Р Е Ш Е Н И Е
№…..
Димитровград, 05.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд –Димитровград, на осми октомври две хиляди и
деветнадесета година в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№712 по описа за 2019., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.227 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ и чл.274 ал.1
т.1 от КЗ /отм./, чл.500 ал.1 т.1 от КЗ- за заплащане на платено от ищеца
обезщетение по щета, причинена от наследодателя на ответника.
Ищецът ЗК“***“АД
твърди в искова молба, че на 16.10.2015г., около 03.00 часа, в Димитровград, на
ул.“***, С.С.С. управлявайки л.а.“**, след употреба на алкохол 4,11 промила,
загубил контрол над автомобила и се ударил в паркирано МПС **, собственост на ***,
като му нанесъл имуществени вреди. На основание сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ със срок на действие от 27.09.2015г. до 26.09.2016г.
на лекия автомобил „Опел Корса“ с ищцовото дружество, собственика на
пострадалото МПС подал уведомление, като му било определено застрахователно
обезщетение в размер на 739,52 лева. Същото било преведено на собственика на
пострадалия автомобил на 11.11.2015г. Предвид това за ищеца се породил правен
интерес от предявяване на иск към причинилия вредата водач на лекия автомобил
за връщане на платеното от застрахователя обезщетение. Образувано било
заповедно производство по чл.410 от ГПК, по което се установило, че С.С.С. е починал
на 05.12.2015г., поради което издадената заповед била обезсилена. Съгласно
разпоредбата на чл.60 от Закона за наследството отговорността за погасяване
задължението на виновния водач след смъртта му преминавала върху неговите
наследници. Наследник на С.С.С. бил неговия син С.С.С., с ЕГН **********,
представляван от своята майка Г.А.Д.. С изплащане на застрахователното
обезщетение ищецът встъпвал в правата на пострадалия против причинителя на
вредата до размера на изплатеното обезщетение, като придобивал право на регрес
против наследниците на виновното лице. Иска съдът да постанови решение, с което
да осъди Г.А.Д. действаща като майка и законен представител на наследника на С.С.С.-
С.С.С., с ЕГН **********, сумата от
739,52 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 15.04.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Г.А.Д., действаща като майка и законен
представител на малолетното дете С.С.С.- наследник на С.С.С., не депозира
отговор на исковата молба. Редовно призована, не се явява в проведеното по
делото съдебно заседание и не взема отношение по предявения от ищеца иск.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство
по делото Протокол за ПТП №1505001, съставен на 16.10.2015г. от
мл.автоконтрольор **от РУ-Димитровград, около 03.00 часа, на ул.“*** в Димитровград,
е възникнало ПТП с участници **С.С., управлявал л.а.“** и ***, собственик на
паркиран л.а.“**. Посочено е, че причинител на ПТП е водачът на л.а.“**, който
го е управлявал след употреба на алкохол в количество 2,69 промила, като ударил
отзад паркираното МПС л.а.“**. В следствие на ПТП настъпили материални щети по
двата автомобила, като тези по паркирания такъв се изразявали в деформация на
задна дясна част. Посочено е, че **С.С. има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗК“***“АД.
Съгласно представената по делото Полица за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №BG/22/115002417994/26.09.2015г., същата се отнася
за л.а.“**, собственост на **С.С. и е с действие от 27.09.2015г. до
26.09.2016г. Тази застраховка е била действаща към момента на възникване на
процесното ПТП- 16.10.2015г., което се установява от представената по делото
Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, извършена в
регистъра на Гаранционен фонд.
На 16.10.2015г. до ищцовото
дружество е отправено Уведомление за настъпило застрахователно събитие от **,
действаща като представител на собственика на л.а.“ **. Направено е искане за
оглед и оценка на щетите по лекия автомобил претърпени в следствие на
претърпяното на 16.10.2015г. ПТП, от служители на застрахователната компания.
С писмо изх.№28580/03.11.2015г. началникът на
РУ-Димитровград уведомил ищеца, че в изпратените за изследване проби кръв взети
от С.С.С. се е доказало наличие на етилов алкохол в количество 4,11 промила.
Видно от приетото като доказателство по делото
Опис-заключение, изготвено на 19.10.2015г. от вещо лице при застрахователното
дружество е, че при огледа на л.а.“**, са установени следните щети: облицовка
на задна броня, декоративна лайсна на задна броня, десен стоп, калник заден
десен, джанта на задна дясна гума, ДМБ металик.
Съгласно представената с исковата
молба Експертиза по щета от 06.11.2015г., изготвена от вещо лице при ЗК“***“АД
по застрахователна полица №BG/22/115002417994/26.09.2015г.,
необходимото обезщетение за причинените вреди на л.а.“ ** при възникналото на
16.10.2015г. ПТП, са в размер на общо 739,52 лева.
Видно от приетия като доказателство
по делото Доклад по щета №2631-5060-15-305114/1, изготвен от експерт при
ищцовото дружество, за причинените щети по л.а.“ **, на неговия собственик ***
следва да се изплати обезщетение в размер на 739,52 лева. Срещу виновния за
възникналото ПТП водач С.С.С. следва да се предяви регресна претенция за сумата
от 749,52 лева.
Съгласно представеното от ищеца Преводно
нареждане, на 11.11.2015г. по банкова сметка *** „***“АД е изплатила сумата от
739,52 лева.
Видно от съдържащите се материали в приетото по
настоящото производство досъдебно производство №744/2015г. по описа на
РУ-Димитровград е, че същото е водено срещу С.С.С. за извършено на 16.10.2015г.
престъпление по чл.343б ал.1 от НК- управление на МПС след употреба на алкохол
с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда. В хода на разследване по делото е
била назначена и изготвена Съдебно-психиатрична експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице, освидетелствувания С.С.С. страда от психично
заболяване, а именно Обикновена шизофрения с давност от 15 години. Заболяването
е с непрекъснат ход на протичане и е довело до емоционално-волева промяна на
личността. Същият се води на диспансерен отчет в ЦПЗ Хасково ЕООД. Наличието на
шизофренен процес с оформена личностова промяна в съдебно-психиатричен план
обуславя невменяемост. С оглед неговото психично състояние освидетелствувания
не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и
не е могъл да ръководи постъпките си към периода 16.09.2015г. Не е могъл да
възприема правилно обективната действителност, не може да интерпретира правилно
фактите, които имат значение за делото и не може да дава достоверни обяснения по
тях.
Предвид така даденото по делото експертно
заключение, с Постановление за прекратяване на наказателното производство от
14.12.2015г. прокурор при РП-Димитровград е приел, че на 16.10.2015г. С.С. не е
съзнавал, че извършва престъпление, поради което е прекратил наказателното
производство срещу него по досъдебно производство №744/2015г. по описа на
РУ-Димитровград.
Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение
за наследници изх.№683/28.05.2019г., издадено от община Димитровград, С.С.С. е
починал на 05.12.2015г., като негов наследник по закон е малолетния му син С.С.С.,
с ЕГН **********,***. Съгласно представеното от ищеца Удостоверение за съпруга
и родствени връзки изх.№19/25.06.2019г., издадено от община Димитровград, майка
и законен представител на малолетния С.С.С. е Г.А.Д., с ЕГН **********.
Според приетия по делото Социален доклад,
изготвен от ДСП-Димитровград, детето С.С. не разполага с никакво свое
имущество. Получава наследствена пенсия в размер на 160 лева. Същото дете е
ученик в **.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно по делото
се установи, че на 16.10.2015г. на ул.“**“ в Димитровград, наследодателя С.С.С.,
управлявайки л.а.“**, след употреба на алкохол в количество 4,11 промила, е
реализирал ПТП, като е ударил паркиран л.а.“**, собственост на ***. Няма спор,
че за автомобила, управляван от С.С. е била сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество, действаща към момента на възникване
на катастрофата. Не се спори относно обстоятелството, че застрахователя е
заплатил на собственика на пострадалия лек автомобил причинените щети в размер
на 739,52 лева. Безспорно установено по делото е, че С.С. е починал на
05.12.2015., като е оставил за свой наследник по закон малолетния си син С.С.С.,
който е представляван от своя законен представител и майка Г.А.Д.. На последно
място, по делото няма спор, че образуваното във връзка с възникналото ПТП
досъдебно производство против С.С. *** след установяване, че извършителя на
деянието е бил невменяем- не разбира свойството и значението на извършеното и
не може да ръководи постъпките си, поради налично психично заболяване.
Спорно по делото е налице
ли са предпоставки за търсене на регресна отговорност за платеното от
застрахователя обезщетение към майката на малолетния наследник на починалия С.С..
Съгласно
разпоредбата на чл.227 ал.1 т.1 от КЗ /отм./, застрахователят има право на
регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увредения в случаите по
чл.226 ал.3 от КЗ. Наред с това, според чл.274 ал.1 т.1 от КЗ/отм./, освен в
случаите по чл.227, застрахователят има право да получи от застрахования
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпване
на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично
вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
В настоящият случай
е предявен регресен иск от ЗК“***“АД в качеството му на застраховател срещу Г.А.Д.,
като майка и законен представител на малолетния наследник на С.С.С.- неговия
син С.С.С., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило по вина на наследодателя, при управление на МПС, след употреба на
алкохол над допустимата от закона норма. От събраните по делото писмени
доказателства по категоричен начин се установява, че ПТП на 16.10.2015г. е
предизвикано от наследодателя на малолетното дете, който е управлявал л.а.“**
след употреба на алкохол и наличие на такъв в кръвта му в количество 4,11 на
хиляда. За управлявания от него автомобил, към датата на настъпване на
катастрофата- 16.10.2015г., е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ищцовото дружество. В резултат на ПТП са причинени имуществени
вреди в размер на 739,52 лева на л.а.“**, собственост на ***. По образуваните
при ищеца щети въз основа на сключения договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на увредения
автомобил са заплатени имуществените вреди в размер на 739,52 лева, като тази
сума е била платена от застрахователното дружество –ищец на 11.11.2015г. С плащането
на застрахователното обезщетение за застрахователя възниква регресното право по
чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ да получи от застрахованото лице платеното от
застрахователното дружество обезщетение. В конкретния случай, тъй като лицето
причинило щетата е починало на 05.12.2015г., застрахователят има право да
насочи регресната си претенция към неговите наследници. Такъв в случая се явява
единствено неговия малолетен син С.С.С., действащ чрез законния си представител
и майка Г.А.Д.. Предвид изложеното, правилно застрахователят е насочил исковете
по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ/отм./ вр.чл.45 от ЗЗД и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД
към единствения наследник на застрахования, представляван в настоящото
производство от своята майка и законен представител. Съгласно разпоредбата на
чл.61 ал.2 от Закона за наследството обаче, този единствен наследник на
застрахования следва да приеме наследството по опис. Недееспособните лица,
какъвто се явява и С.С.С., който е малолетен, са защитени от закона, въвеждащ
изискването те да приемат наследството само по опис. Тъй като те се явяват
защитени по смисъла на закона лица, за тях не се отнася срока предвиден в чл.61
ал.1 от ЗН. Пропускането на този срок не ги лишава от възможността по-късно да
приемат наследството. Това е така, тъй като не може една защитна норма, каквато
се явява разпоредбата на чл.61 ал.2 от ЗН, да води до отнемане на права на
защитени лица. Ето защо пропускането на тримесечния срок не може да ги лиши от
възможността да приемат по-късно наследството. Правото на недееспособните не се
погасява, като след отпадане на недееспособността приемането на наследството
може да се извърши както по реда на чл.49 ал.1 от ЗН, така и по реда на чл.51
ал.1 от ЗН. Докато са недееспособни обаче те приемат наследството само по опис,
от което следва, че могат да извършат това действие и след изтичане на
тримесечния срок. Приемането на наследството по опис има защитна функция, а тя
е да се определи наследственото имущество, за да се ограничи само до неговия
размер отговорността на наследниците за задълженията на наследодателя, което
следва по аргумент от чл.60 ал.2 от ЗН. С оглед ограничената отговорност на С.С.С.,
като единствен наследник на С.С.С., до размера на наследственото имущество,
прието по опис, в тежест на ищцовото дружество беше да установи размера му,
както и да докаже, че това имущество е било прието по опис от малолетното дете.
В тази връзка следва да се има предвид, че още преди предявяване на регресния
иск на ЗК“***“АД е било известно обстоятелството ,че единствен наследник на
застрахования деликвент, който е починал, е неговия малолетен син, поради което
е следвало да съобрази въведеното в ЗН изискване, че предвид възрастта му и тъй
като се явява недееспособен към момента на предявяване на регресния иск по
чл.274 ал.1 т.1 от КЗ, той приема наследството само по опис и носи отговорност
само до размера на наследственото имущество прието по опис.
Доколкото по делото
не се установиха данни, от които може да се направи извод, че ищецът е провел
процедура по чл.51 от ЗН или че ответника е приел наследството по опис,
съобразно изискването на чл.61 ал.2 от ЗН, то не може да се приеме, че
малолетния С.С.С. е пасивно материалноправно легитимиран и исковата претенция
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
На следващо място, съдът счита, че
исковата претенция е неоснователна и предвид факта, че от събраните по
досъдебно производство №774/2015г. по описа на РУ-Димитровград, водено срещу
наследодателя С.С.С. за извършено на 16.09.2015г. престъпление по чл.343б ал.1
от НК- управление на МПС след употреба на алкохол в количество в кръвта на
водача 4,11 на хиляда, е прекратено с постановление на РП-Димитровград от 14.12.2015г.
Посоченото в това прокурорско постановление основание за прекратяване на
наказателното производство против С.С. е обстоятелството, че след извършена
съдебно-психиатрична експертиза е установено, че той страда от психично
заболяване, а именно Обикновена шизофрения с давност от 15 години. Заболяването
е с непрекъснат ход на протичане и е довело до емоционално-волева промяна на
личността. Същият се води на диспансерен отчет в ЦПЗ Хасково ЕООД. Наличието на
шизофренен процес с оформена личностова промяна в съдебно-психиатричен план
обуславя невменяемост. С оглед неговото психично състояние освидетелствувания
не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него деяние и
не е могъл да ръководи постъпките си към периода 16.09.2015г. Не е могъл да
възприема правилно обективната действителност, не може да интерпретира правилно
фактите, които имат значение за делото и не може да дава достоверни обяснения
по тях.
Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В
настоящия случай, безспорно е установено, че наследодателя С.С. не е разбирал
свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си
поради налично психично заболяване. Поради това той не е причинил вредите
виновно и съответно не носи отговорност за тях, съгласно чл.47 от ЗЗД. За тези
вреди отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над неспособния,
освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.
Ищецът по делото не представи
доказателства относно лицето, което е било задължено да упражнява надзор над
недееспособния С.С.. Очевидно това не е бил неговия малолетен син, нито пък
майката на детето, доколкото липсват данни тя да е била в брак с наследодателя
или пък да е била назначавана за негов настойник. В този смисъл, доколкото
наследодателя С.С., като недееспособен, не отговаря за причинените вреди, то
няма как регресния иск за обезщетяването им да бъде предявен към неговото
малолетно дете или действащата като законен представител и майка Г.А.Д.. Ето
защо и на това основание предявения против ответника иск се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото в
настоящото производство ответника не е направил искане за присъждане на
деловодни разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление в гр.София, **, представлявано от ***Димитров- изпълнителни
директори, против Г.А.Д., с ЕГН **********,***, в качеството на законен
представител и майка на малолетното дете С.С.С., с ЕГН **********, като
наследник на С.С.С., с ЕГН **********, починал на 05.12.2015г., иск с правно
основание чл.227 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ вр. чл.274 ал.1 т.1
от КЗ /отм./, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на Г.А.Д., действаща като майка и
законен представител на малолетния С.С.С.- наследник на С.С.С., да заплати на
ЗК“***“АД сумата от 793,52 лева /седемстотин деветдесет и три лева и петдесет и
две стотинки/, представляваща заплатено от застрахователното дружество
обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.“**, собственост на ***, в
следствие на реализирано на 16.10.2015г. от наследодателя С.С. ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 15.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: