Решение по дело №60/2020 на Районен съд - Елена

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 32 - 260005

 

гр. Е., 3.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Еленският районен съд - първи състав в публичното заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                               Председател: Искра Вараджакова

при секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 60 по описа за 2020 г., за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

 

 

С НП № 544/20.03.2020 г. на председателя на Държавна агенция „Д.Р.В.З.” гр. София за извършено нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона за държавните резерви и военновременни запаси на осн. чл. 31, ал. 2 във вр. с чл. **, ал. 2 от Закона за държавните резерви и военновременни запаси във вр. с чл. 83 от ЗАНН е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10000.00 лв. на „А.П.“ ООД гр. Велико Търново, представлявано от С. И.Д. (предишно наименование „Б.С.С. ****“ ООД гр. Велико Търново).

Постъпила е жалба от „А.П.“ ООД гр. Велико Търново, представлявано от С. И.Д., против НП. В същата се твърди, че последното е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Заявява, че неправилно е ангажирана отговорността му за извършено нарушение по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ, тъй като няма качеството на „съхранител“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавни резерви и военновременни запаси. Административнонаказващият орган е обосновал това качество позовавайки се на Договор за съхранение на военновременни запаси № 3340/1.10.2008 г. Жалбоподателят твърди, че последният е прекратен, тъй като с писмо с изх. № 08/9.11.2017 г. до председателя на Държавна агенция „Д.Р.В.З.“ е отправил предизвестие за прекратяване на договора. Причина за това била започнала реконструкция на хладилното помещение и невъзможност за продължаване на съхранението. С писмо с изх. № 4831/14.12.2017 г. председателят на Държавна агенция „Д.Р.В.З.“ уведомил жалбоподателя, че не разполага със собствени складови помещения, отговарящи на изискванията за съхранение на млечни продукти, с оглед на което ще бъдат предприети мерки във връзка с проучване на възможностите за преместване на материалите. Въпреки това жалбоподателят счита, че договорът е прекратен и няма повече задължения по него. На следващо място, излага, че в АУАН и в НП липсва конкретна дата и място на извършено нарушение. Освен това административнонаказващият орган не е обсъдил и не е изложил конкретни мотиви в НП относно направеното възражение против АУАН.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП № 544/20.03.2020 г. на председателя на Държавна агенция „Д.Р.В.З.” гр. София.

В съдебно заседание жалбоподателят „А.П.“ ООД гр. Велико Търново се представлява от адв. Д.П.. Същата поддържа депозираната жалба. Представят писмена защита, в която са изложени подробни съображения по същество на спора.

В съдебно заседание ответник-жалба Държавна агенция „Д.Р.В.З.” гр. София се представлява от юрисконсулт В.Д.. Същата счита, че жалбата е неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди издаденото НП. Излага подробни съображения в тази насока.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка в Търговския регистър от 23.04.2020 г. и 4.06.2020 г. жалбоподателят „А.П.“ ООД гр. Велико Търново е вписан в Търговския регистър и се представлява от С. И.Д.. Предишните наименования на същия са, както следва: „Б.С.С.Х.“ ООД за периода от 20.11.2008 г. до 23.08.2017 г. и „Б.С.С. ****“ за периода от 23.08.2017 г. до 26.02.2020 г.

От Нотариален акт № **, том 1, рег. № ***, дело № **/**** г. на нотариус Й.Ц.с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Е., „Б.С.С.Х.“ ООД е продал на „Б.С.С.Е.“ ООД недвижим имот, находящ се в гр. Е., ул. „Т.М.“ № **, представляващ млекопреработвателно предприятие.

От Договор за съхранение на военновременни запаси № 3340/01.10.2008 г. се установява, че ДА „ДРВВЗ“ гр. София, като възложител, е предал на жалбоподателя, носещ към момента на сключване на договора наименованието „Б.С.С.Х.“ ООД гр. Велико Търново, като съхранител, за съхранение и пазене в складовите му бази и складове, материали, собственост на възложителя, срещу заплащане на възнаграждение на съхранителя. Неразделна част от договора е Приложение № 1 и Анекс от 12.04.2016 г. с Приложение № 1-2016 г.

С писмо с изх. № 08/09.11.2017 г. жалбоподателят уведомил ответник-жалба, че желае прекратяване на Договор за съхранение на военновременни запаси № 3340/01.10.2008 г., тъй като е предприел реконструкция на хладилните помещения и няма да има възможност да съхранява договорените количества ДР и ВВЗ.

С писмо с изх. № 40-08-3187-1/10.11.2017 г. директорът на ТД „ДР“ гр. Велико Търново е уведомил жалбоподателя, че съгласно чл. 8, т. 11 от договора преместване на наличните материали, собственост на ДА „ДРВВЗ“, се предприема след издаване на заповед от председателя на ДА „ДРВВЗ“ гр. София, както и че на осн. чл. 24, ал. 4 от ЗДРВВЗ и чл. 23, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по ДР и ВВЗ носи отговорност за целостта и състоянието на предадените му материали. Освен това председателят на ДА „ДРВВЗ“ гр. София ще бъде уведомен с депозираното писмо за прекратяване на договора, както и че се надява да бъдат продължени дългогодишните им партньорски взаимоотношения.

С писмо с изх. № 4831/04.12.2017 г. председателят на ДА „ДРВВЗ“ гр. София е уведомил жалбоподателя, че ДА „ДРВВЗ“ не разполага със собствени складови помещения, отговарящи на изискванията на съхранение на млечни продукти. По тази причина ще се проучат възможностите за преместване на материалите, предадени за съхранение, във външни съхранители на млечни продукти, а в случай, че не могат да бъдат преместени, ще бъдат предприети действия по чл. 16, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по ДР и ВВЗ. Освен това е предложено на жалбоподателя да посочи дружество, разполагащо със складови помещения, отговарящи на необходимите изисквания за съхранение и обновяване. На последно място, на жалбоподателя е напомнено, че до приключване на законоустановените процедури носи отговорност на осн. чл. **, ал. 4 и чл. 24, ал. 4 от ЗДРВВЗ и чл. 23, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по ДР и ВВЗ за целостта и състоянието на материалите.

Със Заповед № РД-10-16/**.01.2020 г. директорът на Териториална дирекция „Държавен резерв” гр. Велико Търново създал оперативна комисия, която включвала свидетелите К.С.И. – главен експерт сектор „КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ при ТД „ДР“ гр. Велико Търново при ДА „ДРВВЗ“ и С.С.С. – началник сектор „КРЗ, отдел „УСБКРЗ“ при ТД „ДР“ гр. Велико Търново при ДА „ДРВВЗ“. Комисията следвало да извърши проверка на 28.01.2020 г. на ДР и ВВЗ, съхранявани от „Б.С.С. ****“ ООД гр. Велико Търново – млекопреработвателно предприятие гр. Е.. Свидетелите следвало да отразят резултатите от проверката в констативен протокол, а при констатирани нарушения свидетелят К.С.И. да състави АУАН. Посочените правомощия на същите се установяват и от приложената Заповед № РД-10-255/30.07.20** г. на председателя на Държавна агенция „Д.Р.В.З.” гр. София.

На 28.01.2020 г. свидетелите К.С.И. и С.С.С. извършили проверка в млекопреработвателно предприятие гр. Е. за наличностите от млечни продукти за ДР и ВВЗ. На същата присъствали Янко Янков и С.С., както и управителят на жалбоподателя С. И.Д.. Последният не останал до края на проверката, тъй като имал работа и си тръгнал преди приключването й. За резултатите от проверката бил изготвен Констативен протокол № 40-07-315/28.01.2020 г. В последния било отразено, че при предходна проверка, извършена на 13.12.20** г. и съставен Констативен протокол № 40-07-4433/13.12.20** г. било дадено предписание – да се възстанови липсващото количество кашкавал за ВВЗ в размер на 23909.550 кг., придружено с необходимите документи за произход и качество по БДС в млекопреработвателното предприятие гр. Е. на адрес – гр. Е., ул. „Т.М.“ № **, като за изпълнението му се уведоми ТД „ДР“ гр. Велико Търново. ДР и ВВЗ, които се водели там съгласно документацията към 31.12.2018 г. били, както следва: ДР – краве сирене – 60.000 тона и ВВЗ – кашкавал „Витоша“ – 64.000 тона. Проверяващите служители установили, че наличното краве сирене в зала № 7 е 63318.000 кг., а наличният кашкавал „Витоша“ в зала № 1 и № 2 – 26165.290 кг. Съгласно Договор № 3340/1.10.2008 г. жалбоподателят следвало да съхранява 64000.000 кг. При предходната проверка същият бил 40090.450 кг. и се явявала разлика от 13925.160 кг. – липса за ВВЗ. С изготвения констативен протокол било дадено задължително предписание да се възстанови липсващото количество кашкавал за ВВЗ в размер на 37834.710 кг., установени като липса от настоящата проверка – 13925.160 кг. и предходната проверка – 23909.550 кг., придружено с необходимите документи за произход и качество по БДС в млекопреработвателното предприятие в гр. Е., ул. „Т.М.“ № **, като се уведоми ТД „ДР“ гр. Велико Търново. Констативният протокол бил подписан от проверяващите свидетели К.С.И. и С.С.С. на 28.01.2020 г., както и от управителя на жалбоподателя С. И.Д. на 13.02.2020 г. Последният отбелязал, че не е съгласен с извършените констатации, тъй като няма липса на млечни продукти ДР и ВВЗ. С писмо с изх. № 40-07-315/31.01.2020 г. управителят на жалбоподателя С. И.Д. бил уведомен, че следва да се яви на 10.02.2020 г. в сградата на ТД „ДР“ гр. Велико Търново, за подписване на Констативен протокол № 40-07-315/28.01.2020 г., както и за съставяне на АУАН.

От АУАН № 2/10.02.2020 г. е видно, че е съставен такъв на посочената дата от свидетеля К.С.И. - главен експерт сектор „КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ при ТД „ДР“ гр. Велико Търново при ДА „ДРВВЗ“, в присъствието на свидетелите С.С.С. – началник сектор „КРЗ, отдел „УСБКРЗ“ при ТД „ДР“ гр. Велико Търново при ДА „ДРВВЗ“ и В.Г.С. - главен експерт сектор „КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ при ТД „ДР“ гр. Велико Търново при ДА „ДРВВЗ“. В същия било вписано, че при извършена проверка на 28.01.2020 г. в млекопреработвателно предприятие в гр. Е. – склад за съхранение на кашкавал „Витоша“ за ВВЗ в зала № 1 и № 2, намиращ се в гр. Е., ул. „Т.М.“ № **, е констатирано, че жалбоподателят е допуснал липса на 13925.160 кг. кашкавал „Витоша“ за ВВЗ, с което е извършил нарушение на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ. АУАН е подписан от актосъставителя и свидетелите. Жалбоподателят е подписал АУАН на 13.02.2020 г. и е посочил, че не е съгласен със съставения АУАН. Последният е депозирал възражение с рег. № 5**/18.02.2020 г. Актосъставителят К.С.И. е изготвил становище с рег. № 5**/20.02.2020 г., от което е видно, че счита възражението за неоснователно. Със становище с рег. № 544/11.03.2020 г., Красимир Кръстанов – главен директор на ГД „ДРВВЗ“ е предложил жалбоподателят да бъде санкциониран с глоба в размер на 10000.00 лв.

Въз основа на АУАН е съставено НП № 544/20.03.2020 г. от председателя на Държавна агенция „Д.Р.В.З.” гр. София. В същото по идентичен начин, както в АУАН е описано извършеното нарушение. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ. На жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ на осн. чл. 31, ал. 2 във вр. с чл. **, ал. 2 от ЗДРВВЗ във вр. с чл. 83 от ЗАНН е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10000.00 лв. НП е връчено на жалбоподателя на 2.04.2020 г.  

По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят К.С.И., свидетелите по АУАН С.С.С. и В.Г.С..  

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП, и при връчването им, не са допуснати нарушения по ЗАНН, които да налагат отмяна на атакуваното НП. Последното се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването му и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно наказателната процедура, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото постановление, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна.

При така установената фактическа обстановка, възприета от съда като доказана, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно органът, издал НП, е реализирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Последният е извършил констатираното административно нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ. Съгласно цитираната норма на юридически лица и еднолични търговци, извършили или допуснали отклонение или липси на държавни резерви и/или военновременни запаси, се налага имуществена санкция в размер от 1000.00 лв. до 500000.00 лв. В конкретния случай жалбоподателят е осъществил нарушението на посочената разпоредба, тъй като в деня на извършената проверка е допуснал липса на 13925.160 кг. кашкавал „Витоша“, представляващ ВВЗ. Това се установява по безспорен начин от данните по делото, а именно показанията на свидетелите К.С.И. и С.С.С., както и съставения при извършване на проверката констативен протокол. Същите са извършили проверка в млекопреработвателното предприятие, възприели са непосредствено тези факти и са ги отразили в констативен протокол. В тази връзка съдът не възприема възраженията на жалбоподателя, че проверката е извършена в отсъствието на управителя на дружеството и с това е нарушена процедурата. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че същият е присъствал при започването й, но по свое желание си е тръгнал под предлог, че има работа. Т. е. на управителя на жалбоподателя е предоставена възможност да присъства на проверката и това, че същият си е тръгнал преди приключването й, не опорочава същата. В констативния протокол, съставен в хода на извършената проверка, е посочено, че проверката е извършена в присъствие на С. И.Д., но не е подписан от посоченото лице на 28.01.2020 г., а на 13.02.2020 г., като е отбелязано, че не е съгласен с направените констатации. Ответникът твърди, че е оспорил същия, но към настоящия момент няма резултат. Съставянето на констативен протокол не е нормативно установено при провеждане на административнонаказателното производство. Такъв се съставя за установяване на конкретни факти. В случая липсата на представител на наказаното лице при извършване на проверката не е съществено нарушение на процесуалните правила, поради това, че констатациите, посочени в констативния протокол, могат да бъдат оборени в хода на административнонаказателното производство с доказателства, представени от ответника.

По делото се установи, че жалбоподателят съгласно Договор за съхранение на военновременни запаси № 3340/01.10.2008 г. е съхранител на държавни резерви и военновременни запаси по смисъла на § 1, т. 1 от НУРОДДРВВЗ. От данните по делото може да се направи несъмнен извод, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е договор за пазене и съхранение на военновременни запаси, към който са приложими разпоредбите на ЗДРВВЗ, на НУРОДДРВВЗ, както и на тези, уреждащи договора за влог – чл. 250 и сл. ЗЗД. Съдът счита, че възражението, направено от жалбоподателя, че няма качеството на „съхранител“ по смисъла на § 1, т. 1 от НУРОДДРВВЗ, както и че договорът му с ответник-жалба е прекратен, е неоснователно. Това негово качество продължава да съществува до преместването и реализацията на материалите. Посоченият извод следва от нормите на чл. **, ал. 4 и чл. 24, ал. 4 от ЗДРВВЗ, и чл. 23, ал. 2 от НУРОДДРВВЗ. Освен това по силата на  чл. 255, ал. 2 ЗЗД, дори да се приеме, че договорът е прекратен за влогоприемателя не е отпаднало задължението да пази и съхранява запасите, но влогодателят му дължи извънредните разноски за запазване на вещите, ако са били необходими и неотложни, както и обикновените разноски (чл. 254, ал. 1 ЗЗД), като в тежест на влогоприемателя е да докаже техния размер в съответствие с изискванията на чл. 12, ал. 5 НУРОДДРВВЗ.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ. За съставомерността на деянието по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ е достатъчно да бъде установено отсъствието на държавни резерви и военновременни запаси от определеното място за съхранението им, което в случая е безспорен факт. Отговорността на дружеството по чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ е обективна, поради което не се налага обсъждане и изследване на виновно поведение. От доказателствата по делото не се установи липсата да се дължи на форсмажорни обстоятелства.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, поради това, че последният е нарушил разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ.

Настоящата инстанция счита, че наказанието, наложено на жалбоподателя, е правилно и законосъобразно определено по вид, но не и по размер. Същото е завишено предвид обстоятелствата по делото. Санкционната разпоредба на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ предвижда имуществена санкция от 1000.00 лв. до 500000.00  лв. Административнонаказващият орган е наложил санкция в размер на 10000.00 лв. Съдът намира, че определянето на такъв размер е необоснован в конкретния случай. В чл. **, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В конкретния случай следва да се вземе предвид факта, че още през м. ноември 2017 г. жалбоподателят е изпратил до ответник-жалба предизвестие за прекратяване на Договор за съхранение на военновременни запаси № 3340/01.10.2008 г. Последното е предвидено в чл. 23, т. 2 от договора, т. е. същият се прекратява с едномесечно мотивирано писмено предизвестие от страна на съхранителя. Жалбоподателят е изпратил предизвестие и е изложил мотиви, че ще извършва ремонт на хладилните помещения, в които съхранява ВВЗ. Следва да се отбележи, че договорът е доброволно съглашение между правни субекти, които имат право да прекратят действието му по установения ред. В настоящия случай ответник-жалба не е предприел никакви действия по преместване или реализация на съхраняваните материали, което е било негово задължение, в продължение на три години, което от своя страна е твърде продължителен период от време за уреждане на подобни отношения. По изложените съображения съдът намира, че в случая наложената санкция следва да бъде сведена към минимума, предвиден в закона, а именно 5000.00 лв. Посоченият размер е справедлив и достатъчен за постигане целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Освен това настоящата инстанция намира, че наложената санкция с така определения размер на наказанието би респектирала нарушителя за спазване на законодателството за в бъдеще и ще въздейства възпитателно, както на самия него, така и на останалите членове на обществото.                  

Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нормата на  чл. 28 от ЗАНН изключва съставомерността на деянията, представляващи „маловажен случай“, когато липсват или са налице незначителни вредни последици или с оглед други смекчаващи вината обстоятелства конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Безспорно в хода на производството по налагане на административно наказание за извършеното от жалбоподателя административно нарушение, както и в хода на съдебното производство не са представени доказателства, които да налагат извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с общите случаи на деяния от същия вид. Т. е. в настоящия случай не са доказани предвидените в закона предпоставки, при които конкретното нарушение следва да се квалифицира като маловажен случай и деецът да не се наказва. Тежестта на нарушението и големият размер на липсата от 13925.160 кг. кашкавал „Витоша“ от краве мляко за военновременни запаси са в насока, че осъщественото от жалбоподателя нарушение не представлява маловажен случай. Освен това с нарушението се засягат изключително важни държавни и обществени интереси.

С оглед на изложените съображения съдът счита, че жалбата е частично основателна. Обжалваното НП следва да се измени, като се намали размера на наложената имуществена санкция на жалбоподателя.

Водим от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ НП № 544/20.03.2020 г. на председателя на Държавна агенция „Д.Р.В.З.” гр. София, с което на „А.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „В.Л.“ № **, вх. *, ет. *, представлявано от С. И.Д., за извършено нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона за държавните резерви и военновременни запаси на осн. чл. 31, ал. 2 във вр. с чл. **, ал. 2 от Закона за държавните резерви и военновременни запаси във вр. с чл. 83 от ЗАНН е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10000.00 лв. (десет хиляди лв. 00 ст.), като НАМАЛЯ размера на наложената имуществената санкция от 10000.00 лв. (десет хиляди лв. 00 ст.) на 5000.00 лв. (пет хиляди лв. 00 ст.).

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му страните.

 

 

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: