лева- главница и 34.09 лева- обезщетение за забава) е неоснователна.

Искът следва да се уважи за сумата 606.47 лева главница за периода от 05.05.2015г. до 11.06.2018г. и 54.68 лева обезщетение за забава за периода от 08.07.2019г. до 31.05.2018г.  

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Разноските, на които има право ищецът в заповедното производство, са в размер на 25 лева за държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото исково производство в размер на 75 лева за държавна такса, 120 лева за ССЕ, 69.60 лева за работата по СТЕ, 300 лева възн. за особен представител и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Съразмерно на уважената част от претенцията ответникът следва да бъде осъден да заплати 603.28 лева.

            Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.А.А., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, следните суми: 606.47 лева- главница, представляваща цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода, за обект находящ се в *******, за периода от 05.05.2015г. до 11.06.2018г.  и 54.68 лева- обезщетение за забава за периода от 08.07.2019г. до 31.05.2018г.  , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 25.06.2018г. до окончателното й погасяване, като ОТХВРЪЛЯ претенцията разликата НАД 606.47 лева ДО 721.77 лева главница за периода от 08.04.2014г. до 04.05.2015г. и за разликата НАД 54.68 лева ДО 88.77 лева обезщетение за забава за периода от 30.06.2014г. до 31.05.2018г., за които суми е издадена Заповед № *******. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 10425/2018г. по описа на ПРС.

            ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 603.28 лева- разноски по настоящото дело и ч.гр.д. № 18531/2017г. по описа на ПРС по съразмерност.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

                                                                                              /Тоско Ангелов/

 

Вярно с оригинала.

Р.М.