Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр. Габрово, 17.01.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети декември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на прокурор ПЛАМЕНА ДИЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия Д. Гишина КАНД № 155 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ – гр. София против Решение № 120 от 28.09.2023 година по АНД № 110/2023 година по описа на Районен съд – Севлиево.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касационният жалбоподател развива доводи за нищожност на предписанието, за неизпълнение на което с процесното НП е наложена имуществена санкция; нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН поради неизследване на спорни обстоятелства; липса на основание за налагане на имуществена санкция в размер над минималния, предвиден в закона; наличие на обстоятелства, даващи основание случаят да бъде квалифициран като маловажен. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменено НП. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ – гр. София не се представлява в открито съдебно заседание.
Ответната страна Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирано е писмено възражение, в което се развиват подробни доводи за неоснователност на касационната жалба, заявява се претенция за присъждане на направените разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна /л. 11-13/.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение
за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение, като
твърдяното административно нарушение е доказано, а размерът на санкцията
съобразен с нарушението и изискванията на закона.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието
с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в
от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Наложената на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ имуществена санкция е наложена
за това, че Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ – гр.
София не е изпълнило задължително предписание, дадено му с Констативен протокол
№ 04-05-17 от 20.04.2021 година на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени
и съоръженията към тях“. От прегледа на посочения протокол се установява, че
действително с него е дадено задължително предписание на предприятието, в
качеството му на собственик на процесния язовир, водното ниво да се поддържа на
кота мъртъв обем, до привеждане на язовирната стена и съоръженията към нея в
изправно техническо състояние. Както многократно е посочвано в мотивите на
други съдебни актове, предписанието представлява индивидуален административен
акт /чл. 21 и чл. 147 от АПК/, в който смисъл е и трайната практика на ВАС на
РБ / Определение
№ 2157 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1319/2021 г., III отд.; Решение №
5406 от 6.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11640/2021 г., III отд.; Решение №
9607 от 12.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6924/2023 г., III отд. и др./. Щом се
касае за индивидуален административен акт, то той би следвало да притежава
посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК в качеството му на общ закон реквизити, вкл.
и разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и
срокът за изпълнение /чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК/. Нито в хода на
административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното, касационният
жалбоподател е представил доказателства, че е оспорил по административен и/или
съдебен ред процесното предписание. Само в производство по оспорване на
предписанието би могъл да бъде изследван и въпросът за неговата
законосъобразност, включително и дали то съответства на целта на закона. В
случая е налице влязло в сила задължително предписание, което не е изпълнено от
предприятието - адресат, което се явява основание за реализиране
административно-наказателната отговорност на предприятието на основание чл. 200,
ал. 1, т. 39 от ЗВ, като наложената имуществена санкция е в размер, определен
към предвидения от закона минимум съгласно чл. 200, ал. 4 от ЗВ предвид факта, че се касае за повторно
нарушение, който факт не е оборен от санкционираното предприятие.
Решението на въззивния съд е
постановено от законен съдебен състав, съдържа всички изискуеми реквизити
съгласно чл. 34 и чл. 339 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН и е постановено при
липса на нарушение на процесуалните разпоредби, уреждащи условията за валидност
на съдебния акт. Съдът е спазил изискванията на закона и е изложил доводите на
страните, изложил е и мотиви за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление, които мотиви настоящият съдебен състав на касационната инстанция
намира за относими.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Севлиево следва да бъде оставено в сила.
Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 120 от
28.09.2023 година по АНД № 110/2023 година по описа на Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“ – гр. София да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.