Решение по дело №291/2016 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  14.ХІІ.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Атанасова

 

Предявени са обективно, субективно и комулативно съединени искове с правно основание чл.242, вр. чл.128 т.2, вр. чл. 245 ал.2 и чл.224 ал.1 от Кодекса на труда и искове за лихви с правно основание в чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

 

В исковата си молба ищецът К.И.А. ЕГН ********** ***, съдебен адреса***, пл.”Възраждане” 16 адвокат Д.С. твърди, че работил при ответното дружество „Викинг-Николов” ЕООД  гр. София, като „охранител – невъоръж.” считано от 26.І.2015 г., с място на изпълнение РПЦ- гр. Харманли, от която длъжност бил уволнен на основание чл.325 т.1 от КТ (”по взаимно съгласие”) със Заповед № 6615/ 05.V.2015 г.

Сочи се , че съгласно сключения трудов договор, възнаграждението на ищеца било определено в размер на 360 лв. бруто, колкото бил размерът на минималната работна заплата  към момента на сключването му. Макар до датата на уволнението ищеца да е отработил определеното по трудов договор, в сроковете по чл.270 ал.2 от КТ не получил съответната на това заплата. Не му било изплатено цялото трудово възнаграждение за м. март и м.април 2015 г. Дължимите суми като трудови възнаграждения били съответно по 360.00 лв. за месец, или общо 720.00 лв.

Ищецът счита , че тъй като трудовото възнаграждение представлява периодично парично плащане, до завеждане на настоящата искова молба се дължи и съответната лихва за закъснение: за първото по време трудово възнаграждение - за м.март 2015 г.- лихвата се дължала от началото на месеца следващ този, по който трудовото възнаграждение било дължимо - 01.ІV.2015 г. и до завеждане на исковата молба, която лихва определя на 40.96 лв. Същото се отнасяло  и за трудовото възнаграждение за м. април 2015 г., като лихвата, считано от 01.V.2015 г. била 37.96 лв. Претендира лихви в размер общо на 78.92 лв.

Ищецът сочи , че съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1 от КТ всеки работник има право на платен годишен отпуск, чийто размер съгласно т.10 от тр.договор е 20 работни дни годишно. При прекратяването на трудовия договор, работникът имал право на обезщетение за неизползувания отпуск съгласно чл.224 ал.1 от КТ, каквото на ищеца не било изплатено. Поради тази причина работодателят дължал обезщетение и за неползван платен годишен отпуск за периода от 26.І.2015 г. до 05.V.2015 г. пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като съгласно ал.2 обезщетението изчислено по реда на чл.177 от КТ на базата на полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, ищеца определял  в размер на 100.00лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца :

- сумата от  720.00 лв. представляваща дължимо и неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.март, април и май 2015 г., както и законоустановената лихва върху тази сума в размер на 78.92 лв., считано от датата на изискуемостта за всяко от вземанията съответно от 01.ІV.2015 г. и 01.V.2015 г. до завеждане на исковата молба, както и със законоустановената лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба и до нейното окончателно изплащане;

- сумата от 100.00 лв., представляваща обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за периода 26.І.2015 г.-05.V.2015 г., ведно със законоустановените лихви върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на разноски.

Моли при постановяване на положително решение да бъде допуснато на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението.

 

В законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор от ответника „Викинг-Николов” ЕООД  ЕИК 1., гр. София, представлявано от управителя Тани Николов Танков, в който е заявено, че се оспорва размера на претендираните суми.

Изразено е  становището, че ищеца е назначен на МРЗ за страната, но след приспадането на дължимите суми за социално, здравно осигуряване и данък, чистата сума за получаване е в размер на 282.20лв. месечно.

Оспорва се претенцията по чл. 224 ал.1 от КТ по размер .

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

 

Не се спори между страните, че ищецът К.И.А. ЕГН ********** *** е заемал длъжността “охранител – невъоръж.”, в ответното дружество и че със Заповед № 6615/05.V.2015 г. на управителя, трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от 05.V.2015 г., на основание чл.325 т.1 от КТ- по взаимно съгласие .

 

Не се спори, че работодателят не изпълнявал задълженията си по трудовия договор като не изплащал навреме и изцяло дължимите трудови възнаграждения.

 

За правилното изясняване на спора от фактическа страна съдът, по искане на ищеца е назначена съдебно счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните и заключението, по която съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото съдът установява, че неизплатените трудови възнаграждения на ищеца за исковия период : м.март и април 2015 г. включително са в общ размер, както следва: брутно трудово възнаграждение – на 720.00 лв. или нетна работна заплата – 564.40 лв. Размерът на лихвата за забава върху неизплатените трудови възнаграждения на ищеца, според вариант първи, за месец март 2015 г. при главница 360 лв. за периода от 01.04.2015 г. до 14.05.2016 г.-датата на подаване на исковата молба е 41.04 лв., за м.април 2015 г. при главница 360 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 14.05.2016 г.-датата на подаване на исковата молба е 38.03 лв. Според втория вариант, съобразен с чл.6 от трудовия договор за месец март 2015 г. при главница 360 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 14.05.2016 г.-датата на подаване на исковата молба е 38.03 лв., за м.април 2015 г. при главница 360 лв. за периода от 01.06.2015 г. до 14.05.2016 г.-датата на подаване на исковата молба е 34.93 лв. Размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск  - за 5 дни – 90 лв.

 

При така възприетата от съда фактическа обстановка, се налага извода за основателност на исковата претенция, досежно неизплатеното трудово възнаграждение. Според нормата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците за положения от тях труд. Освен това обаче той е длъжен и да изплаща уговореното трудово възнаграждение. Видно от събраните доказателства и преди всичко от приетите по делото заключение на вещото лице е, че втората част от своето задължение работодателят не е изпълнил. Същият е начислил по месеци трудово възнаграждение, но няма данни същото да е било изплатено в пълен обем на служителя. Не се представиха по делото от страна на ответника - работодател доказателства да е извършил в пълнота такова плащане срещу подпис на служителя, с превод по банкова сметка ***. С оглед изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен до размера  установен от вещото лице - 720.00 лв. - брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 14.V.2016 г. до окончателното й изплащане.

 

По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва върху забавеното и неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.245 ал.2 от КТ, съдът намира този иск за основателен и доказан. Според посочената правна норма работодателят винаги дължи на работника пълния  размер на трудовото му възнаграждение, като то се дължи ведно със законна лихва от момента, от който вземането е станало изискуемо. В случая се доказа по несъмнен начин, че ищецът не е получил своето възнаграждение за исковия период - м.март и м.април 2015 г., включително, а при задължението на работодателя да заплаща ежемесечно трудовото възнаграждение, то този размер на лихвата, съобразно вариант втори, изготвен според нормата на чл.6 от трудовия договор, възлиза на сумата 72.93 лв. за периода от 01.V.2015 г. до 14.V.2016 г. Именно до този размер искът следва да бъде уважен, като в останалата част – до пълния предявен размер от 78.92 лв. , като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

 

Относно претенцията за заплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда, съдът намира, че при прекратяване на трудовото правоотношение между ищeца и ответното дружество, е останал не ползван платен годишен отпуск, съответно от 5 дни, полагащ се за 2015 г., което обстоятелства не е оспорено от страните. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че това обезщетение  възлиза на 90 лв. Доколкото обаче се претендира обезщетение в размер на 100 лв., то искът следва да бъда уважен именно до този размер. Върху присъдената главница следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.V.2016 г. до окончателното й изплащане.

 

С оглед на този изход на делото следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 78 ал.1 от ГПК  да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 300.00 лв.-адвокатско възнаграждение. Предвид уважаването на предявените искове следва ответника да бъде осъден да заплати и държавна такса по предявените искове в размер на 150.00 лв., 5 лв. д.т. за издаване на изпълнителен лист,  а така също и сумата  от 80 лв. за възнаграждение на вещо лице, тъй като с поведението си ответника е дал повод за направата на тези разходи .

 

Съгласно чл.242 ал.1 хип.2 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда възнаграждение, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

 

Водим от горното съдът,

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОСЪЖДА „Викинг-Николов”ЕООД ЕИК 1., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Николай Хайтов” № ., представлявано от управителя Тани Николов Танков, да заплати на К.И.А. ЕГН ********** ***, съдебен адреса***, пл.”Възраждане” .адвокат Д.С., сумата от 720.00 лв., представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода м.март и м.април 2015 г., включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.V.2016 г. до окончателното й изплащане.

 

„Викинг-Николов”ЕООД ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Николай Хайтов” № ., представлявано от управителя Тани Николов Танков, да заплати на К.И.А. ЕГН ********** ***, съдебен адреса***, пл.”Възраждане” . адвокат Д.С., сумата от 72.93 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.V.2015 г. до 14.V.2016г., като иска за сумата над 72.93 лв., до пълния предявен размер от 78.92 лв. , като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „Викинг-Николов”ЕООД ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Николай Хайтов” № . ет. ап.18, представлявано от управителя Тани Николов Танков, да заплати на К.И.А. ЕГН ********** ***, съдебен адреса***, пл.”Възраждане” .адвокат Д.С., сумата 90.00 лв.-представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни за 2015 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 14.V.2016г. до окончателното й изплащане

 

ОСЪЖДА „Викинг-Николов”ЕООД ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Николай Хайтов” № . представлявано от управителя Тани Николов Танков, да заплати на К.И.А. ЕГН ********** ***, съдебен адреса***, пл.”Възраждане”. адвокат Д.С., сумата от 300.00лв. разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „Викинг-Николов”ЕООД ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Николай Хайтов” № ., представлявано от управителя Тани Николов Танков, да заплати на съдебната власт по сметка на Районен съд- Харманли държавна такса в размер на 150.00 лв., 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист и разноски за вещо лице в размер на 80 лв.

 

ДОПУСКА, на основание чл.242 ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       Районен съдия: ........................