№ 55
гр. София, 12.09.2022 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20226000600047 по описа за 2022 година
образувано по жалба от Л.Н. Н. – К. чрез адвокат Яв. Н. от САК срещу
Определение № 16/24.06.2022 г. по чнд № 72/2022 на Военен съд – София.
Производството е по чл. 243 ал. 8 от НПК.
С обжалваното определение състав на Военен съд – София не е уважил
жалбата на Л. Н. – К. чрез адвокат Яв. Н. от САК срещу постановление от
27.04.2022 година по ДП № 48-СЛ/2020 година по описа на ВОП – София за
прекратяване на наказателно производство по досъдебното производство по
отношение на полковник от НСО Н. М. Г. на основание чл. 24 ал. 1 т. 1,
предл. 2-ро от НПК. Съдът е отменил също така прокурорското
постановление от 27.04.2022 г. по ДП № 48-СЛ/2020 г. в частта му за
прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство по
отношение на полковник Н. М. Г. от НСО на основание чл. 24 ал. 1 т. 1,
предл. 2-ро от НПК.
В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното определение и на постановлението, с което наказателното
производство е било прекратено. Сочи се довод, че разследването е
незаконосъобразно. Така в позицията на обвинението било включено
изискване към водача на мотоциклета с непочиващо на законова норма
предписание за поведение – „вместо да намали скоростта си водачът на
мотоциклета Х. Т. е предпиел някаква неясна маневра“. Същите действия на
1
мотоциклетиста впоследствие били обсъдени като маневра „изпреварване“ и
без да стане ясно окончателното разбиране и оценка на органа на досъдебното
производство са ценени именно като такава маневра. Не било изяснено дали и
в кой момент водачът на мотоциклета е подал сигнал за изпреварване на
лекия автомобил. Вместо това обвинението се било задоволило да цитира
отговор на вещите лица – автоексперти, които намират, че възможността да се
прецени скоростта на мотоциклета при възприемането му в огледалото за
обратно виждане, както и преминаването му в лявата насрещна лента за
движение е въпрос на „субективна оценка“ и няма технически отговор.
Подобен подход според жалбоподателя е неприемлив при изготвянето на
анализ, който следва да почива на закона. При установената възможност за
възприемане на мотоциклета в лентата за насрещно движение от водача на
автомобила законът не оставя място за субективна преценка и решение. По -
нататък в жалбата се излагат съображения за наличие на виновно поведение
от страна на водача на лекия автомобил. Посочени са конкретни отстояния
между двете превозни средства на платното за движение. Оспорва се
разбирането в постановлението за прекратяване, че подаването на мигач от
страна на водача на лекия автомобил съвпада с началния момент на започване
на маневрата; че сигналът създава предимство на създалия го водач и че
сигналът е следвало задължително да откаже мотоциклетиста от намерението
му да премине покрай бавно движещия се автомобил, т.е. да го изпревари.
Сочи се давод, че подалият сигнал водач не е освободен от задължението си
по закон да обезопаси маневрата, която има намерение да изпълни. Изтъкват
се нарушения, допуснати от водача на лекия автомобил полковник Н.Г. на чл.
25 ал.ал. 1 и 2; на чл. 37 ал. 2 и на чл. 42 ал. 3 от ЗДвП, които обосновават
неговата отговорност. Изтъква се, че за времето от 3,47 секунди, през което
автомобилът „Ф.“ се е движел направо след включване на левия мигач, до
момента на отклоняването на автомобила вляво, водачът е имал техническа
възможност да отложи отклоняването вляво, което полковник Г. не е сторил.
Същият не е съобразил и дължината на пътя, който му е предстояло да
измине, за да напусне и освободи лентата за насрещно движение, както и
времето необходимо му за пресичането на лентата и излизането от платното –
около 3 секунди, според експертите. Ударът е настъпил само 2 секунди след
началото на предприетия завой и той е станал възможен и заради
неправилната преценка и предприетата маневра в нарушение на правилата за
2
движение. Неприемливо според жалбоподателя, е и основанието, заради което
законовото изискване е изрично игнорирано, а то е, че „тъй като водачът при
движение направо, следва да наблюдава какво се случва пред него, а не да
наблюдава приближаването на мотоциклет, който е възприел на далечно
разстояние – 225,16 м., при който не би следвало да се приближи за това
време на опасно разстояние (стр. 9 от Постановлението). Ако Г. се беше
уверил в безопасността на маневрата, при която му е предстояло да премине
през съседната на него лента, непосредствено преди да навлезе в нея, както го
задължава законът, щеше да възприеме мотоциклета не на 225,16 м, а само на
66,14 м. Тогава той неминуемо би взел решение да не започва пресичане на
лентата пред него. Изтъква се, че както прокурорът в постановлението, така и
първостепенният съд са приложили закона неправилно, понеже
императивният характер на правилата за движение е подменен
незаконосъобразно с модел на поведение, който участниците в движението да
следват, ако по своя преценка намерят за необходимо – подход напълно
неприемлив при регламентирането на дейност, представляваща източник на
повишена опасност. Сочи се по - нататък, че в обжалваното определение не са
дадени отговори на въпросите, поставени в жалбата до съда. Липсват и
мотиви. Изтъква се и учудване, че жалбата няма да бъде разгледана по
същество заради конституционни ограничения. Неясно било защо искане в
„допустима“ жалба, която „трябва да бъде разгледана“ е незаконосъобразно.
Но още по - спорно, неясно и изтъкано от вътрешни противоречия е
заключението на съда, с което се отменя обжалваното прокурорско
постановление именно в частта, в която е обжалвано – за прекратяване на ДП
спрямо водача на лекия автомобил. Иска се отмяна на обжалваното
определение и на постановлението по реда на чл. 343, ал. 6, т. 3 от НПК и
връщане на делото на прокурора със задължителни указания по прилагането
на закона.
Въззивната инстанция, за да се произнесе съобрази следното:
В обжалваното определение, след като е преписал фактическата
обстановка от постановлението за прекратяване на наказателното
производство, първостепенният съд клиширано е написал, че разследването
по ДП е обективно, всестранно и пълно, и са събрани всички доказателства по
делото. Изпълнени били и указанията на въззивния съд при допълнителното
разследване на делото. След това съдът е констатирал, че по досъдебното
3
производство няма привлечено като обвиняем лице за престъпление от общ
характер. А с оглед разпоредбата на чл. 214, ал. 3 от НПК в акта за образуване
на ДП не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило
престъпление.
При постановяване на обжалваното определение съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, посочено сред основанията за отмяна на
съдебния акт по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК – липса на мотиви. В
определението липсва какъвто и да било анализ на доказателствата по делото.
Липсва и отговор на поставените въпроси в жалбата. Въпросите в жалбата
пред настоящата инстанция са били поставени и пред първостепенния съд,
който не е счел за необходимо да отговори на нито един от тях.
Не може да бъде споделено разсъждението на основния съд, че е
незаконосъобразно в процедурата по чл. 243 от НПК да се отмени
постановлението за прекратяване на наказателното производство. В случая не
става дума да се дават указания за изготвяне на обвинителен акт, а да се
отговори ясно и конкретно на поставените от жалбоподателя въпроси. Като
например защо за времето от 3,47 секунди, през което автомобилът „Ф.“ се е
движел направо след включване на левия мигач, до момента на отклоняването
на автомобила вляво, водачът не се е уверил, че завивайки наляво ще създаде
опасност за други участници в движението. А в този момент мотоциклетът е
бил само на 66,14 м вляво от автомобила на полковник Г. и последният е
могъл без проблем да го види и да не предприема завоя наляво. На всички
тези въпроси както прокурорът, така и първостепенният съд дължат отговор.
Правното съдържание на съдебния контрол по чл. 243, ал. 5 от НПК
включва задължението на първата инстанция да извърши проверка на
осъществената от прокурора дейност по съвкупната оценка на всички
относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени
средства, при което да прецени правилността на фактическите изводи
(обоснованост) и дали установените при разследването фактически данни са
правилно подведени към съответната материалноправна норма от НК
(законосъобразност). В разглеждания случай контролираната съдебна
инстанция не е изпълнила тези свои задължения. Лаконично е посочила, че
разследването по досъдебното производство е обективно, всестранно и пълно
и са събрани всички възможни доказателства, на основата на които
4
прокурорът е установил фактическата обстановка по делото и е направил
правни изводи. Отбелязал е, че са изпълнени указанията на въззивния съд при
допълнителното разследване по делото. Контролираният от настоящата
съдебна инстанция съдебен акт е незаконосъобразен – постановен е при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
липса на мотиви, което от своя страна е довело до ограничаване на
процесуалните права на жалбоподателката. Първостепенният съд е
постановил своя съдебен акт без какъвто и да е фактически и юридически
анализ на доказателствения обем. Липсват и безпротиворечиви конкретни
правни изводи за законосъобразност и обоснованост на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Няма обсъждане на
фактическите и правни доводи на жалбоподателите. Неясна остава съдебната
воля относно съображенията за правилността и основателността на това
постановление. Необсъждането на доказателствената съвкупност безспорно и
винаги нарушава процесуалнте права на пострадалия за постигане на
адекватно и справедливо правосъдие. Констатираната незаконосъобразност
на съдебния акт е довела до неотстраними от втората инстанция, но
отстраними от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничили процесуалните права на жалбоподателката. Това е
основание за отмяна на обжалваното определение по чл. 335, ал. 2, вр. с чл.
348, ал. 3, т.т. 1 и 2, предл. 1, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК. Допуснатите съществени
нарушения на процесуалните правила са неотстраними от настоящата
инстанция, защото я лишават от възможността да подложи на контрол
съдържанието на обжалвания съдебен акт и не позволява същинска съдебна
проверка на прокурорското постановление с обхвата на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Въззивната инстанция не може да „замести“ първоинстанционния съд и да
изложи за първи път фактически и правни доводи относно
законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производтво, понеже това би лишило лицата
по чл. 243, ал. 7 от НПК от контрола на една инстанция и би било в
противоречие с процедурата по чл. 243, ал. ал. 4-8 от НПК.
Изводът на съда за конституционни пречки да се отмени
постановлението за прекратяване е и логически противоречив, понеже не
става ясно защо „искане“ в допустима жалба, която „трябва да бъде
разгледана“ е незаконосъобразно. Още по – немотивирано е решението на
5
съда, след всичките му разсъждения да отмени постановлението на прокурора
в частта му за прекратяване на наказателното производство срещу полковник
Н. М. Г.. В този случай остава неясно какво ще е отношението на
прокуратурата към него.
Изложеното дотук налага обжалваното определение да бъде отменено
като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – липса на мотиви. Делото следва да се върне на Софийския военен
съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
По тези съображения и на основание чл. 243, ал. 8 във връзка с чл. 348,
ал. 3, т.т. 1 и 2, предл. 1, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК Военно-апелативният съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 16/24.06.2022 г. по чнд № 72/2022 на Военен
съд – София.
ВРЪЩА делото на Софийския военен съд за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6