№ 763
гр. София, 19.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Г. Стоев
като разгледа докладваното от Г. Стоев Въззивно гражданско дело №
20211100514266 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 267, ал.1 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх. № 25124226/28.07.2021г., подадена от А. А. и Р.
А., чрез адв. Т. срещу Решение № 20152105/06.07.2021г. по гр.д. № 56110/2017г. по описа на
Софийски районен съд, 120 състав. Първоинстанционният съд е уважил субективно
съединените положителни установителни искове спрямо ответниците Н. С. и Й. С., които са
направили в хода на съдебното производство признание на иска по смисъла на чл. 237, ал. 1
ГПК. Спрямо останалите ответници исковете са оставени без разглеждане, поради липсва на
правен спор, респективно правен интерес. Отхвърлен е като неоснователен иска на
основание чл. 587 ГПК за отмяна на Нотариален акт № 76, т. V, дело 730 от 2009г. на
нотариус С.Т..
Настоящият състав констатира, че оплакванията на въззивниците инкорпорират в
себе си частна жалба срещу решението в частта с характер на определение, в която са
оставени без разглеждане предявените искове претенции.
Решението в частта, с която е уважен иска срещу А. А. и Р. А., е влязло в сила.
Същото е постановено при изрично признание на иска и не е предмет на въззивната
проверка.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са
наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд,
водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК
на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е
приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в
обжалваната част на решението.
В исковата молба ищците твърдят,че са придобили правото на собственост върху
урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Железница – София, с площ то 340 кв.м,
съставляващо имот УПИ XIV- 255, в квартал 7 по плана на гр. София, местност с.
1
Железница, с идентификатор № 29150.7140.255 и площ по кадастрална карта 337 кв.м, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, въз основа на продажба,
обективирана в Нотариален акт № 146, том XXXVIII, дело 7355/1977г. на нотариус В. А..
Навеждат твърдения за наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на исковата претенция по реда чл. 124 ГПК, а
именно: 1) с Нотариален акт № 76, том V, дело 730 от 2009г. на нотариус С.Т., издаден по
реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, е признат за собственик на процесния недвижим имот ответника
Г. Д., 2) който заедно със съпругата си, ответника Л. Д. продават процесния недвижим имот
на ответниците Р. Д. и С. М., 3) които заедно с ответниците Р. Д. и Н. А. продават имота на
Н. С., която към момента на сключването на сделката е била в граждански брак с Й. С..
Исковете претенции са насочени срещу всички лица разпоредили се с имота, върху който
ищците твърдят, че притежават право на собственост. Последните приобретатели на имота
са признали исковете срещу тях, като са изложили допълнителни уточнения, че придобият
от тях имот не е идентичен с процесния.
Първоинстанционното решение, в частта с която са оставени без разглеждане
предявените искове срещу Г. Д., Л. Д., Р. Д., С. М., Р. Д. и Н. А., е неправилно и следва да
бъде отменено.
Правото на иск като потестативно публично право възниква от момента на
пораждането на правния спор, т.е преди процеса и се изразява във възможността на
определено процесуално легитимирано лице да предяви иск до съда, като едностранно внесе
промяна в правната сфера на последния, като го задължи да разгледа и реши правния спор
със сила на пресъдено нещо, ако са налице условията за допустимост на искането.
Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск се извежда от конкретните обстоятелства на правния спор и
се изразява в обема и вида на търсената защита. Когато правният спор се изразява
единствено в застрашаване на правото на ищеца, защитата се изчерпва със силата на
пресъдено нещо, с която спорното право се потвърждава при положителен установителен
иск или отрича в хипотезата на отрицателен установителен иск.
Допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма
на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява
конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор.
Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а
ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни
действия.
Подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен
нотариален акт за собственост на основание чл. 587, ал. 1 или ал. 2 ГПК /въз основа на
писмени документи или по обстоятелствена проверка/ е такова действие, тъй като с
издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото на собственост на
действителния собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява
правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт
за собственост, да се разпореди с имота. В този смисъл е Тълкувателно решение № 178 от
30.06.1986 г. по гр. д. № 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС. На още по-голямо основание следва
да се приеме, че такова действие е извършването на прехвърлителна сделка от несобственик
/разпореждането с чужда вещ/, тъй като с това правно действие несобственикът в най-
сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик,
като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ. Поради
което в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК
приемат, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което
се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба
Ищците имат правен интерес да поискат от съда да разгледа и реши спора със сила на
пресъдено нещо спрямо ответниците, които със своите действията са застрашили
претендираното от тях(ищците) материално субективно право на собственост върху
2
процесната вещ. Поради което решението в тази част следва да бъде отменено като
неправилно, а делото върнато на първа инстанция за произнасяне по предявените искове.
Отмяната по чл. 537, ал. 2 ГПК на констативните нотариални актове, издадени по
реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, представлява последица от разрешен по исков ред правен спор за
материалното субективно право, което е оспорено с издаването на охранителния акт.
Следователно отмяната по 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск. Съдът след като разреши
материалноправния спор служебно постановява отмяна на процесния акт, ако това следва от
постановения резултат. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК На отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само
констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху
недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или
прекратява вещно право върху недвижим имот.
С оглед на казаното въззивното производство се явява предсрочно образувано и
следва да се прекрати, като след произнасянето по предявените установителни искове
делото следва да се върне на Софийски градски съд за продължаване на въззивното
производство по вече предявената въззивна жалба.
С оглед гореизложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20152105/06.07.2021г. по гр.д. № 56110/2017г. по описа на
Софийски районен съд, 120 състав, в частта с която са оставени без разглеждане
предявените искове срещу Г. А. Д., ЕГН **********, Л. В. Д., ЕГН **********, Р. М. Д.,
ЕГН **********, Р. В. Д., ЕГН **********, С. В. М., ЕГН ********** и Н. А., гражданин
на Република Северна Македония.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по предявените от ищците
искове.
ПРЕКРАТЯВА въззивното производството като преждевременно образувано по
в.гр.д. № 14266/2021г. по описа на Софийски градски съд, ІV – Б състав. След като
първоинстанционният съд се произнесе по предявените положителни установителни искове,
делото да се върне на Софийски градски съд за продължаване на въззивното производство
по подадената въззивна жалба.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3