Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря
Йорданка Петрова, като разгледа докладваното от мл. съдия КАРАБАШЕВА в.гр.дело № 11903 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №
171069/07.08.2020 г. по гр. д. № 27418 по описа за 2019 г. на Софийски районен
съд, II ГО, 156-ти състав е отхвърлил предявените на
основание на чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 2 ГПК вр. чл.99 от ЗЗД вр. чл.9, ал.1 от ЗПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД положителни установителни искове за
признаване за установено, че Д.Л.В., ЕГН: ********** дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
ЕИК*********със седалище и адрес на управление ***, офис сграда „*********,
сумата от 500.00 лева, представляваща главница по Договор за кредит „Бяла
карта“ № 461204/29.03.2016г., сключен с „А.Ф.“ ООД, вземанията по който са били
цедирани с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
07.11.2014 г. и Приложение № 1 към него от 13.07.2017 г., сключени между „А.Ф.“
ООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, както и сумата от 33.60 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва
за периода от 12.10.2016г. до 06.12.2016 г.; както и сумата от 100.00 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение на основание чл.16 от договора за периода 06.11.2016 г. до
06.12.2016 г., както и сумата от 72.50 лева, представляваща разноски за
извънсъдебно събиране на вземанията за периода 08.11.2016 г. до 06.12.2016 г.,
както и сумата от 120.00 лева, представляваща разноски за дейност на служител
по извънсъдебно събиране на вземанията, както и сумата от 100.35 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 06.02.2017 г. до 22.11.2018 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.12.2018
г. по ч.гр.д. № 74204/2018 г. по описа на СРС, II
ГО, 156-ти състав.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5123110/03.09.2020 г. по
регистъра на СРС от ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК:*********. Релевирани са
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочено е във въззивната
жалба, че събраните доказателства установявали, че процесните вземания са
прехвърлени на ищцовото дружество с валиден рамков договор за цесия от
07.11.2014 г. по силата на Приложение № 1 от 13.07.2017 г., в което се
индивидуализирали вземанията. Заявява се, че процесното Приложение № 1 е
неразделна част от договора за цесия, съдържащи заедно всички изискуеми реквизити.
Излага се, че със съдържанието на Приложение № 1 от 13.07.2014 г. и извлечението за процесното се установявали
съответствието и дължимостта на претендираните вземания по предявените
положителни установителни искове. Изтъква се, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд относно липсата на доказателствена сила по отношение
представеното и приетото като доказателство по делото приложение към договора
за цесия. Обосновава се основателността на предявените искови претенции. Не се
споделят с въззивната жалба и доводите на СРС по отношение на шрифта на
договора за кредит. Заявява се, че договора за кредит по ясен начин и при шрифт
не по-малък от размер 12 посочва неговото съдържание, предмет, права и
задължения на страните. Извършва се позоваване на съдебна практика на Окръжни
съдилища, според която в практиката са изяснени кои са елементите на договора
за кредит – общия размер на кредита, лихвеният процент, годишният процент на
разходите, общата сума, дължима от потребителя, условията за издължаване на
кредита, включително и погасителен план, информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; наличието или липсата на право на отказ на потребителя
от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване. Излага се, че неправилно са отхвърлени
исковите претенции за чистата стойност на кредита на основание чл.23 от ЗПК,
дори потребителят да не дължи лихва или други разходи по кредита. Извършва се
позоваване на приетата по делото ССчЕ, която установявала размерите на
дължимите вземания. Прави се искане въззивният съд да отмени постановеното
решение и да се произнесе по съществото на спора касателно предявените
положителни установителни искове. Претендират се разноски.
Въззиваемият -
ответник по исковете Д.Л.В., ЕГН: ********** чрез назначение му по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител, в предоставения срок е оспорил
жалбата. Навел е твърдения, че обжалваното решение е правилно. Изтъква се, че
договора за цесия е недействителен. Твърди се, че всички елементи на договора
на кредит следва да са написани с шрифт не по-малък от размер 12. Излага се, че
Приложение № 1 към договора за кредит съдържал текст, който не е с размер на
шрифта не по-малък от 12. Набраният в него шрифт е с размер 11 „Time New Roman”, а
заглавието му – с размер 9. Заявява се, че разпоредбата на чл.23 от ЗПК не
намира приложение в случая. Релевира се, че претенцията на ищцовото дружество
за връщане на „чистата стойност“ на усвоения кредит е ново основание на
исковата претенция, което може да бъде предмет на осъдителен иск в условията на
евентуалност, а такъв не е бил предявен. Сочи се, че това допълнително
основание на исковата претенция не е било заявено в исковата молба. Прави се искане въззивната инстанция да
потвърди постановеното от СРС решение като правилно и обосновано, явяващо се
постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото
доказателства. Особеният представител е претендирал възнаграждение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа
и правна страна следното:
При спазване на
процесуалните изисквания за редовност въззивната жалба, с ко ято е сезиран настоящият съдебен състав, е
подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, с
обоснован правен интерес срещу постановено от родово и местно компетентен съд
съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен контрол от въззивен съд по
реда на чл.258 и сл. от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество – въззивната
жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива
настоящото съдебно производство, въззивният съд
действа като апелация (т.
нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и
задължителната з.въззивните съдилища
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК -
напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о.,
ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о.,
ГК.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на СРС, II ГО, 156-ти състав е
валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните
съдопроизводствени правила на ГПК. Относно правилността н.атакуваното
първиинстанционно решение, въззивният съд установява следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2012388/16.05.2019 г. н. „А.за с.на в.“ ЕАД,
ЕИК*********срещу Д.Л.В., ЕГН: **********, с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл.
415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.
9 и сл. от Закона за потребителския кредит и с чл. 92
и чл.
99 от ЗЗД да признае за установено съществуването на вземането му срещу
ответника за заплащане на сумите, както следва: сумата от 500.00 лева, представляваща главница
по Договор за кредит „Бяла карта“ № 461204/29.03.2016г., сключен с „А.Ф.“ ООД,
вземанията по който са били цедирани с Рамков договор з.прехвърляне н.парични
задължения (цесия) от 07.11.2014 г. и Приложение № 1 към него от 13.07.2017 г.,
сключени между „А.Ф.“ ООД и „А.за с.на в.“ ЕАД; сумата от 33.60 лева, представляващи договорна възнаградителна
лихва за периода от 12.10.2016г. до 06.12.2016 г.; сумата от 100.00 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение на
основание чл.16 от договора за периода 06.11.2016 г. до 06.12.2016 г., сумата
от 72.50 лева, представляваща разноски за извънсъдебно събиране на вземанията
за периода 08.11.2016 г. до 06.12.2016 г., сумата от 120.00 лева,
представляваща разноски за дейност на служител по извънсъдебно събиране на
вземанията, сумата от 100.35 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.02.2017 г. до
22.11.2018 г. Навело е твърдения, че „А.Ф.“ ООД сключило с ответника договор за
револвиращ кредит „Бяла карта“ № 461204 от 29.03.2016 г. за срок от 2 години в
максимален размер от 500.00 лева под формата разрешен кредитен лимит, който се
усвоявал чрез международна кредитна карта “Access Finance/iCardCard/Visa. Кредитополучателят се задължавал да
използва кредита и да го върне, съгласно условията на сключения договор. Била
уговорена клауза, според която в случай, че кредитополучателят извърши
транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, то
сумите по тези транзакции водят до увеличаване на максималния размер на
кредитния лимит. Твърди се, че заедно с подписване на договора за кредит, на
кредитополучателя му е предоставен платежен инструмент – кредитна карта с №
461204, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД (карто- издател). Сочи се, че
ответника е усвоил предоставената му сума по договора за кредит, което
представлявало от своя страна изпълнение на кредитодателя да предостави
заемната сума на кредитополучателя. Излага се, че страните договорили, че
кредитополучателя получава и достъп до интернет страницата www.bialakarta.bg,
за да следи за извършените от него транзакции, след създаването на акаунт от
задълженото лице. Според договора
за кредит от 29.03.2016 г. страните уговорили по него, освен вида и срока му,
така и размера на фиксирания годишен лихвен процент по заема от 43.2%, като при
усвоения размер на кредита се дължи дневен лихвен процент от 0.12% при
изчисляване на лихвата а всеки ден върху усвоената сума и непогасена главница,
като за изчисляването й се приема, че календарния месец е с продължителност от
30 дни. Също така, договорът за кредит уреждал и размера на годишния процент на
разходите (ГПР) от 45.0% от размера на заемната сума, както и общата дължима
сума от кредитополучателя, представляваща сбор от усвоената и непогасена
главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за използване
на картата по Тарифата. Страните договорили до всяко второ число на месеца да
се заплащат текущото задължение, дължимо за предходен месец, което представлява
сбор от усвоената и непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена
главница, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка
за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива за
начислени през текущия месец. Твърди се, че ответника е усвоил общо по кредита
сума в размер на 3328.90 лева, както следва: 100.00 лева на 05.04.2016г.; 90.00
лева на 08.04.2016г.; 84.57 лева на 09.04.2016 г.; 27.97 лева на 10.04.2016 г.;
11.44 лева на 14.04.2016 г.; 50.00 лева на 16.04.2016 г., 17.00 лева на
21.04.2016 г.; 380.00 лева на 04.05.3016 г.; 20.00 лева на 08.05.2016 г.; 20.00
лева на 12.05.2016 г., 19.60 лева на 13.05.2016 г.; 26.88 лева на 14.05.2016
г.; 426.48 лева на 06.06.2016г.; 8.93 лева на 11.06.2016 г.; 10.76 лева на
12.06.2016 г.; 23.55 лева на 13.06.2016 г.; 11.72 лева на 26.06.2016 г., 500.00
лева на 05.07.2016 г.; 490.00 лева на 02.08.2016 г., 10.00 лева на 03.08.2016
г.; 500.00 лева на 06.09.2016 г. и 500.00 лева на 11.10.2016 г. Сочи се от
ищеца, че за забава при заплащане на текущи задължения в тежест на
кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер на 121.37 лева за
периода 06.04.2016 г. до 06.12.2016 г. В исковата молба е отразено, че в случай
че кредитополучателят не осигури, при изпадане в забава за текущите си
задължения 3 дни след падежа обезпечение на кредита чрез поръчителство, същият
за неизпълнение това си договорно задължение дължи - неустойка в размер на 10%
от усвоената и непогасена главница, включена в текущото месечно задължение;
такса в размер на 15% от максималния размер на кредитния лимит, която да служи
за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до представянето
на обезпечението, като при забава в заплащането на тази такса,
кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задължението в
размер на 2.50 лева всеки ден до заплащането на сумите. В тази връзка, на
ответника за неизпълнение на това договорно задължение е начислена неустойка в
размер на 100.00 лева за периода от 06.11.2016 г. до 06.12.2016 г., такса
разходи за събиране в размер на 72.50 лева за периода 8.11.2016г. до 06.12.2016
г. От друга страна, ищцовото дружество твърди, че при незаплащане от
кредитополучателя в рамките на два последователни месеца минимум от 15% от
сумата по разрешения кредитен лимит, кредитът ставал автоматично предсрочно
изискуем. В случая, спрямо ответника предсрочната изискуемост е настъпила на
06.02.2017 г., като от тази дата същият дължал еднократна такса в размер на
120.00 лева, включваща разходите на кредитодателя, свързани с дейността на
служител по администриране на дейността по извънсъдебното събиране на вземания
на кредитополучателя и законна лихва за забава върху задължението си. В тази
връзка на длъжника е начислена лихва за забава в размер на 100.35 лева за
периода от 06.02.2017г. до датата подаденото до СРС заявление по чл.410 от ГПК
до 22.11.2018г. Твърди се в исковата молба, че ответника е изплатил от общия
размер на задълженията сумата от 2921.67 лева, с която са погасени такса
разходи за събиране в размер на 5.00 лева, договорна лихва в размер на 87.77
лева и главница в размер на 2828.90 лева. Излага се, че оставали неиздължена
сумата от 926.45 лева, от която: сумата от 500.00 лева, представляваща главница
по Договор за кредит „Бяла карта“ № 461204/29.03.2016г.; сумата от 33.60
лева, представляващи договорна
възнаградителна лихва за периода от 12.10.2016 г. до 06.12.2016 г.; сумата от
100.00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение на основание чл.16 от договора за периода
06.11.2016 г. до 06.12.2016 г., сумата от 72.50 лева, представляваща разноски
за извънсъдебно събиране на вземанията за периода 08.11.2016 г. до 06.12.2016
г., сумата от 120.00 лева, представляваща разноски за дейност на служител по
извънсъдебно събиране на вземанията и сумата от 100.35 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 06.02.2017 г. до 22.11.2018 г. Релевира се, че с валиден Рамков договор з.прехвърляне н.парични
задължения (цесия) от 07.11.2014 г. и Приложение № 1 към него от 13.07.2017 г.,
сключени между „А.Ф.“ ООД и „А.за с.на в.“ ЕАД, правоприемник на който бил
ищецът били прехвърлени процесните вземания, ищецът уведомил ответника за
цесията, за което имал пълномощия от кредитодателя. Уведомяване за цесията била
и исковата молба с приложенията й.
Ответникът Д.Л.В.,
ЕГН: ********** чрез назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че
договора за кредит е в противоречие със Закона за
потребителнския кредит. Според ответника, претендираната сума от 33.60 лева
е недължима, тъй като съгласно клаузите от договора, кредитополучателят се е
задължил да заплаща текущото си задължение до всяко второ число на месеца,
следващ месеца, в който е усвоена главницата. По тези причини се заявява, че
падежа на сумата от 500.00 лева е настъпил на 02.11.2016 г. Начисляването на
договорната лихва според ответника е извършено след тази дата при липса на
основание, доколкото след падежа на задължението, кредиторът може да претендира
лихва за забава, а не възнаградителна лихва. Ответникът заявява, че счита, че
за едно и също неизпълнение се предвиждали две обезщетения – законна лихва за
забава на основание чл.22, ал.3 от договора за кредит и неустойка в размер на
10% от усвоената и непогасена главница, съгласно чл.21, ал.1 от договора. С
отговора на исковата молба е оспорена и претендираната неустойка в размер на
100.00 лева за периода от 06.11.2016 г. до 06.12.2016 г., като противоречаща на
закона и добрите нрави. Претендираната неустойка водела до неоснователно
обогатяване и касаела вменяване на задължение на кредитополучателя за
неосигурено обезпечение при забава на текущи задължения. Процесната клауза от
договора за кредит, предвиждаща това правило, е в колизия с разпоредбата на
чл.26, ал.1 от ЗЗД, заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
представлявала неравноправна клауза на основание чл.143, т.5 от ЗЗП, доколкото
не е индивидуално уговорена. Ответникът заявява, че са неоснователни и
недоказани и исковите претенции за сумата в размер на 72.50 лева за такса
разходи за периода от 08.11.2016 г.-06.12.2016 г. и такса разходи за дейност на
служител в размер на 120.00 лева. За обявяването на предсрочна изискуемост на
кредита не била дължима такса, като на основание чл.33, ал.1 от ЗПК кредиторът
има право на обезщетение за забава до размера на законната лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Ответникът счита, че кредитора
не доказвал, че кредита е обявен за предсрочно изискуем и че по събирането на
кредита е извършена работа от служител на кредитодателя, за да е дължима
претендираната сума от 120.00 лева. Счита се, че това е вменен в отговорност на
кредитополичател разход за неизпълнението на задълженията му по договора за
кредит, което е неправилно. С отговора на исковата молба не са оспорени
приложените от ищеца писмени доказателства и не се възразява по допускането на
ССчЕ. Прави се искане за отхвърляне на предявените срещу ответника искове.
Релевира се възражение за претендираното в процеса юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е
приложено заповедно дело № 74204/2018 г., съгласно което по заявление вх. № 3091223/22.11.2018
г. е издаден.заповед з.изпълнение, с която е разпоредено Д.Л.В., ЕГН: **********
да заплати н. „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК*********сумата от 500.00 лева,
представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №
461204/29.03.2016г., сключен с „А.Ф.“ ООД, вземанията по който са били цедирани
на заявителя, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва от
22.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 33.60 лева, представляващи договорна възнаградителна
лихва за периода от 12.10.2016 г. до 06.12.2016г.; сумата от 100.00 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение на основание чл.16 от договора за периода 06.11.2016 г. до
06.12.2016 г., сумата от 72.50 лева, представляваща разноски за извънсъдебно
събиране на вземанията за периода 08.11.2016 г. до 06.12.2016 г., сумата от
120.00 лева, представляваща разноски за дейност на служител по извънсъдебно
събиране на вземанията, сумата от 100.35 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.02.2017 г.
до 22.11.2018 г. и съдебни разноски от 75.00 лева, като за издадената заповед
по отношение на длъжника е залепено уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като
съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя с
разпореждане, връчено на 17.04.2019 г., че следва да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението и да довнесе по сметка на СРС дължимата
държавна такса.
В постановеното
от съда определение по чл.140 от ГПК е прието за безспорно между страните на
основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, че е сключен договор за потребителски
кредит; че кредитополучателя е предоставил уговорените суми по договора на Д.Л.В.
и че последното усвояване на кредитния лимит в размер на 500.00 лева е
извършено на 11.10.2016 г.
По делото е
приет Договор за кредит „Бяла карта“ № 461204/29.03.2016г., носещ подпис за
страните по него, с приложение № 1 към него за условията за ползване на
международна платежа карта “White Card”. Съгласно
договора за кредит от 29.03.2016 г. „А.Ф.“ ООД се е задължило да предостави на Д.Л.В.
револвиращ кредит от 500.00 лева за 2 години, усвояван чрез кредитна карта
срещу задължение на кредитополучателя да върне усвоената сума и да плати
договорна възнаградителна лихва от 43.20% годишно, начислени допълнително такси
и неустойки до 2-ро число на месеца с годишен процент на разходите от 45.90 %.
С чл. 11 от договора е предвидена възможност за предсрочно погасяване на
договора. С чл. 21 договора е посочена неустойка от 10% от усвоената главница
за неизпълнение на задължението по чл. 15 от договора в срок от 3 дни след
падежа на всяко неплатено задължение да се представи обезпечение чрез
поръчителство от физическо лице, отговарящи на определени условия –да е над 21
г. и с осигурителен доход от поне 1500.00 лева, да работи по трудово
правоотношение от поне 6 месеца по безсрочен договор; ако има кредитна история
тя да е със статус 401 "Редовен" в централния кредитен регистър на
БНБ; да не е поръчител или кредитополучател по действащ договор с „А.Ф.“ ООД.
Съгласно чл. 22 от договора задълженията по него стават автоматично предсрочно
изискуеми при неизпълнение в два последователни месеца на задължението по чл.
12 от договора за плащане на поне 15% от кредитния лимит при всяка забава.
Съгласно чл. 22, ал. 3 от договора при забава на плащанията се дължи законна
лихва за забава. Съгласно чл. 22, ал. 4 от договора при забава на плащанията по
договора или на тези по чл. 12 от договора кредитодателят начислява по 2.50
лева за всеки ден на забава като разходи за действия по събиране на
задълженията до заплащането на текущото задължение или на сумата по чл.12, ал.1
от договора. В случай, че кредитополучателя не предостави допълнителното
обезпечение по чл.16 от договора за кредит, но заплати 15 % от кредитния лимит,
съгласно чл.12, ал.1 до 5-то число на съответния месец, същият не дължи
разходите за действия по събиране на задълженията по чл.22, ал.4 от договора,
но дължи неустойка по чл.21 от договора в размер на 10% пункта. Съгласно чл. 22,
ал. 5 от договора при предсрочна изискуемост на задълженията кредитодателят
начислява 120.00 лева като разходи за действия на служител, който осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задълженията. Съгласно чл. 20
от договора кредитополучателят може да се откаже от договора в срок от 14 дни
от сключването му. Съгласно чл. 18, т. 3 от договора кредитодателят може да
прехвърли вземанията по договора на 3-то лице. Като обезпечение по чл. 15 от
договора е посочена възможност з.учредяване н.залог върху трудовото му
възнаграждение по договора.
Приет е рамков договор от 07.11.2014 г.
съгласно който „А.Ф.“ ООД се е съгласило да прехвърли н. "А.за с.на в.
"ООД ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредити,
като вземанията ще се индивидуализират с Приложение № 1, като дата на
прехвърляне е дата на подписване на Приложение № 1, като продавачът издава
писмено потвърждение за сключената цесия. Съгласно чл. 4. 5. купувачът от името
на продавача писмено уведомява длъжника за цесията.
Част от
доказателствения материал е и извлечение от Приложение № 1/13.07.2017 г. към
договора от 07.11.2014 г., с подписи на страните по него, сочещо задължение на
ответника по договор за кредит № 461204/29.03.2016 г. с лимит по карта от 500.00
лева, непогасена усвоена главница от 500.00 лева; непогасена неустойка от
100.00 лева; непогасена такса инкасатор 120.00 лева; непогасена такса за събиране
в размер на 72.50 лева, непогасена законна лихва от 33.60 лева; законна лихва
за забава в размер на 30.80 лева към датата н.продажбата.
Прието е
потвърждение от 13.07.2017 г., с което „А.Ф.“ ООД е потвърдило, че е
прехвърлило по договора з.цесия с ищеца вземанията по Приложение № 1/13.07.2017
г.
С пълномощно от.
24.08.2015 г. „А.Ф.“ ООД е упълномощило "А.за с.на в. "ООД от негово
име да уведоми длъжниците за прехвърляне н.задълженията им по договорите за кредит
сключени с „А.Ф.“ ООД, които са прехвърлени с договора з.цесия от 07.11.2014 г.
Приети са писмо
от 19.07.2017 г. и писмо от 03.05.2019 г. от „А.Ф.“ ООД чрез "А.за с.на в.
"ООД ответника, с което е уведомен з.прехвърляне н.задълженията му по
договор № 461204/29.03.2016 г. към "А.за с.на в. "ООД, като е
посочена банкова сметка ***: ***, както и че може да ги плати в "Изи
Пей" с посочен номер на задължението и общ размер на сумата, както и едно
известие за доставяне, съгласно което писмото от ищеца до ответника е върнато в
цялост, а писмото, изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД, е останало като
непотърсено.
Съгласно
неоспореното от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото
лице след запознаване с документи по делото и справки по система на ищеца и
тази на А.Ф.“ ООД е посочило, че като задължения по договора на ответника са
начислени главница от 500.00 лв., възнаградителна лихва от 33.60 лв. за периода
от 12.10.2016 г. до 06.12.2016 г., неустойка за неизпълнение на задължение по
чл. 21 от договора в размер на 100.00 лв. за периода от 06.11.2016 г. до
06.12.2016г.; такса от 120 лв. за служител по чл. 22, ал. 5 от договора; такса
от 72.50 лв. за извънсъдебно събиране по чл. 22, ал. 4 от договора; лихва за
забава от 90.83 лв. за периода от 06.02.2017 г. до 22.11.2018 г. По договора за
кредит № 461204/29.03.2016 г. до 10.03.2017 г. от общо усвоената към 11.10.2016
г. сума в размер на 3328.90 лева по признание н ищеца била платена сумата от 2921.67
лв., като тя била отнесена от кредитодателя за погасяване на такса разходи за
събиране в размер 5.00 лева, възнаградителна
лихва от 87.77 лв. и главница от 2828.90
лв.
Според приетата и
неоспорена в първоинстанционното производство съдебна графическа експертиза
печатните текстове от целия договор за кредит Договор за кредит „Бяла карта“ №
461204/29.03.2016г. е набран на шрифт “Time New
Roman”,
12 р., а целият печатен текст на Приложение № 1 към договора за кредит - с
шрифт “Time New Roman”, 11 р., а заглавието в него „Условия за
ползване на международна платежна карта “Write Card/Access Finanse/iCard” – с размер 9 р.
По правилността на обжалваното решение:
Предявените
искове са с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 92
и чл.
99 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит „договорът
за потребителски кредит“ е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за
потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като
"потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за
потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или
търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо
лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална
или търговска дейност.
Съдът приема за
установено по делото, че на 29.03.2016 г. между „А.Ф.“ ООД и ответника е сключен
писмен договор за потребителски кредит, като „А.Ф.“ ООД се е задължило и е
предоставило револвиращ кредит от 500.00 лева за 2 години, усвояван чрез
кредитна карта срещу задължение на кредитополучателя да върне усвоената сума и
да плати договорна възнаградителна лихва от 43.20% годишно, начислени
допълнително такси и неустойки до 2-ро число на месеца с годишен процент на
разходите от 45.90 %. Договорът съдържа уговорена възможност за предсрочно
погасяване на кредита, както и възможност на кредитополучателя да се откаже от
договора и условия за същото, сочи и възможност за прехвърляне на вземанията на
3-то лице.
Със ЗПК (ДВ.
Бр. 35/2014 г. в сила от 23.07.2014 г.) е въведено изискване договорът за потребителски кредит да се сключи по
ясен и разбираем за потребителя начин. Освен това е въведено изискване с чл. 10,
ал. 1 ЗПК по
отношение размера на шрифта, в който договорът следва да бъде изготвен.
Несъблюдаването на това изискване води
до санкция – недействителност на договора.
В тази връзка
съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-8, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Следователно, в
специалният закон - ЗПК, са въведени специални основания, при доказване на
които договорът за кредит се приема за недействителен, по силата на самия
закон. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК, общите условия са неразделна част от същия и всяка
страница се подписва от страните по договора.
Процесният договор за кредит „Бяла
карта“ № 461204/29.03.2016 г. е сключен в
писмена форма съгласно чл. 10,
ал. 1 ЗПК, който
е набран на шрифт “Time New Roman”, 12 р., и
има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК. Договорът за кредит
е подписан при Общи условия, обективирани в Приложение № 1 под
наименование „Условия за ползване на международна платежна карта “Write Card/Access Finanse/iCard” /ОУ/,
които са неразделна част от него. Неоспорената от страните съдебно-графическа
експертиза установява, че целият печатен текст на Общите условия в Приложение
№ 1 към договор за кредит са с шрифт “Time New
Roman”,
11 р., а заглавието в тях „Условия за ползване на международна платежна карта “Write Card/Access Finanse/iCard” /ОУ/
при същия шрифт е
с размер 9 р. Императивното изискване на чл. 10, ал. 1 ЗПК за сключването
на договора по ясен и
разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички
елементи на договора, включително и за приложимите към него на основание
чл.11, ал.1 от ЗПК общи условия за ползване на платежния инструмент, чрез който
се усвояват средствата по кредита. Нарушаването на изискването на чл.10, ал.1
от ЗПК, било по отношение на реквизитите на договора за кредит, било по
отношение на общите условия към него, влече недействителност на договорното
правоотношение между страните, респ. до неговата липса. В тази връзка, в допълнение
на горното, настоящият съдебен състав споделя като правилни и обосновани
изводите на първоинстанционният съд в частта на изложеното, че е налице
противоречие на договора за кредит, с приложимите на основание чл.11, ал.1 от ЗПК към него общи условия с шрифт “Time New
Roman”,
11 р., който е по-малък от 12 р., в хипотезата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради
противоречието му с императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗПК, както и че
е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД за несъответстващите на чл.10,
ал.1 от ЗПК общи условия към договора за кредит, тъй като те представляват
съществен елемент от договорното правоотношение по чл.9 от ЗПК относно
условията за ползване на платежния инструмент за усвояване на сумите по
кредита. При отчитане на възприетият извод, въззивният съд препраща на
основание чл.272 от ГПК към тази част на мотивите на СРС от обжалваното
първоинстанционно решение, поради което същите се считат за неотменна част от мотивите
на настоящото решение.
На следващо
място според изричната разпоредба на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Законодателят е счел, че в тази
хипотеза на недействителност на договора отговорността на кредитополучателя не
следва да отпадне изцяло, а се запава само по отношение на главницата по
договора за кредит. Разпоредбата на чл.23 от ЗПК регламентира извъндоговорно
основание за възстановяване на т.нар. „чиста стойност“ на задължението по
договора за кредит, в случаите когато е обявен за недействителен. В настоящия
случай съдът излага, че исковите претенции на ищцовото дружество се претендират
да са дължими на договорно основание и на това основание са отхвърлени от
първоинстанционния съд. Ищецът не е
заявявал исковите си претенции, че са дължими на извъндоговорно основание
съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК. В исковата молба липсва наведено извъндоговорно
основание на претенциите, което да бъде разгледано в условията на евентуалност
от съда, в случай на недоказаност на релевираното договорно основание. При това
положение настоящата инстанция счита, че позоваването във във въззивната жалба
на ищеца на разпоредбата на чл.23 от ЗПК е недопустимо,
тъй като се заявява за първи път във въззивното производство.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че по делото не е установено валидно
възникнало задължение на ответника по договора за кредит за плащане на
неустойка по чл. 21 от договора и таксите по чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от договора.
За валидността на клаузите за неустойката по чл. 21 от договора и таксите по
чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от договора с оглед съответствието със закона и добрите
нрави, както и за равноправния им характер съдът следи служебно, тоест не е
нужно да има оплакване за същото, за да разполага съдът с правомощие да извърши
проверка за съответствието им. Клаузите по договора, уговарящи дължимостта на
неустойката по чл. 21 от договора и на таксата по чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от
договора са нищожни. Неустойката така, както е договорена не съответства на
типичните за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. В
случая задължението за изпълнение на което е сключена неустойката, е
осигуряване на обезпечение чрез договор за поръчителство с физическо лице,
което да отговаря на специални условия, банкова гаранция. Неизпълнението на
това задължение би могло да доведе до затруднения при събиране на вземанията по
договора за заем и от там за претърпяване на вреди. Характер и размер на тези
вреди са определящи при преценката за валидността на клаузата за неустойка с
оглед на типичните й функции по чл. 92
от ЗЗД. В случая не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства,
от които да може да обоснове извод за съответствие на уговорения размер на
неустойката от 10% от усвоена сума с тези вреди, поради което и съдът приема,
че така уговорената неустойка е нищожна като излизаща извън присъщите й
функции.
Отделно, в
случая вземането за неустойка е уговорено с договор за потребителски кредит и
императивните разпоредби на чл.
143 от ЗЗП намират приложение. Клаузата в договора, с която е предвидено
потребителят да дължи неустойка на заемодателя при неосигуряване на обезпечение
е уговорена във вреда на длъжника и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Кредиторът е длъжен да
направи преценка на възможността на кредитополучателя да върне кредита,
съответно да даде надлежно обезпечение на предоставения му кредит.
Предвиждането на санкция за потребителя, ако не намери поръчители и то които да
отговарят на конкретни условия, всъщност цели освобождаване на кредитодателя от
изпълнение на задължението по чл.
8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на същото в отговорност на
потребителя. Директивата поставя в тежест на кредитодателя да проучи
предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска обезпечение на
задълженията по договора за кредит най-късно към сключването му и така се
постигне целта на и съображение 26 от Директивата да не се допуска предоставяне
на кредити без предварителна оценка на кредитоспособността. Прехвърлянето на
неблагоприятните последиците от неизпълнение на това задължението на
кредитодателя в патримониума на потребителя е неравноправна клауза, водеща до
значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя, тази клауза
противоречи на типичните за неустойката санкционна, обезщетителна и
обезпечителна функция, поради което и правилно районният съд е приел, че тя е нищожна.
Следва да се
посочи и че разходите и таксите за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения е уговорено с договор за потребителски кредит от 29.03.2016 г. и
императивните разпоредби на чл.
143 от ЗЗП намират приложение. Приложени намират и разпоредбите на Закона за
потребителския кредит в сила от 12.05.2010 г. в редакция към ДВ, бр.
35/23.07.2014 г. Съгласно разпоредбите на чл.
10а и на чл. 33, ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, която не може да надвишава законната лихва. В случая претенцията е за
такси и разходи, уговорени и направени поради забава на плащанията по договора
за кредит, поради което приложими са както чл.
10а от ЗПК, така и чл. 33 от ЗПК. Последните са императивни правни норми и
нарушението им с клаузи от договор води до нищожността на тези клаузи поради
нарушение на закона и за тях съдът следи служебно. В случая съдът приема, че
уговорените такси за събиране на просрочени задължения не са за допълнителни
услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не
е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от
кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която
дейност е свързана с управлението на кредита.
При така
възприето съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение на чл.
10а от ЗПК. Съдът приема, че клаузи в договор за потребителски кредит,
уговарящи дължимост на разходите и таксите за събиране на просрочени задължения
е в нарушение и на чл. 33 от ЗПК. Това е така, защото основанието на тези
разходи и такси е забавата на изпълнението на задължения на потребителя.
Законодателят с разпоредбата на чл.
33 от ЗПК е ограничил възможните неблагоприятни последици при такива
хипотези за потребителя. При забава на изпълнение на задължения е възможно за
потребителя да възникне само задължение за плащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава. В случая претенцията е с основание
"забава", но не е за законна лихва за забава, а за направени разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, уговорено по
съглашение по договор за потребителски кредит. При така установеното съдът
приема че това съглашение противоречи на императивната разпоредба на чл.
33 от ЗПК.
При съвпадане на
изводите за изхода за правния спор между двете инстанции, съдът приема, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба на ищеца
срещу него – да се остави без уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на ищцовото дружество не следва да се
присъждат разноски за държавна такса и за изплатен депозит за възнаграждение за
особен представител.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 171069/07.08.2020 г. по гр. д. № 27418 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, II ГО, 156-ти.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.