МОТИВИ към присъда № 70 от 15.04.2016 г., постановена
по НОХД № 4737/2015 г. по описа на БРС, НК, XIX-ти състав
Бургаска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт по ДП № 04-212/2013 г. по описа на 04 РУ
на МВР-гр.Бургас, ДП № 1764/2013 г. по описа на БРП против Г.Й.Г., ЕГН ********** за
извършено престъпление по чл.330, ал.1,
вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК – за това,
че на 20.10.2011 г. в град Бургас, ж.к. „Меден рудник”, пред бл. 444,
вход 6, в съучастие като подбудител и помагач с М.К.К., ЕГН **********
/извършител/, умишлено склонил /чрез увещание и молби, чрез обещаване на
материална облага/ М.К.К. да запали имущество на значителна стойност, а именно:
метален гараж № 91, на стойност 750,00 лева, собственост на Ж.А.Б., ЕГН **********,***
и намиращия се в гаража лек автомобил марка „Опел Зафира”, с рег. № А **** КТ,
на стойност 15 488,20 лева, с намиращия се в автомобила електронен
таксиметров апарат с фискална памет, марка „Елтакс”, модел „F 40”, на стойност
313,60 лева, собственост на „Б.” ЕООД, представлявано от Богдан Ж.Б., ЕГН **********,***,
всичко на обща стойност 16 551,80 лева /шестнадесет хиляди петстотин
петдесет и един лева и осемдесет стотинки/ и умишлено улеснил извършването на
престъплението /набавил средства, дал съвети и разяснения и по друг начин –
превозил М.К. до мястото на престъплението/.
В хода на съдебното производство, в
качеството му на частен обвинител и граждански ищец беше конституиран пострадалият
Ж.А.Б., като същият предяви граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 750 лева,
представляваща обезщетение за причинените му от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на задължението. В качеството му на граждански ищец беше
конституирано и ощетеното юридическо лице „Б.” ЕООД, чрез неговия законен
представител Богдан Ж.Б., като същият предяви граждански иск от името на дружеството
срещу подсъдимия за сумата от 15 801,80 лева, представляваща обезщетение
за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението. Макар
съучастникът на подсъдимия да е бил осъден за заплащане на същите суми с
предходна влязла в сила присъда, то отговорността на деликвентите е солидарна,
поради което пострадалите могат да търсят заплащане на вредите от всяко едно
лице, което отговаря солидарно за тяхното причиняване. Деликвентите отговарят
солидарно към кредиторите, а помежду им отговорността е разделна, като при
евентуално заплащане на цялата сума от някой от тях, той може да предяви иск
срещу останалите солидарни длъжници да му заплатят съответните части от сумата.
В конкретния случай не става дума за осъждане на подсъдимия да заплати същите
вреди на някакво друго основание, а се касае за постановяване на диспозитив, в
който се посочва изрично, че при уважаване на гражданските искове подсъдимият
се осъжда да заплати солидарно с предходно осъденото лице претендираните суми,
като се посочва изрично актът, с който е бил осъден другият солидарен длъжник.
По този начин се конкретизира, че не става въпрос за дължимост на някаква друга
сума, различна от тази, за която е било постановено предходното осъждане, а
просто се добавя един допълнителен солидарен длъжник, който да отговаря за
нейното заплащане. В случай, че исковете не бяха приети от съда за съвместно
разглеждане, то тогава би била ограничена възможността на пострадалите да
търсят обезщетение на вредите от който и да е от солидарните длъжници. В
посочения смисъл е и Решение № 407 от
15.10.2012 г. на ВКС, IV-то г.о., по гр. дело № 1589/2011 г. на ВКС, което е
било постановено по реда на чл.290 от ГПК и представлява задължителна практика
за съдилищата.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, тъй като счита, че то е доказано
по категоричен начин и предлага подсъдимият да бъде
признат за виновен. Пледира да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”
в размер на две години и шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено по
реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, а гражданските искове
да бъдат уважени изцяло. Прави се искане подсъдимият да бъде осъден да заплати
и направените в досъдебното производство разноски по делото.
Повереникът на частния обвинител и
гражданските ищци също счита, че повдигнатите обвинения са доказани по несъмнен
начин. Излага подробен анализ на събраните доказателства и моли подсъдимият да
бъде признат за виновен. Претендира на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” около средния размер, чието изтърпяване съдът да прецени,
дали следва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. Пледира гражданските
искове да бъдат уважени в пълен размер, тъй като била налице пасивна солидарна
отговорност между подсъдимия и свидетеля М.К..
Представителят на ощетеното юридическо
лице се придържа изцяло към казаното от повереника.
Защитникът заявява, че
от събраните по делото доказателства не се установявала по категоричен начин съпричастността
на подсъдимия към инкриминираното деяние, поради което подзащитният му следвало
да бъде оправдан. Защитата също прави подробен анализ на събраните по делото
доказателства, като акцентира върху противоречията в свидетелските показания на
свидетеля Богдан Б., роднинската връзка, макар и далечна, между свидетелите М.К.
и Богдан Б., както и върху изложеното от двамата свидетели, разпитани в
последното съдебно заседание по делото. Пледира за оправдателна присъда и цялостно
отхвърляне на предявените граждански искове.
Подсъдимият
Г.Г. не се признава за виновен. Придържа се към казаното от защитника му и моли
за оправдателна присъда. Заявява, че е бил набеден от свидетеля К., който
действал под давление на свидетеля Богдан Б..
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.Й.Г. с ЕГН **********
е роден на *** г. в гр. Средец. Същият е българин, български гражданин, с
полувисше образование, вдовец, работи като таксиметров шофьор, с адрес: гр.Бургас,
ж.к. „Меден рудник”, *****.
От приложената по
делото справка за съдимост се установява, че към инкриминираната дата
подсъдимият Г. е неосъждан, а към датата на постановяване на присъдата е
реабилитиран по право.
Подсъдимият Г.Г. и
свидетелят Богдан Б. се познавали, тъй като и двамата работели като
таксиметрови шофьори. Двамата имали неуредени финансови взаимоотношение във
връзка със закупуването на микробус, който свидетелят Б. закупил чрез своята
фирма, а впоследствие трябвало по уговорка между двамата да прехвърли на
подсъдимия Г.. Впоследствие подсъдимият не заплатил всички уговорени суми за
микробуса на свидетеля Б., а от своя страна последният продължавал да плаща
лизинговите вноски за превозното средство, поради което се принудил да продаде
микробуса на друга фирма, а не на подсъдимия. Това изострило отношенията между
двамата и довело до завеждането на граждански и наказателни дела помежду им.
Подсъдимият бил афектиран и ядосан, като твърдял, че свидетелят Б. го е
измамил, понеже не му е прехвърлил микробуса. Освен това и заведените дела
приключили в полза на свидетеля Богдан Б., което още повече озлобило подсъдимия
Г. и той започнал да търси неправомерни начини да си отмъсти на свидетеля
Богдан Б.. В присъствието на свидетели подсъдимият Г. не еднократно отправял
закани, че щял да запали автомобила на свидетеля Богдан Б. и щял да направи
дъщеря му проститутка. Подсъдимият събрал информация, че свидетелят Богдан Б.
държал таксиметровия си автомобил марка „Опел”, модел „Зафира” с рег. номер А *****
КТ в гараж номер 91, разположен срещу вход номер 6 на блок *** в ж.к. „Меден рудник” в град
Бургас. Гаражът бил собственост на бащата на свидетеля Богдан Б. – частния
обвинител Ж.Б..
Свидетелят М.К. и
подсъдимият Г. се познавали, понеже свидетелят К. често ходел около стоянките
на таксиметровите шофьори в град Бургас, а те му давали дребни суми пари за да
си купи ядене, кафе и цигари. Свидетелят Богдан Б. също познавал свидетеля К..
Вечерта на 19 срещу 20 октомври 2011 г. подсъдимият Г. бил на работа с
таксиметровия си автомобил. Същата вечер свидетелят М.К. бил на рожден ден при
своя приятелка. Малко преди полунощ свидетелят К. си тръгнал от рождения ден и
отишъл да си купи цигари от павилион, който се намирал до МБАЛ гр. Бургас. След
това се обадил от мобилния си телефон на подсъдимия Г. и го помолил да го вземе
с таксито. Подсъдимият казал на свидетеля К. да го изчака, понеже се намирал в
ж.к. „Меден рудник”. Малко след полунощ подсъдимият Г. пристигнал с
таксиметровия автомобил марка „Шевролет”, модел „Авео” и взел свидетеля М.К..
Двамата били сами в автомобила, като по пътя подсъдимият Г. обяснил на
свидетеля К., че преди време живял на квартира в ж.к. „Меден рудник”, блок 444,
но имал проблеми с хазяина си, тъй като предварително му платил наем за няколко
месеца, но наемодателят го изгонил от квартирата преди да изтече срокът за
който било платено. Поради тази причина подсъдимият Г. помолил свидетеля К. да
му свърши услуга като запали гаража на хазяина, за което обещал да му заплати
сумата от 2000 лева. Свидетелят К. се съгласил, след което подсъдимият спрял
таксито близо до бензиностанция „Петрол” в ж.к. „Меден рудник”, която се
намирала до блок 415. Подсъдимият дал на свидетеля К. празно пластмасово шише,
зелено на цвят и му казал да напълни в него бензин от бензиностанцията, за
което му дал и пари. Свидетелката И.Б. била на работа в бензиностанцията, но
виждайки носеното от свидетеля М.К. шише, отказала да му напълни бензин в него.
През това време подсъдимият чакал в таксито. Свидетелят К. се върнал и обяснил,
на подсъдимия, че служителката отказала да му напълни бензин. Тогава двамата
отново потеглили с таксиметровия автомобил и отишли на бензиностанция „Лукойл”
в ж.к. „Меден рудник” до блок **. Паркирали автомобила до една от бензиновите колонки, след което
свидетелят К. слязъл и налял бензин в шишето. Заплатил стойността на бензина на
свидетеля М.Г., който работел на бензиностанцията, качил се обратно в
автомобила и потеглили. Около 04:00 часа на 20.10.2011 г. подсъдимият Г.
закарал свидетеля К. *** и му посочил кой е точно гаражът на хазяина му, който
свидетелят К. трябвало да запали. Това бил всъщност гаражът на свидетеля Ж.Б.,
в който се намирал автомобилът марка „Опел”, модел „Зафира” с рег. номер А *****
КТ, собственост на юридическото лице „Б.” ЕООД, представлявано от свидетеля
Богдан Б.. В автомобила имало електронен таксиметров апарат с фискална памет
марка „Елтакс”, модел „F 40”, също собственост на юридическото лице.
Подсъдимият Г. дал на свидетеля К. отвертка със зелена дръжка и му обяснил, че
гаражът имал прозорче, което следвало да отвори с помощта на отвертката, след
което да сипе бензина през прозореца в гаража и да го запали. Разбрали се след
това свидетелят К. да се обади на подсъдимия.
Свидетелят К. взел
отвертката и шишето с бензина и слязъл от автомобила, запътвайки се към
посочения му от подсъдимия Г. гараж, а самият подсъдим потеглил с автомобила.
Свидетелят М.К. отишъл до гаража, но вместо през прозочето, излял бензина върху
външната задна и странична част на гаража, след което го запалил и гаражът
пламнал. Свидетелят К. изхвърлил пластмасовото шише в двора на намиращото се
наблизо училище и се обадил на подсъдимия Г. за да му съобщи, че работата е
свършена. Подсъдимият казал на свидетеля К. да излезе на околовръстното шосе,
откъдето малко по-късно го взел и го откарал до автогара „Запад”. Свидетелят К.
върнал на подсъдимия отвертката, а последният вместо обещаните 2000 лева, дал
на свидетеля К. сумата от 5 лева за сторената услуга, обещавайки му, че ще му
даде остатъка от парите по-късно.
Бил подаден сигнал за
възникналия пожар, който впоследствие бил потушен, но гаражът и намиращия се в
него таксиметров автомобил с електронния таксиметров апарат изгорели напълно. При
извършения оглед на местопроизшествието било намерено пластмасовото шише, в
което бил сипан бензинът, послужил за запалването на гаража. Впоследствие
подсъдимият Г. и свидетелят К. били задържани от полицията, като подсъдимият Г.
доброволно предал отвертката със зелена дръжка, която дал на свидетеля К. да
отвори прозорчето на гаража, а самият К. направил пълни самопризнания пред
полицаите.
В нощта на запалването
на гаража свидетелят Богдан Б. бил извън страната, но след като му се обадили и
разбрал за случилото се, веднага се прибрал в град Бургас. Няколко дни след
палежа се срещнал със свидетеля К. и го попитал, кой го е накарал да запали
гаража, а свидетелят К. му отговорил, че това бил подсъдимият Г.. Свидетелят К.
казал на свидетеля Богдан Б., че бил заблуден от подсъдимия Г. за собствеността
на гаража и ако знаел действителното положение, никога нямало да го запали.
Впоследствие с влязла в сила присъда по НОХД 1175/2012 г. по описа на
РС-Бургас, свидетелят М.К. бил признат за виновен и осъден за извършения от
него палеж.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по
делото доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия Г.Г.; показанията на свидетелите М.К., Богдан Б., Ж.Б., Т.Т., Р.И., Д. Пеев, М.Г.,
С.Д., В.К., П.С., Г.В., Г.В., И.Б., Г.М. и Н. Стойчев; заключенията на вещите
лица по изготвените съдебно-оценителна, техническа и пожаротехническа
експертизи, както и от приложените по делото писмени доказателства – присъда
по НОХД 1175/2012 г. по описа на РС-Бургас и мотиви към нея; решение на
ОС-Бургас по ВНОХД 871/2012 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от
20.10.2011 г.; справки от „Мобилтел” и „Виваком” за проведени телефонни
разговори; свидетелство за регистрация на МПС за лек автомобил марка „Опел”,
модел „Зафира” с рег. номер А ***** КТ; справка за
съдимост на подсъдимия и от останалите събрани в хода на
наказателното производство писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира
показанията на свидетеля М.К., който лично е запалил гаража и автомобила в
него, след като е бил накаран от подсъдимия да стори това, осигурени са му били
средства за палежа и са му били дадени конкретни напътствия за извършването му.
Свидетелят К. подробно разказва как процесната вечер се е видял с подсъдимия Г.,
а последният го помолил да запали гараж, който твърдял, че бил на бившия му
хазяин и имали неуредени финансови взаимоотношения. Свидетелят К. се съгласил,
тъй като не разполагал с достатъчно финансови средства, а за услугата Г. обещал
да му заплати сумата от 2000 лева. Свидетелят К. подробно разказва как с
подсъдимия отишли първо до бензиностанция „Петрол”, но след като от там не му
дали бензин, се придвижили с таксиметровия автомобил до бензиностанция „Лукойл”
и напълнили гориво в зелено пластмасово шише, което малко преди това
подсъдимият дал на свидетеля К.. Горивото било заплатено именно с пари на
подсъдимия Г., които той дал на свидетеля К.. Свидетелят споделя как
подсъдимият му предоставил отвертка със зелена дръжка и му казал да я използва
за да отвори прозорчето на гаража, след което да изсипе бензина вътре. След
като го оставил до мястото на палежа и му показал кой точно гараж следва да
запали, подсъдимият потеглил с автомобила, а свидетелят К. изпълнил дадените му
заръки, но не изсипал бензина през прозорчето, а полял гаража с бензин в
задната външна част, след което го запалил със запалка. Запалимата течност
проникнала във вътрешността на гаража, което довело до запалването и на
намиращия се в него автомобил. След като изпълнил задачата свидетелят К. се
обадил на подсъдимия, който се върнал да го вземе с автомобила си и
впоследствие го оставил до автогара „Запад”, но давайки му само сумата от 5 лева
за извършената услуга. Показанията на свидетеля К. се подкрепят от разказа на
свидетелите М.Г. и И.Б.. В процесната вечер свидетелката Б. е била на работа в
бензиностанция „Петрол” и именно тя е отказала да напълни бензин в носеното от
свидетеля К. пластмасово шише. Свидетелката споделя, че шишето било от
безалкохолно с марка „Дерби”, а именно такова шише е било намерено при огледа
на местопроизшествието, което е било с мирис на петролен продукт. Свидетелят М.Г.
пък е бил на работа на бензиностанция „Лукойл”, където свидетелят К. напълнил
бензин в шишето. Свидетелят Г. споделя, че познавал подсъдимия Г. като клиент,
а свидетелят К. познавал, понеже преди му бил съсед в ж.к. „Меден рудник”.
Разказва, че процесната вечер двамата пристигнали и спрели на бензиностанцията,
на която работел. Подсъдимият бил на шофьорското място, а свидетелят К. слязъл
и напълнил бензин в пластмасово шише, след което платил на свидетеля Г. и
потеглили. Разказа на свидетеля Г. се подкрепя и от изготвената по делото
техническа експертиза на видеозаписа от охранителните камери на
бензиностанцията. На кадрите от записа се вижда как таксиметров автомобил марка
„Шевролет” с двама души в него спира до бензиноколонките, шофьорът остава в автомобила,
а пасажерът слиза, зарежда гориво в пластмасово шише и после плаща на служителя
в бензиностанцията. Обстоятелството, че подсъдимият Г. е дал на свидетеля К.
отвертка, с която да отвори прозорчето на гаража се подкрепя и от приложения по
делото протокол за доброволно предаване, видно от който подсъдимият Г. е предал
отвертка със зелена дръжка в производството, по което свидетелят К. е бил
осъден като извършител на палежа. Свидетелят К. посочи в съдебно заседание
мобилните номера които е използвал към инкриминираната дата и единият от тях е
0886 ****. От приложената по делото
справка на „Мобилтел” се установява, че вечерта на 19 срещу 20 октомври 2011 г.
свидетелят К. е провел осем телефонни разговора с мобилен номер 0876 ***, който пък видно от справката на
„Виваком” е собственост на подсъдимия Г., а посочените осем телефонни разговора
фигурират и в тази справка. Последният телефонен разговор между двамата е бил
проведен в 04:14 часа на 20.10.2011 г., което е точно около приблизителния час
на възникване на пожара, съгласно изготвената по делото пожаротехническа
експертиза. Това обстоятелство подкрепя показанията на свидетеля К., че след
като е запалил гаража, се е обадил на подсъдимия Г. да го вземе, като това
обаждане е единствено от осемте с локализация ж.к. „Меден рудник”, където се е
намирал запаленият гараж. От друга страна това оборва обясненията на подсъдимия
дадени в досъдебното производство, че след като оставил свидетеля К. ***,
повече не го е чувал и виждал същата вечер. Съдът намира казаното от свидетеля К.
за правдоподобно, понеже при задържането му веднага след палежа, той е дал
писмени обяснения пред полицаите, в които е посочил, че именно подсъдимият Г.
го е накарал да запали гаража. Това означава, че не се касае за една измислена
впоследствие от свидетеля К. версия, която той излага едва в настоящото производство,
а за правдоподобни показания относно случилото се на процесната дата. Тези
писмени обяснения не са доказателствено средство в настоящия процес, но те
представляват едно писмено доказателство, което служи за проверка на
показанията на свидетеля К., които показания са основно доказателство в
настоящото производство. Свидетелят Богдан Б. също споделя как няколко дни след
палежа самият М.К. му е споделил, че е запалил гаража, защото подсъдимият Г. го
е накарал и това напълно съответства на казаното от свидетеля К.. Приложената
по делото присъда, постановена по НОХД 1175/2012 г. по описа на РС-Бургас
доказва, че свидетелят К. е бил признат за виновен като извършител на палежа и производството
е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, понеже самият К. е признал
изцяло повдигнатото му обвинение. Свидетелят К. споделя и за предходни случаи,
при които подсъдимият го карал да разбива вратата на апартамента на свидетеля
Богдан Б., но свидетелят К. не се съгласявал, тъй като познавал Б. и бил в
добри отношения с него. Всичко изложено до тук кара съда да даде пълна вяра на
свидетеля К. относно това, че именно подсъдимият го е накарал да извърши
палежа, помогнал му е с набавянето на средства и му е дал указания как да го
извърши.
От разпита на
свидетеля Богдан Б. става ясно, че той също като подсъдимия бил таксиметров
шофьор и двамата се познавали. Разказва как чул от приятели, че подсъдимият се
заканвал да му запали автомобила, но не вярвал това да се случи, а лично пред
него никога не били отправяни такива закани. Свидетелят споделя как преди инцидента
оставил автомобила в гаража на баща си и заминал за Москва, като преди да
пристигне му се обадили по телефона и му съобщили за случилото се. Свидетелят
Богдан Б. веднага се върнал и разбрал, че свидетелят К. бил задържан за палежа,
след което при проведена с него среща, последният му заявил, че подсъдимият Г.
го е накарал да запали гаража, дал му отвертка и пари за бензин, като му обещал
да му заплати за услугата, казвайки му, че гаражът е собственост на неговия
предишен хазяин. Свидетелят Богдан Б. споделя за покупката на процесния
микробус и неуредените финансови взаимоотношения между него и подсъдимия, след
което всъщност се е стигнало до изостряне на сутуацията, воденето на съдебни
дела, които били изгубени от подсъдимия, а това го озлобило и го накарало да
търси отмъщение спрямо свидетеля Б.. Съдът намира, че няма противоречия в
показанията на свидетеля Богдан Б. дадени в досъдебното производство и пред
съда, тъй като пред разследващите органи той е споделил, че чул кой е
подбудителят на палежа в съдебната зала, когато се е разглеждало делото срещу М.К.,
а пред настоящия съд заяви за проведена среща преди това със свидетеля К.. В
съдебно заседание свидетелят Б. уточни, че и двете неща са верни, тоест имало е
среща със свидетеля К., на която е разбрал, че подсъдимият Г. го е накарал да
запали гаража, а впоследствие отново е чул това обстоятелство и в съдебната
зала при разглеждането на делото срещу М.К.. От друга страна твърденията за
проведената среща се подкрепят и от показанията на самия М.К., поради което
съдът приема, че такава действително е била осъществена, но свидетелят Б. просто
не е изложил това обстоятелство в разпита си от досъдебното производство.
Показанията на свидетеля Богдан Б. изцяло кореспондират с казаното от свидетеля
М.К. относно общите обстоятелствата по делото, които двамата лично са
възприели, поради което съдът изцяло кредитира изложеното и от двамата
свидетели.
От показанията на
свидетеля Ж.Б. се установява, че той е собственик на запаления гараж, но същият
се ползвал от сина му Богдан Б., който държал в гаража процесния лек автомобил
марка „Опел”, модел „Зафира” с рег. номер А ***** КТ. Свидетелят дава точно
описание на гаража и разказва, че синът му заминал за Москва, след което станал
пожарът. Отивайки на място установил, че гаражът и автомобилът в него били
напълно изгорели, след което той или някой от роднините им се обадил на Богдан Б.
за да му съобщи за случилото се.
Свидетелката С.Д. е
собственичка на гараж номер 92, който се явява съседен на запаления гараж, като
потвърждава, че на процесната дата видяла полицейски автомобил пред гаража си,
който бил отворен. Полицаите й обяснили, че съседният гараж е изгорял и се
наложило да отворят и нейния, за да видят дали нямало засегнато имущество в
него, но тя държала в гаража само натурии и дърва за огрев, които били леко
почернели, но не се били запалили. Свидетелката погледнала съседния гараж и
видяла, че целият е изгорял, а в него имало автомобил, от който бил останал
само скелетът. В тази насока са и показанията на свидетеля В., които бяха
прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК, тъй като свидетелят е
починал преди първото съдебно заседание по делото. Пред разследващите той е
споделил, че е собственик на гараж номер 90, който се намирал пред вход 6 на
блок 444 в ж.к. „Меден рудник”. Една сутрин през есента на 2011 г. свидетелят
видял, че съседният гараж с номер 91, собственост на свидетеля Ж.Б., е горял.
Свидетелят Т.Т., който
също е таксиметров шофьор споделя, че подсъдимият Г. и свидетелят Богдан Б.
водили някакви дела по между си, които били спечелени от Б., след което
подсъдимият започнал да се заканва на свидетеля Б., че ще му запали автомобила,
апартамента, щял да му вика мутри, но всички закани били отправяни в
отсъствието на Богдан Б. преди запалването на гаража.
Свидетелят Р.И.
потвърждава думите на свидетеля Т., че подсъдимият и свидетелят Б. били в лоши
отношения и водели дела по между си. Споделя за конкретна случка, при която
подсъдимият бил много ядосан и псувал на висок глас, като казал, че щял да
запали колите на свидетелите Б. и К., но последните двама не присъствали при
отправянето на тези закани. Чул от колеги, че пререканията между подсъдимия и
свидетеля Б. били заради някакъв микробус, но не знаел със сигурност.
Свидетелят В.К.
разказва, че също е водил дела с подсъдимия Г., които спечелил, след което бил
заплашван от подсъдимия, че ще му запали автомобила. Имало случка, при която
подсъдимият извадил отвертка пред свидетеля К., размахал я пред него и го
напсувал на майка. Познати на свидетеля К. също му споделили, че пред тях
подсъдимият се заканвал да му запали автомобила. Свидетелят К. разказва, че
след приключването на гражданското дело между подсъдимия Г. и свидетеля Б. за
процесния микробус, подсъдимият Г. на излизане от съдебната зала се заканил на К.
и Б., че ще им запали автомобилите. Посочва как други колеги също му споделили,
че подсъдимият се заканвал на него и на свидетеля Б., но двамата не вярвали Г. да
изпълни заплахите си.
Свидетелят Пеев
разказва за характера на подсъдимия и това, че бил много отмъстителен. Споделя
за инцидент между него и подсъдимия Г., при който свидетелят направил забележка
на подсъдимия, че му е изтекло времето на стоянката, вследствие на което
подсъдимият се ядосал за направената забележка и намушкал свидетеля с нож, заради
което бил осъден условно. Познат на свидетеля Пеев му разказал, че подсъдимият Г.
накарал свидетеля К. да запали автомобила на свидетеля Б..
В показанията си
свидетелят В. също разказва за възникналия конфликт между подсъдимия и
свидетеля Б. във връзка с процесния микробус. Подсъдимият казал в присъствието
на свидетеля В., че Б. му взел микробуса неправомерно и затова щял да направи
дъщеря му проститутка, а освен това се заканвал и на свидетеля К.. Тези закани
били отправени преди палежа на автомобила.
От показанията на
свидетелите Т., И., К., Пеев и В. се установява мотивът на подсъдимия да
извърши инкриминираното деяние. Всички свидетели са били колеги на подсъдимия Г.
и свидетеля Б., били са често в тяхната компания и са ги познавали добре. Всеки
от тях споделя, че след случая с микробуса и загубените от подсъдимия дела, Г.
бил ядосан и озлобен. Често отправял закани по адрес на свидетеля Богдан Б.,
макар и в негово отсъствие, като повечето от тях били именно за запалване на
автомобила му. Свидетелите споделят, че Г. бил агресивен, отмъстителен и дори наръгал
с нож колегата си Пеев заради направена забележка. Съдът напълно кредитира
показанията на посочените свидетели, тъй като те изцяло кореспондират помежду
си и са напълно еднозначни. Категорично се установява, че подсъдимият е бил
сериозно афектиран заради изгубените дела, като не е криел неприязънта си към
свидетеля Б., а напротив, открито е отправял закани срещу имуществото и
семейството му. Това говори както за сприхавия и избухлив характер на
подсъдимия, така и за наличието на мотив у него да накара свидетеля К. да
запали гаража, за да си отмъсти по този начин на свидетеля Богдан Б..
В подкрепа на
изложеното са и показанията на свидетеля С., който споделя, че преди палежа
срещнал подсъдимия Г. ***. Подсъдимият казал на свидетеля С., че търси
свидетеля Богдан Б., след което се заинтересувал кой е гаражът му. Свидетелят С.
много добре знаел кой е гаражът на Б., но отговорил на подсъдимия, че не знае,
тъй като бил наясно с влошените отношения между двамата. Обстоятелството, че
подсъдимият без причина се е интересувал къде се намира гаражът на свидетеля
Богдан Б., подкрепя изложеното по-горе за наличие на мотив и намерение да
запали гаража на Б.. В противен случай е нелогично подсъдимият да се интересува
за местонахождението му.
Показанията на
свидетелите М.Г. и И.Б. вече бяха обсъдени частично малко по-горе в мотивите.
Двамата свидетели са служители в бензиностанциите „Петрол” и „Лукойл”, като
същите са били на смяна в нощта на палежа. Свидетелката Б. споделя, че
процесната вечер на бензиностанцията отишло лице, което пискало да сипе бензин
в пластмасово шише, но тя му отказала. Това лице е именно свидетелят М.К.,
който след отказа бил откаран от подсъдимия Г. на бензиностанция „Лукойл”. Там
свидетелят М.Г. видял подсъдимия Г. и свидетеля К., като познавал и двамата,
понеже подсъдимият бил редовен клиент, а свидетелят К. му бил бивш съсед.
Свидетелят Г. разказва, че подсъдимият стоял на шофьорското място в
таксиметровия автомобил, паркиран до една от бензиновите колонки, а свидетелят К.
слязъл и налял бензин за малка сума, след което платил на свидетеля Г..
Последният отишъл до бензиновата колонка за да види сумата на зареденото
гориво, която отговаряла на заплатеното от свидетеля К.. След това подсъдимият
и свидетелят К. потеглили, а свидетелят Г. видял на записа от камерите, че
горивото е било напълнено в пластмасово шише от свидетеля К..
В последното съдебно
заседание по делото бяха разпитани свидетелите М. и Стойчев – доведени от
подсъдимия. Те излагат версия за проведена среща между подсъдимия и свидетеля К.
след палежа, на която свидетелят К. искал пари от подсъдимия за да не го
„натопи”. Свидетелят М. твърди, свидетелят К. да е казал на подсъдимия Г., че
свидетелят Богдан Б. му давал 2 500 лева за да „натопи” подсъдимия за
палежа. Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели поради няколко
причини. На първо място същите бяха доведени от подсъдимия и то в последното
заседание по делото, след като в предишното такова самият подсъдим изложи
версия, при която свидетелят К. му е искал пари за да не го „натопи”. Напълно
възможно е преди съдебното заседание свидетелите да са били уговорени от
подсъдимия, който да им е разказал представената от него версия пред съда,
която те е следвало да потвърдят. В подкрепа на този извод са обстоятелствата,
че в цялото наказателно производство, до предпоследното заседание по делото, имената
на тези свидетели не са били споменавани нито от подсъдимия, нито от защитата,
а изведнъж след дадените от подсъдимия обяснения беше поискан техният разпит.
На следващо място свидетелят К. заявява, че никога не е виждал двамата
свидетели и не ги познава, а би следвало да си спомня за тях, ако е имало
такава среща. Съдът се доверява изцяло на свидетеля К., тъй като от събраните
по делото доказателства се установи, че към датата на палежа свидетелят Богдан Б.
е бил извън страната. От друга страна свидетелят М.К. е бил задържан от
полицията веднага след палежа и не е имал възможност да се срещне със свидетеля
Б. за да обсъдят „натопяването” на подсъдимия. Срещата между свидетелите К. и Б.
се е провела, след като последният се е завърнал в град Бургас и след като свидетелят
К. вече е бил освободен от полицейското управление. Видно от представените по
делото писмени обяснения, свидетелят К. още докато е бил задържан в полицията е
споделил на органите на реда, че подсъдимият Г. го е накарал да извърши палежа.
Следователно няма как свидетелят К. да е обсъждал със свидетеля Б. евентуалното
„натопяване” на подсъдимия, щом срещата между тях се е провела след освобождаването
на свидетеля К. *** на свидетеля Б., а обясненията, в които К. е посочил
съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние, са дадени още докато
е бил задържан. Нелогично е след като К. вече е споделил за съпричастността на
подсъдимия към палежа, да му иска пари за да не го „натопи”. Освен това двамата
свидетели казват, че било минало много време и не си спомняли добре и в
подробности за случилото се, а от друга страна и двамата посочват и са
запомнили, че свидетелят К. бил облечен със зелена шуба конкретната вечер, за
каквато зелена шуба спомена и подсъдимият Г. в обясненията си пред съда.
Нелогично звучи след толкова време свидетелите да не си спомнят добре за
случая, но и двамата да споменават за тази зелена шуба, посочена и от
подсъдимия. Всичко изложено до тук кара съдът да не кредитира показанията на
тези двама свидетели, считайки, че те бяха доведени само и единствено за да
изложат недостоверна версия, целяща внасяне на съмнение у съдебния състав и
оневиняване на подсъдимия Г..
В обясненията си пред
съда подсъдимият Г. не отрече, че процесната вечер е бил със свидетеля К. и са
пълнили бензин, но изложи версия, че свидетелят К. му се обадил и го помолил да
помогнат на негов познат, който закъсал с автомобила си и трябвало да бъде
изтеглен. Заявява също така, че свидетелят К. поискал да напълнят бензин в шише
за всеки случай, ако се окажело, че познатият му няма гориво. Подсъдимият
твърди, че предложил на свидетеля К. да му даде отвертка, която да сложат на
ухото за теглене, за да не се развързва въжето. След това оставил свидетеля К.
на посочено от него място в ж.к. „Меден рудник” и си тръгнал. Малко по-късно
свидетелят К. му се обадил и подсъдимият Г. отишъл да го вземе, а свидетелят К.
му върнал отвертката. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като те
освен доказателствено средство са и средство за защита, а в случая настоящият
състав намира, че изложеното е защитна версия, целяща само и единствено избягване
на наказателна отговорност. До този извод се стигна поради констатираните
противоречия между обясненията на подсъдимия Г. и показанията на свидетеля К..
От друга страна противоречия има между обясненията на самия подсъдим дадени
пред съда и тези дадени в хода на досъдебното производство. В разпита си от
досъдебното производство подсъдимият твърди, че свидетелят К. му е поискал
отвертката, а пред съда споделя, че сам подсъдимият му е предложил отвертка, за
да я сложат на ухото за теглене. Освен това в разпита си пред разследващите
органи заявява, че след като е оставил свидетеля К. ***, повече не го е виждал
и чувал същата вечер, а пред съда заяви, че по-късно го е взел и тогава
свидетелят К. му върнал отвертката. Казаното от подсъдимия в досъдебното производство
се оборва и от справката на мобилните оператори, съгласно която между двамата е
бил проведен разговор по телефона в 04:14 часа на 20.10.2011 г., когато самият
подсъдим твърди, че вече се е бил прибрал и е легнал да спи. От друга страна
звучи абсолютно нелогично свидетелят К. да вземе отвертката за да помогне
същата при тегленето на закъсалия автомобил, без да има друг автомобил, който
да изтегли закъсалия. След като свидетелят К. е бил без автомобил и е отивал да
помогне на закъсал познат, то логично е да помоли подсъдимия Г. с неговия
автомобил да изтеглят закъсалия му приятел. Подсъдимият твърди, че свидетелят К.
поискал да вземат бензин за всеки случай, но ако закъсалият автомобил е останал
без гориво, то това обстоятелство следва да е било ясно на водача, чрез
индикацията му на таблото за оставащо количество бензин и ако това е била
причината за аварията, би следвало само да му занесат гориво, без да
организират тегленето на автомобила. От друга страна и самият подсъдим след
като е оставил свидетеля К. не твърди да е видял наоколо закъсал автомобил и
най-малкото не се е заинтересувал къде е закъсалият познат на свидетеля К..
Всички тези противоречия и липса на логика в обясненията на подсъдимия накараха
съдът да не им дава вяра.
Вещото лице по назначената
пожаротехническа експертиза посочва, че пожарът е възникнал в периода от 04:15
до 04:25 на 20.10.2011 г., но нямало как да се установи с абсолютна точност.
Най-често се приемало, че пожарът е възникнал около 10 минути преди подаването
на сигнала за него. Горенето е започнало от външната задна странична част на
гаража, но поради стеклата се лесно запалима течност, която е влязла вътре, се
е запалила и задната част на автомобила, а впоследствие пожарът е обхванал
целия автомобил. Причина за възникването на пожара било запалването на бензин,
който е бил изсипан от външната страна на гаража.
Изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза доказва размера на причинените от пожара вреди.
Вещото лице подробно е оценило стойността на изгорелите гараж, автомобил и
електронен таксиметров апарат. Стойността на лек автомобил марка „Опел Зафира”,
с рег. № А **** КТ към инкриминираната дата е била 15 488,20 лева, на
металния гараж 750,00 лева, а на електронния таксиметров апарат с фискална
памет марка „Елтакс”, модел „F 40” - 313,60 лева. Общата стойност на
цялото опожарено имущество възлиза на 16 551,80 лева.
Съгласно изготвената по делото техническа експертиза, представените
видеозаписи от охранителните камери на бензиностанция „Лукойл” са автентични и
не са манипулирани, поради което свалените на хартия кадри отразяват
действително случилото се през процесната вечер. Тези кадри напълно подкрепят
показанията на свидетеля М.Г., че подсъдимият и свидетелят К. са пристигнали
процесната вечер на бензиностанция „Лукойл”, след което свидетелят К. е налял
бензин в пластмасово шише.
Съдът изцяло кредитира приложените по делото експертизи, тъй като намира,
че същите са компетентно изготвени и не са налице противоречия или празноти,
водещи до съмнения в тяхната достоверност и обоснованост.
Запалването на гаража и авторството на свидетеля К. в това деяние се доказват от влязлата в сила
присъда № 910 от 15.05.2012 г., постановена по НОХД № 1175/2012 г. по описа на РС-Бургас и
мотивите към нея. С тази присъда свидетелят К. е бил осъден по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.330, ал.1 от НК, а именно, че е запалил
процесните гараж, автомобил и електронен таксиметров апарат. Съгласно разпоредбата
на чл.413, ал.1 от НПК – влезлите в сила присъди са задължителни за всички
учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Следователно
настоящият състав е обвързан и следва категорично да приеме, че на
инкриминираната дата свидетелят К. е запалил гаража и намиращия се в него
автомобил. От събраните доказателства в настоящото производство обаче,
категорично се доказа, че подсъдимият Г. е накарал свидетеля К. да запали
гаража, като е набавил средства и му е дал указания как да го стори.
Протоколът за оглед на
местопроизшествие от 20.10.2011 г. доказва, че шишето, в което свидетелят К. е
напълнил бензин е било намерено в близост до запаления гараж. Справките от
„Мобилтел” и „Виваком” доказват наличието на проведени разговори между
подсъдимия и свидетеля К. процесната вечер, тяхната продължителност и време на
провеждането им. Свидетелството за регистрация на МПС за лек автомобил марка
„Опел”, модел „Зафира” с рег. номер А ***** КТ, доказва, че автомобилът е
собственост на ощетеното юридическо лице „Б.” ЕООД.
Анализираната
съвкупност от доказателства води съда до единствено възможния извод за
доказаност на описаните по-горе фактически констатации.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С описаните по-горе действия подсъдимият
Г.Й.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.330, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.
От
обективна страна на инкриминираната дата 20.10.2011 г. подсъдимият Г.Й.Г. в
съучастие като подбудител и помагач с М.К.К. /извършител/, умишлено склонил М.К.К.
да запали имущество на значителна стойност - метален гараж на стойност 750,00
лева, намиращия се в гаража лек автомобил марка „Опел Зафира”, с рег. № А ****
КТ на стойност 15 488,20 лева и намиращия се в автомобила електронен
таксиметров апарат с фискална памет, марка „Елтакс”, модел „F 40” на стойност
313,60 лева, и умишлено улеснил извършването на престъплението. В случая
подсъдимият Г. не е извършител на палежа, тъй като не е участвал в
осъществяване на инкриминираното деяние, а това е било сторено от свидетеля М.К..
Подсъдимият Г. обаче е подбудител на палежа, тъй като е накарал свидетеля М.К.
да запали гаража, обещавайки му имотна облага в размер на 2000 лева и
заблуждавайки го, че този гараж е на бивш негов хазяин, с който имали неуредени финансови
взаимоотношения. С действията си подсъдимият Г. е спомогнал за формиране на
умисъла у свидетеля К., който въз основа на казаното от подсъдимия е взел
решение да извърши инкриминираното деяние и го е сторил. Подсъдимият Г. се явява
също така и помагач, понеже е улеснил извършването на престъплението. Той е
обяснил на свидетеля К. къде се намира гаражът, закарал го е с автомобила си до
мястото на палежа, дал му е отвертка и му е разяснил как да отвори с нея
прозорчето на гаража и да сипе бензина вътре. Преди това е осигурил пластмасова
бутилка, в която да бъде налят бензинът и е дал пари на свидетеля К. да заплати
горивото на бензиностанцията.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Той е
съзнавал, че с поведението си въздейства на свидетеля К. да вземе решение за
извършване на палежа и че го улеснява да извърши инкриминираното деяние,
давайки му напътствия и осигурявайки му средства за това. Предвиждал е, че
неговите действия могат да накарат свидетеля К. да запали гаража и могат да го
улесняват при извършване на деянието, като именно това е целял.
По наказанието:
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на
наказанието. За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода от една до осем години.
Съдът взе предвид като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия към
инкриминираната дата. За отегчаващи отговорността обстоятелства отчете големия
размер на причинените имуществени вреди, както и обстоятелството, че
подсъдимият е бил не само подбудител, но и помагач при извършване на
престъплението. Отегчаващо отговорността обстоятелство е и мотивът за
извършване на инкриминираното деяние, а именно подсъдимият е искал по
неправомерен начин да отмъсти на свидетеля Богдан Б. за изгубените съдебни дела
и неуредените финансови взаимоотношения около цитирания по-горе микробус. Поради
изложеното съдът намира, че целите на чл.36 от НК ще бъдат постигнати в пълна
степен, като на подсъдимия бъде наложено наказание между минималния и средния размер,
а именно „лишаване от свобода” за срок от две години.
Съдът счита, че за постигане целите на наказанието,
чрез поправянето и превъзпитанието на осъдения, не е наложително той да
изтърпява ефективно това наказание, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК го отложи за изпитателен срок от
четири години. Личността на дееца не се отличава с висока степен на обществена
опасност, поради което основната цел, а именно превъзпитанието му за в бъдеще
да се въздържа от престъпни деяния, може да бъде постигната и без да е
необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Подсъдимият работи и
едно изолиране в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода би го
лишило от възможността да реализира финансови средства, необходими за
издръжката на него и семейството му. През този четиригодишен изпитателен срок
подсъдимият Г.Г. ще има възможност да полага труд и да живее като пълноценен
член на обществото, но под страх, че ако извърши ново престъпление, може да се
наложи да изтърпи и отложеното му наказание.
Съдът намира така наложеното наказание
за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на
деянието и на дееца. С това наказание ще бъдат постигнати в пълна степен
целите, визирани в чл.36 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.25,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, когато подсъдимият е извършил няколко престъпления
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, на същия следва
да бъде наложено едно общо най-тежко наказание измежду така определените.
Подсъдимият е бил признат за виновен по НОХД № 535/2012 г. по описа на БРС и му
е било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, което е
било отложено за изпитателен срок от три години. Престъплението по това
осъждане и престъплението по настоящата присъда са били извършени при условията
на реална съвкупност, тоест преди да има влязла в сила присъда за което и да е
от тях, поради което на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, съдът
наложи на подсъдимия Г. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по
отделните присъди, а именно лишаване от свобода за срок от две години,
изпълнението на което отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири
години по изложените по-горе мотиви за условното наказание.
Настоящият състав намира, че не
следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.24 от НК и не е необходимо да бъде
увеличаван размерът на определеното общо най-тежко наказание.
По гражданските искове:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,
за да се говори за непозволено увреждане, трябва да са налице кумулативно
следните предпоставки - да е извършено противоправно деяние, да е извършено
виновно, да са настъпили вреди и да е налице причинна връзка между виновното
поведение и причинената вреда. Подсъдимият беше признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.330, ал.1, вр.
чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, а отговорността е на лицата, които са причинили вреди
другиму. От събраните по делото доказателства се установи категорично, че
именно подсъдимият Г.Г. е подбудил и помогнал на свидетеля М.К. да запали
гаража, собственост на свидетеля Ж.Б. и намиращите се в него лек автомобил марка
„Опел Зафира”, с рег. № А **** КТ, с монтиран електронен таксиметров апарат с
фискална памет, марка „Елтакс”, модел „F 40”, собственост на ощетеното
юридическо лице „Б.” ЕООД. Следователно в резултат на противоправното си
поведение, подсъдимият Г. и свидетелят К. са причинили престъпния резултат. По
делото категорично беше доказан размерът на причинените имуществени вреди,
който е част и от самия престъпен състав, поради което не беше необходимо да се
събират отделни доказателства за установяване само размера на гражданските искове.
Размерът на причинените вреди напълно съответства на претенциите на
гражданските ищци, поради което предявените от тях искове следва да бъдат
изцяло уважени. След като вредите са били причинени от подсъдимия Г. и от
свидетеля К., те следва да отговарят солидарно за претърпените от гражданските
ищци вреди. С влязлата в сила присъда № 910 от 15.05.2012 г., постановена по
НОХД №
1175/2012 г. по описа на РС-Бургас, свидетелят М.К. вече е бил осъден да
заплати на гражданските ищци претендираните по настоящото дело суми,
представляващи причинени имуществени вреди от престъплението. Въпреки това отговорността
на деликвентите е солидарна, поради което пострадалите могат да търсят
заплащане на вредите от всяко едно лице, което отговаря солидарно за тяхното
причиняване. Деликвентите отговарят солидарно към кредиторите, а помежду им
отговорността е разделна, като при евентуално заплащане на цялата сума от някой
от тях, той може да предяви иск срещу останалите солидарни длъжници да му
заплатят съответните части от сумата. В конкретния случай не става дума за
осъждане на подсъдимия Г. да заплати същите вреди на някакво друго основание, а
се касае за постановяване на диспозитив, в който се посочва изрично, че
подсъдимият се осъжда да заплати солидарно с предходно осъденото лице М.К.
претендираните суми, като се посочва изрично актът, с който е бил осъден
другият солидарен длъжник. По този начин се конкретизира, че не става въпрос за
дължимост на някаква друга сума, различна от тази, за която е било постановено
предходното осъждане, а просто се добавя един допълнителен солидарен длъжник,
който да отговаря за нейното заплащане. В този смисъл е и вече цитираното
по-горе Решение № 407 от 15.10.2012 г.
на ВКС, IV-то г.о., по гр. дело № 1589/2011 г. на ВКС, което е било постановено
по реда на чл.290 от ГПК и представлява задължителна практика за съдилищата.
Предвид
това, че претендираните обезщетения напълно съответстват на причинените с
престъплението имуществени вреди, включени в предмета на доказване по делото,
съдът уважи гражданските претенции в пълния предявен размер като осъди подсъдимия
Г.Й.Г. да заплати на „Б.” ЕООД, представлявано от Богдан Ж.Б., сумата от 15 801,80 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 20.10.2011г. до окончателното изплащане на задължението,
като подсъдимият дължи заплащането на сумата солидарно със свидетеля М.К.К.,
който е бил осъден да заплати същата сума с Присъда № 910/15.05.2012 г.,
постановена по НОХД № 1175/2012 г. по описа на БРС. Подсъдимият Г.Й.Г. беше
осъден да заплати на Ж.А.Б. сумата от
750 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.10.2011г. до окончателното изплащане на задължението, като подсъдимият дължи
заплащането на сумата солидарно със свидетеля М.К.К., който е бил осъден да
заплати същата сума с Присъда № 910/15.05.2012г., постановена по НОХД №
1175/2012г. по описа на БРС.
По разноските:
Съдът се произнесе и по въпроса
за направените в хода на наказателното производство съдебно-деловодни разноски.
Тъй като подсъдимият беше признат за виновен, а повереникът на частния
обвинител и гражданските ищци е направил изрично искане за присъждане на
направените разноски, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Г.Г. следва
да заплати на Богдан Ж.Б., представляващ юридическото лице „Б.” ЕООД, сумата от
800 лева, представляваща заплатено от Богдан Б. възнаграждение на повереника –
адв.Ж.. Подсъдимият Г.Г. следва да заплати по сметка на ОД МВР Бургас сумата от
40 лева, представляваща направените по делото разноски в хода на досъдебното
производство, а по сметка на РС-Бургас сумата от 682,07 лева, представляваща
държавна такса върху размера на уважените граждански искове. Също така следва
да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 10 лева, представляваща държавна
такса за служебно издадени два броя изпълнителни листи: в полза на ОД МВР
Бургас за разноските от досъдебното производство и в полза на РС-Бургас за
държавната такса върху уважения размер на гражданските искове.
Ръководен от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.