РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 17.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на осми
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 13257
по описа за 2016 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Р.Г.К. против З. „Л.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Ищцата твърди, че на 13.08.2013 г.
съпругът й Л.П.К.управлявал лек автомобил Рено Еспейс с рег. № *******от гр.
Кресна към гр. Благоевград. В това време в насрещното платно се движел товарен
автомобил – влекач марка Волво, управляван от Р.Ц.Х.. Твърди, че между двете
превозни средства настъпил удар и Л.К.починал. Било образувано наказателно
производство, но то било прекратено, като било прието, че виновен за настъпване
на ПТП е водачът К., който предприел маневра изпреварване, несъобразена с
пътната обстановка. Твърди, че за настъпване на ПТП има вина и водачът на
товарния автомобил. Твърди, че отговорността на водача на товарния автомобил
била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
застрахователно дружество. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 30000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на съпруга
на ищцата, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск като поддържа, че оспорва механизма за настъпване
на ПТП, както и твърдението за причинно-следствена връзка с претендираните
вреди. Оспорва, че в резултат на ПТП за ищцата са настъпили описаните вреди.
Оспорва вината на водача на товарния автомобил за настъпване на вредоносния
резултат. Поддържа, че пострадалият е управлявал лекия си автомобил при
нарушаване направилата за движение. При условията на евентуалност поддържа, че
предявеният иск за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Установява се
от удостоверение за наследници № 402/22.08.2013 г., че Л.П.К.е починал на 13.08.2013
г. и е оставил наследници по закон, сред които и ищцата Р.Г.К..
От събраните по делото писмени
доказателства и изготвената съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
на 13.08.2013 г. около 18.30 часа на главен път Е-79 „Кресненско дефиле“ посока
от гр. Благоевград към гр. Кресна се движел товарен автомобил „Волво“ с рег. № ******в
състав с полуремарке с рег. № ******, а в същото време, но в посока гр. Кресна
към гр. Благоевград се движел лек автомобил Рено Еспейс с рег. № ******. Когато
лекият автомобил се намирал в района преди 389 +800 метра водачът му Л.К.е
предприел маневра за изпреварване на неизвестно МПС в зоната на десен за него
завой. Когато лекият автомобил се намирал в средата на насрещната лента срещу
него се е появил намаляващият скоростта си на движение товарен автомобил с
полуремарке. След като забелязал намиращият се срещу него лек автомобил водачът
на товарния автомобил предприел действия по аварийно спиране, но късото
разстояние не е позволило да предотврати удара. Установява се, че в резултат на
челния удар, кинетичната енергия на двата автомобила бързо се трансформирала в
потенциална, което е довело до настъпване на тежки деформации на купето на
лекия автомобил Рено. Вещото лице от съдебно-автотехническата експертиза
установява, че скоростта на лек автомобил Рено
е била 108 км.ч към момента на удара, каквато е била и преди ПТП, а
скоростта на товарния автомобил Волво преди ПТП е била 73,8 км.ч, а към момента
на удара 43,50 км.ч. Дава заключение, че при създалата се ситуация ударът е бил
непредотвратим и за двамата водачи, като процесното ПТП не би се състояло, ако
водачът на лекия автомобил Л.К.не беше предприел изпреварване на неизвестен
автомобил на забранено място в момент, когато това не е било безопасно за него
и другите участници в движението.
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Г. Г.и И.Л.А., които в
показанията си установяват, че ищцата и починалия са били добро семейство и
много се обичали. Много тежко преживявала смъртта му. Влошило се и
здравословното й състояние. Разболяла се от рак на гърдата.
От заключението на
съдебно-психологическата експертиза се установява, че внезапната смърт на
съпруга й обусловила при Р.Г.К. реактивно депресивно състояние, характеризиращо
се с преживелищни и вегетативни симптоми. Във времеви аспект добре очертани са
начало на характеристиките на остра стресова реакция, протрахирана реакция на
скръб, като понастоящем не е преминала през нормалните фази на реакция на
скърбене, а е налице фиксирано депресивно състояние, при което персистират
симптоми на преживелищния и психосоматичен спектър.
Не се спори по
делото, че между З. „Л.И.“ АД и собственика на лек автомобил Рено Еспейс с рег.
№ *******е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица
№ 22112002989387, а товарен автомобил „Волво“ с рег. № ******с полица №
22112001486271 по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие
в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования
имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към
датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите,
причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на
предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от починалия
Л.П.К., който е предприел маневра изпреварване на десен за него завой при знак,
който я забранява, и като се движел със скорост над разрешената (108 км.ч. при
разрешена 90 км.ч). По делото въпреки въведените от ищцата твърдения, не се установява, че водачът на товарния
автомобил е извършил нарушение на правилата за движение. Установява се от
приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, че водачът
на товарния автомобил е предприел намаляване на скоростта преди завоя, като при
възприемане на движещият се в неговата лента автомобил е намалил скоростта
аварийно. Вещото лице е дало заключение, че причина за настъпване на ПТП е
предприетата от починалия маневра изпреварване с навлизане в платното за
движение на товарния автомобил. Доколкото не са ангажирани други доказателства,
които да установяват принос на двамата водачи за настъпване на ПТП, то
настоящият съдебен състав приема, че изключителна вина за настъпване на ПТП има
Л.П.К.. В този смисъл, ответното застрахователно дружество не дължи обезщетение
за причинени в резултат на смъртта на Л.К.вреди по полица № 22112001486271,
сключена относно товарен автомобил Волво. Това е така, доколкото не се
установява виновно противоправно поведение на водача на този автомобил.
С оглед
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането застрахователното
дружество не дължи и обезщетение за неимуществени вреди по застраховка,
сключена с полица № 22112002989387 относно лек автомобил Рено Еспейс с рег. № ******,
тъй като тя покрива отговорността на виновния водач Л.П.К., който се явява и
пострадал от ПТП. Съпругата на виновния водач не се явява трето лице по смисъла
на този законов текст, тъй като неимуществените вреди са настъпили в резултат
на неговата смърт.
Предвид
на изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.Г.К., ЕГН-**********,*** против З.К.„Л.И.“
АД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.) за заплащане на сумата от 30000 (тридесет хиляди) лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на съпруга й Л.П.К., настъпила в
резултат на ПТП, причинено на 13.08.2013 г. при сблъсък между лек автомобил Рено
Еспейс с рег. № *******и товарен автомобил „Волво“ с рег. № ******в състав с
полуремарке с рег. № ******, застраховани при ответното дружество с полици №
полица № 22112001486271 и № 22112002989387 като
неоснователен.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: