Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -
Харманли, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Таня Чавдарова, като разгледа
докладваното от съдия Аврамова АНД № 71 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.Г.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Д.А., против наказателно
постановление № 18-0271-000466 от 09.05.2018 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложено административно наказание - глоба
в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В жалбата са изложени
съображения, че наказателното постановление е нищожно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. При
съставяне на АУАН били допуснати съществени нарушение, водещи до
незаконосъобразност и на издаденото НП. Оспорва се, че АУАН е съставен от
некомпетентен орган и не съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Поддържа се недоказаност на твърдяното нарушение и липса на признаците от
изпълнителното деяние на нарушението, като се изтъква противоречие между
описанието и правната квалификация, която била неточна, неправилна и непълна. Наред
с това се оспорва истинността на констатациите в АУАН. На следващо място са
наведени доводи за допуснати съществени нарушения при издаване на НП. Изтъква
се нарушение на чл. 52 от ЗАНН, както и липса на императивно предвидените в чл.
57 от ЗАНН реквизити в НП. Твърди се липса на изложение на обстоятелствата от
значение за правната квалификация и съставомерните признаци от обективна и
субективна страна. Възразява се срещу вмененото на жалбоподателя нарушение,
като липсвали доказателства, установяващи извършването му. Нарушени били
разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, като не било обсъдено дали случаят не
е маловажен или малозначителен. Предвид изложеното се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноските по делото.
В съдебно
заседание жалбоподателят И.Г.И., редовно призован, не се явява и
не се представлява. Постъпила е молба от адв. Д.А.,
като пълномощник на жалбоподателя, в която е изразено становище за допуснато в
административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение с
подробно изложени съображения за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Административнонаказващия
орган РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура –
Харманли, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното от фактическа страна:
На 09.04.2018 г. полицейският
служител - свидетелят И.Т.И. заедно със свой колега В. В. изпълнявали
служебните си задължения по контрол на движението по пътищата на територията на
гр. Харманли. В 13:55 часа по ул. „***“ в посока с. Надежден забелязали да се
движи с висока скорост мотоциклет марка “Хонда ЦБ 600 Ф Хорнет“ с рег. № ****.
Полицейските служители подали сигнал със стоп палка за спиране на превозното
средство с цел извършване на проверка, но водачът не намалил скоростта, а дори
я увеличил и подминал. Органите на реда успели да запишат регистрационния номер
на мотоциклета и подали сигнал. При извършена справка в базата данни на МВР
било установено, че за процесното превозно средство нямало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а негов
собственик бил С. В. С.. Впоследствие бил установен и водачът на процесното
превозно средство, а именно жалбоподателят И.Г.И., който бил отведен в сградата
на РУ – Харманли. Пред свидетелят И. жалбоподателят заявил, че е нямал сключена
застраховка, поради което се уплашил и не спрял на стоп палката. За извършената
проверка полицейските служители изготвили докладна записка № 271р-9765. На
10.04.2018 г. свидетелят Н.Т.Н. съставил АУАН серия Д бл. № 515319/10.04.2018
г. за констатираното нарушение, който бил връчен лично и подписан от
жалбоподателя И.И., който саморъчно вписал като възражение, че нямал сключена
застраховка на 09.04.2018 г.
На 09.05.2018 г. било
издадено наказателно постановление № 18-0271-000466 от ВПД Началник РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. за нарушение на
чл. 638, ал. 3 от КЗ за това, че като лице, което не е собственик, управлява
МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ му била наложена
глоба в размер на 400 лв.
Изложената фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели Н.Т.Н. и И.Т.И.,
които описват подробно и еднопосочно възприетите от тях обстоятелства, попадащи
в предмета на доказване по делото. Съдът изцяло кредитира показанията на тези
свидетели, които са логични, непротиворечиви и съответстващи на наличната
доказателствена съвкупност. Наред с това констатациите на контролните органи са
намерили отражение в съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила за установените в него факти до
доказване на противното. В случая тази презумптивна доказателствена сила не е
оборена от страна на жалбоподателя И.И.. Напротив, същият собственоръчно е
вписал в АУАН, че на процесната дата - 09.04.2018 г. е нямал сключена
застраховка. Приетите от съда фактически положения се
установяват и посредством събраните писмени доказателства, съдържащи се в
приложената административнонаказателна преписка. Преценени в своята съвкупност и по отделно
събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло
основава на тях своите фактически изводи.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът установи, че АУАН и
обжалваното НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН от материално компетентни лица по смисъла на закона.
Съгласно чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на административно
нарушение по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 от КЗ се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП, а съобразно ал. 2 наказателните постановления се издават от директора
на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е
установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно
от представената Заповед № 1253з-56/21.03.2018 г. на
Директора на ОД на МВР – Хасково оправомощени да издават наказателни
постановления за констатирани административни нарушения по чл. 638, ал. 1, 2,
3, 4, 5 и 6 и чл. 639 от КЗ са началниците на РУ към ОД на МВР - Хасково. В
случая АУАН е съставен от служител в РУ – Харманли, а НП – от ВПД Началник на
РУ – Харманли при ОД на МВР - Хасково. По тази причина е неоснователно
направеното в жалбата възражение, че съответните актове изхождат от
некомпетентни органи.
Неоснователно е
направеното в жалбата възражение за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, доколкото съдът не констатира пороци
в административнонаказателното производство,
накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е
ясна и непротиворечива, като съдържа необходимите факти, относими към вмененото
административно нарушение. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57
от ЗАНН, като описаните в него обективни признаци на
извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна
норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно
дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено
нарушението.
Съдът счита за
несъстоятелно възражението, направено от пълномощника на жалбоподателя, за допуснато
в НП нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗАНН поради наличие на
несъответствие между фактическото описание на нарушението и посочената за санкционна
разпоредба. В издаденото НП е изрично вписано, че жалбоподателят е нарушил чл.
638, ал. 3 от КЗ, поради което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложено административно наказание. Действително на мястото, където
глобата е индивидуализирана по размер, е посочен чл. 638, ал. 3 от ЗДвП, но
същото се възприема от съда като допусната техническа грешка. Съображенията за
това се извеждат от обстоятелството, че е достатъчно ясно, че се касае за чл.
638, ал. 3 от КЗ, доколкото тази разпоредба съдържа както описанието на
нарушението, така и предвидената за него санкция. Наред с това в ЗДвП не
съществува разпоредба чл. 638, ал. 3. При това положение настоящият съдебен
състав намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото
жалбоподателят е могъл да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и
следващата се за него санкция, за което свидетелства и обстоятелството, че е
упражнил право си на жалба срещу НП.
На жалбоподателя е вменено
нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда
отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Задължителната застраховка има за обект гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, като застраховани лица са собственикът на МПС, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва МПС на законно основание. При обсъжданото нарушение субект е
водачът на МПС, което не е негова собственост. Нарушението е скрепено със
санкцията, предвидена в посочената разпоредба, а именно административно
наказание - глоба в размер на 400 лв. С оглед събраната по делото
доказателствена съвкупност съдът намира за категорично установено, че
жалбоподателят И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ. По делото не се спори, че
жалбоподателят не е собственик на управлявания от него автомобил.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят
е управлявал процесния мотоциклет без наличието на сключен и действащ договор
за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В тази насока жалбоподателят не е представил доказателства за
валидна застраховка нито в момента на проверката, нито в настоящото
производство, като в съставения му АУАН собственоръчно е написал, че на
процесната дата е нямал сключена застраховка. При това положение
законосъобразно и обосновано е ангажирана
административнонаказателната отговорност на И.Г.И. на основание чл. 638, ал. 3
от КЗ.
Не са налице предпоставките
за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Аргументите за това са, че извършеното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Поради тази причина не
може да се приеме наличие на незначително засягане на охраняваните с нарушената
норма обществени отношения, свързани със задължителното застраховане на
гражданската отговорност на автомобилистите.
Наложеното административно
наказание е определено във фиксирания от законодателя размер от 400 лв. и се
явява адекватна на извършеното нарушение санкция, която ще способства за
постигане целите на наказанието.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание
чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на жалбоподателя И.Г.И. следва да се възложат направените по делото разноски
за явяване на свидетел в размер на 37,26 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-0271-000466 от 09.05.2018 г., издадено от
ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на И.Г.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 638,
ал. 3 от КЗ.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати по сметка на Районен съд – Харманли направените по делото разноски
за явяване на свидетел в размер на 37,26 лева /тридесет и седем лева и двадесет
и шест стотинки/.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: