Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 313
гр. Русе, 20.09.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска
колегия, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА
АТАНАСОВА
при секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия
Атанасова в. гр. д. № 559 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство е по чл.
240, ал.1 ГПК.
Образувано е
по подадена от адв. З.П. *** в качеството му на
пълномощник на Д.Г.Д. *** молба
за отмяна на неприсъствено решение № 1042/ 11.06.2019 г., постановено по гр. д. № 911/ 2019 г. по описа на Районен
съд Русе. В молбата се поддържа, че е налице
хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК, като се излагат оплаквания за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с
ненадлежното му призоваване за о. с. з. на 28.05.2019 г., с което било ограничено правото
му на защита. Претендира разноски.
Насрещните страни по молбата А.Д.Д., лично и със съгласието на
майка си Т.Р.Д., и двамата чрез адв. З.З. *** намират
молбата за недопустима, а по същество за неоснователна по изложени съображения и доводи в
депозиран писмен отговор като молят съдът да я остави без разглеждане, респ. без уважение.
Молбата, с която е сезиран
настоящият съд е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.
240, ал. 1 ГПК /уведомлението за постановеното неприсъствено решение е
залепено на 26.06.2019 г. , поради което от 11.07.2019 г. започва да тече
едномесечния срок по чл. 240, ал. 1 ГПК
като молбата е подадена на 18.07.2019 г./, от страната, срещу която е постановено
неприсъственото решение, с оглед на което е процесуално допустима.
Русенският окръжен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
А.Д.Д., лично и със
съгласието на майка си Т.Р.Д. е предявил срещу Д.Г.Д. иск с правно основание
чл. 150 вр. чл. 143 СК.
С разпореждане № 1220 от 14.12.2019 г. РС Русе постановил препис от исковата молба и доказателствата
към нея да се връчи на ответника за отговор по чл. 131 ГПК на адреса,
посочен в исковата молба, а именно: ***. Призовката била върната в цялост /след
залепване на уведомление/ с отбелязване, че лицето не е открито на адреса.
Съдът разпоредил извършване на справка за регистрирани трудови договори на
ответника, както и указал на ищеца да представи удостоверение за пост. и наст.
адрес на Д.Д.. От така извършените справки се установило, че последният работи,
а пост. и наст. му адрес съвпадат с адреса, на който било изпратено
разпореждането по чл. 131 ГПК. С ново съобщение до ответника на пост. и наст.
му адрес в с. Николово на 29.03.2019 г. му били лично връчени препис от
исковата молба и приложенията към нея, както и препис от разпореждането по чл.
131 ГПК. С това разпореждане съдът
указал на ответника, че ако не подаде отговор на исковата молба и ако не се яви в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствието му, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение. Предупреден бил още за последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК в случай, че не
изпълни задължението си по чл. 41, ал.1 ГПК.
С определение № 2555/2.05.2019 г. районният съд насрочил открито съдебно заседание
по делото за 28.05.2019 г. и разпоредил призоваване на страните за
заседанието. Призоваването е извършено на същия адрес на ответника в с. Николово, но призовката
е върната в цялост с отбелязване, че адресатът не е открит и не живее на адреса. Връчителят е отбелязъл още, че е посетил адреса
на 14.05, 18.05 /събота/ и 23.05.2019 г. като бил залепил съобщение.
Съобщението е било прието за редовно връчено от съда на 27.05.2019 г.
В проведеното на 28.05.2019 г. съдебно заседание, РС Русе е приел, че ответникът е редовно и своевременно уведомен, поради което дал ход на делото, приел е за
разглеждане направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено
решение и постановил такова на 11.06.2019 г., уважавайки иска
изцяло.
При така възприетата фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Въззивният съд намира, че
разгледана по същество, молбата за отмяна на неприсъственото решение се явява
основателна, поради наличието на основанията за отмяна, визирани в разпоредбата
на чл. 240, ал.1, т.1, пр.2 от ГПК. В
разглежданият случай е безспорно, че посоченият в исковата молба адрес на
молителя действително е негов постоянен такъв, като безспорно е и че извършеното на
този адрес връчване на съобщението за размяна на исковата молба по реда на чл. 131
от ГПК е редовно. Нередовно се явява обаче
призоваването на молителя - ответник в първоинстанционното производство
за проведеното на 28.05.2019 г. открито съдебно
заседание. Районният
съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.
41, ал. 2 ГПК, приемайки призоваването
на ответника за редовно. Съгласно посочената норма на чл.
41, ал. 2 ГПК, ако на
призоваваната страна вече е било връчено едно редовно съобщение или призовка /в
случая такова е това на л. 23 от делото/, то тя ще
се счита за редовно призована и при следващо връчване, ако не бъде намерена на
адреса си в продължение на един месец и не е изпълнила задължението си да
уведоми съда за нов свой адрес.
Съгласно разясненията, дадени с
решение № 298 от 10.07.2012 г. по гр. д. № 505/2011 г., ГК, ІV ГО, както и с
решение № 40/30.03.2015 г. по гр. д. № 4679/2014 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ ГО,
фикцията за връчване по реда на чл.
41, ал. 2 ГПК се прилага, без да е необходимо издирването на постоянния и
настоящия адрес на физическото лице, т. е. книжата се прилагат и се смятат за връчени, когато
страната отсъства повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който е била призована, независимо дали това е адресът по адресната й регистрация. Необходимо е обаче страната да е била
уведомена от съда за задължението си да посочи новия си адрес, на който да
бъдат връчвани съдебните книжа /което в настоящия случай е сторено/.
Преценката на съда за приложението
на чл.
41, ал. 2 ГПК се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че
страната отсъства повече от месец от адреса, който при сведение, че лицето е
напуснало адреса е длъжен са отрази качеството на далите сведения лица или въз
основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от
връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има
сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията на
чл.
41, ал. 2 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса
в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, вкл. в обичайното
време за пребиваване на адреса.
В разглеждания случай връчителят е
посещавал адреса в рамките на по – малко от един месец – от 14.05.2019 г. до 23.05.2019 г. Връчителят е
удостоверил обстоятелството, че не е намерил адресата на призовката, но не е
събрал надлежно сведения, че лицето е напуснало адреса или
продължително време отсъства от адрес. Отделно, към датата на връщане на призовката в съда не е
изтекъл двуседмичният срок от залепване на уведомлението за получаването й. Нарушена е и разпоредбата
на чл. 56, ал.3 от ГПК, в смисъл че не е
спазен седмодневния срок преди съдебното заседание за призоваване на страната.
По
изложените съображения въззивният съд намира, че
в случая е налице хипотезата на чл.
240, ал.1, т.1, предл. 2 ГПК,
а именно неприсъственото решение е постановено при лишаване на ответната
страна, срещу която то е постановено, от възможност да участва по делото поради
ненадлежно връчване
на призовката за съдебното заседание на 28.05.2019
г.
Поради това и на основание чл.
240, ал.1, т.1, предл.2 ГПК
атакуваното неприсъствено решение следва да бъде отменено и делото върнато на
Русенския районен съд за ново разглеждане от друг състав.
Молителят
е направил искане за присъждане на разноски. Искането не може да се уважи.
Производството по отмяна на постановеното неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1, т. 1-3 ГПК е специфично и не е подробно уредено в ГПК, но поради контролно -
отменителния му характер то е аналогично на производството за отмяна на
неправилните влезли в сила решения по чл. 303 ГПК. В тази връзка съгласно т. 4 от ТР № 6/06. 11. 2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ разноските на молителя в производство по отмяна
на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението
по съществото на спора. Следователно искането на молителя за разноски трябва да
се разгледа и разреши при новото разглеждане на спора от състав на
първостепенния съд.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал.1, т. 1, предл. 2 ГПК неприсъствено решение № 1042/ 11.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 911/ 2019 г. по
описа на Районен съд Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на Русенския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: