№ 14880
гр. С., 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110128986 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца С. Б. Р. отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника „Соф. в.” АД сумата
от 370,09 лева, представляваща стойност на начислена и претендирана главница за
доставени ВиК услуги през периода от 23.10.2010 г. до 27.09.2011 г. в обект, находящ в гр.
С., ж.к. „Д., бл., вх, ап., партида с абонатен № **********.
Ищецът С. Б. Р. твърди в подадената искова молба, че по откритата за описания имот
партида с посочения клиентски номер се водят задължения за неплатена цена на доставени
ВиК услуги в исковия размер за процесния период, за които служители на ответника след
оспорване на претенцията заявили, че ако сумата не се издължи, ще бъде събрана със
съдебен изпълнител. Оспорва съществуването на претендираното от ответника вземане с
доводи, че липсва установена облигационна връзка, също счита, че сумите са погасени по
давност. Ето защо ищецът навежда да има правен интерес от предявяването на иск за
признаване недължимостта на исковата сума и моли съда да уважи изцяло предявения иск.
Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Соф.
в.” АД признава изцяло, че исковата претенция е погасена по давност и моли съда да
постанови решение по чл. 237 ГПК. Счита, че дружеството не е дало повод за завеждане на
делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 370,09
лева, представляваща стойност на начислена и претендирана главница за доставени ВиК
услуги през периода от 23.10.2010 г. до 27.09.2011 г. в обект, находящ в гр. С., ж.к. „Д., бл.,
вх, ап., партида с абонатен № **********.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
1
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването
на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят
до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на
ВКС, IV ГО, според което ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с
изявленията си и процесуалното си поведение.
В конкретния случай начисляването на процесната сума от страна на ответника за
потребление на ВиК услуги през исковия период не е спорно по делото, а и е видно от
приетите по делото доказателства, че ответникът е отразил оспореното в настоящото
производство вземане като дължимо в своята система. С оглед на това за ищеца е налице
правен интерес от отричане на начисленото от ответника вземане.
В случая ищецът отрича материалноправните предпоставки за възникване на
вземането – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК
услуги между страните, както и наличието на извършени услуги на претендираната
стойност, а също така релевира възражение за изтекла погасителна давност.
С отговора на исковата молба ответникът прави признание на факта на изтичане на
погасителната давност за процесното вземане. Възражението за изтичане на погасителна
давност обаче като правопогасяващо възражение подлежи на разглеждане, само и
единствено ако е налице валидно възникнало материално право. По давност могат да бъдат
погасени само съществуващите задължения. По заявените от ищеца възражения за
несъществуване на предпоставките за възникване на вземането не е налице признание от
страна на ответника.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1
ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането
произтича, а длъжникът /ищец по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи
спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува.
В случая с Определение № 27.10.2022 г. съдът е указал на ответника, че в негова
доказателствена тежест е да докаже наличието на валидно правоотношение между страните
и изпълнение на задълженията му по него по предоставяне на услугите в размер на
претендираната сума, както и че са били налице основания за спиране или прекъсване на
давността, както и че не сочи доказателства за тези обстоятелства. Въпреки това ответникът
не е ангажирал доказателства за обстоятелствата, които са в негова доказателствена тежест.
При липса на ангажирани доказателства за наличието на договорно отношение между
страните възникването на процесното вземане се явява недоказано.
Поради тези съображения предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
2
следва да бъде уважен, без да се обсъжда възражението за погасяване на задължението по
давност.
По разноските:
Доколкото ответникът е признал единствено погасяването на вземането по давност, а в
случая ищецът е оспорил изобщо възникването на процесното вземане в полза на
дружеството, съдът намира, че липсва признание на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.
При това положение право на разноски в настоящото производство има единствено ищецът
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Той е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и
за такса за банков превод в размер на 1.55 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие и пълномощно
ищецът е бил представляван по делото безплатно от адв. С. Й. Д., поради което и на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адвоката следва да бъде присъдено
възнаграждение, което съдът определи на 300 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. Б. Р. , ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. Г. №, ет., не дължи на „Соф. в.“ ЕАД, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление: гр. С., Б. Ц И. Ц. Б.с“, бул. „..“ №, ет и 3, сумата от 370,09
лева, представляваща стойност на начислена и претендирана главница за доставени ВиК
услуги през периода от 23.10.2010 г. до 27.09.2011 г. в обект, находящ в гр. С., ж.к. „Д., бл.,
вх, ап., партида с абонатен № **********.
ОСЪЖДА „Соф. в.“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., Б. Ц И.
Ц. Б.с“, бул. „..“ №, ет и 3, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. Б. Р. , ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. Г. №, ет., сумата от 51.55 лв. – разноски за
производството.
ОСЪЖДА „Соф. в.“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., Б. Ц И.
Ц. Б.с“, бул. „..“ №, ет и 3, да заплати на адв.С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„Г. №, ет., офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 300 лв. –
възнаграждение за безплатна адвокатска помощ на С. Б. Р..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3