Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ............./ 22.02.2021 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 12847 по
описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 459130 от 26.07.2018 г.
постановено по гр.д. № 4316/2018 г. на СРС, 48 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал.1 ГПК,
че Л.И.Н., дължи на „Т.С.” ЕАД, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 30.08.2017 г. по ч.гр.д. №56180/2017 г. по описа на
СРС, 48 състав, както следва: - на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 448.76 лв..
представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб.№ 298797 за периода
м.05.2013 г.-м.04.2016 г., ведно със законната лихва от 16.08.2017 г. до
погасяването; - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата
от 46.43 лв.. представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.06.2013 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 18.10.2016
г. до погасяването, като е ОТХВЪРЛЕН иска
по чл. 422, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 92,86 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за периода
15.08.2014 до 20.07.2017 г. и за сумата от 11,75 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 15.08.2014 до 20.07.2017 г. върху вземането за извършена
услуга дялово разпределение. С решението първоинстанционният съд се е
произнесъл и по разноските, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответника Л.И.Н., да заплати на „Т.С.”
ЕАД, сумата от 433.43 лв.. представляваща разноски в настоящото производство и
сумата от 61.91 лв. - разноски по ч.гр.д. №56180/2017 г. по описа на СРС, 48
състав.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД като помагач на страната на ищеца.
Това решение е обжалвано в
срок от ответника Л.И.Н. в частите, в които исковете срещу него са били уважени.
С въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като
постановено при нарушение на материалния и на процесуалния закон. Конкретно се
правят оплаквания за неправилност поради липса на доказателства за дължимост на
исковите суми поради недоказване наличието на облигационно отношение между
страните, липсата на убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод за дължимост на
претендираните от ищеца суми, за нарушение на чл.62 от ЗЗП за
доставяне на непоискана енергия/услуга, за липсата на методика за определяне на
ТЕ поради отмяна на методиката за дялово разпределение с решение от 13.04.2018
г. по а.д.№ 1372/2016 г. на ВАС, 4 –то отд., за противоречие с правото на
Европейския съюз Възразява и за несъобразяване от съда на възражението на
ответника за погасителната давност на вземанията. Оспорва вземането за услугата
дялово разпределение.Претендира за присъждане на
разноските по делото, оспорват правото на ищеца на
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна-ищец „Т.С.”
ЕАД и третото лице-помагач „Т.с.”
ЕООД не са дали писмен отговор по въззивната жалба.
Определението на първоинстанционният съд по чл.248 от ГПК
с № 190477 от 12.08.2019 г., с което искането на ответника за изменение на решението
в частта за разноските е оставено без уважение, е обжалвано с частна жалба
от ответника с оплакване за неправилност, поради липсата на списък по чл.80
от ГПК, липсата на нужда от експертиза и недължимост на юрисконсублтско
възнаграждение-кжоето било административен разход по бюджета на ищеца.
Насрещната страна по частната жалба- ищецът „Т.С.” ЕАД , оспорва същата с възражението, че
загубилата сппо астрана дължи на другата разноските по силата на процесуалния
закон.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, а в обжалваните части и допустимо.
Въззивната жалба на ответника е насочена срещу
първоинстанционно решение в частите, в които исковете срещу него са били
уважени.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правни норми, както
и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предметът на проверка
на въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба относно
преценката на събраните по делото доказателства и значението на липсващите
такива, както и относно съответствие на същото с правото на ЕС и решение на
ВАС, и по възражението на ответника за погасяване по давност на вземания,
предмет на иска .
Не се установи при
въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми по въпроса
за наличие на облигационна връзка между страните по делото. Първоинстанционният
съд е основал решението си на база приетите по делото доказателства за
качеството потребител на ТЕ на ответника като собственик на топлоснабден имот- жилище,
в сграда –етажна собственост / установено от
прието и неоспорено копие от договор
за замяна на държавен недвижим имот от 1988 г./ , за наличието на облигационна
връзка между ищеца и ответника по доставка на ТЕ при договор при Общи условия,
обвързващи ответника като собственик на имот в топлоснабдена сграда-етажна
собственост, и за размера и цената на реално доставената ТЕ за жилището му- а
именно само такава за сградна
инсталация, установен размера от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза и писмени доказателства за отчет и изравнителни сметки, представени
от третото лице-помагач.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря, относно установениа
роазмер на доказаната ТЕ за сградна инсталация, разпределена за жилището
собственост на ответника.
Досежно правилността
на първоинстанционното решение относно размера на дължимата цена за разпределената ТЕ за
исковия период настоящият въззивен състав намира наведените от ответника с въззивната
жалба доводи за неправилност за неоснователни.
Ответникът е собственик на апартамент
№ 26, находящ се в гр. София, ж.к. „*******. За това жилище при ищеца се води
партида на името на ответника с аб.№ 298797. Това сочи, че ответникът се
явяват потребители на ТЕ за битови нужди съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ до
изм. с ДВ, бр.54/2012 г., т.е. по силата на закона, независимо дали е подал
искане до ищеца за сключване на нарочен договор. Така изградената договорна е
продължила да съществува и за исковия период поради липсата на доказателства,
че е била прекъсната, т.е не е доказано ответникът да е загубил равото си на
собственост. Съгласно
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, облигационната връзка - договор за
продажба на топлинна енергия - се създава по силата на закона. Страни по
договора са топлопреносното дружество и собственикът или ползвателят на
топлоснабдения имот. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо
писменото им приемане от потребителите. Тези разпоредби са специални по
отношение на разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗЗД, според която договор при общи
условия обвързва приемащия ги само ако ги е подписал. Видно от приложените по
делото ОУ/2008 г., за процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка
на топлинна енергия,
като обявяването им е и служебно известно на съда. Според чл.150, ал.З ЗЕ несъгласните с публикуваните
общи условия потребители на топлинна енергия могат да възразят по съответния
ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ. По делото не се твърди и не се
доказва ответницата да е подала възражение по посочения
ред.
Събраните по делото писмени
доказателства сочат, че през исковия период сградата на етажната собственост ( ЕС) на на бл****, е била топлоснабдена и "Топлофикация
София" е доставчикът на ТЕ. За тази Етажна собственост е сключен договор
през 2002 г. с ФДР, и са монтирани
индивидуалните измервателни урежи на отоплителните тела в имотите на етажните
собственици (изискване съгласно ЗЕЕЕ/отм./). Установява се, че за исковия
период в жилището на ответника не се ползва нито топла вода, нито ТЕ за
отопление-уредите са затапени.
Не се установи ответникътда е
възразил срещу ОУ за продажба на ТЕ на абонатите на "Т.С." ЕАД, чието
пуБлискуване поне в 1 ежедневник е служебно известно на съда, ето защо
ответникът е страна в облигационното правоотношение с ищеца, съдържанието на
което облигационно отношение се регулира от закона и Общите условия, които се
считат приети от ответницата, доколко тя не са доказала, че е възразила срещу тях в срок. Към 2002 г. действа ЗЕЕЕ(отм.), който за първи път регулира договорните отоншение
мужду доставчика на ТЕ, какъвто в случая е ищецът "Т.С." ЕАД, и
потребителите на ТЕ за битови нужди, и в частност тези в сгради Етажна
собственост- раздел V от ЗЕЕЕ отм. За възникване на това облигационно отношение
и за правата и задълженията на страните по него, законът не е поставил като
условие установяване законност на абонатната станция, доколкото съгласно същия
закон, тя е собственост на топлопреносното предприятие-доставчик на ТЕ, и
същото предприятие-ищецът има задължението да поддържа топлопреносната мрежа и
нейните елементи в съотвествие с техническите изисквания и изискванията за
безопасност -чл.102 от ЗЕЕЕ(отм., но в сила към 2002 г.). Общите условия на топлопреносните предприятия,
одобрените от регулационната комисия, задължително се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник, което по делото е установено. Те
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им без писмено приемане от
потребителите, и в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия различни
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Данни за такива
различни условия по делото няма.
За да уважи предавеният иск за главница- цена на ТЕ,
първоинстанционият съд не се е позовал на представените от ищеца фактури, а на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение и въз
основа на документите , приети по делото- документите за отчет и изравнение от третото лице-помагач, въз основа които може да
бъде извършената преценката за реално
доставената и потребена ТЕ в сградата и нейното разпределение съгласно
действащата нормативна уредба между етажните собственици, вкл. И ТЕ за сградна
инсталация. При преценката на тези същи доказателства-
отчети, изравнителни сметки и съдебно-техническа експертиза, въззивният съд
прави същите изводи, като тези направени от първоинстанционния съд за
установеност с тези доказателства на реално разпределена ТЕ за сградна
инсталация според кубатурата на собственото на ответника жилище- 185,73 куб.м. От
експертизата се установява още, че топломерът в АС е преминавал периодично
изискуемата по закон метрологична проверка. Заключението на вещото лице по СТЕ е дадено от компетентно лице с притежавани специални знания в науката топлотехника,
мотивирано е подробно и е обосновано, предвид на което и настоящият състав на
съда при извършена преценка във връзка с
чл.202 от ГПК намира, че следва да ги кредитира. Видно
от СТЕ, дължимите суми след изравнителните сметки, за ТЕ за сградна инсталация
е без предходни задължения и без да се прави прихващане, са така- за периода м.05.2013-м-.04.2014
г.- .192,27 лв., за периода м.05.2014-м.04.2015 г.-149,01лв. и за периода
м.05.2015-м.04.2016 г.-107,48 лв. След като е установена доставката
на топлоенергия в сградата, ответникът дължи
заплащането на полагащата се за неговия апартамент
част от ТЕ за сградна инсталация, независимо от факта, че не ползва ТЕ за
отопление на самото жилище и за топла вода. Без значение дали ищцовото
дружество е издало фактури за тези доставки доколкото вземанията на ищеца не са
доказани само чрез счетоводните му записвания. Без значение е дали ответната
страна е получавала издаваните от ищеца фактури и дали ги е подписала, тъй като
задължението за плащане на топлинната енергия произтича от доставката й до
топлоснабдения имот, а не от фактурирането й.
Ответникът, като етажен собственик, дължи цената на
реално потребената ТЕ не само за притежаваното от тях жилище в тази
сграда-етажна собственост, но и за ТЕ за отопление на общите части, също и за
сградната инсталация като обща част на ЕС. В този смисъл съдът съобрази т.2 от
ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 Г., ОСГК на ВКС и ТР № 2/2017 г. по
т.д.№ 2/82016 г. на ОСГТК на ВКС, сочещи на
липсата на противоречие на ЗЕ с чл.62 от ЗЗП, вр. пар.1 от ДР на ЗЗП,
съобразно което в сградите-ЕС, присъединени към топлопреносната мрежа за битови
нужди, етажните собственици са задължени да плащат цената на реално потребената
ТЕ, вкл. и за общите части на сградата. Приетата СТЕ сочи че за исковия период
ТЕ отдадена от сградната инсталация, е изчислена съгласно приложимата методика
на Наредбата за топлоснабдяването, при измерване на количеството ТЕ в
абонатната станция с годни средства за измерване (СИ). Не е налице и
противоречие с правото на ЕС, доколкото с решение на СЕС от 5.12.2019 г. по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 е
постановено, че се допуска с националните правни уредби на държавите-членки
уредба, според която собствениците на апартаменти в сграда-етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, да са длъжни да участват в
разходите за ТЕ за общи части и за сградна инсталация, въпреки че индивидуално
не са поръчвали доставка на отопление и не го използват за своя апартамент,
както и сметките за ТЕ за сградна инсталация да се изготвят за всеки собственик
на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Това възражение по жалбата е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за отмяна на методиката
за разпределение с решение на ВАС от 2018 г., потвърдено от 5 чл. състав на ВАС с решение № 13691 от 8.11.2018г. по адм. дело № 4785 от
2018 г. , тъй като това решение на ВАС няма обратно действие по силата на чл.
195 ал. 1 от АПК, поради което до отмяната му, подзаконовият нормативен акт
поражда правни последици и следва да бъде прилаган. Следователно независимо от
решението на ВАС по отмяна, настоящия състав е длъжен да съобрази и приложи
действащата към процесния период на доставка на топлинна енергия нормативна
уредба и по- конкретно методиката- приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба за
топлоснабдяването № 16- 334 от 06. 04. 2007 год.
Неоснователно
е възражението и относно вземането за цената на услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването,дяловото разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от
топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия -
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ и избрано от потре-бителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл. 36
от Общите условия на ищеца от 2008 г. и 2014 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец - ОУ
2014 г./, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.
36, ал. 2 от Общите условия 2014 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявя-ва по подходящ начин на клиентите. С
общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има
сила на закон за последните. Ето защо ищецът се легитимира като субект, който е
активно материално-правно легитимиран да получи цената на извършваната услуга
дялово разпределение, и искът респ. решението в тази част, са основателни и
правилни.
Основателно е обаче, оплакването
по жалбата, че първоинстанционният съд не е съобразил, че суми за цена на ТЕ има
в погасителна давност.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията
на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане
в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Осъщественото от ищеца
фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не
променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/.
Определянето на срок за изпълнение на задълженията в общата фактура и срока за
плащане по чл.33 от ОУ от 2014 г. , с който жалбоподателят свързва началния
момент, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по
отношение на ответниците - арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, и не променя началото на
давностния срок, който тече от първо число на месеца след този, за който е
доставена ТЕ. Ето защо давността върху прогнозните вземания за цената на ТЕ
помесечно до 30.07.2014 г. е
погасено по давност, вкл. и това по изравнението по факурата от 31.07.2014 г. за 0, 89 лв., са погасени по давност. Или погасено по давност е вземането на цена на ТЕ за
сградна инсталация за сумата от 192, 27 лв. по изравнение, дължима за периода
м.05.2013-м.04.2014 г., доколкото след 30.04.2014 г. до 31.07.2014 г. няма
начислена ТЕ за сградна инсталация за жилището на ответника. За тази сума искът
за главница се явява погасен по давност и подлежи на отхвърляне. Това налага
отмяна на решението за тази сума и отхвърляне на иска за нея и за периода м.04.2013-м.07.2014
г. За разликата над 192,27 лв. до 448,76 лв., или за
разликата от 256,49 лв. за ТЕ за сградна инсталация цената на ТЕ за периода
01.08.2014-30.04.2016 г., изискуеумостта настъпва от 1-во число на месеца, следващ този на доставката, съгласно
приложимите ОУ от 2014 г., поради липсата на уговорен срок за плащане в ОУ, за
който длъжникът да се счита уведомен, т.е. най-късно на 01.05.2014 г. и 3-годишната кратка погасителна давност за тях
не е изтекла преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 16.08.2017 г. Поради
съвпадане изводите на двете инстанции относно дължимостта на сума общо 256,49 лв. за
цена на ТЕ за периода м.08.2014-м.04.2016 г. и за цена на услуга дялово
разпределение за 46,43 лв., решението следва да се потвърди в тези обжалвани
части.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА
СРЕЩУ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.248 ОТ ГПК
Определението на СРС
по чл.248 от ГПК е правилно , като въззивният съд споделя изложените в мотивите
му съображения, по които молбата по чл.248 от ГПК на ответника е оставена без
уважение. Правото на разноски е признато от закона имуществено право за
възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и за
защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. По общите правила за
възлагане на разноските в исковото съдебно производство заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника- чл.78, ал.1 ГПК. От доказателствата по делото
се установява, че с извън процесуалното си поведение ответникът е станал повод
за завеждане на делото, като не е платил задължението си към ищеца.
Непредставянето на списък по чл.80 от ГПК би препятствало само правото на
страната, която не го е представила/ в случая ищеца/ да иска изменение на
решението в частта за разноските, но не прави вземането й за разноски
необосновано. Ищецът е поискал и съдът е допуснал изслушване на СТЕ, която е
била необходима за установяване правилността на направеното изравнение по
разпределената ТЕ за жилището на ищеца от сградната инсталация. Дължимостта на
възнаграждението за защита от юрисконсулт следва от процесуалния закон- чл.78,
ал.8 от ГПК, и не противоречи и на правото на ЕС. С оглед на това и молбата на ответника по
чл.248 от ГПК за изменение на последното в частта на разноските, се явява
неоснователна, а обжалваното определение-правилно.
По разноските по
делото : Съобразно изхода на спора, при
който въззивнитя съд намалява размера на дължимите от ответника суми на ищеца,
следва да се определи отново и отговорност
на ответника за разноски в полза на ищеца, като присъдените на ищеца с
решението на СРС разноски общо 433,43 лв. за първата инстанция и 61,91 лв. за
заповедното производство, се намалят пропорционално на уважения размер по
жалбата, или на 265,13 лв. за първата инстанция, и на 37,87 лв. за заповедното
производство, което налага отмяна на решението над тези суми за разноски .
По разноските за
въззивната инстанция: Нито една от страните няма искане за възстановяване на
разноски за въззивната инстанция, и съдът не дължи произнасяне по такива.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 190477
от 12.08.2019 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК
по гр.д. № 4316/2018 г. на СРС, 48 състав.
ОТМЕНЯ
решение № 459130 от 26.07.2018 г. постановено по гр.д. № 4316/2018 г. на
СРС, 48 състав, В ЧАСТТА, в която е признато за установено на основание чл.
422, ал.1 ГПК, че Л.И.Н., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата
от 192,27 лв. на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ/ част от сумата 448.76 лв./ представляваща цена за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот - апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „*******,
аб.№ 298797 за периода м.05.2013 г.-м.07.2014 г., ведно със законната лихва от
16.08.2017 г. до погасяването; И В ЧАСТТА, в която е осъден Л.И.Н., да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.С.” ЕАД, сумата над 265,13 лв. до 433.43
лв. разноски в първоинстанционното производство и сумата над 37,87 лв. до 61.91 лв. - разноски по ч.гр.д. №56180/2017 г.
по описа на СРС, 48 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *** срещу Л.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, иск
с основание чл. 422, ал.1 ГПК, за установяване, че Л.И.Н., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата от 192,27 лв. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ, сумата от 192,27 лв. главница за цена на ТЕ за топлоснабден имот -
апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб.№ 298797 за периода
м.05.2013 г.-м.07.2014 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.08.2017 г. по ч.гр.д. №56180/2017 г. по описа на СРС, 48 състав,
поради погасяване вземането по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение 23.04.2018 г. постановено по гр.д. №
54626/2017 г. на СРС, 35 състав, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които исковете са били
уважени.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.2, т.1, предл.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.