Р Е Ш Е Н И Е
№ 2071
гр. Варна, 14.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 355 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от С.Г.Т., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника му адв.Б.Ф. – АК Варна срещу „Б.Е.“ АД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление ***, Аерогара
„София“, с която е предявен иск с правно основание чл.1, т.1, б. „а“ от
Регламент №261/2004 на ЕО за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ евро – обезщетение за неимуществени вреди
от забавен полет, от летище *** до летище ***, ***, определен за 06:50 часа на ***г
и реално извършен в 11:20 часа на ***г., ведно със законната лихва върху сумата
от предявяване на иска – 12.04.2018г. до окончателното й изплащане.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
между страните бил сключен договор за превоз на
пътник, чрез посредника „Емералд Травел България“ ООД. По силата на сключения
договор, ответното дружество е следвало да осъществи въздушен превоз по
направление от летище „***“ до летище „***“, ***. Превозът е трябвало да се
реализира на ***г. с полет ***, планиран за излитане в 06:50 часа местно време
и кацане в крайната дестинация – 08:20 часа. Ищецът твърди, че полета е
реализиран със закъснение от четири часа и половина и не е бил уведомен от
ответното дружество за закъснението на полета.
Така ответникът е допуснал закъснение над три часа от
първоначално обявеното, поради което клиентът имал право на обезщетение за
претърпените вреди, във фиксиран с Регламент №261/2004 на ЕО размер, за полет
до 1500км., а именно в размер на 250евро.
Ищецът моли за уважаване на предявения осъдителен иск,
прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
исковата претенция като неоснователна.
Мястото на излитане на полета било летище ***, а не
летище ***, както се твърдяло в исковата молба. Началната дестинация на полет ***
била ***, а крайната дестинация ***, *** и съдът компетентен да разгледа спора
бил Районен съд гр.Варна.
Исковата претенция била недопустима, като предявена от
лице без представителна власт – по делото липсвал договор за правна помощ за
упълномощаване на адв.Ф. от страна на ищеца.
Твърди се още, че в отдел „Жалби и рекламации“ към
ответното дружество не било постъпвало оплакване /жалба от ищеца за закъснение
на полета му, както и искане за заплащане на обезщетение, поради което
ответното дружество било изправено пред обективна невъзможност да изпълни
своите задължения. Едва с исковата молба била представена банкова сметка ***т,
на ***г. ответното дружество превело по банковата сметка на адв. Ф. левовата
равностойност на 750 евро за плащане на няколко обезщетения, сред които и това
на ищеца.
Ответникът моли за отхвърляне на предявения иск, прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и
отправя искания по доказателствата.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц.
представител, признава извършеното в хода на процеса плащане и поддържа
исковата претенция по отношение на законната лихва за периода от предявяване на
иска до датата на плащане. Заявява, че действително е допусната грешка в
исковата молба, като отправна точка на пътуването е летище ***, а не летище ***.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 15.04.2019г. е прието за безспорно между страните по
делото и ненуждаещо се от доказване наличието на облигационно отношение
между тях по договор за въздушен превод с крайна дестинация Анталия с полет
номер *** на ***г. с планиран час за кацане 08:20 часа, както и пристигането на
полета в летището крайна дестинация със закъснение повече от три часа.
Ответното
дружество на ***г. обезщетение на ищеца Св.Т. по посочената в исковата молба
банкова сметка ***, видно от представеното с отговора на исковата молба
платежно нареждане /л.20/.
Постъпването
на дължимото обезщетение в размер на левовата равностойност на 250 евро се
признава изрично от ищцовата страна.
За
доказване на твърдението си, че е отправил покана до ответника за заплащане на
обезщетение за закъснял полет преди предявяване на иска, в полза на ищеца са
допуснати гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля Н.С.Н.
В
показанията си свидетеля твърди, че през октомври 2017г. е бил част от туристическа
група от около 20
човека, които пътували от Летище *** до Летище *** със самолет на ответното
дружество. Самолетът излетял с голямо закъснение. След като се завърнали групата
се събрала и всички решили да си поискат обезщетение, като напишат искания до
ответника и свидетелят ги занесе и подаде в офиса на ответното дружество на
летище Варна. Свидетелят занесъл молбите за изплащане на обезщетение до офис на
ответника, но там не ги приели, а му дали имейл адрес, на който да бъде
направено искането.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля, като дадени под страх от наказателна
отговорност, за пряко и непосредствено възприети от свидетеля факти и
обстоятелства и не противоречащи на останалите по делото доказателства.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съдът е длъжен да съобрази
настъпилите по време на производството факти, поради което и исковата претенция
за сумата от 250 евро следва да бъде отхвърлена поради извършено в хода на
процеса плащане.
За периода от датата на
подаване на исковата молба до датата на плащане на процесната сума ответникът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, като
за посочения период дължимата от ответното дружество сума е в размер на 2.15
евро, до който размер исковата претенция се явява основателна и следва да бъде
уважена. Размерът на дължимата законна лихва е изчислен с програмен продукт
„Апис Финанси“ върху главница от 250 евро и за периода от датата на депозиране
на исковата молба 14.01.2019г. до датата на плащане ***г.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК
ответникът не дължи разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане
на иска и признае иска. В срока за отговор на исковата молба ответникът е
извършил плащане на сумата, но в депозирания отговор изрично оспорва предявения
иск, т.е. не е налице една от кумулативно предвидените в закона предпоставки за
освобождаване на ответника от отговорност за разноските по делото – да е
признал иска. Липсва и втората предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК да не бъдат
присъждани разноски в полза на ищеца и в тежест на ответника – последният с
поведението си да не е дал повод за завеждане на иска. От показанията на разпитания
по делото свидетел се установи, че ищецът е попълнил искане за изплащане на
обезщетение за закъснял полет и е представил същото пред служител на ответника
в офис на дружеството, но искането не е прието, а пътниците са насочени към
подаване на искане по електронна поща. Поведението на ответника, с което не е
приел предявеното в негов офис искане е дало повод за предявяване на иска,
поради което и дължи заплащане на сторените от ищеца разноски.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
поради плащане предявеният от С.Г.Т.,
с ЕГН ********** и адрес *** срещу „Б.Е.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление ***, Аерогара
„София“ иск за заплащане на сумата от 250.00 /двеста и петдесет/ евро –
обезщетение за неимуществени вреди от забавен полет, от летище *** до летище ***,
***, определен за 06:50 часа на ***г и реално извършен в 11:20 часа на ***г.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление ***, Аерогара „София“ ДА
ЗАПЛАТИ на С.Г.Т., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 2.15 евро,
представляваща законната лихва върху главницата от 250 евро за периода от
датата на подаване на исковата молба - 14.01.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението – 13.02.2019г.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление ***, Аерогара „София“ ДА
ЗАПЛАТИ на С.Г.Т., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 350 /триста и
петдесет/ лева, представляващ направени по делото разноски, от които 50 лева
внесена държавна такса и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: