Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на десети май две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря ДЕНИЦА
КРЪСТЕВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 306 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 3 КСО.
Образувано е по жалба на П.А.Г.,
ЕГН **********,***, против Решение № 70 от 07.01.2021г. на Директора на ТП на
НОИ гр. Добрич, с което е потвърдено Разпореждане с Изх. № РВ-3-24-00847951 от
03.11.2020г. на Е.И., началник сектор КР на ДОО в ТД на НОИ гр. Добрич, с което
на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО е разпоредено П.А.Г. да възстанови
недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за
периода от 25.06.2018г. до 28.02.2019г. в размер на 3759.27 лева, от които
3130.48 лева - главница и 628.79 лева - дължима лихва, начислена към
30.11.2020г., представляващи неправомерно получено обезщетение за допълнителен
отпуск, за майчинство по смисъла на чл. 164 КТ.
Жалбоподателката твърди, че
решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и издадено в несъответствие
с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК. Намира, че от административния
орган не са изяснени в пълнота относими към административното производство
данни и доказателства, с което е нарушен чл. 35 АПК и обжалваната заповед е
незаконосъобразна. Твърди, че протокол №
П-03000820127827-073-001 /02.11.2020г. на длъжностното лице по инициирана от ТД
на НОИ - Добрич проверка от ТД на НАП- Варна, не се съдържат безспорни данни
относно релевантните факти, като други конкретни доказателства за твърдяното
обстоятелство не са събрани в хода на административното производство. Счита, че
визираните в протокола доказателства са непротивопоставими на жалбоподателката,
която не била страна в производството, нито адресат на проверката. Твърди, че в периода от
25.06.2018г. до 28.02.2019г. включително и към момента на раждане на детето са
налице всички предпоставки за възникване на правото на парично обезщетение за
бременност и раждане и отглеждане на дете до навършване на 2 годишна възраст. Същевременно сочи,
че липста на дейност на дружеството през периода на майчинство на
жалбоподателката не води автоматично до недействителност на трудовото
правоотношение, съответно - до прекратяване на осигуряването на жалбоподателката. Намира, че съществуването на трудово правоотношение при наличие на трудов договор
се предполага до установяване на противното, поради което липсата на дейност на
работодателя - осигурител през периода 18.01.2018г. 31.07.2020г., не може да
обоснове прогласяване на недействителност на договора, респ. да служи като
основание за възстановяване на добросъвестно получени суми. Намира твърдението на Началник сектор
КР на ДОО в ТД на НОИ, че през периода 18.01.2018г. 31.07.2020г. дружеството-работодател
е фиктивен осигурител, поради липсата на дейност не може да рефлектира
негативно върху правата на добросъвестния работник или служител да получи
дължимо обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-год. възраст, при
наличие на валидно трудово правоотношение, което е надлежно регистрирано. Счита, че разпореждането
е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила, без да бъдат
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая от страна на
административния орган, което представлява нарушение от категорията на
съществените, което е самостоятелно
основание за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. На изложените основания
претендира отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание и по съществото
на спора чрез пълномощника си - адв. В., поддържа жалбата и моли
съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски за извършването на които представя доказателства.
Ответникът – Директора на ТП
на НОИ – Добрич, чрез процесуален представител – гл. ю. к. Ц., оспорва жалбата. Поддържа,
че същата се явява неоснователна, по съображенията в оспореното решение, което
като съобразено с доказателствата по делото е законосъобразно. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Оспорва претендирания размер на адвокатското възнаграждение, като прекомерен.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за
установено от фактическа страна следното:
От съдържащите се в
преписката доказателства се установява, че на П.А.Г.
е било изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 25.06.2018г.
до 28.02.2019г. в размер на
3130,48лв. Впоследствие, се е установило, че едноличният собственик на
капитала, който е и управител на дружеството- работодател „Пластохим“ ЕООД, гр. *****- И.А.И., е починал на
18.01.2018г. От длъжностните лица при ТП на НОИ Добрич е била инициирана
проверка от ТД на НАП Варна, приключила с издаването на протокол
№П-03000820127827-073-001/02.11.2020г. от старши инспектор по осигуряването. В протокола са направени констатации, че дружеството не е декларирало стопанска дейност, не са
предстяване документи за реално извършвана дейност, както и няма подадени ГДД
по чл.92 от ЗКПО и ГФО за 2018г. и 2019г. Също така не са представени
счетоводни документи, няма данни за начисляване и изплащане на работна заплата.
Подаваните данни с декларации обр.1 „Данни за осигурените лица“ и за
задълженията на осигурител по Декларация обр.6 до м.01.2019г. са заличени по
предписание на НОИ за периода от м.01.2018г. до м.01.2019г., вкл.; не са били
представени договори и доказателства за реално извършвана дейност с клиенти и
доставчици. Всичко това е довело до извода, че „Пластохим“ ЕООД е дружество с роля на фиктивен осигурител. Към
протокола са приложени и всички, събрани в хода на производството
доказателства.
Като е имало
предвид констатациите в протокола, началник сектор КРД при ТП на НОИ Добрич е постановил разпореждане № РВ-3-24-00730317/04.03.2020г., с
което е образуван дълг за събиране от жалбоподателката от недобросъвестно
получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от
25.06.2018г. до 28.02.2019г. в размер на 3759,27лв., от които главница -
3130,48лв. и лихва, начислена към 30.11.2020г, в размер на 628,79лв. Като мотив
е посочено, че съгласно констатациите в протокол №П-03000820127827-073-001/02.11.2020г.
на старши инспектор по приходите при ТД на НАП Варна - за периода от
18.01.2018г. до 31.07.2020г. работодателят „Пластохим“ ЕООД гр. *****е с роля
на фиктивен осигурител, поради липса на трудова дейност неправомерно са създадени
осигурителни права на физическите лица.
Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 09.12.2020г., която в
законоустановения срок е депозирала жалба срещу него. Жалбата е разгледана от
Директора на ТП на НОИ Добрич и е приета за неоснователна, като е отхвърлена с
процесното Решение №70/07.01.2021г. Изложено е, че видно от констатациите в протокол №П-03000820127827-073-001/02.11.2020г.
дружеството не е декларирало стопанска дейност, не са представени документи за
реално извършвана дейност, както и няма подадени ГДД по чл.92 ЗКПО и ГФО за
2018г. и 2019г. Също така не са представени счетоводни документи, няма данни за
начисляване и изплащане на работна заплата. От всички тези констатации е
изведен извод, че П.Г. не е осигурено лице по смисъла на § 1 ал. 1 т. 3 ДР на
КСО, тъй като след като дружеството не извършва дейност, тя е в невъзможност да
извършва трудова дейност в такова дружество. В заключение директорът приема, че
предвид липсата на „осигурено лице“, по отношение на жалбоподателката е установено,
че не отговаря на условията на чл.48а КСО, респ. на условията на чл.53 ал.1 КСО,
и не й се полага изплатеното парично обезщетение при отглеждане на дете до
2-годишна възраст
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателката беше
разпитан свидетеля Н.С.Д., който потвърди, че П. преди да излезе в майчински е
работила в гр. -------------до офис на Еконт при работодател – „Пластохим“
ЕООД. Там работила в администрацията около 2 седмици. Свидетелят я водил всяка
сутрин на работа, като продължавал пътя до неговата работа. Свидетелят виждал
как всяка сутрин П. отключвала офиса. П. започнала работа края на март, когато
била бременна и родила на 23.06.2017 г. Тя живеела на постоянния адрес на
свидетеля в -------------. Доколкото знаел имала проблеми с бременността и
докторите ѝ казали да спре да ходи на работа. Около 2 седмици е работила
и после не се е върнала на работа.
Предвид описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и
законни интереси са засегнати от оспорения административен акт. Субективното
правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14- дневен
преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, като съответства на изискванията на
закона за форма и съдържание. Предвид това съдът приема, че жалбата, инициирала
настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По валидността на акта:
Обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Добрич и потвърдените с него
разпореждания на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП –
Варна на НОИ, са издадени от материално компетентния административен орган, по
аргумент на чл. 118, ал. 1, респективно чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазени са изискванията
за форма при издаване на оспорения административен акт. Предвид това, съдът
намира, че оспореният акт не страда от порои водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материална
законосъобразност на акта:
Като фактически основания за издаване на разпореждането от 30.11.2020 г. е посочено, че съгласно констатациите в Протокол №П-03000820127827-073-001/02.11.2020г. от
извършена проверка на НАП, ТД-Варна за периода от 18.01.2018г.-31.07.2020г.
„Пластохим“ ЕООД е с роля на фиктивен осигурител. Поради липса на трудова
дейност неправомерно са създадени осигурителни права на физическите лица,
вследствие на което е причинена щета на ДОО. От 18.01.2018г. П.А.Г. не е
осигурена за общо заболяване и майчинство по смисъла на чл. 52а КСО и няма
право на обезщетение по чл. 53, ал.1 КСО.
В процесното разпореждане липсват мотиви въз основа на кои доказателства, органът е приел, че работодателят е фиктивен осигурител и какво значение
се влага в последното определение, предвид липсата на такова в трудовото и
осигурително законодателство. В потвърждаващото решение на Директора на ТП на НОИ Добрич са изложени мотиви, че предвид липсата на стопанска дейност на дружеството, липсата на подадени
ГДД и ГФО за 2018г. и 2019г., непредставени счетоводни документи и данни за
начисляване и изплащане на работна заплата, П.Г. е в невъзможност да извършва
трудова дейност в такова дружество и не притежава качеството на „осигурено
лице“ по смисъла на §1, ал.1, т. 3 ДР на КСО, но отново не се излагат мотиви какво
значение влага органа в понятието фиктивен осигурител. Законът изисква да има установеност на конкретни доказателства, които да
съдържат данни, обосноваващи извод за неоснователно получаване на обезщетение,
а такива не се визират от органа.
Предвид горното, съдът
намира, че процесното решение е постановено при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените, правила поради това, че е издадено при
неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на разпоредбите на чл. 9, ал. 2, чл.
35 и чл. 36 АПК, без административният орган да е събрал всички необходими
доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Освен това решението е
постановено и при неправилно приложение на материалния закон. Спорът по делото се свежда до това притежавала ли е жалбоподателката
качеството на „осигурено лице“ за периода от 25.06.2018г. до 28.02.2019г.,
когато е била в допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на
2-годишната му възраст.
Съдът приема за доказано, че жалбоподателката е осигурено лице по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, с валидно сключен трудов договор по чл.67, ал.1,
т.1 от Кодекса на труда от 30.03.2017г., по който е упражнено правото на
ползване на допълнителния отпуск за отглеждане на дете.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО - Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална
болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от
характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране,
с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1; лицата, включени в
програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се
осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма.
Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 /работниците и служителите,
независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на
финансиране/ или чл. 4а, ал. 1 /морските лица/ и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 1, б. "д" КСО - Осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална
болест и безработица лица имат право на парични обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО - По
смисъла на част първа на този кодекс "Осигурено лице" е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Чл. 48а КСО предвижда, че осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо
трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за
този риск. На основание чл. 53, ал.1
от КСО, след изтичане срока на обезщетението за бременност и
раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до
навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично
обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване.
Съдът намира, че материалноправната разпоредба на чл. 10 от КСО следва да
тълкува и прилага при съобразяване с приложимите към правоотношението
разпоредби на Кодекса на труда и с предоставената от държавата специална защита
на бременните жени и майките. Правопораждащ юридически факт за възникване на
трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работника и
работодателя, съобразно чл. 61 от КТ, който е и основание за осигуряване по чл.
4, ал. 1, т. 1 КСО. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение
със сключване на трудовия договор, работникът може да упражни даденото му от
закона субективно право да ползва отпуск за бременност и раждане, или респективно
за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Това право е законово установена
възможност, чието реализиране дори не е свързано със започнало реално
изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение (в този см. Решение №
4547 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2018 г.).
В конкретния случай дружеството - осигурител подава до ТП на НОИ
заявление-декларация по образец за отпускане на конкретно обезщетение и там се
съдържат данни, че жалбоподателката е осигурявана за риска „майчинство“. Съобразно
изискването на чл. 48а от КСО, за да възникне правото на парично обезщетение за
бременност и раждане на осигурените лица за общо заболяване и майчинство,
изискването е да имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Органът не твърди, че по отношение на П.Г. тези предпоставки не са налице, т.е.
че същата няма минимално изискуемия осигурителен стаж, следователно майката е била осигурено лице за общо
заболяване и майчинството и след 25.06.2018г. От събраните по делото
доказателства се установява и не е спорно, че П.Г. е сключила трудов договор от
30.03.2017г. с "Пластохим" ЕООД за изпълняване на длъжността "деловодител"
с трудово възнаграждение в размер на 460 лв., който факт е надлежно регистриран
по реда на чл. 62, ал. 3 КТ от съответната ТД на НАП. Не е спорно и, че за
периода от 30.03.2017г. до 01.02.2019г. са подавани осигурителни данни в
информационните масиви на НАП с Декларация обр. 1 „Данни за осигурените лица“ с
код 01, като същите записи са заличени по предписание на НОИ за период
м.01.2018г. до м.01.2019г. В случая не става ясно защо органът е заличил
данните за периода от м.01.2018г. до м.01.2019г. с мотив, че работодателят е
бил фиктивен, поради настъпила смърт на едноличния собственик и липса на
дейност, а в оспореното решение и разпореждане, жалбоподателката е задължена да
върне полученото обезщетение за по-късен период – от 25.06.2018г. до
28.02.2019г. Органът излага противоречиви мотиви, защото релевантните факти,
касаещи периода от 01.2018г. до 25.06.2018г. са едни и същи с процесния период.
Това противоречие само по себе си представлява съществено процесуално
нарушение, което се е отразило на правото на защита на жалбоподателката, като същото
не дава възможност и на съда да извърши правилна преценка за
законосъобразността на процесните решение и разпореждане. То представлява и самостоятелно
основание за отмяна на обжалваните решение и разпореждане.
Релевираните допуснати нарушения на осигурителното
законодателство и невнасянето на осигурителни вноски само по себе си не може да
се отрази на правото на осигуреното лице. Разпоредбата на § 1, ал. 3, т. 1 ДР
на КСО допуска признаване на качеството на осигурено лице и на това лице, за
което са дължими осигурителни вноски. Следователно не следва работникът да
търпи негативни последици от неправомерното поведение на своя работодател,
неизпълнил разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство. В тази
връзка осигуряването
не се поражда от внасянето на осигурителни вноски и следователно не би могло да
се прекрати, когато дължимите осигурителни вноски не са внесени (в този с.м. Решение № 4929 от 03.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
9298/2018 г.). Неизпълнението на задължението на осигурителя за заплащане на
осигурителните вноски не означава, че същият не дължи на ДОО осигурителни
вноски за лицето. Това неизпълнение води до щета на ДОО, която може да се
отстрани по предвидените в закона способи - по реда на ДОПК, или чрез способите предвидени в ТЗ. Наличието на
неизправен осигурител, обаче, не може
да има за последица прекратяване на правата на добросъвестните задължително
осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, като страна по
осигурително правоотношение. Основно задължение по осигурителния орган по
произтичащото от разпоредбата на чл. 10 КСО
осигурително правоотношение с осигуреното лице е да му изплаща парично
обезщетение, съответно на вида и характера на осъществения социален риск. По
този начин се осъществява и конституционно гарантираното на гражданите право на
обществено осигуряване.
На следващо място жалбоподателката като
осигурено лице е получавала правомерно от
бюджета на ДОО предвиденото в чл. 52а
и чл. 53, ал. 1 КСО обезщетение. Същата
не дължи връщането му, поради смъртта на едноличния собственик на капитала в ЕООД - нейн работодател. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО времето на ползвания
платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита
за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. При действащата
нормативна уредба не е необходимо предприятието - работодател да има непрекъсната стопанска дейност от
началото до края на отпуска на работника си, за да бъде признато правото на
последния да получава предвидените в закона обезщетения, за които е осигурен
предварително от работодателя си.
Отделно от горното според нормата на чл. 355, ал. 1 КТ
трудовото правоотношение се прекратява с писмено волеизявление в предвидената
от КТ форма. Поради това смъртта на едноличния собственик на капитала в
дружеството-работодател не прекратява автоматично трудовия договор. Съгласно
нормата на чл. 75, ал. 5 КТ страните не могат да се позовават на
недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не
бъде обявена от съда, каквато хипотеза не е налице в настоящия казус. Не е в
компетенциите на административния съд да се произнася инцидентно по
действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на
административен акт. Недействителността на трудовите договори намира своето
систематично място в Глава пета от Кодекса на труда и за да бъде обявен за
такъв един трудов договор, то съдът трябва да се произнесе по реда на Глава
осемнадесета от КТ, което става по реда на ГПК от общите съдилища.
Неоснователни са и твърденията на ответника, че предвид
смъртта на управителя жалбоподателката
не отговаря на условията по чл. 164, ал. 1 КТ. Това съставлява ново фактическо
твърдение, което е недопустимо да бъде въвеждано като допълнително основание
към разпореждането на ТД на НОИ едва в съдебно заседание и съдът не дължи
обсъждане.
Последната предпоставка за прилагане на разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 КСО е
недобросъвестността на лицето при получаване на съответните суми. За
добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които
осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на
административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване
на обезщетението. Добросъвестността не е дефинирана легално в разпоредбите на
КСО, но тя е налице, когато осигуреният е със съзнанието и субективно
отношение, че сумите му се дължат. Това отношение може да се дължи на
неправилно преценка, както на фактите, така и на правото, което обаче е без
значение за наличието на добросъвестността. В случая недобросъвестност по
никакъв начин не се установява и доказва от наличните по делото доказателства.
По изложените съображения съдът намира жалбата за
основателна, поради което решението на директора на ТП на НОИ гр. Добрич и
потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени.
При този изход на спора
формулираното искане от жалбоподателката с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно.
В настоящето производство се
претендира и заплащане на разноски – държавна такса в
размер на 10.00 лева и възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателката в размер претендиран за сумата от 600.00 лева. Във връзка с искането за
присъждането на разноските, от страна на жалбоподателката са представени договор
за правна защита и съдействие съдържащ разписка за платената сума и вносна
бележка за платена държавна такса.
От страна на ответника е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на уговорения между жалбоподателката и процесуалния ѝ
представител хонорар да процесуално представителство.
Произнасяйки се по искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът във
всички случаи е длъжен да съобрази правната и фактическа сложност на
производството по делото. Според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на
ВКС по т.д. № 6/2012г. ОСГТК, съдът не е обвързан с ограничението на § 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. и е свободен да намали възнаграждението до предвидения
в същата наредба минимален размер. В случая съобразно минималния размер на
възнаграждението, изчислено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
сумата 493.15 лв., съдът приема, че възражението за прекомерност е неоснователно,
тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 600,00 лева не
надхвърля съществено минималния такъв. С оглед разглеждането на делото в повече
от едно съдебно заседание, извършването на действия по разпит на свидетел и отчитайки
факта, че делото се характеризира със средна правна и фактическа сложност, при
липса на трайно установена съдебна практика по сходни казуси, размерът на
адвокатския хонорар на жалбоподателката не следва да се приема за прекомерен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 70 от
07.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е потвърдено
Разпореждане с Изх. № РВ-3-24-00847951 от 03.11.2020г. на Е.И., началник сектор
КР на ДОО в ТД на НОИ гр. Добрич, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО
е разпоредено П.А.Г. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение
за отглеждане на малко дете за периода от 25.06.2018г. до 28.02.2019г. в размер
на 3759.27 лева, от които 3130.48 лева - главница и 628.79 лева - дължима
лихва, начислена към 30.11.2020г., представляващи неправомерно получено
обезщетение за допълнителен отпуск, за майчинство по смисъла на чл. 164 от КТ.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Добрич да заплати на П.А.Г., ЕГН **********,*** сумата от 610 (шестстотин и десет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: