О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№2273 22.12.2022г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в закрито заседание на двадесет и втори
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар и с участието
на
прокурора
като разгледа
докладваното
от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №639
по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/ във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по искане на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за присъждане
на разноски на основание чл.189 от НПК и чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК във
вр. с чл.27а от Закона за правната помощ, за възнаграждението на адвоката,
предоставил правна помощ чрез осъществено процесуално представителство на М.С.А.
в производството по адм. дело № 639/ 2021г. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
Производството по
административно дело № 639/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара
Загора е образувано по искова молба, подадена от М.С.А. с
адрес ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”(ГДИН) за
присъждане на обезщетение в общ размер
на 3805 лв., от които за имуществени вреди в размер на 55 лева и за неимуществени вреди – 3750 лева, претърпени от М.С.А. от незаконосъобразни действия на служители на
ответника вследствие от извършеното му конвоиране и оказаното му неадекватно
медицинска помощ на травматичните му
нараняване, получени при пътно произшествие
С Определение от 27.10.2021г.,
на
основание чл.95 от ГПК във вр. с чл. 21, т.3, чл.23, ал.2 и ал.3 и чл.25, ал.1
и ал.4 от Закона за правната помощ, е предоставена правна помощ на ищеца М.А. за осъществяване
на процесуално представителство по делото. С Определение от 27.10.2021г.
определеният от АК – Стара Загора адвокат С.Н.С., е назначен за процесуален
представител за осъществяване на правна помощ на ищеца М.А. по адм. дело № 639
/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
С
влязло в сила Решение № 186 от 04.05.2022 г. по посоченото дело е осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ да заплати на М.С.А. сумата 800 /осемстотин/
лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия при престоя му в Затвора
гр.Стара Загора, настъпили в резултат на конвоиране и на несвоевременно
осигуряване на медицинско лечение.
В съдебното производство по делото
жалбоподателят М.А. е бил представляван от назначения за процесуален
представител за осъществяване на правна помощ адвокат - адв. С.С. ***.
Към искането, във връзка с което е образувано настоящото
производство, е представено Решение № СЗ-1776-19720/
2022г. от 20.09.2022 г. на Председателя на НБПП, с
което на основание чл.24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ,
на адв. С.Н.С. е определено да бъде изплатено възнаграждение в размер на 360 лв.
за предоставена правна помощ по адм. дело № 639/ 2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
Искането на Националното
бюро за правна помощ за присъждане на възнаграждението на адвоката, предоставил
правна помощ в производството по адм. дело № 639/ 2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, е процесуално допустимо, но разгледано по
същество се явява неоснователно.
Административнопроцесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ, поради което, по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК приложение
следва да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно
чл.78, ал.7 от ГПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ,
бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП
съразмерно с уважената част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето,
получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Разпоредбата на чл.78, ал. 7 от ГПК е
материалноправна и урежда две хипотези. В първата хипотеза е регламентирано
възникване на материално право в полза на НБПП за присъждане на изплатеното от
него адвокатско възнаграждение по оказана правна помощ, в случаите, когато
претенцията на лицето, получило правна помощ, е уважена. Втората хипотеза
предвижда лицето, получило правна помощ, да заплати разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, в случаите на осъдително решение.
В настоящия случай
претенцията на лицето, получило правна помощ, е уважена – с влязло в сила
Решение № 186 от 04.05.2022г. по адм. дело № 639/ 2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, по исковата молба на М.А. е осъдена ГДИН
гр. София да заплати посоченото по-горе обезщетение. Но съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал.7, изр. първо от ГПК, при уважаване на исковата претенция на
лицето, на което е била предоставена правна помощ, на НБПП се присъжда изплатеното адвокатско възнаграждение, а
не определеното за изплащане възнаграждение на адвоката за предоставената
правна помощ. Този извод се налага с оглед същността на безплатната правна
помощ, предоставяна по реда на ЗПП и целите на предоставянето, както и регламентирания
в закона и в Наредбата за заплащането на правната помощ механизъм за определяне
и изплащане на възнаграждението. Националното бюро за правна помощ има право да
получи сумата за изплатеното от бюрото адвокатско възнаграждение за
предоставената правна помощ на страната в съдебното производство, чиято
претенция е уважена, само когато реално е направен разход от бюрото за такова
възнаграждение. Доказването на този разход се осъществява с представянето на
доказателства за изплащане на адвокатското възнаграждение, определено с
решението на председателя на НБПП по чл. 39 ЗПП, което според същата разпоредба
може да бъде осъществено само по банков път. В конкретния случай по делото не
са представени доказателства за изплащане на адвокат С.С. на възнаграждението,
определено с Решение № СЗ-1776-19720/ 2022г. от 20.09.2022г. на Председателя на
НБПП. Не съществува процесуално правило, по силата на което изплащането на
възнагражденията на адвокатите, предоставили правна помощ, да се презумира. В
този смисъл е и константната съдебна практика. При липса на доказателства за
изплащане на адвокатското възнаграждение в съответствие с изискването на чл.78,
ал.7, изр. първо от ГПК, искането за присъждане в полза на НБПП на
претендираната сума се явява недоказано и като такова неоснователно.
Не е налице и соченото в
искането на Председателя на НБПП основание по чл.27а от ЗПП, която разпоредба
предвижда, че в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена
правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Заплащане на
определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат, от лицето, на което
е предоставена правна помощ, е предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът
е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не
са съществували изобщо или отчасти. Очевидно случаят не е такъв. Разпоредбите
на НПК и в частност тази на чл. 189, също посочена като правно основание в искането
на Председателя на НБПП, не намират субсидиарно приложение в съдебните
административни производства.
По тези съображения съдът
намира, че искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ за
присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ чрез
осъществено процесуално представителство на М.С.А. в съдебното производство по
адм. дело № 639/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е
неоснователно и като такова, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането
на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за присъждане на разноски
за възнаграждение на адвоката за предоставена правна помощ чрез осъществено
процесуално представителство на М.С.А. в производството по адм. дело № 639/ 2021г.
по описа на Административен съд – Стара Загора, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7
дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: