Р Е Ш
Е Н И Е № 260290
Гр.
Пещера,29.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на седми април март през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 646 по описа на съда за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Г.С.Ф.,с ЕГН **********,***,
чрез адв. Е.П.,*** ,офис №4, тел.0878/885169, против Д.Г.П. с ЕГН **********,с постоянен адрес:
с.Капитан Димитриево, о бщ. Пещера,обл. Пазарджик, иск с правно основание чл. 422
във вр. чл.415 ал. 1от ГПК.
Твърди, че с ответницата -Д.П.,били
законни съпрузи от 2001г. С влязло в законна сила съдебно Решение
№2621/01.12.2016г.,постановено по гр. дело № 858/2016г. по описа на Районен съд
- гр.Сандански, бракът е прекратен. Съгласно подписан Договор за банков кредит
от 15.01.2010г. подписан от ищеца в качеството на кредитополучател и Д.П./с
фамилно име преди прекратяване на бракът ни - Ф./,в качеството й на съдлъжник и
Райфайзен банк/България/АД, както и съгласно подписани три броя анекси към този
договор,а именно Анекс №1/26.02.201 Зг., Анекс №2/27.03.2014г. и Анекс
№3/08.06.2016г.,ведно с погасителен план,съгласно подписаният на 08.06.2016г.
Анекс №3, към Договор за банков кредит и чл.1 от него кредитополучателят и
съдлъжникът дължали сума в размер на 13 974.19лв., включваща 13 271.05лв. -
редовна главница и сума в размер на 703.14лв. просрочена главница. Съгласно
чл.3 от Анекс №3 сумата в размер на 13 974.19 лева ще се плати на 98 броя равни
месечни вноски,всяка в размер на 184.15лв., дължими до 5-то число на
съответният месец,считано от 05.07.2016г. до 05.08.2024г. Съгласно така
посоченият Анекс Д.П. в качеството си на съдлъжник се е задължила и приела
условията на подписаният Договор за банкова кредит и Анекс №3 за изплащане на
дължимите се месечни погасителни вноски по кредита съразмерно с мен-като
кредитополучател,а тя в качеството си на съдълъжник. От момента на подписване
на Договора за банков кредит и до настоящият момент, единствено ищецът бил
изплащал дължимите месечни вноски. При
заемното правоотношение по договорите включително и относно договора за кредит
конкретно е задължението за погасяване на месечните вноски на падежа на всяка
една от тях и това задължение е ликвидно и изискуемо. Въпреки това
задължение,съдлъжникът -Д.П. не е заплатила нито една от дължимите се от нея
суми.До същата е изпратена и Нотариална покана,но същата остана без резултат.
Предвид изложеното, длъжникът в настоящото производство, дължал съразмерно платеното от ищеца за
следният период: за периода 05.12.2016г. до 05.01.2020г.,като ищецът за този
период е заплатил общо 38/тридесет и осем/ броя месечни вноски по 184.15 лв.
/сто осемдесет и четирилева и петнадесет стотинки/ всяка,дължима до 5-то число
на съответният месец или обща сума в размер на 6 997.70лева /шест хиляди
деветстотин деветдесет и седем лева и седемдесет стотинки/ от която сума Д.П.
дължи сума в размер на 3 498.85лева /три хиляди четиристотин деветдесет и осем
лева и осемдесет и пет стотинки/,в качеството й на съдлъжник,ведно със
законната лихва от депозиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда,до изплащане на вземането. Твърди
че има право да търси половината сума от отватницата, в противен случай, ответницата би се
обогатила неоснователно за негова сметка. Солидарната им отговорност била
установена в интерес на кредитора, задълженията им по посочените банкови договори
е възникнало по време на брака им, както след прекратяване на същия,единствено
ищецът заплащал дължимите се суми за погасяване на същите тези задължения. По
време на брака за задоволяване на нужди на семейството двамата съпрузи са
сключили два договора за кредит,първият - Договор за издаване на национална
кредитна карта - Райкарт от 10.09.2005г. подписан от двамата, съгласно който тя
е съдлъжник и Райфайзен банк/България/АД,както и са подписани два броя анекси
към този договор,а именно Анекс №1/31.03.2014г. и Анекс №2 от 09.06.2016г.,за
дължимите ми се суми по този кредит било образувано ч.гр.д. № 1161/2019г. по
описа на Пещерски районен съд,като издадената заповед за изпълнение на парично
задължение влезе в законна сила и бе издадено Разпореждане № 1630/25.09.2019г.
за издаване на изпълнителен лист,след което постъпи плащане от страна на Д.Г.П.,
вторият сключен от по време на брака Договор за банков кредит е соченият в
настоящото установително производство.
Ответницата отказва да заплати сумата.
Моли съдът да ги призове с ответницата- Д.Г.П.
с ЕГН **********,с постоянен адрес:***,и постанови съдебно решение, с което на
основание чл.415 от ГПК, да се признае за установено по отношение на
ответницата-съществуването на вземането на ищеца по така издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение,издадена по ч.гр.д. № 72/2020г.,по описа на
Пещерски районен съд, представляващо- сума в размер на 3 498. 85лева /три хиляди
четиристотин деветдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/,ведно със
законната лихва от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК
/17.01.2020г./ до изплащане на вземането в качеството и на съдлъжник,съгласно
подписан Договор за банков кредит от 15.01.2010г. подписан от ищеца в
качеството на кредитополучател и Д.П./с фамилно име преди прекратяване на
бракът ни -Ф./,съгласно който тя е съдлъжник и Райфайзен банк/България/АД,
както и съгласно подписани три броя анекси към този договор,а именно Анекс
№1/26.02.2013г., Анекс №2/27.03.2014г. и Анекс №3/08.06.2016г.,ведно с последен
погасителен план към Анекс №3/08.06.2016г.,за периода от 05.12.2016г. до
05.01.2020г.
Претендира разноски в заповедното и
исковото производство и прави доказателствени искания.
В срока за отговор такъв е постъпил от ответника Д.П., чрез адв. Цв. М..
Оспорват иска по основание и по допустимост. Оспорват твърденията на ищеца за
равна съзадълженост по договора за банков кредит, оспорват самия договор като
непълен, оспорват твърдението, че договорът бил усвоен и разходван за задоволяване на нуждите на семейството,
както и че не е плащала ответницата суми по него. Твърдят че с трудовите
възнаграждения ответницата е издържала семейството и погасявала кредити, като в
този период ищецът бил останал без работа и цялата отговорност за издръжка на
семейството се била поела от ответницата П.. Твърди и че за погасяване на суми
по кредита ответницата била предала на ищеца 3 000 лева в заем нейни лични пари, получени от продажба на
наследствени имоти през месец февруари на 2012 г., които ищецът обещал да й
върне. Твърди че не са й били възстановени. В тази връзка прави възражение за
прихващане за сумата от 3 000 лева
дадена в заем на ищеца и която представлявала лични пари на ответницата. Отново
като възражение за прихващане прави ищецът да й заплати сумата от 3 305,71
лева представляваща половината от изтеглен заем от Райфайзен банк ЕАД от дата 18.12.2008г. Прави
доказателствени искания и претендира разноски.
С уточняваща молба заявява , че
прави единствено възражения за прихващяне, а не предявява насрещен иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Приет е по делото Договор за банков
кредит от 15.01.2010г. , сключен в гр. Сандански, между РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД и
кредитополучателя Г.Ф. и съдлъжник Д. Ф., от който е видно, че последните двама
са получили паричен заем в размер на 20 473,00 лева и с краен срок на
погасяване 25.12.2019г. Посочено е че с настоящия договор се рефинансира кредит
и е за потребителски нужди съгласни чл. 1 от договора.Сключени са анекси като
последния е от дата 27.03.2014г. , отново между същите страни , като крайния
срок на договора е удължен до 05.07.2021г.
От приетото по делото Решение №
2621/01.12.2016г. на РС Сандански,влязло
в сила на 01.12.2016г., се установява , че е прекратен брака между Г.Ф. и Д. Ф.,
сключен на 19.05.2001г. като съпругата е върнала предбрачното си фамилно име- П.,
уредени са въпросите с родителските права.
Приета е по делото служебна бележка,
от която е видно, че ответницата Д.П. работи като оператор на машина, с място
на работа „САЛВАМЕД“ЕАД. и че е работила
в дружеството от 19.05.2003г. до 01.09.2016г.
Прието е по делото информация за
движение по разплащателна сметка на името на Д.П., от която е видно, че на дата
22.02.2012г. са постъпили 3 000 лева от Ц. Канчева, с основание –
захранване на сметка.
Приет е по делото договор за банков
кредит от 18.12.2008г. между РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД и кредитополучателя Г.Ф.
и съдлъжник Д. Ф., и поръчителя Мая Янакиева, с отпуснат паричен заем в размер
на 2 633,15 евро и с краен срок на погасяване 25.11.2015г.
Приети са по делото вносни бележки
за платени суми към РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД.
Приети са по делото справки за
статус на социално осигуряване на лице Г.Ф.
към 04.11.2020г. от които е видно че същият е с невнесени осигуровки в
периода от м. юни на 2012г. до м. март на 2013г.
Приета е по делото справка от
РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД с изх.№ 16225/16.03.2021г., с която сочат че по Договора
от дата
18.12.2008г. с посочената банка и Д. Ф.
и Г.Ф. не са правени предсрочни
погасявания.
Прието е по делото медицинско
свидетелство, от което е видно че на ответницата е правена инвитро
процедура в Медицински център „РепроБио
Мед“ООД.
За изясняване на спора от фактическа
страна, беше изслушана съдебно счетоводна експертиза, която даде заключение, че
Договор за банков кредит от 15.01.2010 г. сключен между „Райфайзенбанк"
ЕАД и Г.С.Ф. - кредитополучател и Д.Г. Ф. - съдлъжник, е отпуснат на
кредитополучателя кредит в размер на 20 473.00 лв. , който ще бъде използван за
рефинансиране на кредит и потребителски нужди. Крайният срок за погасяване е
25.12.2019 г. С Анекс №1/26.02.2013 г. страните констатират,че към датата на
сключване на анекса размера на вземанията на банката от
кредитополучателя/съдлъжника са в размер на 16 927,94 лв. от които : редовна
главница - 16 115,82 лв. ; просрочена главница - 412,85 лв. ;просрочена лихва -
393,40 лв.; -наказателна лихва - 5,87 лв. Начислената текуща редовна лихва е
4,30 лв. Кредитополучателя/съдлъжника се задължава да погаси дълга на 83 равни
месечни вноски,всяка в размер на 279,89 лв.,платими на 5-то число на месеца,
като първото плащане е следвало да бъде извършено на 5.09.2013 г., а последното
на 5.07. 2020 г. Цялото месечно възнаграждение/част от месечното възнаграждение
на ищеца,равно на месечната му вноска по кредита се превеждала по сметка BG05RZBB91551047049410. С Анекс №2/27.03.2014
г. страните констатират,че към датата на сключване на анекса размера на
дължимите суми от кредитополучателя/съдлъжника са както следва : редовна
главница - 15 892,07 лв. ; редовна лихва - 93,23 лв. ; наказателна лихва - 5,87
лв. ; страните се съгласяват,че крайния срок за погасяване на кредита е 5.07.2021
г. Кредитополучателя/съдлъжника се задължава да погаси дълга на 76 равни
месечни вноски,всяка в размер на 279,89 лв.,платими на 5-то число на месеца,
като първото плащане е следвало да бъде извършено на 5.04.2015 г., а последното
на 5.07. 2021 г. С Анекс №3/8.06.2016 г. страните констатират,че към датата на
сключване на анекса размера на дължимите суми от кредитополучателя/съдлъжника
са както следва :редовна главница - 13 271,05 лв. ; просрочена главница -
703,14 лв.; просрочена лихва - 221,59 лв.;редовна лихва - 7,19 лв. ;
наказателна лихва - 10,66 лв. , общо в размер на 13 974,19 лв. на 98 равни
месечни вноски,всяка в размер на 184,15 лв.,платими на 5-то число на месеца, като
първото плащане е следвало да бъде извършено на 5.07.2016 г., а последното на
5.08. 2024 г.,съгласно погасителен план.Крайният срок на договора е 05.08.2024
г.
За периода от
5.12.2016 г. до 5.01.2020 г. размера на задълженията по погасителния план по
кредита и платените суми от Г.Ф., дължимите вноски по кредита са погасявани от
сметка BG05RZBB91551047049410 с титуляр Г.С.Ф., като общо
погасената сума по кредита за посочения период е 6 789,81 лв.
От представените
вносни бележки се установява, че вносител на сумите е Ж.С.Ф., а не както съм
посочил в първоначално изготвеното заключение като вносител Д. Ф..Във вносните
бележки е записано,че вносител на сумите е Ж.С.Ф., в полза на Г.С.Ф. по сметка BG05RZBB91551047049410
.
В резултат на това изчислил вещото лице,че внесените
суми от Г.Ф. и Ж.Ф. са както следва : Внесени суми от Г.Ф. - 4 110,00
лв. Внесени суми от Ж.Ф. - 3 770,50 лв. Общо внесени - 7 880,50 лв.
Общо
внесените суми от Г.Ф. и Ж.Ф. - 7 880,50 лв. покриват изцяло погасените вноски
по кредита за периода 5.12.2016 г. - 5.01.2020 г. общо в размер на 6 789.81 лв.
Установява
се и че от същата банкова сметка ***,чиято падежна дата е била 15-то число на
месеца.
От проверените документи с внесените суми от Г.Ф.
и Ж.Ф. общо 7 880.50 лв. са погасени задължения по кредита в размер на 6 789.81 лв.
В
представените извлечения от банковата сметка на Г.Ф. във „Райфайзенбанк"
ЕАД и представените вносни бележки от банката,няма данни Д. Ф. да е направила
вноски за погасяване на кредита.
Заключението
е прието в о.с.з. като неоспорено от
страните.
Разпитани бяха свидетелите :
Св. Жасмина С.Ф., сестра на ищеца.
Депозира показания, че по време на брака си Д. и Г. имат три кредита, най-големият,
от които е в размер на около 20 000 лева. Единия кредит е „Райкард“ около
2 000 (две хиляди) лева, другия го изтегли Д. Ф., сега П., около 5000 (пет
хиляди) лева и общия големия кредит е на стойност от около 20 000 (двадесет
хиляди) лева. Кредитите са изтеглени в периода 2005-2008 г. Свидетелката лично
е внасяла вноски по тези кредити,като брат й давал парите на ръка и тя ги
внасяла.Твърди че брат е работил постоянно с
изключение на едно прекъсване през 2012г.
Първоначално
живеели в едно домакинство с брат й, от 2005-2006 г. не живеят заедно.
Св. Я.И.Х. , познават се отдавна,
поддържат близки семейни отношения. Ищецът работел с него в едно предприятие и
се налагало да ходи в София много често. След 2009 година отишъл в Германия. От
разговор с него знаел, че като наближи
датата за кредита си е внасял вноските, не знае колко ин витро процедури са правили.
Св. Ц.С.К. – познава страните, до 2015 г. била
управител на „Райфайзенбанк“ в гр. Пещера. Майката на ответницата я потърсила
за помощ, когато продала наследствените земи, и помогнала да внесе парите
февруари 2012 г. Тези пари били преведени по сметката на Д. Ф..
Св. В.И.В., близка на ответницата, депозира показания,
че съпрузите постоянно теглили кредити,
правили инвитро процедури, счита че не им стигали парите и затова теглили кредити. С майката на ответницата
отишли в банката, над 3000 лева внесли в
сметката на Д., тъй като продали наследствени ниви. Единият кредит, който тя си
го теглила бил за ин витрото, от другите кредити нямали кой знае каква покупка.
Тези пари от наследствените ниви не знае за какво са били похарчени. Страхил бил роден
тогава вече.
Съдът кредитира показанията Ф. и К. в аспекта на разпоредбата на чл. 172
от ГПК, предвид близките родствени връзки със страните, а на останалите
свидетели като обективни и незаинтерсовани.
Съдът намира, че е
сезиран с иск с правна квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК във
вр. чл. 127 ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 72/2020г. по описа
на РС Пещера, с което разпоредено Д.Г.П.,
ЕГН – **********,адрес: ***, да
заплати на кредитора Г.С.Ф., ЕГН – **********,
адрес: ***, главница в размер на 3498,85
лева, заедно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението –
17.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 569,98 лева, в т.ч. 69,98 лева за внесена ДТ и 500,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Длъжникът е подал възражение в
едномесечния срок по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на заявителя да
предяви иск по чл. 422 от ГПК.
Искът е подаден в законоустановения
едномесечен срок, поради което е допустим.
По делото се установява, че страните са
били в граждански брак в периода от 2001г. до 01.12.2016г. , както и че по
време на брака си са изтеглили потребителски кредит – 15.01.2010г. в размер на 20 473лв., с който е
рефинансиран друг кредит.
Установява се, че страните имат едно
родено през време на брака си дете – 29.10.2009г.
Страните са прекратили брака си на
01.12.2016г. , като със споразумението
за прекратяване на брака по реда на чл. 51 от СК и утвърждаването му с решението
на съда не са уреждани имуществени отношения между страните. Няма данни
за сключен брачен договор .
Установява се че в периода 05.12.2016г.
до 05.12.2020г. единствено и само ищецът е внасял суми за погасяване на
паричния заем в размер на 6 789.81 лева.
Не се установява, ответницата П. да е внасяла по този кредит суми.
Разпоредбата на чл. 19 от СК/ 1985г. –отм./ гласи, че съпрузите
са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите
възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и
да се грижат за отглеждането, възпитаването и издръжката на децата, съгласно
чл. 14 СК/отм./ съпрузите имат равни права и задължения в брака.Съгласно чл.25 СК/отм./ разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата
съпрузи. За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за
задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. След прекратяване на
брака с развод, след постановяване на решението на съда, имуществената общност
между съпрузите е прекратена. Налице е разделност на задълженията и
изпълнението на общото задължение от единия съпруг след прекратяване на брака
също е в режим на разделност. Предвид на
което когато единия от бившите солидарни длъжници / бивш съпруг/ удовлетвори
кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресното право
срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие – иск
по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД.
В настоящето производство получените банкови
заеми са били по време на брака на страните по делото, като същите отговарят
солидарно за поетите задължения, като и изрично е посочено и в самите банкови
договори. Следва да се посочи и че същите са били усвоени и предназначени за потребителски нужди. Дали са
били използвани за провеждане на ин витро процедури е ирелевантно. Договорът като частен диспозитивен документ не
подлежи на оспорване досежно неговото съдържание. Предвид на което възражения в
аспекта на неговото съдържание са неотносими.
На следващо място следва да се има
предвид и че след прекратяване на брака- 01.12.2016г. съпрузите отговарят
солидарно за поетите от тях задължения, тъй като при прекратяване на брака не
са уредили имуществените си отношения, няма данни за вписан брачен договор,
поради което същите отговарят солидарно пред кредитора. Предвид събраните
доказателства, че след прекратяване на брака до 05.01.2020г. единствено и само
ищецът е внасял суми по кредита, то ответницата следва да понесе половината от
направените вноски. В този смисъл е и практиката по чл. 290 от ГПК- Решение
143/06.02.2017г. на по т.д.№2693/2014г. IIт.о. ВКС.
Съгласно чл. 127 ал. 1 от ЗЗД доколкото
не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е
платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. В настоящето производство не се установи
друго в отношенията между страните, поради което и искът се явява доказан до
размера посочен от вещото лице, а именно половината от направените вноски в
размер на 6789,81лв. или 3394,91 лева,
като се отхвърли до претендирания размер от 3498,85 лева.
Възражението за прихващане на
ответницата се предявява като евентуално
доколкото се признае съществуването на главното вземане на ищеца. В тази връзка
следва да се установи дали вземането по възражението е изискуемо и ликвидно/
установено по основание и размер/, тоест компенсируемо с главното вземане.
По отношение на възражението за
прихващане за сума от 3000 лева, представляващи лични средства на ответницата от продажба на
наследствени земи. На първо се установява, че по сметка на ответницата през м.
февруари на 2012г. е преведена сума от 3000 лева с основание „захранване на
сметка“, за която обаче липсват каквито и да било други доказателства за какво
е била използвана, още по –малко дали е използвана въобще. Следва да се посочи
и че в този период страните са били в граждански брак и са имали еднакво
задължение съобразно своите възможности, доходи и работа в домакинството да се
грижат за благополучието на семейството
и отглеждането и издръжката на детето. Нито
един от призованите свидетели не депозира показания, че ответницата е предоставила
тази сума на ищеца в заем, с изричната уговорка същата да бъде върната от него.
Предвид на което посоченото вземане нито
се явява ликвидно, нито се явява
изискуемо.
По
отношение на другото възражение за прихващане на сума в размер на 3305.71лв. ,
представляваща половината от сумата по Договор за банков кредит от 18.12.2008г.
Видно от приложената справка за извършени плащания същият е плащан до
01.01.2016г. От представената справка от Райфайзенбанк се установява ,че по
него предсрочни погасявания не са правени нито от ответницата, нито от ищеца.Тоест заемът е изтеглен и заплатен по
време на брака на страните. Ответницата не доказа, че сумата е платена с нейни
лични средства. Предвид на което посоченото вземане нито се явява
ликвидно, нито се явява изискуемо.
Ето
защо искът следва да се уважи до размер от 3394,91 лева, като се отхвърли до
претендирания размер от 3498,85 лева.
По отношение на разноските.
Съобразно изхода на делото в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
следва да се присъдят сторените и
доказани разноски по съразмерност в
заповедното производство в размер на 549,93 лева и в исковото производство в
размер на 1084,98 лева.
Съобразно отхвърлената част от иска на
ответника също се дължат разноски на основание чл. 78ал. 3 от ГПК в размер на
26,75лв.
Мотивиран от горното , съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.Ф.,с ЕГН **********,***, има
изискуемо вземане против Д.Г.П. с ЕГН **********,с
постоянен адрес:***, в размер на от
3394,91 лева, ведно със законната лихва от 17.01.2020г. до окончателното
плащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10/ 17.01.2020г. по ч.гр.д.№ 72/2020г.
по описа на РС Пещера, като отхвърля
иска до претендирания размер от 3498,85 лева.
ОСЪЖДА
Д.Г.П. с ЕГН **********,с постоянен адрес:*** да заплати на Г.С.Ф.,с ЕГН **********,***,
разноски по съразмерност в заповедното
производство в размер на 549,93 лева и разноски по съразмерност в исковото производство в размер на 1084,98
лева.
ОСЪЖДА
Г.С.Ф.,с ЕГН **********,***, да заплати на Д.Г.П. с ЕГН **********,с постоянен адрес:***
, разноски по съразмерност размер на
26,75лв.
Решенето подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: