Решение по дело №185/2021 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 165
Дата: 15 септември 2021 г. (в сила от 2 февруари 2022 г.)
Съдия: Ваня Георгиева Бянова Нейкова
Дело: 20217280700185
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№165/15.9.2021г.

 

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на седми септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

Председател: В.Бянова-Нейкова

Секретар: Ст.Гюмлиева

 

разгледа докладваното от съдията адм № 185 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.145 и следв. от  АПК, по жалба на ЕТ„ВИЗА-З.Т.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол, ул.***, представляван от З.Д.Т., чрез адв.П.П. ***, съдебен адрес:***, кант.12, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-154-0066962/07.06.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект– земеделска аптека, находища се в: гр. Ямбол, площад „***“ № 1, стопанисвана от ЕТ „ВИЗА-З.Т.”, с ЕИК: **** и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/дни. Мярката е наложена за това, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в обекта фискално устройство.Нарушението е установено при проверка, за която е съставен протокол сер.АА№0066962/04.06.2021г. - констатирано е неиздаване на фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта ФУ нито ръчна касова бележка от кочан при плащане на покупка на ципермитрин на стойност 1.00лв., заплатена от П.Т.К.(инспектор по приходите), като плащането е прието от З.Д.Т.(управител на обекта). Приет е като нарушен състава на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006г. на МФ.

Твърди се неспазване на процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаване на заповедта и несъответствие на същата с целта на закона.Конкретно се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от ЗДДС установяването на нарушенията по този закон и на нормативните актове по прилагането му се извършва по реда на ЗАНН, а не по реда на ДОПК, като към момента на издаване на заповедта няма съставен АУАН и не е инициирано административно-наказателно производство. Мярката се счита за несъразмерна по чл.6 от АПК с оглед продължителността на срока за прилагането й.

В съдебно заседание жалбоподателят „ЕТ„ВИЗА-З.Т.“, гр. Ямбол, редовно призован, се представлява от адв. П.П. ***, редовно упълномощен. Жалбата се поддържа по изложените в нея съображения. Относно посоченото в заповедта, че търговецът имал непогасени публични задължения в размер на 313,36 лева се възразява, че административният орган е представил с преписката по делото справка за задълженията, от която е видно, че падежът на задълженията е съответно на 03.02.2004 г., 31.01.2005 г. и 18.01.2004 г.. Дори да се приеме, че такива задължения са съществували, то те отдавна са погасени поради изтичане на абсолютната десетгодишна погасителна давност съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Нещо повече, съгласно чл. 173, ал. 2 от ДОПК, вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2, което очевидно не е сторено от НАП.Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед за налагане на ПАМ и да присъди направените по делото разноски в общ размер на 350 лева, съгласно списъка на разноските, приложен към жалбата. Представят се допълнителни съображения в писмени бележки.

Ответната страна Началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призован,  се представлява от главен юрисконсулт в ТД на НАП – Бургас Е.Е., редовно упълномощен. Посочва, че при направена проверка на търговски обект земеделска аптека, стопанисвана от ЕТ „ВИЗА – З.Т.“, е констатирано, че при извършената покупка не е издаден фискален бон, също така не е издадена и бележка от кочан, ако фискалното устройство не работи. При този начин на работа административнонаказващият орган е счел, че не се отчитат извършените продажби в търговския обект и се ощетява фиска на Република България, тъй като не могат да бъдат определени паричните задължения на търговеца. В тази връзка административнонаказващият орган все пак не е приложил мярката в цялата й строгост за срок от 30 дни, а е счел, че с налагане запечатване на търговския обект за 14-дневен срок ще бъде накаран нарушителят да спазва определения ред за регистриране на продажби в търговския обект.В тази връзка моли съдът да постанови решение, с което да потвърди издадената заповед за запечатване на търговски обект като законосъобразна и мотивирана, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

 

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото  доказателства,  съдът намира за установено следното:

 

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА на жалбата:

Предмет на контрол за законосъобразност е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-154-0066962/07.06.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект– земеделска аптека, находища се в: гр. Ямбол, площад „****“ № 1, стопанисвана от ЕТ „ВИЗА-З.Т.”, с ЕИК: **** и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/дни. Заповедта е връчена срещу разписка на 12.06.2021г. на представляващия търговеца – З.Д.Т.. Жалба против заповедта от търговеца, стопанисващ обекта, спрямо който е наложена мярката запечатване и забрана за достъп, е подадена до Административен съд Ямбол с вх.№1568/23.06.2021г.. С оглед на това съдът счита, че жалбата е допустима за разглеждане, като депозирана от надлежна страна, неблагоприятно засегната от издадения административен акт, в рамките на 14-дневния срок за оспорването му пред съда.

 

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:

Съдът дължи проверка за наличие на основанията за оспорване по чл.146 от АПК, всяко от които може да обуслови отмяна на обжалвания административен акт.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-154-0066962/07.06.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена в писмена форма, с излагане на мотиви от фактическа и правна страна, съдържа ясна разпоредителна част. Подписана е от длъжностно лице в структурата на НАП с възложени контролни функции по чл.186 от ЗДДС, което е удостоверено по делото с представените Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. и Заповед №2106/30.03.2018г., двете на Изпълнителния директор на НАП.

 Заповедта е основана на извършена проверка от органи по приходите на 04.06.2021г. в търговския обект – земеделска аптека, находяща се в гр.Ямбол, площад „****“ №1, стопанисван от ЕТ „ВИЗА-З.Т.”, с ЕИК: ****, за която е съставен Протокол за извършена проверка серия АА№0066962/04.06.2021г. - констатирано е неиздаване на фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта ФУ нито ръчна касова бележка от кочан при плащане на покупка на ципермитрин на стойност 1.00лв., заплатена от П.Т.К.(инспектор по приходите), като плащането е прието от З.Д.Т.(управител на обекта).От разпечатан  дневен отчет от фискалното устройство и клен за 04.06.2021г. се установило, че продажбата не е отразена като регистрирана чрез издаване на касов бон.Началникът на отдел "Оперативни дейности", гр.Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е приел за установено от проверката, че при извършена от проверяващите контролна покупка, заплатена в брой от член на проверяващия екип преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан при плащането на стоката. Прието е, че от страна на търговеца е нарушен редът и начинът за издаване на съответен документ за продажба и това е квалифицирано като нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. – основание за прилагане на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. На основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни.

При горните установявания съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в законоустановената писмена форма с излагане на мотиви от фактическа и правна страна.Заповедта е издадена и на валидни правни основания – за констатирано нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на  продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, при упражнено правомощие по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС(за запечатване на обекта), в тази връзка и по чл.187, ал.1 от ЗДДС(за забрана достъпа до обекта).Определеният срок за прилагане на ПАМ – 14 дни, е в рамките на законоустановения с разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС срок до 30 дни.

Не е спорен фактът, че за извършената покупка не е била издадена касова бележка от наличното в търговския обект ФУ. При издаване на акт като процесния, органът действа в условия на обвързана компетентност, т.е. при констатирано нарушение е длъжен да наложи ПАМ.Същевременно, разполага с оперативна самостоятелност по отношение на решението му относно продължителността на срока на принудителната административна мярка. С процесната заповед се постановява запечатване на търговския обект и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни, при максимално предвиден в закона срок до 30 дни. В заповедта има изложени съображения за определената продължителност на срока като се посочва, че са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност и конкретно- стойността на покупката 1.00лв., за която не е издаден фискален бон, средно-дневен оборот 95.26лв., непогасени задължения 313.36лв. към 07.06.2021г., декларирани финансови резултати, а именно:облагаем доход за 2020г-854.68лв.; 2019-6920.04лв.;2018-5006.25лв. Акцентирано е, че вредата от нарушението е в размера на дължимия данък върху доходите на физическите лица, който не се внася върху неотчетените приходи от продажби, налице е висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на нарушението във времето, деянието показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина.По отношение на съразмерността на срока се посочва, че същият е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.

Настоящият съдебен състав счита, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него, като определен към средния от законово определения максимален срок, не отговаря на тежестта на нарушението, както и на поведението на търговеца. Жалбоподателят е представил доказателство, че и понастоящем през 2021г. дейността му се облага с патентен данък по Закона за местните данъци и такси като едноличен търговец, който извършва дейност, посочена в приложение № 4 (патентни дейности), и се облага с годишен патентен данък за доходите, който постъпва в приход на общината, а не с данък върху доходите на физическите лица(каквато вреда се сочи от нарушението).Видно от подадената от търговеца декларация с вх.№ДИ61000056/12.01.2021г. до община Ямбол, ЕТ „ВИЗА-З.Т.”, гр.Ямбол извършва търговия на дребно в обект с търговска площ 15 кв.м. и дължимият патентен данък е 150лв..Следователно мотивите на административния орган, че вредата от нарушението е в размера на дължимия данък върху доходите на физическите лица, който не се внася върху неотчетените приходи от продажби, са несъответстващи.Патентният данък в този размер е дължим без значение размера на оборота, ако той е до 50 000лв.

Не може да бъде споделен и доводът за наличие на непогасени публични задължения в размер на 313.36лв. към 07.06.2021г. като основание за продължителността на срока на мярката, в тази връзка съдът счита за основателно възражението на жалбоподателя, че тези задължения са погасени по давност, тъй като се отнасят за 2004 и 2005г. и е следвало да бъдат служебно отписани с изтичането на чл.171, ал.2 от ДОПК, който очевидно е изтекъл на 01.01.2016г., повече от пет години преди датата на настоящата проверка в обекта. В тази връзка жалбоподателят е представил и Удостоверение  изх.№280202100122474/17.06.2021г. на ТД на НАП-Бургас, че към 17.06.2021г. ЕТ „ВИЗА-З.Т.”, с ЕИК: ****, няма задължения, което сочи, че същият е изряден данъкоплатец.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че маркираните чрез ФУ парични средства са съответстващи на намерените в касата и изрично в протокола от проверката е записано, че няма разлика в касовата наличност, поради което под съмнение е дали приетото от З.Д.Т. плащане на 1.00лв. за препарата ципермитрин въобще е постъпило в приход на търговеца, но дори и това да е така, неотчитане на само една покупка не сочи непременно за системно неизползване на касовия апарат. Предвид и ниската стойност на покупката 1 лев, който не е вложен в касата на търговския обект, вероятно се касае за разсеяност, а не за умисъл за укриване на оборот. За определяне на продължителността на срока на ПАМ от значение са тежестта на извършеното нарушение; повторност; цялостното поведение на търговеца, което при липса на предходни нарушения и наказания, липса на установени задължения за данъци, особено на такива в голям размер, липса на разлика в касовата наличност не обосновава срок на мярката 14 дни, каквато продължителност съдът счита за несъразмерна. Продължителността на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Несъмнено налагане на ПАМ е установено от законодателя правно средство в защита на фиска, но предвид конкретиката на случая настоящият съд приема, че в случая вреда за фиска няма, а преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения може да се постигне и при по-кратка продължителност на срока от тази, която е определена от административния орган, а именно с определяне на срок към минимум, а не към средния размер на 30-дневния максимален срок, който срок ще е в пълно съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, без да води до накърняване или засягане на правата на конкретния търговец повече от необходимото. В заключение съдът приема, че определената продължителността на ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени отношения. Характерът и тежестта на установеното нарушение не обосновават засягане на права и законни интереси на търговеца в степента, в която ще бъдат засегнати при прилагането на процесната ПАМ – преустановяване на търговската дейност в малък търговски обект за период от четиринадесет дни, предвид и общоизвестното обстоятелство, че е налице спад в оборота на търговците на стоки, които не са от първа необходимост, поради обявената извънредната епидемична обстановка в страната. В този смисъл обжалваната заповед налага необосновани и неоправдани ограничения на търговеца в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което обуславя извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК и не съответства и на целта на закона.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваната заповед следва да се отмени. При този изход на спора в полза на жалбоподателя се следва присъждане и на направените разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300лв. и за заплатена държавна такса в размер на 50лв., общо на стойност 350(триста и петдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.186, ал.4 от ЗДДС вр. с чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-154-0066962/07.06.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - ЦУ, гр.София, бул.“*****“№52, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ„ВИЗА-З.Т.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол, ул.***, представляван от З.Д.Т., направените разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300лв. и за заплатена държавна такса в размер на 50лв., общо на стойност 350(триста и петдесет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.

 

 

СЪДИЯ:/п/не се чете