№ 209
гр. Карнобат, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20222130100392 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и
канализация" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул.
„Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, с ЕИК *********, представлявано от инж. Ганчо Тенев - изпълнителен
директор, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Б. З. против Б. Д. Д. с
ЕГН ********** и адрес в гр. *, ул. „***“ №10 чрез адв. Д. Д. В. със съдебен адрес – гр.
*, ул. „Георги Димитров“ №6, с която се претендира да бъде признато за установено
спрямо ответника, че последният дължи на ищеца следните суми:
1. 334,66 лв., дължими по фактура от 28.10.2019 г. и представляваща
начислена, но незаплатена цена на питейна вода и услуги по пречистване на отпадни
води и канализация за отчетен период от 19.10.2018 г. до 16.10.2019 г.,
2. 5, 67 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода от 30 дни след издаване на фактурата от 28.10.2019 г. до
02.03.2022 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 по ГПК
до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в настоящото производство, както и разноски по чгд №250/2022 г. на КРС.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е потребител на услугите на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД по силата на валидно възникнало облигационно
правоотношение за водоснабдяване на обект с адмнистративен адрес: с. *, общ. *, със
заведена партида в базата данни с абонатен № ***. Качеството „потребител на ВиК
услуги" възникнало за Б. Д. от момента на придобиване на правото на собственост
върху посочения обект съгл. изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба №4 от 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгл. чл. 8 от същата наредба
1
възникналото между страните облигационно правоотношение се извършвало по силата
на публично известни Общи условия, които били общоизвестни и публикувани в
интернет. Съгл. чл. 23, ал. 4, изр. 3 от въпросните ОУ и чл. 32, ал. 4, предл. 2 от
Наредба №4 отчитането на водомера на абоната е било осъществявано за процесния
период по електронен път чрез използване на мобилно устройство. Тъй като водомерът
бил разположен в имота, твърди ищеца, абонатът следвало да осигури достъп до него.
Сочи се, че начинът на електронно отчитане на процесния водомер бил удостоверен от
представеното заверено копие от справка извлечение, в които били отразени –
състоянието на измервателното устройство, начина му на отчитане както и съответния
режим на работа.Твърди се още, че след всяко отчитане по ел. път в
законоустановения срок са били издавани фактури, в чиито реквизити фигурират :
отчетените водни количества, отчетения период, за който се издава всяка фактура,
както и единичните цени на всяка от предоставяните ВиК услуги – вода, канал и
пречистване. Съгл чл. 33, ал. 2 от ОУ ответницата следвало в 30 дневен срок от
издаването на фактурите да заплати задълженията по тях, което не било сторено.
Неизпълнението по фактурата поставяло автоматично ответницата в забава с
изтичането на 30 дневен срок от издаването на ДФ, поради което се дължала и лихва за
забава. Поради това ищецът предявява претенции да се установи, че ответницата му
дължи сумата от 334,66 лв. по ДФ от 28.10.2019 г. за начислена, но незаплатена цена
на питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за отчетен
период от 19.10.2018 г. до 16.10.2019 г. и 5, 67 лв., представляваща обезщетение за
забава в плащането на главницата за периода от 30 дни след издаване на фактурата
28.11.2019 г. до 02.03.2022 г.
Ответникът Б. Д. Д. оспорва ищцовата претенция като неоснователна. Заявява в
отговора на исковата молба , че с. * не е в общ. *, а е към Община Карнобат. Не
спори, че е клиент на ищеца. Сочи, че предвид отчетния период от 19.10.2018 до
16.10.2019 – една година, без да й е предявена покана, тя не била уведомена за
издадената ДФ, при все, че фактури следвало според ОУ да се издават всеки месец, тя
не знаела кога и колко да плати. Сочи, че е достигнала до извода, от представената
справка извлечение, че водомерът й е бил видян два пъти – на 19.10.2018 и на
16.10.2019 г. От ДФ се установявало, че водомерът бил видян и на 31.12.2018 г., защото
иначе било неясно как са установени стойностите 45 куб.м. и 176 кум.м. Оспорва
верността на ДФ №********** от 28.10.2019 г. и на справка извлечение, тъй като не
била изразходила посочените в тях количества вода. Прави възражение за изтекла три
годишна погасителна давност за начислените суми от 19.10.2018 г. до 01.03.2019 г.
Сочи се, че служителите на ищцовото дружество следвало да отчитат водомерите
ежемесечно или поне на три месечна база, като при установяване на проблем с
водомера, последният следвало да се смени. Тъй като ищецът бил неизправен в това си
задължение, нямало как да претендира изпълнение на задължение за заплащане на
главница и лихви. Допълва, че водомерът във въпросния имот, който не се е отчитал
електронно, изобщо не съществувал към момента, като от 2020 г. бил сменян два пъти,
за което протокол не бил подписван от нея. Моли се исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В открито съдебно заседание, ищцовото дружество поддържа исковата молба и
моли за уважаване на исковете. Изискани са по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК по
инициатива на ответника протоколи за подмяна на водомерната инсталация в
процесния имот, като с молба от 09.06.2022 г. ищецът е представил протокол за ремонт
на водомер от 10.02.2020 г. (л. 39); протокол за монтиране на водомер от 10.02.2020 г.,
2
в който е посочено, че последният е бил демонтиран на 09.10.2019 г. (л. 40) – които два
документа носят подписа на ответницата Б. Д.; двустранен констативен протокол за
подмяна на общ или индивидуален водомер от м.12.2020 г. за аб. № ***, неподписан (л.
41) и протокол от 16.10.2019 г., изд. от Г. Д. – отчетник при ВиК, в който е
констатирана разлика в куб.м. 221 куб.м., носещ подписа на клиент по аб. №***, т. е.
ответницата Д.. В съдебно заседание от 07.07.2022 г. свидетелката Г. Д. е пояснила, че
на последния протокол ответницата категорично отказала да се подпише, поради което
последният бил подписан от отговорник инкасо. Изисканите по инициатива на
ответника документи са оспорени от последната като неистински. Открито е
производство по чл. 193 от ГПК по проверка автентичността на оспорените Протокол
за ремонт на водомер от 10.02.2020 г. (л. 39); протокол за монтиране на водомер от
10.02.2020 г., в който е посочено, че последният е бил демонтиран на 09.10.2019 г. (л.
40), съображения за което съдът е изложил в Определение №387 от 29.06.2022 г.
Назначена е съдебно-почеркова експертиза (л. 97-104), вещото лице по която е
констатирало, че подписите на двата протокола не са положени от Б. Д.. Поради това в
ОСЗ на 12.09.2022 г. заключението на вещото лице е прието, а на основание чл. 194,
ал. 2 от ГПК двата протокола са изключени от доказателствата по делото.
В открито съдебно заседание от 07.07.2022 г. е разпитана свидетелката Г. Д. -
отчетник на измервателни уреди при ищеца, чиито показания съдът кредитира
частично и с повишено внимание с оглед чл. 172 от ГПК. Пред съда, свидетелят
заявява, че от 2013 г. отчита имота на ответницата в с. *, който представлявал
едноетжана къща с двор, като водомерът бил на около 10 м. навътре в двора, но
впоследствие самите собственици го били преместили на 2 м. от оградата. Сочи, че тя е
съставила протокол от 16.10.2019 г., в който е констатирана разлика в куб.м. 221
куб.м., на клиент по аб. №***, който бил подписан от нея и от отговорник инкасо, като
същият бил съставен по показания на водомера, донесени във ВиК от ответницата Д..
Свидетелката сочи, че в периода 2018-2019 г. тя е отчитала имота, но когато не й е бил
осигуряван достъп, не е инкасирала служебно, не е начислявала служебно потребено
количество вода, а винаги е пускала отчет въз основа на реални справки от водомера,
които е виждала или са й показвали на снимка. Знаела, че имотът на Б. Д. се ползва
само през лятото, за това не е пишела протоколи за отказ за осигуряване на достъп през
зимата, защото по неофициална информация знаела, че имотът не се посещава и
отчитането е сезонно. Излага съображения, че водомерът бил 6-кубиков „Беласица“, с
дълго тяло, но не бил електронен, като за електронните водомери, които били с радио
модул, не било необходимо да има достъп до имота. Свидетелката сочи, че е имало
период от около година, когато водомерът не е бил отчитан и не са пускани служебно
начисления, тъй като с ответницата са имали практика тя да й носи снимки с
показанията на водомера, както се е случило и на 16.10.2019 г. Допълва още, че когато
не е имала достъп, не е отчитала нищо. Свидетелката сочи още, че има електронен
карнет, но данните се нанасяли ръчно на клавиатура, поради което счита че отчитането
не било електронно.
В съдебно заседание от 12.09.2022 г. са разпитани свидетелите Д. М. Ж.,
водопроводчик във ВиК-Бургас и С. А. И., водопроводчик-авариец във ВиК Бургас.
Свид. Ж. сочи, че той е съставил протокола от 10.02.2022 г., който удостоверявал, че
има водомер, който е сменен, демонтиран. Свидетелят няма спомени за процесния
имот или за ответницата. Свид. И. сочи, че е бил в имота на Д. по нареждане на
инкасатора или началника си, като в протокола е удостоверил, че е демонтирал и
монтирал нов водомер, на който е посочен в дясно на протокола фабричния номер. Не
3
помни кой е бил с него на въпросния ден.
Съгласно приетото без възражения по делото експертно заключение по
допуснатата от съда техническа експертиза на вещото лице Д., което съдът кредитира с
доверие, като компетентно и безпристрастно изготвено, за процесния период и за
обекта на ответницата, през измервателното ѝ устройство е преминало количество вода
в размер на общо 221,00 куб.м. Експертът е посочил, че също не е успял да установи
връзка с ответницата, която не отговаряла на мобилния си телефон. След разговор с
мъжа на Д. установил, че шахтата на водомера била преместена по искане на водния
оператор и по този начин вече отговаряла на изискванията на наредба №4 от 2004 г.
Експертът заключил, че всички цени в издадените фактури за процесния период
отговарят на съответните одобрени с решения на КЕВР. В допълнение е пояснено, че
измервателните устройства на абонатите се отчитат посредством индустриални
компютри, като въведените в тях веднъж данни е невъзможно да се манипулират
впоследствие. Посочва още, че електронното отчитане може да се осъществи само при
осигурен достъп до измервателния уред в обекта на потребителя, тъй като същото
изисква сканиране на поставения на водомера баркод, като по този начин се
осъществява и свързването на мобилния компютър с програмата на водния оператор.
След трансфер на отчетните данни по електронен път в програмата на оператора, се
издавал от нея и електронния карнет за конкретния обект. Отчетният механизъм бил
конструиран така, че да отчита данни само във възходящ порядък, като мобилния
софтуеър не позволявал последващи промени. Вещото лице е дало становище, че
обектът на ответницата се отчита от едно измервателно устройство и по електронен
път, при осигурен достъп за това.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че от 2013 г. В и К Бургас отчита
електронно всички водомери, като за целта всяко едно измервателно устройство било
снабдено с баркод, който служел за директна връзка с програмата на ВиК Бургас.
Експертът допълва, че инкасаторите на ищцовото дружество имали сканиращи
устройства, които служат за да може служителят да влезе в програмата и да определи
абонатния номер, който му е необходим, след което след сканиране на баркода да му
излязат имената срещу абонатния номер. Цифрите на водомера се нанасят от
служителя ръчно, когато му е осигурен достъп и той е сканирал този баркод, като в
определен период от време инкасаторите са задължени електронно да изпратят
информацията в програмата на ВиК Бургас и на базата на тези данни самата програма
генерира електронен карнет на абоната. Вещото лице допълва, че неколкократно е
търсел контакт с ответницата, безрезултатно, а нейният съпруг му е нанесъл обиди,
поради което достъп до имота не му бил осигурен, като имал възможност да види
изместената шахта, за което потвърдил и съпругът на ответницата. Експертът пояснява,
че всичко, което е събрал като данни е на база програмата на ВиК Бургас, тъй като се
отнася за минал период. Допълва, че във водоснабдителното дружество имали няколко
начина на отчитане – месечно, за обекти, които се обитават постоянно, служебно -
когато няма достъп до абоната и „от клиента“, което значи, че абонатът по някакъв
начин, кореспондира с представител на ВиК и по удобен за него начин предоставя
данните. Имало още един вид отчитане на сезонни обекти, това са вили, хотели, за
сезонно ползване, които се отчитали периодически два пъти в годината.
Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно
изготвено, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които
експертът е достигнал.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
4
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание -
чл.422, ал.1 вр. счл. 410 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 203 от Закона за водите и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По делото не се спори, а и се установява от нотариален акт № 77, том VIII, рег.
№ 4891, н.дело № 759 от 30.08.2013 г. по описа на нотариус Таньо Великов, с район на
действие – РС Карнобат, рег. № 323 при НК /л. 43-44 от делото/, видно от който
ответницата Б. Д. Д. е придобила собствеността по отношение на дворно място с площ
2 125 кв.м., състаляващо УПИ VII-212 в кв. 31 по ЗРП на селото, отреден за жилищно
застрояване, заедно с построените в ПИ масивна едноетажна жилищна сграда със ЗП
63 кв.м. и масивна лятна кухня със ЗП 38 кв.м., масивна второстепенна постройка с
площ 15 кв.м. и полумасивна стопанска сграда със ЗП от 40 кв.м. Безспорно между
страните е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“,
ал.1 от ЗВ и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на с. *.
Не се спори и че ответникът – Б. Д. като собственик на процесния имот в с. *, отговаря
за абонатен № ***, който имот е водоснабден и като собственик на водоснабден имот,
същата се явява "потребител" на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от
Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата №4/2004 г./
и пар.1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги.
Видно от представената от ищеца фактура № 00039176835 от 28.10.2019 г. /л.
16/, за посочения обект била открита партида на клиент с аб. № *** към
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет
за посочения аб. номер /л. 8 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер е
правено отчитане за периодите 17.10.2019 г. – 14.11.2019 г. и 19.10.2018 г. – 16.10.2019
г. И при двете отчитания водомерът е „видян“, като при първото отчитане за водомер
7/127 старото показание е било 10 куб. метра, а новото – 231 куб. м., а при второто
отчитане двете показания съвпадат – 231 куб. метра. От фактурата се установява, че
посоченото количество (231 куб.м.) било остойностено, като по фактура 00039176835
от 28.10.2019 били начислени 367,56 лева за потребена вода.
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР цената за услугата доставяне
вода на потребителите към 2019 г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. Към
2018 г. тези цени били в следните размери: 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за
отвеждане и 0,559 лв. за пречистване, съгласно Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. на
КЕВР. Видно от фактурата различната цена през процесния период, в рамките на който
е било прието и въпросното решение на Комисията, са съобразени, което се
потвърждава и от отговор на въпрос 1.6. по назначената и приета по делото съдебно
техническа експертиза.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
5
че ответницата е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. Ищецът е провел
успешно пълно и главно доказване на факта, че ответницата е собственик на
водоснабдения обект за процесния период, видно както от приетия нотариален акт,
обстоятелство, което освен това е обявено за безспорно с доклада по делото.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на
ответницата е станало на 16.10.2019 г. Видно от представената справка-извлечение,
представляваща електронния карнет на абоната, разликата между стария отчет и новия
отчет за периода 19.10.2018 г., когато е било последното реално отчитане на водомера
преди процесното такова (10 куб.м.), и 16.10.2019 г., когато ответницата е занесла
показанията във водоснабдителното дружество и е съставен протокола / л. 42/ от свид.
Д. (231 куб.м.) съставлява реално преминалия през измервателното устройство флуид
(221 куб.м.) Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи
условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. – точка 7, меродавни
за процесния период, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на
водомерите два пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания,
извършени през есента на 2018 г. и 2019 г. – т.е. веднъж годишно. От показанията на
свид. Д. се установява, че ответницата е ползвала имота само през лятото и тъй като
свидетелката-отчетник към ищцовото дружество знаела за това не е пишела протоколи
за отказ за осигуряване на достъп през зимата, защото тогава имотът не се посещавал и
отчитането било сезонно. Действително въпросните свидетелски показания съдът цени
внимателно, предвид служебната заинтересованост на последната, както и поради
вътрешната им противоречивост на места и липса на спомен, поради което съдът
извърши служебна справка в НБД, от която се установява, че поС.ният адрес на
ответницата, съвпадащ с настоящия такъв, е в гр. *, ул. „***“ №10, като последната
дата на заявяване е била 15.11.2017 г., т.е. след като е закупен имота в с. *. Последното
налага извода, че ответницата не пребивава преимуществено в имота си в с. *. Предвид
направеното възражение от ответната страна, че с. * е населено място с постоянно
живущи хора, където има редовно отчитане, следва да се има предвид, че характера на
населеното място (като курортен комплекс или вилна зона по см. на ЗУТ във вр. с чл.
27-28 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони) не определя вида отчитане на
всички обекти в района. Последното би означавало да се ограничи свободния избор на
местожителство и адресна регистрация на гражданите, притежаващи право на
собственост в съответната община (арг. от чл. 92 от ЗГР). Съгласно чл. 30, ал.1 от ОУ,
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните
водопроводни отклонения. Съгласно чл. 31, ал.1, В и К операторът издава ежемесечни
фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, а
съгласно ал.2 на същия член, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.
Действително, в случая отчитането на показанията на водомера на ответника е
извършено значително по-късно от предвидения в чл. 30, ал.1 от ОУ месечен срок.
Издадената фактура за потребеното количество вода също е за цялото количество,
6
доставено в процесния период на ответника. Съдът намира, че дори да е налице
нередовното отчитане на показанията на водомера (в нарушение на чл. 8, т.6 от ОУ - да
отчита показанията на средствата за измерване при условията и сроковете, определени
в настоящите ОУ и да издава фактури за дължимите суми; и на чл. 21, ал.1 от ОУ на
ищцовото дружество), то следва да се посочи, че се касае за имот, който не се е ползвал
постоянно и в който поради отсъствието на ответника, отчитане на показанията на
водомера трудно може да бъде регулярно осъществявано, за което излага данни и свид.
Д.. Съдът намира още, че дори да е налице нарушаване на това задължение от
оператора на ВиК услугата, то не следва да води като последица освобождаване на
потребителя от задължението му за заплати стойността на консумираната вода в
периода, за който тя е реално отчетена. Такава санкция за оператора на ВиК услугата
не се предвижда нито в ОУ на дружеството, нито в Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Следователно оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект,
който не се е ползвал постоянно, то е напълно логично отчитането да се извърши при
условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в
интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ или взел показанията
на водомера „от клиента“, на практика са отчетени действително потребените
количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се
начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха
съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане,
макар и при известни отклонения от чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, е извършено
в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ и са избегнати по-неблагоприятни
последици за ответницата, като е отчетено действително потребеното количество вода,
за което е съставен протокол от 16.10.2019 г. от инкасатора (свид. Д.), според
показанията на водомера, „донесени“ от ответницата Д., което последната не оспорва.
Оспорен е единствено документа като неавтентичен, неподписан от ответницата, като
свидетелката е заявила, че предвид отказа на последната, протоколът бил подписан от
отговорник инкасо (посочена в протокола като Т. И. Р.). Следователно оспорванията
на процесуалния представител на ответницата за неправилно отчитане на водомера на
ответницата са несъстоятелни. Правата на ответницата са били запазени, като в нейно
присъствие или по нейни сведения, за периодите на пребиваването в имота, е
извършено реално отчитане на потреблението в собствения водоснабден обект,
съобразно представената по делото справка. В подкрепа на тези изводи е и
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.
Непосредствено след извършване на отчета е издадена и процесната фактура –
на 28.10.2019 г. - в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, сумите по фактурите са станали изискуеми 30 дни след издаването
им, съответно на 28.11.2019 г.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. В тази част не се кредитират
показанията на свид. Д., която, при систематичния им анализ се установява, че счита за
електронно отчитането, което е дистанционно, чрез радио-модул, което не изисква
никакъв достъп до имота, какъвто не е процесният случай. Такова електронно отчитане
е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
7
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, заключението на вещото лице по делото и показанията на свидетеля, съдът
намира, че отразеното в справките и фактурите следва да се кредитира, като се приеме,
че отчитането е извършено законосъобразно. Не са ангажирани доказателства за
неправилно отчитане на водомера през процесния период.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Д., при ограничен наличен достъп до
водомера (за който затруднен достъп до имота сочи и самия експерт по СТЕ) и по
данни на потребителя, на действително потребените количества вода от ответницата за
собствения ѝ процесен водоснабден обект.
Тук следва да се отбележи, че релевираното от процесуалния представител на
ответницата възражение за настъпила в нейна полза погасителна давност по
отношение на ищцовите вземания е неоснователно. Действително се касае до
периодични плащания, които се погасяват с изтичането на кратката тригодишна
погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД, но в случая и съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ при
които се предоставят ВиК услугите, вземането падежира в 30-дневен срок от издаване
на фактурата или конкретно по процесната фактура – на 28.11.2019 г. Т.е. вземанията
са възникнали с издаването на фактура за тях и съответно на 28.10.2019 г., но
изискуемостта им е настъпила с изтичане на срока за доброволно плащане за
ответницата. При това положение се налага извод, че давността по отношение на
процесната главница е била прекъсната с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 11.03.2022 г., като е щяла да изтече за
главницата по фактура от 28.10.2019 г. на 28.11.2022 г. По тези съображения,
направеното възражение се явява неоснователно.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответницата са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 334,66 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди и
заключението на експерта по делото. Налага се извод за основателност и доказаност по
размер на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде
уважен изцяло.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите фактурирани суми и начислената лихва от датата на падежа -
28.11.2019 г. до посочената от ищеца дата – 02.03.2022 г. След извършена от съда
справка, посредством онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва се установи,
че дължимите мораторни лихви са в общ размер от 76, 63 лева, от които обаче се
претендират единствено 5, 67 лв., до който размер искът следва да бъде уважен,
съответно и на посоченото в заявлението и заповедта по чл. 410 по ч.гр.д.№250 от 2022
г. на КРС. Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца
следва да се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на
заявлението – 11.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Оригиналите на оспорените документи следва да бъдат върнати на ищцовото
дружество след влизане в сила на крайния съдебен акт по делото.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени
направените разноски в общ размер от 570 лв., а именно – 25 лв. за държавна такса в
исковото производство, депозит за СТЕ 250 лв., депозит за призовани свидетели 120
8
лв., както и 25 лв. за държавна такса в заповедното производство и 50 лв. за
юрисконсултско възнагрждение. Съдът, като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, чл. 37 от ЗПП, Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес
по делото и фактическата и правна сложност на последното, намира, че за
осъщественото в полза на ищеца процесуално представителство в исковото
производство от юрисконсулт следва да определи възнаграждение в размер от 100
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Б. Д. Д. с ЕГН
********** и адрес в гр. *, ул. „***“ №10 чрез адв. Д. Д. В. дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”,
ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев, сумите от :
334,66 лв. / триста тридесет и четири лева и шестдесет и шест ст./ и 5, 67 лв. /пет
лева и шестдесет и седем ст./, представляваща обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода от 30 дни след издаване на фактурата от 28.10.2019 г. до
02.03.2022 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 по ГПК
до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед №
150/14.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. №
250/2021 г. по описа на Районен съд – Карнобат.
ОСЪЖДА Б. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес в гр. *, ул. „***“ №10 чрез адв. Д. Д.
В. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”,
ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев, сумата
от общо 570 лв. /петстотин и седемдесет лева/ – съдебно-деловодни разноски,
представляващи 495 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева/ разноски в исковото
производство и 75 лв. /седемдесет и пет лева/ разноски, сторени в заповедното
производство по гр.д. № 250/2021 г. по описа на Районен съд – Карнобат.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
9