РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Златоград, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20255420100323 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС по подадена искова молба от С. В.
Г., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Б.Ш.“ № *, чрез адв.
Е.М.В., ЕГН **********, АК - С., със служебен адрес и адрес за призоваване:
обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „А.С.“ №*, срещу Ю. З. Г., ЕГН **** , адрес: обл.
С., общ. Н., гр. Н., ул. „К.М.“ № *.
Ищецът, чрез пълномощника си, сочи, че от фактическа страна, в
границите на Поземлен имот с идентификатор 51319.26.41, м. „Г.и колиби“;
вид собственост – Частна; вид територия - Земеделска, категория - девет;
начин на трайно ползване – Нива; площ - 1043 кв. м., стар номер - 000537,
съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от
Изпълнителен директор на АГКК, притежава и е собственик на реална част с
площ 293 кв.м. /първначално искът е предявен за площта от 350 кв.м.,
като е допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК/, находяща
се в северната част на имота, при с граници и съседи имоти с
идентификатори: 51319.26.39; 51319.26.40; 51319.26.51; 51319.26.53.
При направена справка във връзка със снабдяване с необходими
документи за изповядване на нотариално производство за издаване на
нотариален акт за процесния имот, ищецът установил, че процесният имот е
собственост на ответника Ю. З. Г., ЕГН ********** Съгласно Нотариален акт
1
за дарение на земеделска земя № 51, том I, peг. № 949, дело 310/28.05.1999 г.
Въпреки, че е налице посочения по-горе Нотариален акт за дарение на
земеделска земя № 51, том I, peг. № 949, дело 310/28.05.1999 г. за собственост
на процесния имот, ответницата, включително и нейния праводател никога,
нито преди реституцията нито след нея не са стопанисвали и владели лично
или чрез другиго процесната реална част с площ 350 кв. м. от имот с
идентификатор 51319. 26.41 по КККР на Н..
Напротив още преди да бъде възстановен процесният имот от 1970 г.,
същият се е владял явно и необезпокоявано и никого от бащата на ищеца - В.
Г., който през 2000 г. го дава на сина си – ищеца по делото. От тогава от 2000
г., и щецът владее и продължава да владее процесната реална част с площ 350
кв. м. от имота като свой - явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого,
показвайки на всички останали, че считат тази реална част от имота за негов.
В процесния имот ищецът, а преди това и неговия праводател са
засаждали различни селскостопански култури като към настоящия момент
имотът от 15 г. е превърнат в ливада, която се коси ежегодно и се събира
сеното от нея единствено и само от ищеца.
От 1970 г., включително (бащата на ищеца) а от 2000 г. и ищеца след
реституцията и до настоящия момент в период по-дълъг от 10 години са
упражнявали фактическата власт по отношение на процесната реална част с
площ 350 кв.м. от процесния имот без противопоставяне от страна на титуляра
на правото на собственост, както и от който и да е било другиго.
Именно във връзка с горното, то към владението на ищеца следва на
основание чл. 82 ЗС да се присъедини и това на неговия праводател с начало
от 1970 г.
Сочи се още, че ищецът, а преди това и неговият баща са започнали да
владеят процесната реална част с площ от 350 кв. м. от имота - предмет на
настоящото дело, без да иска съгласието на ответницата, като по този начин е
демонстрирал явно, трайно и несъмнено своене на имота. Ищецът, след като е
установил фактическа власт върху процесния реална част от имота с
намерение да го свои, е упражнявал явно, непрекъснато, необезпокоявано и
несъмнено владение върху имота за период от над 10 години, демонстрирайки
спрямо всички, че владее имота като собствен.
Нещо повече ответницата има имоти в съседство на процесния и е
възприела лично владението на доверителите ми.
Ищецът след като е установил фактическа власт върху процесната
реална част от имота с площ 350 кв. м., в нито един момент не е позволявал на
ответницата да владея тази част от имота.
2
Сочи се още, че давността по чл. 79, ал. 1 ЗС, е изтекла в полза на ищеца
без същата да е била прекъсвана, което прекъсване съобразно константната
съдебна практика да се изразява в извършване на действие по отстраняването
на ищеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или в установяване
на фактическа власт върху имотите от ответниците по настоящото дело или от
когото и да е другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или
заявяване на права за имота по съдебен ред от другиго.
В случая е налице оригинерен способ на придобиване на собственост на
процесния имот от ищеца
Сочи се от пълномощника на ищеца, че дори да се приеме, че за да
започне да тече придобивна давност в полза на ищеца, е необходимо имотът
да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ, от който момент възстановените
собственици могат да защитят правата си по съдебен ред, то е явно и небуди
никакво съмнение факта, че към настоящия момент същата (придобивна
давност) е изтекла в полза на ищеца.
Реституционното решение на поземлена комисия в полза на
праводателя на ответницата, включително и извършеното прехвърляне на
имота съгласно горния нотариален акт не са действия прекъсващи владението.
Владението е факт, упражняване на фактическа власт върху имота, и
доколкото ищецът от 2000 г. до настоящия момент, а преди това неговия баща
от 1970 г. не е отстранен от него, не е извършено от страна на владелеца
признание, че друг е собственик на вещта (чл. 116, б. „а“ ЗЗД); не е
постановено съдебно решение, с което със сила на присъдено нещо по
отношение на владелеца е признато, че друго лице е собственик на вещта, т.е.
успешно проведено производство по иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК или чл. 108 ЗС (чл. 116, б. „б“ ЗЗД), както и не е налице изпълнителен
титул, въз основа на който срещу владелеца са предприети действия по
принудително изпълнение за отнемане на фактическата власт върху вещта (чл.
116, б. „в“ ЗЗД). То неможе да се говори че е налице нарушено, смутено или
отнето владение.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й
уредба е в Глава VIII ЗС, наименувана „придобиване и изгубване на вещни
права“ в разпоредбите на чл. 79 - 86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в
закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата
на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в
3
хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица - придобиване на вещното
право - е нормативно свързана само с тези юридически факти
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е
съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически
факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания,
насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и
погасяването на права и задължения, представляващи субективния елемент от
предметното им съдържание, както и тяхното обективиране, чрез волево
изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се
разкрият тези преживявания и представи, представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание.
Съгласно чл. 77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона.
Следователно, сочи се, че принцип в гражданското ни законодателство
е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление
за това. Целта на този принцип е както зачитане волята на правните субекти,
така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение
субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност.
На следващо място сочи, че следва да се отбележи и обстоятелството,
че в законодателството не съществува забрана за придобиването на реални
части от земеделски имоти по давност, а в настоящия случай се касае за част
от земеделски имот, поради което а ищеца е осъществен фактическия състав
на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на процесната реална част от имота.
Сочи практика на ВКС (Решение № 219 от 10.12.2015 г. по гр. д. №
1716/2015 г. на Първо г.о.; Решение № 219/10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015
г. на Първо г.о.; Решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на Първо
г. о.; Решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на Второ г. о.;
Решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на Второ г. о.; Решение №
149 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 1052/2019 г., г. к. на Второ г. о. на ВКС),
съгласно която забраната за придобиване на реално определени части се
отнася единствено и само за дворищно регулационни парцели, не и за
неурегулираните с дворищно регулационен план имоти, какъвто е и
настоящия случай. С дворищно регулационен план от неурегулираните до
тогава недвижими имоти се образуват дворищно регулационни парцели за
индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за вилно
строителство, които следва да отговарят на определени в закона минимални
4
изисквания за площ и лице. Целта на забраната за извършване на
разпоредителни сделки и за придобиване по давност на реални части от
дворищно регулационни парцели е да се избегне влошаване на възможността
за осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела,
предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните парцели.
Твърди, че не е налице забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ, доколкото ВКС в
редица свой решение приема, че ограниченията на площите на земеделските
земи по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН се отнасят само за посочените в тях
придобивни способи - разпореждане, делба и оземляване със земеделски
имоти, но не са приложими по отношение на придобивната давност, на
каквато в случая се е позовал ищеца. Цитира съдебна практика - Решение №
36 от 09.09.2020 г. по гр. д. № 3117/2019 г. на Първо г.о. по описа на ВКС и
Решение № 107 по гр. д. № 434/2009 г. на Второ г.о. по описа на ВКС.
Тоест, ЗСПЗЗ не установява минимални площи, в които могат да се
притежават земеделски земи аналогично на разпоредбите на чл. 19 ЗУТ и чл.
200 ЗУТ. ЗУТ уреждат статута на урегулираните територии, поради което
позоваването на чл. 59 ЗТС, респ. чл. 200 и чл. 19 от ЗУТ, отнасяща се до
невъзможността да се придобива по давност реална част от парцел или УПИ.
Налице е правен интерес за ищеца за предявяване на настоящия иск,
като с предявения установителен иск се цели да се отрекат със сила на
присъдено нещо правата на ответника по спора. В случая ищецът е избрал да
установи правото си на собственост по силата на давностно владение по
отношение на процесния имот, и по този начин да отрече правата на
ответника със сила на присъдено нещо.
С оглед изложеното, моли съдът да постанови съдебен акт, с който да
признае за установено спрямо ответника Ю. З. Г., че той ищеца - С. В. Г. е
собственик на основание давностно владение на реална част с площ 350 кв.м.,
находяща се в северната част на процесния имот, при посочените граници.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Г. не е постъпил отговор.
На същата редовно е връчен препис от исковата молба и приложенията
към нея /чрез бащата на ответницата Ю. Г./.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, включително
гласни такива на св. З. Г. и св. В.Г., както и експертни на в.л. Д., изготвил
заключение по СТЕ, които съдът кредитира с доверие, процесуалното
поведение на страните и направеното искане от страна на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по
делото на неприсъствено решение.
5
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответницата не е представен
писмен отговор. Същата е редовно призована за съдебното заседание /чрез
баща й/, като не изпраща процесуален представител и не прави искане делото
да бъде гледано в неино отсъствие. От върнатата по делото призовка е видно,
че на ответницата са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Освен това исковете
се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и събраните в хода на делото доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответницата, като предявеният
иск бъде уважен изцяло.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество
на спора.
При този изход на делото, единствено в полза на ищеца се следват
разноски, но такива не се претендират.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от С.
В. Г., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Б.Ш.“ № *,
срещу Ю. З. Г., ЕГН ****, адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „К.М.“ № * , че
ищецът С. В. Г., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул.
„Б.Ш.“ № *, е собственик, на основание изтекла придобивна давност, по
упражнено владение в периода от 2000 г. до 06.08.2025г. – датата на
предявяване на исковата молба, на реална част с площ 293 кв.м.,
повдигната в оранжев цвят на комбинирана скица /приложение към
СТЕ/, изготвена от в. л. инж. К.Д. приобщена на л. 51 от гр. дело №
323/2025г. по описа на РС-З., преподписана от съда, която представлява
неразделна част от решението, от следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51319.26.41, м. „Г. к.“; вид
собственост – Частна; вид територия - Земеделска, категория - девет; начин
на трайно ползване – Нива; площ - 1043 кв. м., стар номер - 000537, съгласно
Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от
6
Изпълнителен директор на АГКК, при с граници и съседи имоти с
идентификатори: 51319.26.39; 51319.26.40; 51319.26.51; 51319.26.53.
Неразделна част от решението е комбинирана скица /приложение
към СТЕ/, изготвена от в. л. инж. К.Д. приобщена на л. 51 от гр. дело №
323/2025г. по описа на РС-З., преподписана от съда.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ____А.Ч.__________________
7