Р Е Ш Е Н
И Е
№………./……...11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието
на секретаря Румяна Дучева
като разгледа
докладваното от съдията Маркова
в.т.д. № 871/2019
г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 22682/27.03.2019 г. на М.В.Г., ЕГН **********,
с местожителство *** срещу Решение № 1084/15.03.2019 г., поправено с Решение №
1452/08.04.2019 г., допълнено с Решение № 1853/30.04.2019 г., всички
постановени по гр.д. № 12906/2016 г. на ВРС, ХХХІII с., в частта, с която е
прието за установено, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона, № 128, при участието на подпомагащата го страна
“НЕЛБО“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Тинтява”, № 15
сумата 968.69 лв., представляваща стойност на ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.06.2013 г. – 30.04.2016 г., за имот, находящ *******, сумата 171.25 лв., лихва за забава върху главницата
за периода 01.08.2013 г. – 13.07.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 19.07.2016
г. до окончателното изплащане, по
издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 10130/2016 г. по описа на ВРС, ХХVI с.
Във въззивната жалба се твърди, че уваженият
с решението иск, не съответства на предявения за разглеждане, както и че при
постановяване на атакувания акт, съдът не е обсъдил релевираното възражение на
нищожност на текстове от общите условия атакуваният, а е кредитирал заключения
на съдебни експертизи, в противоречие с оспорването на данни, достоверността и
доказателствената стойност на документите, въз основа на които са изготвени
заключенията. Излага коментар на възприетото от експертите. Твърди, че
неправилно е приложен чл. 195, ал. 1 и 2 АПК. Сочи, че частта от претенцията,
възлизаща на 419.46 лв. е следвало да бъде отхвърлена, доколкото е формирана
въз основа на отменената т. 6.1.1 от Наредба № 16-344/2007 г. По същество
отправя искане за обезсилване на атакуваното решение, евентуално неговата
отмяна и отхвърляне на предявения иск. В с.з. чрез процесуален представител
поддържа въззивната жалба по изложените в нея оплаквания.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация - Плевен” ЕАД,
депозира отговор, в който оспорва въззивната жалба. Сочи, че въззивницата е
потребител на топлинна енергия по см. на пар. 1, т. 42 от ДРЗЕ и е обвързана от
ОУ за продажба на топлинна енергия. Сочи, че в хода на процеса се установява
безспорно, че в жилището през процесния период е доставяна и потребявана
топлоенергия като не е необходимо въззивницата фактически да е обитавала имота.
Сочи, че дяловото разпределение е извършвано при съобразяване на разпоредбите
на чл. 139, ал. 2 ЗЕ и чл. 61, ал. 1 от Наредбата. В случая, фирмата
осъществяваща дяловото разпределение по
чл. 139а ЗЕ е избрана от клиентите в етажната собственост, предложено е на
въззваемата страна, която е изпълнила задължението си да сключи договор с
лицето. Уредите за дялово разпределение също са избрани, закупени и монтирани
от клиентите. Сочи, че по делото са представени и издадените фактури.
Претендира присъждане на разноски. В с.з. не изпраща представител.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, подпомагащата страна „Нелбо“ ЕАД, не депозира
писмен отговор. В с.з. не изпраща представител.
ВОС по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен иск за приемане за установено, че М.В.Г.,
ЕГН **********, дължи сумата 972.28 лв.,
дължима главница за ползвана и неплатена топлинна енергия за периода 01.06.2013
г. - 30.04.2016 г., за обект, находящ се в гр. Плевен, ул. “Г. Делчев“, № 20,
вх. Б и представляващ Апартамент № 14 и сумата 171.25 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
02.08.2013 г. - 13.07.2016 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление в съда - 19.07.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 10130/2016 г., на ВРС, 26 с.
Ищецът твърди, че като собственик (ползвател) на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по см. на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г.) ЗЕ, поради което приложими са разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че
договорът между него и ответника е сключен при общи условия, съобразно
разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ като ОУ от 2007 г. са публикувани във в-к
„Нощен труд", от 13-14.12.2007 г. и във в-к „Посоки", бр. 239/13.12.2007 г. Според разпоредбите на р. VII от ОУ купувачите на ТЕ (в т.ч. и ответницата), са длъжни да заплащат месечните дължими
суми в 30-дн. срок след изтичане на периода, за който се отнасят, при което задължението
за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С
изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за всяка сума,
като на осн. чл. 31, ал. 6 ОУ ежедневно
е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Излага още, че ответникът е
използвал доставяната топлоенергия и не е изпълнил задължението си да заплати
стойността й. Сградата - етажна собственост, в която се намира собственият на
ответника обект е сключила договор аз извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия отдавана от абонатната станция, находяща се в същата
сграда, с „Нелбо“ ЕАД като сумите са начислявани въз основа на отчетите
изготвяни от това дружество, изготвяни на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение, съобр. Чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16 334/06.07.2007
г.
Подпомагащата ищеца страна „Нелбо“ ЕАД, не изразява становище по
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М.Г., депозира писмен отговор, в който оспора предявения иск
по основание и размер. Твърди, че през периода предмет на исковата претенция не
е ползвала топлинна енергия, доставена от ищеца в процесния обект, тъй като не
е обитавала жилището, а е живяла в гр. Варна. Оспорва извършването на двадесет
и осем реални отчета на конкретни уреди за измерване за доставяни количества
топлинна енергия. Оспорва отчитането на количества топлинна енергия да е
извършвано чрез показания на конкретно средство за измерване, което е одобрен
тип, конкретното средство за измерване да е монтирано на определена дата, при
определени показания, да е монтирано от квалифицирани лица, при спазване на
техническите изисквания за монтаж, да представлява годно средство за техническо
измерване, по смисъла на Закон за измерванията и на Наредба за средствата за
измерване, подлежащи на метрологичен контрол. Релевира възражение за погасяване
по давност на сумата 48.00 лв., по фактура № **********/30.06.2013 г. и на
сумата 14.48 лв., представляваща обезщетение за забава върху тази сума, доколкото
се касае за периодично извършвани доставка на стока и услуга, вземанията за тях
се погасяват с три годишен давностен период. Оспорва се съдържанието и
доказателствената стойност на представените от ищеца документи.
С допълнителна молба от 09.03.2017 г., релевира възражение за нищожност в
хипотезата на чл. 26 ЗЗД, поради противоречие с императивни правни норми, а
именно чл. 62, ал. 1 и 3 ЗЗП и чл. 147а, ал. 1 и 2 ЗЗП и за неравноправност по
см. 146 ЗЗП, на следните клаузи от ОУ – чл. 11, ал. 1, 4, 5, чл. 31, ал. 4, чл.
33, ал. 3, чл. 38, ал. 1, чл. 49, ал. 1, чл. 53, ал. 2 и чл. 65.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна,
следното:
От приложеното
ч.гр.д. № 10130/2016 г., на ВРС, XXVI с., се
установява, че в полза на „Топлофикация
- Плевен“ ЕАД, ЕИК *********, е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК, за сумата
4890.41 лв., главница за ползвана и неплатена топлинна енергия за периода
01.04.2004 г. - 30.04.2016 г., за обект, находящ се в гр. Плевен, *******, за
сумата 2894.52 лв., лихва върху главницата за периода 02.12.2004 г. -
13.07.2016 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 19.07.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението; както и сумата 155.70 лв., държ. такса, и сумата 180.00 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Между страните не се спори, че ответникът е
станала едноличен собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, *******,
по силата на наследствено правоприемство и отказ от наследство.
Не е спорен и факта, че на 19.11.2015 г.
ответникът е уведомила ищеца за придобиването на имота и е отправила искане за
спиране на предоставянето на услугите по отопление и топла вода за апартамента.
Съобразно
разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ отв. Г., като собственик на топлоснабден имот е
потребител на топлинна енергия, чиято продажба на осн. чл. 150 ЗЕ се
осъществява при публично известни ОУ. Установено е, че такива са съставени,
одобрени и разгласени по предвидения в
закона ред.
Съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЕ на всички
потребители се разпределя топлоенергия отдадена от сградната инсталация.
Съгласно чл. 145, ал. 3 топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите
части се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти.
Разпоредбата на
чл. 153, ал. 6 ЗЕ предвижда, че клиентите на сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
По делото са
представени писмени доказателства, от които се установява, че през процесния
период, за имота с посочения административен адрес в гр. Плевен, ежемесечно са
начислявани суми за консумирана топлинна енергия за отопление, за сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване. По делото няма данни, а и не се
твърди, етажната собственост да е прекратила търговските отношения с
„Топлофикация – Плевен” ЕАД. Вярно е, че тези доказателства са оспорени от
ответницата, но те кореспондират със събраните специални знания, чрез
заключенията на ССЕ и СТЕ, чиито заключения не са оспорени от страните.
От приетото и
неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза, което се кредитира
и от настоящата инстанция като обективно и компетентно дадено, се установява,
че за периода предмет на исковата молба, за процесния обект са начислени
следните суми: - 658.12 лв., ТЕ за отопление, - 240.01 лв., ТЕ за БГВ и – 70.56
лв., услуга разпределение като общата стойност на неплатените суми за процесния
период възлиза на 968.60 лв., ДДС. Обезщетението за забава вещото лице е
изчислило на 172.84 лв., при крайна дата на изчисляване 19.07.2016 г.
Първоинстанционния
съд е изслушал и приел заключение по назначена СТЕ, което се кредитира и от
настоящата въззивна инстанция като обективно и компетентно дадено. Заключението
не е оспорено от страните. От заключението се установява, че абонатната станция
на ****е доставяла топлинна енергия за процесния период, а жилището на
ответника е получавало дял от ТЕ за отопление в баня, за сградна инсталация и
за загряване на гореща вода до м. февруари 2015 г. Експерта посочва, че при
изготвяне на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени
изискванията на Методиката за разпределение на топлинна енергия към чл. 61, ал.
1 от Наредба за топлоснабдяване № 16 334/06.04.2007 г. Вещото лице
посочва, че при оглед на имота е установило, че в банята на имота има монтирана
щранг-лира, в кухня и спалня има монтирани два броя отоплителни тела,
оборудвани с електронни топлоразпределители на фирма „Нелбо“ ЕАД. Тъй като
радиаторните кранове са затворени, при отчета не са констатирани показания на
топлоразпределителите. Консумираната гореща вода се отчита по водомер за топла
вода, монтиран в баня. Експерта посочва, че начислената топлинна енергия е в
съответствие с действащата нормативна уредба. Още посочва, че в абонатната
станция е монтиран топломер за търговско измерване на потребената от абонатната
станция енергия. Топломерът е монтиран съобразно изискванията на производителя
и е преминал съответните периодични проверки.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази
следното: Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите
на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 10130/2016 г., на
ВРС, XXVI с. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане
претенция, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предвид характера на предявения иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение
и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове,
ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест
за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и
наличието на такова задължение, а именно да
установи: наличие на валидно облигационно правоотношение по твърдяния договор,
наличие на неизпълнение на поетите задължения от страна на ответника,
обосноваване на претенциите по период и размер. В тежест на ответника е доказване изпълнението на поетите задължения
точно и в срок или други правопогасяващи възражения.
Цитираните по-горе разпоредба на закона са ясни. Няма спор, че
въззивникът притежава имот в сграда, която е топлофицирана, както няма спор, че
е прекратила топлоподаването към отоплителните тела (радиаторите) в имота си.
Последното обстоятелство, обаче, не води до прекратяване на
облигационно-правната връзка между топлопреносното предприятие и клиента.
Отказът на ответника от топлоподаване е извършен през 2015 г. при
условията на ЗЕ. Законът, с цел
избягване на неоснователното обогатяване на едни етажни собственици за сметка
на други, е въвел правила за дялово разпределение на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация.
Както бе посочено при обсъждане на събраните специални знания на
ответникът са начислени суми за топлоенергия за отопление (консумирана от отоплителното тяло в банята), за сградна инсталация и гореща вода, които
са изчислени в съответствие с действащата нормативна уредба.
Не се твърди и не се установява въззивникът да се е възползвала от предвиденото рекламационно
производство и да е оспорила изготвените от топлинния
счетоводител сметки в установените срокове съгласно общите условия, които имат силата на закон между страните, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и
разпределението по чл. 73, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването. На настоящия съдебен състав е известно решение
№ 4777/13.04.2018 г., по адм. дело № 1372/2016 г. на ВАС,
което е влязло в сила.
Следователно формулата по т.
6.1.1
от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16 344/2007 г., касаеща
единствено ТЕ отдадена от сградна
инсталация е отменена. Съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт обаче има действие от момента на влизането му в сила и занапред, съгласно
нормата чл. 195, ал.1 АПК, поради което и не преурежда с обратна сила
процесните отношения. Поради
което релевираното в този смисъл оплакване от въззивника се преценява като
неоснователно.
Неоснователни се явяват и възраженията за нищожност и неравноправност
на клаузи от ОУ, релевирани от въззивника. Оспорените от въззивника клаузи на
ОУ са в съответствие с разпоредбите на ЗЕ, уреждащ процесните отношения. В тях
са предвидени съответните механизми за оспорване и рекламационни производства,
които са установени именно в защита на потребителя.
Съобразно предвиденото в чл. 31, ал. 1 ОУ задължението за заплащане на месечните сметки е с определен срок – 30 дни след изтичане
на периода, за който се отнасят и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. В хода на производството не са представени доказателства за изпълнение
на задължението за плащане от страна на въззивника, поради което искът за
главницата се явява доказан по основание и размер и подлежи на уважаване в
установения със заключението на вещото лице размер на главницата – 968.69 лв.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за забава и
дължимостта на главницата, доказан по основание и размер се явява и иска за
законна лихва, в размер на 171.25 лв., при крайна дата на изчисляване
13.07.2016 г., както е бил заявен от ищеца.
При това положение на обсъждане подлежи релевираното възражение за
давност. Видно от материалите по делото е, че заявлението за издаване на
Заповед по чл. 410 ГПК е депозирано на 19.07.2016 г. и доколкото искът по чл.
422 ГПК е предявен в границите на законоустановения срок, то същия се счита
предявен от датата на заявлението – 19.07.2016 г. Доколкото се касае за
периодични вземания, то приложима се явява кратката 3-годишна давност. След
като това е така, погасени се явява всички вземания възникнали преди 19.07.2013
г. Отнесени към конкретиката на казуса, посоченото води до извода, че погасено
се явява вземането основано на фактура № 1811176/30.06.2013 г. в размер на
48.00 лв. и претенцията за лихви върху тази сума в размер на 14.30 лв., до
13.07.2016 г.
При това положение искът за главницата подлежи на уважаване в размер на
920.69 лв., за периода 01.07.2013 г. – 30.04.2016 г., за разликата до уважения
размер 968.69 лв. и за периода 01.06.2013 г. – 30.06.2013 г., искът ще следва
да бъде отхвърлен. Искът за обезщетение за забава подлежи на уважаване в размер
на 156.94 лв., за периода 01.09.2013 г. – 13.07.2016 г. За съответните разлики
по всяка претенция решението ще следва да бъде отменено, а предявеният иск –
отхвърлен, а в останалата част потвърдено.
Дължима се явява законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението
– 19.07.2016 г. до изплащането.
По разноските.
При този изход от спора, разноските за заповедното производство ще
следва да бъдат редуцирани. Така предвид изхода от спора дължимите на ищеца
разноски възлизат на 53.82 лв., съразмерно с уважената част от иска, на осн.
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
За първоинстанционното разглеждане на делото съразмерно с уважената част
от иска на ищеца се следва сумата 994.19 лв. При изчисляване на разноските е
включена и сумата 200.00 лв., служебно определено юрисконсултско
възнаграждение.
За първоинстанционното разглеждане на делото, на адв. С. се следват
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, съобразно направеното
искане и съразмерно отхвърлената част от иска. Така на присъждане подлежи
сумата 35.87 лв., с ДДС. При изчисляване на възнаграждението са взети предвид
определените размери по реда на Наредба № 1/2004 г. за първото въззивно
разглеждане на делото – 372.00 лв., с ДДС и 250.33 лв., с ДДС за първа
инстанция, при съобразяване на постановеното Решение № 13062/03.10.2019 г. на
ВАС, по адм.д. № 3586/2016 г.
За въззивна инстанция на ищеца се следват разноски, съразмерно
отхвърлената част от въззивната жалба и обжалваемия интерес, които възлизат на
141.35 лв. Изчисленията са извършени въз основа на служебно определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.
За въззивна инстанция на ответника се следват разноски, съразмерно с
уважената част от въззивната жалба и съобразно обжалваемия интерес, които
възлизат на 2.88 лв.
За въззивна инстанция на адв. С. се следва възнаграждение за безплатно
оказаната правна помощ, възлизащо на 14.43 лв. Изчисляването е извършено въз
основа на определено по реда на Наредба № 1/2004 г. и Решение №
13062/03.10.2019 г. на ВАС, по адм.д. № 3586/2016 г., минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 250.33 лв., с ДДС.
След компенсиране на разноските между ищеца и ответника, на ищеца се
следва сумата 1132.66 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение № 1084/15.03.2019 г., поправено с Решение
№ 1452/08.04.2019 г., допълнено с Решение № 1853/30.04.2019 г., всички
постановени по гр.д. № 12906/2016 г. на ВРС, ХХХІII с., в частта, с която е
уважен предявения иск за главницата за
разликата над 920.69 лв., до 968.69 лв. и предявения иск за обезщетение за забава за разликата
над 156.95 лв. до 171.25 лв., както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона, № 128 за приемане
за установено, че М.В.Г., ЕГН **********, с местожителство ***, дължи разликата над сумата 920.69 лв.,
представляваща стойност на
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2013 г. – 30.04.2016
г., за имот, находящ ******* до уважения
размер 968.69 лв., и за периода
01.06.2013 г. – 30.06.2013 г. и за
разликата над сумата 156.95 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 01.09.2013 г. – 13.07.2016 г., до уважения размер от 171.25 лв. и за периода 01.08.2013 г. – 30.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 19.07.2016 г. до
окончателното изплащане, осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. ЗЗД, за които е
издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 10130/2016 г. по описа на ВРС, ХХVI с.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1084/15.03.2019 г., поправено с
Решение № 1452/08.04.2019 г., допълнено с Решение № 1853/30.04.2019 г., всички
постановени по гр.д. № 12906/2016 г. на ВРС, ХХХІII с., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М.В.Г., ЕГН **********, с местожителство ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона, № 128,
сумата 53.82 лв., разноски за
заповедно производство и сумата 1132.66
лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, Източна индустриална зона, № 128 да заплати на адв. С.Г.С., ЕГН **********,***, сумата 50.30 лв., възнаграждение, на осн. чл.
38, ал. 2 ЗАдв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване по арг. чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.