№ 235
гр. Велико Търново, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500311 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 98/ 04.03.2025 г. по гр.д. № 532/ 2024 г. по описа на ОС – Русе
съдът е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ да заплати на В. Д. В. обезщетение в
размер на 1 500 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди и обезщетение в
размер на 12 лв. за претърпени от нея имуществени вреди в резултат на ПТП на
01.03.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2024 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 1 500 лв. до пълната претендирана сума от 30 000 лв. и за
обезщетение за имуществени вреди за разликата над 12 лв. до пълната претендирана
сума от 120 лв.
Производството пред въззивния съд е по подадени въззивни жалби срещу
решението от двете страни по спора.
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ обжалва решението в осъдителната му част,
като счита, че съдът неправилно и неоснователно приел наличието на виновно
поведение на застрахования при него водач. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства не се установява субективният елемент от състава на деликта – вината
на застрахования водач, а единствената причина за ПТП е противоправното поведение
1
на пострадалата ищца, изразяващо се в грубо нарушение на правилата за безопасно
движение при управление на електрическа тротинетка. Моли решението да бъде
отменено и искът на В. – отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В. Д. В. обжалва решението в отхвърлителната му част, с която съдът е
отхвърлил иска й за обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над
1 500 лв. до 15 000 лв. Счита, че съдът само формално се е позовал на релевантните
към размера на обезщетението обстоятелства, при което е определил занижено
обезщетение в нарушение на принципа на чл.52 ЗЗД. Оценява причинените й вреди на
30 000 лв. при съобразяване и на икономическата обстановка в страната, но признава,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, като счита, че
съдът неправилно е определил обема на приноса й на повече от 50 %. Моли решението
да бъде отменено в обжалваната му част и съдът да й присъди допълнително
обезщетение. Процесуалният й представител претендира присъждането на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. В. е подала и отговор на въззивната жалба на
застрахователя със становище за нейната неоснователност.
Въззивните жалби са процесуално допустими – подадени от легитимирани
страни, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт. В изпълнение на
задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка
относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните
части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност
– постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Решението на ОС – Русе е влязло в
сила в частта, с която искът на В. Д. В. за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за сумата над 15 000 лв. до 30 000 лв. и за обезщетение за имуществени
вреди за разликата над 12 лв. до пълната претендирана сума от 120 лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Релевантните за спора факти и обстоятелства са следните: В. Д. В. като водач на
индивидуално електрическо превозно средство /ИЕПС/ – тротинетка е пострадала при
ПТП на 01.03.2024 г. в гр. Русе, на кръстовището на бул. Мидия Енос с локално платно
на същия булевард. Механизмът на ПТП е установен от показанията на другия
участник – водачът на лек автомобил „Фолксваген пасат“ – св. А. М. А. и приетата по
делото авто-техническа експертиза: А. се движил по локалното платно и спрял на
кръстовището, образувано от бул. Мидия Енос и локaлното платно, за да извърши
десен завой за включване в движението пo булеварда. Булевардът има две платна за
движение, като дясното /южното – в посока към ЖП гара/ е трилентово и най-дясната
му лента е предназначена само за завиващите надясно, излизащи от локалното платно.
2
B същия момент по тази еднопосочна лента, срещу движението, се движила
управляваната от В. със скорост до 25 км/ч тротинетка, която водачът на лекия
автомобил не възприел и плавно потеглил напред. B този момент лекият автомобил
попаднал в опасната зона за движение на тротинетката и тъй като се намирал на
отстояние, по-малко от спирачния път на същата, техните траектории се пресекли и
настъпил удар между предния десен калник на автомобила и предната част на
тротинетката. От ударния импулс телата нa вoдaчa на тротинетката В. и возещото cе
пред нeя дете нa 7 години – А. А., загубили равновесие и паднали нa пътнaтa настилка.
Според вещото лице настъпването на ПТП изцяло е обусловено от действията на
двамата водачи, всеки от които имал техническа възможност да предотврати
инцидента. Водачът А. могъл да наблюдава движението по булеварда при видимост
над 100 метра без да навлиза на пътното платно, но по негови лични признания при
разпита му в съдебно заседание той бил навлязъл малко в платното, за да си гарантира
видимост, като не гледал надясно, защото не очаквал ППС, идващо от дясната му
страна, и възприел тротинетката едва при удара й в автомобила му. От своя страна В.
В. като водач на ИЕПС е имала неограничена видимост към насрещно движещите се
ППС и тези, които се включват в движението от локалното платно и е можела е да
възприеме автомобила и действията на водача. Вещото лице сочи, че по булеварда
липсва изградена велосипедна инфраструктура. Не е спорно, че отговорността на
водача А. при управление на конкретния лек автомобил е предмет на валидна към
датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с
ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ и до това дружество е била отправена претеция за
изплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди. Искането е било получено от застрахователното дружество на
01.04.2024 г. и не е било удовлетворено.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка ВТАС напълно споделя
формирания правен извод на първоинстанционния съд, че са осъществени всички
елементи на фактическия състав на чл.432 ал.1 КЗ, обуславящ ангажиране
отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, причинени на трети лица
от застрахования при него деликвент. От заключението на приетата авто-техническа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно дадена и обоснована, се
установява противоправно поведение на водача А., чиято отговорност е предмет на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество. Същият е допуснал
нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП, която норма задължава водача, предприемащ каквато и
да е маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
3
положение, посока и скорост на движение. Водачът признава неизгодния за него факт,
че за извършване на маневрата завой надясно е навлязъл малко в платното за движение
на бул. Мидия Енос, в което е искал да се включи, а вещото лице сочи, че той е имал
добра видимост към движещите се по булеварда ППС и без да навлиза на платното и
ако е спрял зад мислената стоп-линия на кръстовището, ПТП не би настъпило, защото
траекториите на двете ППС не биха се пресекли. А. не се е убедил, че няма да
застраши други участници в движението, защото изобщо не е погледнал надясно,
каквото задължение е имал, независимо от обоснованите си очаквания по
еднопосочния път да няма насрещно движещи се ППС. Налице е негово виновно
поведение и участие в причинно-следствената процес, довел до настъпване на
вредоносния за пострадалата В. резултат и застрахователят следва да репарира
претърпените от нея вреди. Поведението на последната има отношение към
основателността на релевирането от ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ възражение за
съпричиняване и преценката за обема на нейния принос, но не рефлектира върху
извода на съда за наличието на виновно поведение на водача.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно
чл.52 ЗЗД, при съобразяване претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и
продължителност, проведеното лечение, настъпилото възстановяване, наличието на
трайни последици за здравето, засягането на социалния и професионален живот и
други релеванти обстоятелства, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68
г. на Пленума на ВС. За да определи справедливия размер на обезщетението, в
настоящия казус съдът отчете следните фактори:
На В. В. – на 25 г. към датата на ПТП – в пряка причинно-следствена връзка със
същото са причинени фрактура на латералното тибиално плато на лява колянна става –
счупване на горния край на големия пищял, довела до трайно затруднение движението
на левия крайник за срок над 30 дни, повърхностни травми на предната стена на
гръдия кош и на подбедрицата и контузия на левия глезен. По медико-биологичен
признак тези увреждания се квалифицират като временно разстройства на здравето без
опасност за живота. Непосредствено след инцидента В. е била прегледана в УМБАЛ
„Кънев“, където й е предложено болнично лечение с оперативно лечение на
фрактурата, но тя е отказала, тъй като не е била здравно осигурена. Поради това й е
била поставена гипсова имобилизация, обездвижваща колянната става, за период от 60
дни и лечението й е проведено в домашни условия. Седмица след инцидента – на
07.03.2024 г. – тя е била прегледана от ортопед и в издадения амбулаторен лист е
отразено, че контузиите, колянната травма и гипсовата имобилизация са довели до
принудително залежаване на пострадалата, вследствие на което са налице тежки
мускулни усложнения – тежки флексионни контрактури на двете тазобедрени и
коленни стави и невъзможност за самостоятелно придвижване. Отразено е, че има
постоянна нужда от чужда помощ и помощни средства – инвалидна количка,
4
комбиниран тоалетен стол и стол за баня, антидекубитален дюшек. В листа е
посочено, че й е наложена гипсова имобилизация, т.е. извършена е допълнителна
имобилизация, което съответства на показанията на св. А. Р. – майка на фактическия
съжител на В., че левият й край е бил с гипс от средата на бедрото до пръстите.
Вещото лице сочи, че посочените в амбулаторния лист помощни средства не корелират
със сложността и характера на получените травми, но е видно, че ползването им е
било предписано с оглед преките наблюдения на извършилия прегледа ортопед за
настъпили усложнения в състоянието на ищцата седмица след инцидента като
резултат от принудителното й залежаване, за което свидетелства и Р.. Тя излага, че
пострадалата изобщо не можела да се обслужва сама, не можела да стигне до
тоалетната, заради което й слагали подлога, и действително имала нужда от
проходилка, която взели от съседката си, а след това взели и патерица. Вещото лице
сочи, че В. е имала интензивни болки непосредствено след ПТП, при
транспортирането й до и от лечебното заведение, при поставяне на гипсовата
имобилизация и за туширане на болковата симптоматика е следвало да приема
медикаменти. Дава заключение, че при правилно проведено и контролирано лечение
нормалният възстановителен срок за претърпяната колянна травма е между 12 и 18
седмици – 3-5 месеца, като проведено оперативно лечение би довело до по-бързо
възстановяване на функциите на крайника. Установено е, че В. е носила гипсовата
имобилизация 2 месеца – до началото на м.юни, след което тя с помощта на сестрата
на съжителя си сами свалили гипса. По показания на свидетелката към датата на
разпита й – м.12.2024 г. В. не била напълно възстановена, защото леко куцала и
изпитвала болки, когато излезе на студено и натовари крайника си. Съдът не кредитира
тези показанията на св. Р., които следва да се ценят при условията на чл.172 ГПК,
защото те не се подкрепят от други ангажирани доказателства. При липсата на
доказателства пострадалата да е ходила на контролни прегледи, да е провеждала
рехабилитационни процедури, обсъдено и с факта, че тя не се е явила за извършване
на преглед от вещото лице за установяване на актуалното състояние на увредения
крайник към датата на експертизата, се налага изводът, че оздравителният процес при
нея е приключил напълно в рамките на нормалния срок, без усложнения, с
възстановена функция на левия крайник. Получената травма, рефлектираща върху
двигателната активност на ищцата, несъмнено е засегнала негативно личния й живот,
като е породила нужда от грижи и помощ на нейните близки и е създала неудобства в
битов план за период от около 2 месеца, както и затруднения при придвижването й с
необходимост от ползването на помощни средства за около 4 месеца. Същевременно
съдът съобразява, че увреждането не е от естество да доведе до пълно обездвижване,
което да постави пострадалата в зависимост от чуждата грижа и помощ в това число и
във връзка с хигиенни нужди и по този начин да й създаде негативни емоции, чувство
за срам и притеснения, за безпомощност. Ищцата не е била трудово заета, затова
5
увреждането не е попречило на упражнявана трудова дейност и професионална
реализация.
Изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД не допуска обезщетението да
представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите, а то
следва да служи единствено за репариране на причинените им вреди, поради това
съгласно практиката на ВКС и съдилищата при определяне на размера му се отчита и
социално-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Израз
на същата са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, които са увеличени
през 2024 г., минималната работна заплата към 2024 г. – 933 лв. и средната работна
заплата по данни на НСИ за първото тримесечие на 2024 г. – около 2 200 лв. Съдът
отчита и съдебната практика по казуси със сходни увреждания при ПТП през 2024 г.,
при които пострадалият е млад човек, лечението на причинената фрактура е протекло
изцяло консервативно и е налице пълно възстановяване без остатъчни последици.
Съвкупния анализ на обсъдените обстоятелства – вида на получените травми,
които не са застрашили живота на пострадалата, а само за кратък период от време са
разстроили здравето й; проведеното по нейно желание и противно на дадените й
препоръки консервативно лечение; краткият около 4-месечен възстановителен период
и период на търпене на болки и страдания; пълно възстановяване на двигателната
функция; претърпените неудобства и ограничения в личния и социален живот за
период от около 4 месеца, аргументира преценката на съда, че обезщетение в размер
на 20 000 лв. справедливо възмездява претърпените от В. неимуществени вреди. В
този смисъл оплакванията на жалбоподателката, че определеният от
първоинстанционния съд размер се явява занижен, са основателни.
Окончателният размер на дължимото обезщетение е обусловен от обема на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Изводът на ОС – Русе за
наличието на нейно поведение, което се намира в пряка причинна връзка с
претърпените вреди, не се оспорва, а с въззивната й жалба се признава, че тя е
допринесла за настъпването на ПТП, като спорът е сведен само до обема на приноса в
причинно-следствения процес. При съпоставяне на допуснатите от участниците в ПТП
нарушения на ЗДвП съдът изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че
основната причина за реализиране на пътния инцидент е поведението на пострадалата
В.. Същата при управлението на ИЕПС се е придвижвала върху пътното платно,
предназначено за движение в насрещната на нейната посока, с което е нарушила
драстично разпоредбата на чл.80а, ал.1, т.2 ЗДвП, задължаваща я при липса на
изградена велосипедна инфраструктура да се движи възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение, т.е. в случая на процесния булевард тя е следвало да
се движи в най-дясната част на насрещното платно. За разлика от водача А., който не е
могъл да предполага и не е имал основание да очаква, че по лентата, предназначена за
6
движение само на МПС, излизащи от локалното платно, се движи друго ПС и то
насрещно на движението по цялото платно на булеварда, пострадалата е била наясно
/или е следвало да бъде/, че се движи срещу правомерно движещите се по това пътно
платно МПС, с което създава опасност както за собствения си живот и здраве, така и
за тях, както и че навлиза в кръстовище на булеварда с локалното платно, при което
опасността е още по-голяма. Ако В. не беше допуснала това нарушение, до ПТП
изобщо нямаше да се стигне независимо от допуснатото от водача А. нарушение.
Освен това тя е имала видимост от значително разстояние към управлявания от него
лек автомобил, но не е реагирала на опасността чрез намаляване на скоростта на
движение на ИЕПС или спиране, както я задължава разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.
второ ЗДвП. Според вещото лице, ако пострадалата е била с наколенки по време на
произшествието, те в голям процент биха я предпазили от получените травми при
ПТП, но ЗДвП не въвежда задължение за управляващите ИЕПС за ползване на други
предпазни средства извън защитна каска. Застрахователят е обосновал приноса на В. и
с неправилно проведено от нея лечение, с което е затруднен и удължен
възстановителния период. Съдът приема, че настъпилите усложнения и
продължителността на търпените негативни последици действително не са изцяло в
резултат на полученото травматично увреждане, а се намират в причинно-следствена
връзка и с конкретното поведение на самата пострадала, която не е провела адекватно
на получената колянна травма лечение – тя е отказала препоръчаната й операция и не е
провела лечение в болнично заведение, където състоянието й би било проследявано.
Освен това, обездвижването й, констатирано от лекар-ортопед, и получените
вследствие на него усложнения са пряка последица от залежаването й през седмицата
след ПТП, което не е обусловено от характера на травмите в тяхната съвкупност.
ВТАС намира, че приносът на В. следва да бъде оценен на 80 % и определеното
обезщетение следва да бъде редуцирано на 4 000 лв.
По изложените съображения решението на ОС – Русе следва да бъде отменено в
частта, с която искът на В. за обезщетение е отхвърлен за разликата над 1 500 лв. до 4
000 лв. и следва да й бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 2 500 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 29.03.2024 г. до окончателното изплащане.
По разноските: При този изход на спора, предвид уважаване на исковата
претенция за още 2 500 лв., решението на ОС – Русе в частта за разноските следва да
бъде отменено за присъдените на застрахователя разноски над 1 005.33 лв. На същия
не следва да се присъждат разноски за въззивното производство. ЗАД „ДаллБогг
Живот и Здраве“ следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВТАС допълнителна
държавна такса в размер на 150 лв. На адв. Я. Д. не следва да се заплаща допълнително
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. за първоинстанционното
производство, тъй като ОС – Русе е присъдил повече от дължимото при съобразяване
на уважената част от иска. Съдът е изчислил възнаграждението по Наредба № 1, като е
7
взел за база единствено уважената част от иска, а не заявения материален интерес от
30 000 лв. При такъв интерес минималният размер на възнаграждението съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредбата е 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. или в случая
3 050 лв. Съразмерно на уважения иск – 4 000 лв., възнаграждението възлиза на 406.66
лв., а ОС – Русе е присъдил 452 лв. За въззивното производство на адв. Д. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 Задв., съразмерно на уважената част
от въззивната жалба – при обжалваем интерес 13 500 лв. минималното възнаграждение
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата е 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв.
или в случая 1 615 лв., при което съразмерно на уважената част от въззивната жалба
му се дължи възнаграждение в размер на 299 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 98/ 04.03.2025 г. по гр.д. № 532/ 2024 г. по описа на ОС –
Русе в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Д. В. против ЗАД „ДаллБогг
Живот и Здраве“ иск за обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
настъпили на 01.03.2024 г. в гр. Русе вследствие на ПТП между управляваното от нея
индивидуално електрическо превозно средство и лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег № Р 62****, управляван от А. М. А., за сумата над 1 500 лв. до 4 000 лв., и в
частта за разноските, с която В. Д. В. е осъдена да заплати на ЗАД „ДаллБогг Живот
и Здраве“ разноски над 1 005.33 лв. до присъдената сума 1 102 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Г.М.Д. № 1, да заплати на В. Д. В., ЕГН
********** от гр. Русе, ***********, допълнително обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, настъпили на 01.03.2024 г. в гр. Русе вследствие на ПТП между
управляваното от нея индивидуално електрическо превозно средство и лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег № Р 62****, управляван от А. М. А., в размер на 2 500 /две
хиляди и петстотин/ лв. /сумата над 1 500 лв. до 4 000 лв./, със законната лихва,
считано от 29.03.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98/ 04.03.2025 г. по гр.д. № 532/ 2024 г. по описа
на ОС – Русе в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. Г.М.Д. № 1, да заплати на основание чл.38, ал.2
ЗАдв. на адв. Я. Д. от САК, гр.София, ************, сумата 299 /двеста деветдесет и
девет/ лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на В. Д. В.,
съразмерно на уважената част от иска и въззивната жалба.
8
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. Г.М.Д. № 1, да заплати по сметка на ВТАС
допълнителна държавна такса в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9